Хасай Алиев Ключът към саморегулирането

30
Тук ще направим малко отстъпление, след което ще ни бъде по-лесно да осъзнаем голямата полза от този похват.
Приятелят ми Джон от Канада ми разказа, че като пише съсредоточено някакъв документ, краката му под масата непрекъснато мърдат насам-натам. А когато се опитва да ги спре, му е трудно да се съсредоточи.
- Нормално ли е това? - попита ме Джон.
- Организмът е така устроен - отговорих му аз, - че ако на едно място се концентрираш, на друго се отпускаш. Това именно е балансът. Овладей техниката на Ключа и ще започнеш да се съсредоточаваш по- лесно.
Джон започна да изпълнява техниката с ръцете, а тялото му - да се люлее.
- Това е релаксация от концентрирането, това е баланс! -възкликна той, защото си беше схватлив. -
Приятно е, това е начин да се напомпва ендорфин!
Защо котките винаги падат на краката си? Защото, както знаем, имат прекрасна вестибуларна система. Именно затова ( се поддават и по-трудно от другите животни на дресиране. Добрата вътрешна устойчивост им дава самостоятелност. Писателят е казал: „Котаракът, който винаги ходеше сам."
Така и човек с добра вътрешна координация по-малко от другите се поддава на външни влияния, притежава самостоятелно мислене и затова по-бързо намира изход от най-различни сложни ситуации.
По тази причина всички упражнения, които са насочени към развиване на координацията, създават и устойчивост към стреса.
Това е особено полезно за децата - да се поддават по-слабо на чужди отрицателни влияния и да боледуват по-малко, за да се развиват с пълноценно устойчиво съзнание.
Уникален похват за бързо развиване на координацията и способността да управлявате своето състояние е полюляването на тялото, като търсите приятния ритъм на люлеенето.
Спомняте ли си как, разперили ръце, лежите отпуснати върху водата, полюлявани от вълните?
Опитайте се да постигнете това състояние „на сухо"! Отметнете леко глава назад, разтворете ръце.
Отпуснете се. Няма да паднете.
Не бързайте, дайте си няколко минути.
Ако се получи, сами ще почувствате какво да правите по-нататък.
След търсенето на Ключа залюляването възниква естествено. Но ако не се появи, нека да започнем да се полюшваме леко напред-назад или както ви се иска, например с кръгови движения. Да се вслушаме в организма си и да се полюшваме така, както ни е по-приятно. Ръцете си можем да скръстим отпред или да ги отпуснем. Можем да затворим очи или да ги държим отворени - както ни е по-приятно.
Отначало не е просто, но след няколко повторения ще започне да се получава по-лесно. Главното е да се търси приятният ритъм на люлеенето.
Това е такъв ритъм, от който като че ли не ни се иска да излезем. Нервното напрежение изчезва и се появява чувство за дълбок душевен и физически покой, чувство за вътрешно равновесие. Да си спомним например, че майката приспива своето детенце, като го люлее, някои народи се клатят в ритъма на молитвата, така ни полюляват вагонът или колата.
Когато намерите своя ритъм, полюляването на тялото става красиво, хармонично.
В това състояние никой никога не пада. Но ако се страхувате, можете по-широко да разкрачите крака или да застанете с г
ръб към стената.
Бързо ще почувствате как бихте могли да използвате това състояние за най-различни цели.
Много скоро ще изчезне и страхът да не паднете.
Този страх да не паднем винаги е скрит в нас и тайно ръководи живота ни: боим се да се отпуснем, защото се страхуваме да не загубим контрол върху себе си, боим се да се отпуснем, защото може да изглеждаме зле, боим се да се отпуснем, защото... А с този похват страхът изчезва. Вие най-после сте се отпуснали и излиза, че не можете да паднете!

Изтегляне 0.77 Mb.

Сподели с приятели: