Хенинг кьолер за страхливите, тъжните и неспокойните деца
Изтегляне 1.72 Mb.
|
|
Тази характерна за поведението (компенсираща) способност трябва да бъде разбирана като реакция на нарушения в ориентацията на виталното сетиво. Колкото силно занижено е усещането за тялото в състояние на хиперактивна двигателна нервност, толкова крайно завишени са от друга страна органните усещания в спокойно будно състояние - затова то бива избягвано на всяка цена. Това е страх от тялото или по-точно:страх от обръщане на внимание към собственото тяло, какъвто изживяват т.нар. хиперактивни деца. Той се корени още в първите месеци и години от раждането. Споменатата крачка на развитие към “позитивно спокойно будно състояние” не е направена както трябва. Докато детето е ставало по-голямо и се е развивало интелектуално, и в това отношение е изпреварило своите връстници, то по отношение на своето основно чувство за живота си остава в състоянието на малкото дете, на постоянен уплах от собствените си телесни усещания. И реакциите на това са по принцип също такива детински: махане с ръце и крака, непрекъсното пристрастие към шумовете, всеобхватната потребност да бъде “накърмено” (само че майчиното мляко сега се замества с дребни лакомства), освен това в повечето познати ми случаи се явява една необходимост - на границата на всеобсебваща агресивност - към бърборене, при което майките направо са на края на нервите си, отстъпвайки в съпротивата си. Както виждате: от една страна децата предприемат всичко, за да не усещат себе си, защото, казано накратко, са придобили опита за нерадостни изживявания. От друга страна – множество от начините им на поведение са насочени очевидно към това да възпроизвеждат, поне временно, онова, което при нормално развитие постепенно се превръща в чувство за благоразположение вътре в тялото и за нормалност и образува основата за един изпълнен с енергия, стабилен душевно-волеви живот. Макар че картината още не е достатъчно пълна, ние знаем за кой тип деца с нарушено поведение става дума. Говорим за т.нар. хиперактивен синдром, който училищната наука днес няма навика да квалифицира (за щастие, бихме казали) като “минимална церебрална дисфункция” (слаби мозъчни увреждания). Ние говорим за нервните, неконцентрирани, неспокойни деца, често с много по-висока интелигентност и лоша моторна интеграция; деца, които са прочути като постоянни пакостници и нарушители на спокойствието, особено при някакви тържествени или религиозни събития; деца, от които се плашим заради неспирното им плямпане и ноторни глупотевици, но и които обичаме заради умните им глави, оригинални остроумия или неочаквано, бурно засвидетелствана любов, с която могат да възнаградят най-щедро възрастните, спечелили някога тяхното доверие. Ще резюмираме накратко: понеже тези деца са оскъдно ориентирани в сферата на първичното възприемане, на виталното сетиво (сетивото на уютността), при тях се отприщва, още при най-леките телесни неразположения, едно чувство на такава несигурност, че те развиват нарушения в поведението си, дължащи се на страха от тялото, които обуславят нервно-агресивния тип. Към него клонят все повече и повече деца, по причини, които тук не можем да обсъждаме и за които не можем винаги да търсим вината в родителите или грешки във възпитателните методи. Всъщност имаме налице едно нарушение, причинено от множество фактори на цивилизацията ни. Затова е крайно необходимо да се погрижим с премерена сериозност затова кои са подходящите педагогически прийоми. Работете като вземете присърце обсъждането за бъдещето на детето; като обърнете достатъчно внимание на грижата за сетивото на живота, т.е. – ще повторя: като се посветите на грижата за храненето, топлината, телесната хигиена, телесния контакт, облеклото, ритмичността и спането на вашето дете със съответната вътрешна нагласа и когато направите всичко това, вие ще му помогнете не само да развие правилното доверие към себе си и към живота, но ще отидете и по-нататък и така ще стигнем до нашия изходен пункт, когато грижата за сетивото на живота става част от предвижданото морално възпитание. Грижата за сетивото на живота като освобождаване на дишането Ние обръщаме внимание на това, че Ангелът, който действа в сферата на свръхсетивното, е едно съпровождащо съдбата същество, което влива в човешката душа импулси на любовта или-ако се изразим по-съвременно – на социални качества и така иска да създаде през детските години с помощта на родителите възможно най-добрите предпоставки затова. За кои социални качества именно сетивото на живота полага основите? Преди да отговорим трябва още веднъж да припомним - (вече говорихме затова), че децата (а също и ние) по време на съня навлизаме в сферата на Ангела и оттам извличаме импулси, които не могат да бъдат обяснени задоволително нито с биологически, нито със социо-културните закономерности на еволюцията, и които иначе изобщо не биха се появили. Позволете ми една странична забележка на това място: когато известният философ екзистенциалист Жан-Пол Сартр даде последното си интервю малко преди смъртта си, вече почти сляп (то можеше да се прочете в немски превод в списание “Фрайбойтер”), правейки равносметка на живота си, той казва между другото, че като философ се е провалил “в метафизичната сфера”, защото не е успял да открие откъде всъщност произлиза моралът! Според неговата атеистична представа за човека морал би трябвало изобщо да няма. Сартр беше един честен, открит дух; нашият век щеше да бъде много по-беден без него и аз не знам защо в “нашите кръгове” му се отдава толкова малко внимание, дори понякога е охулван. Той завеща на своите последователи в споменатото интервю поръчението да разчетат загадката на морала. И днес ние донякъде участваме в това като прецизираме въпроса от еволюционно-психологическа гледна точка. Откъде идва афинитетът, респ. подражателната склонност на малкото дете към морала? И ще си позволим един, може би несъвременен, но все пак спешно наложителен отговор: в този афинитет намира израз свръхсетивното присъствие на Ангела; това е едно наследство от спомена, който детето е взело със себе си от съществуването си преди раждането, когато е било едно цяло със своя Ангел. Като се връща всяка нощ в състоянието на единение с Ангела, тази негова склонност, тази нагласа, насочена към очакване на Доброто, непрекъснато се подновява. Как става това подновяване? От една страна чрез това, че ангелското същество не просто “знае” за доброто както превъплътената човешка душа в този или онзи момент го “избира”, а доброто съществува, така че навлизането в сферата на Ангела вкарва човешката душа в едно състояние, при което тя “вдишва” доброто, както дишаме въздуха на земята. След връщането в дневното състояние и в земните условия, от това остава едно чувство на липса, по-скоро на стесняване, защото онова душевно дишане във висшите светове е несравнимо по-свободно, по-леко от земното. В съня тяло и душа дишат в синхрон, в будно състояние настъпват разминавания и се създава усещането, че част от нашето същество е в известна недостатъчност при дишането. Разбира се, тези процеси могат само образно да се опишат, но ако се наблюдават по-точно, тогава сигурно ще се съгласите с мен, когато казвам: в будно състояние ние постоянно страдаме от латентното чувство за “липса на въздух”, то е заседнало много дълбоко вътре в нас, така че сме свикнали с него, но все пак е налице. И от тази липса, респ. стесняване се надига нещо, което всеки познава и за което всеки казва, че не се знае всъщност точно откъде идва и накъде се отправя – имам предвид – копнежът. Копнежът в своята същност винаги е копнеж по доброто, по любовта, по закрилата. Затова онзи дълбоко заседнал недостиг при дишането намалява не само по време на съня, но и когато получаваме или даряваме любов и закрила, бъдейки заедно с другите хора. Тогава едно късче от пра-копнежа ни по тези изживявания се реализира и същото става и при малките деца, дори още по-силно изразено - чувството за недостиг, за стесняване (свързано с онази неосъзната, насочена към доброто очакваща нагласа), което те вземат със себе си от съня, бива отстранено, когато те разпознаят тази доброта по тялото си. Така постепенно нараства увереността, че загубите при физическото ни раждане, които са свързани (най-напред телесно) с обособяване, могат да бъдат отстранени чрез грижата и подкрепата на другите. Първото, което се забелязва при това е, че загубената родина (от преди раждането) трябва да бъде заместена от чувството за такава в самото тяло, ако детето бъде доведено чрез грижите на близките до изживяване, като това от тялото, което му напомня загубената родина. И тук се крие най-дълбоката тайна на сетивото на живота: ако то е развито правилно, ще смекчи онова пораждащо копнежа чувство на стеснение и липса, което иначе се стопява само в дълбок сън. Това се дължи на факта, че сетивото на живота функционира не само като орган за възприятие на телесните състояния, както понякога най-обобщено и с право е описвано, но и бих казал: като посланик на втъканите в тялото на живота (“етерното тяло”) познания за добро и закрила. Възпитание и самовъзпитание: Толерантността И тук Вие, скъпи майки и бащи, сте тези, които захранват изграждащите сили на детето с любов и така се създава средата за сетивото на живота, в която то ще може да се ориентира. Но вие сами не бихте успели в тази работа. Тук на помощ идва Ангелът-трябва да се благодари на него затова, че вашите усилия срещат неограничената готовност на детската душа да приеме любовта ви и да й отговори, подражавайки - да се вживее като в игра в една душевна нагласа за грижовност и закрила спрямо по-слабите същества. Дело на Ангела е, както споменахме, и това организмът на детето да се приспособи към земните условия, към тази нова за него среда, която в началото му е чужда, но и с това то успява относително бързо да се справи. Да го кажем така:детето научава за доброто от самото себе си, отвътре (през нощта) чрез силната, подреждаща помощ на Ангела, който въздейства за узряването не само на органните сетива, но и на сетивото на живота. А вие отвън (през деня) подкрепяте това дело на Ангела чрез вашите грижовни действия. Но какво общо има всичко това с “моралното възпитание” и с компетентността? За кои способности сетивото на живота полага основите? От всичко казано дотук можем да извлечем следния отговор: сетивото на живота като предпоставка за вътрешния мир, уравновесеност, чувство за цялост и единност със самия себе си, като онова сетиво, чрез което тялото същевременно става носител на спомена за опознатата доброта и закрила, спомага затова да се отдадем на душевната нагласа за търпение, вътрешно благоговение или спокойно съзерцание; на контемплативната душевна настройка-трябва да можем в себе си да се хармонизираме, за да се “вслушваме и да развиваме търпение”; нещо (или някой) да оставим да въздейства върху нас с очакване и интерес, с благоговение и спокойно търпение – това са качествата, които се развиват върху основата на сетивото на живота. Прави ли ви впечатление нещо? Правилно, ние говорим за същите качества (способности), респ. вътрешни нагласи, които (както установихме преди това) възпитателят трябва да мобилизира в себе си, за да може да въздейства по правилния начин върху сетивото на живота у детето. И тук се натъкваме на една педагогическа закономерност: вие стимулирате сетивото на живота у детето като изявявате педагогически изградилите се у вас, на базата на сетивото на живота, душевни качества. Същото важи за всички други фундаментални сетива: именно превърналото се в душевно качество на възрастния е онова, което въздейства здравословно върху съответното първично качество у детето – телесното ориентиране. Но вие не бива да очаквате от вашето дете веднага след като сте му показали качествата търпение, благоговение, спокойствие, то да се превърне в едно търпеливо, благоговеещо, добродушно същество. Това би било съвсем погрешно, а освен това педагогически вредно, защото фалшивите очаквания имат своето въздействие! Но вие ще допринесете затова да се положи една основа за вътрешната нагласа на детето, която сега то изживява чрез вас като нещо, изграждащо доверие и сигурност в живота, а по-късно ще може и преди всичко-ще иска да развива от самото себе си. С това може да се каже, че донякъде сме отговорили на въпроса: към кои бъдещи морални качества насочва вниманието Ангелът, а също и вие по отношение на сетивото на живота. Благоговение, спокойствие, изчакващо внимание, търпение-това са изключително важни качества за контактите между хората. Човек може да слуша внимателно другия, да разбира неговата различност, да покаже истински интерес към него само, ако срещу него се издига върху собствена основа едно стабилно ориентиране на виталното сетиво, преминало с вътрешна самоовладяност и премереност в структурата на личността – вече споменах, че сетивото на живота на една по-висока степен се явява като сетиво на биографичната идентичност и последователност, т.е. като сигурно изградено себе-съзнание. Това е нужно, за да се докажат споменатите постижения, които изискват известно количество безкористност. Човек може да се абстрахира от себе си, само когато е здраво вкоренен в себе си. В противен случай се освобождава страхът от това абстрахиране, а страхът кара човек да се връща с припряност и нетърпение отново към себе си, да търси убежище при собствените си предразсъдъци, навици, симпатии и антипатии, защото иначе възниква чувството, сякаш границите между АЗ и ТИ са се размили в невъздържаното отношение спрямо другия. Този психологически факт, между другото, напълно грешно се разбира от спиритическите школи, които омаловажават Аз-а. Ще повторя: само едно здраво “закотвено” в себе си Аз-съзнание прави възможно дистанцирането от самия себе си. Ако направим един общ преглед като търсим “главно понятие” за споменатите качества, нужни при контакта ви с другите, какво ще се наложи като такова? Аз мисля, че понятието “активна толерантност” е най-подходящо. Активна толерантност не означава нищо друго, освен да оставим ближния си без предубеденост, а с интерес към него, с търпение и внимание не само да се докаже в своята различност, а и да искаме истински да го разбираме, за да можем да оценим неговата индивидуална същност и начин на действие, без при това да взимаме като критерий собствената си същност и начин на действие. Това качество днес на нас в голяма степен ни липсва, така че почти можем да кажем: всички ние страдаме малко или много от последиците на някакви нарушения в сетивото на живота! Колко упорито трябва да се борим за добродетелта толерантност чрез дълги упражнения в само-възпитание, ако сме успели все пак да обхванем в мисълта си нейното значение. При това, ако ”проявилата се тайна” на сетивото на живота проговори и се наложи като съвсем естествена линия на възпитание, тогава склонността към толерантност може да бъде нещо, което да сложим в люлката на детето. По-късно ние ще видим, че е нужно все пак повече от едно добро ориентиране на сетивото на живота, за да бъде развит истински интереса към ближния – но това, което вътре в интереса, в разбиращото съпричастие е аспектът на толерантността, се дължи на сетивото на живота. Нека обобщим: сетивото на живота създава предпоставката за развитието на качествата търпение, вътрешно спокойствие и благоговение. В социалната област на междучовешките контакти от тях израства после добродетелта на активната толерантност, която сме в състояние да приемем и да оценим чрез другия, лицето –“ти” в неговата своеобразност. Така ще можем да установим, че Ангелът иска да посади в “органичното спокойствие” (над което бди сетивото на живота и което чрез него се излъчва в душевността) като доверие в живота именно качествата на благоговение и търпение, така че от тях да израсне социалната основна добродетел на толерантността. И ние помагаме на Ангела като съобразяваме това, че детето в първите години от живота си трябва преди всичко да развие доверие в тялото си. Във всичко, което правим по отношение на това, то трябва да почувства благоговение, спокойствие, търпение и доброта като късче бъдеще, втъкано в настоящето, при това можем да вярваме в подражателната склонност на детето към тези качества. Ако детето ви проявява очевидно неспокойствие и нервност и вие вземете мислите си за него “заедно” с молбата за помощ при заспиването си вечерта, ще забележите скоро как нещо се променя във вас-как става за вас все по-лесно и естествено да превърнете вижданията си в дела. Онзи нов усет за ситуацията, който преди това описахме като “усещане от върха на пръстите”, ще се настрои, може да се каже – ще се прояви като един вид инстинкт затова да се върши точно правилното, по точното време, с вътрешна сигурност, която се предава на детето. При неспокойни, нервни деца, да го кажем съвсем простичко – е нарушен или блокиран контактът с Ангела и то на “мястото”, където Ангелът иска до подготви почвата, от която да покълнат качествата на благоговение и търпение, които намират своя най-ярък израз в добродетелта толерантност. Вследствие на това Ангелът може достатъчно да се приближи към детето. Причините, както казахме, могат да бъдат най-различни и вие не бива да се чувствате непременно виновни. Важното е, че знаете: вие сте на път да допринесете затова въпросното място на връзка между детето и неговия Ангел да бъде постепенно изчистено, а това спада заедно с всичко друго казано дотук и усилията ви за укрепване чрез самовъзпитание на ония качества у вас самите, за които при вашето дете не може да се изгради истинската основа: търпение, благоговение, спокойствие са ви нужни за общуването с детето с нарушения в сетивото на живота. Вие се нуждаете също и от това, към което се стреми, по волята на Ангела, узряването на сетивото на живота – толерантност. Който си има в дома един малък неспокоен дух, ще трябва да признае това. Без толерантност (преди всичко към проблемите, възникващи в ежедневието от контакта с такива деца), не става нищо. Може да звучи парадоксално, но за да се отстрани някакво нарушение в сетивото на живота, то трябва първо да се толерира. Защото – как бихте могли да вдъхнете благоговение и търпение, ако през целия ден сте се ядосвали и непрекъснато ви е гнетяло чувството, че вашето дете е трябвало да бъде различно от това, което е? Преди всичко става дума затова да приемете неспокойното дете като такова и да държите на него. После идва всичко останало. За Ангела вие ставате приемлив партньор само, когато вашите педагогически мотиви са напълно безкористни, когато не се интересувате за репутацията си на “добри родители”, които искат да покажат един сполучлив екземпляр на дете и накрая, когато не го правите само, за да се отървете от непрекъснатото бреме, а единствено – за да отнемете страданието от вашето дете, да му отнемете предвидимите трудности или ограничение. Това изискване е общовалидно, но особено трябва да се съобразявате при неспокойните деца, защото за тях – това да бъдат приети, това изживяване, че помощта, която им се предлага, идва от толерантни подбуди, е от най-голяма важност. 3. По следите на сетивото за осезаемост Кожата като сетивен орган Сега поемаме към другите основни сетива и към проблемите на развитието, които са свързани съответно с тях. Да се обърнем най-напред към осезанието и да се попитаме отново какви социални, хуманни или – ако така предпочитате - религиозни импулси Ангелът иска да внесе в най-вътрешната същност на детето, за да може от нея да въздейства върху изграждането на осезателното му възприятие. И как именно той въздейства тогава? Какви проблеми възникват, когато контактът на детето с неговия Ангел е нарушен? Преди всичко трябва да сме наясно, че осезателният орган обхваща много повече от способността да различава чрез чувствителността на ръцете, дали един предмет е мек или твърд, грапав или гладък. Дотук се включва само една малка част. Как става възможно въобще това да разпознаваме с ръце един обект само по естеството на неговата повърхност? Най-близкият отговор е: това е възможно, защото имаме чувствителност затова в ръцете. Но не се ли изразяваме малко слабо и къде всъщност е тази “способност”, която се появява тук? Тя е в кожата! А не само ръцете, както е известно, са обвити от кожа! А цялото ни тяло! Онова, което усещате с върха на пръстите си, това можем по принцип и с всяка друга част от тялото си, на някои места дори и по-добре. Сигурно сте имали изживяването – държейки някакъв предмет в ръце, да ви обзема едно приятно усещане и да искате да му се насладите още по-интензивно. И какво правите тогава? Бихте ли могли например да допрете този предмет до страните на лицето си или шията и нежно да го разтривате по тях. Страните (бузите) и шийната ямка са изключително чувствителни на допир места, както и езикът и устните, вътрешните страни на бедрата или гърба между раменете. Накратко: цялата телесна повърхност – т.е. кожата, представлява възприемащият орган на сетивото за осезания. Има тук-там по-чувствителни места, но общо цялата телесна повърхност е тази, чрез която имаме осезателните усещания и при това - непрекъснато имаме във водата, при къпане едно цялостно телесно осезание; имаме го и при вятър, когато обвява лицето ни; през целия ден ние имаме осезателни усещания чрез допира на дрехите върху тялото ни; имаме го по петите на ходилата си, когато стоим и когато вървим; по ръцете си, когато се подпираме или по гърба, когато се облягаме; имаме непрекъснато осезателни усещания при говорене, когато езикът допира небцето или зъбите ни, имаме и съвсем леко осезание при премигванията с очи, обърнете внимание! Нашият живот е изцяло изтъкан от осезателни усещания. Абсолютно е немислимо как би се почувствал човек, ако внезапно осезателният орган изключи. Това може да има за последица една всеобхватна загуба на ориентация. Едва ли може човек да се въвлече в такова положение. Но все пак опитайте и си представете – вие не чувствате нищо при допиране на някакъв предмет или при ръкостискане; не чувствате абсолютно нищо, когато ядете хляб или ябълка; не можете да различите дали има в устата ви нещо твърдо или нещо течно; не чувствате нищо под ходилата си при ходене или стоене – никаква твърда почва под тях, изобщо няма почва, нищо. Както казахме, едва ли можем да си представим в какво състояние бихме се намирали тогава, можем само да гадаем. При това далеч нямаме предвид най-тежките последици. Към характеристиката на осезателното възприятие Позволете ми към това първо две важни странични забележки: Ние се запитахме как изобщо е възможно да се идентифицира един предмет, респ. една субстанция чрез докосване с ръцете;можем да сме и по-прецизни – чрез допира с кожата? Отговорът гласи: защото цялата повърхност на тялото е един фин орган за възприятие; защото в кожата си ние имаме усещания. При това трябва се има предвид следното: ако в едно абсолютно тъмно помещение опипвам някакъв предмет, който е кръгъл, хладен и гладък, здрав, но все пак много твърд, ще констатирам, че става дума за ябълка-тогава за части от секундата протича нещо между първото докосване и разпознаването: “аха, една ябълка”, което няма нищо общо с чистото усещане за допир. Вие можете да си онагледите това най-добре като разиграете в една такава тъмна стая ситуацията при условие, че все едно никога не сте виждали или докосвали ябълка преди това. Значи ябълката ще бъде за вас нещо напълно непознато. Ясно е: при тези обстоятелства никакво докосване не би ви помогнало да идентифицирате обекта ябълка-но ще стигнем и по далеч – вие усещате този непознат обект и установявате, че: той е кръгъл, вдлъбнат в горната част, гладък, на отделни места има грапавини и т.н. Това са описания на качества, оценки. Дали осезателното сетиво прави тези оценки? Разбира се, че не. Впечатленията, придобити чрез посредничеството на това сетиво дават повод затова, но процесът на описване качествата на обекта не е част от осезателното усещане, а на свързаната с това усещане работа на съзнанието. Само защото можете да схващате взаимовръзката, да съпоставяте сходни познания, черпейки опит от индивидуалния си фонд от спомени; накратко – можете да допълните възприятието с мисъл – благодарение на всичко това вие можете да предпишете на тялото си поредицата от допирните впечатления като качества на дадения обект. Рудолф Щайнер ги определи точно като “качества на осезателното сетиво, които ние предписваме на тялото”. С други думи: вие имате осезателно впечатление, което изживявате чрез допира вътре в себе си. Вие го възприемате като едно душевно, съпреживяно телесно събитие, а това означава, че сте почувствали някаква вътрешна промяна и я “проектирате” обратно “във външното пространство”. Това е второто нещо, което може да се наблюдава. И ще цитирам отново Рудолф Щайнер:”Човек се натъква на някакъв предмет чрез кожата си. Онова, което се разиграва при възприемането му, става естествено в кожата, вътре в тялото. Следователно процесът на допиране става вътре в човека”. Другояче казано: Осезателното възприятие е вътрешният резонанс на директния физически контакт с външния свят. Вие констатирате посредством осезателния орган първо докосването, “натъкването” на материалния външен свят, поради което имате и едно гранично изживяване; второ, и това е по-фината страна на процеса, цялото тяло реагира като един резонаторен съд на различните нюанси от докосвания, и ние съпреживяваме “трептенията”, които – според това дали ни е впечатлило нещо грубо или гладко, остро или тъпо, твърдо или меко, преминават в нашия организъм по различен начин. За да разберем правилно сетивния орган, трябва да си отбележим следното: Душевният живот участва в една физиологична промяна на състоянието. Съответните впечатления биват после уловени по описания начин от съзнанието и обратно отразени във външното пространство – към предметите. При докосване (колкото по-фино е осезателното усещане – толкова повече) душата се вслушва в музиката, която външният свят свири с инструмента на тялото. Грубите докосвания възпроизвеждат приглушени акорди или ако пък са стресиращи или болезнени – остри хаотични звуци, докато нежните, чувствени докосвания отекват навътре с благодатно въздействие . при една уговорка естествено: тези фини усещания няма да имат полза, ако нещата, с които сме в допир, нямат качества. Например пластмасата не възпроизвежда нито благодатни, нито хаотични трептения вътре в нас, а в душата не се пораждат никакви чувства, а цари някаква подтискаща празнота. Сякаш се заслушваме в очакване след като сме дръпнали струната на арфа-но нищо не чуваме. Разбира се, усещанията на осезателното сетиво се възприемат различно от тези на слуховото сетиво – чрез подсъзнанието. И се задействат оттам. С това, скъпи родители, съвсем не искам да ви поднасям някакви недиференцирани “ назад към природата” опявания – има достатъчно екологични възгледи, които се обявяват за производство на изкуствените материали. Естествено, не можем безкрайно да унищожаваме горите си, само за да си доставим всичко от естествено дърво. Това е сложен проблем, при който няма да стигнем далеч само с радикални възгледи. Но в детските стаи изкуствените материали наистина нямат място! Тук има нужда от известен радикализъм. Ако принуждавате една дете да прекарва дълго време на неоново осветление, то много скоро ще получи зрителни увреждания. И ако давате на едно дете предимно пластмасови играчки и го обличате с дрешки от изкуствени материи, тогава спомагате за нарушения в осезателния орган. Така допринасяте индиректно за смущения и в сетивото на живота. Защото тези две сетива са най-тясно вплетени едно в друго, от което може да се разбере защо преди това, както си спомняте, говорихме за изменения в телесната ориентация във връзка с осезателните усещания и при възприемането на такива изменения винаги се включва и сетивото на живота в една вторична функция. Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 1.72 Mb. Сподели с приятели:
|