Хенинг кьолер за страхливите, тъжните и неспокойните деца
Изтегляне 1.72 Mb.
|
|
Аз искам тук само да намекна, че тези “сетива на разбирането”, както веднъж ги нарече Рудолф Щайнер, съществуват и че са тясно вплетени в самовъзприемащите основни функции на сетивото на живота, доколкото чрез последното се подготвя всичко онова, което стига до узряване. Социалните сетива са “експанзивни”. Те осъществяват първо активната идентификация с едно чуждо същество. Обратно на това телесните сетива са “дефанзивни”- чрез тях ние изживяваме себе си в нашето отношение към външния свят. Между тях същинските сетива контактуват, “изтъкават” възприятията за мирис, вкус, за виждане и топлина. Нека се запитаме, преди да се заемем по-нататък с двигателно-равновесния комплекс, как едно страхливо, нерешително дете, при което чувството за форма и обвивка не е правилно настроено, се явява пред нас. Що за деца са тези, чиято своеобразна същност се състои в това, че основното им чувство за сигурност, дължаща се на осезателното сетиво, е недостатъчно развито? Разбира се, всяко дете, при неблагоприятни условия може да изпадне в състояние, в което тази основна сигурност да се срине или донякъде да се разруши. Шокови изживявания, груби пренебрегвания или постоянни масирани приливи от дразнения могат да предизвикат напр. един “страхов синдром на осезателното сетиво”, следователно замъгляване на телесната картина със споменатите вече съпровождащи душевни явления като това да се чувстваш предаден или беззащитен, което е свързано със страховете от допир ( нека понятието “страх от допир” да се схваща във възможно най-широк смисъл). Към това принадлежи и поведението на страх от контакти (независимо от възрастта), от чуждото. Или пък стъписването пред сграбчващ мануален допир. А също така и преувеличената тревога, че си се изцапал, например. Т.е. състоянието на чувство за изоставеност, с всички произтичащи от него симптоми, може да бъде предизвикано внезапно, напълно независимо от общото развитие на детето, от съответните негативни въздействия; но може и постепенно да се развие, това е ясно. Също и ако малките деца са изложени в продължение на години на медийно въздействие или ако играят само с механични и пластмасови играчки и рядко им се случва някой да се погрижи чрез съответния любвеобилен телесен контакт да породи в тях чувството за закрила, то тогава едва ли можем да очакваме от тези деца да изградят в себе си едно ярко автономно чувство за форма и обвивка, да не говорим за “пропитостта с всеобщата мирова субстанциалност...с битието като такова”, нещо, което едва ли може да се очаква от игрите с пластмасови кубчета с дистанционно-управлявани автомобилчета, с гледане на трикфилми и особено – на компютърните игри. Не бива да се премълчава, че: деца, които всъщност не се причисляват към страхливо-нерешителния тип, могат да бъдат въвлечени в такова състояние. Затова е нужно само да участват във всичко, което днес изобилства в красивия пъстър детски свят. Освен това, да се въздържа детето от тялото, тогава има най-много изгледи да възникне подчертан страх от живота и по-късно в младежка възраст да се появи мъчителното чувство да не усещаш себе си истински, някак си изобщо да не си тук, да изживяваш всичко размито като през млечно стъкло и т.н. Това от една страна , от друга обаче съществува, както казахме, страхливо нерешителната конституция като определен тип. И понеже нашите реферати засягат донякъде учението за типовете, бихме искали да насочим отново вниманието ви към тях. Ние се запознахме с дължащото се на страха от тялото смущение в поведението при нервно-агресивния тип и видяхме, че моментът на възникването на това смущение се проявява през първите месеци и години от живота, но зад това не винаги се крие грубо, възпитателно грешно поведение. Децата носят в себе си съответната склонност, която едва по-късно се разпознава или на която с нищо не може да се противодейства, защото не са били обяснени взаимозависимостите от гледище на човекознанието. Така при т. нар. хиперактивни деца нужната ранно-стимулираща консултация най-често липсва, така че нещата сами поемат своя ход. За да не ги оставяме така, ще кажа пак: никога не е късно да окажем помощ на децата. Страхливо-нерешителните деца: наблюдения Както при нашите наблюдения върху сетивото на живота, така и сега, аз съм на мнение, че след всичко, което доста подробно анализирахме и за осезателното сетиво, всички могат да установят известна слабост в ориентирането си в тази област. Сигурно “болното място” на всеки типолог е, че феномените много рядко се проявяват съвсем ясно. Има множество смесени форми и преходни състояния и не може да се прекарат ясно граници. Възможно е обаче, начинът на поведение и видът същност на децата с нарушения в осезанието, така да се опишат, че онези от тях, които имат такова дете, да се почувстват засегнати, макар и описанието да не се отнася до него по всички пунктове – и ако питате за причините, ще трябва отново да кажа: това от една страна е предразположението, именно такова, каквото има в типовете темпераментни дадености и това предразположение се натъква на цяла поредица от влияния на цивилизацията, чрез които допълнително бива подсилвано. Да “подготвим” едно дете за противодействие чрез тези влияния е именно нашата възпитателна задача. И така, ние имаме пред себе си страхливо-колебливия тип с нарушения в поведението, основаващи се на страха от света като една своеобразност на същността, която при съвременните условия на живот много лесно може да се превърне в патология и според човекознанието може да бъде по-точно описана като недостатъчност в сферата на доверието към тялото, а именно – на придобиваната чрез осезателния орган основна сигурност. Последната е нужна, за да може детето по-късно да се изживее на душевно ниво като автономна, завършена индивидуална същност и от това чувство за “форма и обвивка” да пристъпи със съпричастен интерес към света и към другите. На това се гради основната нагласа, която ние окачествихме като грижовно отношение към света. А как се държи едно дете, на което липсва горе споменатата основна сигурност? Да вземем едно малко момиченце (особено потърпевши са момиченцата, докато нервно-агресивните смущения се проявяват главно сред момченцата), което трябва да сложим да спи. То се разсейва, отлагайки момента за лягане колкото може по-дълго, бави се в банята и говори, говори, говори. И някой, най-добре майката, трябва винаги да присъства в банята, пригласяйки. В тази вечер пороят от думи на момиченцето, с наближаването на часа за лягане пак ще премине в порой от въпроси. “Тук ли си тази вечер? И татко ли ще бъде тук? Какво ще правите после? А какво ще правим утре? Заключвате ли вратата на къщата преди да си легнете? Кога ще си лягате? Загасихте ли лампите? Затворихте ли хладилника? Може би ще излезете за малко да се разходите? Но не забравяйте лампите! Ще ме нагледате ли преди да си легнете? Ами ако не мога да заспя? Може ли да дойда, ако ме заболи корема? Ама аз не съм никак уморена! Кога ще ме събудите сутринта? Ами ако се събудя преди вас? Ако наистина ме заболи корема, може ли да дойда при вас дори и ако още спите? Май трябва да отида още веднъж да пишкам. Оставете малко открехната вратата на детската стая. Също и на вашата спалня. Не забравяйте да изгасите лампите. Само в коридора трябва да свети. Ще поседите ли още малко в хола? Какво ще правим утре?” И така, без спиране. Задаването на въпросите явно не цели получаване на информация, а представлява безпомощен опит на детето да се “подсигури”: “ако всичко е подредено, уговорено, обсъдено – може би ще мога да се успокоя и да заспя”. Но опитът обикновено пропада. Вие завеждате детето да си легне, разказвате му някаква приказка, пеете му песничка, казвате му с любов “лека нощ” и излизате от стаята. Но сега следва главният спектакъл: то започва отново и отново да ви вика. Резервоарът от въпроси на детето е неизчерпаем и то трябва непременно да ги зададе. Започва постоянно да ходи до тоалетната и използва възможността да хвърли един таен поглед през полуотворената врата на хола, за да се увери. В какво да се увери? То самото не знае точно. Някои майки и бащи подготвят края на този кошмар като лягат в леглото до своето страхливче докато заспи. Това е един любвеобилен метод, но с течение на времето семейният мир започва значително да страда. Аз познавам семейства, които от години вече не могат да прекарат вечерите заедно, защото един член от семейството трябва да ляга всяка вечер при детето и да заспи в леглото му. Куриозен бе случаят с един баща, който се оплака, че от месеци вече не е виждал съпругата си в нощница, а само в джинси, дори и в леглото. Мъжът отишъл на консултация и работата беше представена от терапевта едва след известно време на нас – лечебните педагози. Установихме, че съпругата му не носи джинсите за запазване на девствеността си, а просто всяка вечер, лягайки до дъщеричката си, за да я приспи, както е в дневното си облекло, самата тя заспива и когато по някое време през нощта се отправя към семейното легло, в полусънно състояние не успява да се съблече. Мъжът, разбира се, беше разстроен и подозираше майката и дъщерята, че са сключили някакъв заговор срещу него. Спасението на семейния мир в този случай зависеше в значителна степен от лечението на страха от заспиване на детето. Такива страхове при заспиването, които образуват кулминацията на един изначален следобеден и вечерен страх, се проявяват особено често у децата, за които ние тук говорим. От възпитателна гледна точка трябва да се знае, че тези деца, повече от другите в критичните часове, от около 16-17 часа следобед “загубват формата си” и се нуждаят много от душевна “обвивка”. Особено втората половина от следобеда трябва да протече като по ноти и в същото време да се обърнем към душата на детето по един спокоен, осигуряващ закрила начин. Ще направите много добре, ако преди вечерята провеждате заедно с детето една малка “програма” и то винаги по едно и също време. Тази програма трябва да има 2 части – едната – на действието, другата – на слушането. За “действената” част се препоръчва например пластицирането. Вие можете да провокирате детето си да оформи 2 хубави, кръгли топчета (сфери), едно по-голямо и едно по-малко. От по-голямото може да се направи една “хралупа” с дупка в него, от малкото – мишле и мишлето да се пъхне в хралупката. Или пък да се оформи гнездо, вътре с птиченце, или къщичка с джудженце в нея, тук само подсказвам посоката. После следва частта на слушането. Вие разказвате някаква приказка или пеете, музицирате по малко. Вземете детето съвсем близо до себе си, защото то иска да почувства вашата телесна близост! За постепенно притихване може десетина минути да побъбрите за това-онова. Накрая започвате да приготвяте вечерята. Би било чудесно, ако детето седне при вас на масата в кухнята и рисува някаква картина или се заиграе в нещо. Сега трябва да обърнете внимание на това, да не тракате, тропате или нервничите, ругаейки, докато домакинствате, а да извършвате тези практически ежедневни задължения с грижливост и такт, което дава на детето увереност при неговото вътрешно-подражателно изпълнение, за което вече говорихме. Разбира се, вие можете да включите детето също и в самото приготвяне на вечерята, доколко възрастта му позволява това! Между другото: храната ви вечер трябва да бъде здравословна, но и лекосмилаема, особено за страхливите деца. Ориентирайте се по препоръките за стомашно-чревните диети. Подготовката за сън и започването на деня След вечерята можете да пристъпите към подготовката за съня като си помогнете чрез някои средства: детето да направи топла баня на краката и така да се успокои. Ако останалата част от семейството се е събрала в дневната, най-добре е да извършите това в съседна стая. Може би ще музицирате още малко, но не бих ви препоръчал детски песни или радиопиеси от записи, защото става дума за близост, за грижовно отношение. Топлата баня на краката не бива да трае повече от 5 минути, след което разтривате ходилата и ги намазвате. И сега започва играта – загадка “опипване с крака”. Детето затваря очи и трябва да отгатне какви предмети докосва с крака, като напр. ябълка, лимон, борова шишарка, няколко ореха, яйце, плюшено животинче. За всеки правилно отгатнат предмет получава една точка, а като събере еди колко си точки – награда. Играта може да се играе взаимно разменяйки ролите си, което е по-добре, защото доставя по-голямо удоволствие. Детето трябва да се концентрира изцяло върху осезателното сетиво, да потъне с цялото си съзнание в ходилата. Тогава ще се постигне желаното въздействие. След около 10 минути трябва да завършите играта и да обуете на детето предварително затоплени чорапи и после – здрави обувки. Сега пристъпете към 3 – та част: упражнението за баланс и скок. Трябва да поставите на главата на детето медна пръчка или книга и то да върви, балансирайки през стаята, накрая да се качи така на масата и оттам да скочи три пъти едно след друго само или държейки се за ръката ви, и пак да балансира, и пак да скочи. Това да се повтори още веднъж. Упражнението завършва със скоковете. Така вече можете да започнете подготовката за лягането, кратко и стегнато. Не разрешавайте протакане, но направлявайки работата с “нежна определеност”. Ако завиете детето с пелена, напоена с лайка или бял равнец, докато му разказвате приказката за лека нощ; и не забравяйте молитвата “отче наш” – тогава вие сте провели една лечебно-педагогическа програма от следобеда до вечерта от най-чиста проба. Това е пример за онова, което разбираме под “лечебна педагогика”. По този начин родители могат да бъдат терапевти на своите деца, така любовта става нещо съвсем житейски практическо. А любовта трябва да ни прави зрящи, не слепи. Зрящи и действащи. Колебливо-плахите деца са най-послушни в сутрешните часове. Аз имах веднъж едно такова дете, което трябваше след един ден да замине на ваканция при баба си. Когато в навечерието на заминаването го попитах дали се радва, то ми отговори: “Вечер е съвсем различно от сутринта – утре сутрин сигурно ще се радвам.” Това, което детето добре познаваше, бе ескалиращия вечер страх от промяна. Страхливите деца за разлика от неспокойните, са склонни да се “вкаменяват” в ситуацията, в която се намират. Те се плашат от пренагласата към нещо ново. Докато неспокойно-нервните деца – тъкмо обратно – се страхуват от това да се задържат в дадената ситуация. И за двата типа е много благотворно вечерното мисловно връщане назад или поглеждане напред, но при неспокойните трябва повече да се акцентира погледа назад (да останеш в контекста на случилото се, на миналото), докато за страхливите деца е по-важен погледът напред (настройването за бъдещето, за предстоящото). С неспокойните деца трябва да се направи преглед на предния ден от сутринта до вечерта нагоре (след 10-тата, 11-та година това може да се прави и в обратната последователност) и да се задържи за кратко погледа напред. При страхливите деца се процедира обратно: кратко задържане върху миналото, а подробно обсъждане на предстоящото през следващия ден. Веднага след събуждането, още преди общата утринна песничка, трябва да се повтори погледът напред към започващия ден. Достатъчни са пет минути сутрин и вечер. Тогава е добре цялото семейство да пее някаква песен. Нека тези неща като сутрешното пеене и вечерната молитва да се приемат достатъчно сериозно, това не са незначителни дреболии. След това за страхливите деца е препоръчително, както вече споменахме, едно масажиране на цялото тяло. Детето трябва да е легнало (в никакъв случай не бива да мръзне) и вие го разтривате от главата до пръстите на краката с някакво освежаващо ароматизирано, добре поносимо за кожата масло. С това вие постигате по-дългото задържане на чувството за форма и обвивка, за което Ангелът е спомогнал през нощта, но което при страхливите деца, под натиска на дневните събития, много бързо избледнява. Възпитание и самовъзпитание: “Позитивният поглед” Аз малко се отклоних, скъпи родители, от мотото, което поставих на тези разяснения: да не ви поднасям готови рецепти, а да ви запозная с някои взаимовръзки от гледна точка на човекознанието, за да ви вдъхновя за собствени идеи. Ако трябва да съм точен, аз на няколко пъти изневерих на това мото; е добре – вие държите на това и на мен ми доставя радост да ви накарам да участвате в опитностите, които аз успях да натрупам през годините като детски терапевт и консултант по възпитанието на децата, но да не се разпростираме много с данните. За мен е важно да ви стимулирам чрез точни наблюдения, собствени усилия за добиване на познания и донякъде медитативна практика, както още в началото ви обърнах внимание, да придобиете способността, по интуитивен път сами да стигнете до изводите затова как да помагате на вашето дете. Онова, върху което ви насочихме вниманието по отношение на осезателното сетиво и оттам – на основния проблем за страхливите и нерешителни деца бе доста много и мисля, че ако прочетете тези страници няколко пъти, ще забележите как представите, подготвени от нас, ще започнат да функционират у вас самите. И не забравяйте онова основно правило – на “влюбените в детайла”, на непредубедените – за наблюдаване на процесите, което не се стреми към бързи отговори. Какво бие на очи при вашето дете, когато преодолеете динамиката между раздразнение и реакция, очакване и разочарование и т.н. , което не оставя свободно място за непредвидимото, за ново начало? С трудните деца много лесно се изпада в положението да виждаме само потвърждение на онова, от което тъй или иначе сме се страхували. Такива деца биват вкарвани (чрез негативната ни предубеденост към тях, породена от разочароване) в една роля, за която им се гневим. Незабележимо поведението на родителите започва да се променя, така че то предизвиква у децата именно това, от което искаме да се отучат. Най-доброто средство да се прекъсне този circus vitiosus e упражняването в наблюдаване без предубеждение и правене на заключения. Просто да се поддържа жив интерес към детето, затова става дума. Ако постигнете това (било то и само за 10 минути всеки ден), можете да продължите постепенно напред и да обогатявате упражняването като същевременно поддържате една “позитивна предубеденост”. Моето дете има хубави, мили, достойни за възхищение качества и аз искам абсолютно съзнателно да им обърна внимание. Така вие се упражнявате в грижливия, съпричастен интерес и ще забележите как скоро истински заинтересованият поглед започва да се превръща в поглед, изпълнен с любов. Трябва да се възползвате от това, в него е шансът, чрез който може да се приеме духовното. Ако се отворите затова, което, предизвикано от вашето упражняване в наблюдение, чука на портите на вашето съзнание и упражнявайки се редовно, го усвоявате, ще придобиете постепенно едно напълно ново отношение към вашето проблемно дете. Днес толкова много се говори за “позитивно мислене” – но винаги се мисли за егоистичния му аспект: мисли позитивно за самия себе си. Едно необходимо, основно правило, бих казал, за което почти не говорим, е другият вид позитивност, която е свързана с емпатията и добротата: “позитивният поглед” към другите. Разбира се, такива качества са противоположни на основния дух на днешното време. Но “задкулисният” дух на времето, който не се среща на всеки ъгъл или да се усмихва от всеки плакат, такъв дух благославя тези качества. Да изгладим нашата култура спрямо нуждите на децата, да придобием в общуването с тях силата на любовта и търпимостта, които в социалният живот могат да доведат до едно истински ново ориентиране на всички нива, това е посланието на този “задкулисен дух на времето”. Страхливото, нерешително дете: по-нататъшни наблюдения И така, вие си имате у дома едно страхливо, нерешително дете и у вас постоянно се надига гняв, когато то прави театър за всяка дреболия. Мили боже, напр. ресането на косата сутрин! Но не само това: колкото по-напред отива стрелката на часовника, когато наближава времето да се излиза от дома, било то за детската градина или за училище, толкова по-бавни стават неговите движения. Сякаш е изпило цялото шишенце валериан. При това, след ставането от леглото е било толкова бодро! Може би иска да ядосва майка си? Часовникът безжалостно върви напред. Изведнъж обувките започват да му стискат, пуловерът му боде, т.е. – трябва да се сменят обувките, да се облича друг пуловер. Докато му помагате да си облече якето, понеже доста се изнервяте вече от забавянето, го драсвате по врата. Сега се отпочва един вой, сякаш сте му причинили ужасна, дълбока, кървяща рана. И така е винаги; сутрин то дори се държи относително нормално в сравнение с втората половина на деня: ах, тази свръхчувствителност! И още нещо става през деня още по-лошо, неговата несръчност. Детето постоянно изпуща нещо, удря се в нещо, препъва се в ръба на килима, разлива плодовия сок и т.н. Постепенно се отпочва и със задаването на въпроси: Какво ще правим после? Ами след това? И още по-нататък? Онова, което отдавна вече ви играе по нервите, са неговите тикове: премигвания с очи, кашляния, спастични преглъщания и други подобни. Почти в синхрон с тези ужасни привички се покачва и “отвращението”. Всевъзможни, неподозирани неща, субстанции, шумове или дори думи (да не говорим за храна) стават ужасно противни. Способността за концентриране след 16 часа рязко спада, подготвянето на домашните се превръща във война на нерви. Вече горе-долу го имате, скъпи родители, типа страхливо-колебливото дете. Симптомите, които ви изброих, говорят красноречиво по отношение на липсващото чувство за форма и обвивка и за недостатъчното телесно възприемане, както и страха от допир (докосване). Рудолф Щайнер нарече това състояние “душевно нараняване”. Също и трудността да преминеш от една ситуация в друга е свързана с това. Който се чувства сигурен в своето тяло, винаги получава частица чувство за “родина” и поради това си субективно усещане никога не излиза на свобода “незащитен”, защото за него тялото е жилището, което не е нужно да напущаме, където и да отиваме. Когато липсва тази основна сигурност, трябва в ситуацията, в която детето се намира, тялото му да бъде “заменено” от едно сигурно или поне доказало се като безопасно обкръжение. Тези “прагови страхове” се смесват със споменатите състояния, с чиято вечерна и сутрешна версия вече се запознахме, при което много отежняващо се прибави и проблемът със страха от “сбогуването” преди лягане. Лягането означава сбогуване, отпадане на всякаква възможност за трайна сигурност и не-възможност за контрол над продължаващия своето съществуване познат свят (заместил телесната обвитост): “онова, което оставям, когато заспя, може евентуално да изчезне или да се разруши, докато се събудя!” От това се плашат страхливите деца. Една от предпочитаните им представи на ужас и кошмари е, че къщата гори. Тези деца имат нещо от приказността на принцовете и принцесите: те обикновено са много красиви, нежни, със светла кожа и най-често руси. Те блестят със своя речов талант и богата фантазия, но абстрактно-логичното мислене и точното изразяване им се отдава трудно, ако и някои от тях да чувстват този недостатък и именно затова упорито се упражняват. Но това е рядко. В здравословно отношение страхливо-колебливото дете страда често от смущения в дихателната система, в областта на бронхите, от което после се развива бронхит и астма; дразнения в мозъчната ципа, кожни обриви и оплаквания от пикочния мехур – то има силен афинитет към всичко празнично, весело, красиво в обикновения смисъл. На мен особено силно ми е направило впечатление при тези деца, че те са особено готови да помогнат и да се жертват, да се грижат за слабите, да утешават тъгуващите, но често пъти не са способни на това, защото страхът им пречи. Те трудно могат да го осъществят. Но виждате ли, скъпи родители: тук имаме една много впечатляваща колекция от много мили, ценни качества, които се таят в тези деца и чакат да се проявят на преден план. Към този, все още възпиран от страха потенциал, трябва да насочим сериозно вниманието си и като съобразяваме всичко обсъждано тук за феномена на първичните и секундарни смущения на осезателното сетиво, както и за педагогическите изводи и практическото им прилагане, ние трябва да помогнем за реализирането на този потенциал. Това би означавало: възпитание в единодействие с Ангела. Резюме: за общуването с неспокойните и страхливи деца Наблюдавайте вашето дете и съчетайте това, което виждате с това, което знаете за него в една представа-въпрос. Вземете в своя сън тази представа. Опитайте и така:”Имало едно време една принцеса, която и да я обличаха, винаги се чувстваше гола; и когато и поставяха ризница на гърдите й върху нея падна едно клонче, откъснало се от вятъра, вечерта откриха наранявания по кожата й...”Как да продължим по-нататък приказката? Не забравяйте, че на края на всяка истинска приказка винаги има спасение. Неспокойни и страхливи деца: това са проблемните случаи, които днес най-много измъчват умовете на педагози и терапевти. Да обобщим още веднъж в кратки щрихи онези важни акценти, които оказват посоката при възпитанието на неспокойно-нервните деца и трябва да се имат предвид още в предучилищната възраст Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 1.72 Mb. Сподели с приятели:
|