Хенинг кьолер за страхливите, тъжните и неспокойните деца
Изтегляне 1.72 Mb.
|
От всичко това могат директно и без усложнения да се направят по-нататъшни изводи. Няма ли да стигнем до ролята на музиката? Или пък – на водата – като пра-елемент при чувството ни за телесна уютност? Към тях принадлежи лечебно педагогическият принос на “упражняването в бавност”(напр. към пункт “ритъм”). И още: общото съчиняване на продължения към приказката в последователния контекст на сюжета (към пункт – поддържане на връзка с “миналото” и “последователност”) и т.н. Запомнете добре посочените сигнални понятия, всичко останало трябва да се прояви по-нататък в конкретния случай при общуването със самото дете. Така е и в терапевтичната професия-когато имате приблизителната посока, човек може да покаже на детето точния път. Само трябва да бъдем много внимателни и да се научим да разгадаваме неговите послания. Разбира се, не искам да ви отклонявам от това да потърсите съответния експерт. Но вие можете да му изложите собствените си идеи за възпитанието на детето ви и ако той няма някакво фалшиво честолюбие, ще се радва, че много от онова, което би искал да ви каже, вие сами сте си изяснили. Такава взаимна работа аз си пожелавам да имам с родителите: да бъдат обективни, с образни идеи, почиващи върху общо придобити познания според човекознанието. Възпитанието е до една определена степен наука, но също и занаят. Следователно, нужни са основни познания и практически опитности. И двете могат да бъдат усвоени и предадени по-нататък. Но на първо място възпитанието е изкуство. Представите си само за миг какъв художник, поет или композитор би бил човек, до който винаги трябва да стои учител, за да му каже какво трябва да прави. Истинският художествен процес може да протече само в дух на свобода, с всички моменти на щастие и отчаяние, които принадлежат към него. Това важи и за изкуството на възпитаването. Кои са насочващите в този смисъл акцентни пунктове при възпитанието на страхливите, нерешителни деца? Аз ще ги обобщя:
- Не е ли очевидно, че трябва да се препоръча и контактът със земята, с камъка, пластицирането (моделирането), а по-късно – скулптурната работа? Контактът при отглеждането на цветя, градинарството като поле за придобиване на опит? Да се потърсят подходящите приказки като лечебно средство, да се стимулират децата сами да съчиняват приказки? Бих искал още веднъж да припомня, че трябва винаги да имаме предвид следното (ако искаме да разбираме добре едно неспокойно или страхливо дете): - Пра-травмата на неспокойното дете е това да бъде нежелано - Пра-травмата на страхливото дете е това да бъде изоставено в беда. Както казах, неспокойните и страхливи деца ни създават най-големите главоболия. Затова именно тях поставих в центъра на нашето внимание, с по-подробен акцент върху сетивото на живота и на осезанието, при което нашата специална гледна точка е тази винаги да се питаме: какви социално-човешки качества иска да внесе Ангелът на детето в неговите съдове, които да допринесат за едни здраво развити телесни сетива? За какви душевни “разсади” ще се подготви почвата междувременно? Или казано по друг начин: коя страна на това, което нарекохме “стремеж у детето към подражаване на доброто, се засилва постепенно чрез грижата за сетивата? Темата, която преминава през всичките ни разяснения към учението за сетивата като едно подводно течение, идващо на повърхността в дадени моменти, е моралното възпитание, но по един съвсем различен от очаквания начин на наблюдение. Ние се разбрахме затова, че с виталното сетиво или сетивото на живота, което бива подсилвано чрез подреждащо-хармонизиращата подкрепа на Духовния свят, е тясно свързана по-късната способност за толерантност; а с осезателното сетиво и насоченото към него формиращо и конфигуриращо въздействие на Духовния свят – способността за грижовност като житейска нагласа. Нашият принос към това може да бъде като вземем предвид изброените досега насоки на възпитанието. 4. По следите на сетивото за движение и равновесие Кръгът на 4- те телесно-ориентирани, самовъзприемащи сетива се затваря, ако хвърлим поглед и върху двигателно-равновесния комплекс и отново се запитаме за кои по-нататъшни душевни качества полагаме основите, като чрез нашето възпитаващо концентриране в тази област подпомагаме процеса на инкарнацията на детето. Под процес на инкарнация, респ. превъплъщение, разбираме отделните аспекти на осъществяване на взаимовръзка на душевно-духовното с физически – телесното. Една значителна част от този процес се състои именно в това, че детето придобива конкретна способност за възприемане на собствените си телесни състояния като реакции на околния свят. Точно казано: това се възприятия, засягащи начина, по който душата се свързва с тялото и с телесните процеси, като при това връзката с външния свят съ-определя динамиката на тази релация. Ние видяхме това много добре изразено напр. при осезателното сетиво. Тук кожата играе една отграничаваща и същевременно посредническа роля, т.е. имаме защитния и сензитивния аспект, чувството за форма и обвивка, и от друга страна – това, което нарекох “резонанс” и “очевидност”: онова дълбоко вътрешно докосване от света, чрез което ние първо се изживяваме като част от една жива действителност и при това сме в състояние да правим преценки за качествата на нещата. Съвсем очевидно е, че първо имаме възприятието за собственото телесно-душевно “агрегатно” състояние в (неволевото) общуване с външния свят, което се проявява чрез осезателното сетиво като последователно и основно изживяване. Едва на второ или трето място се включва и осезателното сетиво в активното разбирателство между Аз и Света като медиум за “изследване на непознатото”, както пише Шойрле и за създаване на близост и доверие. На първо място това сетиво се насочва към възприемането на съществуването, на наличността на всички телесни части на човешкото създание, които се изграждат постепенно през процеса на инкарнирането и се запазват относително постоянно през по-нататъшния живот, но все пак-само относително, което означава, че винаги има ситуации, които осезателно опосредстваната, основна сигурност е застрашена. Чрез нашите грижи за осезателното сетиво и поведението през детството ние подпомагаме процеса на инкарнацията и допринасяме, щото спомената основна сигурност да може в по-късните години да издържи на възможно най-високи изисквания. Същото важи и за другите основни сетива. Винаги става дума затова да се вземе предвид някакъв определен нюанс на инкарнационния процес и чрез съответната възпитателна подкрепа да спомогнем за чувството на сигурност в съществуването. А какво означава това за двигателно равновесното сетиво? “Усещане за собствената свободна душевност” Рудолф щайнер определи двигателното сетива като основно сетиво, чрез което ние първоначално сме включени сензорно в онова, “което ние движим вътре в нас – от премигванията на очите до движението на краката”. Всичко, което става в и чрез нашата система на крайниците и мускулите, когато се движим, се регистрира не-съзнавано от това сетиво. “Всяко мускулно движение” пише Карл Кьониг в книгата си “Първите три години на детето”, “изисква съпричастието на цялата не-волева мускулатура; това се отнася и до моториката на говоренето; тя изцяло е вградена в дейността на общата моторика”. Дали вървим, танцуваме или подвиваме малкото си пръстче – винаги трябва да се подчини, активно или пасивно, цялата мускулатура на подхванатото двигателно действие. Това са координиращи, “композиращи”, образцови действия, които се извършват от нашето “не-съзнавано” и посредством собственото ни двигателно сетиво ние участваме самовъзприемащо в този процес. Можем да говорим за една възможност за инстинктивно възприемане, за едно субтилно “усещане”, което, както казах, остава под прага на съзнанието. Но това, което се разиграва там, в скритото и дава възможност на човека да използва така своето физическо тяло като двигателен инструмент, че това тяло, следвайки свръхчувствително вътрешните двигателни импулси, в “най-сензорно телесно единодействие” ( Р. Юнг, цитиран от Шойрле) да разбира външните движения и вътрешно да се настройва по тях: всичко това оказва въздействие върху цялостното чувство към живота. Рудолф Щайнер определи това излъчващо се паралелно в душевния живот въздействие на несъзнаваната дейност на двигателното сетиво като “усещане на собствената свободна душевност”. Осезателното сетиво способства за чувството за форма и обвивка и за постоянното, подсъзнателно познание на свързаността с Божественото; сетивото на живота опосредства чувството за изначална уютност, а двигателното сетиво отключва усещането за свобода. Така сега се прибавя към чувството, ако мога така да се изразя, на “закриленост от Божията ръка” и на приятното чувство за спокойствие и чувството за свобода. Или по-точно казано: чувството за свободна душевна подвижност в тялото. Рудолф Щайнер казва затова:”Двигателното сетиво, т.е. – онова, което се случва в нас, когато възприемаме чрез съкращаване или отпущане на мускулите, било при вървене или когато стоим, когато скачаме или танцуваме; чрез което възприемаме дали сме в движение и как се движим, това поражда, излъчвайки в душата онова чувство за свобода у човека, което го кара да се усеща като душа. Фактът, че вие можете да се почувствате като свободна душа се дължи именно на излъчването на двигателното сетиво”. Не забравяйте – става дума тук за чувства, които не достигат напълно до съзнанието. Ние им обръщаме внимание съзнателно едва, когато те ни липсват. Например един човек, който страда тежко от пристъпи на страх, много болезнено ще осъзнае, че е загубил придобиваната чрез осезателното сетиво основна сигурност. Неговото чувство за форма и обвивка се срива в пристъпа на страх, усещането за “закриленост от Божият ръка” избледнява; той страда от състояния, в които всичко му изглежда недействително. Който е измъчван от безпокойство, нервност, липса на концентрация и разсеяност, сигурно ще му направи впечатление, че му липсва именно изгражданото от виталното сетиво основно чувство за уютност, спокойствие, последователност, които той е придобил в по-добри времена като нещо напълно естествено: онова, в позитивен смисъл “тромаво” себе-усещане като изпълващо пространството телесно себе, което хората определяни като слонски натури, притежават в излишък. Докато всичко е наред, ние не забелязваме какви постоянни подпрагови възприятия и свързаните с тях основни усещания по отношение на единната система: тяло-душа образуват сензорната основа на съществуването ни, без която ние нямаше да сме дорасли за живота. Ние ще видим веднага как се повлиява човек, ако не е “застрахован” достатъчно от двигателното сетиво. Но нека разгледаме това още веднъж по-точно, от позитивната страна. “Чувството за автонимност” Драги родители, поради това, че се чувстваме като душевни същества (от една страна) със здраво пуснати корени в устойчивостта и благонадеждността на нашето телесно съществуване (сетивото на живота), и от друга страна сме “обхванати във форма” чрез нашата физическа фигура, респ. чрез формо-образуващата и формо-запазваща структура на силите (осезателното сетиво), като в тези рамки все пак може да се разгъне една свободна вътрешна двигателност, за която физическото тяло не представлява пречка, а фин, услужлив инструмент за възприемане и изразяване; благодарение на това, че всичко е именно така, и че ние чувстваме по този начин една “мечтана сигурност”, ние можем да се възприемаме истински вътре в нашата душевна автонимност. Знаете тази чужда дума, нали? “Автонимна” се нарича творба, която се публикува под името на автора и логически под това се разбира обозначение, което същевременно важи и като лично име. Доколкото “Аз” е автонимният шифър в него, може да се говори и за душевна автонимност, ако имаме чувството за свобода и самоувереност във формирането на нашия живот. На виталното сетиво ние дължим познанието за последователност (продължителност) в нашата биография; на осезателното сетиво-способността да си представим образно тази биография като нещо, случващо се в самото себе си, както и в обмен със света, но че ние сами я формираме, това осъзнаваме едва благодарение на двигателното сетиво. То съдейства за нашето чувство на “автонимност”. Онова, което се крие в основата на това чувство е в status nascendi ( в зародишно състояние) е “излъчването на резултатите” от несъзнателно действащото двигателно сетиво “във вашата душевност”(Рудолф Щайнер). Това е пра-феноменът. Само когато сами се усещате във вашите движения, вие можете да се движите свободно. В противен случай вие няма да усещате вашите движения по истинския начин, ще ги изпускате дълготрайно от контрол и тогава бихте изпаднали в голяма степен в обърканост по отношение на възприемането на собствените си движения. Да приемем, че нещо се случи с вас, което става повод напълно извън контрол да се препъвате, да мятате насам-натам ръце и крака – напр. от недоглеждане сте се натъкнали на купчина мравки и те наскачват и започват да танцуват по вас. Или ято оси лети около лицето ви, вие махате диво с ръце да ги прогоните, така че може да ударите носа си. Дали в такава ситуация човек има добро, сигурно усещане за целенасочеността на своите движения? Едва ли. Затова не се осъществява “усещане за собствената свободна душевност”, когато седнете върху купчина с мравки, а по-скоро усещане за излизане извън себе си, за подивяване. Накратко: опосредстваната чрез двигателното сетиво сигурност в съществуването, се гради върху истински доброто ви ориентиране за вашите движения. Че това е едно несъзнавано ориентиране не означава, че не може да се разчита на него. Напротив, несъзнаваните ориентации са благонадеждните, при условие, че не са нарушени от неблагоприятни обстоятелства. В областта на двигателното сетиво вие сте най-добре ориентирани, когато вътре в прага на съзнанието сте включени възприемащо за фино единство “на вашите целенасочени, оформени двигателни процеси. Тогава имате чувство за собственото движение, което ви доставя сигурност на движението. Освен това ви осигурява вътрешния съпровод на външните движения.”За да възприемаме движенията, трябва самите ние да се грижим, да ги направим и вътрешни”, пояснява Шойрле. Двигателното сетиво всъщност не възприема външно движения, а само онова, което “протича и вътрешно”. Възприемане на двигателни процеси от външното пространство, това означава, точно казано, че движещият се човек възприема сам себе си при вътрешен паралел на тези външни движения. Както сигурно забелязвате аз не говоря сега за възприемане на предмети, а на движения. Когато проследявате полета на една птица, вие възприемате чрез зрителното сетиво птицата в различните, следващи една след друга, позиции на нейния полет. Едва чрез това, че двигателното сетиво е включено в зрителния процес, вие “разбирате”, че птицата лети, че се движи с определена скорост от една точка към друга. Без двигателно сетиво вие не бихте имали способността за разбирането на това, че различните, променящи се положения на тялото на птицата, промяната на разполагането й в пространството, са съгласувани в една съвършено смислена последователност, което дава в резултат именно двигателното протичане на полета й. Вие не бихте могли да разберете нито че, нито пък как птицата лети, ако не извършвахте паралелно летенето вътрешно, и ако не се вслушвахте в себе си при този вътрешен полет. С право можем да кажем: всяко възприятие на движенията е директно или косвено едно възприятие на собствено движение. “Това е най-интересното в тази работа”, казва Рудолф Щайнер веднъж по повод основните сетива в най-общ смисъл, но с особен поглед върху двигателното сетиво: “Ние сме това, което възприемаме, възприемаме по категорично субективен начин от вътре навън, въпреки процесите, които са напълно обективни”. Но другояче погледнато: въпреки обективните процеси, напр. полета на птиците или поклащането на върха на дървото при вятър, “ние ги възприемаме по категорично субективен начин вътрешно”. Скритият композитор Хаотичните, припряни, не-свързани, разпокъсани във времето движения, независимо дали ние сами ги извършваме или сме подложени на такива, означават за двигателното сетиво нещо подобно на силен трясък или неприятен, остър шум за слуха. Такива явления са пренатоварващи за него. Благоприятни са смислените движения (немското понятие за движение “Bewegung” означава и вълнение), когато нашето “телесно-душевно агрегатно състояние в неволевото общуване с външния свят” е такова, че ние като свободно движещи се същества, се чувстваме съпричастни във взаимосвързаните движения в света; когато тази опитност - същевременно за суверенитет и за свързаност се прояви; когато от това произлиза една определена душевна основа, която в обикновеното ежедневие именно все пак се налага като един вид постоянно излъчваща (или по-слабо блещукаща) яркост, която никога не би могла да бъде напълно помрачена от оценки, притеснения или страхове, с които ние трябва да се преборваме. Аз бих нарекъл тази основа “свободолюбиво настроено отношение към света”. В него се крие упованието, също и в безизходното наглед положение, че може да се провокира един нов биографичен “двигателен импулс”, да се предизвика промяна на посоката, да се подхване инициатива. Ако някой е преживял някакво тежко поражение и може да реагира така, че въпреки цялото разочарование да каже (не просто ей така, а наистина да го мисли): “Е, добре, тогава – наново!”, тогава той е много добре подготвен по отношение на своята основна сигурност, осъществена чрез сетивността на собственото движение. Той има високо развито чувство за “автонимност”. Първата половина на това фрагментарно изречение (“е, добре”) съдържа и преценка за изстраданото преди това поражение: нищо няма да ми е от полза, ако се втренчвам в станалото като в нещо лошо, което вече не мога да променя, не мога да раздвижа, то просто вече е част от биографията ми, която аз трябва да приема – “Е, добре”. Във втората част (“на ново”) е изразено доверието към способността да се действа; себе-усещането като една свободна душевност е поглед към бъдещето! Чувство за автонимност, опосредствано от двигателното сетиво, за разлика от чувството за уютност, дължаща се на виталното сетиво и чувство за форма и обвивка - на осезателното, има ясно изразен аспект към бъдещето. Но и още нещо се прибавя към всичко това. Онова, което можем да обозначим като основна степен и пра-феномен в развитието на двигателното сетиво-себевъзприемането в собствената си свободна подвижност, това вече го описахме във връзка с телесните собствени движения, респ. паралела с предметните чужди движения. Разбира се, и за двигателното сетиво важи това, което видяхме при виталното и при осезателните сетива: съответните способности за възприемане и усещания подлежат на метаморфози. Затова би следвало да се запитаме: как се проявяват опосредстваните чрез двигателното сетиво познания на чисто душевно ниво? Когато човек е силно обзет от някакво вътрешно изживяване говорим за “раздвижващо” (вълнуващо) изживяване. И какво се раздвижва при едно вълнуващо изживяване? В говоримия език имаме израза “раздвижване на духа”. На една по-висша степен сетивото за собственото ни движение е онова сетиво, което ни кара да изживяваме собствените си душевни движения(вълнения), чрез което възприемайки, ние се насочваме към нашия емоционален живот, както и към тези движения (вълнения), протичащи при общуването ни с външния свят, и по-точно – с другите хора. Т.е. и тук важи това, че способността да възприемаме собствените душевни вълнения и чувства, прави възможно да съпреживяваме и емоционалните вълнения на другите. Бих искал да спомена, макар и само периферно, че при това стават и соматични паралелни вълнения (движения), доколкото вегетативните процеси в нас не остават незасегнати от онова, което чувстваме. За нас интерес представлява сега феноменът на свободната раздвиженост на чисто емоционално ниво. Чувството за “автонимност” се получава, погледнато от тази страна, в резултат на факта, че аз не се определям напълно от рефлекторни, временни, не-взаимообусловени емоционални състояния, а стоя вътре в моя емоционален свят само-изживявайки нещата, и мога да се грижа за взаимозависимостите и постоянството в него. Разбира се в живота на човека има и хаос, и нервност, и непостоянство, т.е. – процеси, при които на тази степен възприятията за собствените движения са объркани, както се объркват и на соматично ниво от неконтролирано разгръщащи се движения. Но при това не се включва (за настройване) “усещането за собствената свободна душевност” .То се включва, доколкото можем да се ориентираме в нашия собствен емоционален живот, самоусещайки се и паралелно усещайки (външния свят . бел. пр.); преходите между тях се преливат. Би трябвало да изтъкнем аспекта на паралелното усещане. Който разбира от човешката психика, дори и само приблизително, знае какво накърняване на свободата означава, когато някой страда от един вид душевна слепота спрямо душевните вълнения на другите. “Свободолюбиво настроеното отношение към света се основава, както видяхме, на синхрона между суверенността (независимост и самостоятелност) и свързаността. Това важи в особена степен за междучовешките отношения. Понякога на семинари по разни учения за душата се подчертава, че ние не сме били в състояние да направляваме съзнателно нашия емоционален живот. В областта на мисленето това ставало много по-добре. Това навярно е правилно. Но човек си създава някои илюзии по отношение на само-управляването на мисленето, и все пак, до една известна степен ние можем да се дисциплинираме така, че да проведем напр. една логическа операция и за целта да допуснем възможно най-малко асоциативни разклонения. Такъв вид управляване в сферата на емоционалния живот е напълно чуждо; ние бихме го убили по този начин, той се противопоставя, в самата си същност на принудителното притискане в готови форми. Затова тук се откроява нещо друго, когато говорим за независимост и самостоятелност: не управляване по образеца на мисловното командване, а “фино настройване”. По кой образец? Всъщност по образеца на мускулатурата. Може би звучи странно, но помислете си: всяко телесно движение изисква съ-участие на цялата неволева мускулатура. Така можете да се движите като цялостен човек. В действителност-никога не се движи само една част от вас, а вие се движите като подчинявате цялата си система крайници – мускулатура на едно изпълнявано за момента движение, тънко нюансирайки между напрягане, съкращаване и разтягане. Вие “знаете” инстинктивно какви мускулни групи трябва да се движат паралелно, за да можете напр. да опънете ръката си; и нещо повече: всеки двигателен импулс предизвиква веднага допълнителен двигателен импулс. При опъване на ръката веднага се включва един “енергиен поток”(Рудолф Щайнер говори за “астрални потоци”), който същевременно иска да коригира, да я върне в началното положение. По този начин едно екстремно движение не ви извежда извън целта. “Винаги, когато в дадено физическо положение стане промяна, в организма се задвижва в противоположна посока един астрален поток. Така е при премигване на окото, така е и при движението на краката. При този вътрешно изживяван процес на балансиране...се проявява сетивото за собствено движение”(Рудолф Щайнер). Тук имате образеца: включеността на цялостната мускулатура, допълнителните балансиращи импулси. Подобна фина съгласуваност се провежда също и в областта на душевните “движения”(вълнения) и емоциите като нещо “вътрешно изживявано”. И във всяко емоционално вълнение вие участвате като цялостен човек. По най-фин начин вие възприемате всяка емоционално “промяна в положението” и реагирате инстинктивно на това така, че цялата ви душевна комплексност се запазва, така че да не можете да “експлоадирате” напр. от някакви силни чувства на симпатия или да ви завладее напълно някаква тъга. Вашият емоционален живот е като една подвижна картина, една по отношение на обкръжението си, постоянно променяща се композиция от цветове и форми, в която от една ситуация в друга доминира веднъж повече червеното, друг път синьото, но така, че при това винаги действа паралелно един скрит художник с тънко чувство за художествените процеси, който внимава картината да не се разпадне, а да остане една носеща самата себе си композиция. Скритият художник сте вие самият, тънкото чувство е душевното възприемане на собственото движение (вълнения). Тук допълнителните балансиращи импулси отново играят една съвсем решаваща роля. Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 1.72 Mb. Сподели с приятели:
|