Не можеш да достигнеш до Началото, ако не го почувстваш вътре в себе си!

Началото и краят са импулсивно звено, ръководещо мисълта на човека. И сега тя е готова да се спусне по каналите на времето, за да достигне до вас като златната река на бъдещето. Нека се потопим в нея, за да усетим сладостта на един нов копнеж към познанието. Оставям ви свободни, за да изберете скъпоценния дар на Разума и го претворите в сърцата си, след което отново ще се опитам да се свържа с вас. Тогава ще разсъждаваме върху следващата максима за Сътворението от гледна точка на Библейските сказания.

Денят на Разпятието

Определям този ден за величествен! Извиквам за живот свръхестествените сили, за да разкъсам Небесата и оттам да вьзвестя, че днес е ден на Разпятието. Очаквам го с цялата си душа. Искам да бъда освободен от ежедневните си мисли и настроения и да се отдам на величието и славата, както подобава да бъде на “Разпети петък”. Желая и вие да станете съпричастни на моите чувства. Затова нека заедно да се пренесем в отминалата епоха, в която Моят Син беше прикован на позорния стълб.

Сигурен съм, че и вие си спомняте този ден. Тогава вашите души обитаваха телата на евреите. Изминаха две хилядолетия и ето, че Аз отново ви събрах под един купол. Сега искам от вас да осъзнаете смисъла на човешкия живот и да се опитате да го възприемете в неговата цялост.

Измолвам Светлина за да озаря небесния свод. Отдръпват се буреносните облаци и пред нас засиява ореолът на Отеца. В този ден Той се подготвя да приеме тялото на своя Син. Затова вие не трябва да се опитвате да го задържате на Земята. Отново е Разпети петък и Аз се намирам в очакване. Отдавна съм предвидил този ден. когато Христовата душа ще бъде обругана, но все се надявах че вие няма да посмеете да го приковете кьм стълба на безчестието. Ще се наложи да измия от вас позора на миналото и да се опитам да измоля прошка от Мария.

Къде си ти, Ангел мой Небесен? Защо не виждам днес очите, които винаги се отправят кьм мен с Лъча на Надеждата? Изтръпвам от мисълта, че ти си ги потопила в обятията на Земята и не смееш да ги повдигнеш оттам, докато те не извършат пъкленото си дело. Опитвам се да те открия между другите жени, чиито плач разкъсва сърцето ми. Ти си бездиханна. Само бялата наметка се стеле около плътта и напомня, че ти се земна жена, родила Божия Син. Но сега ще се превърнеш в светица, защото трябва да преживееш най-изтерзания ден от живота си. Да предадеш душата на Сина си в моите ръце. Затова сега подготвяш светата обител за празника, който ще настъпи след три денонощия.

Трябва да се опиташ да разбереш, че Синът ще се върне невредим при нас, защото ще приемем неговото Възкресение за едно ново Рождество в света на Реалността. Опитай се да осъзнаеш, че смърт няма! Има само едно ново претворяване на Духа в материя, която го очаква. За това сега ти подавам рька и искам да те докосна с дъха си. Мария Богородице, ти си моят блян за чистота на душата. Определям те за еталон на Божествения свян и те призовавам да се изправиш. Ти никога не трябва да бъдеш толкова близо до Земята, колкото си сега. Приближи се, за да сложа короната върху твоите коси! Нима не виждаш, че и Синът го желае това възкресение? Още миг и Той ще отправи взор към Небето и ще извика: "В твоите ръце предавам душата си, Отче!" Помогни му да го извърши както подобава на Син Божий и аз ще отредя в този час да засвирят небесните флейти. И песента на Ангелите ще прозвучи в ефира! Сега ще трябва да освободя своя гняв. Затова притварям очи, за да мога в този миг да посрещна душата на Сина си, която се носи стремглаво към мен. Осветявам я с бащината си благословия и в този миг от дъното на душата ми се изтръгва вопъл, който се отправя в обратната посока към Земята. Блясва светкавица и само след миг гьрмът разтърсва земната твърд. А там в храма, завесата се разделя на две половини. С едната ще покрия тялото на моя Син, което още виси на стълба на разпятието. Но вие няма да успеете да ме съзрете в този миг, защото сте похлупили челата си до земята и се молите за опрощение на греховете си.

Запомнете този ден! За вас той ще бъде символ на Христовото Разпятие. Но не забравяйте, че сега се слага началото на вашата съдба, която вие ще трябва да изплащате в продължение на две хилядолетия, докато се освободите от силата на моя гняв. Затова сега се молете за прегрешенията които сте извършили в този ден! Те ще останат в паметта ми като гвоздеите, с които приковахте плътта на Христос.

Освобождавам Земята от обсега на моя гняв. Тя с нищо не доказва вината си. Може би само с това, че ви е приела в своите скути и е откърмила грешници, които сега се срамува да погледне. Освободената Енергия на Христос засиява пред мен и Аз се чувствам успокоен. Вие не знаете, че в този час една жена ще роди дете със звезда на челото. Това е белегът, с който то се появява в илюзорния блян на съня си. Докосвам го с мисълта си и звездата засиява. Дочувам плач, който възвестява че в този миг се ражда Синът на Разума, когото вие обругахте на Земята.

Разтварят се Небесните врати, за да приемат душата, която се завръща от света на илюзията със слънчевия лъч, изгрял с първите зари на утрото. Поемам плътта на новороденото и се ужасявам от кръвта, която струи от раните, донесени от спомена за един илюзорен сън. Ужасявам се от жестокостта, с която вие сте посегнали на плътта му. Докосвам с устни раните и в този миг усещам как те попиват вашите грехове:

"Нали ще им простиш, Отец?"- улавям мисълта отправена към мен и се опитвам да осъзная какво се е случило. Очите на Мария са толкова чисти, че сълзата отронваща се от тях ме кара да благоговея пред Тази, която за втори път се вплете в тайнството на Непорочното зачатие, за да ме дари отново със Син.

Елиас, така ще го наречем сега, за да може да ни напомня за звездата, озарила небесния свод в уречения час. Избърсвам чудодейната сълза и се вглъбявам в себе си. Ако не го направя сега, Земята ще се взриви след две хилядолетия и тогава Боговете ще ме упрекват, че няма къде да се прераждаме но време на съня си. Зная, че Аз съм отговорен за съдбата на човечеството. Затова залагам следната максима:

Земята ще запазя, но хората ще трябва сами да решат своята съдба! Затова им оставям времето. Нека то бъде техният съдник. И когато един ден отново се върна на тази Земя, искам да видя как те ще изплащат греховете си, без да се страхуват че Аз ще ги съдя. Затова залагам предсказанието, че след 2000 години ние отново ще слезем в плът и кръв, за да можем от близо да се убедим, че днес ние сме заложили тяхното спасение, а утре ще съберем плодовете на техните грехове.

Не ми остава нищо друго, освен да се поклоня на Мария и да и благодари, че ме направи щастлив, като ме дари сьс Син звездочелец. Трябва да събера мислите си в едно. Да затворя края на едно хилядолетие и да отворя вратата на следващото. Само така ще успокоя мисълта си, че илюзорният спят продължава да съществува в обсега на моята памет като длъжник на тези, които са го създали.

Волята ми е закон за всички, които днес се подлагат на изпитание за своето бъдеще. Затова оставам непреклонен и ми се струва, че няма да позволя на никого да промени моята дума. Определям следващите хилядолетия за аналитична промяна на мисълта и ще се опитам да я взривя отново, след като се върна на Земята за да поискам сметка от тези, които сега са изтръпнали в очакване.

Вината остава неизплатена, ако хората не са разбрали нейната същност. Ето защо Аз ще се върна отново, за да поставя началото на един народ, който трябва да се обедини и се почувства богоизбран за дела и почит. Използвам минутите за отмора и се телепортирам в света на илюзията. Този път ще предвождам прабългарите, които ще докоснат земята на моите мечти и ще се обединят под славянския Дух.

Винаги съм искал да предвождам моя народ. Затова и сега ще се опитам да ги събера под един купол. Имам вина пред тях, че след Христовото разпятие, Аз ги освободих от съдбовната нишка да се прераждат винаги заедно. Разпръснах душите им по целия свят. Ето, че сега ще се опитам да осъществя отново своята мечта - да ги събера в едно енергийно ядро, за да може след време тази земя да се обгради с името на Бога и да бъде пристан, в който еврейските души ще се завръщат винаги, когато имат нужда от пречистване на греховете си. Доволен съм от факта, че през този илюзорен сън осъществих мечтата си_г като основах държава която ще пребъде през вековете с вечността на своя Създател.

Отново съм в Реалния свят и се опитвам да въдворя ред в мислите си. Сега трябва отново да сляза сред вас, за да ви донеса Словото, което да обнови из основи тази държава. Няма да използвам гръмки имена, за да известя на света, че сам Отецът е слязъл в земна форма и се е претворил в тялото на Богомила. Но вие трябва да ме почувствате ида приемете моето Слово като дар от Бога. Нали затова сьм слязъл? За да опровергая мисълта, че еврейските души никога не са осъзнавали богатството, което сам Бог им изпраща в услуга на това, че те ще станат Люлката на Словото Божие.

Удивен съм, че и сега те продължават своя вековен сън. Никой не се опитва да осъзнае истината за Богомилите. Дори и в съня си хората са безмилостни. Те искат да унищожат нашето Дело. Затова изграждат клада след клада, на които изгарят телата ни.

Когато се събудих в Реалния свят, усетих нужда да освободя отново гнева си. Заложих петвековното робство за тези, които за пореден път отблъснаха моята десница. Избрах жесткостта пред благоволението. Знаех че този път те нямаше да се справят с участта си. Отминаха годините, вековете и Аз останах удивен от това, което виждаха очите ми. Народът на когото изпратих тежестта на робството, не искаше да потъне под развалините на своята съдба. Трябваше да изчакам още малко, за да се уверя че това с истина. Да, те не изгубвай вярата си, че един ден Бог отново ще се смили над тях и запазват езика, на който са говорили дедите им. Изумен съм от волята на един народ, който желае силно да се оттърси от вековния гнет и се бори за своето бъдеще. Затова решавам да му помогна за пореден път да почувства моята милост. Изпращам конници да освободят земята българска.

Изтерзани са човешките души. Но те няма да забравят, че Аз отново съм им помогнал да се пречистят чрез страданието. Затова сега ще ги оставя на спокойствие. Нека сами се справят с тежестта на Времето и да се опитат да вдигнат очи към Слънцето.

Каква светлина се издига от Земята към Небето! Хората са толкова изстрадали, че заблестяват като факли сред мрака на петвековното робство. Чувствам се облагороден от техните страдания. Затова си обещавам да бъда великодушен и да приема молитвите, които те ми изпращат.

Избрах земята на Българите за люлка на световната еволюция. Искам от вас да осъзнаете, че народ, в чиито корени сам Бог е заложил името си, никога няма да изчезне от лицето на Земята!

Отново съм сам и трябва да се опитам да спася цялото човечество, за да не ме упрекнат един ден, че съм помогнал само на тези, които обичам с цялата си душа. Затова сега ще трябва да се въплотя в тялото на Нострадамус и да изкажа пророчества отнасящи се до световната еволюция. Не трябва да се изявявам в Божествена Светлина. Те биха ме познали и тогава всеки ще се уповава на моята милост. Трябва бъда откровен до дъното на душата си и затова ви призовавам:

Опомнете се, хора! Никой от вас не трябва да определя съдбата си като илюзия! Тя е една жива реалност и ако вие умеете да разгадавате нейните символи по знаците очертани от зодиакалния кръг, само тогава ще можете да използвате предимството на свободомислещите, които могат сами да определят как да ръководят съдбата си.

Освобождавам душата си от илюзорната размисъл и отново се връщам в Реалността с мисълта, че съм изпълнил дълга си пред цялото човечество.

Истината трябва да бъде изведена от символичната догматика на предсказанието. И Аз вярвам, че един ден някой ще ме потърси, за да ме съживи с мисълта си. Това е вече реалност. Божественият Ореол отново огрява Земята. Сега Аз отново съм тук, за да видя отблизо как вие ще се справите с тежестта на времето.

Едва ли в този момент някой от вас осьзнава, че вие разбунихте душата ми за размисъл. И Аз успях да осъществя този поход в минало, настояще и бъдеще с едничката цел - да бъда Съзидателят на вашата мисъл.

Отворете широко сърцата си за Светлината струяща към вас! Божественият Разум отново се изявява в Слово. Ще успеете ли да го приемете, това зависи от вас. Определям края на ХХ-ти век за началото на един нов период: Разкрепостяване на човешкото съзнание и устремяването му към космоса!

Велик петък е този ден. Избрах го за да се докосна до вас с мисълта си, че вие едва ли бихте се усъмнили в достоверността на посланието. Никой не може да ме обвини, че в този ден Аз ще се опитам да измервам Истината с лъжата. Нека бъдем заедно сега, когато бият камбаните. Те ни призовават да се изправим един срещу друг и да се погледнем в очите. Ако никой от вас не трепне в мига, в който душата на Христос се отделя от неговото тяло, то тогава ние сме достигнали върха, откъдето сам Той ни призовава да бъдем преди всичко човеци. А след това да се причислим към хората, които днес празнуват разпети петък.