Христос говори Памела Крибе, Герит Гилен

Oтваряне към Духа

Разграничихме четири етапа в преминаването от съзнание базирано на егото към съзнание базирано на сърцето:

1. Чувство на неудовлетвореност, от това, което предлага съзнанието базирано на егото, търсене на „нещо друго”: началото на края.

2. Осъзнаване на привързаностите към съзнанието базирано на егото, разпознаване и освобождаване на емоциите и мислите, които са свързани с него: средата на края.

3. Позволяване на старите, базирани на егото енергии да си отидат, отхвърляне на пашкула, проявление на новият Аз: края на края.

4. Събуждане на съзнание базирано на сърцето, мотивирано от любов и свобода; помагане на другите да направят прехода.

Сега ще говорим за последният етап: отваряне към Духа.

Когато заставате на етап 4, вие сте намерили място на мир и тишина вътре във вас. Вие често правите контакт с тишината в сърцето си, която знаете, че е от вечното. Всичко, което преживявате е относително сравнено с безграничното и всеобхватно Същество.

Това място на мир и тишина вътре във вас се нарича също Духът.

Във вашите езотерични традиции се прави разграничаване между дух, душа и тяло.

Тялото е физическото жилище на душата за ограничен период от време.

Душата е нефизическа, психологическа „котва” на опита. Тя носи опита от много животи. Душата се развива във времето и бавно израства в многостенен красив камък, всяка стена на който отразява различен опит и знанието базирано на него.

Духът е извън пространството и времето. Духът във вас е вечна, безвременна част от вас, която е Едно с Бог, който ви е създал. Той е божественото съзнание, което е основата на вашия опит през пространството и времето. Вие сте били родени от сфера на чисто съзнание и вие носите част от това съзнание със себе си във всичките си проявления в материална форма.

Душата участва в дуалността. Тя се влияе и трансформира от опита си в дуалността. Духът е извън дуалността. Той е основата, на фона на която всичко се развива и еволюира. Той е Алфата и Омегата, които вие може просто да наречете Съществуването или Източника.

Тишината, и външната, но по-специално вътрешната е най-добрият вход за усещане на тази винаги присъстваща енергия, която сте Вие в най-дълбоката си сърцевина. В тишината можете да се докоснете до най-чудното и самодоказващо се нещо, което съществува: Духът, Бог, Източникът, Съществуването.

Душата носи спомени от много прераждания. Тя знае и разбира много повече от вашата земна личност. Душата е свързана с екстрасензорни източници на знание, такива като вашите личности от предишни животи и водачи или познати в астралните равнини. Въпреки тази връзка душата може да бъде объркана, да не познава истинската си природа. Душата може да бъде травматизирана от определени преживявания и затова да остане в тъмнина за известно време. Душата непрекъснато еволюира и получава разбиране за дуалността присъща на живота на земята.

Духът е неподвижна точка в рамките на това развитие. Душата може да е в състояние на тъмнина или просветление. Не е така с духа. Духът е чисто Съществуване, чисто съзнание. Той е на тъмно, така както и на светло. Той е единството, което е скрито в цялата дуалност. Когато пристигнете на етап четири на трансформацията от его към сърце, вие се свързвате с Духа. Свързвате се със своята Божественост.

Свързването със Бога във вас е като да ви изведат от дуалността, докато оставате напълно присъстващ и заземен. В това състояние вашето съзнание е изпълнено с дълбок, но тих екстаз: смес от мир и радост.

Вие осъзнавате, че не зависите от нищо извън вас. Вие сте свободни. Вие сте наистина в света, но не сте от него.

Свързването с духа във вас не е нещо, което се случва веднъж за винаги. То е бавен и постепенен процес, в който вие се свързвате, губите връзката, свързвате се отново ... Постепенно фокусът на вашето внимание се мести от дуалността към единството. Той се преориентира, откривайки, че е привлечен повече към тишината отколкото към мислите и емоциите. Под тишина ние разбираме да сте напълно центрирани и присъстващи, в състояние на неосъждащо осъзнаване.

Няма фиксирани методи или средства да се стигне до там. Ключът към свързване с вашият Дух не е да следвате някакви дисциплина (като медитиране, постене и т.н), а действително да разберете - да разберете, че тишината е тази, която ви води вкъщи, не вашите мисли и емоции.

Това разбиране расте бавно докато осъзнаването на механизма на вашите мисли и емоции се повишава. Вие изоставяте стари навици и се отваряте за нова реалност на съзнание базирано на сърцето. Съзнанието базирано на егото ви вехне и бавно умира.

Умирането не е нещо, което вие правите; то е нещо, което оставяте да се случи. Вие се предавате на процеса на умиране. Смърт е другата дума за промяна, трансформация. Винаги е така. Смъртта винаги е освобождаване на старото и отваряне за новото. В този процес няма нито един момент, в който вие „не сте”, т.е. вие сте мъртъв по вашите дефиниции. Смъртта както я дефинирате вие е илюзия. Само вашият страх от промяна ви кара да се страхувате от смъртта.

По време на живота си вие се страхувате не само да умрете физически, но също така и емоционално и ментално. Но без смъртта нещата стават фиксирани и твърди. Вие бихте останали пленник на стари форми: изхабено тяло, остарели мисловни шаблони, ограничаващи емоционални реакции. Задушаващо, нали? Смъртта е освободител. Смъртта е водопад от свежа вода, която избива стари, ръждясали врати и ви изтласква към нови области на опитност.

Не се страхувайте от смъртта. Няма смърт, само промяна.

Преходът от съзнание базирано на егото към живот центриран в сърцето е в много отношения смърт. Колкото повече се идентифицирате със Духа, с Бог вътре във вас, толкова повече се освобождавате от неща, за които сте се тревожили или неща, в които сте влагали много енергия. Вие разбирате на все по-дълбоки и дълбоки нива, че няма нищо, което да правите, освен да бъдете. Когато се идентифицирате със своето съществуване, вместо с отлитащите мисли и емоции, които минават през вас, вашият живот е повлиян веднага. Духът не е нещо абстрактно. Той е реалност, която вие наистина можете да доведете в живота си. Да сте във връзка с най-чистите си източници в крайна сметка ще промени всичко във вашия живот. Бог или Източникът или Духът е творчески по своята същност, но по начини, които са почти неразбираеми за вас.

Духът е тих и вечен, но все пак творчески. Реалността на божественото не може да бъде уловена от ума. Тя може само да бъде почувствана. Ако я пуснете в живота си, ще я разпознаете като шепот на сърцето ви, всичко бавно започва да идва на мястото си. Когато сте настроени на реалността на духа, тихата осъзнатост, която е зад всичките ви опитности, вие спирате да натискате и насилвате волята си върху реалността. Оставяте нещата да се върнат в тяхното естествено състояние на съществуване. Вие ставате своя естествен, истински Аз. Всичко това се получава по хармоничен, значим начин. Усещате как нещата се събират по начин, който има естествен ритъм, естествен поток. Всичко, което трябва да направите е да останете настроени на този божествен ритъм и да се освободите от страховете и неразбирането, които ви карат да искате да се намесвате.

Помагане на другите от нивото на Духа

Когато сте направили прехода от съзнание базирано на егото към съзнание базирано на сърцето, вие сте повече или по-малко продължително във връзка с божествения поток вътре във вас. В това състояние на съществуване нямате нужда или желание да помагате на другите, но то ви идва естествено. Вие го привличате към вас, но не чрез волята. Енергетично вие излъчвате определени вибрации. Има нещо във вашето енергийно поле, което привлича другите към вас. То не е нещо, което правите, а нещо, което сте. Има вибрация налична във вашата енергия, която може да им помогне да се докоснат до своя божествен аз.

Вие можете да сте огледало за тях, в което те могат да видят труден проблем или условие, които се освобождават и трансформират в енергията на решението. Могат да усетят енергията на решението, която винаги се открива при контакт с божественият ви аз.

Вие можете да ги научите на нещо и ученето става като сте себе си. Не е чрез предаване на знания или използване на определени методи, които преподавате и лекуват. Чрез позволяване на себе си да бъдете просто който сте и чрез изразяване на себе си по начин, който намирате за най-радостен, вашето присъствие наистина помага. Когато споделяте себе си с другите, вие създавате лечебно пространство за тях, в което те избират да влязат или не. Зависи от тях.

Като лечител или терапевт, наистина трябва само да сте във връзка със божествения вътрешен поток, със тихото осъзнаване, което е Духът. Тази връзка действително раздвижва хората и ги повдига на по-високо, по-свободно състояние на осъзнаване, ако те го изберат. Ако го изберат, то ще се случи в ритъм и поток, който си е техен.

Да сте там заради другите по този начин има много неутрален тон. То представлява ниво на непривързаност, при което вие се освобождавате от личното си желание да променяте или „лекувате” другите. Такова желание, показвано от всички работници на светлината на някакъв етап, не идва от истинско разбиране на вътрешния път, който хората искат да пропътуват, за да намерят своята собствена истина. Повечето хора трябва да отидат до дъното на дадени въпроси, преди да са истински готови да се освободят от тях. Когато правят така, те наистина „притежават” решението на въпроса и това им дава дълбоко удовлетворение. Може би вие сте разпознавали това във собствените си животи и въпросите, с които сте се борили. Моля, имайте предвид това и не се борете да спасявате хората от „удряне в дъното”. Ако те са решени да отидат там, те ще отидат, независимо какво правите или казвате.

По-добре е да не сте свързани емоционално с хората, на които помагате. Емоционалната ангажираност поражда в хората желание да лекуват или променят другите. Това лично желание не помага на другите, то всъщност може да причини блокиране в техния оздравителен процес. Когато искате хората да се променят, вие не сте в пространство на любов и снизхождение. Те усещат това. Вие може да мислите, че ги наблюдавате и разчитате, но те също ревностно четат във вас!

На етап четири от прехода от его към сърце става трансцедентирането на нивото на душата и издигането към нивото на духа. Ние не искаме да кажем, че душата е по някакъв начин „по-малко” от духа, разбира се. Въпросът е: вие сте по-велики и по-обхватни от вашата душа. Душата е превозно средство за опит. Чрез идентифицирането с Духа във вас, във вашия божествен аз, всички неща, които сте преживели в много животи си идват на мястото. Вие се издигате над опитностите си като не се идентифицирате с нито една от тях. Това има оздравяващ ефект върху душата.