Позволете на старото аз да си отиде

Позволете на старото аз да си отиде

Преобразуването на егоистичното съзнание в съзнание основано на сърцето, преминава през редица етапи:

1. Чувство за неудовлетвореност от това, което предлага егоистичното съзнание, търсене на „нещо друго”: начало на края.

2. Осъзнаване на привързаността към егоистичното съзнание, разпознаване и освобождаване на свързаните с него емоции и мисли: средата на края.

3. Разрешаване на старите егоистични енергии да си отидат, отхвърляне на обвивката, поява на новия аз: последен етап от края.

4. Пробуждане на вътрешното съзнание, основано на сърцето, мотивиране на любовта и свободата, помагане на другите при преобразуването.

След като сте приели вътрешните си рани и сте излекували травмираните части на своето съзнание, което описахме в предишната част, енергията ви се раздвижва. Позволявате на старото аз да си иде. Създавате пространство за абсолютно нов начин на усещане и битие. Иска ни се в този раздел да обясним протичащите енергийни процеси, когато се освобождавате от егоистичното съзнание – сърдечната чакра започва да доминира над волята (желанието) или над третата чакра.

Чакрите са въртящи се колелца, разположени по гръбначния стълб. Тези енергийни центрове са свързани с конкретни области от живота, например, с „духовността” – коронната чакра; с „общуването” – гърлената чакра или с „емоциите” – третата чакра. В известен смисъл чакрите са част от материалната реалност, защото се отнасят до конкретна част от вашето тяло. Но те не се виждат от физическото зрение и затова може да се каже, че се намират между духа и материята; запълват пространството между тях. Чакрите образуват точки за достъп на духа (съзнанието на душата), позволяват му да приема физическа форма и да сътворява всичко, което се случва в живота ви.

Сърдечната чакра, разположена в средата на гърдите е мястото, където обитават любовта и единството. Сърцето носи обединяващи и хармонизиращи енергии. Ако за минута обърнете внимание на този център, ще усетите топлина или нещо отварящо се. Ако не почувствате нищо, освободете се от концентрацията или опитайте по друго време.

Чакрата под сърцето се нарича „слънчев сплит”, намира се около стомаха. Това е мястото на волята (желанието). Това е центърът, който фокусира енергията ви във физическата реалност. Затова тази чакра е свързана с проблеми в творчеството, жизнеността, амбициите и личната сила.

Егото и волята (желанието) са тясно свързани помежду си. Волята позволява да се фокусирате върху нещо външно или вътрешно. Вашето възприемане на реалността, на себе си и на другите в голяма степен се определя от това, което искате, от желанията ви. Желанията ви често са примесени със страх. Често искате нещо, защото усещате потребност от него; усещате липса или необходимост. Поради присъстващите в много от желанията страхове, слънчевия сплит често се управлява от енергиите на егото. Егото изразява себе си чрез слънчевия сплит.

Егото буквално оказва натиск върху реалността чрез волята (желанието). На реалността й се налага да се промъква в това, в което иска да вярва егото. Егото действа чрез редица допускания за действието на реалността, но всички те са основани на страха. То избира изключително субективна картина на действителността, защото е пристрастно по отношение на потребностите и страховете. Също така изпитва потребност да има обяснение за всичко, което забелязва. Тук няма място за простото приемане като информация. Всичко трябва да бъде разделено на категории, с етикети за правилно и неправилно.

Когато живеете със сърцето, няма твърда система от убеждения, чрез която интерпретирате или оценявате фактите. Не се придържате повече към твърдите убеждения в нещо. Все повече ставате наблюдател. Оставяте настрана моралните присъди за реалността, защото усещате, че е възможно да не разбирате всичко за конкретната ситуация. В разсъжденията винаги присъства нещо определено, а сърцето не се интересува от определения. То винаги се опитва да се издигне над това, което изглежда определено и дефинирано. Сърцето е отворено, то изследва и е готово да преразгледа, готово е да прощава.

Използвайки силата на волята, центрирана в егото, в слънчевия сплит можете да усетите нещо разтегливо. Това използване на волята е енергийно явление, което ако имате желание, можете да осъзнаете. Когато и да усещате разтягането, което съпровожда силно егоистично желание, се опитвате да нагласите реалността в съответствие с желанието си. Опитвате се да наместите в реалността собствените си убеждения.

Действайки от позицията на сърцето, се движите в потока на реалността, каквато е в действителност, не се опитвате да побутвате или принуждавате.

Ако за проявяването на нещо, се трудите усилено, отново и отново търпите поражение при постигането на целите си, попитайте се от коя чакра, от кой енергиен център го правите. Също така можете да се настроите към сърцето и да попитате, защо не се получава или защо не действа вложеното голямо количество енергия.

Често се опитвате да реализирате цели без да погледнете и да се сверите със сърдечната чакра, нужни ли са на вътрешния път към мъдростта и творчеството. Но дори целите да са най-дълбоки сърдечни желания, можете да имате нереалистични очаквания за сроковете. Можете да се намирате не на сърдечната времева линия, а на личното желание.

Във всичко съществува естествен ритъм. И той не винаги съвпада с желаната от вас скорост. Реализирането на целите изисква раздвижване на енергии. Често за това е нужно много повече време, отколкото ви се иска или сте очаквали. В действителност енергийното раздвижване не е нищо друго освен собствената промяна.

Постигайки целите си, вече няма да бъдете същите. Ще станете разширена версия на днешното си аз, изпълнено с повече мъдрост, с повече любов и повече вътрешна сила. Времето нужно за осъществяване на целите е времето за промяна на съзнанието така, че желаната реалност да се вмести в днешната. Затова, ако искате да ускорите нещо, фокусирайте се върху себе си, а не върху реалността

Често за да се отворите за получаване ще трябва да позволите на желанието да си замине. Звучи парадоксално. Но ние казваме: преди да навлезете в нова реалност ще трябва да приемете напълно старата. Ако не приемате сегашната реалност и сте се вкопчили в целите, не се движите напред.

Нищо няма да напусне реалността ви докато не го заобичате. Да обичате е равно на „освобождаване”.

До тогава докато не видите реалността си и не я приемете като собствено творение, тя не може да ви напусне, защото отхвърляте част от себе си. Искате да отрежете част от себе си и да се движите напред.

Но не можете да сътворите любвеобилна реалност, ако ненавиждате себе си. Не можете да „скочите” в новата реалност като се отблъснете от нежеланата си част. Тук волево усилие не върши работа.

Нужен е контакт със сърцето. Енергиите на разбирането и приемането са строителните материали за новата по-привлекателна реалност.

Взаимодействието със сърдечната реалност й позволява да съществува. Не се опитвайте да я променяте – просто и внимателно приемате това, което съществува.

Когато управител на битието ви стане сърцето, центърът на волята (слънчевият сплит) ще се движи заедно с него. Егото (или волята) не се отстранява, а заема естествената си роля на енергиен посредник от нивото на съзнанието към физическата реалност. Когато протичането или проявлението се управляват от сърцето, се създава енергия на волята, която тече безпрепятствено. Няма нужда от подбутване, нито от принуда. Точно тогава сработва синхроничността: забележителното съвпадение на събития, които съществено ускоряват реализацията на целите. Струва ви се чудо, когато всичко се случва по този начин. Но в действителност винаги се случва чудо, когато творите със сърцето. Признак за сърдечното творчество е липсата на усилия.

Сътворяване на сърдечна реалност

Истинското творчество не е основано на определения и силна воля, то е основано на отвореното сърце. Да бъдете отворени и готови за приемането на новото и неизвестното е жизненоважно за истинския творец.

Тогава един от ключовете за истинско творчество, е способността да не правите нищо: да се отстраните от действието, от фиксирането и фокусирането. Това е способността да потопите съзнанието в чисто получаващ, но бдителен режим.

Само чрез незнание и отвореност можете да сътворите пространство, за да може в реалността ви да навлезе нещо ново.

Това противоречи на по-голямата част от литературата на „Новата ера” за „сътворяване на реалността”. Вярно е, че постоянно сътворявате своя реалност. Съзнанието ви твори независимо дали го осъзнавате или не. Но ако искате да сътворявате съзнателно реалността си, както учат много книги и учения, е важно да разберете: най-силната форма на творчество е основана не на волята, а на самоосъзнаването (на получаването).

Всички промени в материалния свят независимо дали става въпрос за работата, за взаимоотношения или материално обкръжение – всичко е отражение на промените на вътрешно ниво. И едва след завършване на вътрешните преобразователни процеси материалната реалност може огледално да ги отрази чрез промяна на обстоятелства в живота ви.

Например ако се опитвате да творите чрез волята, чрез фокусиране и визуализиране на целта, игнорирате вътрешното преобразуване, което е реалното предварително условие за промяна. Творите по изкуствен начин, което води до разочарование. Не творите от дълбините на душата си.

Душата ви говори в миговете на мълчание. Чувате гласа й, когато не знаете. Често душата говори много ясно тогава, когато се предадете и хвърлите пешкира (в бокса – признаване на капитулация). Предавайки се в отчаяние, се отваряте за новото. Освобождавате се от очакванията и приемате реалността.

Отчаянието възниква в резултат на силната вяра какво трябва да се случва в живота ви според собствените ви убеждения. Когато реалността отказва да съответства на вярата ви, се разочаровате и дори отчайвате.

Обаче ако се откажете от очакванията и се отворите за новото, няма нужда да изпадате в отчаяние, за да влезете отново в контакт с душата си. Можете да се успокоите, да се отворите и получите това, което тя казва, без предварително да стигнете до разочарование.

Дотогава, докато „знаете точно, какво искате”, ограничавате енергийно достъпните възможности. Реалността, която търсите, независимо дали е работа, взаимоотношения или по-добро здраве, съдържа много неизвестни за вас елементи. Често си мислите, че това, което искате, е нещо, което много добре ви е ясно (прекрасна работа, любим партньор). Но това не е така. Всичко, което реално правите, сътворявайки новата реалност, е извън вашите психологически граници. И не можете да знаете какво е отвъд тези граници.

Можете ясно да усещате нещо много желано, но не трябва да го стеснявате във фокус или визуализация. Просто го предчувствайте с усещането за отвореност и любопитство.

В действителност за сътворяването на най-желаната реалност много по-важно е приемането на самия себе си, отколкото фокусирането на мислите и волята. Не можете да сътворите нищо, което не сте. Можете да повтаряте хиляди пъти мантри и да сътворите в ума си множество позитивни образи, но дотогава, докато те не отразяват това, което усещате в действителност (например, гняв, депресия, вълнение), няма да сътворите нищо освен объркване и съмнение. („Толкова упорито работя, а нищо не се случва.”)

Приемането на себе си е форма на любовта. Любовта е най-големия магнит за позитивни промени в живота ви. Ако се обичате и приемате такива каквито сте, ще притегляте обстоятелствата и хората, които отразяват любовта ви към себе си. Всичко е толкова просто.

Чувствайте енергията си, всичките си усещания. Усещайте колко сте красиви и искрени точно сега, във всичките си сражения и печал. Наистина сте красиви със всичките си „несъвършенства” и „недостатъци”. И ви се броят точно те.

Приемете се такива каквито сте, отпуснете се и погледнете на „многото си пороци” с чувство за хумор. Съвършенството е непознат за вас вариант. Това е просто илюзия.

Да сътвориш своята реалност чрез сърцето означава да осъзнаваш Светлината си, тук и сега. Осъзнавайки я, знаейки за нея, посаждате семе, което ще порасне и ще приеме форма на физическо ниво.

Когато Бог сътворявал индивидуалните души, той не е положил усилие на Волята. Той просто е бил Самият Себе си, усещал е в известен смисъл, че има нещо „извън Него”, което трябва да се изследва. Той знаел точно какво е това, то се усещало като влюбеност. Без да размишлява дълго, решил, че си струва да се изследва тази нова и примамлива реалност. Също така, обичал се малко!

Затова сте приели формата на индивидуални души и с ваша помощ, Бог започнал да изследва живота. Бог не бил много загрижен за подробностите в творческия процес. Той просто се обичал и бил отворен за промяна. И това са единствените елементи, които са реално нужни за сътворяването на съвършената реалност: любов към себе си и смело навлизане в новото.

Настройване към сърдечен живот

Творчеството чрез сърцето е много по-мощно и изисква много по-малко усилия, отколкото творчеството чрез егото. Не е нужно да се безпокоите за подробностите; просто трябва да сте отворени към всичко, което е, както вътре, така и отвън.

Като резултат от отварянето може да усетите известно привличане. Може да бъдете привлечени към някои неща. В действителност привличането е тихия шепот на сърцето ви, вашата интуиция. Когато основа за действията ви е интуицията ви, ви дърпат, не ви бутат. Не правите нищо дотогава, докато на вътрешно ниво не усетите, че е време за действие.

Доколкото сте свикнали да бутате, т.е. да използвате волята за реализиране на нещата, енергийното пренастройване от егото към сърцето, е доста проблемно за вас. Промяната изисква огромно „забавяне”. За да се докоснете реално до потока на интуицията, трябва да положите съзнателно усилие да не „правите нищо”, да позволите на всичко да е такова каквото е. Това противоречи силно на всичко, което са ви учили и с което сте свикнали. Имате изработен навик да основавате действията си на мислите и силата на волята. Позволявате на мисленето да определя целите и използвате волята, за да ги реализирате. Това е напълно противоположно на творчеството центрирано върху сърцето.

Живеейки чрез сърцето, се вслушвате в него и тогава действате. Не мислите; с будно и отворено съзнание слушате какво говори сърцето. Сърцето говори чрез чувствата, а не чрез ума. Най-добре гласът на сърцето може да бъде чут тогава, когато сте спокойни, отпуснати и заземени.

Сърцето сочи пътя към най-любящата и радостна реалност точно сега. То шепне и предложенията му не са основани на рационалното мислене. Можете да разпознаете гласа на сърцето по лекотата и нотките на радост. Леко, защото сърцето не натрапва, няма прекарани към предложенията му вериги. Вашето „сърдечно Аз” не е обвързано с решения, то обича всичко, каквото и да правите.

Живот чрез сърцето не означава пасивност и безразличие. Позволете на нещата да се случват, без да им закачате постоянно етикети за правилно и неправилно, без предпочитания към един или друг път. Това изисква голяма сила. Това е силата на пълното присъствие, силата да се срещнеш с всичко, такова, каквото е и просто да наблюдаваш. Може да усещате пустота, депресия или нервност, но не се опитвайте да ги премахнете. Ето какво правите: обкръжавайте всичко, което съществува със съзнанието си.

Истинското могъщество на съзнанието не го разбирате. Съзнанието ви е направено от светлина. Когато задържате нещо в съзнанието си, то се променя. Съзнанието лекува, ако не го затъмнявате с мислене и склонност за „действия”.

Животът ви е изпълнен с диктатура на ума и волята, с превъзходството на мисленето и действието.

Забележете, че и умът, и волята работят по общи правила. Съществуват общи правила за логическото мислене: правилата на логиката. Съществуват общи стратегии за вкарване на мисълта в материята; правила „ръководещи проекта”, но всичко това са общи доктрини. Общите ръководни принципи и правила винаги имат механичен компонент. Те са приложими към всички или към повечето индивидуални случаи, в противен случай биха използвани доста рядко.

Интуицията работи по съвсем друг начин. Тя винаги е приспособена към един човек, във всеки конкретен момент. Тя е крайно индивидуализирана. Затова не може да бъде подложена на рационален анализ и приложена към общи правила.

Затова живот в съответствие с интуицията изисква високо ниво на доверие, защото изборът се основава само на това, което само вие усещате за правилно, а не другите хора.

Следователно живот чрез сърцето изисква не само да се избавите от навиците за прекалено използване на ума и силата на волята, но и призовава за истинско доверие в себе си.

Нужно е време, за да се научите да слушате сърцето, да се доверявате на посланията му и да действате според тях. Колкото по-често го правите, колкото повече разбирате, че подчинявате тревогите и съмненията на мъдростта на сърцето, толкова повече вътрешен мир и спокойствие придобивате.

Продължавайки пътя и навлизайки в третия етап от преобразуването на съзнанието от егоистично в сърдечно, усещате за първи път вътрешен мир. Осъзнавате, че потребността да контролирате реалността чрез мисленето и волята ви прави неспокойни и озадачени.

Освобождавайки се от контрола, допускате разгръщане на вълшебството на живота. Всичко, което би следвало да правите, е само да се вслушвате. Бъдете внимателни към това, което се случва в живота ви, към усещанията ви за другите хора, към своите мечти и желания. Ако сте внимателни към това, което става във вас, реалността ще ви осигури всичката информация, която ще ви е нужна за уместно действие.

Например при реално общуване с другите можете да осъзнавате сърдечното желание на любящите взаимоотношения. Ако забелязвате и разбирате това желание, без да опитвате да правите каквото и да е, ще се удивите как реагира на това Вселената. Без да правите никакви умозаключения, просто задръжте желанието във Светлината на съзнанието и призива ви ще бъде чут, ще му отговорят.

Може да е нужно повече време, отколкото очаквате, защото преди да бъде удовлетворено желанието, трябва да има движение на енергията. Но вие сте стопанина-творец на своята енергийна реалност.

Ако творите от страх, съответно ще реагира и реалността. Ако творите с вяра и се оставите на милостта на Бог, ще получите всичко, което желаете и дори повече.
От Егото към Сърцето IV