Изследване на вътрешните рани

Изследване на вътрешните рани

1. Чувство на неудовлетвореност, от възможностите на егоистичното съзнание, търсене на „нещо друго”: началото на края.

2. Осъзнаване на привързаност към егоистичното съзнание, разпознаване и освобождаване на емоциите и мислите, които са свързани с него: средата на края.

3. Позволяване на старите, базирани на егото енергии да си отидат, отхвърляне на обвивката, проявяване на новият Аз: край на края.

4. Събуждане на сърдечното съзнание, мотивирано от любовта и свободата; помагане на другите в тяхното преобразуване.

В този раздел ще обсъдим втория етап.

Преставайки да се идентифицираме с егото, отначало излизаме от равновесие и не знаем, кои сме в действителност. Това състояние може да бъде дълбоко и философско по своята същност. Започвате да се питате за значението на живота, за доброто и лошото, започвате да се интересувате какво изпитвате и чувствате самите вие, за разлика от това, което са ви учили другите да правите. Всички тези въпроси стават много важни, защото имат пряко отношение към направените от вас житейски избори. Гледате себе си и разсъждавате: това аз ли съм? Точно това ли искам? Сега е трудно да се прави избор, защото нищо вече не е очевидно.

В действителност, правите крачка назад, крачка навътре, в дълбочина. Започвате да осъзнавате вътрешната си същност, много по-малко моделирана от възпитанието и обществото. Усещате проблясък кой сте в действителност; своята уникалност и индивидуалност. Припомняте си, че съществува част от вас, която не е зависима от нещо външно: от родители, от месторабота, от взаимоотношения и дори от тялото. Точно тогава смътно усещате своята божественост, частта от себе си, която е напълно свободна и вечна.

В действителност сте многомерно същество; можете (и го правите) да се изявявате едновременно в няколко различни реалности. Не сте привързани към линейния контур на времето. Сегашната ви личност е само един аспект от многомерната същност, която сте в действителност. Щом осъзнаете, че проявата ви като физическо същество е само един от вашите аспекти, издигате се над него и можете да осъществите контакт с голямото Аз, което сте в действителност.

Но преди да постигнете това, ще трябва да излекувате всичките си наранени части.

Животът под диктатурата и изискванията на егото е създал вътрешни психологически рани. Разрешавайки егоистичното съзнание да ви напусне, отначало предизвиквате смущение, съмнение и загуба на ориентация. След завършването на първия етап, навлизате в нов: етапа на наблюдението, разбирането и лекуването на вътрешните рани. Сега ще поговорим за този етап.

Под контрола на егото, постъпките и мислите ви дълго време са били диктувани от страха. В смисъл, че сте се стремили неистово към власт, признание и контрол. Т.е. сте изкривявали собствената си природа. Поведението ви се е основавало на външни стандарти, противно на истинските ви нужди. Освен това, не сте можели истински да обичате някого, защото любовта е диаметрално противоположна на нуждата от контрол и доминиране. Това състояние на съзнанието нарушава целостта на душата. Под гнета на егото душата страда.

Когато се освободите от хватката на егото, забелязвате вътрешната болка. Пред вас застава голата истина - лице без маска. Обаче все още не ви е ясно какво да правите с нея, защото още сте дезориентирани и объркани. Често ви се налага да минавате през етапа на осъждането на своите вътрешни рани, защото ви се струва, че водят до негативни основи на поведение: лоши навици, депресия, неконтролирани крайности в настроението, проблеми с общуването и трудности с близки хора.

Самоосъждането носи още повече болка в душата, а тя едва е започнала да се обръща към светлината. Позволила е да я напусне потребността от власт и контрол, станала е по-чувствителна… и попада в лапите на самоосъждането.

Много хора попадат в необитаемото пространство между егото и сърцето. Те търсят по-любвеобилна реалност, но все още са в пределите на егоистичния камшик.

В действителност, към това ви подхлъзват не вътрешните ви рани, които смятате за свои „негативни черти”. Негативността се създава от осъждането на раните. Ако гледате от ъгъла на приемането, не виждате склонност към лоши навици, депресирана или паднала личност. Виждате вътрешна болка, за която трябва да се погрижите и да излекувате чрез най-мекия и грижовен начин, който е възможен.

Най-важният момент през втория етап е да се стремите да приемете вътрешната болка: да я приемете, да разберете произхода й и да й позволите да бъде.

Ако можете да разберете корените на страха, присъщ на егоистичното съзнание, бихте навлезли в реалността на сърдечното съзнание. Ако осъзнаете болката и осъждащото поведение като резултат от самотата и потребност от самозащита, ще разберете, че се докосвате до душа, която демонстрира негативно поведение. Едва когато осъзнаете страха на душата, сте способни да прощавате.

На първо място, това се отнася за самите вас.

Вземете нещо в себе си, което ненавиждате наистина. Нещо, което действително ви подтиска и от което се опитвате да се избавите дълго време. Това може да бъде непостоянството, безотговорността, мързела, липсата на търпение или склонността ви към лоши навици: нещо, което чувствате, че не трябва да го има. А сега опитайте да разберете истинските мотиви, които са срити зад тази ваша черта или склонност. Какво ви кара да усещате или да правите нещо отново и отново? Можете ли да разпознаете страха в мотивацията си?

Забелязвате ли, че щом осъзнаете страха, ставате по-меки и чувствате нещо подобно: „Господи, не съм знаел, че съм се страхувал толкова много. Ще взема да си помогна”. Веднага се появява търпимост. Любов и прощаване.

До тогава, докато смятате основаното на страха поведение (агресията, склонността към лоши навици, угодничеството), за „лошо” или „глупаво”, вие съдите. Но осъждането е активност основана на страха. Не сте ли забелязвали, че когато съдите, загрубявате вътрешно? Нещо вътре се свива като устни, а очите стават студени. Защо е нужно всичко да има присъда? Защо трябва всичко да бъде сортирано на правилно и неправилно? Какъв страх се крие зад потребността да осъдите? Страхът от срещата със собствената си тъмна страна. В действителност – страх от живота.

След като позволите на егоистичното съзнание да си отиде, ще поискате да развиете нов поглед върху действителността. Най-добре може да бъде описан като неутрален, което означава, че всичко е такова, каквото трябва да бъде. Причините и следствията, основани на егоистичното поведение, стават наблюдаеми, осъзнава се корена на вътрешния страх и егото става прозрачно. И ако имате желание, можете да позволите на всичко, което е прозрачно да си замине.

Страхът е познат на всяко човешко същество. Всеки е запознат с тъмнината и самотата, които съпровождат страха. Когато страхът се прояви открито, повечето хора веднага вдигат ръце. Но когато се крие под маската на насилието или на жестокостта, изглежда, че е непростимо. Колкото е по-деструктивно и жестоко поведението, толкова е по-трудно да бъде различен криещият се зад него страх и пустота.

И все пак можете да го направите.

От дълбините на своя опит със страха, можете да се докоснете до дълбокия страх в душите на убийците, насилниците и престъпниците.

И ще можете да разберете мотивите за действията им. Когато го направите и основавайки се на собствения си опит от усещането на тъмнината, ще можете да си разрешите да излезете от нея. Ще позволите да съществува, без да съдите. Ако наистина смятате страха за сила, която е реална и ви е позната от опита в ежедневието, ще можете да позволите на осъждането да ви напусне. Страхът не е нито добро, нито лошо. Страхът СЪЩЕСТВУВА и изпълнява определена роля.

От гледна точка на ограниченията на езиковото изразяване, страхът е и благословение, и мъка. Във всички възможни случаи, никой не е правил вместо вас избора да допуснете страха в реалността си. Вие сте боговете и вие сте позволили на страха да играе значителна роля в живота ви. Допуснали сте го не за да се мъчите, а за да СЪТВОРИТЕ реалност, по-груба и по-плътна, отколкото света, основан само на любовта. Разбирам, че това може да изглежда невероятно, но надявам се, ще разберете интуитивно това, което се опитвам да кажа.

Страхът е жизнеспособна част от творчеството. Там където има страх, няма любов. Там където липсва любов, може да бъде открита чрез нови и непредсказуеми способи. При липсата на любов, можете да изследвате и сътворите цяла гама от емоции. Липсата на любов може да бъде усетена по различни начини, а наличието на любов може да бъде усетено само на фона на страха. В противен случай, страхът би се разпространил навсякъде, и няма да го забелязвате.

Затова, сътворявайки страха и отделяйки се от океана на обгръщащата ви любов, сте си позволили за първи път да усетите любовта.

Разбирате ли?   Не сте сътворили любов, сътворили сте усещането за любов. За да постигнете това ви е било необходимо нещо противоположно, нещо различно от любовта, и сте използвали страха като инструмент. От другата страна на завесата виждаме много ясно духовната роля, която играе страхът във вашата реалност. Затова ви молим, отново и отново – не съдете. Молим ви, не съдете страха и тъмнината нито в себе си, нито в което и да е друго същество. Всички сте сътворени от любов и в любовта ще се завърнете.

Навлизайки във втория етап на процеса за преобразуване на егото, отначало ще преминете през период на самоосъждане, по време на който, може да имате деструктивно поведение. Може да ви се струва, че вместо да се движите напред, се движите назад. В този момент сте в опасна зона, в необитаемото пространство между егото и сърцето. Знаете, че искате да се избавите от старото, но не сте приели все още новото, затова сте обхванати от съмнение в себе си и от самоосъждане. Повратният момент ще дойде тогава, когато престанете да се осъждате дори да е за кратко.

Едва когато сте готови да се погледнете с интерес и открито, ще навлезете в реалността на съзнанието основано на сърцето. До този момент се сравнявате с някакъв изкуствен стандарт или идеал, на който не съответствате през по-голямата част от времето. Наказвате се за това отново и отново и се опитвате да се вместите в шаблона, създаден в главата ви.

Ще ви кажа: такъв вид стремеж, да постигате съвършенство във всичко е убийствен. Той е пряка противоположност на любовта. Любовта не сравнява и което е още по-важно, никога и по никакъв начин не иска да ви заставя да се променяте. Любовта не вижда това, което трябва да бъде. В сърдечното съзнание липсва такава категория като „длъжен си”. Ако гледаш от сърдечна гледна точка, моралните категории са просто различни интерпретации или „разделяне” на реалността. Те са идеи в главата, и както добре знаете, могат да се променят в различните глави. Самата потребност от стандарти и определяне, какво е добро и лошо, са предизвиквали войни. Това не са толкова идеи, колкото потребност от контрол и фиксиране, което предизвиква агресия и конфликт.

Политическите, личните или духовните идеали, стандартите за здраве, красота и разум, натрапват как трябва да изглежда всичко, какво поведение трябва да имате. Всички те се опитват да фиксират и да определят какво е ДОБРО.

ЛЮБОВТА не се интересува от определението за Добро. Интересуват я не идеалите, а реалността. Любовта е обърната към реалността.

Сърцето се интересува от всичко, което съществува, от всяка ваша реалност, деструктивна или конструктивна. То просто приема за информация, то просто е, обкръжава ви със своето присъствие, ако позволите.

Отваряйки се за реалността на любовта, за реалността на сърцето, позволявате на осъждането да си иде. Приемате се такива, каквито сте, в този момент. Осъзнавате, че сте такива по много причини, които смятате да откриете и изследвате.

Когато настъпи този момент, той е велико благо за душата. Можете вече да се излекувате. От време на време, отново ще се самоосъждате, но вече имате осъзнат спомен, какво е да усетите любовта. И доколкото любовта вече съществува, ще продължите да я търсите, защото сте усетили приятното благоухание на Дома си.

През втория етап от преобразуването на егоистичното съзнание ще навлезете в тесен контакт със самите себе си. Внимателно разглеждате наследството от миналото. Отново събуждате (болезнените) спомени. Спомени от сегашния или минали животи. Психологическият багаж, донесен от предишните и сегашния ви живот, формира днешната ви личност. Можете да разглеждате този багаж като куфар с дрехи. В миналото сте изиграли много роли, претворявали сте се в много личности, все едно сте обличали много различни дрехи. Толкова силно сте повярвали в някои роли, че ги разглеждате като част от вашата личност. „Това съм аз” – си мислите за ролите и „дрехите”.

Обаче, изследвайки истински тези роли, откривате, че те не са част от вас. Не сте личностите и психологическите роли, в които сте се вживявали. Вие не сте дрехите. Свикнали сте с ролите, които сте играли, поради нуждата на душата от опит.

Душата се наслаждава на всички опитности, защото те са част от процеса на обучението, което е поела като задължение. В това отношение, всеки един опит е ценен и полезен.

Разглеждайки внимателно своите минали роли или личности, ще забележите, че някои са били болезнени и дори травмиращи, и все още са „прилепени” към вас. Струва ви се, че не можете да им позволите да си идат. Струва ви се, че са се превърнали във „втора кожа”, в кожа, вместо в проста дреха.

Те са тежки елементи от миналото, това, което ви изолира от истинския живот и наслаждението. Толкова сте се свикнали с тях, че се отъждествявате с тях. Затова се усещате жертва и си вадите негативни изводи за живота. Но такива изводи нямат нищо общо с реалния живот, те просто задържат травмираните части в съзнанието на душата.

Точно тези части трябва да бъдат излекувани. Това може да стане като влезете отново в миналото, но с по-любящо и мъдро съзнание, отколкото по-рано. През втория етап на прехода лекувате епизодите от минали животи, които влияят на днешното ви съзнание. Фокусирайки се върху сърцето и преживявайки отново тези епизоди, им позволявате да си идат.

Травмите възникват тогава, когато преживявате огромна загуба, болка или зло и не можете да разберете защо се случва това. В много от животите сте получили голямо количество травми. В действителност през стадия на егото, душата е травмирана изначално: загубата на Единството или на Дома, което си спомня и не разбира.

Когато с помощта на въображението се завръщате към изначално травмиращото събитие и го обхванете със съзнанието на сърцето, променяте първоначалната си реакция. Променяте ужаса и недоверието в просто приемане като информация. Завръщайки се в минал живот, просто вземате предвид това, което се е случило и този акт образува пространство за разбиране, за духовно разбиране на случилото се. Създавайки такова пространство, отново ставате господари на своята реалност. Вече можете да стигнете до разбирането на целия епизод, защото разбирате със сърцето, че във всяко събитие има смисъл и значение. Чрез сърцето можете да усетите, че във всичко има елемент на свободен избор, т.е израстване в направление приемане на отговорност за събитието. Приемайки тази отговорност, можете свободно да продължите напред.

Само когато успеете да се отнасяте към миналите си животи както артистите се отнасят към ролите си, тогава ще сте свободни да идете, където искате. Ще сте способни да влезете в съзнанието, основано на сърцето. Повече няма да бъдете привързани към нито един аспект от миналото: жертва или агресор, мъж или жена, черен или бял, беден или богат и т.н. Когато можете да си играете с аспектите на дуалността и да ги използвате, ако носят радост и творчество, тогава разбирате значението на живота на Земята. Ще изпитате велико щастие и нещо подобно на завръщане у Дома. Защото сте се докоснали до съзнание, което подразбира съвсем други роли и личности. Отново се докосвате до божественото съзнание, осъзнаването, че всичко е едно, накратко казано, реалността на любовта.

Завършваме този раздел с две упражнения, които могат да ви помогнат да се докоснете до потока на единството, до потока на божествеността, който е подводно течение на всичките ви опитности.
Първо упражнение

Кои психологически характеристики, които смятате за много голяма част от себе си, ви създават най-големите проблеми в живота ви? Посочете две характеристики.

Концентрирайте се върху противоположностите на тези характеристики. Т.е., ако сте избрали „нетърпение” или „непостоянство”, концентрирайте се върху противоположностите им – търпение и постоянство. За минута усетете енергиите на тези характеристики.

Докато сте в контакт с позитивните характеристики, позволете на енергиите им да текат през вас и усетете, как ви балансират.

Отпуснете се и позволете на въображението ви да се върне назад, в момент, когато сте се чувствали много щастливи. Хванете се за първото, което ви дойде наум. Усетете отново това щастие.

А сега, намерете момент, когато сте били много нещастни. Усетете, какво сте изпитвали тогава.

Общо условие за двете усещания – какво е еднаквото в тях.

Упражненията са разчетени да помогнат при осъзнаването на стоящото зад съзнанието „свое” присъствие във всичките ви преживявания. Това място в съзнанието, носителят на всичките ви опитности, е вашето божествено Аз. Това е входа към реалността, която е над дуалността – реалността на сърцето.
От Егото към Сърцето III