Христос говори Памела Крибе, Герит Гилен

Изтегляне 7.28 Mb.

страница	29/52
Дата	06.02.2018
Размер	7.28 Mb.
	#55340

1 ... 25 26 27 28 29 30 31 32 ... 52

Духовно майчинство

Мария говори чрез Памела

Тилбург, 15 декември 2007

Скъпи приятели,

С голяма радост и открито сърце съм днес пред вас. Аз съм Мария. Аз бях майка на Йешуа. Представлявам женския аспект на Христовата енергия, която се възражда сега на Земята все повече и повече. Женската енергия дълго време бе потискана както във вашето общество, така и в сърцата ви.

Женската енергия – това е първичната сила на творчеството, фундаментална част от Всичко Съществуващо. Тя дава сила за живот и протича през всекиго. Без нея не бихте съществували нито като душа, нито като човешко същество. Потокът на женската енергия носи сега магия и желание да освети тъмнината на този месец декември, а също и вашата вътрешна борба и лошо настроение.

Вие често задавате въпроса – каква е ползата от живота ви тук, на Земята? Казвам ви, че животът е ценен и има определена цел. Вие вършите тук важна работа. Вашето присъствие влияе на целия живот около вас, вие променяте света. Но това не трябва да бъде център на вашето внимание. Дори не трябва да се съсредоточавате върху другите. Тайната е в това, че трябва да се фокусирате изключително върху себе си и целостта на битието си. Когато се изпълните с любящо съзнание и приемане на това, че вие сте всички ваши аспекти, вие създавате канал, чрез който светлината преминава през вас леко и автоматически се излива и върху другите. Действително ви е необходимо само да се съсредоточите върху себе си, за да изпълните мисията си на Земята.

Във връзка с това бих искала да поговорим как можете да станете вие самите духовни майки. В християнската традиция аз представлявам майчинската енергия. Но какво означава това? Майчинството – това е най-главния аспект на женската енергия. Майката се разглежда като даваща живот, кърмящия и грижовен аспект на природата. Но пълен ли е този образ? Много са изкривяванията през историята в образите, които ме обрисуват. Затова бих искала да разкажа малко повече за моя живот на Земята, когато бях майка на Йешуа.

Често ме изобразяват като светица, но аз, разбира се, не бях такава докато живеех тук. Аз бях обикновена жена от плът и кръв. Знаех какво е емоционална суматоха и съм добре запозната със всичко, през което минавате вие през животите си. В семейството, в което се родих, аз бях закъснялото, седмо и последно дете след много братя и сестри. Аз бях вироглаво дете. Като най-малка аз рано разбрах, че трябва да се грижа сама за себе си и да не се осланям на другите. Родителите ми се грижеха за мен, но аз не бях в центъра на тяхното внимание. Но това донякъде ме удовлетворяваше, тъй като обичах да бъда сама и да пребивавам в света на фантазиите си.

За момиче аз бях достатъчно решителна и предприемчива. Имах твърдо вътрешно убеждение за нещата, което не можеше лесно да се разколебае. Не ме интересуваше много какво мислят другите за мен. Моите по-големи братя често ме дразнеха и затова аз рано осъзнах необходимостта от собствена гордост и самоуважение, за да остана самата себе си. Аз бях различна. Можех да чувствам енергиите и имах способността да „виждам през хората”. Често, когато сплетничеха, аз чувствах, че под хладното поведение скриват силни и тежки емоции. Това ме смущаваше като дете. Чувствах, че нещо не е както трябва и не можех да го разбера. Но никой не ми обясняваше това. Бях самотно дете и често срещах неразбиране. Обичах да съм сред природата и да се грижа за животните около дома.

Най-ужасното, което се случи в детството ми беше смъртта на майка ми. Бях още малка – мама беше възрастна – нали бях изтърсака в семейството. Нейната смърт беше първия ми сблъсък със загубата. Това беше много болезнен опит и се чувствах разбита и изоставена. Когато седях до нея на смъртното й ложе, чувствах, че сякаш губя част от себе си. Сякаш част от мен безвъзвратно изчезваше. И не мога да я удържа. Трябваше да я пусна да си отиде. Този факт беше най-големият ми урок, който трябваше да науча през това въплъщение – урока на освобождаването.

Сега искам да направя скок напред във времето, когато се роди синът ми Йешуа. Като всяка майка аз обожавах своето дете и исках да го защитя от злото. Отначало не разбирах, че Йешуа е особен. Това, което знаех в действителност е, че има невидими ръце, които ни водят в живота. Чувствах и нещо повече, работещо чрез нас, нещо, което не се подчинява на волята ни, на човешките ни нужди и желания. Знаех, че тази голяма сила е добра и мъдра. В нея има мъдрост, която ние често не можем да разберем с човешкия си ум. Само в последствие осъзнаваме, че животът ни дава точно това, от което се нуждаем. А иначе в самия момент, когато се случва това ни се струва жесток и несправедлив.

Така ми се струваше докато Йешуа растеше. По начина, по който растеше, бързо се разбра, че в него има нещо особено. Имаше удивителни таланти и дарования, беше вироглав като мен, когато бях момиче. От една страна добре разпознавах в него тази особена енергия, а от друга страна това ми създаваше трудности. Като майка вие искате да защитите детето си от глупостта на света. Но моят син не искаше да бъде защитаван. Той искаше да говори открито и да излива светлината си над света. Трябваха ми много години и преживях много болка докато приема това. Неговата поява предизвика недоверие у властта, но той рискува. Престъпваше определените правила и граници и това предизвикваше напрежение и дори заплахи. Постепенно бях принудена да освободя своя страх и потребност да го контролирам и да създам пространство за уникалната Светлина, която той беше дошъл да донесе тук, на Земята.

С вашите земни термини може да се каже, че аз трябваше да освободя своето майчинство. Аз трябваше да освободя частта от себе си, която беше склонна да се тревожи, подтиска и контролира. Докато в края на краищата не разбрах, че той не е мое дете. Да, той беше роден чрез мен, чрез моето тяло, но той не ми принадлежеше. Той беше зряла душа и имаше пълно право да създава и формира живота си по свой начин. Още повече, че него поддържаха небесните сили в особения му път. Но нима това не е вярно за всеки от нас? За всяко дете, дошло на Земята, има негов особен път, избран от душата. Ето това вие като майки трябва да разберете и да уважавате. От момента на раждането на детето вие трябва да се учите да му позволявате да бъде и да се доверявате на неговата вътрешна сила и способност да разрешава проблемите, с които се сблъсква в своя живот.

В крайна сметка беше избор на Йешуа да умре на кръста. Той позволи това да му се случи. Аз трябваше да разбера този факт, че това е неговото решение, съответстващо на пътя на душата му и затова уместно. Проливах горчиви сълзи и моето сърце бе пълно с тъмнина и отчаяние, когато видях как умира. Не мислете, че е лесно да преодолееш своите страдания и да се примириш с това, което се случва. Аз не бях светица. Аз бях опустошена, това наистина беше „тъмната нощ на душата ми”. В същото време този опит ме научи на великата истина и в крайна сметка ми донесе огромно освобождение. Но това стана по-късно. Присъствието на Йешуа в моя живот ме възвишаваше и в края на краищата аз си позволих да се възвися. Това е най-смелият акт за цялото ми въплъщение. Енергията на Христос, дошла чрез Йешуа, ме изпита да видя смъртта му от ръцете на жестоки убийци и въпреки всичко да повярвам във висшата сила, в мъдростта, която води всеки един от нас.

Смирението ми и моята мъка пред този висш източник на мъдрост ме пробудиха на много дълбоко ниво. Това пробуди моето Висше Аз и то се устреми напред по времето на моето земно въплъщение. Тогава започнах действително да усещам тези вътрешен свят и свобода, които вие така желаете и които никога не бихте могли да постигнете, имайки предвид желанието ви за контрол над живота. Майчинството при вас се характеризира с привързаност и контрол. Добрата майка, както се казва, ще влезе в огън и вода за детето си, никога няма да престане да се бори за него. Макар че безусловната любов може понякога да приеме формата на настойчивост и непримиримост, за мен истинското майчинство означаваше да отпусна своите страхове и очаквания по отношение на Йешуа. Моето най-голямо достижение се състоеше в това, че освободих Йешуа и му позволих да бъде този, които беше. Само тогава аз успях да усетя цялата неизразима красота и чистота на този, чийто представител беше той. Само тогава аз започнах действително да съществувам за него като равна, като духовен другар, като майка в духовния смисъл на думата. Това бе най-трудното ми предназначение – да се науча да бъда духовна майка, да отпусна емоциите на земната майка.

Когато си отидох от този свят и преминах в неговото царство, бях доста изморена и измъчена. Толкова много изпитах, преминах през толкова много емоционални извисявания и падения. Но от друга страна, се чувствах много обогатена. Голямата Светлина се докосна до мен и благодарение на това Висшето ми Аз можа да се прояви и манифестира на Земята. Аз изясних за себе си и еднозначно приех, че нещата са такива каквито са. Отпуснах моето земно майчинство (в смисъл на майчинството, което се безпокои и контролира) и станах майка в духовния смисъл.

Всички вие може да станете сами за себе си духовна майка. Всички вие усилено се борите с някакви си свои отрицателни черти. Това са емоционални блокажи и негативни постановки, касаещи вас самите. Опитайте се да ги погледнете през очите на духовната майка. Не майката, искаща да им разреши всичко, а майката, която ви вижда, която ви разпознава като уникална енергия. Майката, която не иска да ви променя, а гордееща се с вас, такива, каквито сте. Усетете този вид майчина енергия известно време. Вие може да усетите тази енергия като произхождаща от мен, но това не е моя енергия. Тя не ми принадлежи. Това повече прилича на вибрация или ниво на съзнание, до което аз трябваше да се приповдигна, за да се освободя. Това е универсален и достъпен начин за всички ви. Това е вашето наследство, т. к. на всички вас ви е предопределено да станете духовни майки на вътрешното дете Христос.

Вие можете да достигнете енергиите на духовното майчинство, прекратявайки в този миг опитите си да разрешите проблемите си и просто да ги наблюдавате, просто като им позволите да бъдат известно време. Можете ли да постигнете усещане за любов и приемане на себе си, в същото време когато ви мъчат тези проблеми? Това е началото.

Спомнете си как майката гледа на новороденото си дете. От една страна, има интимност от много близкото физическо съществувание, а от друга страна – това е поглед от огромно разстояние, защото вие сте изпълнени с почит и трепет пред самото чудо на това същество. Това крехко създание е напълно завършено не само физически, но и духовно. Зряла душа, следваща своя собствен път в живота. Какво чудо!

Сега се осмелете да се погледнете по същия начин. Създайте някаква дистанция и разберете как вие вървите по своя собствен път през целия си живот и как винаги сте се старали да създадете за себе си удивителна реалност. Дори когато сте грешили, както вие го наричате, вие сте се старали да направите всичко зависещо от вас, за да бъдете щастливи и да избегнете болката и огорчението. Дайте си време за почивка и великодушно си позволете тези грешки. Вие сте тук не за да бъдете безукорни. Фактически това би било доста скучно. Вие сте тук, за да живеете, да трупате опит и да се придвижвате чрез него с чувство на удивление, дори ако този опит е негативен.

Най-лошото, което може да ви се случи като човешки същества – това е, когато не се движите повече наникъде, когато не сте открити за нови опитности. Това се случва, когато напълно заседнете в проблемите или в системите от възгледи. Всеки път, когато се чувствате напълно затънали и не виждате друг избор освен пасивно да търпите страданията на своя живот, вие сте духовно умрели. Няма повече пространство, няма въздух, няма удивление в живота ви.

В този случай се постарайте да създадете дистанция със ситуацията или проблема. Опитайте да поработите с помощта на дишането. Представете си, че проблемът е разположен някъде в тялото ви. Например там, където чувствате напрежение или болка и позволете на дъха леко да обтича това място и да го обкръжава. Почувствайте мекото полъхване на въздуха, обкръжаващ напрегната и стеснена енергия и разпознайте в нея изначалната искра на вашата душа. Това чисто съзнание и чувство на удивление. Спомнете си, че се намирате временно тук. Не е необходимо да възприемате нещата толкова сериозно. Това е игра, голяма игра и вие като за миг ще се върнете от другата страна и ще си спомните. Не трябва толкова трудно да работите над това. Това е само един момент от времето. Поемете дълбоко въздух, разширете се, открийте се и се издигнете над този специфичен проблем. Вие сте нещо повече от това. Почувствайте как в пространството, създадено от вашия дъх, нещата отново се задвижват.

Ако се оказва съвършено невъзможно да навлезете във вътрешното си пространство, опитайте се да се натоварите физически. Правете каквото и да е, мислейки за своя проблем. Излезте на улицата, разходете се, фокусирайте се на нещо друго, само раздвижете енергията, за да влезете в контакт с потока на дишането, чувствайки удивление, Светлина, това, което всъщност сте вие. Отключете своя ум. Това ще ви донесе нови отговори и ще открие нови перспективи. Отговорите никога не идват от волята или ума. Ако вие настоявате: „Аз ей сегичка ще реша какво трябва да правя.”, вие оказвате натиск сами върху себе си и се притискате до стената. Отговорите винаги идват от по-широко и открито съзнание, а не от стесняване и силна концентрация. И ако умът ви е неспокоен и зациклен и не можете да се отпуснете, движете се физически – побягайте, поразходете се, поплувайте – няма значение какво точно ще направите. Физическото движение ще охлади главата ви. Встъпвайки в контакт с вътрешната си духовна майка, вие отново създавате за себе си някакво допълнително пространство. Вие отстъпвате малко, отпускате самоосъждането и това създава ново пространство за Битието. Негативните неща също имат свое място, тъй като вътрешната ви майка разбира, че те имат своя причина и свои корени в миналото. Когато чувствате тъга и разочарование, представете си майчината ръка на рамото. Почувствайте нейното леко, но успокояващо докосване. Достатъчно е мама да ви погледне, за да ви разбере и утеши. Позволете това утешение да е с вас, да се спуска към вас от небесата и да ви повдигне от вашите дълбини. Утешете се и се успокойте. Знаете, че сте добри. Вие правите най-доброто, на което сте способни и няма нищо неправилно в това, че грешите. Грешките също са част от играта. Дайте си свобода на действие, за да живеете. Избирайте, грешете и отново избирайте. В това се състои животът - непрекъснато движение, израстване и развитие, и чувство на удивление, съпътстващо това. Изкуството на живота е това да намерите пространство за избор за всичко, което се случва с вас. Ако сте способни да намерите това пространство, в което свободно да избирате начин да изпитвате каквото и да е - вие сте повелител на живота на Земята. Нещата разхлабват хватката си, дори и в най-страшните обстоятелства получавате отговори, които дори вие (вашият ум) не сте очаквали. Вие позволявате на магията на живота да управлява.

Сега съм жител на царството на свободата и творческата радост. Ограниченията на земния живот не ме владеят повече и ми доставя удоволствие да съм тук, контактувайки с вас от своето сърце. Бих искала да ви внуша, че можете да поделите тази свобода и радост, дори живеейки на Земята, по свой собствен и уникален начин. Сега свободата е достъпна за всички вас, ако дръзнете да се доверите на ръката на Любовта, която ви направлява. Дойде време да празнуваме живота. Допуснете Светлината, въздуха и пространството в своя живот, за да могат те отново свободно да протичат в съответствие с ритъма на вашата божествена душа.

Възпитанието на нашите деца

Послание на Мария чрез Памела

24 януари 2008

Мили мои приятели,

Приветстваме ви. Много ни е приятно присъствието ви днес и празнуваме вашето присъствие на Земята в това сложно време. Преди да започна с днешната тема – децата на новата ера – искам да привлека вниманието ви към вас самите. Всеки ден вие се стараете да дадете на Земята все повече от вашата вътрешна светлина. Често имате трудности в живота си и се чувствате като пленници на телата, настроенията и емоциите си, които ви поглъщат. Но искаме да ви кажем, че вярваме във вас, уважаваме ви за всичко, през което сте преминали в този живот. Обичаме ви такива, каквито сте и искаме вие самите повече да се уважавате и да цените всичко, което сте успели да постигнете в този живот. Дори когато светлината временно угасва около вас, когато сте принудени да се борите с различни препятствия, вие показвате своето величие и нечувана сила, не губейки надежда, пазейки мечтите и целите в душата си. Вие посаждате семената на светлината на земята и това ще донесе своите плодове. Благодарение на своята вътрешна работа вие сте създали мост за поколението на отново въплъщаващите се души, които желаят да излеят своята светлина на земята. Именно за тези души и искаме да поговорим днес.

Преди да започна, ще ви помоля да се върнем назад във времето и да почувствате какви сте били, когато като новородени току-що сте стъпили в земното царство. Почувствайте невинността и красотата на вашите енергии. Искреността на вашите намерения и деликатността на енергиите. О, колко дълго сте били свързани със Земята! Толкова много пъти вие като малко дете сте се потапяли в тази дълбочина. Сега почувствайте какво е било Вашето намерение този път. Вероятно, вие сте донесли със себе си багаж от някои лични проблеми, които имате намерение да разрешите в сегашното въплъщение. Това би могла да бъде дълбока болка в душата ви, която бихте искали да излекувате и преодолеете. Но, освен това, Вас ви води и една по-широка и универсална идея за увеличаване нивото на духовното осъзнаване и ръста на Земята. Вие сте знаели, че ще се родите в ерата на прехода, в ерата на кризата, а също така и на новите възможности. Знаели сте, че трябва да бъде свършена определена работа, работа на вътрешно ниво, която ще заложи новите пътища на мислите и чувствата. Вие сте чувствали връзката с тази велика глобална трансформация на Земята и сте били готови отново да се гмурнете в тази дълбочина, за да помогнете за реализирането на тази стара идея на мирната Земя, за ново съзнание на единство между всички хора и възраждане хармонията между всички живи същества на планетата.

Отново и отново сте се промъквали между старите ограничения на мисли и чувства. Всеки път, когато сте се чувствали притиснати в менгемето на традиционните структури и правила, дълбокото ви вътрешно знание, че вашата душа не би могла да сияе в обкръжението или в отношенията на страх и доминиране, ви е създавало усещане за необходимост да се измъкнете на свобода. Понякога това е било много болезнено – да се сбогуваш и да тръгнеш по нов път, да, трудно и много тежко е, но вие сте били длъжни да си кажете истината, че нещо не е така, че това няма смисъл за вас или че нещо е изгубено. Това обезпокояващо ви чувство ви е напомняло за първоначалните намерения и целите на вашата душа. Вие сте били неспособни изцяло да отговаряте на изискванията и пътищата на обществото, защото те не са съвпадали с вашите, с това как вие, като душа, сте искали да живеете на Земята. Предназначението ви е било да бъдете други, не Бог или някаква друга външна власт, планираща това за вас, а това, кои сте вие в същност. В определен момент на своята история, като душа, вие сте се вдъхновили от новото съзнание, което ние наричаме съзнанието на Христос, съзнанието от сърцето или любовта. Не е важно как точно го наричате. Важното е, че то ви е докоснало, че искрата на вдъхновението ви е поразила и ви е подтикнала да продължите търсенето, мечтите и разширявате съзнанието. Искрата, възпламенила новото съзнание на Земята, сега въодушевява доста хора. Именно това е и причината, че децата от Новата Ера чувстват призива да дойдат тук. Именно по тази причина те вече няколко десетилетия се въплъщават в големи количества. Те са тук, за да довършат това, което вие сте започнали.

Вие, принадлежащите към предишното поколение на Работниците на Светлината, които са родени примерно до 1980 година, сте предшественици и новатори. Вас ви е вдъхновявала същата идея, която и Новите Деца сега. Това е същият зов на душите. Но фундамента, който сте поставили, особено в 60-те, 70-те години на 20-тия век, е в голяма степен белязан от традиционните вярвания и дълбоко вкоренените страхове относно свободата на самоизразяването, емоциите, творчеството и сексуалността. Ако се върнете 40-50 години назад, ще видите, че колективното енергийно поле на Земята е изглеждало по по-различен начин в сравнение с сегашното. То е било по-малко прозрачно, по-плътно и “облачно” и, следователно, по недостъпно за любещите и чисти енергии, които сега са намерили своя път на Земята. Една от причините, които са повлияли на това увеличение на потока на любов и яснота е нарасналото равноправие на жените (започнало в началото на 20-ти век) или, с други думи, нарастване осъзнаването на равенството и уникалните качества на женската енергия. Крайно необходимата реабилитация на женската енергия поддържа нарастващото осъзнаване и легализация в живота в областта на чувствата. В течение на 60-те и 70-те години на милия век много неща бяха открити в областта на емоциите, интуицията и творчеството.

Голямата работа беше свършена от по-старото поколение Работници на Светлината, и това им е струвало скъпо, тъй като те са преминали през вътрешните долини на съмненията и самотата, преди да могат да открият новите хоризонти на идващото поколение. Ако вие принадлежите към по-старото поколение, знайте, че вие сте поставили фара за тези, които идват след вас.

Сега вие предавате факела на новото поколение. И предавайки го, вие можете да им осигурите поддръжка и одобрение, а те могат да ви вдъхновят със своята страст и чистота на сърцето. Те са други в по-голяма степен, отколкото вие сте били. Ако вие все още сте могли временно или частично да се приспособите към обкръжението, което в същност не ви е резонирало, то те не са способни да направят това, даже на ниво външно поведение. С други думи, те не могат да се преструват нито за миг. Техните емоции и физическото им тяло протестира на дълбоко ниво, когато се сблъскват с ограничаващите ги енергии на традиционните системи на обучение и методите на възпитание на децата. Приспособяването е невъзможно за множеството от тези деца. Особено най-чувствителни от тях страдат физически и емоционално в старото енергийно обкръжение, и тяхното поведение става толкова проблемно, че обкръжението е принудено да отговаря и да се променя. Репресията или игнорирането на проблема вече е невъзможно. Идващите сега деца ще принудят обществото да се замисли дълбоко над собствената си представа за децата и живота въобще.

Децата, които се раждат сега (и раждащите се в близките няколко десетилетия) носят със себе си в земното царство доста по-голяма част от пълното съзнание на своята душа, отколкото повечето от вас. Когато вие стъпвате в земното царство, вие минавате през “завесата на забравата”, която ви отделя от изменението, от което ви говоря сега. Тази завеса прилича на очила, които, когато ги сложите, ви карат да повярвате, че вие сте отделено Аз, което е затворено във вашето тяло. Фактически, ”завесата на забравата” ви дава възможност да изпитате дуалността на Земята, и това й придава определена ценност, но сега е настъпило времето когато завесата става по-прозрачна и ще позволи по-голяма връзка между страните. Съществуват все повече и повече хора, които проникват през завесата и разбират, че са единни с нещо по-голямо, че не са само тяло и тази личност. Колкото повече хора правят това, толкова повече канали се оформят, през които любящата космическа енергия се излива в земното измерение. И на тази вълна от космическа енергия пътуват Новите Деца.

Опитайте се за миг да почувствате енергията на тези деца. Почувствайте вълната на космическа енергия, на която те идват. Не мислете за това, просто отворете своето сърце и позволете на усещането да премине през вас. Те вибрират на по-високо ниво. Тяхната енергия може да се почувства като игрива, лека, приличаща на пеперуда, но в същото време е удивително мъдра и дълбока. Те съвсем съзнателно са избрали да въплътят по-голяма част от душата на своето божествено Аз на Земята. Те правят това, тъй като искат да внесат своя принос в трансформацията на съзнанието на Земята и осъзнават изцяло, че това може да им донесе неприятности. На нивото на своето Висше Аз, най-осъзнатите части, те съзнателно са направили този избор. На емоционално ниво (нивото на вътрешното дете) те могат да бъдат травмирани, когато се сблъскват с действителността на Земята. Те рискуват да се загубят и да натрупат неприятности в земната реалност, тъй като не могат да изключат своята чувствителност и повишени вибрации, когато се намират в “по-ниско” обкръжение. По този начин те или трябва да си намерят място на Земята, където свободно и безопасно биха могли да изразяват своята енергия, или да се справят със силните вътрешни съмнения и разочарование. Виждате колко мъжествени и любещи са тези души, които отиват на този риск. Вие сте показали такова мъжество и любов, когато сте се въплътили на Земята.

Сега ще се обърна към някои характеристики на това ново поколение деца. Разбира се, че не всички деца са еднакви и у някои тези черти се появяват по-силно, отколкото у други. В такъв смисъл всички днешни деца са различни. Те са минали през друга (по-тънка) завеса с намерението, по-силно от когато и да е било преди да изразят своята душа в материята. Но всяка душа се намира на своето собствено ниво на развитие и в новото поколение деца има изключително чувствителни, които още повече се различават от останалите и които често наричат деца на Новата Ера, или просто Новите Деца. Сега ще ви посоча най-важните характеристики на тази специфична група деца, но помнете, че тези характерни черти дори и в най-малка степен са присъщи на всички днешни деца. Фактически, с развитието на съзнанието на Земята възниква новия човек. Еволюцията се движи в посока на по-развитото в социален и духовен смисъл човешки вид, който е способен да живее в хармония с природата и е свързан с ближните си с чувството за единство и уважение. Направлението на развитието към този нов човек са предвестник тези деца.

Характеристика на Новите Деца

- Новите Деца притежават все по-голяма и по-голяма проницателност, съчувствие и телепатични способности. Те лесно възприемат настроенията и емоциите на другите хора. Границата между света, който се възприема с петте чувства и невидимия свят на усещанията и енергиите е много подвижна за тях. Те често възприемат вътрешната същност на нещата също така леко, както и външната (физическата) страна. Невъзможно е да бъдат заблудени от външното поведение, което не отразява това, което наистина се извършва вътре. Тяхното интуитивно възприемане е много проницателно.

- Новите Деца са миротворци. Те чувстват призив да примиряват враждуващите и да умиротворяват конфликтите. Заедно с техните интуитивни възможности това означава, че рано порастват и не за годините си са мъдри. Те често разбират родителите си много по-добре, отколкото те разбират себе си или един друг. Стараят се да им помогнат или да построят между тях мост на взаимното разбиране. Те лесно стават „родители на своите родители” и това може да доведе до загуба на тяхната спонтанна, свободна и искрена част. Ако силно се вживеят в ролята на помощници, то могат да поемат прекалено голямо бреме от отговорности.

- Новите Деца са идеалисти. Те са духовни, философски настроени и с богато въображение. Вдъхновяват ги идеалите за равенство, братство и уважение към природата. Често в аурите им може да се забележи, че горните им чакри са широко отворени. Чрез тези горни енергийни центрове те получават в изобилие вдъхновение, проницателност и ентусиазъм. От друга страна, поради широко отворените горни чакри лесно могат да станат тревожни, отдалечени от реалността и излишни мечтатели. Тяхната енергия не е напълно заземена. Тя все още се нуждае от пълен контакт с тялото и реалността на земен план.

- Новите Деца са по-склонни да чувстват отколкото да мислят. Те се затрудняват да се впишат в съществуващите структури и правила, не оставящи място за интуицията, непредсказуемостта и индивидуалността. Фактически те са тук, за да ни научат как да се измъкнем от традицията на прекаленото осмисляне и анализи. Всички тези деца са по-склонни да чувства, отколкото да осмислят. Но различието на по-чувствителните Нови Деца е в това, че за тях е невъзможно физически и емоционално да се приспособят към прекалено структурираното обкръжение. У тях се появяват болести и сериозни поведенчески проблеми. Те вече толкова са закотвени в съзнанието, основано на сърцето, че в никакъв случай не могат да се върнат назад.

- Поради развитата си интуиция и невъзможност за приспособяване, тези деца изглеждат упорити, непослушни и просто различни. В действителност те нямат намерение да се бунтуват. Те просто искат да бъдат себе си. Но, ако почувстват, че за това няма възможност, те се затварят в себе си и често остават извън обществото. Тъй като в по-малка степен са подложени на страх и необходимост от самосъхранение, те по-малко реагират на изискването за дисциплина и подчинението на някаква власт. Обаче може силно да страдат от недостатъчно разбиране, с което се сблъскват. Могат да се чувстват чужди и самотни, не виждайки смисъл в пребиваването си на Земята. Ако обаче намерят пътя си в живота и започнат да проявяват творческия си потенциал и духовната енергия в материална форма, те процъфтяват и трогват хората с дълбоките си идеи и мекото си, неконкурентно общуване с тях.

Проблеми, които стоят пред Новите Деца

Обобщавайки казаното, с какви проблеми може да се сблъскат Новите Деца? Най-големият проблем е, че специфичната им енергия не се разпознава и не се разбира от обкръжаващите ги. Когато не им се дава възможност да изразят чувстват си и изпитват липса на истинско общуване, може да възникнат „поведенчески трудности”.

Могат да станат непослушни, нетърпеливи, трудно да се контролират. Те чувстват недостатъчното разбиране и грижа и действително искат да кажат „не” на това, но не знаят как. Те нямат все още правилни навици за общуване и самоизява. След известно време те самите престават да разбират какво става в тях. Ако вътрешният им живот не се отблъсква от разбиращи родители и учители, помагащи им да се ориентират в своите чувства и слушащи ги с открити сърца, то те се затварят в себе си и започват да действат непредсказуемо и ирационално. В такъв момент е необходимо по-голямо внимание и дълбоко разбиране, за да се определи какво движи тези деца, когато те сами не разбират чувствата си.

Възможен е дори случай, когато децата, чувствайки недружелюбност и неразбиране, да отбягват обкръжението си и да губят контакт с него. Те не изразяват емоциите си чрез агресивно или бурно поведение. Те се затварят в своя малък свят и е много трудно да се стигне до тях. Често тези деца са много чувствителни, силно реагиращи на противоречивите енергии около тях. Тъй като трудно разбираме тяхната прекалена чувствителност, лесно се прекрачват границите и за да оживеят емоционално, е затварят центровете си на чувствата. Този механизъм на оживяване обикновено се нарича „аутизъм”. Парадоксът е в това, че такива деца се смятат за безчувствени (т.е. неспособни да погледнат на нещата от чужда гледна точка), а те са много чувствително. Но едно може да се каже със сигурност – те имат проблем да съхранят границите си и затова не могат да си позволят да се обърнат към другите, да разширят съзнанието си до такава степен, че да включват и другите. Те чувстват, че светът им ще се разруши, ако направят това и хаосът ще ги погълне. Така безчувственото поведение на аутичното дете произлиза от огромната възприемчивост към енергиите на другите. Така именно поради излишната чувствителност аутичното дете се защитава и затваря емоционално. Безчувственото и асоциално поведение на аутичните деца е механизъм за оживяване, а не природно свойство на душата.

Децата, опитващи се да решат проблемите си по екстравертен път (бунтарство, възбуда, липса на концентрация), също както и деца, избиращи интровертно решение (отстраненост и емоционално затваряне) имат някои общи особености:

Чувстват се нежелани, непризнати и неоценени такива каквито са;
Не са твърдо внедрени и незаземени във физическото си тяло. Това може да се почувства буквално в аурата им, която често не се докосва до земята в долната си част. Практически това означава, че не им достига емоционална основа или котва за чувството за вътрешна безопасност, с която може спокойно и открито да се изследва света. Те не се държат непринудено, което прави трудно за тях безгрижното „просто да бъдеш”;
В резултат могат да се появят физически симптоми и неразположение и/или силна реакция към определени храни или вещества;
Когато пораснат и станат подрастващи, ще им бъде много трудно да намерят своето място в обществото (като образование и подходяща работа).

Искам да кажа повече за начина да се помогне на тези деца и подрастващите да почувстват по-желани и да намерят правилния път за себеизява. Но преди всичко искам да подчертая, че е много важно да не се мисли за обвиняване, когато говорим за проблемите на Новите Деца. Родителите им често правят всичко възможно, за да ги поддържат и се грижат за тях. Много родители добре осъзнават особените качества на децата си и интуитивно все повече и повече хармонират с тях. Благодарение на тяхната откритост и готовност върви огромен процес на обучение. Именно тези родители заедно с децата прокарват новия път в обществото и подготвят пътя за нови начини на взаимодействие с децата.

Времето на болезнената конфронтация между Новите Деца и земната реалност била съзнателно избрана. Те дойдоха да донесат нещо ново и в дълбочините на сърцето си знаят това. Те позволяват да се погледне на трудностите им от друга перспектива. На ниво душа те се поели пълната отговорност за това, с което се сблъскват в живота си. Те са приели пречките и препятствията. Обществото не е”против тях”. Обществото в много отношения още спи. Това е съня на старите навици и идването на Новите Деца е пробуждащия зов. Да, те малко приличат на вас. Чувствате ли го? Предното поколение Работници на Светлината мина през детството през същата дилема, с тази разлика, че сега се получава нов импулс и се достига критичната точка. Новите Деца са причината и следствието на това ускорение. Началната точка при възпитанието на Новите Деца като родители, учители или терапевти е винаги вътрешното включване към индивидуалната реалност на детето. Основата на всяка реална помощ е откритостта към начините на възприятия на детето и способността за вътрешна настройка към вербалните и невербалните му сигнали. Най-важното качество, което е необходимо при възпитанието на такива деца е способността да се слуша и отвореността към новото.

Не са толкова важни специалните знания и навиците. Това може да дойде в процеса на работа. Теориите, касаещи Новите Деца, често изхождат от стандартните класификации на външното поведение. Синдромите и диагнозите се базират на външни признаци. Това, което липсва тук и е жизнено важно за контакта с такива деца е вътрешната връзка с това, което детето изпитва: чувствата и емоциите, от които се израства външното поведение.

За да се погледне на някого открито и непредубедено, е необходимо да се отхвърлят всички превзети понятия и очаквания. За да се съедините искрено с някого, който е различен, можете само ако се освободите от всичко, което мислите или знаете за него. Само тогава се появява пространство за действително чувствително и интуитивно присъствие „сега”. Това е отличен метод да приветствате някого, тъй като позволявате на енергиите от душите им да се докоснат до вас.

Изхождайки от тази фундаментална позиция на откритост, която по своята природа е повече чувство, отколкото мисъл, вие можете да осъществите взаимоизгоден и обогатяващ и двамата контакт с друг човек. Взаимодействието с детето никога не е еднопосочен път. В тези взаимоотношения и двамата сте и учител и ученик един на друг. Това е, което характеризира всички духовно значими взаимоотношения.

Ако отношенията между възпитателя и детето са такива чисти и прозрачни, възникват възможности за подкрепа на детето в неговото развитие. Ще приведа списък с някои общи методи, не претендиращ пълнота, но указващ общата насока.

- положителна оценка на уникалните им качества (които ги правят „различни”)

Помогнете им да си спомнят кои са те. Помогнете им да разберат, че тяхната висока чувствителност и идеализъм принадлежат към най-прекрасните качества, които притежават. Дайте им те самите да определят защо са „различни” и им помогнете да разберат как тези качества внасят своя принос в света, като го обогатяват. Намерете творчески път за изразяване на високата им чувствителност, за да могат да изпитат радост от това. Съберете ги заедно и им дайте възможност да обменят опит и да споделят енергиите си.

- интуитивно развитие

Да развиват интуитивните си навици в процес на игра, да им се помага да овладеят своите тяло и емоции, да укрепят самосъзнанието си. Да се заземят, да познаят вътрешните си граници и използвайки интуицията си да намерят най-доброто за себе си – на тези навици такива чувствителни деца могат да се научат лесно докато са още млади и свободни. В по-старша възраст те може да се чувстват по-стегнати по отношение на своите естествени наклонности да чувстват, представят и фантазират. В този случай е важно преди всичко да им се помогне да осъзнаят емоциите или ограничаващите представи, блокиращи свободния поток на интуицията им. Ако има проблеми в това отношение, се блокира потока енергия в трите им долни чакри. В такива деца има страх, разочарование и досада, в резултат на което може да чувстват неувереност, подтиснатост и дори нежелание да живеят.

- Да се уважава зрелостта им като души

Знайте, че високата им чувствителност и „различност” са били техния съзнателен избор и вяра във вродената им способност да разрешат проблемите си. Не се отнасяйте към тях като към жертви. Максимално повече се обръщайте към талантите им и надареността им, позволете им да намерят собствените си отговори и решения. Поощрявайте ги да се ползват от желанията си и вдъхновението си и им помогнете да намерят начин практически да изразят и манифестират вдъхновената си енергия на Земята.

- създайте им пространство за самоизява

Енергията на Новите Деца и подрастващи може да бъде толкова въздушна и идеалистична, че може да се каже, че е неуловима и непостижима. За такива деца е важно да се изявят в материална форма. Това може да е нещо творческо като рисуване и музициране или може да бъде спорт или игри. Важното е да разберат как да заземят енергията си и да я направят видима за другите. По такъв начин те насочват енергията си в Земята. Във всичко това отправната точка трябва да бъде удоволствието, което изпитват изразявайки себе си в материална форма. Ако бъдат поощрявани свободно да изследват и експериментират, те ще намерят подходящите за себе си форми.

Алтернативна медицина

Меките, глобални форми на терапия като четене, целителство и алтернативна медицина могат много да помогнат в работата с физическите симптоми у такива деца, често свързани с тяхния излишък от енергия и психологическите състояния. Поради повишената си чувствителност към енергията тези деца лесно реагират на методите на въздействие, ориентирани предимно на енергийно ниво (дух) и чак след това на тялото. Много е важно, обаче при избора на терапевтичен или лечебен метод да се ръководим не само от външните симптоми, а да вникнем във вътрешната уникална ситуация на конкретното дете. Родителят или целителят могат на вътрешно ниво да попитат детето, подхожда ли му или не даден метод. И ако детето е достатъчно голямо, то може да бъде включено в този процес на избор.

Образование

Образованието приема детето и вътрешния му свят за начална точка. В миналото знанието често са е „наливало” в детето “отгоре надолу”. Детето се е разглеждало като празен лист, върху който може да се напишат полезните знания и навици. Обаче ако се приема детето като зряла душа със своите интереси и цели, образованието приема съвършено друга форма. Задачата не е само в това да се направи от нищо нещо, а да се пробуди и освободи това, което вече го има в детето – естествената енергия на душата, желаеща да се прояви и да се изрази в материалния свят. Детето по природа е склонно да иска да се учи, да изследва и открива света. Само ако систематично бъде принуждавано да учи това, което няма отношение към неговия начин на възприемане на нещата, то не желае да се учи. Фундаментът на новото образование е работата с естествената склонност на детето да се учи и тя трябва да се съхрани. В този случай ролята на учителя е съвършено друга. Преди всичко от него се изисква открито и интуитивно присъствие до детето. Учителят изхожда от предположението, че може да се довери на уникалните природни способности на всяко дете. Позволява на детето да избира свой път, дава му необходимата подкрепа и го снабдява със знания и материали, необходими за достигането на неговата цел.

Работа със страданията на детето ви

Ако сте родител на такова чувствително дете и забележете, че изпитва трудности в общуването със света, то ще поискате да го защитите и да го опазите от злото. Не осъзнавайки какво става, може да започнете да възприемате обкръжаващия свят като враг, а вашето дете като уязвима жертва. Ще се боите, че вашето дете не може да се справи без вас. При вида на страданията на детето ви към вас ще се върнат най-дълбоките ви страхове, печал и разочарования. Още повече, че в присъствието в живота ви на това именно конкретно дете винаги има скрита логика. В това има много по-дълбок смисъл и позитивно намерение. Да погледнете на детето с други очи може да стане един от прийомите да надникнете зад завесата и да видите тази логика и скрития смисъл. Може да видите в това не безпомощно малко същество, а учител, ангел ако искате, дошъл да ви донесе вест. Призовавам ви да направим заедно следната медитация. Ако нямате дете, то повикайте въображаемо дете да дойде при вас.

Въобразете си, че се разхождате в прекрасна градина. Отворете сърцето си към този свят на спокойствие и безметежност и позволете погледът ви да блуждае наоколо. Тук има много растения и цветя. Почувствайте ритъма на сезоните, циклите, плавно преминаващи един в друг. Сега погледнете настрани и ще видите, че до вас върви дете. Обърнете се към първото дете, което се появи във въображението ви. Хванете го за ръка и тръгнете заедно из градината, попивайки красотата на природата.

След известно време ще забележите привлекателно място, където може да поседнете. Това може да е пейка или полянка. Седнете заедно. Сега можете по-добре да разгледате детето. Погледнете го в лицето и се взрете в дълбочината на очите му. След известно време ще видите протичащата трансформация. Постепенно лицето на детето ще се преобрази в лице на ангел. Ще видите как детето започва да сияе, да става по-ефирно, принадлежащо на друг свят. Възможно е да видите какъв е цвета около ангела-дете.

Наблюдавайте спокойно този ангел, изпитвайки трепет от неговия вид. Ще почувствате как отново ставате като мъничко дете. Освободете се за миг от бремето на възрастта и почувствайте удивлението, свойствено за малко дете. С широко отворени очи гледайте великолепния ангел, оказал се пред вас, и почувствайте как иска да ви каже нещо. Той прави това преди всичко чрез предаване на енергия чрез очите. Разбирате го и усещате неговата същност. Задавате му въпрос: “за какво си дошъл на Земята? Какъв дар носиш?” Позволете на ангела да ви отговори. Може да не е с думи. Може да говори и чрез чувства. Внезапно ще почувствате, че знаете. Без вмешателството на образи или думи.

Получили отговора, кажете за това на ангела и го попитайте: „Какво е най-важното нещо, което мога да направя за теб? Как най-добре мога да ти помогна в твоята мисия, в твоите усилия?”

Позволете на ангела-дете да ви говори с думи или чувства.

След това се сбогувайте с него, чувствайки, че между вашите сърца се е установила здрава връзка.

Най-често това, което е най-нужно за детето от вас, това е същото, което помага и на вас самите. Черта на характера или енергия, най-много от всичко необходими за подкрепата на детето, често са именно тази черта или енергия, които вие на ниво душа искате да развиете и затвърдите в себе си. Ще ви приведа няколко примера.

Това може да бъде интровертно дете, прикриващо чувствата си, с което трудно се контактува. От вас ще се иска интуитивно да се настройвате към него, да бъдете търпеливи и способни да се вглеждате в своите собствени чувства. Това ще помогне на детето. Много често развитието на качествата, помагащи на детето, са също качествата способстващи вашето вътрешно развитие. Възможно е да имате твърдо изградени представи за повечето неща, или да сте много практични и ефективни и никога да не сте изследвали особено областта на емоциите и чувствата. Вашето дете ще ви покани да възстановите баланса. Така, на пръв повърхностен поглед поставения от детето проблем ще има за вас много по-дълбок смисъл – призив към вас да развиете определени качества, изключително съответстващи на вашия собствен път за вътрешно развитие.

В друг случай може да имате много живо и решително дете, лесно пресичащо границите ви и поощряващо ви да говорите и ясно да определяте какво можете да приемете и какво не. Това дете често може да ви изважда от равновесие и често да се уморявате от неговото присъствие. Това дете ще изисква от вас ясно да осъзнавате вашите граници и способност да изразявате желанията и нуждите си ясно и осъзнато. Ако има битка между вас, това означава, че не сте още твърди в това какво допускате и какво не. Вашето дете ви призовава да определите ясно собственото си пространство и да утвърдите положението си във взаимоотношенията ви – и много често това облекчава всички други ваши взаимоотношения. Поведението на детето (и вашата реакция) усилват и проявяват вече съществуващ проблем. Много е вероятно у вас вече да е съществувал този проблем за самоутвърждаване още преди раждането на детето. Сега детето изисква от вас действително да осъзнаете кой сте и да отстоявате себе си това е точно това, което ви е необходимо за вашето собствено вътрешно развитие.

Развивайки качество за подкрепа на детето, вие си помагате взаимно. Със своето разбиране, любов, независимост и самоосъзнаване вие ставате пример за детето, маяк на светлината. По този начин при взаимно вдъхновение, в процеса на растеж и изцеление, се ражда новата енергия на Земята. Факелът на светлината се предава от поколение на поколение и сияе все по-ярко.

Похвални са вашите преданост, любов и грижовност. Бихме искали във вашето изследователско пътешествие да изпитвате удоволствие и радост, за да постигнете съгласие вие и Новите Деца. Надяваме се, че имате съчувствие и към тях и особено към самите себе си, доколкото сте правили грешки. (Помнете, че грешките винаги са били най-важния инструмент на обучението). Вярваме, че факелът ви ще продължава да гори и разпространява искри за факлоносците, идващи след вас. Но каквото и да правите, да се радвате или да се огорчавате, да съчувствате или осъждате, да сте открити и доверчиви или скрити и подтиснати, ние ви обичаме и ще продължаваме да ви даваме нашата подкрепа и одобрение. Вие сте желани. Винаги.

Въпроси и отговори

След ченълинга имаше време за въпроси и отговори. Някои от тях са приведени тук.

Какво мога да направя за моята 6-годишна аутична дъщеря?

Преди всичко бих искала да кажа, че вие много обичате дъщеря си и тя много добре усеща това. И с това най-важното вече е казано. Вашата любов постоянно я покрива като топло обятие. Това не решава нейните проблеми и вашите трудности по отношение на нея, но това е предпоставка за разрешението им във вашия живот. Обърнете се за миг към себе си, почувствайте монолитността и искреността на любовта си. Това е най-скъпият подарък, който можете да дадете на детето.

Разбира се, чувствате съмнение и дори отчаяние от време на време, но в самата сърцевина има дълбока любов, която ви обединява. Ако нещо не върви както трябва, както сте го планирали или очаквали, не трябва да обвинявате себе си или нея. Съществува нещо, през което тя трябва да премине в този живот, определена причина, заради която тя сега има този проблем. Това е нейното чисто намерение – да бъде тук, на Земята. Тя носи в себе си много чиста и умна енергия, която би трогнала мнозина. Но се изисква много търпение от ваша страна, за да дадете възможност на тази енергия да се спусне на Земята неповредена. Тя е избрала (това е трудно да се изрази точно с думи) да донесе чиста и по-висока енергия на Земята, оставайки при това беззащитна. По този начин, нейната енергия не е настроена към енергийната реалност на Земята и тя се нуждае от транслатор, от някой, който да й помогне да адаптира нейната енергия към земната реалност. Тя съзнателно е избрала тази относителна беззащитност и висока чувствителност, тъй като по този начин вибрациите, които носи в себе си, могат да останат на високо ниво.

Едно може да се каже (сега ще говоря по-обобщено). Ако имате «нормално дете” в смисъл, че леко се приспособява към очакванията на обкръжаващия го свят, то такова дете лесно забравя за себе си, т.е. губи контакт с изначалната енергия на душата си. То лесно се поддава на влиянието и изискванията на стандартите на обществото и дори най-чувствителните и просветени родители не могат да предотвратят това. Децата с поведенчески отклонения, такива като аутизъм, лесно не се адаптират. Но във връзка с това енергията на такива деца по-добре се съхранява, така да се каже остава недокосната. Напротив, хората около тях са принудени да се приспособяват към тях. Такава ситуация е много тежка за родителите, учителите и лекарите. Но в този проблем има скрито съкровище. Детето, бидейки “различно” подтиква обкръжението си да търси нови способи за общуване, подхвърляйки на съмнение утвържденията, струващи им се преди очевидни, и наистина да се отварят за вътрешния свят на детето.

Това, което като особеност се изисква от вас в отношенията ви с дъщеря ви – това е вяра в нея и отзивчивост към нуждите й. Вие правите това много добре. Вие имате много свободно пространство вътре в себе си за това. Вярвате, че вашето дете е избрало жизнения си път, че то вече е начертало определени жалони в своя живот и че е избрало вас за свой родител, за да можете заедно да излеете неговата светлина на Земята. Вършите изключителна работа.

Допълнителни бележки на Памела: След сеанса при мен се появи интуитивно виждане за това момиченце и нейната майка по фотография. Видях, че нейният аутизъм е свързан с опит от преден живот. Ето буквалния запис:

Виждам голяма светло-синя енергия над главата във форма на сияещи камъни, съединени в овал около коронната чакра. Това е високо вибрираща енергия. Тя съдържа дълбоко разбиране на живота и човешката душа. Чувствам, че е живяла на Земята е имала голям духовен или пророчески опит, по време на което се появявало силно вдъхновение, подобно на прозрение. В резултат на това поведение хората са станали прозрачни за нея и скритите игри на власт в обществото. Но й е било трудно да включи това знание в ежедневния си живот. Чувствам, че тя се е разболяла, започнала е да се чувства зле, както физически, така и психически. Не можела да изрази своята истина, тъй като обкръжението й не разбирало и не я възприемало. Това предизвиквало безпокойство в нея. Тя чувствала, че разполага със знание, чрез което може да помогне на хората и да премахне страданията им, но не можела да разкаже това, тъй като щяла да се окаже изолирана. Останах с впечатление, че не е могла да разреши този проблем през това прераждане и се е сломила в резултат на емоционалния стрес и физическите проблеми, възникнали поради невъзможността да интегрира високото знание с физическото същество. Тя емоционално се е отдръпнала и това затворило гърлото й (самоизразяването), сърцето (връзката с другите хора)и трите долни чакри (чувство за безопасност и пожеланност).

Сега ( в настоящето) това висше знание (синия овал) виси над главата й, изящен и чист, и тя има намерение в този живот да интегрира знанието с физическата и емоционалната реалност на Земята. Усещам отчетливо, че именно по тази причина е дошла при вас, нейната майка. Вие също носите в своята аура тази синя енергия (качество на висше съзнание). По този начин има естествена връзка между двете. Във вашата аура също присъства и червеният цвят близо до долните чакри, което говори за способност да отстоявате своята истина, дори и когато понякога не ви е леко. Чувствам, че вашето присъствие оказва лечителско въздействие върху дъщеря ви. Това е удивително. Тя иска стъпка по стъпка да се излекува през този живот. Вие, като родител, се оказвате част от решението на проблема, а не част от самия проблем.

И двамата ми сина са много чувствителни, но по различен начин и поради това те постоянно спорят и се карат. Тежко ми е да гледам това. Аз също се увличам с тях в борбата и спора, макар и по своята природа да се нуждая от мир и хармония. Какво да правя?

За вас е много важно да отстоявате своята истина, своите чувства и ясно да обозначите границите си в отношенията си с другите хора. Вашето съзнание лесно се хлъзга към двете горни чакри (третото око и коронната), поради което възприемате емоциите на другите и разбирате причините, които ги пораждат. Но губите връзка с трите долни чакри, които ви казват, че вие чувствате, от какво вие се нуждаете и какво искате вие. Губите контакт със вътрешното си дете (мястото на емоциите) и губите заземяването си.

Самите вие сте много чувствителна и чувствителността ви съдържа много съчувствие към другите. Вие искате да сте свързани, да бъдете с другите, но при това лесно се разбягвате на различни страни. За вас е важно сериозно да се отнесете към своите собствени емоции на гняв и съпротивление и да позволите да се промени енергията вътре във вас, за да възстановите баланса на отдаване и получаване. Вие се въвличате в борбата между синовете си именно по тази причина. Това изисква от вас ясно да обозначите границите си да спечелите тяхното уважение. Това е чест проблем при чувствителни родители, стремящи се да разберат децата си и не желаещи да ги наранят. Като родители те често губят баланса, тъй като подтискат собствените си емоции и губят връзката с вътрешното си дете. Трябва да станете по-твърда и концентрирана върху себе си в отношенията си децата си. Да станете по-осъзната към собствените си нужди и да бъдете твърда, можете да станете пример за децата си и да им покажете какво значи да си едновременно и много чувствителен и уверен в себе си. Въплъщавайки тази енергия на баланс, вие ще ги учите много по-добре от които и да е думи.

Децата отнемат енергията ви, чувствайки характера на това, което сте. Те са особено чувствителни деца. И така, позволете си пространство за самоизява и ще видите, че това ще ви направи по-заземена, ще ви даде така търсените истински мир и хармония.

Как да реализирам желанието си да работя с деца? Чувствам порив да работя с деца по описания от вас начин, но в същото време чувствам съмнение, че никой от външния свят не ме очаква и страх от неуспех, които ме спират. Отново и отново моята неувереност прекъсва потока на моята самоизява. Какво да правя?

Има у вас истинско, автентично, страстно желание, идващо от вашата душа. Важно е да съхраните този стремеж и да се отнасяте към него грижовно и меко. Освен ентусиазъм, това желание пробужда и страх във вас. Той изважда на повърхността стара рана, връщаща ви в детството, дори и по-рано, в предишни прераждания, в които сте изпитали отказ при изразяване на тези качества, които сега отново искате да изразите. Опитът (насилствения) на отказ е оставил рана в душата ви. Тази травма се проявява във вашите съмнения и колебания, като обратна страна на желанието отново да проявите истинската си душевна енергия. Разбирането и приемането на това наследство е първата крачка към самоизцелението. С нетърпимостта към себе си и осъждането на страховете си и неувереността си, вие отричате тази болка в себе си, искаща да бъде призната и осъзната.

Отделете време за изцеление на раненото си вътрешно дете. Вашият ентусиазъм е насочен в правилна посока, но ви прави неспокойни, тъй като се опитвате много бързо да се справите с вътрешните си рани. Помнете, че това не е процес на демонстрация за външния свят. Става дума за вашето изцеление. Първата и най-важна цел на всяка душа, преродена на Земята е самореализацията. Да се обичате и приемете такива каквито сте и в следствие на това да изпитате освобождението. Това е основата на цялата творческа и духовна енергия. Ако това бъде направено, външните изразявания и отношения идват лесно и без усилие.

Фактът, че вие искате да живеете, изхождайки от сърцето, говори за това, че вие сте готови да се обърнете към ядрото от страх и тъмнина, съществуващо все още във вас. Стремежът да изразите енергията на душата си на Земята винаги идва тогава, когато сте готови за самоизлечение на най-дълбоко ниво. Ако се готвите да изразите вдъхновението на своето сърце на Земята, трябва повече от когато и да било да отпуснете миналото си, образованието и отношенията, които вече не ви служат. Единението с душата ви създава движение в живота ви. Това изглежда сякаш отстъпвате крачка назад, преди вашата духовна енергия да успее да приеме материална форма. Във вашия живот стават изменения и по някое време може да настъпи хаос и безпорядък. Именно така и трябва да бъде. Не се съмнявайте в себе си, ако процесът на манифестация на желанията на душата ви се препъне по пътя. Именно този тласък и трясък ви помагат да осъзнаете кои сте в действителност и какво можете да предложите на другите. Минавайки през страха и неувереността, вие се срещате лице в лице с тях, ставате по-любящи и съчувстващи към другите. Освобождавайки се от осъждането и действително приемайки себе си такива каквито сте в настоящия момент, вие ставате по-мъдри. Разбирате, че това касае само вас, е не другите. И в този момент другите ще започнат да идват при вас. Те ще видят нещо вдъхновяващо за себе си. Възможността за проява и вдъхновение на душата ви ще се започне да се проявява сама много лесно. Вие сте готови и ще знаете за това.

Позволете с радост да ви водя

Мария чрез Памела Крибе, юни 2008

Мили приятели,

Аз съм Мария и съм женския аспект на Христовата същност. Приветствам ви и бих искала да ви дам възможност да споделите радостта и спокойствието, принадлежащи в действителност на този, който се явявате в действителност. Вие сте тук не за да страдате, да се борите или просто да оцелявате. Тук сте на Земята, за да се радвате, да бъдете тези, които сте и да изпитвате цялото чудо на това състояние. Вие сте прекрасни сами по себе си. Не е необходимо да променяте или подобрявате нещо. Всичко е хубаво. Само му позволете да потече през вас.

Същността на мирозданието е радостта. Бог не ви е създал да изпълнявате тежки и сложни задачи. Създадени сте с радост и от страст към изследването. Да се познае живота чрез вас. Вие всички сте израз на Божията любов и творческа радост и можете да усещате това всеки миг. Призовавам ви да се съедините с този изначален енергиен поток, с радостта от Божието творчество, леещо се през всички, през всеки от вас.

Склонни сте да правите живота си прекалено тежък и сериозен. Представете си, че не сте тук, за да гоните някаква цел, а просто да бъдете себе си, включително и тази ваша част, която се усеща като тъмна, пълна със съмнения и заседнала. Да, и тази ваша част е добре дошла. Тя е част от опита, целия опит на дуалността във всички нейни аспекти. Повярвайте, че това ще ви доведе до нещо прекрасно, вълшебно, до нов свят. Вие сте постоянно в движение и трансформация. Няма фиксирана цел, крайна гара. Вие вечно сте на път. Насладете се на пътя, на промяната на жизнения поток и тежкия товар ще падне от раменете ви.

Моля ви да се върнете с мен назад във времето, в момента преди вашето рождение в земно тяло. Не се съмнявайте в тази възможност. Просто следвайте въображението си. Но това не е важно, ако мислите, че всичко това са си ваши построения. Доверете се на себе си и почувствайте какво е било тогава, когато сте били свободни, а не в тяло. Били сте независими от физическата форма и сте чувствали, че всичко е възможно и няма никакви ограничения. Животът бил вълшебен. Намирайки се в това измерение на свобода, сте усетили призив, идващ от Земята. Вниманието ви било силно притеглено от тази мъничка планета, от светлината и тъмнината, от любовта и страха. Почувствали сте притегляне. Удивили сте се на реалността там и сте почувствали, че трябва нещо да направите. Усетили сте, че там има нещо, което искате да преживеете.

Като свободен дух сте взели решение да се потопите във всичко това и да се въплътите на Земята. Почувствайте как, дори сега, след толкова опита за прераждане, у вас все още го има първичният интерес, изумлението и притеглянето. Почувствайте колко необичайно е това, което сте сега, как съзнанието ви се е свило, за да съответства на земното тяло, на възприемането на реалността чрез физическите органи като очите, ушите, езика. Този специфичен начин на възприемане на реалността не е естествена за вас. Вашата истинска перспектива е много по широка и не така ограничена. Обаче вие сами сте си избрали тези ограничения, тъй като така е можело да намерите нещо необичайно ценно.

Вие сте тук, на Земята, за да изразите свободата и вълшебството на духовното царство, от което сте дошли. Тук сте, за да ги внесете във формата и материята и да ги направите достъпни за опита, както за себе си, така и за другите. Да, вие сте носители на светлината, означаваща свобода, покой и радост. И сте били тук и преди със същата страст и стремеж да запалите светлината на съзиданието тук и да споделите радостта и вдъхновението. Позволете си да почувствате отново това. Разберете, кои сте вие. Не е необходимо да бъдете или да правите нещо особено. Не е необходимо да достигате нещо особено, а само да си спомните кои сте и да позволите на радостта да ви изпълни отново. Това е работата ви – да се върнете в изначалното си състояние на удивление и радост сред енергията, която ви се струва, че се движи в съвсем друга посока.

Намирате се под натиск. Реалността на Земята, начинът на мислене на хората, системата от възгледи на обществото ви души и ви е потопя във времето на забвението. Спомнете си – вие сте божество в плът. Светлината се лее през вас точно сега. През ръцете ви, очите ви, почувствайте това. Това никога не ви е напускало. Но всички вие сте си казали в определен момент от живота ви, че това не може да става свободно. Вярвате, че сте принудени да скривате това и да го държите в себе си от страх да бъдете «различни”. Стремежът да бъдете “нормални”, се състои в това какво другите хора могат да си помислят за вас и това вероятно е най-лошият от всички земни затвори. Не ви ограничава намирането ви в тяло. Истинските ограничения идват, когато позволявате да проникнат във вас тежките и основаващи се на страха вярвания на обществото и им разрешавате да намалят божественото ви сияние. Желанието ми е да ви покажа изход и ключът е в това вие да се осмелите да си върнете радостта в живота си и да почувствате, че това е ваше право по рождение. Това е просто това, което сте вие. Вие сте манифестация на радостта на Бога. И за да бъдете това не е необходимо да добавяте каквото и да било в обикновеното значение на тази дума. Трябва да бъдете единени с това, което сте. Трябва да почувствате, че сте добри, такива каквито сте тук и сега. Няма от какво да се избавяте и нямате никакъв недостатък. Приемете се напълно такива каквито сте със страховете си, емоционалните си блокажи и в същото време с дълбокото чувство на изумление и жизнена устойчивост скрити дълбоко във вашите същества. Самият живот тече през вас и желае да подели с вас чудесните си дарове. Предприели сте това пътешествие на въплъщение в тяло, в това общество, в това материално измерение. Това е достатъчно. С това вече сте показали своето мъжество и вяра. Сега повярвайте, че ви е позволено да получите всичко, което ви е нужно в живота. Усетете чистата радост от съществуването в този момент. Позволете си да се отпуснете.

Представете си, че в този момент не сте “длъжни” да правите каквото и да било в живота си. Ако си предоставите наистина тази свобода, вашият живот ще потече гладко и леко. Разбирам, че това звучи напълно противоположно на това, което са ви казвали родителите, учителите, работодателите и т.н. Обществото ви убеждава, че сте длъжни здраво да работите и усърдно да развивате необходимите навици и способности, за да се справите с реалността. Това ви казва да не се превъзнасяте и да се съсредоточите на възможното, а не на това, за което мечтаете и на каквото се надявате. Но не само обществото ви говори това, дори и болшинството от духовните техники ви предлагат достатъчно строго и дисциплинирано да се придържате към определен път за достигане на просветление.

Представете си, че сте се освободили от идеята за цел и достижения. Представете си, че си казвате: “Аз съм това, което съм и съм съвършен такъв какъвто съм». Какво освобождение! Ако си позволите да се отпуснете, нещата ще потекат гладко в живота ви и ще видите, че ще стане нещо напълно противоположно на това, което бихте могли да очаквате по мнението на обществото. Нещата ще започнат да стават без големи усилия от ваша страна. Ако бъдете единени със самите себе си и приемете нещата, такива каквито са, ще привлечете в живота си потока, носещ чудеса със себе си. Приемайки себе си такива, каквито сте, вие казвате “да” на живота, на съществуванието на Земята и си позволявате да получите всичко, което искате просто затова, че вие сте неотделима част от Бога, любима при всякакви условия.

Ако намерите покой в сърцето си и отпуснете напрежението и големите очаквания, вие позволявате на магията на живота да се погрижи за вас. Смирявате се с неговите течение и ритъм. Казвам ви – за да намерите удовлетворение от живота, за да намерите хубава работа, взаимоотношение или хубав дом, в който да живеете, започнете с позволението да изпитвате отново радост. Просто радостта да бъдеш, просто радостта да бъдеш със себе си. Духовността е простота и покой. Това означава да усещаш себе си като дете, не мислейки за утрешния ден, а да получаваш удоволствие от настоящето.

Знам, че се мислите, че това не е възможно за възрастните. Това е такава трагедия. Такава печал за това, че сте се почувствали задължени да се откажете от най-непосредствената си и безгрижна част. Протегнете ръка към вътрешното си дете, съхраняващо във вас спонтанност. То е все още тук, дълбоко във вас – дете, което иска да играе и да се наслаждава, дете, което иска да изследва живота и да вярва, че всичко ще бъде наред. Това дете знае, че Земята е място, където можете безопасно да изразите себе си. Почувствайте това и му позволете отново да говори с вас. Възможно е то точно сега да има послание за вас. Ако нищо още не сте почувствали също е добре. Има значение само това, че имате желание да достигнете до това дете, че казвате «да” на изначалния поток на вашата непосредственост, вдъхновението на душата ви. Запълнени сте до краен предел с това, че това е невъзможно и че трябва да търсите ръководство извън себе си, а не вътре в себе си. Но това не е така. Животът трябва да се живее съгласно съвсем други принципи. Истинската творческа сила, наистина проявяваща доброто в живота ви, винаги идва в състоянието на простота и лекота. Това става именно тогава, когато се чувствате напълно отпуснати и божествено безгрижни, не заставяйки се да съсредоточавате да изпълнявате каквото и да било. Така привличате в живота си най-положителните изменения. Ако просто нежно се грижите за мечтите и желанията си, ако просто ги пускате и им позволявате да вървят по собствения си път, вярата ви ще ги привлече към вас. Дори няма да чакате проявлението им, доколкото ще сте много заети с наслаждението от настоящия момент. Животът е изящно прост.

Ние сме с вас и много добре разбираме през какво преминавате. Молим ви да се доверите на това послание и да вярвате в добротата и радостта на живота, течащи през всяко живо същество. Погледайте природата. Животните, дърветата и цветята – всички те са съвършено приспособени да изразяват красотата и хармонията. Те не се съмняват в себе си. Те са съвършено естествени и спокойно се оценяват. Съединете се с тази естествена енергия на признанието и почувствайте, че й принадлежите. Вие сте в безопасност. Бог е с вас точно сега и никога не ви е изоставял. Осмелете се да си подарите магията на живота, която не е нищо друго освен божествения поток на собствената ви душа. РАДВАЙТЕ СЕ!