Христос говори Памела Крибе, Герит Гилен

Работата на светлината е нещо съвсем друго. За да разберете какво в действителност представлява работата със светлината или духовното лечителство, вие трябва да се откажете от традиционния образ на „лечителя, помагащ на клиента” или на „лекарят, лекуващ пациента”. Трябва да се откажете от самата идея, че да помагаш означава да даваш нещо на някой друг. Самото понятие за това, че на другия човек може да не му достига нещо, нанася вреда на процеса на изцеление. Истината е, че единственият начин да се помогне на някого е да му се покаже собствената му сила и способността да се излекува сам. Добрият учител се познава по това, че той по-скоро се поставя по-долу, отколкото по-горе от учениците си. Истинският учител ви кани да се върнете към собствената си вътрешна сила и не се осланя на предположението, че вие сте малки, че се нуждаете от нещо или че зависите от някой. Истинският учител никога не се представя като авторитет. Това е просто глупава постъпка. Истинският дар на лечителя се състои в това, че кара човекът да осъзнае собствената си вътрешна сила, че е Божия искра и че вече разполага с всички необходими за това знания.

Истинското лечителство е много просто. То не изисква сложни методи и знания. Аз тук говоря за излекуването на Душата. Разбира се, за решение на физическите проблеми може да са необходими медицински експерти с техните специфични знания и умения. Лечителството, касаещо Душата, обаче, е много просто. Ако вие се доберете до корена на менталните, а също и на физическите проблеми на хората, то така или иначе ще се сблъскате с убеждението за собствено безсилие, недостойност, недостиг на любов, самота и обреченост.

Основната причина за това е, че такива хора не чувстват връзката си с истинската си същност, с Божествената искра, която са те. Да излекуваш човека означава да му напомниш за Дома, за неговата съвършена красота, сила и невинност.

Как да правите това? Преди всичко, тук няма фиксирани методи и лекарства. Това не е механична процедура. Това е предаване на енергия, която може да тече по различни пътища. По-късно ще се върна към това. Освен това не можете да излекувате никого, докато той не се отвори за лечението. Не можете да заставите никой да се излекува. Това трябва да е решение на самия човек. Всъщност в излекуването има нещо като чудо. Това е раждането на новото съзнание в Душата. Това не е възможно да се предвиди. В живота на всеки има моменти на избор между светлината и тъмнината. Тъмата означава, че сте се предали на самоосъждането, ненавист към себе си, негативно мислене и страх. Светлината означава откритост, доброта, прошка, радост и изобилие, които са истинския признак на Божественост. Изборът е ваш. Дори и най-прекрасният ангел да ви предложи да загърбите миналото и да влезете в Божието царство, което означава сливане със Светлината, която сте, решението остава ваше. Ако вие все още сте дълбоко затънали в негативното видение за себе си и другите хора, ако вие все още сте роби на страха и гнева, вие можете дори да не забележите такъв ангел. Честно казано, ангелът на изцелението винаги е редом с вас. Това е вашето Висше или Истинско „Аз”, вашата Божественост, опитваща се да ви напомни за истинската ви същност. Понякога, в живота си срещате хора, временно играещи ролята на ангела на изцелението. Те дори може да не осъзнават това, но те ви напомнят какъв сте вие в действителност. Те ви говорят и ви слушат така, че искрата на вашата истинска същност изведнъж прониква в съзнанието ви и вие усещате радост и вдъхновение след общуване с тях. Това може да ви вдъхнови да направите избор в полза на светлината, да вземете решение, служещо на Висшето ви „Аз” и любовта към живота. Присъствието на ангела може да послужи като напомняне или ключ към промяната на живота ви, но дори и в този случай решението да повярвате си остава ваше. Само вие самите можете да направите чудо!

Навярно вече сте срещали в живота си ангели на изцелението или сте били такива за други хора, дори без да го осъзнавате. По мое мнение, именно това и означава работа със светлината. Става дума не за лечение или укрепване на други хора. Не става дума да се предлагат решения за проблемите на хората. Не става дума за обучение на хората на определени навици, знания или етични правила. Всички тези действия предполагат, че на другите нещо не им достига, че имат по-малко от вас и са безпомощни. Духовното изцеление обръща на 180 градуса тази картина. Ако предлагате на хората духовно изцеление, то в действителност вие им предлагате да променят възприятието си. Вместо това да се фокусирате върху проблемите им, въпросите и чувството за безсилие, вие се фокусирате върху същността им, тяхната цялост и сияеща красота. Ако духовният лечител може и да даде нещо, това вече е дар на истинско видение. Ако сте способни да видите нещо зад болката, гнева, страха и саморазрушителното поведение и да видите в тяхно лице ангела на светлината, вие предлагате на този човек нещо много ценно. Виждайки неговата истинска същност, вие меко го призовавате и приканвате напред. Възприемането на нечия истинска сила и вътрешна светлина, дори ако този човек не ги показва на повърхността, е равнозначно на назоваването му с истинското му име. Няма нищо по-мощно от това, да наречеш човека с неговото истинско име.

Когато бях на Земята като Иисус, правейки т.н. изцеления-чудеса, аз се докосвах до божествената същност на човека. Виждането и усещането на божествената искра на човека, я пробужда и именно тази божествена същност, а не аз, осъществяваше тези изцеления. Именно възстановяването на паметта на хората за самите себе си възстановяваше тяхното ментално и физическо здраве. Не винаги такава среща завършваше с изцеление, доколкото това винаги зависеше от решението на другия човек да се отвори за изцелението. И това е важно винаги да се помни, когато работите с хората с цел духовно изцеление.

Всяко духовно изцеление идва отвътре. Като работник на светлината вие никого не изцелявате. Вие създавате пространство на откритост, съществуване без осъждане, което приканва другия човек да се погледне открито и със състрадание. Вместо да се опитвате да разрешите някакъв проблем отстрани, вие се свързвате с душата на другия човек и поддържате за него ясност и визия. В това се състои пътя на Работника на Светлината. Вместо да се фокусирате върху нечий недостиг, вие се опитвате да върнете на човека неговото величие. Да работите с някого на ниво Душа означава да му покажете отговорността му за собствения му живот. Доколкото вие правите това с любов и без осъждане, тази отговорност не се чувства като тежест. Приемането на такава отговорност се усеща като акт на засилване и освобождение. Истински вярвайки в творческата сила на другия, вие отразявате собствената му сила с думите и очите си. Фокусирайки се върху това, че човекът е непокътнат и неопетнен, вие го укрепвате.