I. Анализ на природоресурсния потенциал и социално икономическото състояние на Област Ловеч

Основавайки се на тези ключови характеристики на общината и отчитайки рамката определена от настоящата стратегия, ОСР може да дефинира следните ключови препоръки към разработването на ОПР на община Ловеч:

• 
  подобряване на инфраструктурата в промишлените зони;
  
• 
  решаване на проблемите с водоснабдяването, реконструкция на водопроводната и канализационна мрежи;
  
• 
  подкрепа на мерките за енергийна ефективност на обществени и жилищни сгради, саниране на панелните блокове;
  
• 
  създаване на благоприятна среда за увеличаване на инвестиционната активност;
  
• 
  повишаване конкурентоспособността на местната икономика чрез иновации, модернизиране на производствата и намаляване енергоемкостта им;
  
• 
  подкрепа за малкия и среден бизнес;
  
• 
  използване на съществуващите природни дадености, исторически и културни обекти като предпоставка за успешното развитие както на традиционния туризъм, така и на някои съвременни форми на туризъм;
  
• 
  разширяване сътрудничеството с други общини в областта на туризма за разработване на регионален туристически продукт, с цел по-добро позициониране на туристически пазар;
  
• 
  създаване на условия за засилване на пространствените и икономически връзки между Ловеч и Плевен;
  
• 
  подобряване облика на населените места. Реновиране и изграждане на местата за масов спорт и отдих;
  
• 
  активни мерки за намаляване на социалната изолация на рисковите групи и подобряване на възможностите за трудова реализация;
  
• 
  повишаване на заетостта и ограничаване на безработицата чрез намаляване на диспропорцията между търсените и предлаганите специалности, квалификация и преквалификация на работната сила;
  
• 
  стимулиране на местният бизнес за разширяване на дейността, ангажиране с обучението, подготовката и професионалната реализация на младите хора;
  
• 
  балансирано използване на земеделските земи и горите, за да се запазят техните екологични и социално-икономически функции.
  

Община Луковит се намира на север от Стара планина, по поречието на река Златна Панега. Разположена е на територия от 454.222 кв. км, с население 18 125 човека (2011 г.). Административен център на общината е гр. Луковит, в който живеят 8 964 човека. Това го прави четвъртия по големина в област Ловеч. Община Луковит се състои от 12 населени места с територия 454225 декарa, която представлява 11,003% от територията на цялата област. Географското разположение на Община Луковит я характеризира като важен републикански транспортен възел. Основният транспорт, развит на територията на общината, е автомобилният и железопътният. Най-високото ниво на транспортно обслужване в общината се осъществява от първокласния път Е-83 (Русе – Бяла – Плевен – София). Общата дължина на първокласната пътна мрежа на територията на общината е 16,550 км. Това трасе осигурява връзката на пътната мрежа на общината със съседните общини, столицата и гр. Русе.

Община Луковит се очертава като производител и износител на редица важни инертни и строителни материали. В община Луковит са традиционно развити използването на нерудните полезни изкопаеми и добивните дейности. Във връзка със строителството на продължението на автомагистрала „Хемус” ще се засегне пряко общинска територия (в единия от вариантите около 30 км трябва да минат през източната част на общината). Наред със сега известните възможности за осигуряване на това строителство с материали, добити на общинска територия, би могло да се предвиди и използването на неогенски чакъли, разпространени по равнищата на север извън речните тераси. На територията на община Луковит екологичната мрежа Натура 2000 включва няколко защитени зони-„Студенец”, „Карлуковски карст”, „Васильовска планина” и „Карлуково”.

По отношение на икономиката най-важният сектор на община Луковит е преработващата промишленост. Основните подсектори, които се развиват са: производство на хартиени и картонени опаковки, керамични материали, хранителни продукти, облекло, метални изделия, дървен материал и изделия от него. В последните години се наблюдава интерес към производство на ел. енергия от възобновяеми енергийни източници. Общината заема второ място по производство на зърнени култури в областта. Основен дял заема отглеждането на пшеница, слънчоглед и царевица. Основните селскостопански култури отглеждани в общината са царевица, пшеница, ечемик, овес и др. овощни насаждения. Съществуващите природни дадености, исторически и културни обекти на територията на община Луковит създават предпоставки за успешното развитие на туризма. Общинската образователна система е оптимизирана през 2008 г., като сериозен проблем е пълният обхват на подлежащите на задължително образование и високият дял на ранно отпадащи от образователната система. Поради липса на достатъчно средства, канализационна мрежа е развита частично и се изгражда поетапно. Голям процент от населението на община Луковит използва септични ями и попивни кладенци, което от своя страна води до екологични проблеми. Като цяло електроразпределителната мрежа в общината е реконструирана и поддържана на добро равнище, но по селата състоянието на уличното осветление е крайно незадоволително.

Основавайки се на тези ключови характеристики на общината и отчитайки рамката, определена от настоящата стратегия, дефинираме следните ключови препоръки към разработването на ОПР на община Луковит:

• 
  предприемане на сериозни мерки по отношение на ниската степен на икономическа активност в общината;
  
• 
  осигуряване на по-добри възможности за реализация на лицата от различните етнически групи;
  
• 
  предприемане на превантивни мерки по решаване на проблема с увеличаване на равнищата на безработица в общината;
  
• 
  повишаване на инвестиционните разходи за нови технологии и ноу-хау в промишлените предприятия, за да се повиши конкурентоспособността на отделните предприятия;
  
• 
  предприемане на мерки за подпомагане на местния туризъм за привличане на все повече туристи за постигане на съответствие с потенциала на търсене, с количеството и качеството на туристическите ресурси на общината;
  
• 
  поддържане на високо равнище на отрасъла „Производство на дървен материал, хартия, картон и изделия от тях и печатна дейност” с цел реализиране на достатъчно висока степен на приходите от продажби и на произведената продукция;
  
• 
  устойчиво развитие на сектор „Производство на текстил и облекло, обработка на кожи, производство на обувки и други изделия“ по отношение броя на заетите лица и броя на предприятията в отрасъла;
  
• 
  да се предложат инструменти за подкрепа и растеж на малки предприятия;
  
• 
  намаляване на дела на отпадналите ученици в задължителна училищна възраст или да се сведе до разумни граници.
  

Територията на община Тетевен обхваща планините Лисец, Лествица, Васильовска, част от северния склон и старопланинското било на Златишко-Тетевенска планина и долината на р. Вит.

Община Тетевен включва 13 населени места - административният център град Тетевен и селата Бабинци, Български Извор, Васильово, Галата, Глогово, Гложене, Голям Извор, Градежница, Дивчово, Малка Желязна, Рибарица и Черни Вит. Териториално населението е неравномерно разпределено - около 89% от него живее в северната половина на общината, където са съсредоточени по-големите села и град Тетевен. Общината е с ниска степен на урбанизация - 54% от населението се разпределя между селата в общината.

Населението на община Тетевен към 01.02.2011 г. е 21 307 души. Средната гъстота на населението е 35,6 души на км2 и това съвсем леко надвишава средната стойност за областта. В община Тетевен, и особено в селата, процесът на застаряване на населението не е така силно изразен.

55% от българското население в община Тетевен е с високо образование - висше и средно, най-неблагоприятна е образователната структура на ромската етническа група. Един от основните проблеми в община Тетевен е свързан с трудовата заетост. Делът на заетите в общината непрекъснато спада във всички сектори. Равнището на безработица в общината е по-високо в сравнение с областта и страната. Най-голям е относителният дял на безработните със средно, с основно и по-ниско образование.

Водоснабдителната инфраструктура на територията на общината не е добре изградена. Само малка част от всички населени места са обхванати от групово водоснабдяване. Не са изградени водопроводните мрежи в голяма част от населените места.

Водещи отрасли на местната икономика са промишлеността, хотелиерство и ресторантьорство, селско, горско и рибно стопанство. За периода 2007-2011 г. нетните приходи от продажби на промишлените предприятия намаляват над 2 пъти, редица фирми свиват своята дейност, а други прекратяват дейността си.

Поради планинския и полупланиниския характер на община Тетевен, традиционни са производството на картофи, овощарството и отглеждането на малини. Наличието на многобройни пасища е предпоставка за развитието на животновъдството. От територията на общината само 29% са земеделски земи, от които 60% са обработваеми.

Горският фонд на община Тетевен заема 68% от територията на общината и това я определя като горска община. Горите са предпоставка за развитието на дърводобивната и дървообработващата промишленост и туризма. Община Тетевен има утвърден план за многофункционално развитие на горите.

Над 90% от горските територии в общината са със специални функции и са включени в границите на защитените територии и зони. На територията на общината има четири категории защитени територии – част от Национален парк „Централен Балкан”, резерватите „Боатин” и „Царичина“, защитени местности и природни забележителности. 75% от площта на общината попада в европейската екологична мрежа Натура 2000. На територията на Община Тетевен има три защитени зони: „Васильовска планина”, „Централен Балкан” и „Централен Балкан – буфер“.

Община Тетевен притежава всички условия за развитие на туризма - природни дадености, исторически и културни обекти, които са предпоставка за успешното развитие както на традиционния туризъм, така и на някои съвременни форми на туризъм – СПА, ловен, еко и др.

Насоки

Основавайки се на тези ключови характеристики на общината и отчитайки рамката, определена от настоящата стратегия, ОСР може да дефинира следните ключови препоръки към разработването на ОПР на община Тетевен:

• 
  целенасочена подкрепа за развитие на конкурентоспособна общинска икономика, основана на знанието и иновациите;
  
• 
  мерки за стимулиране на предприемачеството и на малкия и среден бизнес;
  
• 
  подкрепа за развитие на устойчиво и конкурентоспособно селско и горско стопанство;
  
• 
  създаване на благоприятна среда за инвестиции;
  
• 
  целенасочена подкрепа за развитие на туризма при запазване качеството на околната среда и превръщането на общината в търсена туристическа дестинация;
  
• 
  подобряване облика на населените места и жизнения стандарт на населението;
  
• 
  разширяване на канализационната инфраструктура и водоснабдителните мрежи за ограничаване загубите и подобряване качеството на питейната вода;
  
• 
  програми за повишаване на грамотността, за усвояване на професии, за завършване на основно и средно образование и др., които ще допринесат за повишаване конкурентността на работната сила, намаляване на социалната изолация и по-добри възможности за трудова реализация;
  
• 
  координирани действия на всички институции и обществеността за намаляване на броя на необхванатите и отпадащите от системата на образование;
  
• 
  повишаване на енергийната ефективност на общинския и държавен сграден фонд на територията на общината.
  

Община Троян се намира в южната част на област Ловеч, в полите на най-красивия дял на Стара планина. Общината заема площ от 894 824 дка. Административен център е гр. Троян. Северната част на общината е с типичен хълмисто-предпланински характер на релефа, със заоблени хълмове и с образуваните речни тераси на р. Осъм северно от гр. Троян. На юг територията на общината е разположена по стръмните северни склонове на Стара планина и е ограничена от главното Старопланинско било. През Троянската седловина преминава едноименния проход. Релефът е типично планински и се характеризира със силно изразена разчлененост.

Географското разположение на община Троян съдейства за доброто й включване в националната транспортна мрежа. Независимо, че през територията на общината не преминават трасета на автомагистрали и първокласни пътища, в непосредствена близост до нея минава първокласен път I-4, по направление София-В.Търново-Варна. Същинското транспортно обслужване на общината се осигурява от второкласен път II-35, Плевен-Ловеч-Троян, който минава през територията на общината и я напуска малко след Беклемето, като обслужва гр. Троян и населените места от централната част на общината и тези в непосредствена близост до него. През територията минават няколко третокласни пътища (с обща дължина 78,9 км.), с помощта на които се осъществява по-голяма част от връзките между останалите населени места.

Обслужването с ж.п. транспорт се осъществява чрез частта от железопътен път 25: Свищов-Левски-Ловеч-Троян. Дължината на участъка на територията на общината е 13 км. Линията е единична и не е електрифицирана. По трасето са изградени три жп спирки и една гара.

В община Троян има няколко категории защитени територии – Национален парк „Централен Балкан“, резерватите „Стенето“ и „Козя стена“, защитени местности и природни забележителности. Основните обекти с туристически потенциал като културно-исторически паметници са: единственият в страната „Музей на народните художествени занаяти и приложни изкуства“ – гр. Троян, Националното изложение на народните занаяти и изкуства – с. Орешак, природо-научен музей – с. Черни Осъм, религиозните обекти – Троянски ставропигиален манастир „Успение Богородично“ и Зелениковския манастир „Св. Йоан Кръстител“. До село Ломец са разкрити и проучени останките на древно римско селище „Состра“ – античният предшественик на гр. Троян, а през територията на общината е преминавал един от най-натоварените римски пътища с търговско и военно предназначение. Популярният за пешеходен туризъм маршрут Ком-Емине, който преминава през Троянския балкан, е част от Европейския маршрут „Е-3“. Главното старопланинско било е най-доброто място за парапланеризъм в България. Европейската екологична мрежа „Натура 2000“ включва няколко защитени зони, попадащи на територията на общината.

Хидрографската мрежа в общината се формира от реките Бели и Черни Осъм, вливащи се в река Осъм, и техните притоци, както и от р. Видима, преминаваща през източната част на общината. Минералните извори в с. Шипково се намират в долината на р. Ръждавец и са 5 броя, направени са 4 сондажа. Минерален извор има и в с. Чифлик, където са изградени много хотели и почивни станции. На около 30 км. от гр. Троян, близо до село Г. Желязна се намира язовир Сопот, който разполага с добри условия за отдих, плаж, практикуване на водомоторни спортове, воден туризъм и риболов.

Отпадъчните води от гр. Троян се пречистват в пречиствателна станция с механично и биологично стъпало. Има съоръжения за отстраняване на азот и фосфор. Най-голям замърсител на градската канализационна мрежа е „Лесопласт“ АД. Предприятието има изградена пречиствателна станция с биологично стъпало за отпадъчните си производствени води, но капацитетът й е недостатъчен. В процес на изграждане е СПСОВ в с. Шипково, общ. Троян. За подобряване качеството на питейната вода е необходимо за всички населени места на общината да се проектират и изградят пречиствателни съоръжения, съгласно нормативните изисквания.

Канализационната мрежа за отпадъчни води на гр. Троян е стара и амортизирана. Малките диаметри на тръбите и многото места в реката, в които се изливат замърсените води, налагат реконструкция на канализационната мрежа. Във всички останали населени места на общината няма изградена канализационна мрежа за битово-фекални води. Съществуващата такава е за дъждовни води, но се използва за битово-фекални води и замърсява деретата и реките.

Системата за събиране на отпадъци е обхванала цялата територия на община Троян, извършва се и разделно събиране на отпадъци от стъкло и пластмаса. Твърдите битови отпадъци се депонират на регионалното депо за ТБО Троян-Априлци, което е въведено в експлоатация от началото на 2002 г. Сериозни потенциални рискове за замърсяване в района са натрупаните препарати за растителна защита в полуразрушени и занемарени складове.

По данни от преброяването през 2011 г. населението на община Троян възлиза на 32 204 жители, което представлява 22,9% от населението на област Ловеч. Общината се нарежда на второ място по численост на населението – след община Ловеч. През последните пет години се наблюдава трайна тенденция към намаляване броя на населението на община Троян, макар и с по-бавни темпове в сравнение с тези за областта и района, но спрямо страната те са по-интензивни. Намалява и гъстотата на населението, като в общината тя е по-ниска в сравнение с тази в страната и в Северозападен район, но е по-висока от гъстотата на населението в областта. Продължава процесът на застаряване на населението, като възрастовата структура в общината е по-неблагоприятна в сравнение с тази на областта, района и страната.

Динамиката на абсолютния брой на безработните лица за периода 2007-2011 г. показва увеличение средно с 5% на година. В сравнение с равнищата на безработица за териториалните единици от по-високо йерархично ниво, в община Троян показателите са най-добри.

Икономиката на община Троян заема второ място в област Ловеч и се характеризира с голямото си разнообразие. Сектор „Индустрия“ е с почти вековна традиция, базирана първоначално на силно развитото занаятчийско производство. Десетилетия наред община Троян е с развита и работеща промишленост със завоювани позиции в редица отрасли. Като резултат от световната икономическа криза през последните няколко години структурата на икономиката на община Троян се променя основно. Прекратена е изцяло дейността на структуроопределящи предприятия, в резултат на което като водещи се очертават следните отрасли: химически и химико-фармацевтичен; металообработващ; дърводобивен и дървообработващ; мебелен; текстилен; керамичен и хранително-вкусов.

Съществуващите условия в община Троян (природни, финансови, материални, трудови и информационни) са в синхрон с определянето на туризма като приоритетен сектор в местното икономическо развитие. Ресурсите на общината се характеризират със съчетание на уникални природни забележителности, културно-историческо наследство, привлекателни ландшафти и пейзажи, както и с благоприятен климат, води и географско положение.

Насоки

Основавайки се на тези ключови характеристики на общината и отчитайки рамката, определена от настоящата стратегия, ОСР може да дефинира следните ключови препоръки към разработването на ОПР на община Троян:

• 
  прилагане на ефективни мерки за подкрепа и развитие на малките и средни предприятия;
  
• 
  мерки за поддържане на по-ниски равнища на безработицата от средното равнище на безработица в областта, в Северозападния район и от средното за страната;
  
• 
  подкрепа за намаляване на относителния дял на обработваемите земи, които не се обработват;
  
• 
  подкрепа за осигуряване на туристическия бранш с квалифициран персонал, отговарящ на съвременните изисквания на сектора;
  
• 
  въвеждане на ефективен и конкурентноспособен избор на изучаваните професии като последните се обвържат с изискванията на пазара на труда в общината;
  
• 
  активни мерки за подобряване състоянието и поддържане на инфраструктурата в общината;
  
• 
  подкрепа за внедряване на мерки за подобряване на енергийната ефективност на предприятията и стимулиране използването на енергия от ВЕИ;
  
• 
  развиване на системата от паркове за отдих на територията на общината;
  
• 
  мерки за рехабилитация на водоснабдителните мрежи за ограничаване загубите и подобряване качеството на питейната вода.
  

Община Угърчин е разположена в полите на Предбалкана. Тя граничи с общините Плевен, Ловеч, Троян, Тетевен и Луковит. Община Угърчин включва един град - общинския център Угърчин - и 10 села: с. Лесидрен, с. Кирчево, с. Катунец, с. Драгана, с. Микре, с. Орлене, с. Каленик, с. Сопот, с. Голец и с. Славщица.

Населението на Община Угърчин към 01.02.2011 г. е 6 984 души. Средната гъстота на населението е 14 души на кв. км. и това е най-рядко населената община в областта и в страната. Възрастовата структура на населението не е благоприятна поради увеличаване и доминиране на населението във високите възрастови групи.

Образователната структура на населението на 7 и повече навършени години е значително по-неблагоприятна от образователната структура на населението в областта и страната. Тези характеристики трябва да се отчетат при разработване на ОПР, така че поставените цели да са съобразени с наличните човешки ресурси. Отчитането на етническата, възрастовата и образователната структура на населението от общината има важно значение при разработването на програми за повишаване на грамотността, за включване в програми за усвояване на професии, за завършване на основно и средно образование и др., които са насочени към конкретни целеви групи с цел намаляване на социалната изолация и даване на възможност за трудова реализация.

Един от основните проблеми в община Угърчин е свързан с трудовата заетост. Делът на заетите в общината е най-нисък сред общините от областта. Основни причини са малкият брой работещи предприятия, ограниченият брой работни места, липсата на образовани специалисти с необходимата квалификация.

Промишлените предприятия от община Угърчин съставляват само 2,2% от всички промишлени предприятия на територията на областта, а относителният дял на нетните приходи от продажби на промишлените фирми в община Угърчин са под 1%. Промишлеността не е доминиращ отрасъл на местната икономика.

Съществен елемент от местната икономика са земеделието и животновъдството, отличаващи се с добри традиции и перспективи. На територията на община Угърчин са регистрирани 144 земеделски производители, 20 пчелари и 89 животновъди. Със затворен цикъл на производство е кооперация „Доверие”- с. Лесидрен. Фирмата отглежда животни и продава фуражи, месо, колбаси и деликатеси.

На територията на общината няма изградена ПСОВ, в която отпадните води да се отвеждат и пречистват. Канализационната система на гр. Угърчин е с нисък процент на изграденост. Проблем е и остарялата водопроводна мрежа, изградена предимно с етернитови тръби.

Основавайки се на тези ключови характеристики на общината и отчитайки рамката, определена от настоящата стратегия, ОСР може да дефинира следните ключови препоръки към разработването на ОПР на община Угърчин:

• 
  разширяване на канализационната инфраструктура и рехабилитация на водоснабдителните мрежи за ограничаване загубите и подобряване качеството на питейната вода;
  
• 
  подкрепа за предприемачеството за създаване и растеж на малки предприятия;
  
• 
  целенасочени усилия за привличане на инвестиции за разкриване на нови работни места и създаване на условия за професионална и трудова реализация на населението на общината, особено на младежите;
  
• 
  програми за повишаване на грамотността, усвояване на професии, завършване на основно и средно образование и др., които ще допринесат за интегрирането на рисковите групи в обществото, намаляване на социалната изолация и създаване на възможности за трудова реализация;
  
• 
  балансирано използване на горите, като се запазват техните екологични и социално-икономически функции като ресурс за дърводобивната, дървообработващата промишленост и туризма;
  
• 
  повишаване на енергийната ефективност на общинския и държавен сграден фонд на територията на общината;
  
• 
  координирани действия на всички институции и обществеността за намаляване на броя на необхванатите и отпадащите от системата на образование;
  
• 
  координирани действия на всички институции и обществеността за закрила на жените и децата и за намаляване на броя на малолетните и непълнолетните майки.