И н ф о р м а ц и я за преценяване необходимостта от о в о с на инвестиционно предложение

Праховата натовареност въздуха понижава биологичната му ценност, създава условия за образуване на мъгли, разсейва слънчевата радиация, намалява видимостта. Поради намалената сила на вятъра при срещата му със широколистни видове едрите прахови частици падат на земята под влияние на собственото си тегло, а огромна част от праха полепва по листата и посредством дъждовните води, се окрупнява и попада в почвата.

При избора на прахозадържащи дървета и храсти трябва да се имат предвид големината на листната петура и плътността на богато разперената корона. Препоръчително е в зоните с повишено съдържание на прах във въздуха да се използват предимно видовете:

• 
  Явор (Acer pseudoplatanus)
  
• 
  Каталпа (Catalpa bignonioides)
  
• 
  Източен чинар (Platanus orientalis)
  
• 
  Сребролистна липа (Tilia tomentosa)
  
• 
  Двуделен гинкго (Ginkgo biloba)
  
• 
  Конски кестен (Aesculus hippocastanum)
  
• 
  Японска софора (Sophora japonica)
  

При строителството може да се очаква поява на свлачища, срутища и почвена ерозия. Последните могат да се ограничат чрез използване на невзискателни към дълбочината, богатството и влажността на почвата сухоустойчиви видове. При ограничаването на почвената ерозия чрез растителност се цели превръщането на вредния повърхностен отток в бавен подпочвен отток посредством водозадържащата способност на растенията. Това се постига по няколко начина:

• 
  Чрез затревяване върху наторена и обработена почва – за равни места се използват 15-20 g/m² тревни смески, за раздвижени – до 30 g/m², а за наклонени склонове – до 40 g/m².
  
• 
  Засяване на трева върху мулч от слама – разстила се слама в непрекъснат равномерен пласт – от 300 до 800 kg/дка; за да се закрепи мулчът цялата покривка се полива с битумизирана емулсия
  
• 
  Шприцоване на смес от тревно семе, почва, тор и битумизирани емулсии – за райони, където обикновено липсва почва; кашообразната смес се шприцова под налягане в почвата
  
• 
  Чрез чимуване – изрязват се квадратни чимове, които в последствие се пренасят да ерозираните терени
  
• 
  Чрез цялостно залесяване с видове като:
  

Аморфа (Amorpha fruticosa)

Бяла акация (Robinia pseudoacacia)

Мъждрян (Fraxinus ornus)

Обикновен люляк (Syringa vulgaris)

Пираканта (Pyracantha coccinea)

Котонеастер (Cotoneaster salicifolia)

Лавдан (Cistus villosus)

Миризлива върба (Eleagnus angustifolia)
План за собствен фитомониторинг

Атмосферните замърсители, обект на фитомониторинг следва да са: SO₂, NO₂, CO, ФПЧ₁₀, Общ суспендиран прах, Cd, Pb, CO.

При реализацията на инвестиционното предложение “Път I-1 в у-к от km 102+060 до km 114+512,20 - Обходен път на гр. Монтана” не се очаква значително отрицателно въздействие. Последното се предвижда да се прояви чрез унищожаване на деградирали растителни съобщества по време на строително-монтажните работи (пряко въздействие) и чрез атмосферно замърсяване при експлоатацията на пътя (косвено въздействие), като не се очакват значителни кумулативни, вторични и непреки въздействия.

Биогеографската подялба на страната (Петров, 1997) сочи, че районът на проектираните варианти лежи на границата между 2 природни района: „2. Южнодунавска равнина” и „5. Западна Стара планина”, но преобладаваща е принадлежността му към подрайон „2. Южнодунавска равнина”, в който са установени като гнездещи 115 вида птици, а в подрайон „5. Западна Стара планина” – 147 вида птици (Boev et al., 2007).

Според зоогеографската подялба на страната (Попов, Кумански, 1984), проектираните участъци от трасето изцяло попадат северноравнинния район с преобладание на евросибирски и средноевропейски зоогеографски елементи.
10.1.2.2. Описание на популациите и местообитанията на видовете птици, предмет на опазване в засегнатите защитени зони
В началото се налага да се уточни, че засегнати защитени зони в района на осъществяването на инвестиционното предложение няма. Най-близко разположените ЗЗ по смисъла на Закона за биологичното разнообразие са: “Пъстрина” (с код BG0001037) и “Западна Стара планина и Предбалкан” (с код BG0001040) за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и “Западен Балкан (с код BG0002002) за опазване на дивите птици. В ЗЗ “BG0002002 Западен Балкан” са установени 160 вида птици, от които 62 вида с европейски природозащитен статус. Смята се, че като цяло, в този район се охранява една от най-високите концентрации на планинския кеклик (Alectoris graeca) (Bernard-Laurent, Boev, 1997.) и на ливадния дърдавец (Crex crex). В това ОВМ се охранява и едно от всичко трите гнездови находища на уралската улулица (Strix uralensis) в България. В района гнездят и 5 световно застрашени вида птици: ловен сокол (Falco cherrug), ливаден дърдавец, царски орел (Aquila heliaca), белошипа ветрушка (Falco naumanni) и полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata). „Западен Балкан” е и едно от най-важните места в Европейския Съюз за опазването на 22 вида птици (Tucker, Heath, 1994; БДЗП, 2007; ЗБР, 2002). Популациите на повечето от тях населяват автохтонните горски местообитания или планинските скални комплекси. И едните и другите не са представени в съседство в трасетата на инвестиционното предложение.

3. 
   Състав на сухоземната гръбначна фауна с природозащитен статус
   

Сред земноводните в района няма видове от Червената книга на България (Ботев, Пешев, 1985).

Serpentes: смок мишкар (Zamenis longissimus), медянка (Coronella austriaca), обикновена водна змия (Natrix natrix), сива водна змия (Natrix tessellata), пепелянка (Vypera ammodytes) (Бешков, Нанев, 2002; Бисерков, 2007).

От влечугите в района, 1 вид (смок мишкар) е включен в Червената книга на България (Ботев, Пешев, 1985).

Клас Птици (Aves)

Приведеният списък на 114 вида, гнездещи в биогеографския подрайн „2. Южнодунавска равнина” (Boev et al., 2007) включва над 70 % от състава на гнездовата фауна (160 в.) на ОВМ “BG002 Западен Балкан” (Приложение ІV.1.10.2-1). Поради липсата на конкретно изследване за състава на гнездовата авифауна на град Монтана и непосредствената му околност, можем да приемем, че приведените данни най-пълно включват гнездещите ва разглеждания район видове птици.

От тези 34 вида бозайници, в националната ни Червена книга (Ботев, Пешев, 1985) са включени само два вида – вълкът и видрата.

3. 
   Същност и степен на очакваното въздействие върху животинския свят от реализацията и експлоатацията на обходния път на гр. Монтана”
   

Въздействията върху представителите на животинския свят от изграждането на обходния път на гр. Монтана” неминуемо ще са многоаспектни и като цяло – неблагоприятни за повечето наземни видове. Както самото строителство, така и последващата експлоатацията на участъка от пътя ще окажат въздействие върху животинския свят като основен компонент на природната среда в района. Негативното въздействие, макар и в слаба степен, се очаква да се прояви чрез следните форми:

То се изразява чрез директното взаимодействие на МПС от автомобилния трафик и конкретни индивиди сухоземни гръбначни животни. Очаква се да доведе до известен брой загинали и наранени сухоземни гръбначни животни от директното стълкновение с превозните средства, въпреки изграждането на проходи под платната за движение.

- Косвено въздействие върху животинския свят (промяна на местообитанията). То включва:

Унищожаване на местообитания, проявяващо се чрез: промяна на растителността, главно на многогодишните растения по и в съседство с цялото трасе, по-точно – изсичане на отделни групи дървета, както и отделни дървета и храсти, а също и застрояване, изкопаване, павиране, бетониране, отводняване и пр., което фактически лишава от специфично жизнено пространство представителите на фауната.

Загуба на местообитания, изразяваща се в отнемането на природни територии, включващи тяхното месторазположение. Намаляването и унищожаването на реалните и на потенциалните за заселване участъци, съкращава площта на редица (вкл. и уникални) местообитания на редки и застрашени видове, особено гръбначни, животни.

Разпокъсване на местообитания. Разполагането на трасето на обходния път върху естествените местообитания неминуемо ще ги раздели и останалите им части от двете страни на пътя ще останат разделени в по-малка или по-голяма степен. Всяка от новообразуваните части ще е по-малка по площ от площта на първоначалния (незасегнат) участък на местообитанието, което също нанася своеобразна вреда на населяващите го организмови видове.

Влошаване на състоянието на местообитанията. Очаква се то да се изрази чрез следните 7 форми на въздействие, повечето от които са физични и химични параметри на средата: безпокойство, шумово замърсяване, химическо замърсяване на въздуха, вибрационни въздействия, замърсяване на почвите, светлинно замърсяване, топлинно натоварване.

-Безпокойство от трафика на превозни средства. Последствията от него са отбягване на прилежащите територии, както за заселване, така и дори само за пребиваване, за много видове. В по-голяма степен това се отнася за птиците и в най-голяма степен в източната част на трасето, която премоства р. Огоста.

-Шумово замърсяване при строителството, както и от човешкото присъствие по време на изграждането на пътя.

-Химическо замърсяване на въздуха с вредни газове от емисии от продължителната работа на бензиновите и дизелови двигатели на агрегати, строителни и транспортни машини по време на изграждането на пътя. Постоянно химическо замърсяване на въздуха ще има и през цялото време на експлоатацията на обходния път.

-Вибрационни въздействия от пребиваването и работата на тежките строителни (земекопни, трамбоващи и валиращи) и др. машини по време на изграждането на пътя.

-Замърсяване на почвите в съседство с трасето от оттичането на повърхностните дъждовни води;

-Светлинно замърсяване (по време на експлоатацията на пътя) през тъмната част от денонощието, от което особено уязвими в района на трасето са повечето бозайници с нощна активност – хищници, зайци, копитни, насекомоядни, всички совободобни птици, козодои и др.

-Топлинно натоварване (по време на експлоатацията на пътя) на приземния въздушен слой, изразяващо се в почти непрестанен поток от емисиите на горещите отработени газове от двигателите на моторните превозни средства. С течение на времето и то би могло да окаже въздействие върху екологичните параметри на местообитанията на някои видове растения, гъби и животни в участъци, съседни на пътното платно.
10.1.2.5. Мерки за намаляване въздействието на обходния път на гр. Монтана върху животинския свят
Поради очакваните разнопосочни вредни въздействия от изграждането на „Път I-1 в у-к от km 102+060 до km 114+512,20 - Обходен път на гр. Монтана”, препоръките, които следва да бъдат съобразени в процеса на изграждането и експлоатацията му, са също от различен характер, а именно:

- изпълнение на озеленителен проект, както с дървета с различна височина, така и с храсти, по възможност и вечнозелени, но мести, характерни за района видове;

- съобщителни проходи под пътното платно – за такива успешно могат и ще служат предвидените от проектанта водостоци; поддържане в добро състояние за безпрепятственото преминаване на сухоземни животни по време на експлоатацията на пътя.

- В участъка през рибарниците трябва да бъдат изградени специални тунели с диаметър 50 cm за преминаващите водни костенурки и други дребни гръбначни животни.

- грижливо извозване и депониране на изкопаните скални и земни маси;
Заключение

Обходен път на гр. Монтана не преминава през територии с природозащитен статус.
1.11. Защитени територии на единични и групови паметници на културата
С писмо изх. № 99/21.05.2008 г. (Приложение ІV.1.11-1) Регионалният исторически музей – гр. Монтана е дал становище за наличие на антични и средновековни селища в началото на обходния път. Ориентировъчното разположение на тези обекти е нанесено на картата със ситуациите на проектираните варианти (Приложение ІІІ.1.1 –1). Единият от обектите тангира да проектите трасета около km 104+500, а другите са отдалечени от тях от 375 до 570 m (km 104+000 до 105+300).

Изказаното мнение от Регионалния исторически музей – гр. Монтана е, че се налага провеждане на аварийно-спасителни разкопки на селищата в посочения участък, като проучването се извърши от екип археолози и специалисти от НАИМ – София и РИМ – Монтана. Тези недвижими паметници на културата са под закрилата на Закона за паметниците на културата и музеите, като тяхната предварителна категория е “национално значение”.

Необходимо е още при отлагането на пътя проектантът да бъде придружаван от археолози, а по време на строителството – да се осигури непрекъснат надзор от същите. Работещите да бъдат инструктирани за начина на действие при откриване на нови паметници на културно-историческото ни наследство.

1.12. Рискови енергийни източници - шум, вибрации
Съществуващо състояние на приемната среда

Шумовият фон на територията па трасето е естествения природен фон на средата 28 – 30 dBA. Изключение правят местата, където бъдещия път ще пресича съществуващите в района автомобилни пътища (I-1, II–81, III–112) и ж.п. линията. Понастоящем на тези места, фонът се определя от шума, излъчван от преминаващите по тях транспортни средства.

На територията на бъдещия обходен път и в близост до него понастоящем няма източници на вибрации.
Източници на шум, предвидени с инвестиционното предложение

Оценка на очаквания шумов режим
По време на строителство

Източници на шум по време на изграждането на пътя ще бъдат различните пътно–строителни машини и обслужващия транспорт за доставка на необходимите материали и извозване на отпадъци. Нивата на шума, излъчван в околната среда от основните машини са : багер – 80 ÷ 90 dBA, булдозер - 97 ÷ 105 dBA, валяк – 85 dBA, асфалтополагач - 89 ÷ 92 dBA, товарни автомобили - 85 ÷ 92 dBA.На работните площадки, в близост до работещата техника , се очакват значителни еквивалентни нива на шум – около и над 85 dBA. Това ще влоши шумовият режим около съответния участък на обходния път.

Обслужващият строителството товарен транспорт ще бъде източник на шум за населените места, през които ще минава.

По време на експлоатация

Основен източник на шум ще бъде транспортния поток по бъдещия път.

Шумовата характеристика на транспортния поток (еквивалентното ниво на шум Leq, dBA) е определена по изчислителен път въз основа на представени от Възложителя данни за очакваното транспортно натоварване за три опорни години – 2010, 21015, 2025г. Изчисленията са направени съгласно методика, стандартизирана в Наредба №6 от 26.06.2006г. за показателите за шум в околната среда и Методика за определяне на автотранспортния шум при проектиране на пътища (ГУП, 1995г.). На този етап Методиката на ГУП дава възможност за определяне параметрите на транспортния поток (интензивност N ^мпс/час , структура р %) за два периода – дневен (07.00 – 23.00 h.) и нощен (23.00 – 07.00 h.) Регламентираният в Наредба №6 от 26.06.2006г. вечерен период за оценка от 19.00 h до 23.00 h е включен в дневния период.

Еквивалентното ниво на шум Leq, dBA е определено на стандартно разстояние 25 m. от оста на близката лента за движение, при проектна скорост 100 km/h, надлъжен наклон под 5% и пътна настилка асфалтобетон.

Получените резултати са представени в таблица ІV.1.12-1.

Таблица ІV.1.12-1

За периода 2010 – 2025 г. се очаква нарастване на нивата на шума с около 1,7 dBA за деня и за нощта.

Това се дължи основно на нарастването на интензивността на транспортния поток.

В близост до трасето на бъдещия обход на различни разстояния от него, се намират обекти с нормиран шумов режим.

Граничните стойности на нивото на шума за различните територии и устройствени зони са регламентирани в цитираната по-горе Наредба № 6 (за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части от денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението (МЗ, МОСВ Д.в. бр.58/2006г.)

и са за:

- зони за индивидуален и обществен отдих: ден – 45 dBA, вечер – 40 dBA, нощ – 35 dBA;

- производствено–складови зони: ден, вечер, нощ – 70 dBA.

Определящо е изискването за вечерен период.

При така определената шумова характеристика на транспортния поток (таблица ІV.1.12-1) по разглеждания път, за 2025 г. ширината на шумозащитната зона (разстоянието от източника на шум, до което ще се достигат граничните стойности за шум) при безпрепятствено разпространение на шума над равнинна повърхност е:

- за жилищна зона: ден – 200 m., нощ – 230 m.;

- за зоната за отдих: ден-нощ > 1000 m.;

- за производствено-складова зона: ден-нощ – 25 m.

В границите на шумозащитната зона попада само вилна зонаа, която е защитена от шума на транспортния поток от естественото възвишение между нея и пътното трасе (от трасето няма видимост към зоната).

При разработения вариант за трасе на обходния път, транспортният поток по него няма да бъде източник на наднормен шум за близките обекти с нормиран шумов режим.

Разглежданият обходен път при експлоатацията си няма да бъде източник на вибрации в околната среда.

Не се очаква шумът, излъчван от строителната дейност по трасето на пътя и достигащ до близките обекти с нормиран шумов режим да превишава съответната санитарно–хигиенна норма.

Шумът и вибрациите на строителните площадки на пътя са значими фактори на работната среда.