Вземане на решения по вътрешно убеждение

(2) Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила.

Вътрешното убеждение има две страни :

-субективна – субективна увереност в съществуването или не-съществуването на определени обстоятелства и мотивация да се действа в тази насока.

-обективна – също е субективна увереност, която се основава на доказателствата по делото (съдебните грешки са свързани именно с тази страна на вътрешното убеждение).

Критерий за разкриване на истината е процесуалната практическа дейност (практиката) на съда и разследващите органи.

Публичност – в присъствие на публика. Извършване на процесуално-следствени действия пред външни, не участващи в процеса лица. Целите на публичността са : обществен контрол и генерална превенция и възпитателно въздействие върху лицата. Публичността е ограничена първо с оглед стадиите и фазите на процеса - само съдебната фаза е публична.

Второто ограничение е свързано с предмета на делото.

Разглеждане на делото при закрити врати

Чл. 263. (1) Разглеждането на делото или извършването на отделни съдопроизводствени действия става при закрити врати, когато това се налага за запазване на държавната тайна или на нравствеността, както и в случаите на чл. 123, ал. 2, т. 2. (запазв. самоличн. на свид.)

(2) Разпоредбата на ал. 1 може да се приложи и когато това е необходимо, за да се предотврати разгласяването на факти от интимния живот на гражданите.

(3) Във всички случаи присъдата се обявява публично.

Дело при закрити врати – ограничаване на публичността (без публика). Различава се от дело в закрито заседание – не присъствие на страните.

Разлики между ал.1 и ал.2 на чл.263 е, че по ал.1 делото винаги се гледа при закрити врати, а по ал.2 съдът преценява това, независимо от желанието на страните.

Третото ограничение е с оглед на лицата.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато има опасност да се разгласи държавна или друга защитена от закон тайна, както и в случаите на чл. 123, ал. 2, т. 2.

1. лица, които не са навършили осемнадесетгодишна възраст, ако не са страни по делото или свидетели;

2. въоръжени лица, освен охраната.
19в. Непосредственост. Устност.
Непосредственост

Чл. 18. Съдът, прокурорът и разследващите органи основават решенията си върху доказателствени материали, които те събират и проверяват лично, освен в случаите, предвидени в този кодекс.

Непосредствеността като принцип означава, че съдът и органите на досъдебното производство събират и проверяват доказателствата лично – сами извършват действието.

Изключения – действия по делегация; прочитане на материали в съдебно заседание (протоколи, разпити); когато въззивния съд прецени, че е необходимо първоинстанционния съд да повторни дадени следствени действия.

Устно извършване на наказателното производство

Чл. 19. Наказателното производство се извършва устно, освен в случаите, предвидени в този кодекс.

Определени процесуални следствени действия се извършват устно (обяснения). Действията в съдебно заседание също са устни (прочитане на протоколи, прения). Всички устни действия се вписват в протоколи, а в съдебна зала – в протокола от съдебното заседание.

Устността е свързана с непосредственост, но непосредствеността не винаги е свързана с устност.
20в. Състезателност. Равни права на страните.
Чл. 12. (1) Съдебното производство е състезателно.

(2) Страните в съдебното производство имат равни процесуални права, освен в случаите, предвидени в този кодекс.

Състезателността е спор на две независими страни пред трети независим арбитър. Състезателността като принцип на НП-с, е цялостна организация на НП-во.

Елементи на състезателността :

-разпределение на трите основни функции, в три независими субекта. В досъдебното производство няма разделение – един субект (прокурора) осъществява две функции (по ръководство и решаване, и обвинителна). Състезателно е само съдебното производство.

-равни права на страните – равни процесуални възможности в процеса на доказване. Исканията им за събиране на дадени доказателства, са с еднаква тежест.

-обвиняемият е субект (не обект) на процеса.
21в. Централно място на съдебното производство.
Чл. 7. (1) Съдебното производство заема централно място в наказателния процес.

(2) Досъдебното производство има подготвителен характер.

Всички действия, които касаят основни права и свободи на гражданите, трябва да се извършват от съд. Затова действия, които касаят основни права и свободи на гражданите в досъдебното производство, се извършват след разрешение от съда. Двете фази на НП-с – съдебната и досъдебната имат различна тежест. В досъдебната фаза прокурорът само привлича лицето като обвиняем (дава една работна хипотеза), а в съдебна фаза се повдига обвинението от прокурора.
22в. Разглеждане и решаване на делата в разумен срок.
Този принцип изисква такава организация на процеса, която да позволи делото да се разгледа в оптимални срокове. “Разумния срок” е различен в зависимост от характера на делото и се определя за всеки случай отделно. Когато изтекат определени срокове, подсъдимият може да поиска делото да се внесе в съда. В този срок държавата трябва да си свърши работата. По същия начин е решен и въпроса с давността. Понеже досъдебното производство е подготвително срока му е точен, а в съдебна фаза е “разумен”, “оптимален”. Балансът трябва да е между това, делото да приключи бързо, но и качествено.
23в. Участници, страни и субекти в НП-с.
Субекти на НП-с са ДО и граждани, които осъществяват поне една основна НПр. функция, участват в процеса за да защитават свои или представлявани от тях права и законни интереси и поради това притежават права (за ДО – правомощия) за активна процесуална дейност, засягаща хода на процеса.

Чл. 253. Страни в съдебното производство са:

1. прокурорът;

2. подсъдимият и защитникът;

3. частният тъжител и частният обвинител;

4. гражданският ищец и гражданският ответник.

Страни – за страни се говори само в съдебната фаза. Страни са онези субекти на НП.с в съдебната фаза, които осъществяват функция по обвинение или функция по защита. Съдът не е страна, а арбитър. Проблема е с повереника – дали е самостоятелна страна или едно цяло със страната, чиито интерес защитава.

Участници – всички участващи в процеса независимо в какво качество. Има една категория лица, които не защитават нито свои нито нечии интереси, а само подпомагат съда (свидетели, експерти, преводачи…). Те са субекти на НПр. отношения.

24в. Съдът – главен субект на НП-с. Състав на съда. Актове на съда.
В схемата на ДО в НП-с, съдът играе роля на главен субект. Съдебната фаза е централна фаза в НП-с и тя издига съда в главен субект на процеса. Прокурорът е господар на досъдебното производство и също може да прекрати на този етап делото. Но съдът единствен може да реши въпроса за вината положително и да определи наказанието, а прокурора може само да реши въпроса отрицателно. Именно това превръща съда в главен субект.

Състав на съда – свързан е с въпроса за законосъобразност на постановения акт на съда. Ако състава на съда е бил незаконен, то и акта е незаконосъобразен. Аспектите на състава на съда са – брой, вид, основание за отвод. Няма случаи в състава на съда да участва лице, което не е съдия или не е съдебен заседател, но теоретично съществува такава вероятност. Ако участва съдия, който няма такова качество състава ще е незаконен – основание за отвод. Основание за отвод може да е състава на съда. Нарушения по отношение състава на съда много рядко се срещат (неточен брой съдии и съдебни заседатели).

1. един съдия, когато за престъплението се предвижда наказание до пет години лишаване от свобода или друго по-леко наказание;

2. един съдия и двама съдебни заседатели, когато за престъплението се предвижда наказание от пет до петнадесет години лишаване от свобода;

3. двама съдии и трима съдебни заседатели, когато за престъплението се предвижда наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание.

(2) При разглеждане на делата като въззивна инстанция съдът заседава в състав от трима съдии.

(3) При разглеждане на делата като касационна инстанция Върховният касационен съд заседава в състав от трима съдии.

(4) Председателят на съда, съдията-докладчик и председателят на състава се произнасят еднолично в случаите, предвидени в този кодекс.

Основания за отвеждане на съдиите и съдебните заседатели

Чл. 29. (1) Не може да участва в състава на съда съдия или съдебен заседател:

1. който е участвал в състава на съда, постановил:

а) присъда или решение в първата, въззивната или касационната инстанция, или при възобновяване на наказателното дело;

б) определение, с което се одобрява споразумение за решаване на делото;

в) определение, с което се прекратява наказателното производство;

г) определение, с което се взема, потвърждава, изменя или отменя мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство;

2. който е извършвал разследване по делото;

3. който е бил прокурор по делото;

4. който е бил обвиняем, настойник или попечител на обвиняемия, защитник или повереник по делото;

5. който е бил или може да встъпи в наказателното производство като частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец или граждански ответник;

6. който е бил свидетел, поемно лице, вещо лице, преводач, тълковник или специалист - технически помощник по делото;

7. който е съпруг или близък роднина на лицата по т. 1 - 6;

8. който е съпруг или близък роднина на друг член от състава на съда.

(2) Не може да участва в състава на съда съдия или съдебен заседател, който поради други обстоятелства може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото.

Основанията за отвод са такива обстоятелства, които поставят под съмнение възможността за безпристрастно решаване на делото на всяка инстанция и от всеки ДО. Това са факти, които показват предварителна обвързаност с лица и факти по делото. Съществуват две категории основания : абсолютни и относителни. Критерият за делене е доколко съответното действие е опорочило акта. В чл.29 ал.1 са изброени абсолютните основания. В ал.2 са посочени “други обстоятелства” (относителни), които не могат да се посочат предварително. Преценява се дали относителното основание е от значение за взетото решение (издадения акт). Основанията за отвод се посочват преди съдебно заседание, освен ако са научени по-късно. Отказа да се уважи отвода не подлежи на обжалване отделно от решението по делото.

Видове съдебни актове

Чл. 32. (1) Съдът постановява:

1. присъда, когато като първа и въззивна инстанция решава въпросите за виновността и отговорността на подсъдимия;

2. решение, когато се произнася по основателността на жалба и протест или на искане за възобновяване на наказателното дело;

3. определение - в останалите случаи.

(2) Председателят на съда, съдията-докладчик и председателят на състава постановяват разпореждания.
25в. Подсъдност на наказателните дела. Видове подсъдност.
В правото има две понятия, които определят компетентността на даден ДО да се произнесе по конкретен въпрос:

-подведомственост – разпределението между различни органи, компетентни да решат даден въпрос.

-подсъдност – в наказателното правоотношение подведомствеността няма смисъл, тъй като няма друг компетентен орган освен съдът, който да се произнася по наказателните дела (чл.6 НПК). Подсъдността е правилата, които разпределят делата между различни по степен и по вид съдилища.

Чл. 6. (1) Правораздаването по наказателни дела се осъществява само от съдилищата, установени с Конституцията на Република България.

(2) Извънредни съдилища за разглеждане на наказателни дела не се допускат.

Нашата съдебна система е 3-инстанционна (първа, въззивна, касационна) и 4-звенна (РС, ОС, Ап.С, ВКС).

Видовете подсъдност определят компетентния съд.

І вид – родова подсъдност. Тя разпределя делата между различни по степен съдилища, като първа инстанция. Основен съд, който разглежда като първа инстанция делата е РС (чл.35, ал.1). Ал.2 – дела подсъдни на ОС като първа инстанция. Ал. 3 – родова и местна подсъдност. Няма дела подсъдни на ВКС, като първа инстанция.

Чл. 35. (1) На районния съд са подсъдни всички наказателни дела освен подсъдните на окръжния съд.

(2) На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни делата за престъпления по чл. 95 - 110, 115, 116, ………………………….. и чл. 407 - 419 от Наказателния кодекс.

(3) На Софийския градски съд като първа инстанция са подсъдни делата за престъпления от общ характер, извършени от лица с имунитет или от членове на Министерския съвет.

ІІ вид – местна подсъдност. Разпределя делата между еднаквите по степен съдилища в различните населени места.

(2) Когато престъплението е започнало в района на един съд, а е продължило в района на друг, делото е подсъдно на съда, в района на който престъплението е довършено.

(3) Когато не може да се определи мястото, където е извършено престъплението, или обвинението е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища, делото е подсъдно на съда, в чийто район е завършено досъдебното производство.

Чл.37 – изключение от местната подсъдност :

-за престъпления в чужбина – Софийски съд

-няколко престъпления извършени на територията на различни съдебни райони – чл.чл. 38 – 41.

1. на съда по местоживеене на лицето, ако е български гражданин, а ако няма местоживеене в страната - на съда, в района на който е завършено досъдебното производство;

2. на софийските съдилища, ако лицето е чужденец.

(2) Когато престъплението е извършено на български кораб или самолет извън пределите на страната, делото е подсъдно на съда, в чийто район се намира пристанището или летището, към което се числи корабът или самолетът.

(3) Делата за престъпления, извършени от военнослужещи от въоръжените сили и от служещи в Министерството на вътрешните работи, които участват в международни военни или полицейски мисии в чужбина, са подсъдни на Софийския военен съд.

Чл. 38. Когато срещу едно и също лице е повдигнато обвинение за няколко престъпления, подсъдни на различни по степен съдилища, делото за всички престъпления е подсъдно на по-горния съд, а когато съдилищата са от еднаква степен - на съда, на който е подсъдно делото за най-тежкото престъпление.

Подсъдност при определяне на общо наказание по няколко присъди

Чл. 39. (1) Когато трябва да се определя общо наказание за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища, компетентен е съдът, който е постановил присъдата, която последна е влязла в сила.

(2) Когато по една или повече от присъдите подсъдимият е бил освободен от изтърпяване на наказанието по реда на чл. 64, ал. 1 или на чл. 66 от Наказателния кодекс, съдът, който определя общото наказание, решава и въпроса за изтърпяването му.

(3) В случаите на ал. 1 и 2 съдът определя и първоначалния режим за изтърпяване на наказанието.

Подсъдност при съучастие

Чл. 40. Когато няколко лица са обвинени, че са извършили в съучастие едно или няколко престъпления и един от съучастниците подлежи на съдене от по-горен съд, делото е подсъдно на по-горния съд.

Подсъдност при връзка между дела

Чл. 41. (1) Когато две или повече дела за различни престъпления срещу различни лица имат връзка помежду си, те се обединяват, ако правилното им изясняване налага това.

(2) Когато някое от делата е подсъдно на по-горен съд, обединеното дело се разглежда от него, а когато делата са подсъдни на съдилища от еднаква степен - от съда, на който е подсъдно делото за най-тежкото престъпление.

(3) Съдът може да обедини две или повече дела за различни престъпления срещу един и същ подсъдим, когато по никое от тях не е започнало съдебното следствие. Когато някое от делата е подсъдно на по-горен съд, делото се разглежда от него.

ІІІ вид – подсъдност по връзка между делата (чл.чл. 38 – 41)

ІV вид – функционална подсъдност. Определя кой съд е въззивен и кой касационен. ВКС е само един, но въззивен може да е ОС или Ап.съд (чл.45).

Подсъдност пред въззивната и касационната инстанция

Чл. 45. (1) Наказателните дела, решени от районния съд, се разглеждат от окръжния съд като въззивна инстанция, а решените от окръжния съд като първа инстанция - от апелативния съд като въззивна инстанция.

(2)Наказателните дела се разглеждат по касационен ред от Върховния касационен съд

V вид – обща и специална подсъдност. Имаме само една специална подсъдност – дела на военни съдилища. Всички останали дела са на обща подсъдност.

Подсъдността се определя (чл.42, ал.1), като се изхожда от обстоятелствената част на обвинението. Спорове за подсъдност има много рядко. Те се решават от ВКС. В чл.43 е предвидено при наличие на важни причини, делото да се гледа от друг еднакъв по вид съд.

(2) Когато съдът намери, че делото е подсъдно на друг, равен по степен съд, прекратява съдебното производство и изпраща делото на този съд, а когато намери, че делото е подсъдно на по-горен или на военен съд - прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор.

(3) Когато съдът намери, че делото не следва да се разглежда от съд, а от друг орган, прекратява наказателното производство и изпраща делото на съответния орган.

Разглеждане на наказателни дела от друг, еднакъв по степен съд

Чл. 43. Върховният касационен съд може да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, когато:

1. много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд;

2. подсъдимият или пострадалият е съдия, прокурор или следовател от района на съда, на който делото е подсъдно;

3. съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав.

(2) Докато трае спорът за подсъдност, органите, при които делото е висящо, извършват само действията, нетърпящи отлагане.

(2) В изпълнение на задачите по ал. 1 прокурорът:

1. ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор;

2. може да извършва разследване или отделни действия по разследването и други процесуални действия;

3. участва в съдебното производство като държавен обвинител;

4. взема мерки за отстраняване на допуснатите закононарушения по реда, установен в този кодекс, и упражнява надзор за законност при изпълнение на принудителните мерки.

(3) По-горестоящият по длъжност прокурор и прокурорът от по-горестоящата прокуратура може писмено да отмени или измени постановленията на непосредствено подчинените му прокурори. Неговите писмени указания са задължителни за тях. В тези случаи той може и сам да извърши необходимите действия по разследването и други процесуални действия.

(4) Главният прокурор на Република България осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

(2) В случаите по ал. 1 прокурорът е длъжен сам да си направи отвод.

(3) Отводът и самоотводът трябва да бъдат мотивирани.

(4) По основателността на отвода и самоотвода в досъдебното производство се произнася прокурор от по-горестоящата прокуратура, а в съдебното производство - съдът, който разглежда делото.

Чл.48, 49 – две възможности за дела от частен характер – прокурорът има функция само в определени хипотези. Прокурорът не може да подаде протест, освен ако встъпи в делото от частен характер или го образува (ако не е образувано). Срокът за образуване не трябва да е изтекъл. Когато е образувано дело от частен характер и прокурорът встъпи в него – променя се производството. Частният тъжител става частен обвинител, а функцията по обвинението се поема от прокурора. След встъпването на прокурора делото не може да се прекрати на основание оттегляне жалбата на частния тъжител. Когато прокурорът образува дело от частен характер се води досъдебно производство

Встъпване на прокурора в производството по дела за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия

Чл. 48. (1) Когато пострадалият поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя на престъплението не може да защити своите права и законни интереси, прокурорът може да встъпи в производството, образувано по тъжба на пострадалия, във всяко положение на делото и да поеме обвинението. В тези случаи наказателното производство не може да се прекрати на основание чл. 24, ал. 4, т. 3 - 5, но пострадалият може да поддържа обвинението наред с прокурора като частен обвинител.

(2) Ако прокурорът се оттегли от участие в производството, пострадалият може да продължи да поддържа обвинението като частен тъжител.

(2) Образуваното наказателно производство се движи по общия ред и не може да се прекрати на основанията, посочени в чл. 24, ал. 4.

(3) Пострадалият може да участва в наказателното производство като частен обвинител и граждански ищец.

(4) Ако прокурорът се оттегли от участие в производството, пострадалият може да продължи да поддържа обвинението като частен тъжител.