І. Резюме ІІ. Въведение

Документът разглежда състоянието на пазарите на достъп до обществена телефонна мрежа и обществено достъпни телефонни услуги във фиксирано местоположение в България. В него на база анализ на минал период от три години (2005-2007 г.) е извършена оценка на нивото на конкуренцията на съответния пазар и е направена прогноза за бъдещото му развитие за период от две години напред.

С оглед спазване на принципите на консултативност и прозрачност, залегнали в европейската правна рамка и разпоредбите на националното законодателство, след определянето на съответния пазар и извършването на анализа и оценката му, КРС поставя на обществено обсъждане своя проект на решение, с което се определя съответният пазар, анализира се и се оценява дали е налице ефективна конкуренция и, при липса на такава, се определя предприятие със значително въздействие върху съответния пазар като му се налагат, продължават, изменят или отменят специфични задължения.

Освен това, Рамковата директива определя, че при извършване на анализи на съответните пазари на електронни съобщителни мрежи и/или услуги НРО следва да работят в тясна връзка със съответните органи по защита на конкуренцията на национално ниво. Целта е създаване на условия за ефективно взаимодействие и координация при осъществяване на законово определените правомощия на органите, както и за единното и непротиворечиво приложение на националното и европейско право в областта на електронните съобщения и конкуренцията. В тази връзка, в рамките на общественото обсъждане проектът на решение се предоставя за становище от КЗК.

След приключване на процедурата по обществено обсъждане и съгласуване с КЗК, КРС изпраща на ЕК и на регулаторните органи на държавите - членки на ЕС проекта на решение, който включва определянето на съответен пазар и неговия анализ и оценка. В случай, че в законоустановения срок не постъпят предложения от ЕК и регулаторните органи на държавите - членки на ЕС, регулаторът приема проекта на решение. В случай, че постъпят предложения от ЕК и регулаторните органи на държавите-членки, КРС ги отразява в проекта на решение преди окончателното му одобряване, като уведомява за това ЕК. Процедурата по взаимодействие и консултации с ЕК и НРО на държавите-членки на ЕС е уредена в Глава четвърта, Раздел ІV от ЗЕС.

Процесът на либерализация и създаване на предпоставки за развитие на конкуренцията на пазара на фиксирани телефонни мрежи и услуги в България стартира през 2003 г. с предоставянето на първите лицензии за осъществяване на далекосъобщения чрез обществена фиксирана далекосъобщителна мрежа и предоставяне на фиксирана гласова телефонна услуга (индивидуална лицензия № 116А) и за осъществяване на далекосъобщения чрез обществена далекосъобщителна мрежа за предоставяне на услугата достъп до гласова телефонна услуга чрез услугата избор на оператор (индивидуална лицензия № 116Б).

• 
  през 2003 г. стартира процесът на либерализация на пазара на фиксирани мрежи и услуги в България с предоставянето на първите лицензии за този вид далекосъобщителна дейност, като през годината БТК АД е единственият участник на пазара на фиксирани мрежи и услуги;
  
• 
  през 2004 г. продължи дейността по издаване на лицензии за този вид далекосъобщителна дейност и стартира дейност по предоставяне фиксирани мрежи и услуги първото алтернативно предприятие „ГЛОБАЛТЕХ БЪЛГАРИЯ” ЕООД;
  
• 
  в периода 2005 – 2007 г. е налице раздвижване на пазара на обществените телефонни услуги, предоставяни във фиксирано местоположение, както по отношение на броя на предприятията, оторизирани да предоставят услугата, така и по отношение на броя предприятия, които реално я предоставят.
  

Освен предприятията, осъществяващи обществени електронни съобщения чрез ползването на ограничен ресурс – номера от Националния номерационен план участници на пазара на фиксираната телефонна услуга са и предприятията, предоставящи достъп до обществени телефонни услуги чрез обществени телефони. Към края на 2007 г. предприятията с регистрация по обща лицензия № 204 за осъществяване на далекосъобщения при предоставяне на услугата достъп до гласова телефонна услуга чрез обществени телефонни апарати, съгласно ЗД или подали уведомление за предоставяне на достъп до обществени телефонни услуги чрез обществени телефони, съгласно ЗЕС са осем на брой, от които пет са декларирали, че през 2007 г. са осъществявали дейност чрез обществени телефони и кабини за обществено ползване („БУЛФОН ЕАД”, „ТРАНС ТЕЛЕКОМ” ЕАД, „СПЕКТЪР НЕТ” АД, „БГ ОУПАН.НЕТ” ООД и „НЕКСКОМ-БЪЛГАРИЯ” ЕАД). Участник в този сегмент на пазара на фиксирана телефонна услуга е и историческото предприятие (БТК АД), което предоставя услугата за достъп до обществени телефонни услуги чрез обществени апарати в съответствие с предоставената му индивидуална лицензия и като част от задължението му за предоставяне на универсална услуга.

В таблица № 2 е представена информация за услугите дребно и броя на предприятията, предоставящи съответните услуги през 2007 г.

От 2007 г. абонатите на алтернативните предприятия имат възможност да осъществяват повиквания към негеографски номера от мрежата на БТК АД. От тази възможност през годината са се възползвали абонатите на две предприятия: „НЕТ ИС САТ” ООД и „ВЕСТИТЕЛ” АД въпреки, че реализираният трафик е минимален. И през 2007 г. нито едно алтернативно предприятие, не предоставя на своите абонати услуги за достъп до собствени негеографски номера.

Услугата за достъп до обществени телефонни услуги чрез услугата избор на оператор за всяко повикване се предлага от всички активни предприятия, предоставящи достъп до обществени телефонни услуги чрез услугата избор на оператор. „ОРБИТЕЛ” ЕАД е единственото предприятие, което предлага услугата и на абонаментна основа.

Утвърдилите се вече на пазара предприятия („МОБИЛТЕЛ” ЕАД и „КБМ” ЕАД), предоставящи обществени телефонни услуги чрез мобилни наземни мрежи стартираха през 2007 г. предоставянето на пакетни услуги, включващи фиксирана гласова телефонна услуга, с което в страната се сложи начало на конвергенцията между фиксирани и мобилни мрежиуслуги. Все по-голямо значение за развитието на конкуренцията придобива и навлизането на т.нар. „пакетни услуги” през 2007 г.. Седем са алтернативните предприятия, предлагащи „двойна услуга” в разновидността й фиксирана телефонна услуга и достъп до интернет, като три от тези предприятия („ВЕСТИТЕЛ” АД, „ЕВРОКОМ КАБЕЛ МЕНИДЖМЪНТ” ЕАД и „КЕЙБЪЛТЕЛ” АД) предлагат и друга разновидност на „двойната услуга”, а именно: фиксирана телефонна услуга и телевизия, и т.нар. „тройна услуга” в разновидността й фиксирана телефонна услуга, достъп до интернет и телевизия.

На фиг. 2 е представен броят на телефонните постове на БТК АД и алтернативните предприятия за периода 2005 - 2007 г.

Към края на годината броят на фиксираните телефонни постове в България е намалял с 4% спрямо предходната година. Въпреки наблюдаващата се тенденция на спад в общия брой телефонни постове, броят на постовете на алтернативните предприятия се увеличава в абсолютно и относително изражение. През 2007 г. спрямо 2006 г. техният брой е нараснал почти 3 пъти, като към края на годината достигат относителен дял от 2,5%, изчислен спрямо общия брой фиксирани постове в България. 97,5% от фиксираните телефонни постове в България са на историческото предприятие.

Фиг. 3 представя фиксираната телефонна плътност по население и домакинства за периода 2005 - 2007 г.



Източник: КРС

Фиг. 3

За разглеждания период е налице понижение в стойността и на двата показателя: фиксирана телефонна плътност по население и фиксирана телефонна плътност по домакинства. За разглеждания период стойността на показателя фиксирана телефонна плътност по население намалява с 1 пункт всяка година, а на показателя фиксирана телефонна плътност по домакинства с 4 пункта ежегодно. Въпреки намалението в стойността на показателя фиксирана телефонна плътност по домакинства, към края на 2007 г.³ тя остава традиционно висока - 66% което показва, че над половината от домакинствата в страната имат фиксиран телефон.

За периода 2005 – 2007 г. съотношението домашни:служебни фиксирани телефонни постове не се променя и е 5:1. Различно е обаче това съотношение за БТК АД и алтернативните предприятия. Докато за БТК АД за целия период това съотношение е 6:1, то за алтернативните предприятия през последните две години е 1:2, което показва, че целевата аудитория на алтернативните предприятия са именно бизнес абонатите.