I същност и структура на правото Характеристика и белези на правото като нормативен регулатор
Изтегляне 376.53 Kb.
|
Свързани:
Методи на счетоводството, Алкохолният туризъм – предпоставка за развитие или пречка за добрия имидж на ресторантьорството в българските курорти., CV - 1, Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), Туристическо поведение
| 3. Елементи на правното отношение
Правното отношение осъществява регулативната функция на правото чрез изпълнението на един цялостен процес, в който своята роля и значение имат три основни елемента - обекта на правното отношение, субектите на правното отношение и съдържанието на правното отношение. Обект на правното отношение са онези предмети и явления от реалната действителност, спрямо които се определя интереса на правните субекти и в този смисъл те са първопричината за възникване на правното отношение. Обекти на правното отношение могат да бъдат всички материални и духовни блага освен тези, които правните норми забраняват да бъдат използвани поради съображения за висока опасност за човешкото здраве и живот или такива, представляващи заплаха за мира и човечеството. Това означава, че правните норми установяват само изключенията, определящи какво не може да бъде обект на правното отношение, съобразно правилото „разрешено е всичко, освен забраненото" и именно защото правната уредба акцентира върху изкл юченията, така се подчертава принципът - обектите на правното отношение не подлежат на правно регулиране. Нещо повече, те не са елемент от диспозицията на правните норми и по такъв начин, като че ли са поставени извън юридическите факти. Това обаче е само една привидност. защото обектът на правното отношение е „включен" в юридическия факт, разбира се, само ако е правомерен (не е забранен) и е реално изпълним Субекти на правното отношение са конкретните „участници" или „действа щи лица" в него, които с оглед на своите интереси спрямо обекта на правното отношение встъпват в регламентирано от правните норми взаимодействие помежду си. Всеки правен субект може да бъде участник във всички правни отношения, но не всеки човек или социална общност може да бъде правен субект. Действащото право поставя определени изисквания към всяко човешко същес тво или форма на обществена организация, които трябва да бъдат изпълнени, за да получат те статут на правен субект. Така чрез правните норми се установява един задължителен за всички комплекс от правни качества и правни белези, които имат за цел да индивидуализират правния субект, да определят неговата способност да разбира смисъла и значението на своите постъпки, да се осигурят условия всеки правен субект да носи самостоятелна отговорност за упражняването на своите права и за изпълнението на своите задължения и т.н. Освен това различните по сложност, значимост и важност обществени отношения определят, чрез правната уредба на съответния правен отрасъл, редица особени (специални) изисквания към правните субекти, които, в допълнение към общия правен режим, трябва да бъдат изпълнени от правното отношение, за да може той да бъде страна в определен вид правни отношения. Обобщено казано, „участници" или както ги нарича правната наука „страни" в едно правно отношение, могат да бъдат само онези отделни човешки индивиди или техни социални организации, на които правото, чрез съответните правни качества и правни белези, е създало статут на правни субекти. Съдържанието на правното отношение представлява съвкупност от субективните права и субективните задължения на правните субекти, които са страни по него. С оглед на целите, които трябва да постигне конкретният правен субект в даденото правно отношение, всеки от тях изпълнява определена роля и има точно регламентирано от правната норма положение, например продавач -купувач, наемодател - наемател, товародател - превозвач и т.н. В качеството си настрана в правното отношение, правният субект трябва да изпълни определени действия или да се въздържи от определени действия, т.е. да изпълни т.нар."задължение за бездействие", за да могат да се постигнат желаните резултати^Ш правното отношение. Предвид на това правото определя действията на правш^Р субекти като субективни права и субективни задължения. Субективното право представлява правната (регламентираната от правните норми) възможност на конкретния правен субект да предприеме определени правни действия, както и да изисква от другата страна в правното отношение определено поведение, с оглед постигане целите на правното отношение -удовлетворяване на своя правнозначим интерес. Когато такова субективно право изисква от всички правни субекти със своето поведение да не препятстват упражняването на това право от неговия носител, т.е. когато правното изискване е спрямо всички, това субективно право се нарича абсолютно субективно право. Доколкото изискването за извършване на определено действие е насочено към точно определен правен субект - страна по дадено правно отношение, такова субективно право се нарича относително. Субективното задължение представлява, по своята правна същност, онова конкретно и задължително поведение, което правниятсуоекттрябва да има, за да се осъществи съответното субективно право. т.е. това са определени действия (да се изпълни поръчката, да се предаде стоката, да се плати цената и т.н.) или въздържане от действия (например да се осигури необезпокоявано ползване на наетата вещ), които се извършват в полза на другата страна по правното отношение - носителя на субективното право. Наличието на субективни права и на субективни задължения като съдържание на правното отношение не означава, че те са обикновен сбор от взаимни ангажименти по повод на определени интереси. Това. което е най-важното като разбиране на съдържанието на правното отношение е, че всяко субективно право и субективно задължение е точно определено от правната норма и че на всяко субективно право съответства точно определено субективно задължение, т.е. те могат да съществуват само в единство и при това като насрещни ангажименти - на субективното право на едната страна в правното отношение съответства дадено субективно задължение на другата страна, и обратното. Изтегляне 376.53 Kb. Сподели с приятели:
|