I същност и структура на правото Характеристика и белези на правото като нормативен регулатор
Изтегляне 376.53 Kb.
|
Свързани:
Методи на счетоводството, Алкохолният туризъм – предпоставка за развитие или пречка за добрия имидж на ресторантьорството в българските курорти., CV - 1, Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), Туристическо поведение
| III. Правно отношение
1. Същност и характеристика на правното отношение. Видове Правното отношение е обществено отношение, уредено с правна норма. В този смисъл то е една особена социална връзка, чиято обща характеристика се определя от следните признаци: /. Правното отношение ложе и възниква само въз основа на правните норми. защото то се явява форма на регулиране на обществените отношения, посредством които поведението на участниците в обществените отношения (правните субекти) се привежда в съответствие с изискванията (предписанията) на правните норми. Целият процес на правно регулиране се изпълнява при всяко взаимодействие на конкретни правни субекти, установено с оглед на техните желания и потребности в сферата на дадени обществени отношения, регламентирани от съответните правни норми. При съгласуване на своите действия тези правни субекти могат да реагират положително на правните предписания, т.е. да се съобразяват с установеното от правните норми и да имат правомерно поведение, или напротив - да имат отклоняващо се от правовия ред поведение, което представлява правонарушение. Ето защо, когато правното отношение се развива в рамките на предписанието на правната норма, регулативната функция на правото е невидима и пеосезаема за правните субекти и се изразява в гарантираното изпълнение и осъществяване на исканите от правните субекти правни последици - например при договора за покуико-продажба продавачът да получи продажната цена, а купувачът да стане собственик на стоката (чл. 183-213 от Закона за задълженията и договорите). 2. Правното отношение представлява индивидуализирана правна връзка, т.е. то се осъществява между конкретни правни субекти. В този смисъл взаимодействието между дадени правни субекти винаги представлява съгласувани действия с оглед на определен обект (имущество, интелектуална собственост и др. ценности), който обединява индивидуалните интереси на страните във всяко отделно правно отношение и по такъв начин правното отношение се явява индивидуализирана правна връзка. Разбирането на механизма, формата и съдържанието на правното отношение се явява ключов момент за осмислянето на процеса на правното регулиране на обществените отношения, коетоеосновна цел на правото. Основната задача на правното отношение в механизма на правното регулиране е да индивидуализира всеобщите и абстрактните правни норми, като ги „преобразува" в конкретни права и задължения на конкретните правни субекти в конкретното правно отношение. Така индивидуализираната правна връзка между съответните правни субекти задължава всяка от страните на правното отношение да има своето правомерно поведение. То се изразява в последователно и точно спазване на изискванията на правните норми, което пък от своя страна е в интерес на всеки от правните субекти. Това гарантира сигурност и стабилност на постиг-натите от тях крайни резултати от взаимодействието им, изразено като правни последици на осъщественото правно отношение. Общата характеристика на правното отношение е предпоставка Да се обяснят някои аспекти, разкриващи неговата социална и правна същност. Като отправна точка за това ни служи тезата, че нормите на правото въздействат само на поведението на хората, като насочват тяхната воля в съответствие с разума и справедливостта, вложени в предписанията на правните норми. Правното отношение е индивидуализирано отношение между конкретни правни субекти свързани помежду си с насрещни субективни права и задължения, които в своята съвкупност представляват определена от правната норма мяра (рамка) на възможното и дължимото (необходимото) поведение. Действията на правните субекти в едно правно отношение представляват волеви актове, които реализират волята и съзнанието на човека в поведение, което се явява съдържание на конкретните индивидуализирани обществени отношения. Това означава, че правното отношение представлява единство на съдържание и форма: съдържание, като реално поведение на участниците в него, и форма-т.е. граници, в които то може да се реализира. При това трябва да отчетем, че реалното (фактическото) поведение е едновременно с това и юридически значимо (правнорелевантно) поведение, тъй като се състои от правата и задълженията, установени от правните норми. Единството на съдържанието и формата в правното отношение ни дава възможност да очертаем една друга важна страна на същността на правното отношение - правната норма в нейния индивидуализиран вид има своя относителна самостоятелност. Тя може да не се реализира в съответно поведение, т.е. може да не премине от фазата на възможното и дължимото във фазата на действителното. Докато субективните права и задължения не се осъществят фактически в реални действия, те ще бъдат само индивидуализиран модел на поведение на страните в правното отношение. Когато обаче страните в правното отношение изпълнят своите насрещни права и задължения, съобразно изискванията на правните норми, техните действия ще станат съдържание на установения индивидуализиран модел на поведение, т.е. ще „преобразуват" този модел в реално обществено отношение-правно отношение. Изводът от това заключение е, че поведението на страните на едно правно отношение се явява не обект на правното отношение, а негово съдържание, защото то е вътре в него и следователно правното отношение е волево отношение, съществуващо в рамките на определени субективни права и задължения, установени от правните норми. По своята принадлежност към различни правни отрасли, правните отношения възприемат като видов признак тяхното наименование - конституционни правни отношения, процесуални правни отношения, вещни правни отношения и т.н. От гледна точка на обекта на интересите и потребностите на правните субекти, към които са насочени правните отношения, те могат да бъдат класифицирани по видове, в съответствие с делението на субективните права на имуществени правни отношения и налични правни отношения. Изтегляне 376.53 Kb. Сподели с приятели:
|