I същност и структура на правото Характеристика и белези на правото като нормативен регулатор
Oбществена структура на нормативните актове
Изтегляне 376.53 Kb.
|
Свързани:
Методи на счетоводството, Алкохолният туризъм – предпоставка за развитие или пречка за добрия имидж на ресторантьорството в българските курорти., CV - 1, Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), Туристическо поведение
- Навигация на страницата:
- Специална част
- Вътрешна структура на нормативните актове
- 4. Действие и тълкуване на източниците на правото
| Oбществена структура на нормативните актове
Наименование Нормно съдържание Обща част Част (първа, втора,...) Дял (I, II,…) Глава (първа, втора,...) Раздел (I, II,…) Специална част - Част (първа, втора,...) Дял (I, II,…) Глава (първа, втора,...) Раздел (I, II,…) Разпоредби Допълнителни разпоредби Преходни разпоредби Заключителни разпоредби При структурирането на самите правни норми задължително общите разпоредби се подреждат преди специалните. Освен това правните норми могат да бъдат групирани в части, дялове, глави и раздели, но това изцяло зависи от вида на нормативния акт. Вътрешна структура на нормативните актове ЧАСТ
4. Действие и тълкуване на източниците на правото Правната норма е общозадължително правило на поведение и нейното действие във времето е насочено спрямо предварително неопределен брой лица и спрямо неограничен брой случаи. Спецификата на реалните условия на живота обективно поставя реално обозрими граничи на действие го на правни те норми: • Във времето. Правните норми имат своя начален и краен момент-от вли заието им в сила до тяхното отменяне с друга правна норма. Необходимо условие за влизане в сила на правната норма е тя да бъде обнародвана в „Държавен вестник", за да се спази задължението на държавата да запознае адресатите на правната норма с нейното съдържание, преди да представи изискване за тяхното спазване. Конституцията установява общ 3-дневен срок за влизане в сила на правните норми, считано от момента на обнародването им, освен ако законодателят не е установил друг по-кратък или по-дълъг срок. II пространството. Като акт на държавата правната норма действа в границите на нейния териториален суверенитет, т.е. на територията на страната, определена от държавните граници (българските самолети, които летят в чуждо въздушно пространство; корабите в открито море, които плават под български флаг; българските представителства в чужбина, които се ползват със статут на екстериториалност). Спряно правните субекти. Правните норми с общо действие се прилагат спрямо всички български и чуждестранни физически и юридически лица. които осъществяват дейност на територията на Република България. В зависимост от предмета на правно регулиране, правните норми могат да имат ограничен кръг адресати, групирани по определен признак: само за юридически лица; само за физически лица; само за определена категория юридически лица; само за определена категория физически лица. Никое възприемане на правото не получава своя смисъл само от прочита на формалния текст на правната норма. То се осмисля чрез прилагането му към конкретните житейски случаи, т.е. чрез възприемането му от правните субекти посредством интерпретиране на съдържанието на правната норма. Това се нарича тълкуване и представлява специфична интелектуална дейност, насочена към разкриване на точното съдържание на правната норма с оглед на нейното правилно прилагане. Целта на тълкуването е онова разбиране на правната норма, което разкрива нейната същност, вложена от законодателя в словесната формулировка. Тълкуването е самостоятелна правна дейност, която има изключително теоретично и практическо значение, защото всяка правна норма може да изпълни своята цел да регулира по определен начин поведението на правните субекти само ако нейните адресати знаят точното й съдържание. Затова тълкуването трябва да се разглежда като специализирана правна дейност на определени длъжностни лица и компетентни държавни органи, изразяваща се във формата на официален акт със задължителен характер, указания и разяснения относно правилното и еднообразно прилагане на тълкувана норма. Тълкуването е основна и определяща предпоставка за всяко правоприлагане, което от своя страна определя изключителното му практическо значение. Поради това то не е предоставено на своеволното интерпретиране на всеки правен субект, а е правно нормирано. За правилното тълкуване на правната норма теоретическият и практическият опит на правото са установили определени методологически и технологически постановки, които дават най-добра възможност за разкриване на нейния смисъл. Граматическо тълкуване. Това тълкуване има за цел да изясни езиковия смисъл на правната норма, т.нар. ”буква на закона", чрез филологически и граматически разбор на правния текст посредством правилата на езика -лексиката, граматиката (морфология и синтаксис) и семантиката. Логическо тълкуване.Това тълкуване чрез средствата на формалната и правната логика разкрива обема и съдържанието на използваните в правната норма термини и смисловата връзка помежду им и като цялостен текст с оглед на целта и предмета на правното регулиране. Систематично тълкуване. Това тълкуване има функционален характер и се извършва чрез анализ на мястото на правната норма в нормативната система и съпоставянето на общия и специалния характер на правните норми съобразно нравилото, че специалният закон отменя общия. Това означава, че при конкуренция между една обща разпоредба и специална правна норма трябва да се приложи специалният текст, защото той по-детайлно и следователно по-точно регулира съответните обществени отношения. Това е основанието специалната правна норма да има предимство пред общата правна норма. Историко-политическо тълкуване. Това тълкуване също има функционален характер, но чрез различни средства за анализ на произхода на правната норма разкрива: повода на законодателя, целта на законодателя, правното основание за издаване на правната норма, историческия анализ на правната норма, сравнителния анализ на правната норма. Но такъв начин чрез целия комплекс от различните видове тълкуване на правната норма се разкриват както буквата на закона, така и духът и разумът на закона, които съществуват в неразривно единство. Според правното положение па лицата, които тълкуват правната норма, и в зависимост от правните последици, можем да квалифицираме тълкуването като официално и неофициално. Официално е тълкуването, което се дава от компетентните държавни органи, упълномощени за това от закона, докато неофициалното тълкуване се прави от лица или органи, които не са оиравомощени от закона да правят тълкуване на нормативните актове. Това могат да бъдат научни учреждения, обществени организации, учени, съдии и други лица, които под формата на коментарии, статии, научни трудове и други правят тълкуването на правните норми, което обаче няма задължителна сила ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ /. Кои обществени отношения според вас трябва да бъдат предльет на правно регулиране? Разпределете се по екипи и изгответе свои нормативни актове, преднизнсА нени за дома, училището, града и т.н. В какво се проявява същността на източниците на правото? Какъв трябва да бъде първият закон, които евентуално би приел Робинзон Крузо на необитаемия остров? Посетете Web -стршшцата на Народното събрание: или www.parliament.bg Запознайте се с реда на работа на Народното събрание. 6. Разпределете се по работни групи и изгответе проектозакони. Учениците, които не участват в работните групи, изпълняват функциите па Народното събрание. Изпълнете процедурата на приемане на закон от Народното събрание, включително фазата на неговото обнародване и влизане в сила. Изтегляне 376.53 Kb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||