ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
Кои са субектите на административното право и какво е съдържанието на административното правоотношение?
Каква е формата и структурата на индивидуалните административни актове?
Посочете формите на недействителност и реда за тяхното установяване.
VII. Административно-наказателна отговорност
Понятия и субекти
Националната правна система на Република България предвижда различни видове отговорности - наказателна, административна, гражданска и дисциплинарна, като всяка една от тези отговорности се прилага при определени от правните норми юридически факти (или фактически състав), има специфично съдържание и процедура за осъществяване и води до различни видове наказания. В основата на административнонаказателната отговорност има две характерни особености:
Основание за налагане на административнонаказателна отговорност е извършването на административното нарушение, т.е. неизпълнението на ад-министративноправното задължение.
Административното нарушение е наказуемо с предвидено в закона административно наказание и то се налага по административен ред (извънсъдебен ред).
Основен нормативен акт, който регламентира общите правила за административнонаказателна отговорност, е Законът за административните нарушения и наказания (ЗАНН), докато специфичните административни нарушения и съответните за тях наказания се определят от административните закони в различните отрасли и сектори на обществото, например чрез Закона за движение по пътищата, Закона за митниците, данъчните закони и др.
Субекти на административнонаказателната отговорност (административно наказателно отговорни лица) могат да бъдат само физическите лица, тъй като съгласно чл.24, ал. 1 от ЗАНН „административнонаказателната отговорност е лична". В това общо правило се реализира принципът за отговорност за лична вина - за административното нарушение отговаря този, който го е извършил. Това означава и друго - по принцип само физическото лице може да носи административнонаказателна отговорност, но не и юридическото лице, защото то няма собствена психическа воля и следователно не може да осъществи самостоятелно определено деяние. В чл.83 от ЗАНН е предвидено, че на юридическите лица при извършване на тяхната дейност могат да се налагат имуществени санкции за неизпълнение на задължения към държавата, но това не трябва да ни отклонява от правилното тълкуване - тази разпоредба на закона не представлява изключение от принципа, че юридическите лица не могат да бъдат субекти на административни нарушения. На съответното юридическо лице се налага не административно наказание, а имуществена санкция за неизпълнение на определено административно задължение към държавата, а за самите административни нарушения, извършени при осъществяване на дейността на юридическото лице, отговарят лично съответните служебни лица, които са ги извършили.
Пълнолетните граждани на Република България, т.е. навършилите 18-го-дигана възраст, които са извършили административни нарушения в състояние на вменяемост (разбират свойството и значението на своите постъпки).
Непълнолетните граждани на Република България (от 16 до 18-годишна възраст), които са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си.
Родителите, настойниците и попечителите на малолетни (ненавършили 14-годишна възраст), на непълнолетни и на лица поставени под пълно запрещение за административни нарушения, извършени от лицата, за които отговарят, при условие че съзнателно са допуснали извършването им.
Граждани на други държави, които са извършили административни нарушения на територията на Република България, освен ако не се ползват с имунитет на екстериториалност.
Обстоятелствата, които изключват административнонаказателната отговорност за извършени административни нарушения, се определят от законодателя:
смърт на извършителя на административното нарушение;
просрочие (изтеклият срок погасява правната възможност за санкциониране на нарушителя, например: не е бил съставен акт за констатиране на нарушението в течение на три месеца от откриване на нарушението; изтекла е една година от откриване на нарушението, без да е съставен акт за това; не е било издадено наказателно постановление шест месеца от съставянето на акта);
погасителна давност на наложено, но неизпълнено наказание (например: за глоба в течение на две години; за лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност - шест месеца, и за обществено порицание -три месеца);
лицето е действало по служба в изпълнение на редовно издадена неправомерна заповед, която не е съдържала очевидни за него нарушения.
Сподели с приятели: |