Правно положение на държавния служител

Осъществяването на административната дейност от държавните админист­ративни органи, чрез която държавният служител реализира практически своята компетентност (властнически правомощия), представлява специфична трудова дейност, чиято съвкупност се обозначава като държавна служба („изпълняване на държавна служба"). Този особен вид трудова дейност дава възможност да се разбере, че в основата си правоотношението се поражда върху свободния и избор на страните да встъпят в двустранна облигационна връзка. В този случай държавният служител поема правното задължение да престира (предоставя) вре­менно, възмездно и при определени условия своята работна сила на другата стра­на -органа по назначаването. По такъв начин личностните знания и умения на Държавния служител се ползват за изпълняването на функции по държавното управление, с които се удовлетворява определен законоустановен обществен ин­терес. Това е облигационното ядро на т.нар. „служебно правоотношение", чиито обект са публичните интереси свързани със създаването и управлението на об­ществения ред и публичната собственост. Обслужването на тези публични инте­реси се изразява в извършване на административни услуги за всеки правен су­бект, който има нужда от тях (служене на другите). Едновременно с това се уп­ражнява държавна власт спрямо правните субекти, когато това е необходимо за изпълнението на законите като гаранция за справедливост, стабилност и сигур­ност на обществените отношения. Като административно-правен институт дър­жавната служба се регулира от правните норми на Закона за държавния служител.

1. 
   Понятия, признаци и видове административни актове
   

1. 
   Административният акт е вид юридически акт - нормативен или индивидуален, чрез който съответният държавен орган поражда, изменя или прекратява дадени административни правоотношения и свързаните с тях правни последици.
   
2. 
   Административният акт е подзаконов нормативен акт, защото и като общ (нормативен) административен акт, и като индивидуален акт той се приема в съответствие и на основание на даден закон. Освен това, всеки админист­ративен акт има приложно поле в границите на компетентността на дър­жавния орган, която е определена от закона.
   
3. 
   Административният акт е едностранен властнически акт, тъй като опреде­лящото в административното правоотношение е методът на правно регули­ране - пораждането на правните последици става винаги едностранно, с раз­пореждане на държавния административен орган, т.е. чрез упражняване на правото (властта) да се установяват предписания, които са задължителни за другата страна, независимо от нейната воля и изключващи възможността за договаряне.