I същност и структура на правото Характеристика и белези на правото като нормативен регулатор
Елементи на сделката - форма, съдържание и модалитети
Изтегляне 376.53 Kb.
|
Свързани:
Методи на счетоводството, Алкохолният туризъм – предпоставка за развитие или пречка за добрия имидж на ресторантьорството в българските курорти., CV - 1, Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), Туристическо поведение
| 2. Елементи на сделката - форма, съдържание и модалитети
Обект на сделките е прехвърлянето на права върху стоки и извършването на услуги. За да постигне определен резултат, правният субект трябва да спази изискванията на правната норма, която установява единни и общозадължител-ни правила при извършване на сделки. Те от своя страна създават една структура от правни елементи, чието съдържание е органична част от съдържанието на един абстрактен модел на гражданскоправната сделка, който съществува в първичен вид в правната уредба на Закона за задълженията и договорите. Следователно правният режим на сделката има гражданскоправна уредба, която е специализирана с оглед особеностите на гражданския оборот. Поради това основните елементи на различните видове сделки имат специфичен характер и техните особености са регламентирани в Закона за задълженията и Договорите, Търговския закон и други нормативни актове. Чрез конкретизиране на волеизявленията на страните се формират уговорките (клаузите) на сделката, отнасящи се до отделни елементи от нейното съдържание. От търговската практика и обичаи се смята за установено, че по своето значение за осъществяване на сделката тези елементи се делят на Съществени елементи на соелката - това са предметът на сделката и цената. Предметът на сделката трябва да бъде точно определен като резултат от правните действия на страните. Общите изисквания за това са предметът на сделката да бъде фактически и юридически реален при сключването й, да бъде позволен от закона и да не противоречи на морала, защото предметът на сделката е едновременно предмет и на правата и задълженията на страните. По принцип всеки правен субект свободно решава на кого и на каква цена или при какви условия да продава своите стоки. Това обаче не означава, че цената е произволна величина нито като икономическа категория, нито като елемент от правния режим на сделките. Законовите изисквания към финансово-счетоводната отчетност визират три вида цени: на придобиване, която включва покупната цена и разходите за привеждане на имуществото в подходящ за ползване вид; себестойност, включваща основните производствени разходи; продажна, или цена на евентуалната продажба на стоката (услугата) към датата на извършването й (чл.18 от Закона за счетоводството). От своя страна определен контрол върху начина на формиране на цените упражнява Законът за защита на конкуренцията, който забранява „продажбата на вътрешния пазар на значителни количества стоки и за продължително време по цени, по-ниски от разходите за производството и реализацията им, с цел нелоялно привличане на клиенти" (чл.34, ал.7 от ЗЗК). Върху цената на стоката имат своето регулативно въздействие и данъчното законодателство, митническият и валутният режим и др. Допълващи (акцесорни) елементи на търговските сделки са: мястото на изпълнението, времето на изпълнението, разноските но изпълнението и др. За всички тях важат общите гражданскоправни положения, установени и прилагани субсидиарно чрез Закона за задълженията и договорите. При външнотърговската сделка допълващите елементи се определят и с оглед международния характер на изпълнението и затова включват: франки-ровка, опаковка, маркировка, етикетировка, форсмажор, арбитражна клауза и др. Особени елементи на сделките са т.нар. модалитети - условие и срок на сделката. Условието е вид ограничение, което поставя изпълнението на сделката в зависимост от обстоятелството (обстоятелствата), представляващо бъдещо несигурно събитие. Следователно условието може да отложи или прекрати възможността от постигане на правния резултат от сделката. Срокът се различава от условието по това, че представлява едно бъдещо сигурно събитие, с което се свързва изпълнението на сделката или определени правни действия на страната. формата на сделките: по общо правило за сделките не се изисква писмена форма; по изключение - писмена форма се изисква само в предвидените от закона случаи: продажба на недвижими имоти, продажба на моторни превозни средства и др.; писмената форма може да се използва като условие за доказване на клаузите на сделката. Такава роля могат да играят както писмени договори, така и различни търговски документи; с оглед на правния ред и на бързината при сключване на сделките, правно валидни са изявленията, направени по телефакс или телекс, като за тяхната достоверност се водят книги и документи по начин, който изключва неточно възпроизвеждане на изявлението. Изтегляне 376.53 Kb. Сподели с приятели:
|