І. Възникване и развитие на ес предпоставки за развитие на европейската икономическа интеграция

Една от основните инициативи в областта на развитието на законодателството е SLIM- по- опростено законодателство за вътрешния пазар. Тя включва серия от регулации за опростяване на националните законодателства и това на ЕС, свързани с вътрешния пазар, трансграничните транзакции и засилване на конкуренцията. Според оценки регулаторните разходи за преодоляване на национални и регионални регла­менти по отношение на тези на ЕС са 3-5% от БВП на Съюза. Ето защо в рамките на инициативата ще се осъществят следните мерки:

-създаване на група за „ по-добри регулации” под ръководството на Консултативния комитет за вътрешния пазар от представители на страните-членки;

-привличане от Комисията на експерти за засилване на екипите;

-Консулгации със сграните-членки и Европейския парламент;

-подготовка от Комисията на правилници за работа и критерии за дефиниране на обектите като цяло и по екипи

-сигуряване на съвместимост при дейността на екипите;

-подготовка от Комисията на доклади за напредъка на работата;

-разработка от Съвета на министрите и Европейския парламент на механизми за осъществяването на необходимите промени в законодателството;

-страните-членки да подготвят редовни доклади до IМАС за прилагането на националните програми.

На Европейския съвет в Хелзинки (1999 г.) беше приета Стратегия за вътрешния пазар за следващите пет години, насочена към:

-Повишаване на ефективноста на капиталовите и продуктовите пазари на ЕС чрез:

*подобряване на регулациите за стимулиране на инвестициите, изследванията и иновациите;

*либерализация в области като електроснабдяване, газоснабдяване, пощенски услуги и транспорт, целяща по-голяма конкуренция, по-ниски цени, иновативни услуги и нови работни места;

*пълно интегриране на финансовите пазари до 2005 г. и прилагане на Плана за действия за финансовите услуги и Плана за деиствие за рисковия капитал

-Подобряване на бизнес-средата чрез:

*Повишаване на конкуренцията- страните-членки трябва да съдействат за намаляване на държавната помощ;

*стимулиране интегрирането на пазарите на услуги с подобряване на регулаторната рамка, особено за електронната търговия;

*намаляване на усложненията в регулациите;

*либерализация на пазара за обществени поръчки;

*премахване на данъчните пречки.

-Повишаване качеството на живот на гражданите чрез:

*засилване на правата на вътрешния пазар и диалога между гражданите и бизнеса чрез Интернет и други канали за ин­формация.

-Засилване ролята на вътрешния пазар в променящия се свят.

*вътрешния пазар ще се подготвя за разширен Съюз- както чрез своите инструменти, така и чрез побратимяването, тех­ническата помощ, Фар, а също и чрез подобряване качест­вото на административните услуги и банковия, застрахова­телния и капиталовия надзор.

Комисията разработва и годишни прегледи за приложението на стратегията за вътрешния пазар и напредъка в изграждането на базираната на знания икономика.

Функционирането на ЕВП и фактът, че близо 60% от търго­вията на страните-членки е помежду им, поставя въпроса за коор­диниране на икономическите им политики, особено от гледна точка на участието в ИВС и използването на предимствата на европейската интеграция за по-висок растеж, създаването на повече работни места и разширяването на възможностите за избор на потребителите.

Съгласно чл. 98 от ДЕС "страните-членки ще провеждат своя­та икономическа политика с цел да допринесат за доближаване към целите на Обшността, както е дефинирано в чл. 2 и в контекста на главните направления, свързани с чл. 99/2/. Страните-членки и Общността ще действат съгласувано с принципа на отрорена пазарна икономика със свободна конкуренция в полза на ефективното разположение на ресурсите и в допълнение на принципите, представени в чл. 4."

Съветът на икономическите и финансовите министри (Есоfin/Екофин) ще дискутира докладите за отделните страни-членки, представени от Комисията, но всяка държава е свободна

да определя собствените си приоритети. В същото време ДЕС изисква координиране на насоките на икономическата политика чрез Сьвета на министрите, като се вземат предвид препоръките

на Комисията и заключенията на Европейския съвет- т.нар. „многостранен надзор”.

Наред с това за посгигането на изискванията за членсгво в ИВС сьобразно чл. 121 от ДЕС "Комисията и ЕЦБ ще докладват на Съвета на министрите за прогреса в изпълнението от страните-членки на техните задължения от гледна точка целите на Икономическият и валутен съюз. Тези доклади ще включват анализ на съв­местимостта между националните законодателства на всяка страна-членка, вкл. статутите на техните национални централни банки, чл. 108 и 109 от ДЕК и статута на ЕСЦБ. Докладите ще оценяват достигането на висока степен на устойчива конвергенция по отношение на изпълнението от всяка страна-членка на следните,

критерии:

-постигане на висока степен на ценова стабилност, което да се оценява от темпа на инфлация, наи-близък до този на трите страни, достигнали най-добра ценова стабилност (не повече от 1.5%);

-устойчивост на правителствените финанси, което да се оценява чрез състоянието на правителствения бюджет, като дефицитът не надвишава определеното съооразно чл. 104/6/ бюджетната дисциплина ще следва следните два критерия: делът на планирания правителствен дефицит спрямо БВП не трябва да надвишава определен раз­мер (3%); делът на правителствения дълг към БВП не трябва па надвишава определена стойност (60%);

-оценка за нормалното колебание на валутния курс в границите на механизмите на ЕВС за последните две го­дини, без да бъде девалвирана спрямо валутите на другите страни-членки;

-продължителна конвергенция, постигана от страните-членки, и тяхното участие във валутно-курсовия механи­зъм на ЕВС, отразено чрез равнището на дългосрочните лихвени проценти (2%)". Стойностите са определени съобразно протокол към Дого­вора. Страните-членки положиха значителни усилия да ги изпълнят за участие в ЕВС. Конвергенцията между държавите като необходимо условие за икономическото и социалнотосближаване в ЕС се осъществява в два аспекта:

Номиналната конвергенция е необходимо, но не единствено условие за реалната конвергенция. Тя осигурява растежа и намаля-ването на макроикономическите небалансираности. Въздействието върху условията, неооходими за ръст на доходите и заетостта, е проблем на регионите, без които не може да се осъществи реалната конвергенция,, при условие, че съществуват различия в макроикономическите условия. Конвергенцията между страните не означава отсъствие на диспропорции вътре в тях, но дава гаранция за ус­пешно осъществяване на процеса на сближаване. За отделни дър­жави съкращаването на регионалните диспропорции и намалява­нето на заетостта стимулира икономическия растеж.

През декември 1999 г. на Европейския съвет в Хелзинки беше приет доклада на Екофин за по-натъшните въздействия в областта на координацията на икономическите политики на третия

етап от Икономическия и валутен съюз. Тя включва три елемента:

-общо въздействие върху икономическата ситуация;

-съгласие за отговорностите по прилагането на икономическата политика;

-приемане на посочените въздействия и където е необходимо, адаптиране на следваната икономическа политика.

Нарастващата взаимозависимост на икономиките от Еврозоната, особено във валутната и финансовата област, обуславя редов­ния анализ на методите и процедурите за организиране на координация на икономическата политика. Те ще бъдат в следните направления:

-По-ефективно прилагане на инструментите- съобразно Дого­вора, националните законодателства и подготовка на работна програма чрез:

*адекватна координация на инструментите- чрез прилагане на договорните регламентации;

-Разширяване на прозрачността чрез:

*публикуване на редовни доклади и иницииране на дискусия за икономическата политика в зоната;

*пресконференции за срещите на Еврогрупата;

*комюникета за ориентацията на икономическата поли­тика, когато Еврогрупата желае да постави такива въпроси за разглеждане.

-Институционални и организационни наблюдения - съобраз­но договорните регламентации.

Сега функциониращата валутна система в ЕС е създадена на основата на Икономическия и валутен съюз, развитието на проце­сите на икономическо и социално сближаване и конвергенцията в Европейското икономическо пространство. Отчитайки достижения­та на европейската интеграция и следвайки направленията в "Доклада Делор", беше изградена Европейската валутна система (ЕВС), състояща се от три основни елемента- парична единица евро (€), Европейска централна банка (ЕЦБ) и Европейска система от централни банки (ЕСЦБ).

-Първият етап от изграждането на Икономическия и валу­тен съюз започна от 1 юли 1990 г. с премахване на ограниченията пред движението на капитали между страните-членки. Увеличиха се ангажиментите на Комитата на уп­равителите на централните банки на държавите от Съюза във връзка с координацията на паричната политика и ценовата стабилност.

-Вторият етап започва със създаването на Европейския валутен институт във Франкфурт на 1 януари 1994 г. като основа на бъдещата ЕСБ. Той имаше две основни цели:

1.Засилване на сътрудничеството между централните банки и координацията на паричните политики.

2.Осъществяване на подготвителните работа за създаването на ЕСЦБ, за воденето на единна парична политика и въвеждането на единна парична единица.

В рамките на този етап беше възприето наименованието на паричната единица и знака й, дизайнът на банкнотите и мо­нетите и валутнокурсовият механизъм. Като допълнение Ев­ропейският съвет прие Пакта за стабилност и растеж и регулациите за бюджетната дисциплина по отношение на ИВС.

Пускането в обръщение наевропейската парична единица от 1.01.2002 г.е съпроводено с редица подготвителни работи във връзка с производството на банкноти и монети, както и предприе­мането на мерки за контрол върху качеството и защитата срещу фалшификации. Част от подготовката за въвеждане на еврото е и организирането на кампания от масмедиите, съсредоточена върху:

*представянето на банкнотите и монетите;

*признаците за автентичност;

*деноминацията;

*формите на обръщение.

Наред с това се реализира и програма за партньорство с цен­тралните банки и финансовите институции за въвеждането на об­щите правила на функциониране и счетоводно отчитане на паричната единица в условията на използването й като платежно средство. Хармонизирани са правилата за въвеждането на еврото в националните платежни системи и използването на банкомати и броячни машини.

Дания, Англия и Швеция не възприемат еврото.

Капиталът на ЕЦБ е 5 млрд. екю, но може да бъде увеличаван в размери, определяни от Управителния съвет чрез решение с квалифицирано мнозинство в съответствие с условията, приети от Съвета. Националните централни банки предоставят и под­държат капитала на ЕЦБ. Размерът на участието се определя съобразно Договора на две равни части по следния начин:

*50% от дела се определя от съотношението на населението на страната-членка спрямо това на Съюза в годината, предшестваща създаването на ЕСЦБ;

*50% от дела се формира от съотношението на БВП по пазарни цени на страната-членка към това на ЕС, изчислено през последните пет години, предшестващи създаването на ЕСЦБ.

В допълнение към този капитал националните централни банки ще подкрепят ЕЦБ с валутни резерви, вкл. позиции в МВФ и Специални права на тираж в размер на 50 млрд. евро, които се структурират съобразно дела на участие в ЕЦБ. Управителният съвет може да промени пропорцията и сумите, а ЕЦБ има право да управлява валутните активи, които са и трансферирани.

Разпределението на печалбите и загубите на ЕЦБ се извършва в следния ред:

*Част от печалбата, определена от Управителния съвет, но не повече от 20%, се трансферира към обшия резервен фонд, чиито размер не трябва да надвишава 100% от капитала.

*Останалата част от печалбата се разпределя между акционерите на ЕЦБ съобразно ранга на участие.

*В случаите на загуби те се покриват от общия резервен фонд, а ако е необходимо, с решение на Управителния съвет могат да се покрият в съответните пропорции и от националните централни банки.

Изграждането на ЕСЦБ е свързано с функционирането на ЕВС и прилагането на инструментите на общата парична политика. Съобразно чл. 3 от Статута нейните задачи са:

*да определя и прилага паричната политика на Общността;

*да осъществява операции с чужди валути;

*да поддържа и управлява официалните валутни резерви на участващите страни-членки;

*да съдейства за хармоничното функциониране на систе­мите за плащания;

*да допринася за плавното осъществяване на политиките от компетентните власти свързани с надеждния надзор от кредитните институции и стабилността на финан­совата система,.

3.1.За осъществяването на тези задачи е разработена операцион­на рамка от инструменти на паричната политика, които се при­лагат от ЕСЦБ, като операции на открития пазар, поддържане на резервни средства и минимални резерви по сметки от кредитни инстигуции заедно с ЕСЦБ.

-Операциите на открития пазар играят важна роля в паричната политика на ЕСЦБ от гледна точка на регулирането на лихвените проценти, управлението на ликвидността на пазара и поддържането на основите на паричната политика. Съобразно целите, регулациите и процедурите операциите на открития пазар са четири категории:

*Дългосрочни рефинансиращи операции- транзакции на ликвидни резерви с честота един месец и матуритет от три месеца, осьществяват се от националните централни банки на база стандартни процедури и предварително определен график с цел да се предостави на партньорите допълнително дългосрочно рефинансиране.

*Операции за фина настройка- осъществяват се при необходимост и целят управление на ликвидността на пазара и ре­гулиране на лихвените проценти,в частност за изглаждане на влиянията върху лихвените проценти, причинени от неочак­вани колебания на ликвидността. Те могат да се осъществяват чрез транзакции на резерви, но могат да имат формата на открити транзакции (прехвърляния по сметки), валутни суапове и натрупване на срочни депозити. Операциите се извършват обикновено от националните централни банки чрез бързи търгове или двустранни процедури. Управителният съвет на ЕЦБ решава кога и при какви условия двустранни операции могат да се осъществяват от ЕЦБ.

*Структурни операции- провеждат се от ЕСЦБ чрез емитиране на дългови книжа, транзакции на резерви и открити транзакции. Те се осъществяват от ЕЦБ за адаптиране от ЕСЦБ на структурните позиции на финансовия сектор. Структурните операции под формата на транзакции на ре­зерви и емитиране на дългови инструменти се извършват от националните централни банки чрез стандартни проце­дури, а откритите транзакции- чрез двустранни процедури.

*Пределни заемни резерви- използват се от партниращи финансови институции за получаване на ликвидни средства от националните централни банки срещу съответни активи по дългосрочен пазарен лихвен процент.

*Депозитни резерви- използват се от партниращи финансови институции за създаване на дългосрочни депозити с националните централни банки, като лихве­ните равнища, по които се предоставят, са обикновено на долната граница на дългосрочните пазарни лихви.

-Минималните резерви се създават с решения на Управителния съвет на ЕЦБ и са насочени към стабилизиране на лихвените проценти на паричния пазар, създаване или разширяване на структурен недостиг от ликвидни средства и възможен принос към контрола върху паричната експанзия.

3.2.Патпиираиште институции участват в рамките на парич­ната политика на ЕСЦБ в зависимост от вида на прилаганите инструменти. Ако се прилагат минимални резерви, само определени институции, поддържащи минимални резерви, могат да имат достъп и до поддържащи резерви и да участват в операции на открития пазар чрез стандартни търгове. Ако не се поддържат минимални резерви, рангът на партньорство ще се ограничава до кредитни институции в Еврозоната. ЕСЦБ може да избира ограничен брой партньори за участие в операциите за фина настройка. За откритите транзакции няма ограничения за броя и ранга на институциите. При прилагането на валутните суапове в контекста на па­ричната политика се използват играчи на международните валутни пазари.

3.3.Основните активи на ЕСЦБ се групират в 2 основни класа:

-Клас едно съдържа пазарни дългови инструменти, отгова­рящи на критериите на еврозоната, определени от ЕЦБ;

-Клас две съдържа допълнителни активи (пазарни и непазарни), които се използват на националните финансови пазари и банкови системи и отговарят на критериите, оп­ределени от националните централни банки и минимал­ните изисквания на ЕЦБ.
Активи на ЕСЦБ за осъществяване на операции на паричната политика

Критерии	Клас едно	Клас две
Тип иа активите	•Дългови сертификати на ЕЦБ •Други пазарни дългови инструмекти (с изключение на "хибридните" инструменти)	•Пазарни дългови инструменти •Непазарни дългови инструменти •Акции, търгувани на финансовите пазари
Процедура на разплащане	•Инструментите трябва да бъдат централно депозирани и счетоводно отчитани в националната централна банка или институция, отговаряща на минималните стандарти на ЕСБ	•Активите трябва да бъдат лесно достъпни за национал­ната централна банка, която ги включва в своята листа от активи клас две
Емитет	•ЕСЦБ •Публичен сектор •Частен сектор •Международни и наднационални институции	•Публичен сектор •Частен сектор
Кредитен стандарт	•Емитентьт (гарантът) трябва да бъде оценен финансово от ЕЦБ	•Емитентът/ заемателят (гарантът) трябва да бъде оце­нен финансово от националната централна банка, която включва активите в своята листа от активи клас две
Място на установяване на емитента (гаранта)	•ЕИП	•Еврозоната
Място на активите	•Еврозоната	•Еврозоната
Валута	•Евро	•Евро
Трансгранично използване	•Да	•Да

ІІІ. ЕЦБ и националните централни банки могат да осъществяват и външни операции:

-създаване на отношения с централни банки и финансови институции на други страни и международни организации;

-да придобиват и продават чрез спот и форуърдни сделки всички видове валутни активи и ценни метали, вкл. ценни книжа и други видове активи;

-да поддържат и управляват активи съобразно чл. 23 от Статута;

-да осъществяват всички видове банкови транзакции с трети страни и международни организации, вкл. операции по заемане и предоставяне на средствата.
ІХ. Структурни политики на ЕС

Структурните политики се развиват в контекста на Единния вътрешен пазар (ЕВП) на ЕС като отговор на диспропорциите в Ев­ропейското икономическо пространство (ЕИП), причинени от неравномерността както в предлагането и разположението на произ­водствени фактори, така и в традиционното развитие на регионите на ЕС. Интеграционните процеси, свързани с териториалното разполагане на икономически дейности, и структурните изменения обусловят засилването на регионалните аспекти на икономичес­кото развитие и преразпределение на финансовите ресурси в рамките на структурните политики. С Единния европейски акт се пос­тавят основите на политика на намаляване на различията в прос­транственото развитие на ЕС. В този смисъл въпреки определената условност на критериите сближаването е процес, при който диспропорциите в социалното и икономическото благосъстояние между различните региони или групи в Общността са политически п социално приемливи.

Регионалните диспропорции в ЕИП са традиционно в два основни аспекта- региони с изостаналост в икономическото развитие и региони, засегнати от индустриална депресия. Така определените проблемни райони в отделните страни водят до значителни различия между самите страни, тъй като в основата на регионалните диспропорции са отрасловата структура, различията в производителността, инвестиционната активност и състоянието на трудовите пазари. По­ради това в рамките на ЕС влиянието на националните различия в растежа, а оттук и конвергенцията между страните продължава да определя и различните подходи в дефинираната политика за икономическо и социално сближаване.

1. Цели на структурните политики

Предвид съществуващите различия между отделните страни и изграждането на Икономическия и валутен съюз, за програмния период 2000-2006 г. се създава общ подход при реализирането на политиката на икономическо и социално сближаване. Във връзка с това на преден план изпъкват следните няколко направления на нейната реализация:

*определяне на видовете региони, които подлежат на подпомагане, съобразно критериите на общата регио­нална политика, възприети като основни цели на струк­турните политики;

*развитие на механизмите за прилагане на структурните политики- аграрно-структурна, риболов, регионална и социална, и на основните им инструменти- фондовете;

*предвид необходимостта от концентриране на въздейст­вието, съчетаване на политиките в решаването на определени проблеми- главно в рамките на дефинираните цели;

*развитието на нови подходи в структурните политики и реформи в техния обхват и инструменти. Тези направления се осъществиха при формулирането на но­вите цели на структурните политики, развитието на програмния подход и инициативите на ЕС.