Цел 1. Развитие и структурно приспособяване на региони, чието развитие изостава

*РЕАСЕ- за подкрепа на мирния процес в Северна Ирлан­дия, която досега се финансираше от инициативите на ЕС. За петгодишен период ще се изразходват 500 млн. евро, от които 100 млн. ще бъдат за Ирландия.

*Специална програма за подкрепа на шведски северни региони, които отговарят на критерия за ниска плътност на населението, на стойност 350 млн. евро.

1.2. Цел 2. Икономическа и социална конверсия на райони със структурни проблеми- включва индустриални, селски, урбанизирани райони, както и риболовните. Тя покрива не повече от 18% от населението в следните рамки:

-Индустриални райони, които покриват 10% от населението на ЕС и отговарят на критериите:

*безработица - по-висока от средното за ЕС;

*висок дялна индустриалната заетост- над средното за ЕС;

*намаляване наиндустриалната заетост.

-Селски райони, които покриват 5% от населението на ЕС и отговарят на критериите:

*гъстота на населението под 100 човека на км² и заетост в селското стопанство, над два пъти от средното за ЕС;

*безработица над средното за ЕС или намаляване на на­селението.

-Урбанизирани райони, които покриват 1% от населението на ЕС и отговарят на поне един от следните_критерии:

*дял на дългосрочно безработните над средното за ЕС;

*високо равнище на бедност, вкл. лоши жилищни условия;

*особено остри проблеми с околната среда;

*висока престъпност;

*ниско равнище на образование на населението.

-Райони, зависещи от риболовната индустрия- включват райони с висока заетост в риболова и проблеми на преструктурирането, които водят до намаляване заетостта в сектора.

-Други райони, които могат да бъдат покрити от цел 2, са:

*адаптирани от цел 1 или индустриални и селски райони, отговорили на критериите на цел 2;

*селски райони с намаляващо население, заето в селското стопанство;

*райони със сериозни структурни проблеми и увелича­ваща се безработица при преструктуриране на някой от секторите селско стопанство, индустрия и услуги.

Тъй като в рамките на така формулирания обхват ще отпад­нат доста региони на ЕС, покрити от предишните цели 2 и 5b, се предвижда прилагането на преходни мерки, които да бъдат финансирани от структурните фондове до 31 декември 2005г.

Структурните политики се финансират от структурните фондове под формата на регионално подпомагане при решаването на структурни проблеми, инвестиции, създаване на работни места и устойчиво развитие. Предвид особената им роля, Европейският съвет в Берлин реши за програмния период 2000-2006г. за структурни операции да се изразходват 260 млрд. евро. От тях по програмите на структурните фондове ще се изразходват 195 млрд. евро, за Фонда за сближаване- 18 млрд. евро и за подпомагане присъединяването на страните-кандидатки 47 млрд. евро, от които след 1 януари 2000г. бяха отделени 7 млрд. за Инструмента за структур­ни политики за предприсьединяване.

1)Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР)- насочен към производствени инвестиции, инфраструктура и развитие на дребния бизнес;

2)Европейски социален фонд (ЕСФ)- осъществяващ подпомагане за професионална квалификация и създаване на работни места;

3)Европейски фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ЕФОГСС), подкрепящ мерките за селско развитие;

4)Финансови инструменти за ориентиране на риболова (ФИОР)- насочени към структурно приспособяване на сектора

5)Фонд за сближаване

Важната роля при финансирането на структурните политики поставя въпроса за по-тясната координация между структурните фон­дове и съчетаване на въздействията им по отношение дефинираните цели. Наред с това се разширява приложението и на допълнителни финансови инструменти, както и съчетаването с други политики на ЕС. Поради това дейността на структурните политики и фондовете се реализира с приложението на следните водещи принципи:

*Концентрация- съсредоточаване на въздействията върху регионите с най-значителни проблеми, особено изостаналостта и индустриалната депресия, селските райони, градовете и др.

*Програмиране- за приложение на структурните политики се разработват програми за развитие съобразно крите­риите за финансиране, утвърждават се съобразно прие­тите процедури и реализация на проектите.

*Партньорство- сътрудничество между фондовете при финансиране на регионалните програми, участие на местните власти и частния бизнес в реализацията на програмите, при­лагане на други финансови инструменти и политики и др.

*Допълняемост- разширяване на приложението на този принцип, въведен в ДЕС и значително, увеличаващ възможностите за въздействие и стимулиране на подкрепата на публични разходи при решаване на проблемите с ре гионалните диспропорции и балансиране на регионалното развитие. Прилагането на принципите, освен че е насочено към подоб­ряване приложението на структурните политики, в значителна степен стимулира успешното финансиране от страна на структурните фондове,.съчетано с принципа на допьлняемост. За програм­ния период 2000- 2006г. те покриват в значителна степен основните цели, съсредоточавайки се в най-голяма степен върху изостаналите региони. Средствата по инициативите, както и общото финансиране от структурните фондове, ще се осъществява в региони, покрити от целите.

Приложение на структурните фондове по цели:


Финансирането на целите от структурните фондове за програмния период 2000-2006 г. ще бъде 195 млрд. Евро.
Разпределение на средствата от структурните фондове по цели 2000-2006 г.


Разпределение на средствата от структурните фондове по страни за 2000-2006 г.


Финансирането от структурните фондове се осъществява чрез програми за регионално развитие, които обхващат пакет от мерки, отговарящи на изискванията за финансиране, приети съобразно утвърдена от Комисията процедура. В рамките на ЕС се използва два финансови механизма:

*Рамката за подкрепа от ЕС- документ, разработен от страната-членка и приет от Комисията, съдържащ страте­гията, приоритетите неспецифичните цели на страната-членка и приносът на структурните фондове и другите финансови ресурси.

*Отделен програмен документ- комбинира стратегията за развитие съобразно Рамката за подкрепа от ЕС с целевите програми, приоритетите и съответните мерки, представлява индикативен финансов план и подлежи на самостоятелно договаряне.

Всяка Рамка за подкрепа от ЕС или Отделен програмен доку­мент трябва да съдържа:

*приоритети за действие;

*количествена оценка на методите;

*очаквани финансови ресурси.

Инициативите на ЕС са специална форма на подпомагане, която Комисията развива и предлага на страните-членки. Те се прилагат от ЕС и се ко-финансират от структурните фондове с цел решаването на специфични проблеми с общоевропейско значение. При реализацията им се разработват мерки за постигането на по-висока "добавена стойност" в сравнение с другите мерки, финан­сирани от структурните фондове. Основните направления на ини­циативите са:

*Подкрепа на транснационалното, транеграничното и вътрешнорегионалното сътрудничество;

*Разширяване основата на включването на хора;

*Специално въздействие върху целите и приоритетите на ЕС.

В рамките на инициативите се утвърждават програми за действие съобразно вижданията на страните-членки, като особено внимание се отделя па приложението на партньорството с регионалните и местните власти в хода на реализацията.

*INTERREG III- транснационално, трансгранично и междурегионално сътрудничество, насочено към стимули­ране балансираното и хармонично пространствено пла­ниране и развитие на европейската територия;

*URBAN II- икономическа и социална конверсия на градо­вете, градски и урбанизирани райони в криза, за стимулиране на устойчиво урбанизационно развитие;

*LEADER+- селско развитие чрез инициативи на създа­дени местни групи;

*EQUAL- транснационално сътрудничество, предназначено да развива мерки за противодействие срещу всички видове дискриминация и неравноправия на пазара на труда.

Дейността на структурните фондове се допълва в значителна степен от Фонда за сближаване и при координация с други финансови инструменти и политики на ЕС, които имат структурно подобряващ характер. Тук могат да се отнесат следните допълващи източници на финансиране:

*ЕИБ- главно в отпускане на заеми за страните-членки за трансевропейските мрежи, индустрията (особено за МСП), услугите, системите за мобилни телефони.

*ЕИФ- специализиран в предоставянето на субсидии за гарантиране на инвесиции и подпомагане на капиталовите транзакции. Подкрепят се средносрочни и дългосрочни инвестиции както по линия на инициативите на ЕС, така и по партньорството между обществения и частния сек­тор, особено малките фирми.

*ЕОВС- предоставя инвестиционни субсидии за създаване на работни места в контекста на регионалната политика и финансирането от структурните фондове.

*Финансовият механизъм на ЕИП- субсидии за стимули­ране на икономическото и социалното сближаване- главно в секторите на транспорта, околната среда, образованието и квалификацията. *Образователни и квалификационни програми- инициативи в рамките на програмите "Socrates" и "Leonardo", "Към Европа на знанието", "Стимулиране началната квалифика­ция в Европа", ESPRITТ и др.

*Финансирането от ЕС на трансевропейските мрежи- основно като допълнение на финансирането от ЕФРР.
Разпределение на финансовите ресурси по страни за инициативите на ЕС за 2000-2006 г.


4. Подпомагане па разширяването на ЕС - Инструмента па структурните политики за предприсъединяване (The Instrument for Structural policies for Pre-Accession- ISPA)

Испа е един от трите финансови инструмента (заедно с Фар и Сапард) за подпомагане на сjраните-кандидатки за членство в ЕС. За програмния период 2000-2006г. чрез него ще се изразходват 1040 млн. евро за инфрасгруктурни проекти в областта на транс­порта и околната среда. Подготовката на страните-кандидатки чрез Испа ще се осъществява в следните направления:

*запознаване с политиките и процедурите в ЕС;

*подпомагане постепенното достигане на стандартите на Съюза в областта на околната среда; *разширяване на връзките с трансевропейските транспортни мрежи.

1. Околна среда- възприемане от страните-кандидатки на стан­дартите па ЕС. Предвид проблемите в тези държави Съюзът ще се насочи към замърсяването на водите, управлението на отпадъците и замърсяването на въздуха, като главно място ще се отдели на тех­ническото и финансовото подпомагане от Испа за възприемането на регулациите и директивите на Съюза по:

*снабдяването с питейна вода;

*третирането на отпадни води;

*управлението на твърдите отпадъзи и замърсяването на въздуха.

2. Транспорт- разширяване на трансевропейските транспорт­ни мрежи. Вниманието е съсредоточено върху изграждане и рекон­струкция на транспортните инфраструктури на страните-кандидатки и свързването им с транспортните мрежи на ЕС, тъй като раз­витието на ефективна транспортна система е важен компонент на Предприсъединителната стратегия за изграждането на устойчиви форми за движение на хора и стоки. Предвид значението на раз­ширяването на трансевропейските мрежи поради увеличаване на трафика Испа ще подкрепя големи инвестиции за развитието на железниците, пътищата, пристанищата и летищата.

3. Техническо подпомагане- за утвърдените и финансирани проекти. Малка част от Испа ще се изразходва за предварителни из­следвания и техническа помощ с цел гарантиране на високото качество и ефективност на проектите, тяхното управление и прилагането на резултатите от изследванията в съответните сектори.

Следвайки модела на Фонда за сближаване, Испа използва следните мерки:

-Проекти, които съдържат серия от икономически дейности с определени технически функции и цели.

-Етапите на проектите са технически и финансово отделени, за да могат да се изпълняват самостоятелно.

-Група от проекти, които могат да се обединят по следните принципи:

*локализирани в една област или по направлението на транспортен коридор;

*целите тряова да са включени в плана на района или коридора;

*да бъдат координирани и наблюдавани от една институция.

Като цяло проектите трябва да са с високо качество и със значително влияние върху опазването на околната среда или развитието на транспортната мрежа. За тази цел тяхният размер трябва

да не бъде по-малко от 5 млн. евро, но в началния период Испа и Комисията като цяло ще подкрепят само големи проекти. За прие­мането на проектите ще се имат предвид националните програми за околна среда и транспорт, участието в Партньорството за присьединяване и националните програми за възприемане на аquis communautaire.

Страните-кандидатки могат да предлагат проекти в посоче­ните приоритети и направления чрез националния координатор по Испа. За целта те трябва да са подготвили и съгласували с Комисията и съответно Директорат XVI "Регионална политика и сближаване” национален инвестиционен план по Испа. Проектите се разглеждат от Управителния комитет и когато се приемат, се изпраща финансов меморандум до страната, след което отпуснатата субсидия се използва съобразно приетите процедури в ЕС.

Разпределението на финансовите средства за страните канди­датки се определя въз основа на населението и БВП па човек съобразно паритета на покупателната сила, като се прие­мат гъвкави граници с цел насърчаването на най-ефективните проекти. Финансовото подпомагане ще бъде до 75% от общите разходи по проекта, но по изключение може да достигне и до 85%.

Общата селскостопанска политика (ОСП) се създава с пред­ложение на Европейската ккомисия от 30 юни 1960г. и започва да функционира от януари 1962г. на база основните принципи на единния пазар, преференциите на Общността и финансовата со­лидарност. Договорната регламентация е уредена в чл. З/е/ "обща политика в областта на селското стопанство и на риболова" и чл. 32-38 от Договора за ЕС. Съгласно чл. 32 от ДЕС "общият пазар се разпростира върху селското стопанство и търговията със селскостопански продукти”, чл. 33 определя целите на общата селскостопанска политика, а чл. 34 описва стъпка по стъпка разви­тието на аграрната политика на Съюза и условията за организи­ране на пазара със селскостопански продукти. Най-общо тази по­литика включва подкрепа на вътрешните цени и доходите както чрез интервениране и външна защита, така и чрез различни помощи и плащания за производителите и преработвателите на сел­скостопански продукти. В повечето случаи такива плащания завишават равнището на цените на селскостопанските продукти на вътрешния пазар на ЕС над това на световните пазари. През годините ОСП се превръща в най-значителната обща политика и централен елемент на институционалната система на ЕС.

-увеличаване на производителността в селското стопанство чрез развитието на техническия прогрес и осигуряването на рационално развитие на селскостопанското производ­ство и максимално използване на производствените фак­тории в частност на работната сила;

-осигуряване по този начин на приемлив жизнен стандарт за селскостопанската общност и в частност посредством увеличаването на индивидуалните доходи на лицата, ан­гажирани в селското стопанство;

-стабилизиране на пазарите;

-осигуряване на наличност от доставчици;

-гаранции, че доставяните продукти достигат до потребителите на приемливи цени.

При изработването на общата селскостопанска политика и специфичните методи за нейното прилагане се отчитат (чл. 33 ал. 2 от ДЕС):

-специфичният характер на селскостопанската дейност, оказващ влияние върху социалната структура на отрасъла и произтичащ от структурните и естествените неравен­ства между различните селскостопански региони;

-необходимостта да се въздейства за постепенното осъщест­вяване на нужните промени;

-фактът, че в държавите-членки селското стопанство пред­ставлява сектор, тясно свързан с икономиката като цяло.

Развитието на селскостопанската политика съобразно чл. 34 от ДЕС се осъществява в няколко направления/ политики, които се реализират в следните аспекти:

*пазарни регулации- включват интервениране, компенсации и правила за външна търговия;

*ценова политика- установяване на минимални цени по обективни критерии;

*доплащания по гарантирани цени.

*въздействие върху производствените фактори;

*подобряване на производствените условия;

*финансиране на такава политика на равнището на ЕС.

Ключов елемент на пазарната и ценовата политика е органи­зацията на пазара със селскостопански продукти, която отделя вът­решния от световния пазар. Тази политика се осъществява с цел подпомагане ефективното функциониране на пазара на селскостопапски продукти, недопускане на натрупването на излишъци от прилагането на определени инструменти, както и за преодолява­нето на небалансираностите в социалното развитие на селскостопанските райони.

Политиката на пазарен контрол, осъществявана в рамките на ЕС, се основава на съобразяването с три принципа:

-Единен пазар иа селскостопански продукти, който е част от ЕВП на ЕС и подпомага свободното движение в рамките на ЕИП. Това обуславя възможността да се образуват единни цени и задължението да се прилагат еднакви инструменти за регулиране на пазара от всички страни-членки. Единността на пазара се изразява и в защитата му на външните граници на Съюза, прилагането на единни правила за здравен и санитарен контрол, както и контрол върху спазване на правилата за конкуренция.

-Приоритет на продуктите, произведени в ЕС. Тази регулация обуславя приоритетност на селскостопанската продукция на ЕС в случаите, когато вносът може да е на по-ниски цени. В такъв случай се използват субсидии, които да предпазят от натиска на вноса и да поддържат равнището на вътрешните цени, както и използването на импортни такси.

-Финансова солидарност на страните-членки. Политиката на пазарен контрол и разходите за подкрепа на селскосто­панското производство се покриват от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ЕФОГСС), с два сектора- "Гарантиране" и "Ориентиране". Той се формира в рамките на бюджета независимо от приноса на отделните държави и равнището на импортните такси върху селскостопанските продукти.

Правилата за регулация в рамките на единния пазар на селско­стопански продукти включват следните системи за пазарен контрол:

-Гаранции и интервенционни цени. Подкрепата на цените се прилага за около 70% от селскостопанските продукти и се изразява в гарантиране на цените и външна защита. Гаранциите се използват за поддържане на минимални цени, с които интервенционните агенции изкупуват продуктите за регулиране на пазарното предлагане и съхраняването на продукцията. Тази мярка се прилага върху по-голямата част от производството, основно при зърнените култури, захарта и млечните продукти. Подобна схема съществува и за свинското месо, плодовете и зеленчуците, трапезните вина, като въздействието е предимно за подкрепа на тяхната преработка. Стоките, които не могат да бъдат продадени на интервенционната цена, се изкупуват от държавните интервенционни агенции. Поради големите разхиди този механизъм има ограничено приложение, като постепенно се заменя с поддържането на производствени квоти за отделните производители.

-Ограничено свооооно ценообразуване. Такава регулация обхваща около 25% от селскостопанските продукти извън гарантираните цени по отношение на вноса от трети страни и включва цените на яйца, пилешко месо, някои плодове и зеленчуци (обикновено извън тези в първата група), цветя и вина без трапезните. Това са продукти, които не се приемат за основни храни, често имат кратък производствен цикъл, поради което при тях вместо гаран­тирани цени по-често се прилагат ограничения за вноса чрез такси и рестрикции. Външната защита се осъществява чрез мита, а ако цените паднат под този праг, се въвеждат и допълнителни такси.

-Извънредни плащания, които се отнасят за определено качество на продукцията. Такъв тип въздействия са налице в рамките на международните споразумения, които позволяват субсидиране на националното производство в случаите на високи производствени разходи и високи потребителски цени. Тук се включва покриването на раз­ходи за производството на зехтин пропорционално на ко­личеството произведена продукция, субсидии на хектар, за брой животни и др. Особено място заемат преките субсидии, които се прилагат под формата на допълнителни и изравняващи субсидии, особено за подкрепа на потреби­телските цени. След реформата субсидиите се насочват предимно към преработването на селскостопанската продукция..За маслините, тютюна и твърдата пшеница про­изводителите получават субсидия към пазарната цена, подкрепена от външна защита и интервенционни мерки. Изравнителни субсидии се дават само за продукти, които се произвеждат в Общността в ограничени количества- лен и коноп, памук, коприна, хмел, семена и сухи храни.

Най-често прилаганото средство са интервенционните цени, които в рамките на общата селскостопанска политика се поддържат на възможно най-високите равнища и влияят в най-голяма степен върху доходите на фермерите. Поради това те са обект на дискусии в Съвета на министрите и в Европейския парламент и заемат важно място в процесите на вземане на решения.

Нарастващо значение в ОСП заема преструктурирането на отрасъла. Това в значителна степен го приобщава към общия проблем на небалансираностите в ЕИП, обобщен в структурните политики и дейността на техните фондове. Въздействията със структурен характер включват:

-Подкрепа на мениджмънта, което се изразява в поощряването на инвестиции в технологично преструктуриране чрез инвестиционни субсидии. Важно място в това направление заема стимулирането на образованието и повишаването на квалификацията на заетите в отрасъла. Повишаването на квалификацията в областта на управлението е свързано и с програми за обучение по ефективно управление на ресурсите, както и с развитието на мрежи от консултантски агенции в областта на агробизнеса.

-Развитие на каналите за продажби и преработка на селскостопанската продукция. В тази насока голямо внимание се отделя на субсидиране развитието на тьржища, опаковка и бутилиране, замразяване и други форми за насърчаване на търговията със селскостопански продукти. Стимулират се и групи от производители, които са активна страна в диалога с потребителите.

-Преодоляване на големите регионални различия в производителността. Това е значителен проблем предвид миграцията от изостаналите райони, към които са насочени програми за алтернативна заетост и интегрирани програми за регионално развитие.

Прилагането на ОСП превърна отрасъла във важна част от ЕВП. В сравнение с останалите сектори обаче ръстьт му в значи­телна степен изостава, като респективно с това намалява и заетостта в него

Въпреки това заетите в селското стопанство на средиземно­морските държави продължават да са значително повече от средното за ЕС или в сравнение със северните държави, особено Великобритания.

Провеждането на политиката на регулиране и организиране па пазара на селскостопански продукти доведе до значителни про­мени в структурата на фермите, особено по отношение на оптималния им размер. В резултат от това намаля делът на малките ферми, а средният размер на фермите се удвои. Нараства значително и производтелността в отрасъла, осооенов страни като Нидерландия и Дания.

Може да се отбележи, че значителните структурни проблеми в сепското стопанство правят необходимо съчетаването и интегри­рането на структурните програми в рамките и на другите струк­турни попитики, предвид комплексния характер на проблемите със стопанската структура на ЕИП. Особено място в тази насока заема сектора "Ориентиране" на ЕФОГСС. Нарастващото значение на този сектор е основание за тясното му сътрудничество и с другите структурни фондове.