І. Възникване и развитие на ес предпоставки за развитие на европейската икономическа интеграция

*проекти от общ интерес в няколко сграни- членки, които поради обема или спецификата си не могат да се финан­сират от отделните държави.

ЕИБ може да подпомага финансирането на инвестиционни проекти съвместно със структурните фондове и други финансови инструменти на Общността, както и да финансира и в други страни и региони, чието развитие е от интерес за ЕС.

Въпреки своята независимост банката си партнира с другите институции на ЕС за да се осигури на оптимално съотношение, между заемите и бюджетното подпомагане.

С цел разширяване на финансирането е приет "Корпоративен операционен план", в които са конкретизирани следните цели за периода 2002-2004 г.:

*регионално развитие и икономическо и социално сближаване вътре в Съюза;

*прилагане на инициативата "Иновации 2000";

*защита на околната среда и подобряване на качеството на живота;

*подготовка на страните- кандидатки за членство в ЕС;

*развитие на помощта от Общността и политика на сътруд­ничество със страните- партньори;

*финансиране на малките и средни предприятия, (МСП) чрез глобални заеми и рисково капиталови операции;

*трансевропеиски транспортни и енергийни мрежи;

*развитие на човешкия капитал.

Към ЕИБ е създаден и Европейски инвестиционен фонд (ЕИФ), и така съоб разно приетите практики се обуславя вече група на Европейската инвестиционна банка.

Съобразно чл. 2 от Статута ЕИФ трябва да допринася за постигането на целите на Съюза в областта на развитието, на базирано на знанието общество, концентрирането върху иновациите, рас­тежа и заетостта, стимулиране на препприемаческия дух, регионалното развитие и сближаването в Съюза.

По своята същност ЕИФ е рисково капиталов инструмент, който се състои от акции в инвестиции в рисково капиталови фондове и бизнес-инкубатори за подкрепа на малките и средните предприятия, особено тези, които са в начален етап и са технологично ориентирани. Гаранционните инструменти на ЕИФ са насочени към финансови институции, които кредитират МСП. Тази дейност е в съответствие с решението на Икономическия и финансовия комитет (ЕКОФИН) от 7.11.2000г. за развитие на новата роля на ЕИФ като специализирана финансова институция на ЕС за МСП.

Процесът на разширяване е ново предизвикателство за ЕИБ и тя вижда своето място в стимулирането и предоставянето на гаранции за преките чуждестранни инвестиции в държавите-кандидатки . Наред с това Банката ще продължава да участва в трансевропейските транспортни мрежи в европейския регион и на Балканите.
ІV. Процедура на вземане на решения. Развитие на управлението на ЕС. Европейски конвент

за бъдещето на Европа

1. Процедура на вземане на решения

Вземането на решения в ЕС (чл. 251) се основава на взаимо­действието между главните европейски институции в "институ­ционалния триъгълник" - Европейския парламент, Съвета на ЕС и Европейската комисия. Сметната палата., Икономическия и социалния комитет, Комитетът на регионите, Европейската цен­трална банка и ЕКОФИН се включват при обсъждането на специфични теми. Правилата и процедурата за вземане на решения са дефинирани в Договорите.

Правото на ЕС (аcquis сотmunatairе) включва следните правни инструменти:

-Регулации. Те са общи по своето приложение, въвеждат се и директно се прилагат от страните- членки. Приемането им поради наднационалния характер на правото на ЕС ги прави задължителни за прилагане и не се изискват про­мени в националното законодателство.

-Директиви. Те са задължителни за всяка страна- членка, към която са адресирани, но дават възможност на националните власти да избират форми и методи за прилагането им. Това обуславя необходимостта от промени в ня­кои национални закони и нормативни актове.

-Решенията са задължителни изцяло за този, за когото се отнасят.

-Препоръките и мненията нямат задължителна сила.

Изборът на процедура зависи от естеството на предложеното от Комисията решение, както и от необходимостта от консултативни процедури и прилагането на мярката, наречена съвместно решение. Съчетаване на различни процедури обаче не се допуска.

Практиката на ЕС е формулирала три главни процедури, които се прилагат при вземането на решения:

-Съвместно решение (codecision). Тази процедура е въведена с чл. 251 от Договора и представлява приемане на на Комисията от Парламента и Съвета след две положителни четения. В случаите на различия се използва "консултативен комитет", включващ представители на Съвета и Парламента, с участието на Комисията и се постига съгласие. То се представя на трето четене в Парламента и Съвета и се приема.

-Единодушно решение (assent). Включва предложение от Съвета до Европейския парламент да се съгласуват позициите преди да се вземат много важни решения. Парла­ментът може да приеме или да откаже, но не може да отмени приемането на решението от Съвета.

-Обикновени консултации. При тази процедура мнението на Европейския парламент се представя на Комисията, която може да внесе промени съгласно него. Предложе­нието се разглежда от Съвета, който може да го приеме или да го промени в първоначалния вариант. Ако Съветът отхвърли предложението на Комисията, то трябва да бъде направено единодушно. Тази процедура се прилага в следните области:

*Полицейско и правно сътрудничество по криминални дела.

*Ревизия на договори.

*Засилено сътрудничество.

*Дискриминация на основата на пол, раса, етнически произход, религиозно или политически убеждение, увреждания, възраст или сексуална ориентация.

*Гражданство на ЕС (прилагане на споразумения, нови правила).

*Земеделие.

*Визи, заселване, имиграция, и други политики, свързани със свободното движение па хора.

*Транспорт.

*Правила за конкуренция.

*Данъчни споразумения.

*Икономическа политика (промяна на протокол при значителна липса па процедурни правила).

Процесите на разширяване на ЕС обуславят неговото насоч­ване към подобряване на функционирането му. Във връзка с това е публикувана Бяла книга за европейското управление, която съдържа препоръки за увеличаване на демокрацията в Европа и разширяване на легитимността на институциите.

На тази основа е открит и дебатът за бъдещето на ЕС и за. промените, които трябва да се осъществят на следващата Междуправителствена конференция през 2004г. Въпросите, които очакват отговор, са свързани с:

-начините за определяне и наблюдение на попрецизното разграничаване на компетенциите между Европейския съюз и сграните- членки, като се използва принципът на допълняемост (subsidiarity);

-статута на Хартата на ЕС за фундаменталните права, прокламирана в Ница, съгласно резултатите от Европей­ския съвет в Кьолн.

-подобряването (simplification) на Договорите с цел да станат по-ясни и разбираеми, без да се променя смисълът им;

-ролята на националните парламенти в европейската архитектура.

Следвайки решението на Европейския сьвет от Гьотеборг (юни 2001г.) и Лаакен (декември 2001г.) е учреден Европейският конвент, който да бъде форумът за дискутиране на промените в политическата и институционалната рамка на ЕС. Той ще формулира предложения до Европейския съвет за дискусия, която да изработи основите на следващата междуправителствена конференция. Конвентът се председателства от Валери Жискар Дестен и се състои от:

-15 представители на държавните и правителствените ръководители на страните- членки (по един от страна);

-13 представители на държавните и правителствените ръководители на страните- членки (по един от страна);

-30 представители на националните парламенти на сгра­ните- членки (по двама от страна);

-26 представители на националните парламенти на страните- кандидатки (по двама отстрана);

-16 членове на Европейския парламент;

-2 представители на Европейската комисия.

Като наблюдатели участват Европейският икономически и социален комитет- 3 представители, Комитетът на регионите- 6 представители, социалните партньори - 3 представители и Европейският омбудсман.

Конвентьт се събира на пленарни сесии веднъж в месеца в сградата на Европейския парламент, сесиите са открити и обикновено продължават два дни и половина. Заседанията преминават през 3

етапа:

-изслушване- формулиране на очакванията и потребностите на страните-членки, правителствата и Европейското общество;

-предложения - синтезиране и систематизиране на предложенията, които ще бъдат представени на Европейския съвет, когато Конвентът приключи своята работа.

Разбирането за икономическата интеграция в Европейския съюз се основава на теоретичните постановки за международната икономика, интегрирането на пазарите и валутнитесистеми. Про­цесът се развива с постепеното премахване на икономическите граници между държавите и съвместното функциониране на националните им стопанства . Икономическата интеграция не е цел а е средство за постигането на:

*икономическо благосъстояние - изразява се в повишаване ефективността на производството и следване на политика, използваща ефектите на интегрираните пазари;

*мир - постига се с обвързването на националните икономики и намаляване на възможностите за конфликти между държавите- участнички;

*демокрация- важно условие за осъществяването на инте­грационните процеси е развитието на политическия демократизъм и системите за управление на страните;

*защита на човешките права - тя е основен елемент при разработването на политиките, произтичащи от икономи­ческата интеграция.

Икономическата интеграция е процес на приобщаване на на­ционалните стопанства към общи механизми на взаимодействие, при което самостоятелното им функциониране става елемент от процеса на постъпателно развитие и източник на динамика. Тя за­почва с интегрирането на пазарите на стоки и услуга, разпространява се върху факторите на производство и се насочва към общи политики и валутна система, на основата на които се изгражда по­литическият съюз.

Икономическата интеграция, е постъпатален процес, развива се на етапи, всеки от които се базира на достиженията на предход­ния, и които са:

*Митнически съюз. Дава възможност за свободно движение и на факторите на производство- капитали и работна си­ла. Това позволява оптимизиране на пространствената организация на производството чрез съчетаване и по-добро използване на факторите и субституцията им . По такъв начин се създава общ пазар на стоки, услуги, капитали и работна сила. Премахването на ограниченията е основано на обща митническа тарифа спрямо трети страни.

*Икономически и валутен съюз (ИВС). Изгражда се на базата на икономически съюз- степен, при която на основата на общия пазар се интегрират икономическите политики в различни ооласти, формират се общи подходи и коорди­нирано финансиране. Следващата стъпка е валутният съюз- той допълва икономическия със създаването на общ валутнокурсов механизъм, прерастващ на последващи етапи в емитирането на обща парична единица, функционираща на общия пазар. С комбинирането на двата съюза се постига висока степен на координация на макроикономическата и бюджетната политики.

*Политически съюз. Основава се на икономическия и валутния съюз, като допълва интеграцията в ооластта на външните отношения с трети страни.. Наред с общата търгов­ска политика се развиват и общи политики в сферата на външните отношения и сигурността, правосъдието и вът­решните работи.

За развитието на икономическата интеграция е необходимо използването на инструменти, които да позволяват съгласуване на позициите на отделните държави, изработване на общи процедури и правила за прилагането им. За постигането на ефективна интеграционна политика се създават и общите институции. Поетапното осъществяване на процеса обуславя и прилагането на следните инструменти:

*Информация- съгласие на участващите страни в интегра­ционния процес да предоставят информация на партньо­рките си за целите и инструментите на прилаганите от тях политики с цел прилагане на единни подходи.

*Консултация- задължение на основата на предоставената информация да се търсят общи виждания и средства за политиките, които ще се прилагат, както и разпределе­нието на компетенциите.

*координация- съгласуваност на действията, които трябва ла се предприемат при осъществяването на общата поли­та ка. Тя може да придобие формата на сътрудничество- чрез адаптиране на националните регулации, и на хармо­низация - отстраняване на различията в областта на законодателството и административните правила.

Използването на различните инструменти зависи от степента на развитие на интеграционните процеси и от областите и полити­ките, в които се предприемат. В същото време прилагането на принципа на допълпяемост обуславя постигането на по-висока сте­пен на съчетаване на националните инструменти с тези на Съюза.

Теорията за международната търговия дава основните постулати и теоретичните подходи към разбирането на същността на митническия съюз. Той представлява специфична форма на съчетаване на вътрешната либерализация на търговията и външната й защита. Вследствие на сьздаването на Митническия съюз се проявяват два типа ефекти- краткосрочни статични интеграционни ефекти и дългосрочни ефекти на преструктуриране.

*Търговска експанзия (trade expansion) - осъществява се поради факта, че понижаването на цените стимулира вътрешното търсене, което се уловлетворява от внос.

В резултат от тези ефекти производствената структура се подобрява чрез специализация и развитие на вътрешноиндустриалната търговия, намаляване на транспортните разходи и повишаване гъвкавостта на фирмите при териториалното пози­циониране на производството. Същевременно митническият съюз повишава международната конкурентоспособност и подобрява условията на търговия.

-Дългосрочните ефекти на преструктуриране са свързани с подобрявяне на условията за функциониране на фирмите и ефективноста им, а разширяването на пазара води до повишаването на конкуренцията. Регионалната концентрация на производството и заетостта влияе върху преструктурирането на националните икономики в дългосрочен план. Основните ефекти са:

*Икономии от мащаб (есопотies of scа1е) - получават се от намаляване на разходите при увеличаване обема на производството.

*Икономии от пространство (есопотies of scoре) - следствие са от либерализацията на пазара в съюза и възможността за ефективно съчетаване на факторите на производството и тяхната субституция.

*Ръст на компаниите- разширяването на пазара им дава възможност да използват интегрирания пазар за мобилизиране на повече ресурси и стабилизиране на пазарните им позиции. Наред с това се създават предпоставки за разширяване на тяхната иновативносг и повишаване на международната им конкурентоспособност, която впоследствие се развива като обща търговска политика.

Като цяло динамиката на митническия съюз и участието в него водят до значително подобряване на условията за търговия. Разширяването на пазара повишава ефективността на фирмите., а

оттук следва и понижаване на цените.

В настоящият момент обаче разширяването на ЕС няма да бъде свързано с такова значително влияние, защото големите фирми на страните-кандидатки отдавна са на пазара на Съюза. Тъй като присъединяващите се държави не са големи, това едва ли ще повлияе на митническия съюз.

Интегрирането на пазарите на стоки е основано на спецификата на интеграционните процеси- премахването на бариерите и причините за ограничение в търговията. Стоковата търговия в ЕС се базира на митническия Съюз и съответно на премахването на мита и такси с подобен ефект между страните (чл. 12-17), както и на количествените ограничения и мерките със сходен ефект ( чл. 30, 34). Това води до свободно движение на стоки между страните-членки и формулирането на общ подход в търговията с трети страни. Поради това положителните ефекти са:

*Ръст на производството и просперитета благодарение на оптималната пространствена организация на факторите на производството. Производствената специализация по­вишава сравиителнитепредимства на страната.

*Увеличение на ефективноста на производството от участието в Митническия съюз и задълбочаване на конкуренцията.

*Подобряване на условията на търговия за цели стокови групи по отношение на световното стопанство.

Ефектите на благосъстояние за страните-членки се свързват с ръста на търговията между тях,

нарастване на доходите, развитие на динамичните ефекти- конкуренцията, икономиите от мащаб и преструктурирането на фирмите. 3а другите държави (освен тези, с които има сключени специални споразумения) ограниченият достъп променя модела на международна търговия.

Интегрирането на пазарите на услуги има важно значение, предвид нарастващия им обем в световната търговия и преговорите в Световната търговска организация (СТО). То се изразява във въз­можността на потребителите да ползват услуги в целия съюз, про­изводителите да ги предоставят, а също и възможността за трансгранично предоставяне на информация и заплащане. Предимства та от интегрирането на пазара на услуги са следните:

*сравнителни предимства за страните, специализирани в тази област, по-ефективно пространствено разположение на ресурсите и по-големи доходи. Поради това и на по­требителите се предоставя възможност за по-голям избор на продукти с по-високо качество.

*По-добри възможности за използване на икономиите от мащаб и пространство.

В ЕС либерализацията на пазара на услуги се свързва с гарантирането на свободно предоставяне на услуги от физически и юри­дически лица в други страни-членки, без установяване в тях, както и еднакво третиране с местните такива, когато се усгановяват в да­дена държава (чл. 52). Ефектите от либерализацията са свързани с ръста на трансграничната търговия и преките инвестиции. Интегрирането на пазарите на труд се отразява най-вече върху цената на труда. Интегрирането на националните трудови пазари е основано на свободното движение на хора в страните-участнички, недопускането на дискриминация, както и изработва­нето на специални мерки ча гражданите на други държави. Предимствата от интегрирането на трудовите пазари са:

*За предлагащите работна сила това е възможност за по-добра реализация на квалификацията.

*За търсещите се подобряват възможностите за техноло­гично развитие и оптимизиране на съотношението капитал/труд.

*Изравняване на различията в производствените разходи, свързано със сегментацията на трудовите пазари.

Ефектите на благосъстоянието се проявяват в ръста на ВВП в страните, където се насочват работниците, повишаване на квалификацията, разпределителен ефект по отношение на доходите (съотношението в равнищата на заплатите на местните и на другите работници), трансфери на доходи и облекчаване на състоянието на местни трудови пазари.

Интегрирането на пазарите на капитал е свързано с либерализацията на движението на капитали и предимствата от това. Ви­соката мобилност на капиталите свидетелства за позитивна интеграция и има следните предимства:

*намаляване на риска от сътресения, които могат да се слу­чат на малки пазари

*увеличаване предлагането на капитал поради по-добрите условия за инвестиране чрез мобилизиране на допълни­телни спестявания, както и разширяване избора на инвес­титорите за съчетаване на най-благоприятни за тях усло­вия на възвръщаемост, сигурност и ликвидност;

*възможност за увеличаване на сумата, когато има специ­фична нужда от повече капитал;

*изравняване на производствените условия, без да се нару­шават условията на общия пазар.

Ефектите на благосъстоянието при интегрирането на евро­пейските капиталови пазари са свързани с тяхното обвързването и адаптиране към световните капиталови пазари. Позитивната интеграция е свързана с увеличаване на заетостта, развитие на банковата система и повишаване мобилността на производстве­ните фактори.

Като цяло движението на капитали под формата на преки ин­вестиции замества стокообмена и създава търговия при интегрирането на стоковите пазари. Търговията, инвестициите и миграцията на работна сила се отразяват на решенията на фирмите за тяхното просгранствено разполагане и водят до промяна в отрасловата сгруктура на общия пазар.

Единният вътрешен пазар (ЕВП) е едно от най-съществените достижения на ЕС, предоставяйки свобода на движение и възмож­ности на неговите граждани. Те се свързват с вътрешен пазар, ха­рактеризиращ се с премахването, както и между страните-членки, на пречките пред свободното движение на стоки, хора, услуги и ка­питали (чл. З/с/), създавайки по този начин Европейското икономическо пространство (ЕИП). За неговото функциониране е изгра­дена "система, осигуряваща, че конкуренцията на вътрешния пазар не се нарушава" (чл. 3/g/), има „принос към постигане на висока степен на зашита на здравето" (чл. З/р/) и "принос към засилване защитата на потребителите" (чл. З/t/). За изграждането на ЕВП е важно да се постигне "сближаване на законодателството на стра­ните-членки до постигане на необходимото равнище за функционирането на общия пазар" (чл. З/h/). Предизвикателство пред ЕВП е въвеждането на общата валута- евро, от 1 януари 1999г., като по този начин се постига един пазар с една валута за икономически растеж, конкурептоспособност и създаване на работни места.

1.Свободното движение на стоки е фактор за икономическия растеж и повишаване благосъстоянието на ЕС. Съобразно Договора "Обдшостта ще се базира на митнически съюз, който ще покрива търговията със стоки и ще включва премахването на митата върху внос и износ, както и такси с еквивалентен ефект между страните-членки и адаптиране на обща митническа тарифа в отношенията им с трети страни" (чл. 23). Наред с това се "премахват количествените ограничения върху вноса и износа и всички мерки с еквивалентен ефект межлу страните-членки" (чл. 28-29).

Положителните резултати при свободното движение на стоки и интегрирането на националните пазари за изграждането на общ пазар са:

-развитие на производството чрез по-доброто разположение на производствените фактори, както и задълбочаване на специализацията и повишаване на конкурентните предимства.

-провишаване ефективноста на производството чрез икономии от мащаб и засилена конкуренция.

-подобряване условията на търговия (ценовото равнище на вноса по отношението на износа) с другите държави и региони.

За реализирането на тези ефекти регулациите на ЕИП включват следните задължителни изисквания:

-наличие на документ, които да доказва, че стоката е с произход от ЕИП и да отговаря на решенията на Съвета на министрите за правилата на ЕВП;

-съответствие на законодателството за технически стандарти, изпитания и сертификация, вкл. регулациите за опасни субстанции, хранителни продукти и вина;

-прилагане на процедури за ветеринарен и фитосанитарен контрол.

а) дейности от индустриален характер;

б) деиности от търговски характер

в) дейности на занаятчии;

г) дейности от свободни професии.

Съгласно правото за установяване хората, предоставящи услуги могат да пребивават на мястото на предоставяне при същите усло­вия, които държавата предоставя на собствените си граждани. В същото време ''свободата на предоставяне на услуги в областта на транспорта се регламентира в раздела "Транспорт", а банковите и за­страхователните услуги се третират в регламентациите за либерали­зиране на свободното движение на капитали" (чл. 51).

Либерализацията на пазара на услуги и изграждането на ЕВП е има следните елементи:

-свободно предоставяне на услуги както чрез трансграничната търговия, така и чрез установяване в страните-членки;

-сисгема на "единен лиценз", съпътствана от многостранни споразумения между страните-членки за признаване качеството на услугите;

-минимална хармонизация на законодателството на ЕС под формата на обши правила за поведение на предоставящите услуги и система за контрол на страните-членки.

През последните години, тези регулации се разширяват в областта на телекомуникациите (при изграждането и достъпа до мре­жите и базите данни) и аудиовизуалните и информационните услуги (по линия на авторските права)

3.Свободното движение на хора, развито в чл. 39от Договора регламентира, че „в Общността се осигурява свободно движение на. работници. То не може да се ограничава от дискриминация на основната националност, както и от гледна точка на работни места, възнаграждение и други условия на труд и заетост. Това осигурява правата, обект на законова регламентация в обществената политика, сигурността и общественото здравеопазване." Реализацията се осъществява в следните направления:

-Забрана за дискриминаиия не само от страна на публич­ните власти на страните-членки, но и от компании, инсти­туции, частни работодатели и др. (Регулация 1612/68).

-Страните-членки трябва да съдействат за обмен на ииформация за звободните работни места и възможностите за работа, както и създаване на Европейска служба по заетостга.

-В рамките на европейската социална политика са приети регулации и директиви, дефиниращи трудовите стан­дарти- на условия на труд, представителство на работещите; минимални заплати, норми на здравеопазване и сигурност (много от тях като част от Социалната харта).

-Социална сигурност- дефинирана по отношение на Недискриминиране в условията на заплащане (Регула­ция 1408/71).

-Право на движение и пребиваване в друга страна-членка (директиви 68/360 и 73/148) не само за работещите, но и техните семейства.

-Многостранно признаване на дипломи, което е особено необходимо при свободните професии (Директива 89/48 за висшето образование и др.).

Либерализацията при функционирането на европейските финансови пазари се свързва с:

-данъчната хармонизация- обхваща различните равнища па данъците в отделните страни-членки;

-корпоративното законодателство - по отношение на функционирането на компаниите и задължението да публику­ват годишни отчети;

-финансовото посредничество- главно директиви за функционирането на банките, както и спецификация на финансовите продукти.

ІІ. Общи правила за конкуренция

Регламентирането на поведението на ЕВП е свързано със за­щитата на конкуренцията, правила за предприемачество и използването на държавна помощ. Тези регулации са в следните области:

-пряко или косвено фиксират продажби или цени на про­дажби или други търговски условия;

-ограничават или контролират производство, пазари, техническо развитие или инвестиции;

-разпределят пазари или източници на поръчки;

-прилагат дискриминационни условия към еквивалентни транзакции с други търговски партньори, поставяйки ги по този начин в неизгодни позиции;

-имат за резултат по договорни клаузи приемането на допълнителни задължения към други партньори които по своята същност или съгласно търговската практика нямат връзка с обекта на такива договори."

Такава злоупотреба може да се състои в частност в:

-пряко или непряко осъществяване на нечестни продажби или продажни цени или нечестни търговски условия;

-ограничаване на производството, пазарите или техничес­кото развитие за предубеждаване на потребителите;

-прилагане на дискриминационни условия към еквивалентни транзакции с други търговски партньори, с което да ги поставят в конкурентно неблагоприятно положение;

-постигане на резултат по договорни клаузи, приемането на допълнителни задължения към други партньори, които по своята същност или съгласно търговската практика нямат връзка с обекта на такива договори”.

За съвместима с общия пазар се смята:

-помощ, имаща социален характер, предоставяна на индивидуални потребители, като съществуват гаран­ции, че такава помощ е предоставена без дискримина­ция по отношение на произхода на продуктите;

-помощ за вреди на стоки, причинявани от природни бедствия или извънредни обстоятелства;

-помощ, предоставяна на такива региони от Германия, които саповлияни от разделението й, както и такава помощ, която да компенсира икономическите проблеми, причинени от това разделение.

За съвместима с общия пазар се приема и помощ за:

-насърчаване на икономическото развитие на райони, където жизнения стандарт е изключително нисък или е налице висока безработица;

-стимулиране изпълнението на важни проекти от общ европейски интерес или за преодоляването на сериозни диспропорции в икономиката на страните-членки;

-улесняване развитието на икономически дейности или икономически райони, където такава помощ няма да про­мени търговските условия срещу общия интерес;

-стимулиране на консервацията на културното и истори­ческото наследство, когато такава помощ няма да повлияе на търговските условия и конкуренцията в Общността да се развият срещу общия интерес;

-други категории помощ, които могат да се определят от Съвета на министрите с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията.

ІІІ. Защита на потребителя

съгласно чл. 153, "с цел да се насърчава интересът на потре­бителите и да се осигури висока степен на тяхната защита Общността ще допринася за защита на здравето, безопасността и икономическите интереси на потребителите, както и ще подкрепя тяхното право на информация, образование и правото им да се организират, за да отстояват своите интереси”. Политиката на защита на потребителя се включва като Глава XI в ДЕС и се основава на прилагането на принципа на допълняемостта, като мерките на ЕС допълват, без да заместват дейностите на националните, регионалните и местните власти. На практика ролята на ЕС е да създаде общо равнище на защита на потребителите в контекста на единния пазар, като на национално равнище може да се приемат и други мерки, които обаче да не изпълняват ролята на търговски бариери.

Действията на ЕС се насочват към:

-гаранции, че интересите на потребителите са взети пред­вид при развитието на други политики на ЕС

-подобряване прозрачността на пазара;

-повишаване безопасността на потребителските продукти и услуги предлагани на единния пазар

-засилване доверието на потребителите чрез разширяване потока от информация.

-развитие на система за диалог между Комисията и организациите на потребителите.

Организациите на потребителите играят важна роля за оказване на натиск върху производителите да повишат безопасноста и качеството на стоките, като подържат конкурентни цени и вземат предвид необходимоста от опазване на околната среда. Тези, организации представляват потребителите пред съдебните власти, търговията индустрията и др., поради което ЕС подпомага разви­тието на структурите и дейността им, както и информирането на потребителите за техните права и интереси. Наред с това се подкрепят и пет общи наднационални структури:

-Европейското бюро на потребителските съюзи;

-Комитетът на семейните организации в Европейските оощности

-Европейската общност на потребителските кооперации;

-Европейската синдикална конфедерация;

-Европейския междурегионален институт за потребителски проблеми.

Бъдещото развитие на политиката за защита на потребителите през последните години ще се съсредоточи върху три групи приоритети:

-предприемане на действия от общ интерес на потребителите в областите финансови услуги, основни публични услуги безопасност на храните;

-разработване на дългосрочни мерки в обучението на потребителите, устойчивото потребление и осигуряване на ползи от информационното общество;

-предоставяне на техническа и друга помощ на държавите от Източна Европа и развиващите се страни за развитие на собствени политики в полза на потребителите.

При прилагането на тези приоритети Комисията ще активи­зира отношенията си с организациите на потребителите в ЕС на национално и регионално равнище.

ІV. Обществените поръчки

Обществените поръчки в ЕС включват договори за общест­вени работи и покупки на стоки и услуги от пу6лични власти и обществени структури. Предвид факта, че по обем те са около 14% от БВП на Съюза, на Европейския съвет в Лисабон беше поставен въпросът за опростяване и модернизиране на законодателството и директивите, регламентиращи обществените поръчки. Те са главно по отношение конкурентното провеждане на търговете, за общест­вени поръчки, съвместимост и еднакво третиране на участниците в търговете за осигуряване на най-добро използване на средствата. За това беше приет пакет от мерки за засилване конкурентоспособностга на европейските компании, ефективно разпределение на обществените ресурси, икономически растеж и създаването на работни места.

Въпросът за подобряването на функционирането на ЕВП в ус­ловията на изградения Икономически и валутен съюз беше поставен на Европейския съвет в Амстердам. Фактори за това са значени­ето на единния пазар за развитието на европейската икономика и заетостта, конкуренцията и поведението на европейските компа­нии и влизането в сила на Европейската валутна система. Планът включва четири стратегически цели, които ще бъдат реализирани на три фази. Стратегическите цели са:

-Повишаване ефективността на правилата- подобряване приложението на директивите, засилване процеса на взе­мане на решения, опростяване на законодателството, разширяване диалога между гражданите и институциите на ЕС (предложено на Европейския съвет в Кардиф), преодоляване слабостите на правната рамка (Зелената книга за обществените поръчки).

-Преодоляване на основните изкривявания на пазара- в областта на данъчното облагане и конкуренцията.

-Премахване на отрасловите пречки за пазарна интеграция- в сферата на технологичното развитие,

информационното общество, лиоерализацията в областа на електроснабдяването, телекомуникациите, транспорта и др.

-Доближаване на единния пазар в полза на всички граж­дани- предоставяне на информация за дейността на ин­ституциите на ЕС, Европейската служба по заетостта, социалната защита, околната среда и граничният контрол.

Реализирането на тези цели ще се осьществи на три фази:

-Първата фаза включва действия, чието прилагане в краткосро­чен план няма да изисква адаптиране на регулациите на ЕС, а са свързани с практически стъпки на Съюза и на националто равнище за подобряване приложението на вече приетите регламенти.

-Втората фаза покрива мерки, които са предложени за адаптиране от Европейския парламент и Съвета на министрите в контекста на подготовката за ЕВС.

-Третата фаза ще обхваща действия в области, където съществуват изоставане и трудности в приложението на регулациите както и необходимите институционални стъпки.

VІ. Развитие ла ЕВП

По-нататъшното сближаване на законодателството се обуславя от значителните инвестиции за инфраструктура и услуги за изграждането на информационното оощество, трансевропейските мрежи-транспортни, енергийни и телекомуникационни, и създа­ването на панконтинентална икономика. Наред с това разширява­нето към Централна и Източна Европа изисква съществена подго­товка, тъй като 94.53% от директивите са вьзприети от национал­ните законодателства.

За успешното функциониране на Единния вътрешен пазар страните-членки трябва да преодолеят съществуващите различия при прилагането на законодателството на ЕС. Във връзка с това мо­гат да се дефинират следните проблеми:

-Различията в прилагането на законодателството могат да бъдат пречка за ефективна търговия, което ограничава фирмите в използването на ЕВП.

-Търговията с някои стоки и услуги се затруднява от недоброто взаимно разбиране на национални норми и стандарти при отсъствието на европейско законодателство. Поради това се изисква от страните-членки да признаят взаимно въведените след 1997г. национални регулации.

-Свободното движение на хора и отворените граници да­ват възможност за движение на престъпници, наркотрафиканти и нелегални имигранти, което изисква допълнителни мерки, особено в полицейското сътрудничество и контрола при влизане на граждани от трети страни.

-Данъчното облагане- проблеми, свързани с двойното облагане на компании и дискриминации срещу граждани от друга страна-членка, както и приспадането на разходи като застраховки или ипотечни заеми при данъчното об­лагане от друга страна-членка.

Предвид ролята на ЕВП комисията насочва вниманието си в следните области:

-допълване и засилване на законовата рамка особено в рам­ките на инициативата Европейска компания за елимини­ране на двойното данъчно облагане;

-подобряване функционирането на единния пазар с приложението на регулациите на ЕС в националните за­конодателства.

-утвърждаване на ЕВП като крайъгълен камък на Икономическия и валутен съюз, особено при въвеждането на единната валута;

-премахване пречките пред свободното движение на гражданите, защитата на потребителите и засилването на социалните и екологичните направления на ЕВП;

-адаптиране на единния пазар към технологичните изменения- главно при регулациите за информационното об­щество и при изграждането на трансевропейските мрежи;