3. Повишаване качеството на индустриалните отношения, което ще издигне социалния диалог до равнище, допринасящо за увеличаване на конкурентоспособността и солидарността, баланса в интересите и модернизирането на Европейския социален модел, за взаимодействие при социалния диалог на европейско и национално равнище, развитие на стратегията за обучение и квалификация през целия живот.
4. Подготовка за разширяването- чрез създаването на условия за балансирано икономическо и социално развитие, наблюдение за прилагането на регулациите на ЕС, подкрепа на социалния диалог в страните-кандидатки и сътрудничество с граждански организации в ЕС, партньорство при прилагане на предприсьединителната стратегия в социалната област.
5. Стимулиране на международното сътрудничество- за обмен на опит и добра практика с международни организации в областта на заетостта, образованието и квалификацията, социалната защита и спазването на основните социални права, организиране на международни форуми.
6. Мониторинг, осъществяван по линия на сътрудничеството на националните институции и органите на ЕС, както и създаването на мрежи от националните инспекции по труда за наблюдение на прилагането на законодателството на ЕС.
ІІ. Инструменти на социалната политика
А. Европейски социален фонд- основен финансов инструмент Съгласно чл. 146 от ДЕС "от гледна точка подобряване на възможностите за заетост на трудоспособните на вътрешния пазар и по този начин да се допринесе за повишаване на жизнения стандарт, се учредява Европейски социален фонд, който да съдейства за сьздаванего на заетост и увеличаване на географската и трудовата мобилност в ЕС и да улесни адаптирането към индустриалните промени и измененията в производствените системи, особено чрез квалификация и преквалификация". Конкретизирането на принципите и рамката на действие на Европейския социален фонд (ЕСФ) за периода 2000-2006г. цели подкрепата на Европейската стратегия за заетост като част от "План 2000" във връзка с реформата в структурните фондове. За гарантирането на съвместимост и комплементарност на мерките за съдействие на работещите на пазара на труда и развитието на човешките ресурси фондът ще подпомага регионите, покрити от цел 1, 2 и 3. ЕСФ отпуска средства за предотвратяване и противодействие на безработицата, развитие на човешките ресурси и социално интегриране в трудовия пазар. Наред с това се стимулира високото равнище на заетост, равните възможности между мъжете и жените, устойчивото развитие и икономическото и социалното сближаване.
-Основните области на приложение на фонда са:
*разработване на политики за активен трудов пазар с цел противодействие срещу безработицата, избягване на дългосрочната безработица, улесняване на реинтегрирането на дългосрочно безработните в пазара на труда, както и интегрирането на младите хора;
*стимулиране на равните възможности за всички при достъпа до трудовия пазар, с особено внимание към личностите, застрашени от отпадане;
*повишаване квалификацията, образованието и провеждането на политика за обучение през целия живот;
*насърчаване на обучената, добре квалифицирана и мобилна работна сила, иновациите и адаптивните форми на организация на труда и предприемачеството;
*специфични мерки за подкрепа на активното участие на жените на пазара на труда.
-В допълнение ЕСФ разработва и три хоризонтални направления:
*стимулиране на местни инициативи за заетост (вкл. и Териториалния пакт за заетост);
*социалните аспекти и заетостта по линия на информационното общество;
*равни възможности между мъжете и жените (като част от обединяването на политиките за равни възможности).
-Европейския социален фонд прилага три форми на финансово подпомагане:
*подпомагане на индивиди, които представят документи за съответствие на приоритетните направления като образование, квалификация, кариерни възможности и др.;
*подпомагане за структури и системи, развиващи дейности за повишаване персоналната ефективност на индивидите;
*допълващи мерки (предоставяне на услуги и оборудване за грижи за зависими хора, стимулиране квалификацията по социални дейности, публично представяне и информационни кампании).
Финансирането от ЕСФ се осъществява съобразно националните приоритети, включени в Националния план за действие по заетостта, който се разработва от страните-членки и се оценяват очакваните ефекти.
Б. Социален диалог - най-ефективният път за модернизиране на договорните отношения, адаптиране на организацията на труда и развитие на адекватен баланс между гъвкавостта и сигурността
В ЕС социалният диалог обединява организациите на работодателите и професионалните съюзи за дискутиране на общите действия, преговаряне и подпомагане развитието на дейността на
институциите на ЕС. В рамките на индустриалните отношения се формират следните социални партньори: правителството, организациите на работодателите и организациите на заетите и съответните равнища на социален диалог.
Модели на социален диалог в ЕС
Освен с посоченото дотук, инструментите на социалната политика на ЕС са свързани и с:
*подобряване на законодателството- чрез развитие и адаптиране на стандартите в областта на основните социални права и предизвикателствата на изграждането на Европейското социално пространство;
*отворения метод на координация- приет в контекста на решенията за развитие на политиките за заетост на Европейските съвети от Люксембург, Лисабон и Фера;
*програмите в рамките на инициативите на ЕС;
*координирането и съчетаването на инициативи и програми за развитие;
*анализи и изследвания на политиката- особено по отношение прилагането на Програмата за социална политика.
Очаква се разработването на годишни доклади за състоянието на заетостта, равенството между половете, социалната ситуация и индустриалните отношения.
Наред с тези инструменти ЕС е създал и подкрепя дейността на агенции, които да работят в дефинираните направления. Тук се включват:
*Европейската фондация за подобряване условията на живот и труд (Дъблин);
*Европейската агенция за здраве и безопасност на труда (Билбао);
*Центърът за мониторинг на расизма и ксенофобията (Виена);
*Европейския център за развитие на професионалното обучение (Солун);
*Европейската фондация за квалификация (Торино).
ІІІ. Инициативи на ЕС
За програмния период 2000-2006г. ЕС развива инициативата в областта на човешнките ресурси, следвайки предишните инициативи EQUAL и ЕМРLOYМЕNТ. Главна цел е развитието на нови форми на приобщаване при изпадане, дискриминация и неравни възможности по отношение пазара на труда. Инициативата покрива райони във всички страни-членки за да се осигури ефективно използване на финансирането чрез концентрация върху малък брой големи проекти, осъществявани от няколко партньора. Проектите трябва да отговарят на приоритетите, дефинирани от страните-членки и Комисията.
1.Инициативата EQUAL се осъществява в три направления:
-Направление А- намаляване дискриминацията и нееднаквите възможности на пазара на труда. Проектите трябва да отразяват приоритетите, съгласувани между страните-членки и Комисията съобразно Европейската стратегия за заетост, и да се осъществяват от публични и частни партньори и асоциации чрез международно сътрудничество.
-Направление В- проекти от мрежи на национално равнище за обмен на информация и разпространяване на резултатите от най-добрите проекти.
-Направление С- съвместна работа на Комисията и страните-членки за изучаване на най-добрите практики и тяхното въвеждане при разработването на приоритети за развитие на политиката, както и прилагането им в инициативата EQUAL.
За 2000-2006г. инициативата EQUAL ще се финансира с 2847 млн. евро от ЕСФ. Националните предложения трябва да използват критериите равнище на заетост и квалификация, неравенство между половете при достъпа до пазара на труда, равнище на бедност и брой на търсещи убежище.
ІV. Иновативни мерки и техническо подпомагане
За повишаване ефективността на прилаганите мерки в рамките на социалнта политика на ЕС и финансирането от ЕСФ в ЕС и страните-членки се развиват следните дейности:
-иновативни мерки и пилотни проекти за трудовия пазар, заетостта и квалификацията;
-изследвания и обмен на опит, който създава мултипликационен ефект;
-техническо подпомагане, насочено към подготовката, разширяване обхвата и прилагането на дейности, финансирани от ЕСФ;
-мерки, насочени към работодателите от фирми в две и повече страни-членки в рамките на социалния диалог;
-информационни форуми за различните партньори, вкл. крайните получатели и обществеността.
ХІV. Индустриална политика на ЕС: към Европа на предприятията
Индустриалният сектор заема ключова позиция в интеграционните процеси, особено за растежа на националните икономики. В много държави продължава реализирането на индустриална политика, която се насочва към интегрирането на отраслите, към специализацията, концентрацията и адаптирането на фирмената структура. В ЕС индустриалната политика се развива както в контекста на усъвършенстване на регулациите, така и в преструктурирането на сектора с цел повишаване на неговата конкурентоспособност и подкрепа на инвестициите и заетостта.
І. Цели на индустриалната политика на ЕС
За развитието на индустрията ЕС (чл. 157 от ДЕС) "ще осигурява условията, необходими за конкурентоспособността, като в съответствие със системата на отворени и конкурентни пазари дейността ще се съсредоточи върху:
-ускоряване на приспособяването на индустрията към структурните промени;
-създаване на условия, благоприятстващи инициативността и развитието на предприемачеството в ЕС и особено на малките и средните предприятия;
-насърчаване създаването на среда, благоприятна за сътрудничеството между предприемачите;
-подпомагане на по-доброто използване на индустриалния потенциал за политиката на иновации, научни изследвания и технологично развитие"
Договорната регламентация в ЕС не предвижда ценови и количествени ограничения на пазарите на индустриални продукти. Освен това интервенциите, които в някои случаи се предприемат от страните-членки, трябва да се осъществяват в съответствие с правилата на политиката по конкуренцията и съответните директиви. По отношение на третите страни действат правилата на общата тьрговска политика, и съгласно с тях могат да се използват мита върху внос за онези продукти, които са обект на ценови регулации или на други политики на ЕС. Това се отнася особено до търговията със стомана и черни метали, които са обект на ценова регулация, квоти и ограничения за внос съобразно Договора за ЕОВС (чл. 61).
Съвременният подход към индустриалната политика на ЕС е обусловен от процесите на глобализация и растежа на новата, базирана на знания икономика. На европейския съвет в Лисабон ЕС си постави за цел да развива предприемачеството и иновативността, за преодоляването на новите предизвикателства, което включва:
-вьзнаграждаване на поемащите риск и развитие на предприемаческия дух в образованието;
-подобряване на бизнес-средата;
-стимулиране на новите модели на електронна икономика- по линия на електронната търговия, Интернет и информационните и комуникационните технологии, приобщаване на МСП;
-използване предимствата на Единния вътрешен пазар;
-идентифициране и разпространение на резултатите на най-добрата практика.
Посрещането на тези предизвикателства дефинира и целите на политиката на предприятията за периода 2000-2005г.:
-развитие на предприемачеството като стойностна черта на живота;
-стимулиране на иновациите и възможностите да се управляват положителните промени;
-подобряване на регулациите и бизнес-средата, в която да могат да се развиват иновациите и предприемачеството;
-подкрепа на конкурентоспособността на предприятията в базираната на знания икономика;
-подобряване на финансовата среда за предприятията;
-създаване на мрежи за подкрепа на бизнеса и за предоставяне на услуги с цел улесняване сътрудничеството между предприятията в съответствие с правилата на ЕС и националните регулации;
-улесняване достъпа до пазарите на стоки и услуги;
-насърчаване на по-доброто разбиране и използване на услугите, особено на бизнес-услугите.
Така формулираните направления целят създаването на климат на доверие между предприятията в ЕС, улесняване стартирането на бизнес и достъпа до пазара, особено за нови продукти. В тази насока е важно да се подобри системата за стандартизация, защита на интелектуалната собственост, както и либерализацията на определени сектори, например телекомуникациите. Решаването на посочените въпроси в рамките на институциите на ЕС се реализира в следните области:
-Допълване и управление на Единния пазар на продукти- по линия на усъвършенстване регулациите за ЕВП съобразно чл.95 от ДЕС, както и адаптиране на новите стандарти в рамките на вътрешната хармонизация.
-Конкурентоспособност и подобряване на бизнес-средата- в контекста на решенията от Лисабон и в рамките на инициативите ВЕSТ и многогодишните програми за предприятията 2001-2005 г.
-Рамкови програми за иновации и изследвания- като допълващи рамковите програми за изследвания и координиране на националните политики за насърчаване на компании, развиващи иновации, и общественото разбиране за ролята им.
-Неюридически дейности в сектора- в разбирането на чл. 157, развитието на Плана за действия, на контактите между малките и големите компании, съвместни действия с други политики на ЕС и др.
-Конференции и сътрудничество с други насоки на европейската интеграция с цел по-доброто използване на ресурсите и създаване на ефективна бизнес среда.
-Външни отношения и разширяване- в контекста на развитието на отношенията с трети страни и подпомагане с експертиза процеса на подготовката им за присъединяване.
-Преки действия- в рамките на мрежите от евроинфо центрове и центровете за разпространение на иновациите, организирането на биеналета и развитие на контактите с индустриите.
-Други- управление, администрация, търговски процедури, разпространение на резултати от изследователски програми.
Тези направления ще бъдат финансово осигурени както от бюджета на ЕС по линия на индустриалната политика, така и от други политики, допринасящи за конкурентоспособността на европейските компании.
ІІ. Структурна политика и повишаване на конкурентоспособността
Преструктурирането на сектора е заложено в правната регламентация на договорите за ЕИО и ЕОВС. Тя предвижда използването на стимули за инвестиции и финансова подкрепа за проекти за преструктуриране, както и социални мерки в контекста на преструктурирането на фирмите. Тази политика се базира на разширяване на конкуренцията и използването на ценовите предимства на интегрираните пазари, които стимулират ефективността на производствените фактори и гарантират постоянно повишаване на качеството на продуктите.
Европейската структурна политика е свързана с подкрепата за националните индустриални политики, с използването на инструментите на общата търговска политика, главно с тези на външната защита, политиката по конкурентоспособността- с инструменти като държавна помощ, както и механизмите на ЕВП по линия на уеднаквяването на техническите стандарти. Особено място в индустриалната политика заемат въпросите за ефективността на сектора, особено реконверсията на старите отрасли като стомана и текстил. Наред със спада в тях трябва да се отбележи и значителното развитие на модерни отрасли като електроника и телекомуникации, които стимулират технологичните иновации, обект на големи програми на ЕС.
Меморандум на Комисията „Индустриална политика” поставя въпроса за повишаване на конкурентоспособността на европейските фирми на световните пазари с използването на предимствата на ЕВП чрез ускоряване на структурната адаптация, трансгранично сътрудничество и стимулиране въвеждането на нови технологии. Секторната политика е базирана на насърчаване на ключови технологични отрасли и на развитие на чувствителните отрасли с определени интервенции. Бялата книга за растежа, конкурентоспособността и заетостта от 1993г. Предлага практически насоки за засилване на динамиката и растеж, базиран на създаването на работни места, развитие на информационната инфраструктура за засилване конкурентоспособността на европейския бизнес. Следвайки тези насоки, ЕС развива инициативи, програми и
проекти за разработване и прилагане на нови технологии и за подкрепа на индустрии, които ще навлизат на динамични пазари.
Съюзът стимулира конкурентоспособноатта чрез създаването на благоприятна среда за функциониране на индустрията и разширяване възможностите на бизнеса. За тази цел се осъществяват следните дейности:
-подобряване на регулациите за достъп до пазара, продуктовите спецификации, търговската политика и конкуренцията;
-влияние върху възможностите за адаптиране на индустрията към структурните изменения, поддържане на стабилна макроикономическа среда, подкрепа на обществените очаквания за индустрията, главно по линия на устойчивото развитие, и мерки за стимулиране на непреките инвестиции в области като технологиите и квалификацията.
Следвайки насоките на Бялата книга, индустриалната политика на ЕС включва следните области и цели на въздействие:
1.Първо, стимулиране на косвените инвестиции и по-конкретно:
-анализиране на потребностите и направленията на развитие на технологиите и иновациите;
-прилагане на възможностите на информационното общество за повишаване на конкурентоспособността на индустрията и преодоляване на препятствията, които съществуват в тази област;
-развитие на нови инструменти за стимулиране на непреките инвестиции в области като информационните технологии, образованието, квалификацията и трансграничното сътрудничество.
Реализирането на тези цели е предизвикано от нарастване на конкуренцията чрез използването на технологиите. Това изисква увеличение на инвестициите в тази сфера, квалификация и развитие на изследванията. Стимулирането на ефективно използване на знанията чрез подобряване на управленската практика трябва да се осъществява чрез активно прилагане на информационните технологии като част от стратегията на ЕС за повишаване на конкурентоспособността. Една от главните задачи на ЕС е използването на програмите за изследвания и развитие за повишаване на конкурентоспособността. Те се насочват към разработване и прилагане на информационни и комуникационни технологии, подобряване на околната среда и качеството на живота, енергетиката и транспорта. От особено значение са проектите в областта на транснационалното сътрудничество между индустрията, изследователите и внедрителите. Главно предизвикателство е разработването на програми в областта на информационните технологии.
2.Второ, важен проблем на европейската промишленост е качеството на продуктите, поради което се работи за подобряване на регулациите и стандартите. Политиката по качеството се насочва както към управленските стратегии, така и към сближаване с други политики на ЕС, влияещи върху мениджмънта на компаниите, т.е. развитие на индустриалното сътрудничество, по линия на:
-разширяване практиката на сътрудничество, разработена в рамките на програмата "Еsprit" и в други сфери;
-провеждане на форуми и дискусии в области като взимането на решения, разширяване на пазарите и т.н.;
-разработване на програми за развитието на електрониката и елементната база, както и географското й разширяване;
-по-добро използване на съществуващите програми за индустриално сътрудничество като ЕСIР, JОРР, "Interprise", РЕСО и др.
Основно направление на политиката по насърчаване на индустриалното сътрудничество в ЕС е подпомагане на изграждането на правна, регулативна и организационна рамка на съвместната работа на заинтересуваните страни. За тази цел се организират дискусионни форуми и обмен на информация в и извън ЕС. При това е особено значимо приложението на натрупаната практика в рамките на програмата "Еsprit", допълнена с инициативи като програмата "ЕС-Япония" в областта на битовата електроника и конкурентоспособността в сектора на преработващата промишленост.
Приоритет на европейската индустрия е стимулиране на сътрудничеството между индустриалните субекти. В тази насока се структурират отношенията между европейски и американски бизнесмени в рамките на Трансатлантически бизнес-диалог, който консултира правителствата по приоритетите на индустриалната политика.
3.Трето, засилване на конкуренцията чрез:
-въздействие върху функционирането на пазарите чрез съгласуване между политики на ЕС, влияещи на конкурентоспособността;
-подобряване на регулациите на вътрешния пазар чрез ефективно прилагане на изисквания за качество;
-усъвършенстване на стандартите в областите, където това е необходимо;
-осигуряване на съвместимост чрез дифузия на информацията за вътрешния пазар и инструментите за стимулиране на пазарната интеграция;
-наблюдение на въздействието на различните политики на ЕС върху конкурентоспособността и предлагане на промени, когато е необходимо.
3.1.Изграждането на единен пазар на продукти изисква разработването на отворени стандарти и премахването на пречките пред конкуренцията. Приоритет в тази област остават ефективното прилагане на регулации и стандарти, особено при създаването на информационното общество, както и постоянните оценки на влиянието на различните политики на ЕС върху индустриалния сектор. Установяването на общи регулации и създаването на вътрешния пазар води до намаляване на разходите за единица продукция, разширява трансграничното сътрудничество и засилва иновациите. Подобряването на функционирането е свързано с допълването на корпоративното законодателство, публичния надзор и данъчната хармонизация.
3.2.Разработването на отворени стандарти включва три взаимно свързани направления- регулации (инструменти, адаптирани от правителствата), стандарти (спецификации, разработени от стандартизационните институции с подкрепата на представители на индустрията, потребителски организации и администрацията) и сертификация (средство за доказване качеството и съответствието на техническите изисквания). Новият подход към хармонизацията и стандартите е, че вместо да предлага технически решения, законодателството на ЕС се ограничава до създаването на основни изисквания (например свързани със сигурността, защитата на здравето и околната среда), на които трябва да отговарят продуктите на пазара. Продукти, произведени съгласно хармонизираните европейски стандарти, задължително трябва да отговарят на тези изисквания.
-Регулации. Насочени са към хармонизирането и унифицирането на европейската регулативна практика, към сближаване на законодателствата на страните и премахване различията между съществуващите национални регулации, които се отразяват върху цените за потребителите.
Целта е да се гарантира, че продукт, предназначен за продажба в една страна-членка, може да се продава и на пазарите на останалите. Сближаването на законодателствата осигурява свободен достъп на висококачествените стоки до европейския пазар с предимства за потребителя и за конкурентоспособността на индустрията.
-Стандартизация. Създава възможност за съвместно функциониране на оборудване и уреди в различните страни-членки, без да се уврежда качеството, сигурността или околната среда. Стандартите дефинират техническия профил и характеристики на оборудването и се разработват от национални и европейски стандартизационни организации, в които членуват производителите, потребителите и националните власти. Много от инициативите в тази област идват и от отделни сектори на индустрията, европейките стандарти се разработват в подкрепа на редица политики като Единния вътрешен пазар, индустриалната политика и екологията.
-Сертификация- издаване на документ за производителя, който показва доколко продуктът отговаря на стандартите и регулациите, изискващи се за продажбата му в ЕС. Това влияе в най-голяма степен на вътрешния пазар, поради което Комисията подпомага многостранното уеднаквяване на сертификатите и развитието на акредитационни инфраструктури в Съюза.
Премахването на пречките пред конкуренцията е свързано главно с възможностите на някои компании да злоупотребяват с позициите на доминираща фирма, особено когато се използва и държавна помощ. Това особено засилва ролята на политиката за защига на конкуренцията. В същото време повишаването на конкурентоспособността на европейската индустрия в условията на глобализация на пазарите води до нарастване желанието на ьржавите-чпенки за отваряне на други пазари в контекста на либерализацията на международната търговия.
4.Четвърто, подобряване на публичната администрация в областта на индустрията. То включва:
-създаване на предпоставки за доближаване на публичната администрация до индустриалците и техните потребности чрез стимулиране използването на информационните технологии за изграждане на интерактивни контакти;
-насърчаване намаляването на регулативните пречки пред икономическите агенти чрез усъвършенстване на регулативните рамки на национално равнище и в ЕС;
-приложение на анализите "разходи-ефективност" и "разходи-полза" към предложенията за промени в регулациите;
-определяне на промените в деловата среда, които могат да бъдат предизвикателства пред индустрията, и осигуряване развитието на адекватни технологии за посрещането на такива предизвикателства;
-развитие на тесни контакти с индустрията и други заинтересувани за посрещане на сегашните и бъдещите предизвикателства на конкуренцията и разширяване възможностите за сътрудничество при съвместни решения.
Традиционните административни и управленски практики на публичната администрация не съответстват на достигнатото равнище на икономическо развитие, особено на вътрешния пазар и възникването на информационното общество. ЕС се ангажира в правната рамка на функционирането на вътрешния пазар и въздействието върху качеството на бизнес-средата.
4.1.Информационното общество е един от важните приоритети на ЕС. То е насочено към модернизиране на индустрията и нови отношения с публичните власти. Съюзът стимулира разработването и прилагането на трансевропейска телематична мрежа, свързваща администрациите (програмата IDА). Наред с това се подкрепят и проекти в областта на изследванията за подобряване на стандартите, развитие на специфични индустриални отрасли и иновации в подкрепа на конкурентоспособността.
ІІІ.Средства и инструменти на общата индустриална политика
Основните финансови инструменти за прилагането на индустриалната политика се базират на преки субсидии и благоприятни заеми, както и на данъчни облекчения. В национален план общото приложение на индустриалната политика се реализира в макро- и микроаспект. Първите са свързани с регулативните механизми на държавата по отношение на стопанското развитие, участието на капиталовите пазари, изследванията и развитието, както и ефективността на други фактори, обуславяйки ендогенно растежа в икономиката. Индустриалната политика на микроравнище е свързана с механизмите на конвергенция на обществените и индивидуалните възможности на отделните субекти, в случая на самите предприятия, да усвояват определени капацитети в процеса на специализация. Впоследствие механизмите на интегрирането на стопанските субекти на териториално и отраслово равнище допринасят за мултиплициране на ефектите от провежданата стратегия.
В повечето страни преобладава отрасловото подпомагане, което е свързано с преструктурирането на традиционни европейски отрасли- стоманодобив (Белгия, Франция, Люксембург), корабостроене (Дания), добив на каменни въглища (Германия, Великобритания, Франция), транспорт (Люксембург, Белгия, Дания, Германия), селско стопанство и текстилна промишленост. Наред с тези направления в редица държави се реализира и общо подпомагане за индустриалното развитие особено показателно за малките страни- Гърция, Ирландия, Нидерландия, Дания. Важен елемент от него са малките и средните предприятия, които имат особено важно значение за икономиките на разглеждания кръг държави, като стимулирането се съчетава с инвестиционната и търговската политика.
Важен елемент е и регионалното подпомагане за преодоляването на небалансираностите в националната и европейска териториална структура. Индустриалната насоченост на тази политика е подчертана във Великобритания, Италия, Иртандия. Германия и Гърция и е съществена част от преструктурирането на местните икономики. При индустриализирането на изостаналите региони изключително важна е ролята на МСП.
Така представени, националните насоки на индустриално развитие се конкретизират в национално провежданите стратегии. В тях се съчетават както преките форми на стимулиране- с отпускането на финансови ресурси, така и косвените мерки на подпомагане- най-вече фискалната и кредитната политика. Главното е, че преобладаващата част от средствата е насочена към повишаване на технологичното развитие на МСП като основен фактор за тяхното оцеляване и развитие.
В рамките на общата индустриална стратегия на ЕС продължава процесът на адаптиране на националните форми на подпомагане с общата стратегия на структурните политики. Това в значителна степен е елемент и на фискалния федерализъм, и на допълняемостта като форми на координиране на подпомагането на национално и на съюзно равнище. Общата стратегия на ЕС е в съчетаването на инструментите и на механизмите за подпомагане в основните направления и най-проблемните области на европейската индустрия. Доколкото данъците са елемент на националните политики, подкрепата от страна на ЕС включва:
-Субсидии за изследвания и развитие. Те се основават върху координирането на националните научни програми и развитието на многонационални рамкови програми. Основните области са телекомуникациите, информационните технологии, новите материали и биомедицината. Обща цел е стимулирането на сътрудничеството между компаниите, изследователските лаборатории и университетите.
-Заеми. Използват се ограничено, главно по линия на ЕИБ, но се предвижда разширяване прилагането на този инструмент.
-Структурните фондове. Стимулиращ характер иматат отпусканите средства за производствените инвестиции и за развитието на инфраструктурата.
В процеса на интегриране се засилва възможността за съгласуване на регионалната локализация в дългосрочен аспект, като се реализират допълнителни агломерационни икономии с оглед бъдещата индустриална стратегия. При съществуващите дадености регионалните условия са все още значителен фактор за различната скорост на интегриране на определени региони в общото икономическо пространство. Този подход показва предимствата на големите фирми, които в по-висока степен използват предимствата на ЕВП. По същество те отдавна са на световните пазари и както показват оценките от 100-те най-големи компании в света, ЕС е представен с 15, докато за САЩ те са 8, а за Япония- 13. Поради това европейската индустриална политика към тези компании цели повишаване на международната им конкурентоспособност чрез преструктуриране, нови технологии и иновации, особено в областта на автомобилостроенето, авиокосмическата индустрия, химическата и целулозно-хартиената индустрия, както и енергоспестяващи технологии.
Основно място в индустриалната политика на ЕС заема стимулирането на малките и средните предприятия, тъй като те са важна част от европейската производствена верига. В анализите на ЕС се прилага следният подход- предприятия, ангажиращи 0-9 заети, са микропредприятия, 10-99 заети- малки, 100-500 заети- средни, над 500- големи предприятия. Европейският контекст на МСП се проявява в следните насоки:
-Структурни- развитие на високотехнологични и екологично ориентирани отрасли и производства. Иновационната природа на МСП се проявява в 3 основни направления- участие в реализацията на изследванията, продуктовата диверсификация и маркетинг на износа.
-Външноикономически- осъществяване на експанзия на определени пазари и заемане на пазарни ниши. Фактор за това са ниските разходи и високата производителност, както и предлагането на висококачествени продукти. За европейските МСП интернационализацията на тяхната дейност означава на първо място европеизация- значително по-високо участие в търговията вътре в ЕС, отколкото навън.
-Регионални - основна форма за създаване на индустрия в селските райони и определящ фактор в регионалната стопанска структура на изостаналите райони. За динамизма на МСП в последните говори фактът, че в ЕС те допринасят за откриването там на 2/3 от работните места. В програмите на Съюза се насърчава създаването на местни условия за инвестициите, допълнени с финансови стимули, на регионални рискови капиталови фондове и консултантски центрове за МСП, съчетаване на дейностите със структурните фондове на ЕС. Особената роля на МСП в регионалната политика се свързва и със стимулиране на трансграничното сътрудничество, създаването на съвместни органи и предприемачески зони за интегрирано развитие на граничните региони. За тази цел се прилагат и технологични и иновационни програми в контекста на концепцията за еврорегионите, с които се преодоляват слабите места в общата регионална структура.
-Социални- откриване на работни места и развитие на самостоятелна заетост. МСП участват в различни програми за подпомагане на предприемачеството. За развитието им се изграждат регионални центрове за изграждане на малки фирми (инкубатори). Важен аспект на дейността на микропредприятията е функцията им да създават самостоятелна заетост, поради което в ЕС те нарастват с най-големи темпове.
Специалното внимание към структурните политики и засилването на пазарните позиции допринася за обособяването на ролята на МСП в общата индустриална структура, предвид нарасналия им дял в пазара на поддоставчици на големите индустриални предприятия. В рамките на ЕС 72% от заетите са в МСП. Поради това и засилването на пазарните им позиции в европейския контекст се свързва със стимулиране на партньорството между големите и малките предприятия по линия на хоризонталните и вертикалните връзки. В тази насока политиката към тях се разработва на базата на концепцията за "позитивна приспособяваща се политика" към бъдещите индустрии. Ето защо МСП ще засилват ролята си в осъществяването на "хоризонтална" индустриална политика. Тя е свързана с развитието на междуиндустриалното коопериране и предвижда прилагането на следните мерки:
-стимулиране на контактите между индустриите за изследвания, насочени към повишаване на конкурентоспособностга;
-стимулиране на трансфера на фундаментални знания към индустриална приложимост;
-насърчаване търсенето на технологични продукти и разработването на съответни технологични стандарти, модерни комуникации и технологична ориентация;
-подобряване на технологичната основа чрез специфични знания в специализираните висши училища.
Поради това, че МСП са част от общата стратегия за засилване на позициите на европейската индустрия на световните пазари, те заемат и значително място в стратегията за технологично обновление. В този контекст се подпомагат процесите на лицензирането на продукти, особено на големите компании в областта на високите технологии, с цел улесняване на тяхното усвояване от МСП. Във връзка с това се поощрява и създаването на бази данни и каталози на организации, подкрепящи приобщаването на МСП в общата сгратегия, проектите и програмите за стимулиране, насърчаване на участието в търговски и индустриални изложения, при особеното внимание към технологичното развитие главно по линия на високотехнологичните програми на ЕС.
Важното място на МСП се подчертава от разработената и приета на европейския сьвет във Фера (19/20 юни 2000 г.) европейска харта за малките предприятия, която е в основата на рамката за действие на база Многогодишната програма за предприятията и предприемачеството 2001-2005г. За нейното приложение беше разработена и Инициативата ВЕSТ. Тя цели подобряването на бизнес-средата и улесняване иновациите и адаптирането към структурните промени чрез разработването и прилагането на мерки на равнище ЕС в приоритетни области и в контекста на други програми за изследвания и развитие, особено за МСП. В същото време се определят и областите, в които страните-членки трябва да осъществяват мерки за стимулиране на конкурентоспособността и предприемачеството.
Сподели с приятели: |