ІІІ. Инструменти на Общата селскостопанска политика

Организацията на общия пазар на селскостопански продукти се осъществява чрез интервениране в цените на вътрешния пазар, контрол върху равнището на вноса и ограничаване на производ­ството, въздействие върху производствените условия с подкрепа на производителите и отношенията между тях, стимулиране на маркетинговите структури, субсидии за компенсиране на неблаго­приятните природни условия, специални програми за изостава­щите райони и средиземноморските страни.

Основен инструмент на ОСП е Европейският фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ЕФОГСС), който изразява принципа на финансовата солидарност на ЕС. Той е най-голямото бюджетно перо и обхваща приблизително 47% от бюджетните разходи.

Сектор "Гарантиране" покрива разходите за организиране на пазара и мерките за селско развитие, които допълват подкрепата в регионите извън цел 1, както и ветеринарните разходи и мерките за информиране за приложението на ОСП, като ангажира около 90% от разходите.

Сектор "Ориентиране" финансира другите разходи за селско развитие- финансиране на структурни изменения- модернизация и технологично обновление, маркетинг и преработка на продук­цията, диверсификация и т.н., като обхваща около 10% от разхо­дите. Този сектор сътрудничи и с другите структурни фондове за финансиране на селските райони. Предвижданите изменения в тази насока включват развитие на регионалната децентрализация на мерките и разширяване прилагането на ко-финансирането.

За финансиране от ЕФОГСС всяка страна трябва да представи на Комисията:

-подробна информация за органите и институциите, които са акредитирани да осъществяват плащанията;

-където има акредитирана повече от една агенция- подробна информация за институцията, отговорна за сьбирането на данните, предоставяни на Комисията, и осигуряваща хармонизирането и прилагането на регулациите;

-имената, статута и нормативния акт за акредитиране на агенцията за плащане;

-подробности за условията- административни, счето­водни, вътрешен контрол- при които се прилагат регулациите на ЕС в рамкитенаОСП.

Лицензираните агенции в страните-членки осъществяват шащанията съобразно правилата и ежемесечно представят отчети на Комисията. Финансовите ресурси, които се покриват от ЕФОГСС, се отпускат под формата на аванси за покриване не необходимите разходи. Допълнително се предоставят средства под формата на работен капитал за прилагането на програмите за селско развитие. Комисията осъществява изравняването на сметките и осьществява контрол върху извършваните плащания.

За програмния период 2000-2006г. за ко-финансиране на програмите за селско развитие в страните-членки по линия на ЕФОГСС сектор "Гарантиране" ще се отпуснат 4339 млн. евро. Освен това ще се покрият от 50 до 75% от разходите за информи­ране и разпространяване на Европейския модел на селско стопан­ство сред фермерите, основно по линия на семинари визити, публикации и др.

Глобализацията на световната търговия, нарастващите изисквания към качеството от страна на потребителите и разширяването на ЕС са значителни предизвикателства към Европейското селско стопанство. Промените са свързани не само с пазарите на селскостопански продукти, но и със състоянието на местните икономики в селските райони и бъдещето на сектора. Това обуславя потребността от насочване към балансирано развитие на селските райони, които са 80% от европейската територия. При това съчетаването на ОСП и селското развитие трябва да допринасят за икономическото и социално сближаване в ЕС. Така новата политика на селско развитие ще бъде "втори стълб" на общата селскостопанска политика. Като съществена част от Европейския модел на селско стопанство тя ще укрепи и разшири рамката за гарантиране на бъдещето на селските райони и ще стимулира поддържането и създаването на заетост. Политиката на селско развитие се основава на следните принципи:

-многосекторност и интегрираност- насочено към диверсифициране на селската икономика, създаване на източници на доходи и заетост, както и защита на селското етнографско наследство.

-Гъвкавост на помощите за селско развитие, базирано на допълняемостта, стимулиране на децентрализацията и кон­султациите на регионално, местно и партньорско равнище.

-Прозрачност при прилагането и управлението на програмите, основаващо се на опростени процедури и регулации.

Съществен елемент на новата политика е прилагането на нов метод на интегриране на различни политики, които да гарантират устойчиво и балансирано развитие на европейските селски райони. Главните направления на това развитие са:

-въздействие върху селскостопанския и горския сектор;

-повишаване конкурентоспособността на селските райони;

-опазване на околната среда и селското етнографско наследство.

Политиката на селско развитие включва прилагането на след­ните мерки:

-Инвестиции във фермерство- за модернизиране, обо­рудване, подобряване условията на работа и труд. Ще се покриват разходи до 50%, (до 55% за проекти на млади фермери) в изостаналите райони и до 40% (до 45% за проекти на млади фермери) в другите региони.

-Развитие на човешките ресурси- главно привличането на млади фермери (еднократна помощ от 25000 евро или субсидии за сключени заеми на същата стойност), по-ранно оттегляне от заетост на фермери и работници под 55 години (помощта за фермери е до 150 000 евро, но не повече от 15 000 годишно и за работници 35 000, съответно 3500 годишно), квалификация- усвояване на нови методи за производство на качествени продукти и опазването на околната среда.

-Подпомагане на изостанали райони и райони, обект на екологични ограничения, определено на база от 25 до 200 евро на хектар.

-Развитие на горското стопанство- подкрепят се финансово собственици на гори (физически и юридически лица, местни власти) за инвестиции за икономическо, еколо­гично и социално развитие, производство и маркетинг на дървесина, създаване на сдружения на заети в дърводобива, устойчиво развитие и околна среда и др. Плащанията ще бъдат за подобряване на мениджмънта (не повече от 5 години), за компенсиране при залесяване за период от 25 години (725 евро на хектар за фермери и асоциации и 185 евро на хектар за други частни собственици).

-Развитие и маркетинг на селскостопанските продукти-подкрепят се инвестиции до 50% от разходите в региони, покрити от цел 1 и по 40% за другите.

-Агроекологични мерки- ще се подпомагат програми за пеггодишен период, като помощта ще бъде до 600 евро на хектар за едногодишни зърнени култури, 900 за специ­фични многогодишни и 450 за друг тип земеделие.

-Мерки за общо развитие на селските райони (съобразно чл. 33 от ДЕС)- засилване и консолидация на земята, развитие на услуги и маркетинг на качествени продукти, развитие на селските икономики и населените места, децентрализация па дейностите, управление на ресурсите, развитие на туризма и опазването на околната среда, подобряване на финансирането.

Финансирането на политиката за селско развитие е по линия на двата сектора на ЕФОГСС като мерките прилагани в регионите покрити от цел 1 се подпомагат от сектор "Ориентиране”, а регионте извън цел 1- от сектор "Гарантиране" (около 4.3 млрд. евро годишно) в посочените на Фигура 2 направления.
Структура на финансирането на мерките за селско развитие за периода 2000-2006 г.



Разпределение на средствата от ЕФОГСС (Гарантиране )за селско развитие 2000-2006 г.

Фигура 2

Финансирането на селското развитие ще се осъществява чрез прилагане от структурните фондове на принципите на програмирането. Програмите са три типа:

-Хоризонтални програми за селско развитие- прилатани главно по линия на ЕФОГСС/ Гарантиране, отразявайки ролята на селското развитие като "втори стълб на ОСП".

-Програми за регионите, покрити от цел 1- целеви регио­нални програми като елемент от политиката на икономи­ческо и социално сближаване.

-Програми, допринасящи за ре конверсия в селски региони, покрити от цел 2, които са тясно свързани с приложението на други структурни фондове.

V. Бяла книга на Комисията за безопасни храни и създаване на Регистър на фермите

Приемането на Бялата книга цели разработването на мерки за по-голяма степен на защита на потребителите на храна в ЕС. Тя е програма за законодателни реформи и създаване на Регистър на фермите и други институции с оглед подобряване стандартите за безопасност на храните. Основен принцип на политиката на безопасност на храните е комплексният интегриран подход при строго дефиниране на отговорностите на ОСП и индустриалната политика и за повишаване конкурентоспособността на европейската хранително-вкусова промишленост. Главните инициативи са:

-Създаване на Европейска институция за храни.

-Разработване на законодателство за безопасност на хра­ните, базирано на принципите:

*отговорност на лицата, заети с производството и пре­работката на храни;

*определяне състава на фуражите;

*анализ на риска с научни оценки, управление и информация;

*прилагане на принципите на превенция, ако е необходимо.

-Контрол върху приложението на законодателството- създаване на критерии от Комисията, принципи на прилагането им и сътрудничество между националните ин­ституции.

-Информиране на потребителите.

-Мерки на международно равнище.

VІ. Инициативи на ЕС

Инициативата LEADER+- за селско развитие е една от чети­рите финансирани в рамките на приложението на структурните фондове. Тя е насочена към насърчаване и подкрепа на висококачествени и амбициозни интеграционни стратегии за местно селско развитие и ще оказва съществено въздействие върху сътрудничеството и създаването на мрежи между селските райони. Като правило всички селски райони могат да се финансират от инициативата, но ще се предпочитат най-добрите проекти по направления 1 и 2, като същевременно ще се прилагат други качествени критерии. Получа­тели на средствата ще бъдат "Местни групи за действие", създадени от партниращи си региони.

Инициативата LEADER+ има следните направления:

-Направление 1- подкрепя интеграционни и иновативни стратегии за селските райони на база партньорството на местно равни­ще и приоритет за инициативи насочени към местното население.

-Направление 2- подкрепя междурегионалното и транснационалното сътрудничество.

-Направление 3- създаване на мрежи между селските райони на ЕС, които получават или не средства по инициативата за включването им в селското развитие.

За програмния период 2000-2006г. ще бьдат отпуснати 2020 млн. евро по линия на ЕФОГСС, сектор "Ориентиране". В регионите, покрити от цел 1, ще се финансират до 75% от разходите по LEADER+ и до 50% от общите разходи в други региони.

VІІ. Предприсъединителна помощ за разширяването на ЕС- програмата Сапард (Sapard)

Програмата Сапард е предприсъединителен инструмент за ко-финансиране на програми за селско развитие в кандидатстващите държави Полша, Унгария, България, Чехия, Латвия и Словения, с което да се подпомогне подготовката им за членство в ЕС. В своите планове страните-кандидатки трябва да гарантират, че приоритет се дава на мерките, целящи подобряване на пазарната ефективност, стандартите за качество и хигиена, както и мерките за създаване на нови работни места в селските райони в съответствие с изискванията за опазване на околната среда.

Основните условия за стартиране на програмата са разработването на одобрен от Европейската комисия Национален план за развитие на земеделието и селските райони, и сьздаването на Акре­дитирана агенция по прилагане и разплащане (Агенция по Сапард), както и подготовка на надеждна система за прилагане, мониторинг контрол на програмата.

При разработването на програмите трябва да се имат предвид следните принципи:

-Действията за развитието на селските райони да са интегрирани с други мерки на тази политика.

-Подобряването на конкурентоспособността на земеделските стопанства и преработвателните предприятия да се съчетават с усъвършенстване на инфраструктурата за на­появане на земята и маркетинга на земеделските продукти.

-Насърчаване на устойчивото развитие в селските райони чрез повишаване конкурентоспособността на селскостопанския сектор, стимулиране на алтернативна заетост и подобряването на предлагането на услуги, развитие на инфраструктурата и културата в селските райони.

-Селските общности да координират дейностите си на надрегионално равнище за осигуряване на съвместимост между общинските и националните цели на развитие.

Риболовът и производството на аквакултури е значителен сектор в ЕС, тъй като рибата е естествен, биологичен, мобилен и ьзобновяем ресурс. В него се създава около 1% от БВП и участват 1,5% от заетите. Същественото е, че той е доминиращ или единствен отрасъл за много местни икономики, тъй като ангажира близо 263 000 риболовци. Наред с това функционират и редица отрасли, пряко свързани с риболова като кораборемонт, доставка н а оборудване, рибопродаване, които осигуряват допълно заетост за много работници (в отделните зони тя е между 2 и10%). Това обуславя важността на отрасъла за ЕВП, в т.ч. създаването на условия за развитието на риболова, съхраняването на рибните запаси и и осъществяването на обща политика по риболова (ОПР).

ОПР е инструмент на ЕС за управление на риболова и производството на аквакултури и е регламентиран с ДЕС в контекста на политиката на икономическо и социално сближаване. Първите общи мерки са приети през 1970г. и обхващат общите правила за достъп до рибните запаси, пазара и структурите на сектора. Съгласувани са еднакви правила за достъп във водите на ЕС и ползването на пристанищната инфраструктура, както и за структурната политика в отрасъла - координиране на модернизацията на флотилиите и техниката за преработване.

Стимул за развитието на ОПР дава първото разширяване на ЕС- приемането на Дания, Ирландия и Великобритания, което предизвиква въвеждането на общи регулации за досгьпа и увеличаване на зоната за ловуване от 12 на 200 мили. През 1983г. са приети основните принципи на ОПР- както по отношение на риболов­ните зони, общата система за съхраняване и управление на рибните запаси във водите на ЕС, така и за осъществяването на структурна политика и ориентиращи програми за флота. Дефинирани са четири области на действие- съхраняване на рибните запаси, структури (кораби, пристанищни съоръжения и преработващи предприятия), обща организация на пазара и общи външни отно­шения в областта на риболова (споразумения със страни извън ЕС и преговори с международни организации).

Приемането на Испания и Португалия през 1986г. Удвоява броя на заетите в риболова, докато капацитетът се увеличи със 75%, уловът- с 65%, а преработката и потреблението на риба- с 45%. Предвид особеното значение на отрасъла за тези страни, участието им в ОПР е предшествано от преходен период до 1995г.

През 1992г. са преразгледани условията на ОПР, като вниманието е поставено върху рационалното, отговорно и устойчиво развитие на риболова, балансиране между ресурсите и използването им, както и координация между структурната и консервационната политики. Новите регулации засилват структурните елементи с

цел разширяване на съгласуваността между различните аспекти на политиката и сближаването й с другите общи политики. Особено внимание се отделя на диспропорциите в отрасъла, главно между броя на риболовните съдове и съществуващите рибни запаси.

Адаптираните мерки през 1997г. допълнително развиха еле­ментите на пазара на риба и разшириха целите на обшата политика в следните области:

-използване на общата организация на пазара за сгимулиране на устойчивостта на риболова и оптимално използване на рибните продукти;

-увеличаване на производителите, включени в управлението на пазара;

-повишаване на конкурентоспособността в ЕС, особено в областта на пресните рибни продукти;

-насърчаване интегрирането и яснотата на пазара чрез сътрудничество между играчите и по-добро информиране за улова и качеството;

-подкрепа на конкуренцията на единния вътрешен пазар както чрез мерки за защита на производителите, така и по отношение на потребителите чрез правила за качество и произход на рибните продукти;

-търсенето на нови пътища за повишаване качеството на рибните продукти.

Регулациите за достъп определят, че в крайбрежните води уловът е разрешен само за местните риболовци, като в някои слу­чаи се допускат и съдове от съседни пристанища, които тради­ционно използват тези зони. Извън 12-милната зона риболовът е свободен, но се прилагат известни ограничения по отношение ми­гриращи пасажи. През 1995г. е въведена разрешителна система чрез лицензиране на риболова. Наред с това се установяват технически мерки за регулиране на улова като размери на дупките на мрежите и минимално тегло на уловените екземпляри. Новият инструмент на политиката- "режим на въздействие върху риболова", установява връзка между количествата риба и възможностите на корабите за улов.

Наблюдението над провеждането на ОПР и на регулациите се предоставя на националните институции и на малък екип инспек­тори на ЕС. През 1993г. новите регулации, разширяват контрола и мониторинга не само върху улова на риба, но и върху други аспекти на ОПР като структурите, маркетинга на риба, аквакултурите, връзките между преработването и потреблението. Страните-членки се подпомагат финансово за засилване на контрола чрез специализирани кораби, самолети и въвеждането на сателитни технологии.
Структури- подпомагане адаптирането на оборудването и организацията на риболовната индустрия и производството на аквакултури, предвид ограниченията на ресурсите и пазарите. Структурната политика в сектора се осъществява чрез финансиране на проекти за модернизация на флотилиите в рамките на годишните програми за ориентиране на риболова и подкрепа на отрасъла и общините, коиго зависят в голяма степен от него. Подкрепата за структурната политика се осъществява в следните области:

-Производство- ЕС ще финансира проекти за развитие на нови методи на производство и повишаване качеството на стоките. Във връзка с това ще се подкрепя:

*повишаване качеството и хигиената на производството, особено преработката и пакетирането;

*преструктуриране и модернизация на преработващите фирми;

*стимулиране на технологичните иновации и развитие на нови продукти;

*увеличаване на добавената стойност в продуктите при преработка.

-Маркетинг- развиването на тържища, условия за замразяване и търговия на едро, прилагане на хигиенните регулации, електронизация на оборудването.

-Пристанищни съоръжения- приспособяването им за преработката и маркетинга, развитие на услуги и други съоръже­ния за ефективна обработка на корабите.

-Представяне- главно чрез разпространение на информация за ползата ог продуктите на риболова и аквакултурите, участие в изложения и други мерки за разширяване достъпа до пазара.

-Индустриални мерки - подкрепа за организациите на прера-^ ботвателите на риоа заГповишаване качеството на продуктите и управлението.

Използваните структурни инструменти и финансови ресурси се групират по следния начин:

-многогодишни програми за ориентиране на риболова (МПОР), целящи преструктуриране и модернизация на риболов­ните флоти (траулери и ловуващи), като се намали тона­жът и капацитетът на корабите с около 10%;

-финансови инструменти за ориентиране на риболова (ФИОР), съсредоточени във фонд, който въздейства в целия сектор по линия на модернизиране на флотилиите, инвестиции в аквакултури, крайбрежните води и пристанищните съо­ръжения, преработка и маркетинг;

-социално-икономически мерки, насочени към райони, които силно зависят от подпомагане и са обект на въздействие от ЕФРР- главно в стимулирането на стабилни икономи­чески дейности, отличаващи се с висока производителност и създаващи работни места, и от ЕСФ- по линия на про­фесионалната квалификация и преквалификация, както и стимулиране на разкриването на нови работни места.

-общи стандарти за качество на рибните продукти, размер, пакетиране и етикетиране както за произведените в ЕС, така и за вносните;

-подпомагане на организациите на преработвателите за стабилизиране на пазарите, защита на риболовците от промени в пазарното търсене;

-система за подкрепа на цените, която установява мини­мални продажни цени. Освен това се подпомага финансово изтеглянето от пазара на риба и използването й по-късно за преработка;

-правила за търговия с трети страни.
Отношения с другите държави- сключване на споразумения и преговори на международно равнище с регионални и междуна­родни риболовни организации за общи мерки за опазване на ресур­сите при дълбоководния риболов. Двустранните и многостранните преговори целят улесняване достъпа до разширените риболовни зони, както и рационализиране на риболова.

Средиземноморските страни са в най-голяма степен засегнати от развитието на сектора и последствията от замърсяването и увреждането на околната среда са особено актуални за региона. Поради това от 1996г. ЕС консолидира междудържавното сътруд­ничество за управлението на ресурсите в Средиземно море.

Финансирането на ОПР се осъществява в рамките на програми, съобразно с принципите на структурните политики, включващи:

-мерки, съответстващи на критериите на цел 1;

-други мерки, покрити от отделните програмни докумен­ти на страните-членки.

Многогодишните програми за ориентиране на риболова ще се прилагат от 1 януари 2002г. След като бъде направена оценката за развитието на сектора и ефекта от приложението на мерките от 1993г., те ще се разработват съобразно изискванията на структур­ните фондове и ще включват мерки в областта на: обновяване и мо­дернизация на риболовните флотилии, адаптиране на риболова, създаване на съвместни предприятия, подпомагане на дребния ри­болов в крайбрежието, социално-икономически мерки, рацио­нално използване на ресурсите, аквакултури, производство и маркетинг, връзки с други пазари и др. Особена подкрепа ще се два на пилотни проекти и техническо подпомагане.
Инструменти

Структурният фонд за ОПР е Финансовият инструмент за ориентиране на риболова (ФИОР). За програмния период 2000- 2006г. той ще се насочи към подпомагане на устойчивостта и балансираността между рибните ресурси и тяхното използване, увеличаване на конкурентоспособността на капацитета на отрасъла и развитие на предприятията, стимулиране на ефективен риболов и производство на аквакултури и съживяване на районите, зависещи т тях. Фондът ще подкрепя структурни мерки в сектора на риболова и аквакултурите, индустриалната преработка и маркетинга на продуктите, създаването на благоприятни условия за развитие и модернизация в контекста на ОПР. Мерките са насочени към:

-обновяване и модернизиране на риболовните флотилии, съгласувано с многогодишните програми за ориентиране на риболова;

-приспособяване на риболовните капацитети;

-подкрепа на малкия крайбрежен риболов;

-социално-икономически мерки;

-защита на морските ресурси;

-аквакултурите;

-риболовните пристанищни съоръжения;

-производство и маркетинг на продукти от риба и аква­култури;

-развитие на нови пазари;

-иновативни мерки, вкл. и на транснационално равни­ще, за създаване на мрежи от оператори и райони, зави­сещи от сектора. Финансирането на тези мерки от ФИОР позволява допълнителна подкрепа и от други структурни фондове;

-техническа помощ.

Освен в рамките на региони, покрити от цел 1, през периода 2000-2006г. от ФИОР ще се финансират с около 1106 млн. евро допъпнително страните-членки за мерки в други региони.

Стратегията на ЕС за развитие на политиката в програмния период 2000-2006г. е определена както от стратегията в "План 2000", така и за приемане предизвикателствата на бъдещото присъединя­ване на страните от Централна и Източна Европа. Стимулирането па икономическото и социалното сближаване ще се осъществява по отношение на определените региони и съчетаването на въздей­ствията на структурните фондове, което ще замени провежданата до 2000г. инициатива РЕSCА.
ХІІ. Регионална политика и сближаване

Регионите на ЕС и хората, живеещи в тях, се различават съоб­разно икономическото и социалното равнище на развитие, което се наблюдава в отделните страни-членки и още повече в Съюза като цяло. Поради това е особено важно да се стимулира икономическата активност в изоставащите региони чрез подкрепа на инвестициите в частния сектор. Освен по линия на националната регионална политика проблемните рагиони на ЕС се нуждаят от подпомагане чрез финансова солидарност, за да могат да се използват предим­ствата на Единния вътрешен пазар и Икономическия и валутен съюз.

Хармоничното развитие на територията на ЕС обуславя про­веждането на политика на въздействие върху регионалното разви­тие с оглед "засилването на икономическото и социалното сближа­ване" (чл. 2 и Зк от ДЕС). Съобразно чл. 158 от ДЕС "Общността има за цел да бъдат намалени диспропорциите между равнището на развитие на различните региони и изостаналостта на най-малко облагоприятстваните региони или острови, включително селските райони". За постигането на тази цел страните-членки приемат да координират националните си политики, като "ЕС ще подкрепя тези действия със структурните фондове, по линия на Евро­пейската инвестиционна банка и други съществуващи финансови инструменти" (чл. 159 от ДЕС).

Регионалната политика на ЕС е разработена на основата на достиженията на европейската регионална икономическа теория, разнообразието в подходите към небалансираностите на простран­ствената структура и инструментариума на модерната регионална политика, особено на регионалното програмиране. Предвид разли­чията в традициите на отделните държави при формулирането на регионалния подход, в ЕС се приемат три нива на дефиниране на региони - като инструмент на икономическа политика, като ини­циатор на политически подходи и като субект на реализация на инициативите на Съюза. В съответствие с това регионите в ЕС са обособени, както следва:

-Региони с проблеми на международно равнище. Това са пре­димно обхванатите от цел 1 територии, които ангажират големи национални области и цели държави- Гърция, Ирландия, Испания, Португалия, Мецоджорно (Италия), новите германски провинции.

-Национално дефинирани региони. Те са елемент от управлен­ската структура в отделните държави и са част от нацио­налната традиция (департаменти, региони, общини, страни, провинции). Имат значение за развитието на пространственото планиране и трансграничното регио­нално сътрудничество.

-Функционални региони- дефинирани съобразно социално- икономическото развитие. Тук могат да се отнесат регио­ни, включени в цел 2- преструктуриране на депресивни индустриални райони, изостанали селски райони и др.

Регионалната политика на ЕС е концентрирана върху региони, покрити от цели 1 и 2 на структурните политики. Естествено е, че се приемат и националните традиции, предвид отговорностите на местните власти при реализирането на програмите, финансирани от ЕС. По такъв начин оценката се извършва съобразно сьпоставката на регионалните индикатори със средното за ЕС, а от­там и в зависимост от критериите за различните типове региони.

Като правило основният показател е БВП на човек от населеието, но се прилагат и други критерии- главно отраслова структура, урбанизирани райони, селски райони, райони на миграция, периферни райони и др. Основно за последните години е, че в резултат от провежданата регионална политика БВП на човек в 10-те най-бедни региона се повишава от 41 на близо 50% от средното за ЕС, а различието между тях и 10-те най-богати региона е намаляло от 3.7 на 3.1 пъти. Голямото разнообразие в социално-икономическото развитие на регионите на ЕС е показано на Фигурата, която илюстрира регионалните диспропорции между най-богатите и най-бедните региони в Съюза.
БВП на човек в най-развитите и най-бедните региони на ЕС

Предвид голямото разнообразие ог регионални проблеми в държавите-членки, целите на регионалната политика на ЕС се веждат до:

-въздействие върху ситуацията в дефинираните проб­лемни райони- изостанали, депресивни и др.

-въздействия срещу поява на нови регионални диспропор­ции вследствие развитието на интеграционните процеси в ЕС и тенденциите в световното стопанство.

Регионалното развитие е насочено към стимулиране на икономическото и социалното сближаване като приоритетна политика на ЕС по линия на укрепване на Европейската солидарност и като предпоставка за икономическата ефективност и глобалната конкурентоспособност. Регионалната политика и програмите целят укрепване на стабилността на ЕС, засилване на конкурентоспособността и заетостта в подпомаганите райони, въздействие върху структурните проблеми с цел генериране на устойчив растеж и адаптиране към новите условия на пазара на труда и глобалната конкуренция.

Реализацията на така поставените цели се осъществява със съвместни действия от страните-членки и институциите на ЕС. Всяка държава, съобразно традициите в определянето на регионите си, дефинира проблемите на регионалното развитие съгласно приетите цели, разработва подходи за реализацията и ги съгласува с ЕС както от гледна точка на възможностите за финансиране, така и на съчетаването на инструментите (ако се налага с прилагането на национални- в контекста на принципа на допълняемостта).

-разширяване стратегическото съдържание на дейността на структурните фондове- разработване на програми съобразно новите цели 1 и 2, развитие на инициативите на ЕС в контекста на регионалната политика Интеррег и URBAN, както и инструментите за развитие на трансграничното сътрудничество Фар-трансгранично сътрудни­чество (Рhаrе СВС), Испа, Тасis Меdа. Същевременно Ко­мисията ще подкрепя иновативните мерки успоредно със реализирането на проектите в досегашните програми REGITЕ, ЕСОS-ОUVERTURЕ и др.;

-засилване връзките на Фонда за сближаване с ЕФРР по ли­ния на приоритетните направления- трансевропейските мрежи и околната среда.

2.Второ, създаване на основи за бъдещата регионална политика а един разширен Съюз както по отношение на новата ситуация в регионите на ЕС, така и присъединяването на нови 12 държави към сегашните 15. В това направление се предвиждат следните мерки:

-оценка и възприемане на изводите от Втория доклад за икономическото и социалното сближаване (съобразно чл. 159 на ДЕС) за условията в ЕС, влиянието на разширя­ването, промените в структурните политики, а също и ре­зултати от приложението на "План 2000";

-разработка на регионална политика, отговаряща на спецификата на всяка кандидатстваща страна, посредством регионални анализи и изследвания за влиянието върху сближаването, оценка на съответствието на нацио­налните законодателства с регулациите на ЕС и пози­циите по преговорите;

-повишаване съвместимостта с другите политики на Съюза;

-нов подход към политиката на пространствено развитие съоб­разно инициативата Европейска перспектива за простран­ствено развитие и към урбанизационната политика съобразно подходите на структурните политики и Интеррег ІІІ;

-създаване на консултантска група за бъдещите направле­ния и форми на приложение на регионалната и пространствената политика на територията на ЕС.

-разработване на мерки за подпомагане, на първо време, по границите на Съюза и прилагане на правилата на струк­турните фондове и Фонда за сближаване;

-развитие на приоритетните области- осъществяване на аналитичния преглед на законодателството в об­ластта на транспортната и регионалната политика, прие­мане на проекти за кандидатстващите страни по линия на предприсъединителните инструменти (Испа и Сапард), техническа помощ и разпространяване на информация за резултатите от приложението на инструментите.

4.Четвърто, информиране на другите институции, включени в регионалната политика и гражданите на ЕС, чрез:

-разпространяване на информация към страните-членки и регионите на ЕС по линия на организирането на форуми, семинари и конференции, постоянни връзки с медиите и другите средства за информация, осъвременяване на на­личната информационна база на ЕС;

-предоставяне на информация за реформите в структур­ните фондове, приложението на нови програми, Втория доклад за икономическото и социалното сближаване, по­мощта за кандидатстващите страни, както и разпростра­нение на резултатите от най-добрите проекти, подкре­пени от структурните фондове.

5.Пето, засилване на инструментите за управление по линия на:

-инструментите на структурните фондове за сегашния програмен период- регулации, засилено финансово управление и контрол, децентрализация, мониторинг и оценка на осъществяваните програми;

-координиране с други финансови инструменти- ЕИБ, ЕИФ, инструментите на ЕИП, пренасочване финансирането за трансевропейските мрежи чрез ЕФРР, Фонда за сближаване и Испа;

-реформи в Генералния директорат за регионална поли­тика и сближаване.

1. Регионалната политика на ЕС се осъществява чрез финанси­рането на програми и проекти, представени от национални и реги­онални власти, от три главни фонда:

-Европейският фонд за регионално развитие- оперира във всичките 15 страни-членки на ЕС;

-Фондът за сближаване- допълва финансирането на проек­ти за околната среда и транспорта в страни, чийто БВП на човек е под 90% от средното за ЕС- Гърция, Ирландия, Испания и Португалия;

-Инструментът на структурните политики за предприсьединяване (ISРА)- подпомага страните от Централ­на и Източна Европа, кандидатстващи за членство, да въздействат върху околната среда и развитието на транспортните мрежи.

2. Основен инструмент на регионалната политика, респ. и по отношение на останалите структурни политики, е Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР). Съгласно чл. 160 от ДЕС той "е предназначен да подпомага преодоляването на основните регионални небалансираности в Общността посредством участие в развитието и структурното приспособяване на регионите, чието развитие изостава, и в конверсията на депресивните индустриални региони". ЕФРР насочва ресурсите си към проблемните региони съобразно цели 1 и 2 на структурните фондове и финансовото под­помагане е насочено към:

-производствени инвестиции насочени към създаване на нови и запазване на съществуващите работни места;

-инвестиции в инфраструктура за развитие на регионите, покрити от цел 1, създаване и подкрепа на устойчиви ра­ботни места във всички дефинирани региони, конверсия на депресивните изостанали региони, урбанизирани зони, селскостопански и риболовни райони. В контекста на трансевропейските мрежи такива инвестиции могат да се финансират в региони, покрити от цел 1;

-развитие на ендогенните потенциали чрез мерки, подкре­пящи местното развитие и деловата активност на малките и средните предприятия. Това подпомагане включва предос­тавянето на услуги на предприятията, трансфер на техно­логии, развитие на финансови инструменти, пряко подпо­магане на инвестиции в местната инфраструктура и разви­тие на връзките със съседни региони;

-инвестиции в образованието и здравеопазването (само в контекста на цел 1).

Ресурсите на Фонда под формата на невъзстановяеми субси­дии се насочват в три направления- целеви програми (94%), програми по инициативи на ЕС (5.35%) и иновативни мерки (0.65%).

Програмите се управляват от съответните власти на страните-членки, а иновативните мерки- от Комисията на ЕС. През про­грамния период 2000-2006г. ЕФРР ще ко-финансира многого­дишни програми за регионално развитие, които подкрепят:

-развитието на най-изостаналите райони (цел 1);

-конверсията на регионите със структурни проблеми (цел 2);

-междурегионалното сътрудничество (Интеррег ІІІ);

-развитието на кризисни градски райони (Урбан ІІ);

-развитие на иновативни стратегии, поощряващи регио­налната конкурентоспособност (иновативни мерки).

ІІІ.Целеви програми

Основна форма за разработването на регионалната политика е регионалното програмиране. То включва прилагането на инструмен­тите на политиките, определянето на програмните периоди на действие и другите инициативи в контекста на развитието на ин­теграционните процеси. Целевите програми се подготвят в рамките на приетия програмен период в два програмни етапа:

-анализ на ситуацията в региона от национална гледна точка;

-определяне стратегията за развитие;

-приоритетите и целите;

-първоначални виждания за ефектите от предприетите действия;

-оценки за общо необходимите ресурси, разпределението им по видове разходи, по цели и приоритети;

-процедурите за мониторинг и оценка на програмата.

Тези измерения и елементи на програмите се детайлизират в следните основни пункта:

-Анализ на икономическата и социалната ситуация в региона:

*общо описание;

*равнище на регионално развитие- измерва се с показате­лите основна инфраструктура (транспорт- автомобилен, жп, въздушен, воден), човешки ресурси (образование, ква­лификация, изследвания и технологично развитие) и про­изводствен сектор (индустрия и услуги, в т.ч. подкрепата за малките фирми, развитие на селските райони, равнище на икономическа диверсификация, риболов, туризъм, сел­скостопанска структура).

-Регионални проблеми- дават основание за разработването на стратегия и представят състоянието на околната среда.

-Общоикономически условия:

*макроикономически индикатори;

*програма на страната за "икономическа конвергенция".

-Стратегия за развитие- базира се на следните оценки и тър­сене на възможност за реализиране на синергетичен ефект:

*необходимост от подкрепа от структурните фондове;

*планирани действия в контекста на приоритетите на фон­довете за подпомагане;

*допълнения от регионалната политика на страната.

-Приоритети на програмата:

*местно и селско развитие;

*вътрешнорегионално сътрудничество;

*индустриални изменения и конкурентоспособност;

*системи за образование и квалификация и услуги за заетост.

-Мерки- описание, обхват, финансов план, количествени пара­метри на целите, отговорните лица и институции, крайни по­лучатели и срокове.

-Количествена оценка на целите - доколкото е възможно.

-Първоначална оценка на социално-икономическото въздействие:

*очаквано социално-икономическо въздействие;

*съществуване на адекватна структура за административно и финансово управление на дейностите;

*съгласуваност на операциите с политиките на ЕС;

*комбиниране на субсидии и заеми.

-Общо финансово въздействие и разпределение по типове разходи и по източници на финансови ресурси, както и по трите равнища на регионално развитие.

2. Приложение на програмата- дава представа за процедурите, които координират националните действия с ЕС и възможностите за оценки

-Управляващи институции.

-Комитет за мониторинг на рамката за подкрепа от ЕС:

*координира различните форми на структурно подпомагане;

*наблюдава общото приложение;

*прави периодични анализи на социално-икономическите индикатори, които програмата цели да промени;

*допринася за управлението на финансовите ресурси.

-Комитет за мониторинг на програмата:

*наблюдава прилагането на програмата;

*създава условия за ефективно прилагане на мерките;

*осигурява съгласуваност с основните изпълнители;

* проверява съответствието на действията с целите и прио­ритетите на рамката за подкрепа от ЕС;

*допринася за правилното финансиране на програмата,

-Оценка

*оп-gоing- базира се на мониторинга и обикновено е средносрочна;

*ех роst- от Комисията в сътрудничество със страната,

-Техническа помощ

*информация и експертизи;

*системи за съгласуване на управлението, мониторинга и контрола.

Приложението на програмите се осъществява в съответствие с общите принципи на приложение на структурните политики и на финансово управление от структурните фондове. Процедурата на утвърждаване на програмата и фактическата й реализация се из­вършват съобразно утвърдени от Комисията правила. Особено важна е ролята на Консултативния съвет на регионалните и мест­ните власти и на Комитета на регионите при формулирането на стратегията за отделните региони и съгласуването в контекста на структурните политики.

В рамките на финансирането от ЕФРР за програмния период 2000-2006г. се развиват две инициативи на ЕС- Интеррег III и Урбан II.

*стимулиране на урбанизационното, селското и крайбреж­ното развитие;

*поощряване на предприемачеството;

*развитие на малките и средните предприятия, вкл. и тези в туризма;

*инициативи за местна заетост;

*интегриране в трудовите пазари и социално приобщаване;

*инициативи за подобряване използването на човешките ресурси, за изследвания и развитие, образование, култура, комуникации, здравеопазване;

*мерки за защита на околната среда и насърчаване ефек­тивното използване на енергийните ресурси;

*развитие на транспортните и комуникационните мрежи и ус­луги, снабдяването с вода и енергия;

*засилване на сътрудничеството в правната и администра­тивната област;

*разширяване на човешкия и институционален потенциал за трансгранично сътрудничество.

-Направление В- транснационално сътрудничество. Осъществява се между националните, регионалните и местните власти с цел повишаване интеграцията в ЕС чрез формирането на големи групи Европейски региони, подобряване на балансираността в развитието на територията на Съюза и приобщаването на страните-кандидатки. Приоритетните направления са:

*развитие на стратегии за регионално развитие на трансна­ционално равнище, вкл. сътрудничество между градовете и урбанизираните зони и селските райони;

*стимулиране изграждането на ефективни и устойчиви транспортни системи заедно с по-добър достъп до информационното общество с цел улесняване връзките между островите или перифарните региони;

*засилване опазването на околната среда и природните ре­сурси, особено водните.

*обмен на опит и добра практика между държавите-членки на ЕС и трети страни по линия на трансграничното и транснационалното сътрудничество, покрити от направ­ления А и В;

*инициативи за сътрудничество в сферата на изследванията, технологичното развитие, предприятията, информацион­ното общество, туризма, културата и околната среда.

За програмния период 2000-2006г. се предвижда финанси­ране от 4.875 млрд. евро под формата на ко-финансиране от Коми­сията и страните-членки, като ЕФРР ще покрива до 75% от разхо­дите по програмите за регионите, покрити от цел 1, и до 50% за останалите. По страни разходите се определят съобразно броя на населението в покритите от ЕС региони, а за третите страни те ще бъдат чрез Фар-трансгранично сътрудничество, националните Фар, Испа и Сапард. Могат да се ползват и заеми от ЕИБ.

Инициативата Урбан II включва градове с над 10 000 жители, в които са налице поне три от изброените условия:

*голяма дългосрочна безработица;

*нисък темп на икономическо развитие;

*високо равнище на бедност;

*необходимост от структурно приспособяване поради ико­номически и социални проблеми;

*висок дял на имигранти, етнически малцинства или бежанци;

*ниско равнище на образование и големи различия в ква­лификацията;

*високо равнище на престъпност;

*нестабилно демографско развитие;

*особено влошена околна среда.

При осъществяването на инициативата в рамките на предложените програми могат да се включат следните дейности:

*обновяване на сгради с цел създаване на заетост и инте­гриране на местното население и околната среда с цел подобряване градските условия на живот;

*инициативи за заетост в областта на околната среда, кул­турата и услугите при особеното внимание върху равен­ството между мъжете и жените;

*подобряване системите за образование и квалификация;

*развитие на екологичен обществен транспорт;

*стимулиране въвеждането на системи за ефективно управление на енергетиката и използването на възобновяеми енергийни източници;

*развитие на потенциалите, създадени от информацион­ното общество и технологиите в икономическия, социал­ния и екологичния сектор.

През периода 2000-2006г. инициативата Урбан ІІ ще бъде пнансирана със 700 млн. евро, като ЕФРР ще покрива до 75% разходите по програмите на райони, покрити от цел 1, и до 50% в другите. Към финансирането на програмите ще се включат и заеми от ЕИБ, а в определени случаи- и подкрепа по линия на ЕСФ (развитие на човешките ресурси) както и ФИОР (допълващи мерки към риболовната политика).

V. Иновативните мерки

При финансирането им се използва малка част от структурните фондове (0.51%) тъй като по същество те представляват изключение от принципите на програмиране в ЕС. Те се реализират по инициативи на Комисията за регионите, покрити от цели 1 и 2, в ограничен кръг области (информационното общество, иновации в малкия бизнес, стимулиране устойчиво местно развитие, услуги и др.) и се финансират пилотни проекти и иновативни стратегии за сътрудничество и обмен на опит в областта на местното и регионалното развитие. Комисията организира процедурата на кандидатстване и селекция на проектите, като се стреми да осигури най- ефективно изразходване на ресурсите и разпространение на резултатите от най-добрите практики. Наред с тях ще продължават да се прилагат и вече разработените форми на междурегионално сътрудничество.

Приложението на програмите е основен елемент на доку­мента "Рамка за подкрепа от ЕС", в която всяка страна-членка из­лага приоритетите на своето развитие, съответно на своите ре­гиони. Този модел трябва да се прилага от страните-кандидатки с оглед адаптирането им към изискванията на регионалната поли­тика на ЕС и подкрепата от структурните фондове.

Поради основното значение на регионалното програмиране в разработването на стратегията за регионално развитие в ЕС са приети процедури за подготовка на програмите, тяхното разглеж­дане и приемане
Процедура за взимане на решение при разработването и приемането на програми за регионално развитие


Така представената последователност на процедурата за взе­мане на решения и утвърждаване на проекти показва основното място на програмирането в процеса на разработване, утвърждаване и изпълнение на проекти в рамките на програмите.

VІІ. Междурегионално сътрудничесттво

Разпростирането на регионалния подход върху всички страни-членки и приложението на регионалното програмиране като основен метод за въздействие от страна на ЕС за преодоляването на регионалните диспропорции създава възможност за разви-ие на наднационални инициативи за съвместен подход към решаване на сходни проблеми, особено в граничните региони. Това буславя разработването на инициативи на ЕС за трансгранично сьтрудничество както между страните-членки, така и със СЦИЕ. Тези инициативи могат да се класифицират в две групи - с конкретен вътрешнорегионален характер за ЕС, и за междурегионално сьтрудничество с други страни.

Наред с това продължиха развитието си и други инициативи с по-ясно изразен отраслов характер: "Regis ІІ"- за интегриране на най-изостаналите региони, "Rechar ІІ"- за конверсията на каменовъглените мини, "Resider ІІ"- конверсия в стоманодобивните райони, и др.

В рамките на инициативата се финансират два типа проекти- големи проекти между страни от ЕС и страни, покрити от инициативата и финансирани от ЕФРР с допълнение от Фар, и микропроекти, включващи местни власти в СЦИЕ, финансирани по линия на програмата Фар.

Развитието на трансграничното регионално сътрудничество и пространственото развитие е отразено както в докладите "Европа 2000" и "Европа 2000+" така и по линия на инициативата "Ев­ропейска перспектива за пространствено развитие" (ЕППР).

Докладите "Европа 2000" и "Европа 2000+" представят оцен­ките за основните тенденции в пространственото развитие и регио­налните модели на производство и разпределение. В тях се оценява и състоянието на инфраструктурата и развитието на проблемните райони (урбанизирани, селски, гранични, крайбрежни и острови). Особен интерес представлява и съчетаването на концепцията за еврорегиона, прилагана в подхода към макрорегиона Нор-Па-дьо-Кале (тунела под Ла Манш), развитието на трансграничното регио­нално сътрудничество и разширяване на регионалния подход към съседни, свързани с ЕС региони като Балтика, Дунав, Черно море, Средиземно море

Инициативата "Европейска перспектива за пространствено раз­витие" има за цел да се оцени влиянието на Единния вътрешен па­зар, глобализацията и конкуренцията върху регионите на Европа и икономическата активност, работните места и инфраструктурата. Основните цели на ЕППР се свеждат до:

*икономическо и социално сближаване в Европейския съюз;

*устойчиво развитие (особено по отношение на околната среда);

*балансирана конкурентоспособност на територията на Европа.

Тези направления представляват един по-общ подход към ре­гионалната небалансираност на ЕИП с оглед развитието на балан­сирана и полицентрична урбанизационна система, и създаването на ново партньорство между градовете и селската периферия. Съществено място има подобряването на възможностите за достъп до инфраструктурата и устойчивостта на развитие на природата и културното пространство. От тези позиции бъдещите направления в регионалното развитие на ЕС се концентрират върху:

*развитие в рамките на ЕППР на инструменти за улесня­ване на интегрирането между регионалната полтика на ЕС и другите политики чрез създаването на работни групи от експерти;

*Изграждане на Европейска мрежа за наблюдаване на про­странственото планиране и провеждането на семинари с кандидатстващите държави;

*ангажиране на страните, които ще се присъединяват, с из­ползване на методите за пространствено планиране;

*включване в инициативата на проблемите на устойчи­вото развитие на градовете и развитие на диалога в ЕС и извън него;

*информиране на гражданите на Европа за резултатите от ЕППР.

Съгласно чл. 161 от ДЕС "Фондът за сближаване е създаден от Съвета на министрите на ЕС с цел да предоставя финансови сред­ства за проекти в областта на околната среда и за трансевропейските мрежи по линия на транспортната инфраструктура". Той предоставя финансова подкрепа за обществени проекти и може да допълва до 80-85% общите инвестиционни разходи. Фондът е съз­даден през 1993г. за засилване на икономическото и социалното сближаване и покрива четири държави-членки, чийто БВП на човек е под 90% от средното за ЕС- Гърция, Ирландия, Испания и Португалия. За програмния период 2000-2006г. бюджетът на Фонда за сближаване възлиза на около 18 млрд. Евро. Тези средства са насо­чени по следния начин: за околна среда 50.3% и за транспорт 49.7%.

Проектите, които се подпомагат, трябва да отговарят на след­ните характеристики:

*средносрочен икономически и социален ефект на база анализа разходи- полезност или разходи- ефективност;

*принос към целите на политиките на ЕС в областта на околната среда и трансевропейските транспортни мрежи;

*съответствие и принос на проекта към приоритетите на страните-членки;

*съвместимост със структурните политики на ЕС.

В страните-кандидатки за членство в ЕС се прилага Инстру­ментът на структурните политики за предприсъединяване, който е на­сочен към финансиране на проекти за адаптиране на нормативите за околната среда към тези в ЕС и на проекти, целящи подобрява­нето на транспортната инфраструктура и свързването й с трансевропейските мрежи.

Социалната политика е важен елемент от функционирането на ЕВП. Съгласно чл. 136 от ДЕС "ЕС и страните-членки, прие­майки фундаменталните социални права, заложени в Европейската социална харта, подписана в Торино на 18 октомври 1961г., и в Социалната харта на ЕС за фундаменталните социални права на ра­ботещите от 1989г., имат за цел насърчаването на заетостта, подоб­ряването на условията на живот и труд, хармонизация в подкре­пата на социалната защита, диалог между управлението и труда, развитие на човешките ресурси за постигане на висока заетост и противодействие срещу отпадането от трудовия пазар. От тази гледна точка ЕС и страните-членки ще прилагат мерки, които ще са съобразени с различните форми на национални практики, особено в областта на договорните отношения и необходимостта да се подкрепя конкурентоспособността на ЕС." В тази насока функционирането на Единния пазар на Съюза ще се базира на хар­монизиране на социалните системи и законодателства.

За реализирането на целите, заложени в чл. 136 ЕС ще работи в следните области (чл. 137):

-въздействие върху трудовата среда за защита на здравето и безо­пасността;

-условия на труд;

-информиране и консултиране на работещите;

-интегриране на отпадналите от трудовия пазар, съобразно предписанията на чл. 150, а именно:

*улесняване адаптацията към индустриалните промени, осо­бено чрез квалификация и преквалификация;

*повишаване на завършената и продължаващата квалификация за улесняване образователната интеграция и реинтеграцията в трудовия пазар;

*улесняване достъпа до квалификация и поощряване мобил­ността на обучаващите се и особено на младите хора;

*стимулиране сътрудничеството между образователните и ква­лификационните структури и фирмите;

*развитие на обмен на информация и опит за създаване на обща квалификационна система на страните-членки;

-равенство между мъжете и жените по отношение на въз­можностите на трудовия пазар и при сключване на трудовите договори.

Приложението на социалната политика е основен елемент от формирането на Европейския социален модел и Европейското со­циално пространство. На Европейския съвет в Лисабон беше ре­шено ЕС да изгради "по-конкурентоспособна, динамична и бази­рана на знания икономика, влияеща на света с устойчив икономи­чески растеж с повече и по-добри работни места и по-голямо со­циално сближаване". За тази цел беше разработена Програма за со­циална политика за периода 2000-2005г., която да осигури динамично взаимодействие между икономичес­ката, социалната политика и заетостта и да засили въздействието на социалната политика като производствен фактор"
Модели на социалната политика на ЕС


Икономическото и социално сближаване и намаляването на неизползването на човешките ресурси е свързано с управлението на политиките като "смесена политика" за постигане на устойчив икономически и социален прогрес. Стремежът на новата Програма за социална политика е да хармонизира социалните поли­тики около общите цели на ЕС и да ги координира в контекста на ЕВП и единната валута. Тя ще се прилага въз основа на принципа на координация на отворената политика и включва определянето на основни насоки, създаването на основа, конкретни цели и система за мониторинг на напредъка в отделните направления. В същото време прилагането на принципа на допълняемост съобразно ДЕС изисква взаимодействие между ЕС и страните-членки, както и между социалните партньори и публичните власти на държавно, регионално и местно равнище. Така формули­раните подходи се конкретизират в няколко цели и дейности:

1.Пълна заетост и качество на труд, което ще се постига в епедните области:

-Насърчаване на създаването на повече и по-добри ра­ботни места- чрез повишаване квалификацията, под­крепа на предприемачеството, особено за малките и сред­ните предприятия, разширяване предлагането на услуги, даване приоритет на равните възможности, засилване ро­лята на инициативите на ЕС и на ЕСФ.

-Предвиждане и управление на промените и адаптиране към новите условия на труд- чрез активни действия на со­циалните партньори на всички равнища, предоставяне на информация и консултации, подобряване законодателст­вото и регулациите, разширяване на колективното догова­ряне и развитие на нова организация на труда и заетостта, включване на институциите на ЕС.

-Използване възможностите на базираната на знания икономика за създаване на повече работни места- чрез координиране на Обществото на знанията и Европейската стратегия за заетост, развитие на сътрудничеството между изследователските институции, развитие на човешките ресурси в контекста е-Европа, програмите на ЕСФ, раз­пространяване опита и добрите практики

-Стимулиране на географската мобилност- чрез подобря­ване приложението на регулациите на ЕС, създаване на Пенсионен форум, усъвършенстване предлагането на об­ществени услуги и на правилата за управление на инсти­туцията Европейски услуги за заетост EURES, специфични мерки за намаляване пречките пред мобилността на изследователи, студенти и преподаватели

2.Качество на социалната политика, което ще се постига чрез:

-Модернизиране и засилване на социалната защита- в кон­текста на прехода към базирана на знания икономика и в отговор на промяната в социалните структури и ролята на социалната защита като производствен фактор. За целта е създаден Комитет по социалната защита, адаптират се националните системи и сътрудничеството към инсти­туциите на ЕС, развива се социалния диалог

-Стимулиране на социалното приобщаване- за интегриране и участие в икономическия и социалния живот и предпаз­ване от бедност и социално отпадане на лица и социални групи чрез образование и квалификация, изследвания и оценка на влиянието на ЕСФ и инициативата ЕQUAL.

-Стимулиране равенството между половете- при особения приоритет на засилване участието на жените в икономи­ческия, научния, социалния, политическия и обществения живот като ключов компонент на демокрацията и за со­циален и икономически прогрес. Важно е в рамките на со­циалния диалог да се постави акцент на равното запла­щане, интегрирането в трудовия пазар и съчетаването на семейния и трудовия живот