І. Възникване и развитие на ес предпоставки за развитие на европейската икономическа интеграция

-развитие на потенциалите за предоставяне на базирани на знанието услуги;

-разширяване на инвестициите в информационни и комуни­кационни технологии, както и по-широкото им приложение;

-опростяване и подобряване на административната, регу­латорната и фискалната среда на фирмите;

-поощряване на предприемачеството.

Наред с това в рамките на процедурата ВЕSТ страните-членки трябва да предприемат действия за развитие на политика за насър­чаване на предприемачеството и засилване на конкурентоспособността. Препоръките са в следните области:

-Образование за предприемаческо общество и квалифика­ция- включване на предприемачеството в образовател­ните планове, широка медийна кампания за разясняване на възможностите за бизнес, вкл. и организиране на "дни на предприемачеството", развитие на форми на пос­тоянно обучение и квалификация.

-Достъп до финансови ресурси за малките предприятия, като на следващия етап се финансира разширяването на високотехнологичните фирми- чрез представяне възмож­ностите за достъп до капитали и заеми.

-Достъп до изследвания и иновации и по-добро използване на моделите на МСП- стимулиране участието в изследва­нията и прилагането на резултатите от тях, както и раз­ширяване на консултантските функции на националните патентни агенции.

-Засилване представянето на подкрепящи услуги- главно на възможностите за получаване на финансови ресурси.

-Подобряване на публичната администрация- особено по отношение на опростяване на процедурите за регистрация.

-Въздействие върху заетостта и условията на труд.

-Първо, подпомагане на компаниите да станат по-конкурен­тоспособни. В това отношение се предвижда премахване на същест­вуващите пречки в правната уредба и политическата среда, като се анализират промените в отраслите и политиките, даващи най-добри резултати. От особено значение е подкрепата на организи­рането на кръгли маси с индустриалните и други държави- главно САЩ, Япония, Китай, Русия и СЦИЕ.

-Второ, подобряване функционирането на Единния вътрешен пазар в проблемни области, а именно:

*Хармонизиране на регулациите в медицинските услуги и националните осигурителни системи, както и по отношение на цените и конкурентоспособността във фармацевтиката.

*Опростяване на някои процедури в областта на хранително-вкусовата промишленост, която е силно регулирана на национално и на европейско равнище.

*Подобряване на регулациите в сферата на химическата промишленост, автомобилостроенето и др.

-Трето- по-пълно използват на възможностите на информационното общество Предвижда се либерализация на телекомуникациите и раз­витие на телекомуникационните услуги, особено в подкрепа на мал­ките и средните предприятия. В тази насока се изразходват значи­телни финансови ресурси за създаване на мрежа от изследователски институти, имащи за цел засилване ролята на ЕС на глобалните па­зари. Особено внимание се обръща на адаптирането на компютърните системи на компаниите, в частност на МСП.

-Четвърто, подготовка на страните-кандидатки от Централна и Източна Европа за членство в ЕС. Започването на преговори за членство не се свързва само със създаване на съответната правна база, особено в областта на търговията. Трябва да се повиши конкурентоспособността на предприятията, което да се отрази и на икономическата и социалната сфера. Тук е важно да се разширят дейст­вията им в областта на изследванията и стандартизацията.

Приложението на резултатите от научните изследвания играе ключова роля в повишаването на конкурентоспособността, създа­ването на работни места и устойчива среда за икономически растеж. В ЕС се приема, че отделните държави нямат възможности да инвестират достатъчно в оборудване и хора за генериране на важни научни открития и тяхното внедряване. Поради това поли­тиката на Съюза за изследвания и технологично развитие е насочена към максимално използване на научния потенциал на страните-членки и разширяване на сътрудничеството и координи­рането на техните национални политики.

Договорът за ЕС (чл З/n/) определя като важен приоритет „насърчаването на изследванията и технологичното развитие", като „ЕС си поставя за цел укрепването на научния и технологичния потенциал на индустрията и стимулиране на нейната конкурентоспосообност на международно равнище, като подпомага всички изследователски дейности в рамките на другите глави от Договора" (чл. 163). От тази гледна точка Съюзът ще подкрепя "включването на предприемачите, научните центрове и университетите в дейностите във връзка с изследванията и технологичното развитие, сътрудничеството за използване потенциалите на вътрешния пазар и премахване на правните и фискални пречки за това".

За осъществяването на тези цели ЕС предприема редица дей­ности, допълващи политиките на страните-членки (чл. 164 от ДЕС)

-прилагане на изследванията, технологичното развитие и де­монстрационните програми чрез насърчаване на сътрудни­чеството с и между предприемачите, научните центрове и университетите;

-стимулиране на сътрудничеството в областта на научните изследвания, технологичното развитие и представянето в ЕС с трети страни и международни организации;

-разпространение и оптимизиране на резултатите от дей­ностите на Съюза в областта на изследванията, технологичното развитие и представянето;

-насърчаване на квалификацията и мобилността на изсле­дователите в ЕС.

По такъв начин политиката в областта на изследванията и развитието е насочена главно към укрепване на научния и техноло­гичния потенциал на индустрията, засилване конкурентоспособността в международен аспект и развитие на всички необходими научни изследвания. Такъв подход се обуславя от факта, че в ЕС броят на заетите с изследвания във фирмите и като дял от трудо­способното население е значително по-малък, отколкото в САЩ и Япония.

Освен това, разгледано по страни и по сектори- публичен (правителствени изследователски организации и университетите) и частен, в рамките на ЕС съществува голямо разнообразие в приори­тетите при разходите като съотношение към БВП. ЕС изразходва значително по-малко средства като дял от БВП за изследвания и развитие в сравнение със САЩ и Япония въпреки значителното разнообразие между отделните държави-членки.

В повечето страни на ЕС разхо­дите за изследвания са приоритет на частния сектор при значително по-малко участие на държавата. Най-силно е стимулирането на научни изследвания в най-развитите държави като Швеция, Финландия, Франция, Великобритания, Германия- значително над средното за Съюза. Ако се направят оценки за заетите в тази сфера по сектори в страни от ЕС, най-голям е делът им в компа­ниите и университетите на скандинавските държави.

Коригирането на технологичното изоставане е приоритет за ЕС, поради което се стимулират предприятията (вкл. МСП), научноизследователските центрове и университетите при техните дей­ности в областта на научните изследвания и технологичното развитие. Подкрепата на сътрудничеството е насочена към подобряване възможностите на предприятията за използване на потенциала на вътрешния пазар и създаването на европейска технологична общ­ност. За целта "ЕС ще стимулира координирането на дейностите със страните-членки с цел взаимната съвместимост на прилаганите политики" (чл. 165 от ДЕС).

В досегашната си практика ЕС подкрепя реализирането на редица програми за развитие, които са финансирани от бюджета и се оценяват като съществен принос за повишаване конкурентоспособността на европейската индустрия и за преодо­ляване на технологичното изоставане.

Научни и технологични програми в ЕС

Програма	Съдържание
ESPRITE	Европейска стратегическа програма за изследвания и развитие в инфор­мационните технологии, съсредоточена в областите микроелектроника, софтуер, обработка на информация, офисни и компютърни системи.
RАСЕ	Изследвания и развитие на нови комуникационни технологии, за създаването на общоевропейска комуникационна мрежа.
ВRITЕ	Фундаментални изследвания в индустриалните технологии на Европа, за разработване на нови технологични решения в традиционните отрасли.
ЕURАМ	Европейски изследвания за разработването на нови материали.
FАSТ	Прогнози и оценки в науката и технологиите.
СОМЕТТ	Европейска програма за развитие на образованието и квалификацията в технологиите.
ВRIDGЕ	Биотехнологични изследвания за иновации, развитие и растеж в Европа.
SРRINТ	Стратегическа програма за иновации и технологичен трансфер.
ЕUREKА	Програма, която включва проекти в областта на достъпа до пазара, околната среда, малките и средните предприятия, високи технологии. Освен страните от ЕС програмата включва и тези от ЕАСТ.

Не всички програми обаче се оценяват като успешни, поради което са критикувани за отпуснатите значителни средства и скром­ните резултати. Най-големите от тях са:

-определяне на научни и технологични цели съобразно дей­ностите, предвидени в чл. 164 и съответните приоритети;

-дефиниране на рамките на всяка дейност;

-фиксиране на максималния обем на средствата и детайлизиране на правилата на финансово участие в Рамковата програма, съответните направления и всяка предвидена дейност.

-Действия със съвместна финансиране- включват изследователски проекти в основни научни направления, които до 50% се финан­сират от бюджета. В тях участват университети, лаборатории в частния сектор, компании и изследователски центрове от раз­лични страни-членки.

-Концентрирани въздействия- реализирани със 100% финанси­ране от ЕС и координиране на национално финансирани проекти.

-Собствени изследвания на ЕС- осъществявани от Съвместния изследователски център. Той провежда научни изследвания, свързани с гражданите на Европа и индустрията, ядрената безопасност, нови материали и сателитни наблюдения. Част от дейностите имат и търговски характер, осъществяват се съвместно с индустрията, както и с национални изследовател­ски лаборатории. Институтите на Съвместния изследователски център, разположени в Белгия, Германия, Италия Нидер­ландия и Испания, са:

*Институт за контрол на материалите и мерките

*Институт за трансуранови елементи

*Институт за нови материали

*Институт за системи, информатика и безопасност

*Институт за околна среда

*Институт за пространствени изследвания

*Институт за здраве и защита на потребителите

*Институт за изследване на пови технологии

-Целеви въздействия. Осъществяват се от 1995г. и включват осем направления на стимулиране изследванията и техно­логичното развитие в областта на индустриалната конкурентоспособност, заетостта и качеството на живот. Целе­вите въздействия се насочват към насърчаване координа­цията на европейските изследвания с националните.

-Специални мерки за малките и средните предприятия пред­вид факта, че те нямат достатъчно средства за осъществя­ване на изследвания и подготовка на предложения за проекти. ЕС подпомага финансово подготовката на проекти на изследователски институции, които разработ­ват проекти, предназначени за МСП.

Новите направления са очертани в Бялата книга за растежа, коикурентоспособността и заетостта, където се акцентира на енергични мерки в посока към международното технологично развитие. ЕС предвижда използването на инициативи, програми и фи­нансови механизми за развитието на телекомуникациите, информационните технологии и иновациите. Предвижда се разширяване­то на трансевропейските мрежи по линия на изграждането на трансевропейска телекомуникационна мрежа, отворена към нови пазари, както и общо информационно пространство, допълващо ЕВП.

Идеята за европейско изследователско пространство е обусло­вена както от изоставането на ЕС в областта на развитието и при­ложението на научните изследвания, така и в контекста на бъде­щото развитие на Съюза като базирано на знанията общество, съобразно решенията от Лисабон. В същото време предстоящото разширяване дава възможност да се увеличи броят на изследовател­ски институции, които да се свържат в общи форми на действие, и да се подобри организацията на изследванията в ЕС. За целта трябва да се имат предвид съществуващите форми на европейско научно и технологично сътрудничество, регионалните потенциали и международните направления европейското изследователско пространство се дефинира в следните области:

-Изграждане на мрежи от съществуващите центрове за квали­фикация в ЕС и на виртуални центрове чрез нови интерак­тивни комуникационни инструменти.

-Общ подход към нуждите и средствата за финансиране на го­леми изследователски съоръжения в Европа.

-Съвместно осъществяване на национални и европейски изсле­дователски дейности и тясното сътрудничество между раз­личните научни и технологични организации.

-По-добро използване на инструментите и ресурсите за стиму­лиране на инвестициите в изследвания и иновации.

-Създаване на обща система за научна и техническа оценка на приложението на политиките.

-Разширяване на мобилността на човешките ресурси:

*по-голяма мобилност на изследователите и въвеждане на европейско направление на научните кариери; повиша­ване ролята и мястото на жените в изследванията;

*стимулиране на младите хора да се включват в изследва­нията и да правят кариера в науката.

-По-голямо изследователско сближаване в ЕС в областта на най-добрите практики на трансфер на знания на регио­нално и местно равнище и по отношение ролята на регио­ните в европейската научна сфера.

-Обединяване на научните общности, компании и изследова­тели от Западна и Източна Европа.

-Засилване на привлекателността на Европа за изследова­тели от целия свят.

-Създаване на общи социални и етични ценности в научната и технологичната област.

За осъществяването на тези цели в ЕС се прилагат редица инструменти и форми на въздействия, съобразно спецификата на областите и участниците в процеса. Предвид ограничеността на фи­нансовите ресурси, те са концентрирани в следните инструменти:

-изследователски дейности- създаване на мрежи от нацио­нални програми, центрове за квалификация, широкомащабни изследователски проекти;

-развитие на изследвания и иновации за стартиране на бизнес, особено за МСП;

-разширяване и диверсифициране на изследователски инфраструктури;

-развитие на човешките ресурси;

-наука, общество и граждани- подкрепа за изграждането на европейска система за научна оценка, насочване на из­следванията към нуждите на обществото и диалог между тях, мястото на жените и развитие на етични норми.