Финансиране  кредитиране. При финансирането не се връщат средствата

Финансиране  кредитиране. При финансирането не се връщат средствата.

• 
  лихвеност- банките не могат да отпускат безлихвени кредити, тъй като търговските банки трябва да печелят. Основната им печалба идва от разликата между лихвите по влоговете и лихвите по кредитите. Лихвата е цената за ползването на средствата, която кредитополучателят плаща. Нейният размер зависи от целта, срока и размера на кредита.
  
• 
  обезпеченост на кредита- гарация от страна на самия кредитополучател (ипотека, залог).Размера на обезпечеността е винаги по- голям от размера на кредита.
  
• 
  гарантираност на кредита- става дума за хипотезата, когато трето лице дава гаранция във връзка с обезпечеността на кредита (поръчителство, предоставя свои вещи за ипотека, залог)
  

Видове кредитиране според срока:

• 
  краткосрочни- до 1 година
  
• 
  средносрочни- от 1 до 5 години
  
• 
  дългосрочни- повече от 5 години
  

Нормативни актове:

• 
  Валутен закон-ВЗ
  
• 
  Наредба за добиванe, преработка и търговия с благородни метали
  
• 
  Наредба завнос и износ на валута в наличност
  

- част от Закона за митниците

От предметния обхват на чл.1 на Валутния закон става ясно, че се отнася до отношения на гражданския обмен, с изключение на т.6 и т.7
Чл. 1.

Този закон урежда:

1. сделките и плащанията между местни и чуждестранни лица;

2. презграничните преводи и плащания;

3. сделките с чуждестранна валута по занятие;

4. сделките с благородни метали и скъпоценни камъни по занятие, техния износ, внос и преработката им;

5. износа и вноса на левове и чуждестранна валута в наличност;

6. събиране и поддържане на статистическа информация за платежния баланс на страната;

7. упражняването на валутен контрол.
Тези отношения се поставят във валутен режим, което се изразява в това, че за тях се предвижда регистрационен или разрешителен режим, или забрана да се извършват. Валутният режим се изразява в допълнителни условия, установени за валидност на сделките с валута и благородни метали, или забрана. Страни по тези отношения са местни или чуждестранни лица. Затова валутният режим се характеризира с адресатите си- местни или чуждестранни лица.

Във валутния закон се определя кои лица са местни( параграф1т.2) и критерият не е граждански. За физическите лица- постоянното пребиваване или временното пребиваваане за срок от 6 месеца, а за юридическите- седалището. Това понятие във валутния закон е самостоятелно и се различава от същото в ЗОДФЛ и ЗЧИ.

1. "благородни метали" са златото, среброто и платината в обработен и необработен вид;

2. "местно лице" е:

а) физическо лице с постоянно пребиваване в страната или с разрешено временно пребиваване в страната за срок над шест месеца;

б) юридическо лице със седалище в страната;

в) юридическо лице със седалище извън страната - за дейността в страната чрез регистриран клон;

г) лице, което пребивава в чужбина по поръчение на българската държава или на български предприятия и организации, както и членовете на неговото семейство;

3. "чуждестранно лице" е всяко физическо или юридическо лице, което не отговаря на условията по т. 2, както и чуждестранните дипломатически, консулски, търговски и други представителства, международните организации, членовете на тези представителства и организации, техният персонал и обслужващите ги чуждестранни граждани;

4. "чуждестранна валута" е парична единица, която е законното платежно средство във всяка чужда държава, както и колективните валути;

5. "чуждестранна валута в наличност" са банкноти и монети, които са законно платежно средство в чужда държава, както и издадените в чуждестранна валута технически чекове;

6. "търговски кредит" е всеки кредит, свързан с продажбата на стоки или с предоставянето на услуги;

7. "финансов кредит" е предоставяне на парични средства със задължение за връщане, което не е търговски кредит;

8. "пряка инвестиция" е:

а) създаване или придобиване на търговско предприятие;

б) придобиване в търговско дружество на права на съдружник с неограничена отговорност или на дялово участие, което дава право на над 20 на сто от броя на гласовете в общото събрание;

в) предоставяне на заем със срок не по-кратък от 5 години с цел пряка инвестиция по буква "а" и "б" или свързана със споразумение за участие в разпределяне на печалба;

г) допълнителна инвестиция към инвестицията по буква "а" или "б";

9. "ценни книжа на капиталовия пазар" са акциите, облигациите и другите финансови инструменти с първоначален падеж над 1 година;

10. "ценни книжа на паричния пазар" са облигациите и други финансови инструменти с първоначален падеж до 1 година включително;

11. "извършване на сделки с чуждестранна валута по занятие" е:

а) извършване в продължение на една година на сделки за сметка на повече от 10 лица, или

б) извършване в продължение на една година на сделки с повече от 20 лица, които не са банки, финансови къщи или обменни бюра, или

в) отправяне на рекламни изявления, на покани или предложения за сключване на сделки с неопределен кръг от лица, включително чрез средствата за масово осведомяване;

12. "обменно бюро" е търговец, който извършва по занятие сделки с валута в наличност;

13. "финансова къща" е търговец, който извършва по занятие сделки с чуждестранна валута в наличност и по безкасов начин.
Отношенията, които се обхващат от валутния режим:

1. 
   сделки, характеризиращи се със страните по тях и техния предмет -
   

• 
  сделки с чуждестранна валута по занятие;
  
• 
  сделки с благородни метали;
  

2. 
   сделки, свЪрзани с износ/внос на чуждестранна валута;
   
3. 
   отношенията са чисто финансово- правни и са свързани с организацията на валутния контрол.
   

Принципът, че всички сделки се извършват свободно, установен в чл.2 ВЗ, доколкото в него не е предвиден регистрационен или разрешителен режим, или забрана да се извършват.

(1) Доколкото в този закон не е установено друго, всички действия, сделки и плащания по чл. 1, т. 1 - 5 се извършват свободно.

(2) Добиването на благородни метали и скъпоценни камъни от находища, които са публична държавна собственост, се извършва при спазване на изискванията, установени в действащото законодателство.

На разрешителен режим се поставят дейностите по продажба на чуждестранна валута по занятие от финансови къщи, доколкото режимът на валутните бюра е регистрационен. Разрешение се изисква и за износа на валута над 20,000 лева

На регистрационен режим се поставят:

- сделки между местни и чуждестранни лица във връзка с емитиране на ценни книжа на пазара (капиталов)

• 
  сделки за предоставяне на финансови кредити между местни лица и чуждестранни банки
  
• 
  сделки за откриване на влогови сметки на местни лица в чуждестранни банки
  

(1) При подаване на заявление за извършване на регистрация заявителят представя данни, определени от Българската народна банка.

(2) Българската народна банка може да отказва регистрация на сделките по чл. 4, ал. 1 и 2 с мотивирано решение.

(3) Българската народна банка отказва регистрация, когато установи, че:

1. заявителят не е представил данните по ал. 1 или е представил неверни данни;

2. заявителят е представил невярна декларация на органа или на институцията по чл. 7;

3. заявителят не е представил отчет или декларация в установените срокове по чл. 10 или е представил неверен отчет или декларация;

4. сделката, за която се иска регистрация, е забранена с нормативен акт.

(4) Когато Българската народна банка е отказала извършване на регистрация на основание ал. 3 поради представяне на неверни данни по т. 1, 2 и 3 или поради забрана за извършване на сделката по т. 4, заявителят може да иска регистрация по чл. 4 не по-рано от две години след отказа на Българската народна банка.

(5) При отказ за извършване на регистрация поради непредставяне на данните по ал. 1 или на отчета и декларацията по чл. 10 в установените от Българската народна банка срокове регистрацията може да бъде извършена след тяхното представяне.

(6) Условията и редът за извършване на регистрацията се определят с наредба на Българската народна банка.
В чл.7 от ВЗ регистрационния режим се свързва с нуждите на статистиката и платежния баланс. Издадена е и Наредба за събиране на информация за нуждите на статистиката на платежния баланс. Задължения по този режим имат търговските банки, централния депозитар - БНБ, нотариусите, съдиите по вписванията.
Чл. 7. (1) За нуждите на статистиката на платежния баланс се водят регистри за всяка сделка, действие или плащане между местно и чуждестранно лице, за износ и внос на чуждестранна валута в наличност, както и за всеки презграничен превод и плащане за сума над 5000 лв., както следва:

1. от търговските банки - за преводите и плащанията към чужбина, включително за основанието, на което са извършени;

2. от митническите органи - за търговските кредити по износа и вноса, за финансовия лизинг между местни и чуждестранни лица, както и за износа и вноса на чуждестранна валута в наличност;

3. от Централния депозитар - за прехвърлянето между местно и чуждестранно лице на поименни ценни книжа на капиталовия пазар, емитирани от местното лице;

4. от емитента на поименни ценни книжа на капиталовия пазар - за прехвърлянето на такива ценни книжа между местни и чуждестранни лица, за които действащото законодателство не предвижда регистрация от Централния депозитар на ценните книжа;

5. от Българската народна банка - за прехвърлянето на държавни ценни книжа между местно и чуждестранно лице;

6. от нотариуса, съответно от съдията по вписванията - за придобиването на недвижими имоти в страната от чуждестранни лица.

(2) Лицата, извършващи сделката, действието или плащането, за които се водят регистри, попълват декларации по образец, утвърден от Българската народна банка, които представят на органите и институциите по ал. 1.

(3) Органите и институциите по ал. 1 отказват действия по извършване на сделката или плащането, ако не им бъде представена декларацията по ал. 2.

(4) Министерският съвет заедно с Българската народна банка издава наредба по прилагането на този член.

Друг вид регистрационен режим е свързан с добиванe, преработка и търговия с благородни метали и скъпоценни камъни по занятие. Лицата, които извършват такава дейност и не са търговски банки, са длъжни да се регистрират в министерството на финансите до 14 дни след започването на дейността.

Друг вид регистрационен режим е свързан с износ/внос на левовое и чуждестранна валута в наличност.

За внос на чуждестранна валута в наличност- деклариране за размера и вида на валутата ако е над 5 000 лева.

За износ на чуждестранна валута в наличност - от 5 000 до 20 000 лева само се декларира, а за повече е необходимо разрешение от БНБ.

Забранителният режим обхваща внос/износ чрез пощенски пратки. Това не се отнася за БНБ и търговските банки.
ВЪПРОС №41

Правна уредба на валутния контрол. Понятие. Основни задачи на валутния контрол. Органи и тяхната компетентност. Отговорности при упражняваме на валутния контрол.
Валутният контрол е вид финансов контрол и като всяка контролна дейност представлява контрол върху изпълнението на нормативните актове, в случая тези, които уреждат валутния режим.
Видове валутен контрол:

• 
  предварителен
  
• 
  текущ
  
• 
  последващ ( извършване на проверки и ревизии на съответните органи)
  

- с адресатите си (местни и чуждестранни лица)

- с обектите си- изброени в чл.1 ВЗ

Чл. 1. Този закон урежда:

1. сделките и плащанията между местни и чуждестранни лица;

2. презграничните преводи и плащания;

3. сделките с чуждестранна валута по занятие;

4. сделките с благородни метали и скъпоценни камъни по занятие, техния износ, внос и преработката им;

5. износа и вноса на левове и чуждестранна валута в наличност;

6. събиране и поддържане на статистическа информация за платежния баланс на страната;

7. упражняването на валутен контрол.

В чл.15 ВЗ са посочени компетентните органи, които могат да осъществяват валутния контрол

(2) Министърът на финансите чрез своите специализирани органи извършва проверки по спазването на закона.

• 
  министъра на финансите
  
• 
  в структурата на министерството на финансите, контрол упражняват органите на данъчната администрация, органите на Държавния вътрешен финансов контрол
  
• 
  Дирекция външни финанси ( се занимава с отчитане на задълженията на местни лица към чуждестранни лица)
  
• 
  Митническа администрация( при внос/износ)
  

• 
  Да издаде писмени указания за отстраняване на нарушенията в определен срок
  
• 
  да налага забрана за осъществяване на дейността
  

Друг орган, който осъществява валутен контрол е БНБ - осъществява контрол върху търговските банки и финансовите къщи във връзка с прилагането на ВЗ и във връзка с информацията, събирана за нуждите на статистиката

Адресати на контрола са и лица, за които според обстоятелствата се приеме , че извършват сделки с чуждестранна валута по занятие без регистрация и разрешение. Като мерки за въздействие БНБ може да откаже извършването на регистрация или издаване на разрешение като издаде писмено указание за отстраняване на нарушенията; да отнеме даденото разрешение

Пощенските служби осъществяват контрол във връзка със забраната за внос и износ чрез пощенски пратки.

1. министърът на финансите или оправомощено от него лице може:

а) да издава писмени указания за отстраняване на нарушенията в определен от него срок;

б) да налага забрана за осъществяване на дейността за срок една година на лицата по чл. 3, ал. 1 и чл. 13, ал. 1;

в) да уведомява органите на прокуратурата при данни за извършено престъпление;

2. Българската народна банка може:

а) да откаже извършване на регистрацията, предвидена в чл. 4, ал. 1 и 2, или издаване на разрешение по чл. 11, ал. 2, т. 2 и ал. 3, т. 3;

б) да издаде писмено указание за отстраняване на нарушенията в определен от нея срок;

в) да отнема издаденото разрешение (лицензия) на лице, което осъществява дейност като финансова къща;

г) да уведомява органите на прокуратурата при наличие на данни за извършено престъпление;

3. митническите органи отнемат в полза на държавата:

а) недекларираната чуждестранна валута и левове в наличност;

б) изнасяната чуждестранна валута и левове в наличност, без да е налице предвиденото в закона разрешение от Българската народна банка;

в) недекларираните благородни метали и скъпоценни камъни;

4. пощенските служби уведомяват митническите органи за прилагане на предвидените в т. 3 мерки, когато установят нарушение на закона.
При упражняване на валутния контрол могат да възникнат четирите вида отговорност:

Валутният закон предвижда глоби за физическите лица (5 000 -10 000 ) и имуществена санкция за юридическите лица (50 000 – 120 000)

Актове за констатиране на нарушения се издават от:

• 
  данъчна администрация и митническа администрация
  
• 
  органите за банков надзор
  
• 
  наказателни постановления-от министъра на финансите и управителя на БНБ. По- нататък реда е по ЗАНН
  

Гражданска отговорност може да възникне, когато вредата е във валута или стоки,оценени във валута