Има 2 становища за отрасъла на фп
Изтегляне 0.87 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ВЪПРОС №21
- БЮДЖЕТНО ПРАВО
- ВЪПРОС №27
СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТТя бива АКТИВНА и ПАСИВНА.
Най-важният момент в солидарността – всеки отговаря за целия дълг, но не всеки ще плати целия дълг. Когато единият плати, отговорността по отношение на другите отпада. Оттук нататък може да се предяви регресен иск, и ако друго не е уговорено длъжниците дължат по равно. В ГП бива солидарност:
Във ФП има само законова солидарност (чл.29, ал.3 и 4). Случаи, при които се носи солидарно имуществена отговорност:
Има разлика между вина и добросъвестност. Даже ако третото лице е добросъвестно, пак се носи отговорност. Само в един случай – чл. 271 от КТ – то не носи отговорност, а именно когато е получило трудово възнаграждение и е било добросъвестно. БРИГАДНА ОТГОВОРНОСТ Тя е само за липси. Уредена е в чл.271 от ППЗДВФК и в отделни разпоредби на Кодекса на труда. Това е към момента нормативната уредба. При действието на стария закон е приета Наредба за бригадната отговорност. Старият закон е отменен, а Наредбата – не. В новия закон не е предвидена бригадна отговорност, нормативната й уредба е в правилника. Нарича се бригадна отговорност, защото се носи от една бригада или малък колектив. За целта между бригадата и предприятието се сключва договор за бригадна отговорност. Бригадата не е юридическо лице, затова договорът се сключва поотделно с всеки член на бригадата. Бригадната отговорност не е договорна, защото договорът не я поражда, а я разпределя. Тя е деликтна отговорност. Бригадната отговорност изключва солидарността, ако няма договор се прилага автоматично солидарната отговорност. В случаите когато има договор бригадната отговорност се трансформира в лична отговорност, а не солидарна.
За да се носи бригадна отговорност трябва да има сключен договор. Този договор е различен и отделен от трудовия. Никой не може да бъде принуден да сключи такъв договор. Отговорността между несключилия и сключилите е солидарна, което е неизгодно за този, който не е сключил договор. Възможно е при наличие на договор да се установи, че е извършена вредата само от едно лице. Тогава само той носи отговорност. Ако има договор, но едно лице от сключилите безспорно не е виновно, то не носи отговорност. ВЪПРОС №21СПОСОБИ ЗА ПОГАСЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВЕНО ОТЧЕТНА ОТГОВОРНОСТ Въпросът е много близък с № 20. Във № 20 – не възниква отговорност. А в № 22 вече е възникнала е отговорност. Разлика между погасяване и изпълнение:
В първият случай говорим за способи за погасяване, а в другия – терминът е плащане (осъден е да плати определена сума). ПЛАЩАНЕ – най-често срещан способ за погасяване. КОЙ, КОГА, КОЛКО и ПО КАКЪВ РЕД ? 1. КОЙ – този, който е начетен ( един човек, при солидарната отговорност – няколко, при бригадната отговорност – всеки своя дял);
2. КОГА – след като дългът е станал ликвиден и изискуем. Трябва да се знае за какво и колко се дължи. Плащането става след произнасянето на съда кой колко дължи. Понякога има и предварително изпълнение. Ако такова плащане е направено, актът за начет не се изпраща в съда. 3. КОЛКО – размера на действително причинената вреда; 4. РЕД ЗА ПОГАСЯВАНЕ - чл.76, ал.2 ЗЗД - разноски, лихва, главница; ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ В НАТУРА – този способ не е изрично предварително в законодателството и не е описан неговият режим, но по пътя на тълкуването стига до извода, че този способ е допустим (чл.45 ЗЗД). Този способ се прилага само когато са увредени вещи. Режимът на този способ действа до произнасянето на съда. По-нататък се дължат пари, а не вещи. Необходимо е съгласие на кредитора, за да се приложи този способ. С възстановяването на вещите се възстановява главницата, но се дължат лихвите (под формата на пари или вещи, ако кредиторът е съгласен). ОПРОЩАВАНЕ – (Въпрос №14) – Опрощаването, което прави президентът важи за частни и за публични вземания (когато са увредени държавни или с държавно участие юридически лица). Самите увредени юридически лица не могат да опрощават (чл.37 от ЗДВФК). Ако все пак това се случи опрощаването е нищожно , но възниква солидарна отговорност между виновния и опростилия. СЛИВАНЕ – Сливане на качеството кредитор и длъжник в един правен субект. Този способ е много рядко срещан. Има три случая:
ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ – Погасителната давност е изтекъл период от време, в който кредиторът е бездействал и на тази погасителна давност се позовава длъжникът. Има два елемента:
Погасителната давност не се прилага служебно. При нея не се погасява субективното право, както и правото на съдебен иск. В случая се погасява единствено правото на съдебна защита (принудително изпълнение). Разликата между давностния срок и преклузивния срок е, че при последния се погасява самото субективно право (след това може да се иска връщане на недължимо платеното). Правната уредба на този институт е в чл.35 от ЗДВФК, като субсидиарно се прилагат чл.110-120 от ЗЗД. Чл.35, ал.3 – не зависимо от спирането или прекратяването на давност, имуществена отговорност не се търси, ако са изтекли 10 години от причиняване на вредата. Срокът по ал.3 е преклузивен. Разликата със ЗЗД – в ЗЗД срокът е 5 години за главница, 3 години за лихви, а в ЗДВФК е 5 годишен и за главницата, и за лихвата ПРИХВАЩАНЕ – въпрос №14 Две насрещни вземания, които могат да се погасяват и да се дължи разликата. В въпрос №14 – редът по ДПК. Чл.103 и сл. По ЗЗД. Правните последици на прихващането настъпват не към момента на волеизявлението, а към момента когато компенсацията е била възможна (когато второто задължение е станало ликвидно и изискуемо). Ако в периода между волеизявлението и момента, когато е възможна компенсацията едното задължение е покрито с погасителна давност, давността не важи. ВЪПРОС №22 СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО ПО ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПЪЛНАТА ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ Има два пътя за реализация на пълната имуществена отговорност:
ПРОИЗВОДСТВО ПО ГПК ПРЕД ГРАЖДАНСКИ СЪД (чл.299-302) ИОО се реализира в особено начетно производство. То е особено, защото има отклонение от общия исков процес. А е начетно, защото в основата му е актът за начет. Актът за начет очертава предметните и личностни предели на делото. Съдът се произнася само по него. Ответници са лицата, които са начетени и посочени в акта. Ако се установят нови виновни лица се съставя нов акт. Актът е абсолютно положителна процесуална предпоставка. В акта за начет е описан вредоносния фактически състав. Одиторът изпраща акта до съответния компетентен съд, който ако актът е до 10 хиляди лева е районния съд, а над 10 хиляди лева – окръжен съд, за София – градски. Това е установено с оглед на процесуална икономия, а и много често начетените лица са ръководителите на увредените юридически лица. Искова молба не се подава, тъй като актът за начет притежава всички нейни реквизити. Към акта има и съпроводително писмо. Страните са:
По делото се призовава като страна и Министерството на финансите. Ако увреденото юридическо лице е общинско страна е кметът, а не министъра на финансите. Като контролираща страна се явява министърът на финансите, ако има противоречие между ищците меродавно е становището му. Ответници са две или повече физически лица (солидарна отговорност). Такива могат да са и правоприемниците на причинителя на вредата и неоснователно обогатилия се. Колкото са ответниците по делото толкова преписи от акта да начет трябва да бъдат изпратени в съда от одитора. Съдът изпраща на всеки от ответниците препис от акта и призовка, в която му се предоставя възможност в 14-дневен срок да направи възражение по акта за начет. Ако не се направи възражение, счита се, че ответникът е признал акта. В следствие на това не се развива срещу него начетно производство. Съдът служебно издава изпълнителен лист срещу него. В случай, че постъпи възражение, се насрочва открито съдебно заседание. Актът има изключителна доказателствена сила (чл.301). Ответникът се освобождава от отговорност до степента, в която успява да обори акта. Приоритет имат писмените доказателства. Изключение от това правило съществува в случая, когато е трябвало да се създаде документ и не е създаден такъв, изгубен е или е унищожен по вина на ответника. Съдът се произнася с решение и то може да бъде обжалвано от всяка от страните. Невъзможни са споразумения, намаляване, оттегляне, спиране. Не могат да се привличат трети лица - помагачи. Втората инстанция винаги е инстанция по същество и не връща делото на първата. Решението на втората инстанция се връща на първата за издаване на изпълнителен лист. Такъв се издава служебно. Държавната такса не се внася предварително. Тя, заедно с разноските, се внасят от загубилия делото. ПРОИЗВОДСТВО ПО НПК ПРЕД НАКАЗАТЕЛЕН СЪД В случая освен имуществена отговорност се носи и наказателна отговорност. Наказателната отговорност е водеща. Най-често става дума за присвояване, безстопанственост и други престъпления по служба (чл.201, 212 НК). Когато се разглежда делото по отношение на гражданския иск се използват всички доказателства, събрани в наказателния процес. Актът в наказателния процес няма такова значение, както в гражданския процес. Той е обикновено доказателство, няма изключителна доказателствена сила, защото водещ е наказателния процес и важи принципът, че всеки е невинен до доказване на противното. Преди произнасянето на присъдата е в ход предварително производство (следствия), което приключва с обвинителното заключение. Прокурорът изготвя обвинителен акт и го внася в съответния съд. Там към този обвинителен акт и доказателствата се прибавя и акта за начет. Той няма обвинителна функция. Разглеждани варианти:
Няма значение по кой път се върви. Във всички случаи се създава акт за начет, извършва се следствие. То приключва с обвинителен акт на прокурора. След като изготви обвинителният акт той го внася в съда. Обвинителният акт определя предметните и личностните предели на процеса. Актът за начет е само доказателство. От гледна точка на вредите съществуват също три варианта:
Наказателният съд се произнася само за вредите, резултат от престъплението. Присъдата е с два диспозитива:
Всяка от страните може да обжалва. Тук се върви по НПК. Инстанциите са три, втората може да се произнася по същество, но не е длъжна. Тя може да върне делото за ново разглеждане от етап, от който тя прецени. Възможно е в хода на следствието или по-късно по отношение на обвинението, делото да бъде прекратено. Но ако актът за начет носи вреди той служебно се изпраща в гражданския съд. Ако има оправдателна присъда от наказателния съд, не се носи нито наказателна, нито гражданска отговорност. Оправдателната присъда е задължителна за всички публични организации, включително и за гражданския съд. Затова увреденото юридическо лице не може да търси имуществена отговорност по реда на ГПК. СПЕЦИАЛНА ЧАСТ ВЪПРОС №24 БЮДЖЕТНО ПРАВОРазглежда се бюджетът от материално-правна гледна точка. Бюджетното право е съвкупност от правни норми, с които се регулират определен кръг обществени отношения по повод създаването, изпълнението, отчитането и контрола, свързан с изпълнението на държавния бюджет. Бюджетното право е част от финансовото право. СПЕЦИФИКИ:
В субективен смисъл бюджетното право принадлежи на един държавен орган, затова се говори за бюджетна компетентност. Това понятие се свързва със съответния държавен орган, който има собствен бюджет. НОРМАТИВНА УРЕДБА: Конституцията, двата основни закона – Закона за устройство на държавния бюджет (източник с най-голямо значение, постоянно действащ акт, нарича се още Органичен бюджетен закон), Закон за общинските бюджети; Източник е и ежегодния Закон за бюджета. Разлика между бюджета като финансов план и формата, в която се приема (закон) – в закона се съдържат и правни норми, които имат срочно действие за съответната бюджетна година - (Въпрос №2). Важен източник е постановлението на МС, което се приема ежегодно в изпълнение на закона (МС е органът, който ще изпълни бюджета). В едномесечен срок от приемането на Законът за бюджета, МС прима постановление (според ЗУДБ). Други източници – Закон за сметната палата, Закон за съдебната власт, ЗМСМА. Понятието БЮДЖЕТ – 3 гледни точки:
В рамките на републиканския бюджет различните учреждения и органи имат собствени бюджети. ЧЛ.4 ОТ ЗУДБ На второ ниво са местните бюджети (Закон за общинските бюджети, а ЗУДБ урежда механизмите за взаимодействие между тези бюджети). Друг вид е бюджетът на държавното общинско осигуряване. Затова теоретичната класификация на бюджетите:
За бюджетно регулиране говорим, когато се установява недостиг на приходи в съответните бюджети. Възможно е чрез различните правни способи този недостиг да бъде балансиран. Общините обикновено имат недостиг от собствени приходи, затова при тях се говори за бюджетно регулиране. Средствата се предоставят под формата на общи субсидии въз основа на обективен критерии на всички общини, като в конкретния случаи с оглед мероприятията, които ще се осъществяват на територията на общината, могат да се дадат и целеви субсидии (субвенции). Затова е дадено понятието бюджетна субсидия и бюджетна субвенция като форма на държавно регулиране (в ЗУДБ). Друга форма на бюджетно регулиране е преотстъпване на държавни приходи. Така предприятията и търговските дружества с общинско имущество внасят данък печалба в общинския бюджет и всички търговски дружества освен данък печалба за републиканския бюджет дължат и данък печалба на общините. В ежегодните бюджетни закони се предвижда каква част от ДОД на лицата, работещи на територията на общината, да постъпват в общинския бюджет като регулиран приход. Друга форма е отпускането на краткосрочни безлихвени заеми от държавния бюджет за общинските бюджети (до края на съответната бюджетна година). Ако те не се установят в срок се налагат лихви (чл.42-44 ЗУДБ). Възможно е бюджетно регулиране в рамките на републиканския бюджет (чл. 33 и чл.34 от ЗУДБ урежда правомощията на министъра на финансите да отпуска безлихвени заеми за сметка на свободния бюджет или извънбюджетни средства или да прехвърля бюджетни кредити от един бюджет в друг, когато не се нарушава балансът на държавния бюджет по предложение на първостепенните разпоредители с бюджетните кредити). Това правомощие се критикува, защото дава възможност на министъра на финансите да прави промени. Терминът бюджетен кредит има специфично значение. Това е сумата, гласувана в рамките на бюджета, даваща право за извършване на разход (в допълнителните разпоредби на Закона). Органите, които администрират приходите в държавния бюджет са всички органи, на които закон или акт на МС възлага събирането на бюджетни приходи. Органите, които се разпореждат с бюджетни кредити, се определят от МС и са първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити. Освен бюджетното регулиране, бюджетната класификация е вторият основен институт. Както приходната така и разходната част се гласуват па бюджетната класификация, като пълната бюджетна класификация служи както за изготвяне на проектобюджет , така и за фазите на изпълнение и изготвяне на отчета (чл.2 от ЗУДБ). Бюджетната класификация представлява нормативно установен ред за групиране на приходите и разходите по един бюджет. И приходната, и разходната част се разделят на групи, раздели, мероприятия и параграфи. По тези критерии се определя вида на приходоизточника, а в разходната част - вида на разхода. Особеното в разходната част от юридическа гледна точка е, че когато се проверява изпълнението на бюджетната класификация, се следи за законосъобразността на разхода, защото те са целево предназначени. Нецелевото разходване се приравнява на незаконосъобразно разходване. Въз основа на бюджетната класификация се получава информация за приходите и разходите по бюджета. ВЪПРОС №26 Бюджетен процес.Обща характеристика.Съставяне, приемане, изпълнение и отчитане на държавния бюджет. Органи и тяхната компетентност. Фазите, през които преминава бюджетния процес, обхващат повече от една бюджетна година. Изпълнението на бюджета е в рамките на една година, но преди това се изготвя и приема проектобюджет, а след изтичането на бюджетната година се изготвя отчет. Терминът бюджетен процес няма легално определение, затова съдържанието на понятието се извлича от целия закон, като се анализират процесуалните действия на различни държавни органи. Широк смисъл – съвкупност от процесуални действия, които се извършват в определена последователност. Бюджетният процес е форма на реализиране на бюджетните правомощия на държавните органи и на осъществяване на материални бюджетни права. Бюджетният процес обхваща съставяне на проектобюджета, приемане, изпълнение на бюджета и приемане на отчета за изпълнение. Тъй като тези етапи са последователни, бюджетният процес се характеризира като динамичен фактически състав и всеки етап е предпоставка за следващия. Принципи – чл.10 от Закона за устройството на държавния бюджет (ЗУДБ) -законасъобразност, целесъобразност, икономичност, публичност, бързина, непосредственост. Първи етап – изготвяне на проектобюджет. Основната дейност се извършва от Министерство на финансите. Проектът има икономически характер, доколкото става дума за икономически анализ на различни показатели.Доколкото става дума за дейност на държавни органи, основана на правни норми, има и правен характер. Министърът на финансите изготвя бюджетна прогноза за следващите три години въз основа на икономически показатели, която прогноза ежегодно се конкретизира в рамките на бюджета за съответната година.Оттук изготвянето върви по две линии:
Сметната палата и Висшия съдебен съвет изготвят своите бюджети , без Министерство на финансите да внася кореции в тях . Изготвеният проект се внася в МС с мотиви и информация за общинските бюджети. МС може да внесе корекции, без такива за Сметната палата и ВСС. Приетият от МС бюджет се внася в НС до 1 ноември. В противен случай НС трябва да приеме решение за по-късно внасяне. Втори етап – обсъждане и приемане. Прави се със закон на две четения. Бюджетната инициатива е на МС – на първо четене министърът на финансите прави общ доклад. Водеща е Бюджетната комисия. Председателят й може да внесе становище. Сметната палата няма правомощия за предварителен контрол и само НС може да вземе решение да бъде изслушано мнението й. Всички комисии разглеждат проектобюджета, тъй като се отнася за всички сфери. На второ четене Бюджетната комисия излиза с доклад от името на всички комисии. Тогава и отделните депутати правят предложения. Приетият със закон бюджет има юридическа сила и подлежи на изпълнение. Законът задължава МС в едномесечен срок да приеме постановление по изпълнение на бюджета.След приемането на бюджета отделните министерства на базата на определените им бюджетни кредити трябва да разпределят средствата по тримесечия и по пълна бюджетна класификация. Това разпределение се контролира и одобрява от министъра на финансите и едва тогава бюджетът става годен за изпълнение. Ако бюджетът не бъде приет до 1 януари, приходите се събират съответно действащите закони, а разходите ще се извършват в размери, съответстващи на предходната година, освен ако няма акт на НС или МС, с който да се коригират. Трети етап - изпълнение на бюджета - правомощие на изпълнителната власт. Компетентен орган е МС, Министърът на финансите и т.нар. разпоредители с бюджетни кредити. Разпоредители по републиканския бюджет са министри и ръководители на ведомства или учреждения, които са на републиканско подчинение и нямат поделения. Разпоредител по местните бюджети е кметът. Бюджетът на съдебната власт се изпълнява от председателите на върховните съдилища, главния прокурор ( в юридически смисъл). Фактическото изпълнение се организира от БНБ. По отношение на изпълнението на бюджета банковата тайна за министъра на финансите не важи. Във връзка с текущия контрол, упражняван от министъра на финансите, чл.38 от ЗУДБ му дава възможност да налага принудителни административни мерки, да спира финансирането, да блокира банкови сметки на бюджетни учреждения. Текущ контрол осъществяват и органите на Сметната палата, включително и върху министъра на финансите. В случай на недостиг на приходи е възможно БНБ да отпусне кредит за бюджета (не и в условията на валутен борд); възможност за прехвърляне на средства от един бюджет в друг – правомощие на министъра на финансите. Предвидена е забрана някои бюджетни средства да се прехвърлят (чл. 28-38 от ЗУДБ) Изпълнението на бюджета завършва на 31 декември, като до този момент поетите за изпълнение в рамките на бюджетната година задължения трябва да се изпълнят от съответните разпоредители с бюджетни кредити.
По принцип държавните вземания формират бюджтните приходи, затова имат характера на бюджетни приходи.Всеки бюджет има две части: приходна и разходна. С приходната основно се занимава данъчното право, доколкото данъците са основни бюджетни приходи. Основно значение като бюджетни приходи имат данъците. Всеки данък има икономическа и правна характеристика. Тъй като са в основата на изготвянето на бюджета, са планирани бюджетни приходи. Юридически белези на данъците:
Видове данъци: - Преки и косвени (според това дали връзката межд държавата и платеца е пряка или между тях е включено друго данъчнозадължено лице).Преки – ДОД, данък върху наследството, данък върху недвижимите имоти. При косвените юридическият платец е различен от лицето, което фактически поема данъчната тежест – ДДС, акцизи - с оглед начина за определяне на размера – в абсолютна стойност, пропорционални, прогресивни - с оглед това, което стои в основата на облагането – лични и подоходни (имуществени). Конституцията не допуска лични данъци - от кого се събират (от физически и от юридическ лица) - в кой бюджет постъпват – републикански или местни Данъчна политика – от данъчния суверенитет на държавата следва, че тя е самостоятелна при изграждане на данъчната си политика, но в международен план има стремеж към хармонозиране и унифициране. Няколко са основните моменти, свързани с принципите на данъчната политика: -колко данъци да има и от значение е каква част се отнема от БВП – повечето на брой данъци дават възможност за по-широка диференциация, обхващане на по-широк брой хора, по-малък размер. -преки или косвени - залага се на косвените, защото са свързани с потреблението: косвеното облагане е засилено за луксозни и вредни стоки -кои данъци да преобладават – прогресивните или подоходните: при физическите лица е приложимо прогресивното облагане, при юридическите – пропорционалното. Що се отнася до това дали да има данъчни облекчения, Конституцията допуска това, но господстващото становище е те да се ограничават с цел да се осигури неутралност на данъка. ВЪПРОС №28 Статут и правомощия на Сметната палата. Актове на органите на Сметната палата Важността, която има бюджета, предопределя необходимостта от осъществяване на контрол върху тази дейност – създава се специализиран орган за контрол. В България от 1880 до 1947г. съществува Сметна палата (СП), след това функциите се поемат от Държавния финансов контрол. Чл.91 от Конституцията предвижда създаването на Сметна палата. През 1991г. е приет Закон за СП. През 2001г. – нов закон с оглед хармонизация с европейското законодателство.
Контролът на СП е външноведомствен – външен орган спрямо всички проверявани обекти. Контролира всички бюджети, като в предмета на контрол се включват и извънбюджетни сметки. СП осъществява контролните правомощия чрез одити (параграф1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗСП). Чл. 5 от ЗСП – изброява контролираните от СП дейности. Контролът е за законосъобразност и целесъобразност. До юридическа отговорност или принудителни административни мерки се стига само при установяване на незаконосъобразност. Обект на проверка е организацията, лицето, дейността или функцията, които се издържат от бюджета или получават средства от него. СП сама определя обектите, като могат да се включват и предложени от НС ( чл.9 от ЗСП). От гледна точка на устройството й , СП е юридическо лице на бюджетна издръжка и е колективен държавен орган. Състои се от председател и 10 члена, избрани от НС. Председателят на СП не може да се избира за втори мандат. В закона са изброени условията, на които трябва да отговарят членовете. Специфично изискване – през последните 3 години да не са били членове на МС или ръководители на централни ведомства. СП създава отделения и териториални поделения със сектори към тях. Всяко отделение се ръководи от член на СП,отговарящ за различни сфери на контрол. Конкретната дейност се осъществява от одитори, които могат да са ръководители на сектори. Всяко отделение се състои от сектори. Като органи могат да се посочат председателя, членовете, одитори – ръководители на сектори, директори на териториални поделения и самите контролиращи одитори. СП осъществява одитната си дейност чрез извършване на финансов одит, който включва одит на финансовото управление и одит на финансовите отчети; одит на изпълнението и друг специфични отчети. Тези одити се извършват въз основа на приети обнародвани стандарти на СП . Възлагат се със заповед на председателя, като за одита се съставя програма. Вследствие на извършения контрол се изготвя одитен доклад, който включва констатации и оценки. Връчва се на проверяваните лица. По становищата на проверяваните лица ръководителят на одита прави писмено заключение. Одиторният доклад и заключението се внасят в СП вече от съответния ръководител на отделение или директор на териториално поделение и се приема с решение, което е окончателно.. С това решение могат да се потвърдят, отменят или изменят констатациите и оценките в одитния доклад и заключение.
ВЪПРОС №29 Правен режим на таксите. Понятие и нормативна уредба. Видиве такси. Субекти. Определяне на размера на таксите. Съдебни такси. Таксите са следващия вид държавни вземания от данъчен произход. Не са същински данъци, но почти изцяло се подчиняват на режима им. Юридическите белези на таксите и данъците са еднакви. Според критериите на ДПК таксите са публични вземания на държавата. Правната основа за вземане на такса е извършването на услуга от държавен орган. Използването на услугата е доброволно или задължително. Таксата може да се плати и преди услугата.
Таксите и данъците си приличат по това, че:
Разлики:
Разликите между такси и гражданскоправни плащания – При гражданскоправните плащания съществува еквивалентност на престациите. Таксите се определят едностранно от държавата – договорното начало е изключено. Таксите постъпват в бюджета, докато при гражданскоправните плащания имуществото постъпва в патримониума на новия собственик. Чл. 60 от Конституцията предвижда, че гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, определени със закон, съобразно техните доходи. Но таксите не биха могли да се определят съобразно доходите, тъй като цената на една услуга е една и съща за всички. За някои видове такси това е възможно. Друг основен източник - Закон за държавните такси и Закон за местните данъци и такси. Първият закон урежда режима на държавните такси, които постъпват в републиканския бюджет, а услугите се извършват от централизирани органи. Вторият закон – такси за услуги, извършвани от местни органи. Освен законите се издават и тарифи – одобряват се от МС и са добавка към съответния нормативен акт, който предвижда събирането на такси. Обикновено таксата трябва да следва услугата, но на практика се внася предварително. В някои случаи е предвидено авансово да се внесе таксата, а впоследствие да се определи окончателния й размер. Видове такси (използват се различни критерии):
В тези правоотношения активен субект е държавата, а пасивни – всички останали субекти, които ползват услуги. За разлика от данъците, при таксите се допускат освобождавания (например бюджетни учреждения, лица със специални качества, от значение може да бъде семейното положение, освобождава се от такси упражняването на основни права, молби да НС, до президента, регистрация на актове за раждане – чл.5 от ЗДТ). При заплащането на такси не се наблюдава същинско производство – размерът е предварително определен, необходимо е чисто техническо счетоводно действие. Индивидуален финансов акт може да се издаде в случай на контрол във връзка със събирането на таксите.
-Закон за митниците /ЗМ/ -Правилник за прилагане на ЗМ -подзаконови НА - много често, поради особената динамика на международния търговски обмен- налага се бърза реакция, която няма да бъде постигната ако П регламентация се извършва единствено и само със закон. -постановленията, с които МС ежегодно приема митническата тарифа на РБ - важно значение - с него се регламентира въвеждането на антидънпингови и изравнителни мита, при субсидиран или дънпингов внос на стоки;
2.1.митнически закони с финансов характер - особена специфика - Държавите, възприемат този принцип на конституционно равнище – законоустановеност не само на данъците, но и на митата. Всеки елемент на митническите правоотношения /ПО/ се установява със закон. 2.2.митнически закони с административен характер - съдържат ПН, които регулират: -митническия надзор и контрол, -правата и задълженията на субектите на митническите ПО. -структура и организация на митническата администрация Всички останали елементи - свързани с митническа стойност, размера на митата са извън тези закони. Правомощието за регулиране на тези елементи на митически ПО е възложено на изпълнителната власт. Българският ЗМ притежава белезите, типични и за двете групи митнически закони-съдържа и чисто организационни ПН и ПН, които регулират и някои от основните елементи на същинските митнически ПО. 3.Определяне 3.1.Държавни фин. вземания, които стоят най-близо до данъците (ЧЛ.13, ал.2 ДПК – определя ги като публични държавни вземания)
3.2.Митата са установени едностранно от държавата. 3.3.Държ.фин. вземане под формата на мита е субективно публично право на държавата. 3.4.Митата имат паричен характер. 3.5.Задължението не е “intuito personae” - изпълнението може да се извърши от всяко трето лице. -Длъжникът не може да прехвърли изпълнението си и да насочи принуд. изпълнение по отношение на трето лице. -Държавата няма право да прехвърля своите вземания по отношение на трети лица (Чл.155 ДПК).
3.6.Задължението за заплащане на мита е делимо-може и на части – в два основни случая: -когато е предвидено в закон -при условията на разсрочване
При всички - фискална функция. 5.3.независими (установяват се самостоятелно от всяка държава) и договорени (установяват се като резултат от международни-правни договорености) - с оглед реда за въвеждане 5.4.изравнителни (за защита на вътрешния пазар от субсидиран внос-когато в държава –производител се отпускат средства от бюджета за производство на стоки - тези средства се изключват от стойността на стоката и тя се внася в държавата-приемник на ниска цена), антидънпингови (определят се и прилагат по отношение на всяка дъмпингова стока, чийто внос за потребление може да причини вреди на вътрешното производство. В този случай се изнася на цена, по-ниска от цената на пазара в страната-износител) и ответни (въвеждат се от държавата като ответна мярка срещу дискриминационна митническа политика на друга държава.) – според причините за въвеждане. Чисто фискална функция 6.Такси с равностоен ефект -Друг основен елемент от понятието митни сборове Такса - установено от държавата фин. плащане, възложено за събиране от държ. учреждения във връзка с извършване на услуги в полза на други учреждения, организации и граждани. Притежава всички правни характеристики на данъците, с изключение на едно - има възмезден характер. Митни сборове - при определяне на понятието (§1 от ПР на ЗМ) законодателят е използвал понятието “такси с равностоен ефект /ТРЕ/”. § 1. По смисъла на този закон: 2. "Вносни митни сборове" са митата и таксите с равностоен ефект, дължими при внасяне на стоки. ТРЕ - тези, които се дължат и заплащат във връзка с митническото обслужване на стоките при внос и износ. Всички останали такси, които се заплащат на митн. учреждение и не са пряко свързани с вноса и износа не попадат в това понятие. Равностойният ефект се изразява в това, че те, подобно на митата, се събират при внос и износ. В международен мащаб-намаляване на размера на таксите до приблизителната стойностна извършената от митнически орган услуга- иначе с нея се цели фискални функции. 7.Митническа политика -свързва се с това, какви мита да бъдат въведени, размер, кои стоки да бъдат облагани,по отношение на еднакви по вид и различни по произход стоки-какви мита. -определя се с оглед на това, какви средства са планирани да постъпят в държавния бюджет, което до голяма степен е свързано с фискалната функция на митата. -размерът на митата се поставя в зависимост и от конкретни политически цели -в световен мащаб-тенденция за отпадане на митата, цел-свободен достъп на стоки до всички пазари
-всяко лице може да бъде представляващ пред митническите органи за извършване на действията, предвидени в закона за митниците. Всяко лице, което действа като представител, посочва писмени доказателства, от които личи неговата представителна власт. -пряко и косвено представителство -пълномощно в писмена форма с нотариална заверка на подписите-изброяват се правомощията, митническите учреждения пред които може да се упражни представителната власт. -регистри на представителите-митническите учреждения ги водят-съхраняват се копия на пълномощните. Всяка промяна в статута на представляван или представител се обявява в 7 дневен срок. Представителят се подписва като отбелязва от чие име и за чия сметка действа. - митнически агенти - лицата които желаят да осъществяват такова представителство трябва да получат разрешение от министъра на финансите. Издава се по предложението на началника на Централното митническо управление. Разрешенията могат да бъдат срочни и безсрочни ВЪПРОС №30 Митническа администрация /МА/ 1. Устройство и организация Раздел I (гл.2 от ЗМ) Устройство и организация Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1999 г., бр. 63 от 2000 г.) (1) Митническата администрация е централизирана административна структура, организирана в Агенция "Митници" към министъра на финансите, която е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. (2) Агенция "Митници" е структурирана в Централно митническо управление и регионални митнически дирекции. Общата и специализираната администрация в Централното митническо управление са организирани в дирекции. (3) Регионалната митническа дирекция е структурирана в регионално митническо управление и митници. Общата и специализираната администрация в регионалното митническо управление са организирани в отдели. (4) Митницата е структурирана в териториално митническо управление и митнически бюра и/или митнически пунктове. Общата и специализираната администрация в митницата са организирани в отдели. (5) Централното митническо управление организира, ръководи, контролира и отчита дейността на митническата администрация и извършва митническа дейност. (6) Регионалното митническо управление организира, ръководи, контролира и отчита дейността на включените в структурата на регионалната митническа дирекция митници, извършва митническа дейност и осигурява информационното обслужване на митниците и на Централното митническо управление. (7) Териториалното митническо управление организира, ръководи, контролира и отчита дейността на включените в структурата на митницата митнически бюра и/или митнически пунктове и заедно с тях е основен изпълнител на митническия надзор и контрол. (8) Общото ръководство и контрол върху дейността на митническата администрация се осъществява от министъра на финансите или от определен от него заместник-министър. (9) Агенция "Митници" може да издава специализирани печатни издания. Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Регионални митнически дирекции, митници, митнически бюра и митнически пунктове се създават, преобразуват и закриват от министъра на финансите по предложение на директора на Агенция "Митници". Директорът на Агенция "Митници" определя структурата и числеността на персонала им в рамките на общата численост на персонала на агенцията.
(1) Агенция "Митници" се ръководи и се представлява от директор, който се назначава и се освобождава от министъра на финансите съгласувано с министър-председателя. (2) При осъществяване на своите функции директорът на Агенция "Митници" се подпомага от заместник-директори. Броят на заместник- директорите се определя в устройствения правилник на агенцията. (3) Заместник-директорите на Агенция "Митници" се назначават и се освобождават от министъра на финансите по предложение на директора на агенцията. (4) В структурата на Агенция "Митници" се включва инспекторат на пряко подчинение на директора на агенцията, който осъществява контрол върху дейността на митническата администрация. Чл. 10.
(1) Митнически служител може да бъде дееспособен български гражданин, който не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, не е лишен по съдебен ред от право да заема съответната длъжност и отговаря на изискванията за работа в митническата администрация. (2) Митническите служители не могат: 1. да са еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници или да участват лично или чрез подставени лица в органите за управление на търговски дружества, кооперации и други организации със стопанска дейност; 2. да сключват допълнителни трудови договори освен като сътрудници в научни институти и преподаватели в учебни заведения. (3) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Митническите служители, които заемат длъжност по служебно правоотношение, трябва да отговарят и на изискванията по чл. 7 от Закона за държавния служител. Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) (1) Министерският съвет по предложение на министъра на финансите приема устройствен правилник на Агенция "Митници" и определя числеността на персонала в агенцията и в Централното митническо управление. (2) В Устройствения правилник на Агенция "Митници" могат да бъдат определени допълнителни изисквания за заемане на длъжности в митническата администрация. (3) Министърът на финансите по предложение на директора на Агенция "Митници" приема правилници за организацията и дейността на регионалните митнически дирекции.
Митническите органи събират такси за допълнително предоставени услуги и за случаи, определени в правилника. Тези такси не са митни сборове. Размерът им се определя от Министерския съвет. Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Агенция "Митници" събира приходи от сключени договори с юридически и физически лица за разрешени от министъра на финансите дейности в зоните на граничните контролно- пропускателни пунктове и на други места, чието изпълнение изисква допълнителен митнически контрол. Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Агенция "Митници" е администратор на: 1. приходите по чл. 12; 2. приходите по чл. 13; 3. деветдесет на сто от приходите по чл. 240, ал. 2; 4. приходите от експлоатация на недвижимо имущество - частна държавна собственост, и от предоставяне на данни; 5. двадесет на сто от събраните глоби за митнически и валутни нарушения; 6. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г., в сила от 1.01.2000 г.) приходите от печатните издания по чл. 7, ал. 9; 7. приходите от ползване на почивната база; 8. (нова - ДВ, бр. 63 от 2000 г., в сила от 1.01.2000 г.) приходите по чл. 17, т. 3 от Валутния закон; 9. (нова - ДВ, бр. 63 от 2000 г., в сила от 1.01.2000 г.) приходите по чл. 64, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) Министърът на финансите по предложение на директора на Агенция "Митници" определя служителите за допълнително възнаграждение за участие в борбата срещу митническите и валутните нарушения и престъпления и за материално стимулиране. (3) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) Средствата по ал. 2 се определят в размер двадесет и пет на сто от годишния размер на средствата за работна заплата по бюджета на Агенция "Митници" за съответната година и се включват в Закона за държавния бюджет за същата година. (4) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) Редът за определяне на индивидуалния размер на допълнителното възнаграждение по ал. 2 се определя с наредба, издадена от министъра на финансите. 2.Функции и задачи Раздел II (гл2 от ЗМ) Функции и задачи Чл. 15. (1) Митническата администрация: 1. участва в разработването и реализира митническата политика на държавата; 2. участва в разработването и изпълнението на международните договори, които се отнасят до митническата дейност; 3. осъществява международните митнически връзки; 4. събира, обработва, анализира, съхранява и предоставя информация относно митническата дейност и разработва митническа статистика. Условията и редът за тези дейности се определят в наредба, издадена от министъра на финансите; 5. осигурява квалификацията и преквалификацията на митническите служители. (2) Митническите органи: 1. осъществяват митнически надзор и контрол върху стоките, превозните средства и лицата в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове и на цялата митническа територия на страната; 2. изчисляват, събират или изискват обезпечаването на митни сборове, определени при внос, износ или транзит на стоки; 3. прилагат, в рамките на своята компетентност, тарифните мерки и мерките на търговската политика на Република България; 4. защитават икономическите интереси на страната в рамките на своята компетентност; 5. (изм. и доп. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) организират и осъществяват дейността за предотвратяване и разкриване на митническите и валутните нарушения и престъпления в съответствие с Наказателно-процесуалния кодекс; 6. организират и осъществяват дейността за предотвратяване и разкриване на незаконния трафик на наркотични вещества и прекурсори; 7. осъществяват валутен контрол в рамките на предоставената им със закон компетентност; 8. издават решения за прилагането на митническите разпоредби; 9. (нова - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) организират и осъществяват дейността по разследване на престъпления в случаите, при условията и по реда, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс; 10. (нова - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) осъществяват дейност по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания; 11. (нова - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) участват при осъществяване на оперативно-издирвателна дейност съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи при условията и по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи. (3) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Условията и редът за взаимодействие между митническите органи и органите на Министерството на вътрешните работи за предотвратяване и разкриване на митнически и валутни нарушения се уреждат със съвместна инструкция на министъра на финансите и министъра на вътрешните работи. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Митническата администрация изпълнява и други дейности, възложени й със закон.
Чл. 16. (1) При изпълнение на служебните си задължения митническите органи имат право: 1. да извършват проверки, свързани с митническия надзор и контрол на стоки, превозни средства и лица в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове и на цялата митническа територия на страната; 2. да предприемат необходимите мерки, допустими от закона, за осъществяване на митническия контрол; 3. да изискват представянето или предаването на стоки, документи, сведения и други носители на информация, свързани с митническия надзор и контрол; 4. да изискват представяне на документ за самоличност; 5. да изискват писмени или устни обяснения; 6. да извършват последващ митнически контрол на стоки и документи, свързани с вноса, износа и транзита; 7. да събират суми: за митни сборове за внесени и изнесени стоки; за неизпълнени задължения и поръчителства; за заплащане равностойността на отнети в полза на държавата стоки, когато липсват или са отчуждени, и за всякакви други митнически задължения и за други държавни вземания, които се събират от митническите органи; 8. да налагат по установения от закона ред запори и възбрани за обезпечаване на дължими митни сборове и други държавни вземания, събирани от тях; 9. да извършват личен преглед на лица, преминаващи държавната граница; 10. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) да извършват претърсвания и изземвания на контрабандни стоки и свързаната с тях документация в офиси, служебни и други помещения, както и личен обиск на намиращите се в тях лица, при спазване разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс; 11. да осъществяват контролирани доставки съвместно с компетентните органи на Министерството на вътрешните работи и с разрешение на съответната прокуратура. (2) (Отм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.). (3) Митническите служители имат право да носят оръжие и да го използват при неизбежна отбрана и при крайна необходимост. (4) (Нова - ДВ, бр. 76 от 2002 г.) При осъществяване на правомощията по ал. 1, т. 1 специализирани контролни органи на Агенция "Митници" имат право да спират пътните превозни средства във вътрешността на страната при условия и по ред съгласно чл. 15, ал. 3. Чл. 17. (1) При изпълнение на служебните си задължения митническите служители са длъжни: 1. да спазват организацията на работа в митническото учреждение; 2. да опазват имуществото, правата и свободите на лицата; 3. да представят митнически знак и служебна карта; 4. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) да носят униформено облекло, когато това е предвидено за съответните длъжности в Устройствения правилник на Агенция "Митници"; 5. (изм. и доп. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) да не разгласяват обстоятелства и факти, станали им известни при или по повод на изпълнение на служебните им задължения, определени от този закон като служебна тайна, освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено със закон, или на друг митнически орган във връзка с осъществяване на правомощията му по този закон. Условията и редът за предоставяне на сведения за обстоятелства и факти, съставляващи служебна тайна, на друг митнически орган се определят от директора на Агенция "Митници". (2) За неизпълнение на задълженията по ал. 1 митническите служители носят дисциплинарна отговорност.
Решенията се издават по искане на адресатите на правни норми, като за тази цел е необходимо да представят пълната необходима информация и документация. Решенията се издават и служебно, по отношение на всеки въпрос, по който е необходимо произнасяне. Решението е индивидуален административен акт, обжалва се по реда на ЗАП. Издават се от онзи митнически орган, пред когото е възникнала необходимост от произнасяне с решение. Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания - 211а от ЗМ – нач на митницата, в чиито район е възникнало неплатено в срок вземане, издава постановление. Също е индивидуален административен акт, но обжалването му се извършва по процедура, посочена в ЗМ (Чл.211 и сл.) за съдебното обжалване-ЗМ препраща към ДПК. Процедурата е сходна с обжалване но данъчен ревизионен акт (различна от обж. по ЗАП). Няма суспензивен ефект. Обжалването по административен ред е абсолютно задължителна предпоставка за обжалване по съдебен ред.
Изтегляне 0.87 Mb. Сподели с приятели:
|