Има 2 становища за отрасъла на фп

ВЪПРОС №34

-Същинската банкова дейност се осъществява от ТБ;

-Банка-чл.1, ал1 от ЗБ;

Чл. 1. (1) Банка е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск.

-Наредба за капиталова адекватност;

-З за БНБ;

-Търговски Закон-чл.420-453.

Глава двадесет и девета БАНКОВИ СДЕЛКИ

Раздел I Договор за банков влог

Обикновен влог

Чл. 420. (1) С договор за банков влог банката се задължава да пази предадените й определени парични знаци, ценни книги или други движими вещи срещу възнаграждение.

(2) Влогодателят може всякога да поиска връщането на вложена вещ, даже и да е уговорено, че влагането ще трае определено време. В този случай влогодателят дължи възнаграждение само за времето, през което вещта е била пазена, обаче той трябва да заплати на банката разноските, които тя е направила с оглед на уговореното времетраене на влога.

Паричен влог

Чл. 421. (1) При паричен влог банката дължи паричната сума на влогодателя в същата валута и размер, както и уговорената лихва.

(2) При предсрочно изтегляне на суми от срочен паричен влог се дължи лихва както при безсрочен влог, освен ако е уговорено друго.

Документи за влога

Чл. 422. (1) При паричен влог банката издава на влогодателя документ за всички вноски и плащания по влога.

(2) При различия между данните по партидата на банката и издадения на влогодателя от нея документ се предполага до доказване на противното, че данните по издадения документ са верни.

(3) При загубване, унищожаване или открадване на издадения влогов документ влогодателят е длъжен незабавно писмено да уведоми банката. Банката не носи отговорност, ако преди получаване на уведомлението добросъвестно е платила сума на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи сумата.

Упълномощаване

Чл. 423. Пълномощник може да тегли суми от паричен влог, ако пълномощното е с нотариално заверен подпис.

Управление на ценни книги

Чл. 424. Банката може да се задължи да управлява вложените ценни книги, като упражнява правата по тях, освен ако е уговорено друго.

Влог под условие и в полза на трето лице

Чл. 425. При банков влог под условие или в полза на трето лице, ако условието не се сбъдне или третото лице почине, вложените пари, ценни книги или други движими вещи се връщат на влогодателя.

Раздел II

Договор за разплащателна сметка

Определение и форма

Чл. 426. (1) С договора за разплащателна сметка банката открива сметка на едно лице, чрез която срещу възнаграждение приема и извършва по негово нареждане плащания в границите на наличните суми.

(2) Договорът за разплащателна сметка се сключва в писмена форма.

Възнаграждение, разноски и лихви

Чл. 427. (1) Титулярът на сметката дължи на банката възнаграждение и направените разноски по извършените операции.

(2) Банката дължи на титуляра уговорената лихва.

Уведомяване

Чл. 428. Банката уведомява титуляра на сметката за извършените операции по ред и начин, уговорени между тях, а ако не е уговорено друго - веднъж месечно в писмена форма. Ако той не оспори писмено операцията в двуседмичен срок от получаване на уведомлението, смята се, че я е одобрил.

Прилагане на други разпоредби

Чл. 429. Към договора за разплащателна сметка се прилагат съответно разпоредбите за договор за поръчка, ако от обстоятелствата не следва друго.

Раздел III

Договор за банков кредит

Определение и форма

Чл. 430. (1) С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.

(2) Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.

(3) Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.

Необходими сведения

Чл. 431. Заемателят е длъжен да даде на банката необходимите сведения във връзка със сключването и изпълнението на договора.

Предсрочна изискуемост

Чл. 432. (1) Освен в предвидените в договора случаи банката може да иска предсрочно връщане на сумата по кредита, когато:

1. той не се ползва за целта, за която е получен;

2. заемателят представя неверни сведения;

3. обезпечението стане недостатъчно и след покана не бъде допълнено в срок;

4. заемателят не връща други заеми към банката поради сериозно влошаване на финансовото си състояние.

(2) В случая по ал. 1, точка 4 банката дава достатъчен срок, преди да упражни правото си за предсрочно връщане на сумата.

Раздел IV

Кредитно писмо

Определение

Чл. 433. (1) С кредитно писмо една банка нарежда на друга банка да плати на посоченото в писмото лице сума до определен размер.

(2) Кредитното писмо може да бъде отправено до няколко банки и в различни населени места.

Права и задължения

Чл. 434. (1) Лицето, овластено да получи сумата, е длъжно да заплати на банката-издател възнаграждение и разноски.

(2) Банката-платец е длъжна да отбележи платената сума върху кредитното писмо. Предаването му на банката-платец в случая по чл. 433, ал. 1 не е предпоставка за плащането.

Раздел V

Определение и форма

Чл. 435. (1) Акредитивът е едностранно писмено изявление на банка, с което тя се задължава да плати на посоченото в акредитива лице сумата по акредитива, ако то предаде на банката в срока по акредитива описаните в него документи и изпълни другите негови условия. Акредитивът влиза в сила след уведомяване на лицето.

(2) Банката може да възложи на друга банка получаването на документите, тяхната проверка, изпълнението на другите условия по акредитива и плащането на сумата.

(3) Проверката на документите се върши от външна страна.

(4) За плащане на сумата по акредитива са от значение само посочените в акредитива условия.

(5) С изтичане на срока задълженията по акредитива се прекратяват.

Неотменяемост на акредитива

Чл. 436. Ако от акредитива не следва друго, той се смята за неотменяем и може да бъде отменен или изменен само със съгласието на третото лице.

Отменяем акредитив

Чл. 437. Отменяемият акредитив може да се отмени едностранно от банката, докато не бъде изпълнен.

Делимост и непрехвърляемост на акредитива

Чл. 438. Акредитивът е делим и непрехвърляем, освен ако от него следва друго.

Потвърден акредитив

Чл. 439. Когато неотменяем акредитив е потвърден от друга банка, тя се задължава самостоятелно и пряко да плати сумата по акредитива.

Договор за поръчка и акредитив

Чл. 440. За отношенията между наредителя и банката, открила акредитива, както и между банките по акредитива се прилагат разпоредбите на договора за поръчка.

Възнаграждение

Чл. 441. Наредителят дължи възнаграждение на банката.

Раздел VI

Банкова гаранция

Определение и форма

Чл. 442. С банковата гаранция банката писмено се задължава да плати на посоченото в гаранцията лице определена сума пари съобразно условията, предвидени в нея.

Раздел VII

Банково инкасо. Банково документарно инкасо

Определение на банковото инкасо

Чл. 443. С договор за банково инкасо банката се задължава срещу възнаграждение по поръчка на наредителя да събере неговото парично вземане или да извърши друго инкасово действие.

Определение на банково документарно инкасо

Чл. 444. С договор за банково документарно инкасо банката по поръчка на наредителя се задължава срещу възнаграждение да предаде на друго лице документи, даващи право на разпореждане със стоки или други документи срещу заплащане на сума, която банката се задължава да събере, или срещу извършване на други инкасови действия.

Права и задължения

Чл. 445. (1) Наредителят трябва да плати на банката уговорените разноски.

(2) При изпълнение на банковото инкасо и на банковото документарно инкасо банката отговаря само за неточно изпълнение на дадените нареждания. Тя не е длъжна да проверява формата и редовността на документите.

(3) Банката, която използва услугите на друга банка, за да изпълни поръчката на наредителя, прави това за негова сметка.

Субсидиарно приложими разпоредби

Чл. 446. Ако от обстоятелствата не следва друго, за банково инкасо и за банково документарно инкасо се прилагат съответно разпоредбите относно договора за поръчка.

Особена разпоредба

Чл. 447. Договорите за банково инкасо и за банково документарно инкасо не се прекратяват със смъртта на наредителя.

Раздел VIII

Банков превод

Определение

Чл. 448. С договора за банков превод наредителят предоставя на банката определена парична сума с нареждане да я плати на посоченото от него лице.

Изпълнение

Чл. 449. (1) До изпълнението на нареждането за превод наредителят може да го отмени или измени.

(2) Когато преди изпълнението на превода банката е уведомила получателя за даденото нареждане, то не може да бъде отменено или изменено.

Задължение за възнаграждение и разноски

Чл. 450. Наредителят дължи на банката възнаграждение и направените от нея разноски по превода.

Раздел IX

Договор за банкова касетка

Определение

Чл. 451. (1) С договор за банкова касетка банката приема за определен срок срещу възнаграждение да пази парични знаци, ценни книги, други вещи и документи. До съдържанието на касетката достъп има само ползвателят.

(2) Договорът за банкова касетка може да бъде с обявено или необявено пред банката съдържание на вложеното.

(3) Банката няма право да притежава копие от ключа на касетката, предаден на ползвателя.

Забранени предмети

Чл. 452. (1) В касетката не могат да се поставят предмети, застрашаващи сигурността на касетката и на банката, и вещи, чието приемане е забранено от закона.

(2) Банката контролира по подходящ начин спазването на изискването по ал. 1, без да се разкрива съдържанието на вложеното, когато то не е обявено.

(3) При неизпълнение на задължението по ал. 1 банката може незабавно да развали договора.

Права на банката при неплащане

Чл. 453. (1) При разваляне на договора поради неплащане на уговореното възнаграждение банката може да поиска отваряне и установяване на съдържанието на касетката с участие на нотариус. Намерените в касетката предмети остават за пазене в банката, на която се дължи обезщетение за разноските и възнаграждение.

(2) За вземанията си по договора банката има право на задържане върху вложеното в касетката.

Отговорност при непреодолима сила

Чл. 454. Банката отговаря пред ползвателя, ако вложеното погине поради непреодолима сила.
2. Учредяване на ТБ – няколко етапа:

-действия по подготовка и провежданена учредетелно събрание, приемане на устав;

-административно производство по лицензиране-подаване на документи-устав, доказателство за внесен капитал (не по-малко от 10 млн. лв., 100% внесен), източник на капитала; данни за лицата, които ще управляват банката / Чл.9, ал.2 ЗБ-изисква определена квалификация и професионален опит-предпоставка за издаване на сертификат “(2) Наличието на необходимата квалификация и професионален опит по ал. 1, т. 2 се удостоверява със сертификат, издаден от Централната банка. Условията и редът за издаването и отнемането на сертификат се определят с наредба. Отказът за издаването и отнемането на сертификат не подлежи на обжалване по съдебен ред.”/;какви сектори ще обслужва банката; данни за лицата, които ще притежават над 3% от капитала на банката-Централната банка разглежда документите. Издадената лицензия се вписва в специален регистър на БНБ. Отказът не подлежи на обжалване. Вписване в Търговският регистър на учреденото търговско дружество.
3. Статут

-Банковите дружества са АД с едно от следните системина управление и управителни органи:

-едностепенна-Общо събрание и Съвет на директорите

-двустепенна- Общо събрание, Надзорен съвет, Управителен съвет

-Представлява се от най-малко 2 лица с постоянно местожителство на територията на страната

-за членове на УС или Съвет на директорите не се избират юридически лица.

-обслужване на сделки;

-плащания по банков път.

5. Капитал-разпределен е на акции с определен капитал; поименни.

-ТБ не се различават от капиталовите дружества.всяка акция има право на един глас.

Чл. 5. (1) Банка се учредява като акционерно дружество и доколкото в този закон не е предвидено друго, за нея се прилага Търговският закон.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 1999 г.) Банките могат да откриват повече от един клон в отделно населено място, включително и в населеното място, където е седалището им.

Чл. 6. Издадените от банката акции са само поименни, като всяка акция дава право на един глас.

Чл. 7. Уставът на банката трябва да съдържа освен данните, предвидени в съответните закони, и данни за сделките, които тя ще извършва, пълномощията за подписване и представляване на банката, както и данни за начина, по който ще се извършва вътрешният контрол на банката.

Чл. 8. (1) Банката се управлява и представлява съвместно най-малко от две лица, които имат постоянно местожителство или местопребиваване в страната. Те не могат да възлагат цялостното управление и представителството на банката на един от тях, но могат да упълномощават трети лица за извършване на отделни действия.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 54 от 1999 г.).

(3) За членове на управителния съвет или на съвета на директорите не могат да се избират юридически лица.

Чл. 9. (1) Членовете на управителния съвет или на съвета на директорите трябва да:

1. имат висше икономическо или юридическо образование;

2. притежават квалификация и професионален опит в банковото дело;

3. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер;

4. не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, когато то е прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;

5. не са били през последните 5 години, предхождащи датата на решението за обявяване на банка в несъстоятелност, членове на неин управителен или контролен орган;

6. не са лишени или лишавани от право да заемат материалноотговорна длъжност;

7. не са съпрузи или роднини до трета степен включително по права или по съребрена линия помежду си или на друг член на управителен или контролен орган на банката.

(2) Наличието на необходимата квалификация и професионален опит по ал. 1, т. 2 се удостоверява със сертификат, издаден от Централната банка. Условията и редът за издаването и отнемането на сертификат се определят с наредба. Отказът за издаването и отнемането на сертификат не подлежи на обжалване по съдебен ред.

(3) Обстоятелствата по ал. 1, т. 4, 5, 6 и 7 се установяват с декларация.

(4) Лице, което не отговаря на посочените изисквания в ал. 1, а за управляващите банката - и в чл. 8, ал. 1, се отстранява от Централната банка, ако не бъде освободено от съответния орган в посочения от нея срок.

Чл. 10. (1) (Предишен текст на чл. 10 - ДВ, бр. 54 от 1999 г.) Член на управителен или контролен орган на банка се освобождава, ако се установи, че лицето не отговаря на някое от изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 3, 4, 5, 6 и 7.

(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1999 г.) Представляващите юридическите лица в надзорните съвети трябва да отговарят на изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 3, 4, 5, 6 и 7. Неотговарящите на тези изисквания се отстраняват от Българската народна банка, ако не бъдат освободени от съответния орган в посочения от нея срок.

Глава трета ИЗДАВАНЕ И ОТНЕМАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ (ЛИЦЕНЗИЯ) ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА БАНКОВА ДЕЙНОСТ

Чл. 11. (1) За извършване на банкова дейност се изисква писмено разрешение (лицензия), издадено от Централната банка.

(2) Към заявлението се прилагат:

1. уставът и другите учредителни актове;

2. документи, съдържащи данни за записания капитал и направените вноски;

3. план за деловата дейност на банката;

4. имената и адресите на членовете на надзорния и управителния съвет (съвета на директорите) на банката и подробни писмени данни за тяхната квалификация и професионален опит;

5. сертификати по чл. 9, ал. 2 за членовете на управителния съвет (съвета на директорите);

6. данни за лицата, записали 3 и над 3 на сто от капитала. Физическите лица и представителите на юридическите лица представят писмени декларации:

а) относно произхода на средствата, от които са направени вноските срещу записаните акции;

б) че средствата не са заемни;

в) за платените от тях данъци през последните 5 години;

7. писмени данни за името (наименованието) и местоживеенето (седалището) на лицата, записали пряко или косвено над 5 на сто от акциите с право на глас, както и за тяхната професионална (делова) дейност през последните 10 години;

8. други сведения и документи, изисквани от Централната банка.

Чл. 12. (1) За получаване на лицензия за извършване на банкова дейност на територията на страната чрез клон към заявлението чуждестранната банка представя:

1. заверен препис от акта за регистрация на банката и документ от органа по регистрация с актуални данни за седалището и адреса на управление, предмета на дейност, размер на капитала, системата на управление и лицата, които представляват банката;

2. заверен препис от разрешението на компетентния по седалището на банката орган за извършване на банкова дейност;

3. заверен препис от устава;

4. план за деловата дейност;

5. финансовите годишни отчети за последните 3 години;

6. писмено съгласие за откриване на клон от органа за банков надзор в страната по седалището й;

7. данни за лицата, на които е възложено управлението на клона, включително за тяхната професионална квалификация и опит в банковото дело;

8. други сведения и документи, изисквани от Централната банка.

(2) С лицензията по ал. 1 на клона не може да се предоставя право да извършва сделки, които чуждестранната банка не може да сключва в страната по седалището си.

(3) Лицензия се издава само ако компетентният орган за банков надзор по седалището на чуждестранната банка упражнява върху нея надзор на консолидирана основа.

(4) Лицензия се издава само на реномирани банки на световния финансов пазар или на банки, получили гаранция от тях.

Чл. 13. Търговското представителство на чуждестранна банка в страната е длъжно да представи в Централната банка препис от акта за регистрация в 14-дневен срок от издаването му. То не може да извършва банкови сделки.

Чл. 14. (1) Преди да се произнесе по заявлението за издаване на лицензия, Централната банка извършва всички необходими проучвания, за да установи валидността на представените документи и финансовото състояние на заявителя.

(2) В срок до 6 месеца от получаването на заявлението и всички необходими документи Централната банка уведомява писмено заявителя, че ще издаде лицензия за извършване на банкова дейност, ако се изпълнят условията по чл. 15, или отказва издаването на лицензия.

Чл. 15. (1) Лицензия за извършване на банкова дейност се издава, ако в срок до 6 месеца от получаване на уведомлението по чл. 14, ал. 2, предложение първо, заявителят удостовери, че са изпълнени следните условия:

1. записалите акции лица са направили вноски, общата стойност на които е не по-малка от минимално необходимия капитал за извършване на банкова дейност. За клон на чуждестранна банка се представя документ, удостоверяващ превеждането на необходимите за дейността на клона парични средства, когато такова изискване е установено в наредба на Централната банка;

2. назначените администратори притежават необходимата квалификация и опит за дейността, която ще изпълняват;

3. осигурени са подходящи сгради за извършване на банкова дейност и необходимото техническо оборудване;

4. създадена е служба за вътрешен контрол и назначените служители имат необходимата за дейността професионална квалификация и опит.

(2) Лицензията за банкова дейност може да изключи извършването на сделки или дейности, за които Централната банка прецени, че заявителят не е квалифициран.

(3) Ако в срока по ал. 1 заявителят не представи изискваните документи, Централната банка отказва издаването на лицензия за извършване на банкова дейност.

(4) Издадените лицензии се вписват в специален регистър в Централната банка.

Чл. 16. (1) Освен в случаите по чл. 15, ал. 1 Централната банка отказва издаването на лицензия, когато:

1. уставът и другите учредителни актове не съответстват на този закон или на други нормативни актове;

2. установи, че дейността, която заявителят възнамерява да извършва, не осигурява необходимата му финансова стабилност;

3. капиталът на банката и внесената част от него са под определения от Централната банка минимален размер;

4. уставът съдържа разпоредби, които не гарантират сигурността на активите;

5. някои от членовете на управителния съвет (съвета на директорите) не могат да заемат длъжността поради нормативна забрана или не отговарят на изискванията по чл. 9, ал. 1, или са привлечени като обвиняеми или подсъдими за умишлено престъпление от общ характер;

6. някои от акционерите, контролиращи повече от 5 на сто от гласовете, с дейността си или с влиянието си върху вземането на решенията биха могли да навредят на надеждността или сигурността на банката или на нейните операции;

7. установи, че лица, записали 3 и над 3 на сто от капитала, са направили вноски със заемни средства.

(2) Централната банка отказва издаването на лицензия на чуждестранна банка да извършва банкова дейност на територията на страната чрез клон, ако прецени, че осъществяваният върху чуждестранната банка надзор на консолидирана основа от компетентния орган в страната по седалището й не съответства на установените с този закон изисквания.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 114 от 1999 г.) Централната банка отказва издаването на лицензия за извършването на сделки по чл. 1, ал. 2, т. 4, когато не са спазени изискванията на Закона за публичното предлагане на ценни книжа и на нормативните актове по прилагането му.

(4) (Нова - ДВ, бр. 114 от 1999 г.) Преди да се произнесе по искането за извършване на сделки по чл. 1, ал. 2, т. 4, централната банка взема предвид писменото становище на Държавната комисия по ценните книжа, ако то бъде представено в едномесечен срок от писменото искане на централната банка до комисията.

Чл. 17. В случаите на отказ заявителят може да направи ново искане за издаване на лицензия за извършване на банкова дейност не по-рано от 6 месеца от влизането на акта за отказ в сила или от изтичането на срока по чл. 14, ал. 2 - при мълчалив отказ.

Чл. 18. (1) Лице, което не притежава лицензия за извършване на банкова дейност, не може да използва в своето наименование, рекламна или друга дейност думата "банка" или някои от производните й на чужд език, или друга дума, означаваща извършване на банкова дейност.

(2) Забраната по ал. 1 не се прилага за институция, чието име е установено или признато със закон или с международно споразумение, по което Република България е страна, както и когато от контекста, в който е употребена думата "банка", е ясно, че институцията няма за предмет на дейност извършването на банкови сделки.

(3) Лицензия за извършване на банкова дейност с наименование, което наподобява наименованието на съществуваща банка в страната, не се издава.

Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1999 г.) Местно или чуждестранно лице, както и свързани лица не могат без предварително писмено разрешение на Централната банка, освен в случаите по ал. 2, да придобиват пряко или косвено акции в местна банка, които им осигуряват 10 или повече от 10 на сто от акциите с право на глас.

(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1999 г.) Когато акциите по ал. 1 са придобити без предварително разрешение, при публично предлагане на акции на фондовата борса или на друг регулиран (организиран) пазар на ценни книжа, приобретателите не могат да упражняват правото на глас по тези акции до получаване на писмено разрешение от Централната банка. Ако разрешението не бъде поискано в едномесечен срок от придобиването или не бъде издадено, Централната банка може да приложи мярката по чл. 65, ал. 2, т. 12.

(3) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1999 г.) Преди да бъде издадено разрешението, акциите по ал. 2 не се вземат предвид при определяне на кворума на общото събрание на акционерите.

(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 54 от 1999 г.) Банката без писмено разрешение на Централната банка не може да:

1. открива клонове в чужбина;

2. изменя наименованието си, обозначено в лицензията;

3. се преобразува чрез вливане, сливане или разделяне;

4. извършва банкови сделки извън обхвата на издадената лицензия;

5. увеличава капитала си с непарични вноски;

6. изкупува обратно издадени от нея акции;

7. намалява капитала си.

(5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 54 от 1999 г.) Банка без писмено разрешение на Централната банка не може да придобива самостоятелно или заедно със свързано с нея лице, пряко или косвено, дялово участие в дружество, което не е банка, когато:

1. това участие е квалифицирано дялово участие;

2. стойността на това участие надхвърля 15 на сто от собствения капитал на банката;

3. (отм. - ДВ, бр. 54 от 1999 г.).

(6) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 1999 г.) Разпоредбата на ал. 5 не се прилага, когато дяловите участия са придобити за погасяване на предоставени кредити. В този случай банката трябва да приведе участието си до разрешения размер в 3-годишен срок.

(7) (Доп. - ДВ, бр. 52 от 1998 г., предишна ал. 5, изм., бр. 54 от 1999 г.) Централната банка разглежда искането за издаване на разрешения по ал. 1, 2, 4 и 5 в 3-месечен срок от получаването му. В случаите по ал. 4, т. 3 Централната банка разглежда искането, ако е представено разрешение за сливането или вливането от Комисията за защита на конкуренцията, когато издаването му е задължително.

(8) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1999 г.) Условията и редът за издаване на разрешенията по ал. 1, 2, 4 и 5 се определят с наредба, издадена от Централната банка.

(9) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 54 от 1999 г.) Сделките и решенията по ал. 1, 4 и 5, за които не е издадено предварително разрешение, са нищожни.

Чл. 19а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 1999 г.) (1) Когато взема решение за увеличаване на капитала на банка с вноски на акционерите, общото събрание, съответно надзорният съвет (съветът на директорите), задължително определя срок за извършване на вноските, който не може да бъде по-дълъг от 6 месеца от вписване на решението. При публично предлагане на акции срокът тече от публикуването на проспекта.

(2) Акциите, по които не са извършени дължимите вноски или не са продадени в срока, се обезсилват, а съответният орган предприема действия за промяна на решението до размера на действително внесения капитал. Решението за изменение трябва да бъде взето не по-късно от 3 месеца след изтичането на срока по ал. 1.

(3) Ако решението по ал. 2 не бъде взето в срок, съдът по искане на Централната банка вписва съответното изменение.

(4) По отношение на акционери, за които вследствие на изменение на решението възниква основание за искане на разрешение, се прилага съответно чл. 19, ал. 2.

(5) Редът по ал. 3 се прилага и когато Централната банка установи, че капиталът е увеличен с непарични вноски без разрешение или средствата, с които са направени паричните вноски, не са собственост на акционера.

Чл. 19б. (Нов - ДВ, бр. 54 от 1999 г.) (1) Разрешение по чл. 19, ал. 1 трябва да има и акционер, който при участие в увеличението на капитала на банка с вноски на акционерите или чрез превръщане на облигации в акции придобива или запазва 10 и повече от 10 на сто от акциите с право на глас от увеличения капитал. За издаване на разрешението акционерите представят документи и сведения, определени в наредба на Централната банка.

(2) При нарушение на изискванията по ал. 1 Централната банка може да приложи мярката по чл. 65, ал. 2, т. 12.

Чл. 20. (Доп. - ДВ, бр. 52 от 1998 г.) Окръжният съд регистрира банка и вписва промените по чл. 19, ал. 2, след като му бъдат представени съответните разрешения, издадени от Централната банка, а в случаите по т. 3 - и разрешението на Комисията за защита на конкуренцията, когато издаването му е задължително.

Чл. 21. (1) Централната банка може да отнеме издадената лицензия за извършване на банкова дейност, когато:

1. банката не започне да извършва разрешената банкова дейност в срок 12 месеца от издаване на разрешението;

2. са извършени нарушения по чл. 65, ал. 1;

3. банката е представила неверни сведения, които са послужили като основание за издаване на лицензията;

4. на чуждестранна банка, която извършва банкова дейност на територията на страната чрез клон, е отнета лицензията от компетентния орган в страната по седалището й.

(2) Централната банка задължително отнема издадената лицензия на банка поради неплатежоспособност, когато:

1. тя не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение или

2. общата стойност на задълженията й надвишава общата стойност на нейните активи.

(3) Стойността на активите и задълженията на банката се определят от Централната банка според надзорни изисквания и правила, установени в приети от нея наредби.

(4) С акта за отнемане на лицензията Централната банка задължително назначава квестори, ако такива не са били назначени преди това.

(5) Решението на Централната банка за отнемане на лицензията за банкова дейност подлежи на незабавно изпълнение и не може да се обжалва по съдебен ред. Разпоредбите на чл. 7, ал. 2 и чл. 11, ал. 1 от Закона за административното производство относно обясненията и възраженията на заинтересованите лица не се прилагат.

Чл. 22. След вземането на решение за отнемане на лицензия на банка Централната банка отправя искане до съответния окръжен съд за образуване на производство по ликвидация на банката в случаите на чл. 21, ал. 1 или за откриване на производство по несъстоятелност в случаите на чл. 21, ал. 2, обнародва решението в "Държавен вестник" и предприема други необходими мерки, за да уведоми обществеността за отнемането на лицензията.

Глава четвърта СОБСТВЕН КАПИТАЛ, ЛИКВИДНОСТ И ДРУГИ ИЗИСКВАНИЯ

Чл. 23. (1) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 1999 г.) Всяка банка или банкова група трябва да разполага по всяко време със собствен капитал (капиталова база), чиито минимални размери, структура и съотношение с балансовите й активи и пасиви и задбалансови ангажименти се определят от Централната банка с наредба съобразно кръга на извършваната банкова дейност.

(2) Минимално необходимият внесен капитал при учредяване на банка не може да е по-малък от 10 милиона лева.

(3) Вноските срещу записаните акции до минимално необходимия капитал по ал. 2 могат да са само парични.

Чл. 24. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1999 г.) За образуването на фонд "Резервен" банката отделя най-малко една пета от печалбата след облагането й с дължимите данъци и преди изплащането на дивиденти, докато средствата на фонда достигнат 1,25 на сто от сбора на сумата на активите по баланса и задбалансовите ангажименти.

(2) Когато средствата на фонд "Резервен" спаднат под мин. размер, установен в ал.1, Б е длъжна да възстанови средствата по фонда до достигане на минималното равнище в срок 2г.

Чл. 25. Всяка банка поддържа активите си в състояние, което й позволява да изпълнява без забава паричните си задължения. Условията за поддържане на ликвидност се определят с наредба на Централната банка.

Чл. 26. (1) Всяка банка поддържа разлики между активите и пасивите в чуждестранни валути както по отделни видове валути, така и общо в размери не по-големи от определените от Централната банка като процент от собствения капитал.

(2) Централната банка издава наредба за прилагането на ал. 1.

Чл. 27. (1) Банката периодично оценява кредитите, другите рискови активи, включително и задбалансовите си задължения, и формира провизии за покриването на рискове от загуби по критерии, определени от Централната банка с наредба.

(2) Провизиите са елемент на счетоводните разходи и коректив на отчетната стойност на активите.

(3) Банките изключват от приходите си лихвите по кредити, по които има просрочени плащания над 90 дни, до плащането на просрочените лихви.

Чл. 28. Банките не могат да изплащат дивиденти, преди да са заделени необходимите средства за фонд "Резервен", както и ако това би довело до нарушаване на изискванията по чл. 23.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1999 г.) (1) Банките и банковите групи са длъжни по всяко време да не надвишават установените съотношения на големите експозиции към собствения капитал.

(2) Банките и банковите групи установяват експозиция към едно лице или свързани лица като сбор от балансови активи и задбалансови ангажименти, определени с наредба на Централната банка.

(3) Експозицията към едно лице или свързани лица се счита за голяма, когато е равна или превишава 10 на сто от собствения капитал на банката или банковата група.

(4) Решение, което води до формиране на голяма експозиция, се взема от управителния съвет (съвета на директорите). Когато експозицията надхвърля 15 на сто, решението се взема с единодушие.

(5) Експозицията към едно лице или свързани лица не може да надвишава 25 на сто от собствения капитал.

(6) Общият размер на всички големи експозиции по ал. 3 не може да надвишава 8 пъти собствения капитал.

(7) Централната банка определя условията и реда, при които отделни експозиции могат да участват с намален размер при определяне на съотношенията по ал. 5 и 6.

(8) Ограниченията по ал. 5 и 6 не се прилагат за:

1.експозиции към държавата и Централната банка или безусловно гарантирани от тях;

2.експозиции към правителства, централни банки и международни организации, определени от Централната банка, или безусловно гарантирани от тях;

3.експозиции, обезпечени с ценни книжа, емитирани от правителството на Република България, Централната банка или от правителства, централни банки и международни банки, определени от Централната банка;

4.експозиции, напълно обезпечени със залог на злато или залог на вземане към банката в национална или конвертируема чуждестранна валута.

Чл. 30. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1999 г.) Общият размер на вложенията на банката в недвижими имоти и други материални дълготрайни активи не може да надвишава 50 на сто от собствения й капитал, а заедно с дяловите участия в дружества, които не са банки - собствения капитал.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1999 г.) Разпоредбата на ал. 1 не се отнася за дълготрайни материални активи и дялови участия в дружества, които не са банки, придобити от реализация на ипотеки, залози и други обезпечения с цел предпазване от загуби в банковата дейност, при условие, че те бъдат прехвърлени в срок до 2 години от придобиването им.

(3) Банка не може да бъде неограничено отговорен съдружник в търговско дружество.

Глава пета РАЗКРИВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ. ДОВЕРИТЕЛНОСТ

Чл. 31. (1) Всеки администратор в банка е длъжен да разкрие писмено пред управителния й орган всеки съществен търговски, финансов или друг делови интерес, който той или членовете на семейството му имат от сключването на търговска сделка с банката.

(2) Съществен делови интерес е налице винаги, когато страна по договор с банката е:

1. администраторът или член на неговото семейство;

2. лице, с което администраторът или член на неговото семейство е икономически свързан, като:

а) притежава пряко или косвено квалифицирано дялово участие;

б) е негов администратор;

в) е съдружник в събирателно, командитно или в дружество с ограничена отговорност.

(3) Всеки администратор е длъжен най-малко веднъж на 6 месеца да декларира писмено пред управителния съвет (съвета на директорите) имената и адресите на икономически свързаните с него или с членовете на семейството му лица и за деловите интереси, които те имат с банката към момента на подаването на декларацията.

(4) Администратор, който има делови интерес от сключването на дадена сделка с банката, не участва нито в преговорите, нито в обсъждането и вземането на решение за сключването й.

(5) Администраторите и другите служители на банката са длъжни при изпълнение на задълженията си да поставят интересите на банката и на нейните клиенти над своите собствени интереси.

(6) Банките следва да създадат организация в дейността си, която да не позволява администраторите и другите служители да се поставят в положение, при което техните задължения към клиент на банката влизат в конфликт със задълженията им към друг клиент или техните собствени интереси влизат в конфликт със задълженията им към клиент на банката.

Чл. 32. Сделките, сключени от администратор в нарушение на чл. 31, са нищожни. Нищожността може да бъде установена от съда по искане на банката, на Централната банка или на друго заинтересовано лице.

Чл. 33. Когато установи, че администратор нарушава чл. 31, Централната банка задължава компетентния орган на банката да прекрати правомощията му в определен срок или го отстранява от длъжност, ако не бъде освободен в определения срок.

Чл. 34. Банките приемат правила, с които уреждат реда за разкриване на конфликти на интереси и за осигуряване на доверителност, за да не се допуска увреждане на интерес на клиент на банката за сметка на друг клиент или на администратор или служител на банката, както и на интерес на банката за сметка на интерес на нейни администратори или служители.

Глава шеста ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ БАНКИТЕ И МЕЖДУ БАНКИТЕ И ОБСЛУЖВАНИТЕ ОТ ТЯХ ЛИЦА

Чл. 35. (1) (Предишен текст на чл. 35 - ДВ, бр. 54 от 1999 г.) Банките могат взаимно да се кредитират по договорен между тях начин.

(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1999 г.) Банките могат да емитират в левове и в чуждестранна валута облигации, други дългови ценни книжа, както и права, свързани с тях.

Чл. 36. (1) (Предишен текст на чл. 36, изм. - ДВ, бр. 54 от 1999 г.) Централната банка създава информационна система за предоставените от банките кредити на техни клиенти и свързани с тях лица над определен размер. Условията и редът за създаване и функциониране на системата и за ползването на информация от нея се определят с наредба на Централната банка.

(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1999 г.) Събираната по този начин информация може да се ползва при запазване на банковата тайна.

Чл. 37. Лихвените проценти по кредитите и паричните депозити се договарят между кредитополучателите, съответно вложителите, и банките.

Чл. 38. (1) Банка може да приема пари на влог само при обявени условия, които е длъжна да прилага към всички клиенти вложители.

(2) Условията задължително трябва да съдържат:

1. лихвените проценти и метода за изчисляване на лихвата, ако периодичните лихвени задължения не са пропорционална част от годишния лихвен процент;

2. периодите на лихвените плащания и данни, дали лихвеният процент е променлив или не;

3. минималната сума, приемана на влог;

4. минималния срок, в течение на който влогът не може да бъде изтеглен или може да бъде изтеглен, но с последица загуба на цялата или на част от лихвата;

5. размера, до който влоговете са гарантирани.

Чл. 39. (1) При отпускане на кредити банката задължително предоставя безплатно на клиента своите правила за делова дейност, които съдържат:

1. данни за общите разходи по заема (лихви, такси, комисиони и други) и за обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят;

2. метода за изчисляване на лихвата, ако периодичните лихвени задължения не са пропорционална част от годишния лихвен процент;

3. допълнителните задължения, свързани с разплащанията;

4. размера на ефективния лихвен процент, изчисляван по начин, определен от Централната банка.

(2) В случаите на потребителски заем банката е длъжна при неговото сключване да предостави на заемателя в писмена форма сведения относно прилагания текущ лихвен процент, изразен като годишен лихвен процент, размера на дължимата от заемателя сума, критериите за определяне на плаващ лихвен процент, ако такъв е прилаган, както и за другите разходи.

(3) Ако заемателят е ползвал кредит над отпуснатия при предварителна договореност с банката (овърдрафт), тя трябва да го уведоми писмено за прилагания лихвен процент за съответния период, както и за другите разходи, свързани с кредита.

(4) Разходите по кредита се определят с договора за заем, включително и за случаите на предсрочно изплащане на главницата.

Чл. 40. Банката обявява условията по влоговете и кредитите в помещения, до които клиентите имат достъп.

Чл. 41. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1999 г.) При предоставяне на кредити банката не може да приема като обезпечение акции, издадени от нея или от свързани с нея лица.

(2) Банките задължително приемат и представят на Централната банка правила за кредитната си дейност, които задължително съдържат:

1. изискваната информация от кредитоискателя;

2. начина за оценка на кредитоспособността на искателя и на неговите поръчители (гаранти);

3. начина за оценка на предлаганите обезпечения;

4. начина за оценяване ефективността на предлагания за кредитиране проект;

5. реда за вземане на решение за отпускане на кредит съобразно неговия вид;

6. реда за ползване и издължаване на кредита;

7. реда за контрол върху ползването на кредита, текущото финансово състояние на длъжника и неговите поръчители и достатъчността на обезпечението;

8. видовете кредитни и други санкции и начина на прилагането им.

Чл. 42. (1) Когато кредитът не бъде издължен на падежа, банката има право да получи изпълнителен лист по извлечение от сметка.

(2) В договора може да се предвиди, че банката има право да продаде на търг заложената вещ по ред, установен с наредба на министъра на правосъдието и на управителя на Централната банка. Този ред не се прилага за залозите, учредени по Закона за особените залози.

Чл. 43. (Доп. - ДВ, бр. 54 от 1999 г.) Върху недвижимите имоти и вещните права върху тях, придобити изцяло или частично чрез ползване на банков кредит, банката има право на законна ипотека.

Чл. 44. Банките могат да изискват от кредитополучателите да им предоставят отчетни и други документи, свързани с тяхната дейност, както и да извършват проверки за целевото използване на предоставените кредити и за условията на съхраняване и качеството на стоките, за които са ползвани кредити.

Чл. 45. (1) Банките извършват безкасови плащания по ред, установен с наредба на Централната банка.

(2) Централната банка определя реда за издаване и плащане с банкова карта.

Чл. 46. Операциите по касовото изпълнение на държавния и общинските бюджети се извършват от банките безплатно.

Глава седма КРЕДИТНИ ОГРАНИЧЕНИЯ

Чл. 47. (1) Банката може да предоставя само с единодушно решение на нейния колективен управителен орган и одобрение на ръководителя на специализираната служба за вътрешен контрол кредити на:

1. администратори на банката;

2. съпрузи и роднини по права линия до трета степен, включително на лицата по т. 1;

3. акционери, притежаващи акции, които им осигуряват повече от 5 на сто от общия брой на гласовете в общото събрание на акционерите;

4. акционер, чийто представител е член на управителен или надзорен орган на банката;

5. юридически лица, в управлението на които участват лица по т. 1, 2, 3 и 4;

6. търговски дружества, в които банката или лице по т. 1, 2, 3 и 4 участва в управлението или има квалифицирано дялово участие;

7. лица, упражняващи надзор върху банковата дейност;

8. ръководителя на специализираната служба за вътрешен контрол на банката;

9. (отм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.).

(2) В случаите на ал. 1 с решението за отпускане на кредита се определят и условията за погасяване и размерът на лихвата.

(3) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато:

1. размерът на предоставения кредит на лицата по ал. 1, т. 1, 2, 7 и 8 не надхвърля годишното им възнаграждение;

2. размерът на предоставения кредит на лицата по ал. 1, т. 3, 4, 5, 6 и 9 е по-малък от 1 на сто от внесения капитал на банката.

(4) Банките не могат да предоставят облагодетелстващи условия по кредитите на лицата по ал. 1, изразяващи се във:

1. сключване на сделка, която поради своето естество, цел, характеристика или риск не би могла да бъде сключена от банката с клиенти извън лицата по ал. 1;

2. събиране на лихви, такси или други парични задължения или приемане на обезпечения, които са по-ниски от тези, изисквани от други клиенти.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1999 г.) Размерът на необезпечен кредит, предоставен от банка на неин служител, не може да надхвърля 24 пъти брутната му месечна заплата. За предоставянето на такива кредити банките приемат вътрешни правила.

(6)(Изм. - ДВ,бр.54 от1999г.)Общият р-р на предоставените кредити спрямо собств. капитал на банката не може да нахвърля 10 на сто за лицата по ал. 1 и 3 на сто - за кредитите по ал. 5.

Глава осма ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА НЯКОИ ВЛОГОВЕ

Чл. 48. (1) По спестовни влогове се приемат парични суми, предназначени за натрупване.

(2) При откриване на спестовен влог банките издават спестовна книжка или друг подобен документ, в който се отразяват всички вноски и плащания по влога.

(3) Разпореждания със спестовен влог може да се извършват само след представяне на документа по ал. 2. При изплащане на цялата сума по влога документът по ал. 2 се задържа от издателя му.

Чл. 49. (1) При загубване, унищожаване или открадване на документа по чл. 48, ал. 2 влогодателят е длъжен незабавно писмено да уведоми банката.

(2) Банката не носи отговорност, ако преди получаване на уведомлението по ал. 1 добросъвестно е платила сума на лице, овластено да получи плащането.

(3) При различия между данните по влоговата сметка и документа по чл. 48, ал. 2 за верни се смятат данните по документа, ако от последното олихвяване не са изтекли повече от 3 години. В противен случай за верни се приемат данните по влоговата сметка.

Чл. 50. Създаването на спестовни каси в рамките на едно предприятие за приемане на парични влогове от работниците и служителите на отговорност на предприятието е забранено. Работодателите могат да приемат пари на влог от своите работници и служители само ако тези пари бъдат незабавно депозирани в банка на името и за сметка на отделните работници или служители.