Правен режим на влогонабирането

Правен режим на влогонабирането

Банковите сделки са уредени в Търговския закон и по принцип това е материя на търговското право, но влогонабирането и кредитирането могат да се разглеждат и от гледна точка на публичното право.

Финансово-правен режим на влогонабирането включва принципите на влогонабирането, които имат императивен характер. Те са задължителни и извън техните граници банките могат да договарят свободни условия:

• 
  забрана за осъществяване на влогонабиране от небанкови финансови институции – в следствие от общата забрана, че за извършване на банкова сделка трябва да има разрешение.
  
• 
  доброволност- в основата на влогонабирането е договорът за влог и никой не може да бъде задължен да сключи такъв договор
  
• 
  тайна на влоговете- обхваща се от общото понятие за банкова тайна-авоарите на влоговете и операциите по тях са тайна за трети лица.
  
• 
  възвращаемост на влога- при поискване влогоприемателя е длъжен да върне сумата, а на плоскостта на гражданското право се уреждат въпросите: винаги ли може да се поиска връщането, при какви условия и т.н. Влоговете, които са изискуеми по всяко време се наричат предсрочно изискуеми влогове.
  
• 
  връщането на влога не е скрепено с погасителна давност.
  
• 
  лихвеност на влоговете- влогоприемателят се разпорежда с парите като заместими средства. Следователно последният трябва да заплати цената за ползването на чуждата вещ. Тази цена се изразява в плащането на лихва. Публично- правен режим задължава банката да начислява лихвата. Гражданско-прававен режим от своя страна дава възможност за договаряне размера на лихвата (зависи от сключения договор, размер на влога, срок). Всички банки са обвързани с основния лихвен %
  
• 
  неограниченост на влоговете- Законодателството не предвижда ограничения колко и в каква банка едно юридическо лице може да има сметка и в каква банка.
  
• 
  Несеквестируемост на влоговете- отнася се само за физическите лица и следва общия режим за несеквестируемост на имуществото
  
• 
  Гарантираност на влоговете- специален закон урежда тази материя. Създава се специализиран резервен общ фонд за всички банки за гарантиране правата на вложителите. Ако банката изпадне в несъстоятелност влоговете до определен размер се покриват от фонда, а във фонда се субругират (заместват) правата на вложителите.
  

Видове влогове:

• 
  спестовен влог - да се натрупат парични средства за посрещане на неотложни нужди;
  
• 
  срочни/ безсрочни влогове;
  
• 
  разплащателни влогове;
  
• 
  в левове/ във валута;
  
• 
  лични и общи влогове;
  
• 
  в полза на трети лица.
  

Правен режим на кредитирането

Чрез банковия кредит временно свободни парични средства се насочват от един сектор на икономиката в друг. Банковият кредит е предназначен да насърчава икономическия живот, защото кредитополучателят е заинтересован от целта, за която ще ползва кредита и е длъжен да върне кредита с лихви. В процеса на кредитиране банките осъществяват своеобразн контрол във връзка с ползването му.

Кредитирането се основава на неправилния влог- привлечените временно свободни средства чрез договора за заем се отдават на трети лица. Правната форма на кредитирането е договорът за заем

Терминът кредит е икономическо понятие, а заем е правното понятие.

Кредитополучателят може да употреби обекта на заема и е длъжен да върне вещ от същото количество.

Кредититирането може да се раглежда в два аспекта: частно- правен и публично- правен.Банковото законодателство урежда публично- правния режим на кредитирането. То установява принципи, върху които в последствие да се осъществява кредитирането. За тези принципи следва да се осъществи контрол и във връзка с него са предвидени санкционни правомощия.

Принципи:

• 
  плановост на кредитирането- всички банки ежегодно и в переспектива изготвят кредитен план, защото това е рисково дейност, която трябва да бъде добре обмислена. Планът включва ограничения по броя на кредитите, субектите на кредитиране, общия размер на кредитите
  
• 
  цел на кредитирането- всеки кредит се отпуска за конкретна цел, от което зависи срока на кредита и лихвата. Банката винаги осъществява контрол по отношение на използването на средствата за предвидената цел. Неспазването на целта, за която е отпуснат кредита, е едно от условията за предсрочна изискуемост.
  
• 
  кредитни ограничения- те се отнасят не само за големите и вътрешните кредити, но и за цялостната дейност. Неспазването на кредитните ограничения е повод за налагане на санкция върху съответната банка, включително и отнемане на банковия лиценз.
  
• 
  срочност при кредитирането- срочност липсва при влогонабирането, но при банковия кредит е абсолютно задължително, тъй като безсрочни кредитни задължения не може да има. От срочността зависи размера на лихвата и към кой момент ще се пристъпи към принудително изпълнение.
  
• 
  възвръщаемост на кредита- при кредитирането се отпускат парични средства, които кредитополучателят се задължава да върне
  

Изтегляне 0.87 Mb.

Сподели с приятели: