II. ПРИМЕРНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

III. ПРИМЕРНИ РАЗРАБОТКИ НА УРОЦИ

КОМПЮТЪРНИ СИСТЕМИ

Този урок не е включен в примерното ни разпределение. Причините вече изяснихме по-горе. Въпреки това може да се наложи да се преподава този урок, в случай, че ИТ в 9 клас започне едновременно с Информатиката и се очаква част от учениците, даже много малка, да не са изобщо подготвени за работа с компютър. В случай, че това не е така, пак си струва, под формата на преговор и за се убеди учителят, че учениците са наясно с предназначението на основните компоненти на една компютърна система, да се отдели известно време за съдържанието на урока. При необходимост може да използвате и методическите указания за уроците от Учебника по Информатика, съдържащи материала, който искате да преговорите или преподадете.

Целта на урока е да запознае учениците с наистина базови знания за съвременните компютърни системи и предполагаме няма да представлява методическа трудност за преподавателя. В текста са дефинирани много понятия, някои от които навярно са познати на учениците от работатата им с компютър (у дома или в Интернет клуба). Би било добре учителят да се съсредоточи върху тези от тях, които са по-неизвестни (не са свързани пряко с работата с компютър) и които са съсредоточени в разделите Информация и информатика и Използване на компютрите:

• 
  предназначението на компютрите да съхраняват, предават и обработват данни с помощта на автоматично изпълнявани формални процедури – алгоритми, съхранявани, както и данните в самите компютри;
  
• 
  разликата, макар и доста тънка, между двата изучавани в училище предмета Информатика и Информационни технологии;
  
• 
  същността и ролята на сложните компютърни програми, наричани операционни системи и колко е важно да се познават възможностите на една операционна система;
  
• 
  някои тънкости в работата с перифирните устройства, като например специфичното използване на клавишите Ctrl, Alt и Shift (заедно с друг клавиш), или особената техника за използване на мишката, наречена в текста “хващане и влачене”.
  

Първата задача не би трябвало да затрудни учениците и навярно те ще могат да посочат различни приложения на компютрите. Втората задача не е така лесна, тъй като не всеки ученик има достатъчно опит да определи дали една дейност изисква компютър или не, или по-скоро част от учениците не са си задавали такъв въпрос, защото не свързват бъдещето си с определена професия и не са се замисляли върху подобен въпрос. Подскажете им първо някои обстоятелства, които предразполагат необходимост от компютри – големи количества данни, необходимост от намиране на решение в опасно кратки срокове и т.н.

Целта на третата, четвъртата и петата задача е учениците да забележат двойнствения характер на периферните устройства за съхраняване на данни (едновременно входни и изходни). Колкото до задача 6, можете спокойно да разширите обсега й, като поискате обяснение за предназначението на други клавиши, както и на части от други периферни устройства.

Задача 7 трябва да обърне вниманието на учениците върху възможността, една компютърна програма да заеме монополно ресурсите на компютъра. В такъв случай трябва да има някакакъв начин за да се възстанови работатат му, но че не е нормален начин за прекратяване работата на компютъра като по такъв “силов” начин се преустанови важна за функционирането му част на операционната система. Добре е да се спомене, че още по-ненормално е да се прекратява работата на компютъра директно от ключа за включване на захранването и да се обясни, че ненормалното прекратяване на работата може да наруши целостта на някои файлове.

КОМПОНЕНТИ НА ГРАФИЧНИЯ ИНТЕРФЕЙС

Този урок е първи при условие, че изучаването на предмета Информатика е започнало преди изучаването на Информационни технологии. Предполага се, че учениците познават частите на компютъра и предназначението на операционната система, с която се извършват практическите занятия. Целта на урока е да се запознаят учениците колкото може по-подробно с елементите от които се изгражда графичния интерфейс. Тези знания ще бъдът необходими на практика във всеки следващ урок, както в 9, така и в 10 клас.

Формата на урока може да бъде изцяло практическа. Не е необходима да се поднася материал под формата на лекция. По-добре е всеки ученик лично да опита начина за работа с различните компоненти и да се запознае с особеностите на всяка една от тях.

За целта може да се използват диалоговите прозорци на функциите от главното разгъващо се меню на Windows. Може да се използват диалоговите прозорци и на коя да е приложна програма, но тъй като първото приложение, с което учениците трябва да се запознаят по-подробно е MS Word, добре би било да се използва тази програма. В различните диалогови прозорци на менюто Start и MS Word могат да се намерят практически всички интересни компоненти на графичния интерфейс. Разбира се, че списъкът от компоненти на графичния интерфейс не е твърдо установен и не е изключено в някоя приложна програма да се намери компонента, която не е резглеждана в този урок, но това ще бъде рядкост. А дори и да се срещне такава компонента, няма да бъде проблем да се посочат нейните особености, тогава когато се налага.

След като завърши представянето на включените в текста обекти може да се продължи със примерите от Компютърната практика,а ако остане време да се изпълнят и действията на някои от задачите в края на урока, целта на които е да се затвърдят знанията от урока.

Задачи 1, 2 и 4 не изискват специални усилия, тъй като предписват извършването на определени манипулаци с функцията Find/Files or Folders на главното разгръщащо се меню на Windows и не поставят въпрос, на който трябва да се даде отговор. Задача 5 пък изисква да се направи описание на измененията във визията на прозореца, при преместване на фокуса от компонента на компонента, нещо което учениците лесно могат да забележат. Обърнете внимание на факта, че мястото на фокуса е важно, защото едни и същи манипулации с клавиатурата и мишката могат да имат различен ефект в зависимост коя е активната контрола.

Задача 3 визира възможността съдържанието на комбинирани кутии да бъде “ограничено до стойностите в списъка” – такава е комбинираната кутия в задачата и опитът да се напише в такава кутия нещо случайно ще завърши неуспешно. Затова в такива кутии може да се избира само елемент от списъка. В същото време в комбинираните кутии за размер на шрифта и процента на скалиране на изображението от инструменталните менюта на MS Word може да напишете произволна разумна стойност, дори и да не е включена в списъка.

Комбинираните текстови кутии могат да са реализирани и в трети, много интересен режим на работа – след изписването на всеки пореден знак в полето кутията търси в списъка най-подходящия елемент, съответстващ на вече изписаните знаци и го поставя в полето. Ако това е исканият елемент, потребителят може да преустанови писането от клавиатурата, а ако не е да продължи със следващ знак, докато получи исканото съдържание. Добре е да се намери пример за такъв режим на работа на комбинирана текстова кутия и да се демонстрира тази възможност.

В задача 7 се визира наличието на алтернативна възможност за избор на алтернатива. Вместо с кутията за избор на алтернатива, това може да става с двойка радиобутони, единият от които съответства на избрана, а другия на неизбрана алтернатива. Разбира се силата на радиобутоните е в това, че с тях може да направи избор не само от две, а и от повече алтернативи, което не може да стане с кутията за избор на алтернатива.

Този урок не се различава съществено от предишния. Прозорците са основните носители на графичния интерфейс. В тях се разполагат компонентите на интерфейса, а и самите прозорци съдържат такива компоненти, познаването на които е важно за един потребител. Принципът по който са разделени обектите в двата урока е че в първия разглеждаме компонентите, които могат да се поставят свободно в прозореца, в зависимост от целите на проектанта на програмата. Във втория са представени компонентите, които са съществена част от самия прозорец и затова местата им са фиксирани от частта на ОС, която осъществява прозоречния интерфейс.

Всяко приложение, което работи във Windows може да бъде използвано за илюстрации при преподаването на темата. Ние сме се спряли на стандартния текстов редактор Notepad, защото съгласно програмата по Информатика темата Текстов редактор вече трябва да е разгледана и това приложение трябва да е познато. Алтернативната възможност е програмата за работа с файловата система Windows Explorer. Тя или вече е позната на учениците и този урок ще бъде полезен преговор, или не е преподавана до момента и тогава е абсолютно задължително да бъдат запознати учениците с този интструмент, който е едно от най-често използваните средства на ОС Windows.

Интересна възможност тук е да се покаже прозорец, реализиран със средствата на буквено-цифровия интерфейс. Много от компонентите на графичния прозорец са реализирани и в този по-прост вариант на интерфейс. За целта може да се използва стандартния текстов редактор за буквено-цифров интерфейс edit, който учениците е добре да познават. В зависимост от това, каква версия на MS DOS работи под Windows или се емулира от Windows, ще може или няма да може де се използва мишка. Ако може да се използва мишка, работата в такъв буквено-цифров прозорец няма да се различава съществено от тази в графичния интерфейс. По интересно е, ако не може да се използва мишка, защото тогава ще се наложи използването на клавишни комбинации.

При наличието на мишка потребителите избягват използването на клавишни комбинации и това е разбираемо. И все пак, ако един потребител владее и двата начина на работа, с това може да ускори работа си, като част от командите към програмата подава с едната ръка (с мишката), а част от командите с другата (с клавишни комбинации).

Представянето на повече от елементите на прозоречния интерфейс няма да бъде проблем за учителя, тъй като те са свързани с реални изменения във формата или функционирането на прозореца. Има обаче две свойства, които са малко по-трудни за разбиране, а непознаването им може да предизвика недоумение или даже раздразнение. Това са свойствата Pop Up (покажи най-отгоре) и Modal (задръж активността до затварянето). Тези свойства имат и добри и лоши страни. Например, естествено е когато стартирата една програма нейният главен прозорец да е Pop Up за да може да се отвори над всички други отворени прозорци, но пък някога автоматичното отваряне на Pop Up прозорци може да бъде много досадно. Или пък следната ситуация. Нека един прозорец е Modal, но не е Pop Up (най-често прозорец за съобщаване на аварийна ситуация) и се отвори под друг прозорец. В такъв случай неосведоменият потребителят може изобщо да не разбере защо е блокиран намиращият се най-отгоре прозорец и да започне процедура за рестартиране, вместо да открие и затвори въпросния Modal, но не Pop Up, прозорец.

За съжаление крайният потребител не може да променя споменатите свойстваа на прозорците, зададени от автора на програмата. Във връзка с прекомерната активност на някои Интернет страници (запрограмирани така, че да “заливат” потребителя с последователности от прозорци) се появиха някои анонси за програмни средства, които са способни да предпазят от такава прозоречна Pop Up лавина. Ако учителят разполага с такова средство тук е мястото да покаже неговите възможности.

Повечето задачи след урока, както и при предишния урок, предписват извършването на типични манипулации с компоненти на прозореца и няма да затруднят учениците. Всеки учител може да си състави много подобни задачи. В задача 7 се предлага на учениците да намерят компонента в интерфейса, която е равностойна на радиобутони, без да е радиобутон. Такъв пример може да бъде бутонът Views в инструменталното меню на Windows Explorer с който се избира видът на представяне на множеството от файлове в текущия каталог (същото може да се види и като част от менюто View). Само една от възможностите Large Icons, Small Icons, List, Details и Thumbnails може да бъде избрана и тя е означена с точка.

В задача 8 пък се търси компонента с поведение, еквивалентно на кутията за избор на алтернатива. Пример за такава компонента е бутонът Folders в инструменталното меню на Windows Explorer с който се показва или скрива йерархичния списък на каталозите. Средството да се покаже, че алтернативата е избрана е изобразяването на съответния бутон като “вдлъбнат”.

Въпрос 9 изисква известно интелектуално усилие. Учениците трябва добре да почувстват, че макар в страницата, както в прозореца да се подреждат компоненти на графичния интерфейс, тя, за разлика от прозореца няма собствено “съществуване”, не притежава компонентите на прозореца и просто е част от прозореца в който е поставена.

Практическата задача 10 е много характерна за важно свойство на много от съвременните програми, свързано с потребителския интерфейс – настройваемостта (customization) на този интерфейс според предпочитанията на потребителя. За решаването на тази задача може да използвате Windows Explorer, макар че там възможностите са ограничени. Затова когато по-късно представяте инструменталните менюта на другите изучавани приложения не пропускайте да посочите съответните възможности за настройка.

Нека учениците стартират от лентовото меню на Explorer функцията View/Toolbars/Customize и с бутоните Add и Remove да добавят и премахнат някои от бутоните в инструменталното меню на Windows Explorer. Програмата Windows Explorer има по-малко възможности за настройка. Повече възможности за настройвне на инструментални менюта ще имате по-късно, когато запознавате учениците с възможностите на текстообработващата програма MS Word. Не пропускайте тези възможности!

Ролята и мястото на този урок вече дисутирахме по-горе. В случай, че учениците са запознати с темата от часовете по Програмиране, може да го пропуснете или само да използвате част от материала за преговор на наученото. На всяка цена се убедете във уменията на учениците да си служат с Windows Explorer за да изпълняват всекидневните операции с файлове – копиране, преместване преименуване и т.н. За целта е достатъчно да поискате да се изпълнят предписанията от раздела Компютърната практика в урока, а при необходимост да се решат задачите и да се отговори на въпросите дадени в края на урока.

В задача 1 е добре да се систематизират всички начини за стартиране изпълнението на една програма в Windows:

- от менюто Start/Programs;

- с диалоговия прозорец Start/Run;

- с помощта на икона (shortcut) поставена в главното работно поле или в инструменталното меню на ОС;

- чрез намирането й в съответен каталог на файловата система и двойно щракване върху името;

- посредством менюто Start/Documents и посочване на документ, създаден със съответната програма;

- чрез отваряне на DOS прозорец и извикване на програмата за изпълнение от ковманден ред.

Тази задача е отличен пример за многото, понякога, възможности, които ОС и инструменталните средства предлагат за извършването на едно или друго действие. Обсъждането на качествата на различните начини – удобство, усилия, необходимост от предварителна подготовка – няма за цел да доведе до някакво строго подреждане на различните възможности, защото това зависи и от предпочитанията на потребителя. И все пак, не може да не се посочи, че търсенето на изпълнима програма в каталозите на файловата система може да отнеме много време и в края на краищата да не доведе до резултат, особено ако потребителят не е сигурен в името на изпълнимата програма. Ако точното име на програмата не е известно, това изключва възможността стартирането да стане от менюто Start/Run. Няма да може да се стартира програма от менюто Start/Documents, ако документът, на който се разчита да предизвика стартирането, вече е изтрит от файловата система. Стартирането от DOS прозорец или от диалоговия прозорец Start/Run, пък, понякога няма алтернатива, защото някои програми написани да работят под DOS изискват задаване на параметри, а това не е възможно да става със средствата на графичния интерфейс.

Дискусията по първа задача, свързана с откриването на изпълнима програма, може да бъде ключ към решаването на задача 2, защото основното предназначение на визираната там функция е, да открива файлове във файловата система по някои известни техни характеристики.

Задачи 3 и 4 са предназначени да проверят познаването на стандартните средства за разглеждане на файловата система в DOS и Windows. Задача 4 касае само средството за разглеждане на съдържанието на файловата система, но тук е мястото да се подчертае, че средството което предлага Windows интегрира всички дейности по работа с файлове, докато в DOS за различните типове дейности трябва да се използват различни команди. При това Windows Explorer има повече възможности, облекчаващи работата на потребителя при манипулирането с файлове, които не се предлагат от командата dir. Тази задача отново ще постави въпроса за разликите между командния и графичния интерфейс. Нека отново да подчертаем тук, че командният интерфейс също има някои предимства. Командите на DOS имат възможност да приемат настройващи параметри, които позволяват действия невъзможни за съответните им аналози в Windows.

Въобще, добре е когато се сравняват средствата за извършване на някакво действие в различни платформи или даже в рамките на една платформа да се подчертава, че е много трудно да се създаде идеално средство за каквато и да било дейност и, че принципите, на които е построено едно средство, благоприятстват реализацията на едни функции и правят трудна или невъзможна реализацията на други функции. Задача 5 също предлагаа учениците да сравнят възможности, да свикнат да правят избор в зависимост от предпочитанията си.

За решаването на задача 6 постъпете както е посочено в упътването. Изберете функцията Help на менюто Start, в диалоговия прозорец за търсене на помощ изберете страницата Search, а в текстовата кутия Type in the keyword to find напишете ключовата фраза Customization of Start Menu. Потърсете в предложените от системата помощни материали такъв, който да е свързан с поставената задача (например Add a submenu to the Start menu for a group of users). Подчертайте, че в един от следващите уроци ще се спрете по-сериозно на този важен елемент от използването на компютъра – използването на вградената помощна информация.

В този урок няма особени методически предизвикателства. Посочените в заглавието техники са много често използвани и познати. Във всяка програма със стандартизиран Windows интерфейс те се извършват по еднотипен начин, със стандартни диалогови прозорци. Това е и причината да ги съберем в един урок, за да бъдат запознати учениците с тези дейности еднократно и да се спести време.

И все пак, нека посочим няколко момента, на които непременно трябва да се обърне внимание. Първият такъв момент е изборът на име под което трябва да се съхрани един файл. Отделните програми предлагат стандартние имена, състоящи се от служебна дума (Document, Book, Db и т.н.), последвана от пореден номер, по който да се различават един от друг, създадените по тази начин файлове. Използването на стандартни имена е крайно нежелателно. С натрупването на файлове със стандартни имена става невъзможно търсенето им. Най-новите версии на Windows Explorer, за да облекчат търсенето, съдържат компонента, в която се показва в умален вид съдържанието на файла или част от него, когато файлът е много голям. Въпреки това, по-добре е името на файла да насочва към съдържанието. Докато в MS DOS имената бяха ограничени до 8 букви и такъв подход не е много лесен за изпълнение, то съвременните версии на Windows поддържат достатъчно дълги имена (включително с използванто на кирилица, интервали и специални знаци) и концепцията за подсказващи съдържанието имена може да бъде лесно осъществявана.

Аналогичен е проблемът с избор на каталога, в който да бъде записан съхраняваният файл. Повечето от приложенията си имат “любимо” място (by default) за съхраняване на създаваните от тях файлове. Това не е най-доброто решение, особено когато компютърът е разположен в компютърен клас и се използва от много ученици. Освен че води до препълване на съответния каталот и затруднява намирането на необходимия файл, то може да доведе до “заместване” и значи до изгубване на създадени по-рано файлове, като се запише нов файл със същото име (особено когато се практикува отказ от използване на стандартизирани имена, както посъветвахме по-горе).

Както в много други случаи и за дейностите, които са предмет на този урок могат да се посочат различни начини за извършването им и е добре тези възможности да бъдат посочени и сравнени за да може всеки ученик да направи личния си избор как ще извършва едно или друго действие.

Тежък момент при настройване на параметрите за отпечатване на документ е наличието на две нива за настройване на някои параметри – веднъж в менюто Page Setup и след това в свойствата (Properties) на съответния принтер. Понякога резултатът от разликата в стойностите на един такъв параметър в двата диалогови прозореца може да бъде установен само експериментално. Правилото, което може да се следва е, че параметрите, които се задават в диалоговия прозорец за параметри на принтера са свързани с възможностите на този принтер, те се установяват веднъж за винаги или се менят много рядко. Честите изменения са тези, които се правят в диалога за описание на страница и фактически някои поискани в тази страница параметри няма да могат да бъдат постигнати заради ограничения в принтера. Например, потребителят може да поиска да разшири много размерите на страницата за печат, но ефектът от това ще бъде нулев, защото инсталираният принтер има ограничени възможности за големина на печатната страница.

От задачите в края на урока да разгледаме тези, които изискват малко повече внимание. В задача 3 описаните две процедури, очевидно, ще доведат до един и същ резултат във файловата система – освен основното копие на разглеждания файл ще се появи още едно, едноименно, копие върху дискетата поставена в устройството за сменяеми дискове. За продължаването на работата в Notepad, обаче, резултатът е коренно различен. След изпълнението на процедурата а) в работното поле на редактора ще остане съдържанието на файла запомнен върху дискетата и този файл е, който ще се обновява при редактиращи действия и ще бъде променен при следващо изпълнение на функцията Save. След завършването на втората процедура в работното поле на Notepad ще остане съдържанието на основното копие на файла.

За задача 4 отговорите на отделните въпроси са както следва:

а) да, Save As може да се използва за копиране на файл по начина, който вече коментирахме в задача 3.

б), в) и г) не, Save As не може да се използва за преместване, преименуване и изтриване на файл, защото под каквато и форма да изпълним командата, основното копие на файла ще остане във файловата система там където е било. Това е удобен повод да се провери усвоили ли са добре учениците средствата с които може да се премества, преименува или изтрие файл и различните начини по които това може да става.

Отговорът на въпрос 6 е утвърдителен, макар че не е лесно да се моделира по желание на потребителя такава разлика. Това което се показва от функцията Print Preview е начинът, по който приложението смята, че ще изобрази резултата върху листа хартия. Някои настройки на принтера, обаче, може да влязат в противоречие с очакваниеята на приложението и резултатът може да бъде неочакван. Понякога това се случва и потребителят трудно може да си представи къде точно е причината. Ключ към разрешаването на противоречието може да бъде внимателното разглеждане на параметрите в двата диалогови прозореца и съгласуване (уеднаквяване) на съответните параметри.
ВЪВЕЖДАНЕ И РЕДАКТИРАНЕ НА ТЕКСТ

Тази тема трябва да е разглеждана, макар и в неголям обем в урока Текстов редактор в часовете по Информатика. Поради изключителната важност на темата за многобройните приложни програми и поради факта, че обучението по двата предмета може и да не е планирано по стандартния начин и темата да е непозната за учениците, препоръчваме задължителното й разглеждане и в часовете по ИТ. Неизвестно защо се счита, че въвеждането и редактирането на текст е лека дейност и няма какво много да се учи човек. Нека да се спрем на няколко факта, които говорят за обратното.

Съвременната компютърна клавиатура е достатъчно сложно съоръжение. Възможността натискането на един клавиш (придружено или не с натискането на друг спомагателен клавиш) да има по няколко (5-6 и дори повече) различни резултата може да доведе до сериозно объркване у потребителя. Затова неизбежна предварителна подготовка към тази тема е внимателното запознаване с възможностите на клавиатурата, поне в обема на съответния урок от учебника по Информатика.

Може би е лесно да се напише текст от 20-30 знака, но когато се налага да се въвеждат текстове, които заемат десетки и стотици страници, тогава е необходима не просто съобразителност, а внимателно и продължително изграждане на навици за работа с клавиатурата. Дългото търсене на необходимия клавиш при въвеждане на малък текст е приемливо, но при въвеждане на големи обеми то може да стане досадно. Изработване на “памет” на ръката за разположението на буквите може да изисква продължителна практика. Да не говорим за такива неща, като неправилното държане на ръцете върху клавиатурата и недоброто положение на тялото, които бързо довеждат до умора и трайни увреждания, които далеч излизат извън обсега на това пособие.

Целта на урока е да се припомнят основните принципи при въвеждането и редактиране на текстове и най-вече средствата за ускоряване на този процес – конвертиране на готови текстове, рязане и лепене, търсене и заместване и т.н. (В разпространявания от Издателска къща “Анубис” диск ще намерите проста програма dos2win.exe, която в много случаи позволява безпроблемно преобразуване на файлове с текст написан на кирилица в MS DOS с файлове, които да бъдат използвани в Windows приложения.)

Много сериозен проблем в този урок е изборът на стандарт за въвеждане на кирилицата. Официалният стандарт БДС се поддържа автоматично от новите версии на Windows, работещи с кодовата таблица Unicode и е редно учениците да се обучават с тази съвременна технология. Наложилата се през годините поради най-различни съображения “фонетична” кирилица не отговаря на изискванията за стандарт. Тя не е съобразена с честотите на буквите в българската азбука и не съдейства за оптималното и равномерно използване на двете ръце при набиране на текст. Пак по различни причини – навик, отсъствие на маркировка на кирилските букви и т.н. този почти “стандарт” сигурно ще продължи да се използва още известно време. Не е редно, обаче, преподавателите да налагат предпочитанията си към използване “фонетичната” разстановка на учениците, на които в бъдещата работа със сигурност ще се наложи да използват БДС.

Тук е мястото да се обърне внимание и върху една техника, за която споменахме по-горе  работата едновременно с клавиатурата и мишката. Обичайно за редактирането на текстове е да се редуват селекция на част от текста и някоя от редактиращите операции. При това съвсем естествено е селектирането на текста да става с мишката, а избора на операция  със съответната комбинация от клавиши. Съществуват две повече или по-малко стандартни форми за стартиране на редактиращи операции с клавишни комбинации. Едната от тях не е подходяща за препоръчваната техника, защото използва клавишите Insert и Delete, разположени в дясната част на клавиатурата, а както е известно повечето хора работят с “дясна” мишка. По-подходяща е другата форма (Ctrl-C, Ctrl-V, Ctrl-X, Ctrl-Z), при която необходимите клавиши са в лявата част на клавиатурата и при това разположени удобно за натискане само с една ръка.

Последното нещо на което искаме да обърнем внимание тук е феноменът наречен клипборд. Изключително полезна е идеята да се предостави на потребителя място (при това разположено не в приложението, а в операционната система), където да може временно да си съхранява “различни хубави неща” и да ги използва при нужда. Включително и за прехвърляне на данни между различни приложения. При това не само текстове, а обекти от произволен поддържан от ОС тип. Темата за клипборда ще продължи и в следващи уроци, където е възможно да се използва кутията за копиране и е добре още отначало учениците да осъзнаят мощтта на този инструмент. Още повече, че в най-новите версии на Windows вместо единична кутия се предлага масив от кутии в които може да се запазят за по късно използване много “различни хубави неща”.

Задача 1 може да се окаже трудна за учениците поради факта, че много от тях навярно не са виждали пишеща машина и не знаят как точно се е работело с нея. Затова може да се наложи да им опишете този почти излязъл от употреба инструмент. За да стане по-ясна ползата от компютърното редактиране на текстове може да поискате да се сравни с ръкописното редактиране, което е много по-близко на учениците.

Задача 2 има за цел да подтикне учениците съм свободен избор на стандарт за кирилицата и даже да им подскаже, че силното обвързване само с единия вариант може да им създаде неприятности, тъй като винаги може да попаднат в ситуация да нямат избор и да се наложи да използват другия вариант.

Задача 4 е важна, тъй като с невнимателно използване на заместване може да се предизвикат невъзстановими повреди в текста. Подскажете на учениците факта, че една дума може да бъде част от друга, подканете ги да посочат примери и след това да стигнат до идеята, че за да не се заместват срещанията на думата като поддума е необходима да се направят специални усилия – да се включат текста за търсене разделители (интервал, запетая, точка и т.н.), да се поиска търсене на текста само като цяла дума или пък да се поиска спиране при всяко срещане с потвърждаване на заместването от потребителя.
ПОЛУЧАВАНЕ НА ПОМОЩ

За ролята на търсенето на вградена помощ вече споменахме. Целта на този урок е да даде представа за различните начини по които може да се търси вградена помощ в програмите със стандартизиран Windows интерфейс. Не бива да се смята, че един такъв урок може да изчерпи темата, още повече че самоцелните упражнения на тема търсене на помощ, без такава да е наистина необходима са безсмислени. Работата по тази тема трябва да продължи във всяко едно от следващите занятия. При всеки повод трябва да се подканват учениците да опитат първо сами да се справят с проблема, като потърсят помощ от програмата.

За илюстраци на преподаваното бихме препоръчали да се използва търсене на помощ за самата система за търсене на помощ или върху теми и обекти, които вече са разгледани в предишни уроци. Това до голяма степен осмисля практическите занятия и може да послужи за затвърждаване на знанията.

За решаване на първа задача

а) стартирайте калкулатура и в диалоговия прозорец на функцията Help/Help Topics изберете страницата Index за търсене по ключови думи. Напишете думата systems в полето Type in the keyword to find за да покажете, че търсите информация за използването на бройните системи в калкулатора. В списъка ви се предлага елементът Systems, number. Щракнете с мишката върху този елемент и ще се отвори нов прозорец със списък от свързани теми от който изберете необходимата ни Convert a value in other number system (преобразуване на стойност в друга бройна система). Щракнете върху темата за да видите съответната помощна информация.

Така се постъпва, когато можем да предвидим наличието на подходяща ключова дума. Пълния списък на ключовите думи може да се разгледа предварително в търсене на подходящата ключова дума. Това не винаги ще завърши с успех. Затова в следващото подусловие на задачата показваме другия възможен подход.

б) за този случай може да изполвате страницата Search за търсене на произволен текст. Напишете някое от указаните имена на бутони, например MC, в полето Type in the keyword to find и натиснете бутона List topics за да видите всички места, където се среща името на бутона. Ако от предложените теми изберете Using keyboard equivalent of Calculator buttons видимо няма да намерите посочената в задачата информация. Там може да видите какъв клавиш от клавиатурата съответства на натискането на споменатия бутон. Затова трябва да се избере темата Work with numbers stored in the memory. При избиране на тази тема действително ще получите информация за предназначението на указаните бутони.

в) за третото подусловие нито един от горните два способа няма да ви доведе до успех, защото името на съответния бутон не се среща като индекс, а при търсенето му като част от някакъв текст получавате само споменатата вече таблица, от която се вижда какъв клавиш от клавиатурата може да използване вместо споменатия бутон. Затова опитайте следния подход. Поставете екранния курсор върху обекта и щракнете с десния бутон на мишката. Появява се бутон с надпис What is this? Щракнете върху този бутон вече с обичайния ляв бутон на мишката и ще видите обяснението на ролята на бутона dms – да извършва преобразуване на зададено число във вида градуси-минути-секунди.

За решаването на задача 2 може да подсетите учениците с подходяща аналогия, например каква е разликата между това, да четат любимия си роман напечатан на хартия и да го четат на екрана на компютъра. Най-малкото, за което лесно може да се досети всеки е, че при необходимост да четете на екран не може да си позволите да полегнете удобно на дивана. От друга страна, за да намерите някое предпочитано място в любимата си книга понякога трябва да се загубят десетина минути в упорито прелистване на страници, докато със средствата на компютъра това би станало за част от секундата.
ТЕКСТООБРАБОТКА

НАЧАЛНО ИЗГРАЖДАНЕ НА ТЕКСТА

Първата тема от главата текстообработка е посветена на началното изграждане на текста. Този урок спокойно може да мине без лекционна част. Всички използвани в урока елементи трябва да са познати на учениците от предишни занятия.

В урока съвсем ясно е посочено защо е необходимо да се извършва отделно всеки един от етапите на създаване на текстов документ – изграждане на текста, редактиране, форматиране, включване на илюстративен материал и, най-накрая, разполагането на страници. Въпросът е как да накараме учениците да спазват този ред, след като самите ние често не го спазваме.

Ефектен начин да се отдели началното изграждане на текста от останалите етапи би могла да бъде класическата диктовка. Когато обучаваният не прехвърля в компютъра намиращ се на хартия текст, а въвежда това което чува, той няма идея какъв е характерът на текста и как следва да изглежда в компютърна форма. Затова естествено е при диктовка той да не се занимава с форматиране, а да се съсредоточи върху въвеждането. Единственият елемент на форматирането, който е допустим при въвеждането на текста е отделянето на абзаци, защото обозначаването на края на абзац става с натискането на клавиша Enter.

Остава само да се преборите с естествената реакция на въвеждащия – връщането назад за поправяне на правописни грешки. Диктовката може да помогне и за това, ако темпото на диктуване е такова, че не позволява да се губи време за поправяне. Добре ще е обучаваните да почувстват, че въведен с правописни грешки текст лесно може да бъде редактиран в последствие, а ако се пропусне нещо от продиктуваното, заради поправяне на грешки, то няма как да бъде възстановено.

След като завършите диктовката учениците могат да пристъпят към редактирането на текста. Трябва да се очаква, че част от тях няма да са се вслушали в препоръките, сигурно ще са пропуснали част от продиктуваното и няма да могат да представят в края на упражнението цялостен текст. Надяваме се, че това ще ги подтикне при следваща диктовка да изпълнят предписанията на учителя. Затова препоръчваме всеки обучаем да направи по няколко диктовки с последващо редактиране на въведения текст, като подготви по този начин текстовете които ще му бъдат необходими за следващите уроци.

Първото нещо, което трябва да бъде поправено при редактирането е поправянето на правописните грешки. Най-добре е да се снабдите с някои от съществуващите речници на българския език предназначени за проверка на правописа в MS Word и учениците да свикнат да проверяват правописа с помощта на вграденото средство на програмата (Tools/Spelling and Grammar). С помощта на речник, обаче, не могат да се проверят всички елементи на правописа. Обърнете внимание на най-често допусканите грешки – малка вместо главна буква в началото на изречението, липса на препинателен знак в края, както и прословутите запетаи вътре в изречението, правилата за поставянето на които не са прости (и понякога биват променяни от специалистите по езика).

При редактирането трябва да се обърне внимание и на нещо друго, което не е част от правописа на езика, но ако не се спазва в компютърната текстообработка, то полученият резултат може да бъде непрегледен и даже дразнещ. Става въпрос за следното правило: когато в текста се среща препинателен знак, той трябва да бъде “залепен” за предходната буква и да бъде отделен с един интервал от следващата. Текстообработващите програми обикновено (ако не са дефинирани правила за пренасяне на части от думи) използват интервалите за пренасяне на нов ред. Отсъствието на интервал след препинателен знак води до получаване на свръхдълги думи и лошо подравняване. Излишният интервал пред препинателния знак пък може да го изпрати в началото на нов ред, което е недопустимо.

Съществено е да се отбележат две отклонения от правилото и това са двата вида тирета. Късото (свързващото) тире трябва да бъде “залепено” както за предходната, така и за следващата буква, а дългото (разделящото) трябва да бъде отделено с интервал и от двете. Според това как въвеждащият е поставил или не е поставил интервали около тирето програмата MS Word решава дали да изобрази тирето като късо или като дълго.

За занятията по тази тема добре е да имате подготвени предварително (например по време на изучаването на текстов редактор в предишен урок) някакви текстови файлове за да могат учениците без да губят време да опитат конвертиране на текстов файл в документ на MS Word. Ако разполагате с текстови файлове на кирилица, може да използвате включената в архива с помощни материали програма за конвертиране dos2win.exe. Не пропускайте да отбележите, че MS Word може да работи с няколко прозореца едновременно, като по този начин силно облекчава възможността при изграждане на текста да се използва познатата техника “рязане и лепене”.

Техниката Auto Text, която е описана в урока може да пропуснете в непрофилираните паралелки, но демонстрирайте в профилираните. Непременно се спрете поне на теория на използването на образци, а ако разполагате със скенер и съответна програма (OCR) покажете как може да се получи текст, макар и не съвсем съвършен, чрез сканиране на хартиен носител.

Отговорът на първият от въпросите в края на урока не трябва да затрудни учениците, ако са изпитали “на гърба си” предписания по-горе методически похват. Подобно е положението и с втората и третата задача, ако сте успели да демонстрирате програмата dos2win.exe и с подходящ пример сте показали как може да се състави бързо документ от части на други документи.

Задача 4 поставете само ако сте използвали техниката Auto Text. Ако е опитана тази техника, не е трудно да се формулира правилото, че ако се създава само един документ няма голяма разлика дали ще реализирате техниката ръчно или с вграденото в програмата средство. Ако, обаче, често срещани фрази трябва да бъдат въвеждани в много документи, тогава вграденото средство ще има много по-добър ефект.

Образци за изпълнение на предписанията на задачи 5 и 6 може да намерите в многобройните страници на диалоговия прозорец на функцията File/New, различни от страницата General. Може би е по-добре първо да се изпълни предписанието на задача 6, като модификацията на съответния образец се състои в замяна на текстовете на английски език в образеца с български текстове. След това може да се използва преведения на българси образец за да се изпълнят предписанията на задача 5 и с негова помощ бързо да бъде създаден съответен на образеца документ. След като са решили тези две задачи учениците лесно ще съставят собствен образец, който да изпълнява предписанията на задача 7.
ФОРМАТИРАНЕ И ОФОРМЯНЕ НА СТРАНИЦИ

Този урок е посветен на вторият етап при създаването на текстов документ – форматирането на текста и оформянето на страници. Към този етап пристъпваме след като текстът е до голяма степен изграден и редактиран. Нарушаването на това правило може да доведе до разлика във форматирането на първоначално въведената и форматирана част от текста и частите които са въвеждани след първото форматиране.

Форматирането можем да разделим на три важни подетапа – форматиране на знаците, форматиране на абзаците и допълнително форматиране (специални ефекти). Първите два подетапа трябва да бъдат внимателно отработени в час, а за третия етап може да се дадат само теоретични разяснения и да се поиска учениците да включат съответни специални ефекти при работата над първия изпитен проект.

Форматирането на знаците се състои в избор на вида на шрифта, размера и стила му. Съвременните версии на текстообработващата програма MS Word предлагат няколко десетки различни шрифтове. Някои от шрифтовете са много ефектни и това може да накара учениците да “нашарят” текста с шрифтове. Трябва да се обърне внимание, че не всеки текст “допуска” такава шарения, и че свободното използване на шрифтовете изисква определена култура, която се добива с времето и практиката. Добре е да се ограничат учениците да използването на три шрифта – един серифен (това най-често е шрифтът по премълчаване Times New Roman), един сансерифен (най-популярният сансерифен шрифт е Arial) и един пропорционален (например Courier New). За начинът на използването на тези шрифтове могат да се посочат следните правила. Серифните шрифтове са по-леки и изящни и затова със серифен шрифт форматираме основната част от текста. Сансерифният – по-тежък и строг запазваме за части от текста, които се открояват с нещо (забележете как в това пособие със сансерифен шрифт сме форматирали имената на бутони, елементи на менюта и компоненти на графичния интерфейс). Пропорционалните шрифтове са наследници на шрифтовете, използвани в пишещите машини. Те не са подходящи за форматиране на основния текст, защото хабят повече място в работното пространство. Традицията в информатиката е с пропорционални шрифтове да се форматират части от текста, които съответстват на задавани на компютрите команди, имена на файлове, части от програми или съобщения на работещите програми.

Не бива да се прекалява много и със стила на шрифта. Основният текст трябва да е форматиран в стила Regular, докато стиловете Bold, Italic и Underline, както и комбинации между тях, да се оставят за форматиране на обособени малки части от текста. Например с Italic обикновено подчертаваме новите понятия, а с Bold – местата в текста, които трябва да привличат вниманието на читателя дори когато не се вглежда внимателно в съдържанието.

Размерът на шрифта е третата форматираща компонента, на която трябва непременно да се обърне внимание. Основният текст обикновено сe форматира с размер на шрифта в границите на 10-12 пункта. По-големите размери се използват за различните заглавия. Когато има няколко нива на заглавия за всяко по-горно ниво се употребява по- голям размер или пък се използва един и същ размер като последователно се сменя стиловете Regular, Italic, Bold. По-дребните шрифтове се използват при надписване на фигури, за бележки под линия, в заглавни или заключителни надписи на страниците, при номерация на страниците и т.н.

Екзотични шрифтове и много големи размери имат място в създаването на рекламни текстове, постери, съобщения и където ролята на шрифта е включително и да провлича вниманието.

Форматирането на абзаци е моментът, на който трябва да се обърне най-много внимание в този урок. Повечето от потребителите на компютърната текстообработка са склонни да форматират абзаци с помощта на “бленкове” - интервали, табулации и празни редове. Форматирането с бленкове е измамно лесно и нетрайно. Както вече споменахме интервалите в непропорционалните шрифтове са “разтегливи” и при малки изменения в размера на полето за печат форматираният с интервали текст ще се “разбяга” и форматирането ще се загуби. Освен това изтриването по невнимание на форматиращ бленк също може да развали форматирането на абзаца.

Кои са основните елементи при форматиране на абзац, на които трябва да се обърне внимание? Първото нещо е ширината на абзаца. В общия случай всички абзаци на един текст имат една и съща ширина, но това не винаги е така. Затова за ширина на абзац се избира ширината на основните (най-широките) части на текста. Най-естественият начин за задаване на ширината на абзаца е с маргините Left и Right в страницата Margins на диалога Page Setup. Всички по-тесни абзаци се форматират с плъзгачите Hanging Indent и Right Indent на размерната линийка, намираща се отгоре на работното поле на MS Word. Изместването навътре на първия ред трябва непременно да се форматира с третият плъзгач – First Line Indent, вместо с интервали или табулации.

Вторият елемент, който често е обект на неправилно форматиране е разстоянието между абзаците. Такова разстояние е добре да има, то подчертава отделните абзаци, но не бива да е много голямо и в никакав случай не трабва да се прави с празни редове. За тази цел в цифровите кутии Before и After на диалоговия прозорец на функцията Format/Paragraph се избира ширината на разстоянието между абзаците. От този диалог може да се настройва и една друга характеристика, за която няма алтернативна възможност – разстоянието между редовете на абзаца.

Много полезна възможност, свързана с форматирането не само на знаците и абзаците, но и с други елементи на текста е използването на форматиращи стилове. В урока не отделяме много внимание на тази възможност. Но това не омловажава значението й. Това е може би единственият начин да се направи еднотипно форматиране на много голям текст. Когато се форматира текст с големи размери е много трудно да се помнят и прилагат многократно избрани правила за форматиране. Форматиращите стилове са средството за лесно прилагани на избраните правила.

За учениците от задължителната подготовка ще е достатъчно да покажете как се използват някои от готовите форматиращи стилове на MS Word. За основния текст би трябвало да се използва стила Normal, а за заглавията, в зависимост от нивото на съответното загравие – Heading 1, Heading 2, Heading 3 и т.н.

Разполагането на текста по страници се извършва автоматично от MS Word. Но и в този елемент на форматирането има какво да се покаже и на какво да се научат учениците. Някои от правилата за разполагане на страници са подобни на спометнатите по-горе. Височината на страницата, както и ширината на абзаците трябва да се задава със стойностите на маргините Up и Down на съответната диалогова кутия. Задължителното преминаване на нова страница трябва да се осъществява не с празни редове а с функцията Insert/Break/Page Break. На всяка цена обърнете внимание на двете стандартни форми на разпалагането на текста Portrait и Landscape. Макар че носят имена от областта на изобразителното изкуство, те имат важно значени за форматирането на текстови документи. Първата форма е обичайната за разполагане на текст в книги, статии, писма и т.н. Втората е по-подходяща за съобщения, обяви, рекламни материали и при необходимостта в текста да се включат по-широки таблици.

Още много елементи на форматирането на страници като форматиране в повече от една колона, добавяне на заглавие, заключение, номерация, бележки под линия и т.н. може да бъдат преподавани при наличие на време – при профилиранита подготовка това е задължително.

Задачите в края на този урок не представляват особена трудност.
ВКЛЮЧВАНЕ НА НЕТЕКСТОВИ ОБЕКТИ

Основната тежест в този урок трябва да падне върху включването в текста на таблици. Погрешно е да се смята че таблиците са средство само за поставяне в текста на данни, които поначало са били подготвени в табличен вид. Таблиците в MS Word са средство за разбиване на работното поле на документа на отделни независими части – клетки, във всяка от които после може да се извърши специфично фораматиране. В предния урок спомнахме за форматиране на текста в 2 или повече колони. В този смисъл използването на таблици е обобщение на тази техника. В текста на урока сме дали пример как с вмъкване на таблици в текста може да се постигне и някакъв “художествен” ефект.

Специално обърнете внимание на възможността за сливане и разбиване на клетки с която може да се промени обичайния вид на таблица като съставена от редове и стълбове и да се постигне голямо разнообразие при оформяне на пространството на доумента.

Големи възможности за постигане на разнообразие и прегледност в оформянето на материала дават рамкирането и защриховането (потъмняването на фона) на клетките. С тяхна помощ също могат да се осъществят някои, както вече ги нарекохме “художествени”, ефекти. В същото време рамкирането не е задължително при вмъкването на таблица и така по-общото предназначение на таблиците – да разбиват работното поле на самостоятелно форматирани части – може да бъде постигнато без даже да се показва видимо, че е използвана таблица.

При включване на графични обекти в текста може да се ограничите с готови графики. По-късно в уроците Създаване на изображения и Интегриране на дейностиможе да се върнете отново на този елемент. В тази връзка, от специалните ефекти непременно се спрете на включване на вложени карета и различните форми на разполагате на текста около вложено каре. Разполагането на неголяма графика в текста е равностойно на абзац и пространството вляво и вдясно от графиката остава празно. Това понякога е естетически неиздържано, а освен това хаби място, което спокойно може да бъде използвано за текст. Да обърнем внимание на факта, че ефекта на запълване на мястото около графиката с текст може да се постигне и с таблица, но по- естественият, и затова даващ и много по-добър визуален ефект, начин е използване на вложено каре за графиката.

Вмъкването на формули с помощта на MS Equation може да пропуснете в задължителната подготовка. За учениците от профилираните паралелки, обаче, то може да бъде много полезно. Създаването на формула, която сама по себе си е нелинеен обект, е вид програмиране. Овладяването на езика за създаване на формула (и по специално влагането на формула във формула) е програмистка техника, която учениците от профилираните паралелки трябва да владеят. Важното при преподаването на този елемент е да научите учениците да разчленяват формулата на подформули. Тази техника ни отвежда към важното за информатиката понятие израз и е превъзходно упражнение за начинаещите професионалисти.

Задачите в края на този урок също не са трудни.
ПЪРВИ ИЗПИТЕН ПРОЕКТ

(Примерна тема)

а) достатъчно много текст за да проверите възможностите на изпитваните бързо да въвеждат и редактират текст. Цялостният обем на документа, обаче, не бива да надхвърля две страници;

б) в текста непременно трябва да бъдат използвани различни по вид, размер и стил шрифтове. Добре е да има части на текста, които да са форматирани с помощта на няколкократна смяна на форматиращи стилове, за да се провери познават ли изпитваните тези стилове;

в) Документът трябва да съдържа таблица с нестандартно разположение на клетките (за да се проверят възможностите на изпитваните да използват сливане и разбиване на клетки). Рамкирането на клетките също трябва да е нестандартно. Примери за такива таблици са дадени в първата задача в края на урока Включване на нетекстови обекти;

г) Документът трябва да съдържа заглавие на страниците и номерация. При желание може да добавите и гарфичен обект във вложено каре.
БАЗИ ОТ ДАННИ

Разработката на уроците в този раздел е направена от Евгения Денева, на основата на курсът по бази данни проведен от Красимир Манев с учетели от Варна и Силистра през есента на 2001 година. Споменатите в текста приложения се намират в архивния файл с учебни материали по Информационни технологии.