Информационни технологии и 10. клас (задължителна подготовка)

Използване на текста

Преди началото на урока (под заглавие В този урок ще научите) са дадени основните цели, до които изучаването на материала в урока трябва да доведе – примерен “план” на урока. Затова в разработката на уроците в това методическо ръководство не включваме такъв план. Някои учители предпочитат да започват изложението на новия материал с план на съдържанието и предложеното може да ги улесни. Някои учители не обичат да дават такъв “план” в началото, но той може да бъде полезен и за тях, когато се опитват да изберат за себе си акцентите при поднасяне на материала.

Изложението в урока започва с теоретична част върху темата, която може да бъде преподавана в клас, но която при преподаване на ИТ силно препоръчваме да се възлага на учениците да прочетат внимателно в къщи, за да остане повече време в клас за работа с компютър. Тук бихме искали да се спрем на един изключително важен въпрос – самостоятелната работа на учениците с текста. Няколко са обстоятелствата, които предполагат, че учениците трябва да бъдат убедени (научени, или даже заставени) да работят самостоятелно с текста. Първото е, че времето от 72 учебни часа (по 36 в 9 и 10 клас) е недостатъчно за преподаване на предвиденото съдържание. Това е резултат на желанието на авторите на Държавните изисквания и Програмите да покрият един задължителен минимум от знания и умения, с които трябва да излиза от средното училище всеки ученик, ако иска без проблеми да се справи с предизвикателствата на времето.

Второто е, че умението да си служиш с компютър и компютърни програми не може да бъде усвоено веднъж и завинаги. За разлика от други области на живота и познанието, инструментите на информатиката и информационните технологии - компютрите и съпътстващите ги системни и приложни програми - се менят непрекъснато. Затова по-горе подчертахме, че учениците трябва да усвояват принципите, а не конкретния хардуер и софтуер и да бъдат готови, при смяна на инструмента, да могат да се запознаят с възможностите и начините на работа с новия продукт от съответната документация. Когато учениците са прочели предварително (в къщи) текста на новия урок, за преподавателя ще бъде много по-лесно да изложи накратко съдържанието му в клас, като се спре по-обстойно само на тежките, трудни за разбиране места или пък да отговори на възникнали при четенето въпроси. Така учениците ще се учат на самостоятелна работа с текста, ще остава повече време за практически занятия, процесът на преподаване ще се интензифицира и може да бъде покрит повече материал.

Теоретичната част завършва с Резюме, в което накратко са формулирани основните знания, които читателят трябва да е усвоил. Тази част на текста може да бъде използвана по различен начин. Учителите които са започнали урока с предложения в началото план ще намерят за почти всеки елемент от плана на урока текст, който е кратко изложение или разяснение на съответен пункт от плана. Тези текстове могат да се използват като основа, за да се направи препоръчаната по-горе проверка на усвояването на материала в края на двата учебни часа. Учителят може да предложи на учениците сами да формулират тезите от резюмето, като им поставя насочващи въпроси.

В края на краищата тезите, изложени в Резюмето, са същността на материала, преподаден в урока и могат да бъдат поставени като задължителен минимум-знание за ученици, които по-трудно се справят с материала и не биха могли свободно да направят устно изложение по темата. “Назубрянето” на тези кратки формулировки, дори и без пълното им разбиране в момента, може да помогне на такива ученици след известно време (и практика) да постигнат по-добро усвояване на материала.

В учебниците по информационни технологии практически всеки урок продължава с Компютърна практика. В тази част на урока на обучаемия се предлагат подробни указания и съвети как да изпълни някои от процедурите, които са предмет на урока или да използва наученото в урока, за да реши конкретна задача. Предписаните в тази част на урока упражнения не бива в никакакъв случай да бъдат подценявани или пренебрегвани. Само с практическа работа учениците могат да постигнат пълното разбиране за това какво е компютър, какви са възможностите на конкретната приложна програма, какви задачи от практиката можем да решаваме с нея и въобще какво може да очаква от компютъра в ежедневната си работа един потребител. Проблемът при компютърната практика (особено когато упражненията са свързани с решаване на практически задачи) е, че се губи много време докато учениците изпълнят всички предписани от текста стъпки (докато въведат съответен текст или данни, например). За да се избегне това, всички файлове с разглежданите в отделните уроци приложения се предоставят от издателя като естествена част от учебниците на Издателска къща “Анубис” (в разпространявания от издателите компакт диск или на страницата на издателството на адрес www.anubis-bg.com). Спечеленото по този начин време може да се употреби за допълнителни упражнения.

Най-лесният начин за обучение по ИТ, както вече подчертахме по-горе, е подражаването и модифицирането на образци, затова учителят трябва да поощрява учениците, след като са изпълнили предписаното в упражнението, да опитат да модифицират предоставените за илюстрации образци така, че да решават друга подобна задача.

Авторите са се старали в текста да са дадени колкото може повече подробности за изпълнението на практическото упражнение, така че ученикът да може да работи сам, без да търси непрекъснато помощта на учителя. Това е в съответствие с желанието ни да научим учениците да работят сами с текста и документацията и да се спести време на учителя. Авторите ще се опитат в следващите издания на учебниците да разширяват тези части на урока и да ги направят още по-ясни и целенасочени.

Тук е моментът да обърнем внимание на един принципно важен въпрос от методиката на преподаването на ИИТ (доколко такава методика има е спорен въпрос, но ако няма  трябва час по-скоро да се започне нейното изграждане). Компютрите са изключително сложно от техническа гледна точка съоръжение, може би най-сложното в историята на човечеството. И едновременно с това работата с компютър е сравнително лесна. Причината за изключително благоприятното отношение “сложност  лесна употреба” при компютрите се дължи на факта, че те, компютрите, на практика се самоуправляват с помощта на системния и приложен софтуер, като за потребителя остава само да им задава сравнително прости команди и настройващи параметри. За да стане използването им още по-лесно, съвременните компютърни програми съдържат вградена помощна информация (Help) за вида и параметрите на управляващите команди. Умението на един потребител да си служи със средствата за достъп до вградената помощна информация до голяма степен определя неговата “компютърна грамотност”.

Компютърната практика е моментът да се научат учениците да си служат с помощната информация, вградена в системните или приложни програми. Вместо да се губи многократно време за отговаряне на разнообразните въпроси на практикуващите ученици, по-добре е да им се даде достатъчно подробно разяснение как да си служат с помощната информация на програмата, с която работят. Способноста на обучавания да се ориентира в помощната информация на различни програмни системи (понякога доста сложно организирана), изглежда по-важна от познаването в подробности на интерфейса на една единствена програма. Причината е в непрекъснатите промени в интерфейсите на програмите и системите. Затова сме включили в УИТ9 отделен урок за ползването на помощна информация, на който трябва да се отдели сериозно внимание.

Проблем при работата с помощната информация ще бъде степента на владеене на английски език от учениците. За учениците, избрали профил Информатика или Информационни технологии трябва да е съвършено ясно, че няма да могат да се развиват успешно, ако не използват свободно английски език и не познават терминологията от съответната област на английски. Колкото до учениците, които не се профилират в областта на Информатиката или Информационните технологии, добре е и те да могат да ползват помощната информация на английски език в очакване да се появят “българските” версии на основните приложни програми. Рано или късно и това ще стане.

Урокът завършва с Въпроси и задачи. В тази част са включени въпроси и задачи, за които се предполага, че обучаемите ще трябва да дадат отговор или намерят решение по време на дискусии в клас, както и въпроси и задачи, изискващи по-дълго обмисляне (означени със знака ), които са предназначени за самостоятелна работа в къщи. Някои въпроси (означени със знака ) ще затруднят много учениците, защото нямат лесен и еднозначен отговор. Смятаме, че няма нищо лошо в опитите да се отговори на такъв въпрос. Много от задачите, с които се сблъсква един професионалист в областта на ИИТ нямат предварително известни решения. Добре е учениците да почувстват, че става въпрос за научна област, която решава сложни задачи, на ръба на човешкото знание. Освен това, когато се отговаря на такъв тежък въпрос лесно възникват противоречиви мнения, а в обосновката на едно или друго мнение се намира пътят към по-точния отговор.

В тази част са включени и задачи (означени със знака ), подобни на решените в Компютърна практика, които обучаваният трябва да реши самостоятелно с използване на компютър. Надяваме се, че като предоставяме в електронен вид всички използвани в уроците приложения, ще дадем възможност на учителя да освободи малко време, за да могат учениците да решат самостоятелно някои от тези задачи. И да подчертаем още веднъж, че това може да се направи най-лесно, като се модифицират предоставените образци.