Иновационна стратегия за интелигентна специализация на северен централен район



страница3/8
Дата09.09.2016
Размер1.15 Mb.
#8636
1   2   3   4   5   6   7   8

Таблица ….: Културни и творчески събития на територията на СЦР, Източник: собствени проучвания на БЦП МСП


Регионът е известен и с добрата школа в областта на изкуствата, културата и творческите специалности. Училищата по изкуствата и по културата имат свое значимо място в образователната система на България. Тяхната специфика им отрежда статут на културни институти, чието основно предназначение е да осигуряват професионална подготовка и обучение в областта на изкуствата и културата. Министерството на културата финансира и осъществява методическото ръководство на общо 23 училища на територията на страната. От тях на територията на СЦР се намират:

  • Национално училище по изкуствата „проф. Веселин Стоянов“ – Русе, осъществяващо обучение по музикални, танцови и художествени специалности;

  • Национална гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа“ – Трявна с профил изобразително изкуство, дърворезба, иконопис и интериорен дизайн.

По отношение на възможностите за продължаване на образованието по изкуства и творчески специалности във висши учебни заведения в региона, в СЦР има изградени традиции за обучение на кадри в областта на културните и творческите индустрии, като се залага на обучение по следните направления:


Учебно заведение или организация, предоставяща обучението

Факултет/Специалност

Описание

Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“

Факултет по изобразително изкуство

Бакалавърски и магистърски програми по изящни изкуства с различни направления (графика, скулптура, стенопис, рисуване, реставрация, пространствен дизайн, живопис, анимация);

Докторантски програми по изкуствознание и изобразително изкуство с различни профили.



Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“

Исторически факултет, специалност „Културен туризъм“

Магистърска програма с акцент върху историята и културата на България; културни маршрути на Балканите и др.

Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“

Исторически факултет, специалност „Етнология“

Бакалавърска и магистърска програми с акцент върху различни аспекти на етнологията, етнокултурните особености, етнотуризма

Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“

Исторически факултет, специалност „Археология“

Бакалавърска, магистърска и докторантска програма

Русенски университет „Ангел Кънчев“

Катедра „Промишлен дизайн“

Бакалавърска програма с изучаване на история на дизайна, формообразуване, цветознание, инженерна графика, теория на композицията, моделиране и макетиране, графичен дизайн, ергодизайн, е-дизайн и др.


Таблица ….: Университетски програми, свързани с изкуства и творчески индустрии в региона за прием 2013/2014, Източник: Интернет страници на РУ, ВТУ и ТУ
По отношение сдружаването на творци, като успешна практика в СЦР съществува Сдружение „фабриКата”, учредено през 2005 година в Габрово. Целта на Сдружението е да обучава и подпомага информационно, правно, финансово и методологично професионални творци и организации от Габрово, Велико Търново, Ловеч, Плевен и региона. С дейността си Центърът подпомага създаването на стратегически предпоставки за изграждане на устойчива среда за качествени културни продукти в градовете от Северен централен регион; създава условия за активен културен диалог и сътрудничество между независими творци, артистични групи и организации от региона; подпомага комуникацията между културния продукт и неговата публика, както и съдейства за популяризиране на дейността и артистичния потенциал на независими творци, артистични групи и организации;осъществява посредничество между изкуството и бизнеса.

Възпитаниците на средните общообразователни училища и на школите в областта на креативните индустрии и изкуствата на СЦР печелят множество награди на национални и международни конкурси и фестивали в областта на музиката, литературата и приложните изкуства.


Типология на активите според диференцираната база на знанията
По отношение на типологията на активите според диференцираната база на знанията Северен централен район разполага с активи и в трите направления – наука, инженерна дейност и изкуство.

Необходимо е в изграждането на връзки между отделните компоненти на базата на знанието.




Аналитични активи

(основани на науката)

Синтетични активи

(основани на инженеринга)

Символни активи

(основани на изкуството)

Регионален академичен център на БАН

Русенски университет

Национални училища по изкуствата

Институт по земеделие и семезнание „Образцов чифлик“ – Русе

Технически университет - Габрово

Университети с преподаване на специалности в областта на изкуството, културата и дизайна

Фармацевтична индустрия в Разград

Изградени 12 индустриални зони в Русе, Велико Търново, Свищов, Горна Оряховица, Лясковец, Габрово, Разград, Силистра.

Културни институции и организации

Русенски университет

Свободна зона – Русе

НПО и сдружения, активни в сферата на културата и креативните индустрии

Филиал в Русе на Висше училище по агробизнес и развитие на регионите-Пловдив

Предприятия в областта на добивната промишленост

Постижения на млади таланти в областта на културата и изкуството




Предприятия в областта на мехатрониката

Богат креативен и културен живот







Занаяти







Разнообразни културни събития







ЮНЕСКО обекти на световното културно и природно наследство

Таблица ….: Типология на активите на СЦР според диференцирана база на знанията на Cooke and al. 2006



2) Връзки с останалия свят и позиция на региона в европейската и глобалната икономическа среда
В тази част от анализа е извършена съпоставка с региони от ЕС с цел установяване на мястото на СЦР в общата картина на ЕС и се идентифицират конкурентните предимства на СЦР в национален, трансграничен и макрорегионален контекст чрез систематично сравнение с други региони, като се търсят примери за научени уроци или за да се маркира разлика и да се извърши ефективен сравнителен анализ. Идентифицирани са връзките и потоците на стоки, услуги и знание, за да се установят модели за интеграция и сътрудничество с региони-партньори. Това е особено важно за СЦР като един от най-слабо развитите региони в Европа, тъй като районът има нужда от трансфер на ноу-хау и технологии. Ето защо се отчита позицията на бизнеса в СЦР в международните вериги на доставки.

За целите на сравнителния анализ показателите на СЦР са съпоставени с показателите на ниво NUTS2 на Румъния и на район Щутгарт от провинция Баден-Вюртемберг на Германия. Причините за избора не са самоцелни и са обусловени от следните фактори:



  1. Присъствието на 4 от 5-те области на СЦР в трансграничен район Румъния-България, което предопределя съпоставката и възможностите за съвместни дейности в рамките на механизмите за Европейско териториално сътрудничество;

  2. Макрорегионалния контекст на всички съпоставени региони – част от региона на Дунавската стратегия;

  3. Водещата роля на Германия и най-богатия й регион, представен в анализа, както в европейски план, така и на макрорегионално ниво;

  4. Фактът, че основният търговски партньор както на национално, така и на ниво NUTS2 за България е Германия, а Румъния е в първите 5 държави по външнотърговски обмен по данни на Националния статистически институт;

  5. Историята на сътрудничество, особено засилено в последните 3 години в резултат от дейности по Дунавската стратегия;

  6. Необходимост от съпоставка с един от водещите региони на ЕС с цел определяне на добри практики и тяхната приложимост и адаптируемост към местните условия;

  7. Необходимост от съпоставка с региони, близки по развитие на СЦР и в пряко съседство, което предопределя позиционирането на СЦР и търсенето на синергии и коопериране при интелигентната специализация.


Иновационен продукт
В началото на 2013 г. Европейската комисия оповести резултатите от класацията на Съюза за иновации (Innovation Union Scoreboard – IUS), водеща инициатива на стратегията „Европа 2020. След регистрирания бърз темп на догонване за периода 2006 – 2010 г. България е с най-драстичен спад в годишната класация и вече заема последно място в ЕС. Индексът за страната, измерващ състоянието и качеството на научноизследователската и иновационната инфраструктура, иновационните дейности на фирмено равнище и постигнатия икономически ефект, е спаднал с цели 18,7 % в сравнение с 2010 г. Провеждането на нецеленасочена, непоследователна и необезпечена с необходимото финансиране научна, технологична и иновационна политика в България рефлектира върху изключително ниската иновационна активност на бизнеса. Безспорно приемането на документи единствено под натиска на Европа, имитирането на инициативност чрез лансирането на законодателни мерки без грижа за тяхното спазване, отказът да се предложат релевантни приоритети за развитие на националната икономика (и подкрепящите я наука и образование) не могат да имат друг резултат освен перманентно трайно изоставане на българските предприятия спрямо техните европейски и международни партньори. Истински иновативните фирми в България, които съществуват чрез иновациите и се конкурират на основата на ново знание, са рядкост. Голяма част от българския бизнес не развива иновационна дейност или внедрява нови процеси и продукти на изключително ниско равнище на новост без съществено въздействие за фирмата и за икономиката като цяло. 8

На този фон, Северен централен район е на предпоследно място в България (изпреварващ само Северозападен район) и съответно в целия Европейски съюз по множество показатели, свързани с иновационните дейности.

Регионалното табло за иновации 2014 поставя цяла България и съответно СЦР в групата на плахите иноватори. В тази група региони попадат онези, при които всички индикатори са под средните за ЕС и особено индикаторите, свързани с представянето на бизнеса. Тези региони имат образовано население но срещат значителни трудности по отношение на повечето от останалите области на регионалната си иновационна система.

В трансграничен контекст в непосредствено съседство до СЦР се намира региона на Букурещ, който се намира в групата на умерените иноватори. Докладът посочва също, че „регионите, където хората имат по-позитивна нагласа към новите неща и идеи (European Social Survey) имат благоприятни условия както за предприемачество, така и за иновации. Регионите с добре развита система за публична финансова подкрепа за иновациите с висок дял иновативни предприятия, възползващи се от нея са също така по-иновативни от регионите, където по-малък брой фирми се възползват от такава подкрепа.“9




Фигура ….: Класификация на регионите в ЕС28 по регионални групи на представяне, Източник: Regional Innovation Scoreboard 2014, DG Enterprise and Industry
В макрорегионален контекст ясно проличават различията, тъй като регионите на Германия, включени в Дунавската стратегия, са иновационен лидер, а регионите на Австрия попадат в групата на иновационните последователи. Регионите от Централна Европа (Унгария, Чехия и Словакия) попадат в групата на умерените иноватори.

Що се отнася до регионалния растеж на иновациите, СЦР попада в най-добре представящата се група региони с растеж на иновациите от 2.5%-15%, като са необходими целенасочени усилия за запазване на тази тенденция в дългосрочен план.



Фигура ….: Класификация на регионите в ЕС28 по степен на растеж на иновациите, Източник: Regional Innovation Scoreboard 2014, DG Enterprise and Industry
По отношение на индикатори като процент предприятия с вътрешна развойна дейност, процент предприятия с развойна дейност в сътрудничество с други предприятия, процент предприятия внедрили продуктова или процесна иновация и процент предприятия внедрили маркетингова или организационна иновация СЦР е на нива под 50% от средните за целия ЕС.

През периода 2008-2012 година в България се забелязва тенденция на намаляване на броя заети във високотехнологични дейности и дейности с интензитет на знанията. Докато през 2008 техният брой е бил 3353 души, през 2012 този брой е намалял до 2931 души. Същата тенденция се забелязва и по отношение на този тип кадри в СЦР. Докато през 2008 година броят на заетите във високотехнологични дейности е бил 374 души, този брой е намалял до 318 души през 2012 година. През 2008 година регионът е представлявал 11.15% от кадрите в страната, заети в такива дейности, докато през 2012 този дял вече е намалял до 10.85%. В периода на интензивен растеж преди кризата заетостта и разрастването на сектора са били под потенциала на икономиката като цяло. Липсата на приоритети за развитието на високите технологии е още по-ясно изразена в периода на криза, когато липсват естествените външни двигатели за растеж – износ, чуждестранни инвестиции, интензивно вътрешно потребление, благоприятна кредитна политика.

По отношение на съотношението между мъже и жени, заети в тези дейности, в СЦР жените представляват 46.9% от заетите през 2012, а мъжете са съответно 53.9%.

Фигура ….: Брой заети във високотехнологични дейности и дейности с интензитет на знанията в периода 2008-2012 в страната и в СЦР, Източник: Eurostat

По отношение на заетите в наукоемки дейности, след пика в област Русе през 2009 година, техният брой намалява с 5% през 2012 спрямо 2007 година. Обратна е тенденцията в област Велико Търново, където през 2012 броят на заетите в наукоемки дейности нараства с 61.5% спрямо 2007 година. Откъслечни данни съществуват за област Разград, където през 2012 заетите в наукоемки дейности са 29 души, а неконфиденциалните данни за област Габрово показват 501 души, заети в НИРД през 2007 година. За област Силистра се забелязва пик на заетостта в НИРД през 2009 година с брой 121 души, като на следващата година броят на заетите рязко спада до 24 души, а през 2011 се увеличава до 85 души, като изпреварва нивата от 2008 година, но не успява да достигне броя на заетите през 2009 година.





Фигура ….: Брой заети в наукоемки дейности (НИРД) през периода 2007-2012 в СЦР (0.00 в графиката представлява конфиденциалност на данните за съответната област), Източник: НСИ

В същия период, Румъния успява да запази относително постоянен брой кадри, заети във високотехнологични дейности и дейности с интензитет на знанията, като през 2012 успява да се върне на нивата от 2009 след временен спад в броя през 2010 и 2011 година. Германия, от своя страна, успява да използва кризата като възможност и при нея тенденцията е не просто на запазване на тези качествени работни места, но и на непрекъснато увеличение на техния брой. Докато в началото на кризата заетите във високотехнологични дейности в Германия са били 38481, то в края на разглеждания период този брой достига 39931, или увеличение с близо 4%. NUTS2 регион Щутгарт успява да увеличи броя на заетите във високотехнологични дейности със 7.7% през 2012 спрямо 2008 година.




Фигура ….: Брой заети във високотехнологични дейности и дейности с интензитет на знанията в периода 2008-2012 в сравнителен ред с избрани региони от Европа, Източник: Eurostat

СЦР е сред най-изоставащите региони в Европа и по отношение на технологичната готовност на предприятията. Индексът на технологична готовност включва индикатори като наличност на последните технологии, абсорбиране на технологии на ниво фирми, възприемане на технологии, чуждестранни преки инвестиции и технологичен трансфер, предприятия, които купуват онлайн, предприятия, които получават поръчки онлайн и предприятия с фиксиран широколентов достъп. По този индекс СЦР заема 252-ро място от общо 262 региона в Европа, като след него се нареждат единствено Северозападен регион в България и южните региони на Румъния.



Фигура ….: Индекс на технологична готовност на предприятията в Европейските региони през 2013 година, Източник: Eurostat

Технологичен продукт
Технологичният продукт (защитено и незащитено ново технологично знание) е резултат от творческата дейност на различни участници в иновационния процес, притежава уникални характеристики и икономическа значимост, които го правят привлекателен обект на трансфер. Анализът на заявителската и патентната активност и нагласите на българските и чуждестранните лица в тази област позволяват да се оцени един съществен аспект от функционирането на иновационната система и да се търсят пътища за нейното усъвършенстване. Патентно базираните показатели са едни от най-често използваните за проучване на състоянието и динамиката на технологичното развитие и за измерване на резултатите от научноизследователската дейност на национално, секторно и институционално равнище. Като индикатор за степента и посоката на технологично развитие в икономиката патентите характеризират иновационния потенциал на дадена страна или регион и капацитета да използва собствени и чужди знания и да ги трансформира в потенциална икономическа полза. След 2000 г. общата патентна активност в България до голяма степен се влияе от чуждестранното патентно присъствие. През периода 2001 – 2012 г. са издадени общо 12 307 патента, преобладаващата част от които (90,7 %) принадлежи на чуждестранни патентопритежатели. Делът на българските е по-малък от една десета.10
Сред ТОП 10 на българските фирми, притежаващи патенти на територията на страната в периода 2001-2012 година има само една от СЦР и това е Балканфарма Разград АД с 6 патента. За същия период Балканфарма Разград АД има регистрирани над 20 патента в Европейското патентно ведомство.


Фигура ….: Топ 10 на български фирми-патентопритежатели на територията на България, 2001-2012 година, Източник: Иновации.БГ 2013
По отношение на патентното притежание от страна на висши учебни заведения, за периода 2004-2011 година преподавателите от Русенски университет имат регистрирани 38 патента, полезни модела и защитени авторски права върху софтуерни продукти в България, като само за 2011 те са както следва:

1) Алипиев, О. Цилиндрична правозъба предавка с външно зацепване, Патент за изобретение, No 66144, 2011.

2) Алипиев, О., И. Николаев, Г. Попов, Д. Зафиров. Хидромашина с вътрешно зацепване, Патент за изобретение, No 66143, 2011.

3) Белоев Х.И., П.Т. Радулов, А.И. Атанасов, К.Е. Стоянов, П.Д. Димитров. Метод за компостиране на растителни остатъци., Патент за изобретение, No 110522А, 2011.

4) Белоев Х.И., П.Т. Радулов, А.И. Атанасов, П.Д. Димитров, К.Е. Стоянов. Устройство за компостиране., Патент за изобретение, No 110627А, 2011.

5) Михаил Илиев, Георги Христов. „Транспортен протокол с адаптивен модул, гарантиращ ефективно използване на мрежовите ресурси”, Документ за защита на интелектуална собственост, No 14042011, 2011.

6) Михаил Илиев, Георги Христов, Пламен Захариев. „Метод за повишаване на точността на механизма за прогнозиране на мрежовите ресурси в IP базирани телекомуникационни системи”, Документ за защита на интелектуална собственост, No 13042011, 2011.

По отношение на регистрация в Европейското патентно ведомство, Русенски университет има регистрирани 4 патента, по два съответно през 2010 и през 2011.

Технически университет-Габрово има регистриран 1 патент в Европейското патентно ведомство от 31.08.2012 година.11

Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) към Министерството на земеделието и храните е признала официално в периода 2008-2012 година 3 нови сорта култури, създадени от авторски колектив на Института по земеделие и семезнание "Образцов чифлик" – Русе.Институтът е сключил договори за научно-приложни задачи с фирмите БИОКОМПОСТ БГ” ООД, „ЕКОФОЛ” АД, „ЕУРАЛИС СЕМЕНА” ЕООД, „ПЕСТИЦИД” ЕООД.

В сравнителен план, по брой подадени високотехнологични патентни заявки в Европейското патентно ведомство на 1 милион души население Северен централен район е в незавидна позиция с едва 1.082. За сравнение NUTS2 за регион Щутгарт този показател е 70.126 за 2008 и 29.564 за 2010 година. В сравнение с румънските NUTS2 региони, обаче, СЦР се намира в по-добра позиция, тъй като средно за тях индикаторът варира от 0.17 до 1.08 в годините от 2008-2010, с изключение на регион Букурещ-Илфов, където показателят е 4.1 за 2009, но намалява до 0.88 през 2010 година.
Научен продукт
Важна предпоставка за повишаването на иновационната активност на страната е създаденото ново научно знание. Анализът на динамиката и структурата на този процес разкрива потенциала на региона успешно да се вписва в световните научни мрежи, сравнителните предимства на СЦР в различните области на знанието и възможността му да се конкурира успешно на пазара на интелектуални продукти.

Структурата и динамиката на научните публикации, реферирани в Scopus показва, че най-добре представящото се висше учебно заведение в СЦР, което има научни статии и доклади, публикувани в реферирани от Scopus издания, е Русенски университет „Ангел Кънчев“.




Фигура ….: Научни публикации (статии и научни доклади) на сектор „Висше образование“, публикувани в реферирани от Scopus издания 1990-2012, Източник: Иновации.БГ 2013
Индексът на цитируемост на висшето училище (Scopus) е 8, а индексът на цитируемост на висшето училище (Web of Knowledge) е 7. 12 Във висшето училище има 44 докторски програми.

По отношение на индекс на цитируемост по направления с най-висок индекс на цитируемост са направления „Електротехника, електроника и автоматика“, „Информатика и компютърни науки“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Материали и материалознание“, „Машинно инженерство“ и „Общо инженерство“, следвани от направление „Транспорт, корабоплаване и авиация“ и „Химични технологии“.


Търговски връзки
За последните 4 години в икономиката на България се наблюдава повишение както на вноса, така и на износа. Въпреки това повишение търговският баланс продължава да е отрицателен, като през 2013 износът се е повишил с по-голям процент в сравнение с вноса. Най-голям дял в търговския баланс на страната през 2013 заема търговията с държавите от ЕС, където вносът отново превишава износа, следвана от търговията с държавите от ОНД, където търговският баланс е отново отрицателен и вносът надвишава износа повече от 4 пъти. Голям е процентът и на износа към държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), където търговският баланс на страната е положителен.

Фигура …: Износ и внос на България по икономически зони за 2013, Източник: Статистически годишник на НСИ 2014

Най-голям дял в износа на България заема търговията с Германия, следвана от тази с Турция, Италия, Румъния, Гърция и Франция. Структурата на износа включва предимно различни артикули, класифицирани според вида на материала, като кожени обувки и различни видове дрехи; машини, оборудване и превозни средства, като помпи за течности, електрически акумулатори; минерални горива и масла; готови продукти, напр. мебели; храни и живи животни - царевица и месо от домашни животни и др.




Фигура …: Износ на България - топ 10 страни за 2013, Източник: Статистически годишник на НСИ 2014
Най-голям дял във вноса на България заема търговията с Русия, следвана от тази с Германия, Италия, Румъния, Гърция, Турция и Испания. Най-много се внасят минерални горива и масла и машини, оборудване и превозни средства – телевизори, прахосмукачки, перални, зърнокомбайни, автобуси и тролейбуси, мотокултиватори, а също различни артикули като кожени обувки и битови часовници, химични вещества и продукти и необработени материали – антрацит, каменни въглища, както и храни, като черен и бял пипер, сол, захар, соев шрот и др.

Търговските връзки на СЦР не правят изключение и не се отличават съществено от спецификите за страната – по-голям обем на вноса отколкото на износа с основни търговски партньори страните-членки на ЕС и Русия.


Международно сътрудничество
СЦР има изградени добри международни връзки на университетско ниво. Русенски университет „Ангел Кънчев" е търсен и ценен партньор, както в Европа, така и в света. Доказателство за това са сключените през 2013 г. договори за сътрудничество и меморандуми за разбирателство с институции от 9 държави - Румъния, Словакия, Турция, Чехия, Беларус, Русия, Испания, Германия и Китай. Към 31.12.2013 г. Русенски университет "Ангел Кънчев" има активни 52 международни договори за сътрудничество. Университетът е член на Дунавската конференция на ректорите, Вишеградската университетска асоциация, Европейската университетска асоциация, Интеруниверситетския центърв – Дубровник. Към университета има изграден и Българо-румънски интеруниверситетски Европа център (БРИЕ) в сътрудничество със Стопанската академия в Букурещ.

Към Стопанска академия – Свищов работи Център за международно сътрудничество и проекти. Стопанска академия е член на Асоциацията на икономическите университети от Югоизточна Европа и Черноморския регион и на Европейската университетска асоциация.

Великотърновският университет членува в следните международни университетски асоциации:


  • Асоциация на европейските университети (CRE);

  • Международна асоциация на университетите (IAU);

  • Мрежа на черноморските университети (BSUN);

  • Източноевропейска университетска мрежа (AIMOS).

Университетът има сключени договори за сътрудничество с университети в Австрия, Албания, Египет, Беларус, Босна и Херцеговина, Бразилия, Германия, Гърция, Ирак, Казахстан, Китай, Южна Корея, Латвия, Молдова, Полша, Азербайджан, Кипър, Киргизстан, БЮР Македония, Сърбия, Хърватска, Румъния, Русия, САЩ, Сирия, Словакия, Тайван, Турция, Украйна, Франция, Чехия и Япония. Договорите предвиждат обмен на студенти и преподаватели, съвместно участие в проекти, участие в научни форуми и др.

Технически университет – Габрово също има изграден Университетски център за международни програми и проекти.


В СЦР работят нестопански организации в подкрепа на бизнеса, които имат изградени дългогодишни връзки и партньорства.

Бизнес център за подпомагане на малки и средни предприятия-Русе (БЦПМСП) е единствената точка в региона на най-голямата европейска мрежа в подкрепа на бизнеса Enterprise Europe Network, присъстваща в над 50 държави, един от основателите на Дунавски център за компетенции в областта на туризма с членове от 10 Дунавски държави, единствен редовен член в България на Европейската асоциация на агенциите за регионално развитие (EURADA). В мрежата Enterprise Europe Network Бизнес центърът членува в Секторна група „Креативни индустрии“ и Секторна група „Туризъм и културно наследство“. БЦПМСП е член и на Направляващи групи по приоритетна област 8 и приоритетна област 9 на Дунавската стратегия. Организацията координира международна работна група „Креативност и предприемачество“ в рамките на Приоритетна област 9 на Дунавската стратегия с членове от Австрия, Румъния, Хърватска и Германия.

Русенска търговско-индустриална камара от своя страна е член на EBN (European Business Network), а чрез системата на Българска търговско-промишлена палата е представена и в Eurochambers. Камарата има редица проекти в сътрудничество с партньорски организации от цяла Европа.

Двете бизнес подкрепящи организации имат дългогодишен опит и в трансгранично сътрудничество с Румъния в областта на бизнес подпомагането и иновациите.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница