Иновационна стратегия за интелигентна специализация на северен централен район
) Динамика на предприемаческата среда
Изтегляне 1.15 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Инвестиции и финансиране на иновациите
- Информационни и комуникационни технологии (ИКТ)
- Учебно заведение или организация, предоставяща обучението Специалност Описание
3) Динамика на предприемаческата среда Предприемачество В Северен централен район броят на активните предприятия (микро-, малки, средни и големи фирми) към 2010 година по данни на Евростат е 34961, което е с 858 по-малко от 2009 година. Имайки предвид свиването на пазарите в страните от ЕС в периода 2010-2013 година в резултат на световната икономическа криза, с основание може да се предположи, че тази негативна тенденция се запазва, тъй като страните от ЕС остават най-големия икономически и търговски партньор на страната и региона. С най-голям дял от тази цифра са активните предприятия от сектор търговия на едро и дребно и поправка на превозни средства, следвани от промишленост, транспорт и логистика, хотелиерство и ресторантьорство, изкуства и развлечения (креативни индустрии). Въпреки общата отрицателна тенденция на спад в броя на активните предприятия, отраслите, свързани с креативните индустрии, хотелиерството и ресторантьорството и ICT сектора (информационни и комуникационни технологии) отбелязват стабилен ръст в периода 2008-2010. Динамиката на броя на активните предприятия по години и по брой заети показва тенденция на съвсем леко увеличение както при микро-предприятията с от 1 до 9 души заети, така и при малките предприятия с над 10 души заети. Наличните данни за съжаление не отразяват състоянието на този индикатор в периода на световната финансова и икономическа криза, която неминуемо се е отразила върху броя предприятия. По отношение на разпределението на броя активни предприятия по области, с най-голям дял е област Русе с 5256 активни микро-предприятия и малки предприятия, следвана от област Велико Търново с 4669 активни микро- и малки предприятия. Област Силистра е с едва 1745 активни микро- и малки предприятия. 
Фигура ….: Брой активни микро- и малки предприятия, Източник: Eurostat По отношение на броя новооткрити предприятия, началото на икономическата криза е поставило своя отпечатък върху бизнес средата и неблагоприятната икономическа динамика се отразява върху броя стартиран бизнес. В разглеждания период се забелязва рязък спад на откриване на нови предприятия, както в сектор промишленост, така и във всички останали икономически отрасли. 
Фигура ….: Брой новооткрити предприятия (промишленост, строителство и услуги с изключение на застрахователни услуги на холдингови компании), Източник: Eurostat 
Фигура ….: Брой новооткрити предприятия (промишленост), Източник: Eurostat За сектор промишленост броят на новооткритите предприятия в СЦР през 2010 година по данни на Евростат е едва 272, което е с близо 100 по-малко от предходната година. В същото време 2008 и 2009, бележещи началото на кризата, се отличават с пик по отношение броя закрити предприятия, като от тогава насам броят им е средно над 400 на година. По отношение на секторната динамика впечатление прави сектора на информационните и информационните технологии, където броят новооткрити предприятия (70 през 2009) надвишава близо 2 пъти броя закрити предприятия (36 за целия СЦР). Най-голям относителен дял в структурата на предприятията към края на 2012 в СЦР имат микропредприятията с 0-9 заети лица, които представляват 91.34% от всички предприятия в региона. По области не се забелязват съществени отклонения от средната стойност за региона. Малките предприятия с 10-49 заети лица представляват 7.04% от общия брой, средните предприятия с персонал от 10-249 души са едва 1.42% от общия брой, а делът на големите фирми с над 250 заети е 0.2%: 
Фигура ….: Относителен дял на предприятията в СЦР към 2012, Източник: Национален статистически институт (НСИ) По отношение на произведената продукция СЦР дава около 8% от общата произведена продукция в страната, като на графиката ясно се забелязва тенденцията за свиване на производството след 2008 година в резултат от икономическата криза и лекото съживяване през 2011 и 2012 година. Най-голям дял от тази продукция заема област Русе, следвана от област Велико Търново и област Габрово. Област Силистра остава с почти непроменени нива на произведената продукция в разглеждания динамичен ред от 2007 до 2012 година. 
Фигура ….: Произведена продукция в хил лв. в СЦР в периода 2007-2012 година по области, Източник: Национален статистически институт (НСИ) По отношение на индекса на регионална конкурентоспособност, покриващ широк обхват от проблеми, свързани с териториалната конкурентоспособност, включително иновациите, качеството на институциите, инфраструктурата (включително цифрови мрежи) и мерки за опазване и развиване на здравето и човешкия капитал, СЦР е сред европейските региони с най-нисък (отрицателен) индекс за 2013 година: 
Фигура ….: Индекс на регионалната конкурентоспособност на NUTS2 ниво за 2013 година, Източник: Eurostat Инвестиции и финансиране на иновациите През февруари 2014 година преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в страната възлизат на 41,3 млн. евро. Сумата е със 72,9% по-малка от капиталите в обем на 152,5 млн. евро, прекосили границите на страната през февруари 2013 г. Размерът им е и с 43,27% по-малък от ревизираните в посока нагоре инвестиции за 72,8 млн. евро за януари. Така от началото на годината общата сума на ПЧИ възлиза на 114,1 млн. лв, разкриват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ) за състоянието на платежния баланс за първите два месеца на 2014 г. Тенденцията за понижение на показателя остава, тъй като спрямо януари-февруари 2013 г. той се свива с 48,9%, или със 109,2 млн. лв.13 На този фон нивото на преките чуждестранни инвестиции в Северен централен район остава относително стабилно, като за област Габрово се забелязват дори нива, които са над рекордните предкризисни стойности с ръст от над 14% за 2012 спрямо 2008 година. Въпреки това очакванията са вътрешната политическа криза през 2013 да се е отразила на преките чуждестранни инвестиции и в СЦР и регионалните данни да покажат спад при този индикатор. 
Фигура ….: Динамика на преките чуждестранни инвестиции в нефинансови предприятия в СЦР в периода 2007-2012 година по области, Източник: Национален статистически институт (НСИ) Най-тревожно остава положението в област Силистра, която е не само с най-малък обем на привлечените преки чуждестранни инвестиции, но при нея се забелязва спад на ПЧИ с близо 50% през 2012 година спрямо нивата от 2008 година. Друг основен показател за иновационния капацитет на регионалната икономика са разходите за научноизследователска и иновационна дейност (НИРД), които измерват инвестициите, направени за създаване, използване и разпространяване на нови знания в обществения и бизнес сектори. В условията на икономическа криза българските правителства съсредоточиха усилията си върху осигуряването на краткосрочна финансова стабилност и пренебрегнаха мерките, насочени към създаване на национални източници на уникални конкурентни предимства и устойчив икономически растеж, основан на нови технологии и качествен човешки ресурс. Резултатът е нисък дял от БВП на инвестициите в НИРД (0,57 % за 2012 г.), осигурен предимно от външни източници. Ако те бъдат изключени, общите разходи за НИРД от всички институционални сектори в страната биха се свили до 0,32 % и 0,34 % от БВП съответно за 2011 и 2012 г. На фона на злоупотребите при разпределението на публичен ресурс за наука, извънредно краткия период за планиране и финансова подкрепа на академичните и университетските бюджети за НИРД и продължаващото влошаване на качеството в образователния сектор изглежда очаквано отстъплението на България в европейската инициатива „Съюз за иновации (Innovation Union Scoreboard – IUS), което е най-драстичното за целия Европейски съюз. Наред с влошаващите се показатели за финансиране на НИРД страната изостава и в областта на иновационното взаимодействие. Изключително неблагоприятно е разпределението на разходите за НИРД по региони на страната, което продължава да се влошава към края на наблюдавания период. Липсата на регионално измерение на иновационните политики е очевидна от нарастващата концентрация на средствата за НИРД в Югозападен район за планиране.14 На фона на тази картина, разходите за СЦР са най-много в област Русе, което е разбираемо поради участието на Русенски университет в международни проекти. Пикът на разходите в развойна дейност в областта е 2011 година, след което отново се забелязва спад и достигане на нивата от началото на финансовата криза. В същото време в област Габрово се забелязва увеличение на разходите в НИРД почти три пъти през 2012 в сравнение с 2007 година. Спад спрямо предкризисните нива се забелязва и в нивото на разходите за НИРД в област Велико Търново, докато в област Силистра нивото на този показател остава относително постоянно и значително по-ниско в сравнение с останалите области. Поради конфиденциалността на данните за област Разград не би могла да се разгледа цялата динамика на индикатора, като предположенията са точно за област Разград нивото на този индикатор да е относително високо спрямо останалите области поради наличието на фармацевтична индустрия. Основната развойна дейност в областта е насочена в разработването на генерични лекарствени продукти.
Сравнителният анализ с определените за целта региони с оглед намиране на позицията на СЦР в европейския контекст показва тревожното изоставане на региона, включително изоставането на целия трансграничен район Румъния-България в общия макрорегионален и европейски контекст. Докато в NUTS2 регион Щутгарт общите редовни разходи за развойна дейност на глава от населението през 2011 година са достигнали 2579,9 евро на глава от населението, което е увеличение спрямо 2009 година с над 17%, в Северен централен район ръстът на този показател през 2011 спрямо предходната година е едва с 0.70%. В същото време румънският регион с най-ниски стойности на този показател е Югоизточен с нива на разходите за развойна дейност от 5,3 евро на глава от населението, докато стойностите за Северен централен район за 2011 година са 4,7 евро на глава от населението и по този показател СЦР заема предпоследно място в целия Европейски съюз, като след него остава само Североизточен район на България с нива на разходите от 4,3 евро на глава от населението за 2011 година. За още по-добро сравнение, за България нивото на показателя за 2011 година достига стойност от 29,8 евро, а през 2012 отбелязва ръст и достига до 34,6 евро на глава от населението.15 
Фигура ….: Динамика на общите редовни разходи за развойна дейност през 2011 по региони за сравнение (в евро на глава от населението), Източник: Eurostat Относно разпределението на тези разходи по секторите, които са ги направили, веднага се забелязва фрапиращата разлика между един от най-развитите и богати региони в Европейския съюз, този на провинция Баден Вюртемберг и по-конкретно NUTS2 регион Щутгарт в Германия и регионите на България и Румъния. Докато в Германия водещ по разходи за развойна дейност е бизнес секторът с близо 70% от общия дял (което представлява стойност по-висока от средната за целия ЕС28), следван от правителствения сектор и висшите образователни институции, то в Северен централен район делът на бизнес сектора за направените разходи е много по-нисък. За 2010 година той е бил едва около 50% от общия дял. Освен това тези средства най-вероятно са инвестирани в развойна дейност най-вече чрез привличане на публично финансиране по европейските програми. В графиката за 2011 година данните за направените разходи за развойна дейност от бизнес сектора не са вписани поради конфиденциалност на данните, но предвид анализираните до момента данни, може да се направи обосновано заключение, че няма сериозни разлики в сравнение с предходните години. Докато в СЦР бизнесът прави разход за развойна дейност от порядъка на едва 2-2,5 евро на глава от населението, то средно за страната този показател е 15,9 евро за 2011 и 20,9 евро на глава от населението за 2012 година. 
Фигура ….: Динамика на общите редовни разходи за развойна дейност през 2011 в евро на глава от населението по региони за сравнение и по сектори, Източник: Eurostat Освен анализираните дотук показатели, е важно да се направи и анализ на участието на публични и частни структури в Рамковата програма на ЕС за изследвания и иновации, Седма рамкова програма. Седма рамкова програма представлява сериозен източник на финансиране за изследователски проекти и бизнес сътрудничество и способността на организациите и бизнеса да привличат средства от нея и нейният наследник през периода 2014-2020 година програма Хоризонт 2020 е от значение за цялостното развитие на региона и за генерирането на растеж и нови качествени работни места. Според шестия Мониторингов доклад на Европейската комисия относно изпълнението на Седма рамкова програма (7 август 2013) и профила на България, публикуван на официалната страница на програмата16, Северен централен район е сред регионите в Европейския съюз с най-скромно участие в програмата. По брой участия в Програмата, СЦР се нарежда сред районите с 1-100 участия, като тези участия са акумулирани единствено от областите Русе, Велико Търново и Габрово. В областите Силистра и Разград няма нито един реализирано участие в проект по Програмата.
Въпреки това според доклада MIRRIS на европейската асоциация на агенциите за развитие (EURADA) Русенски университет заема 5-то място в България по брой изпълнени проекти (общо 13 до края на 2011 година), като се нарежда след Софийски университет, Институт по информатика и комуникационни технологии, Институт по океанология към БАН и Технически университет – София. От останалите Висши образователни институции в СЦР Технически университет-Габрово е с един изпълнен проект. Нито една изследователска организация в региона не е участвала в проект по Седма рамкова програма, а фирмите и НПО с изпълнени проекти са 7 от град Русе и 3 от град Велико Търново. Предвид факта, че в периода 2014-2020 Програма Хоризонт 2020 е с почти удвоен ресурс спрямо Седма рамкова програма с бюджет от над 80 милиарда евро за следващите 7 години, предвидени включително и за иновационни проекти на фирми и за изследователска инфраструктура, организациите и структурите от СЦР, които са допустими за участие е необходимо да обединят и удвоят усилия, за да успеят да се включат в печеливши партньорства и да придобиват все по-голям опит по работа в международни изследователски екипи. Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) Нивото на развитие на информационните и комуникационните технологии е от съществено значение за изпълнението на дейностите в Стратегията за интелигентна специализация. ИКТ са необходимост и без тяхното широко използване развитието на региона е немислимо. Използвайки интернет и възможностите, предоставени от глобалната мрежа и „умните телефони“ (Smart Phones) и техните приложения, фирмите имат възможности да навлизат в сектори, които не са традиционни за тях или създават от нулата бизнес модели и възможности. В същото време ИКТ предоставят възможности на местните администрации в областните градове да подобряват обслужването на населението, да въвеждат системи за прозрачност, контрол и мониторинг, да осъществяват лесна обратна връзка с институциите, бизнеса и гражданското общество и не на последно място да улеснят дейностите по маркетинг, промоция и привличане на туристи в региона. ИКТ подпомагат развитието на концепцията за „умните градове“ (smart cities), които залагат не само на твърдата инфраструктура, но и на социалния и интелектуален капитал за своето развитие. На сайта www.smart-cities.eu са показани и два български града – Русе и Плевен, като за съжаление и двата изостават спрямо критериите за „Умни градове“. По данни на Net Index (www.netindex.com) към месец юли 2014 година България заема 19-то място от 192 страни по широколентова скорост на Интернет със средна скорост от 32.35 Mbps. За сравнение съседна Румъния заема 3-то място от 192 държави със средна скорост от 56.02 Mbps за същия период. По отношение скоростта на връзката в градовете от СЦР, регионът отбелязва съществени различия. Докато в Русе, Разград, Силистра и Габрово скоростта на широколентовия достъп до Интернет е под средната за страната (съответно 29.19 Mbps, 26,8 Mbps, 28.97 Mbps и 25.19 Mbps), във Велико Търново, Горна Оряховица и Свищов тя е над средната за страната (съответно 36,27 Mbps, 34.7 Mbps и 37.68 Mbps).17 По отношение на скорост, поддържана от Интернет доставчиците само две фирми от СЦР са сред първите 20 за страната, а именно Networx-Bulgaria с регистрация седалище град Русе, заемаща 16-та позиция с 31.48 Mbps и Телнет ООД със седалище град Велико Търново, заемаща 8-ма позиция с 37.65 Mbps. По отношение достъпа до Интернет на населението, СЦР изостава значително и се нарежда по този показател сред регионите с най-ниски стойности в Европа. За 2013 година едва 48% от населението е използвало Интернет поне веднъж седмично при средна стойност за страната от 51%, докато процентът на хората, които никога не са ползвали Интернет е 43% при средна стойност за страната от 41%. За сравнение процентът от населението, които никога не са ползвали Интернет, за Германия е 13% за 2013 година по данни на Евростат, а за Румъния е 42%. Въпреки че не са налични официални данни са съотношението по този показател между населението в градовете и селските райони, може да се направи предположение, че по-голяма част от тези хора са или с основно и по-ниско образование, в селските райони или на средна възраст над 64 години. 
Фигура ….: Честота на ползване на Интернет от населението в проценти към края на 2013, Източник: Eurostat По отношение разпределението на ползващото Интернет население по видове онлайн дейности, за които най-често се ползва Интернет, през 2013 в България и СЦР е най-голям процентът от населението, използващо Интернет за участие в социални мрежи (създаване на профил, публикуване на съобщения или друг принос към социални мрежи като Facebook, Twitter и др.), следван от продажба на стоки или услуги. Най-малък е процентът от населението в СЦР, използвало Интернет за онлайн банкиране. За сравнение в Германия този процент надхвърля дела на населението, участващо в социални мрежи: 
Фигура ….: Процент от населението, ползващо Интернет, по видове онлайн дейности към края на 2013, Източник: Eurostat По отношение предлаганото образование в СЦР, свързано с информационните и комуникационните технологии, с най-голям набор от възможности в тази насока разполагат Русенски университет, Великотърновски университет и Технически университет-Габрово:
Каталог: files -> upload -> proekti upload -> Община Видин Видинска Света Митрополия Великденски празници – 2015 г upload -> Конкурс за детска рисунка в цдг №9 "Арабела"- гр. Видин. 10 септември 10. 00 часа Провеждане на конкурс за детска рисунка в цдг„Иглика" гр. Белоградчик upload -> Властелинът на ефира“ в лабиринта на подмятанията proekti -> Община балчик т е Х н и ч е с к о upload -> Програма европейска нощ на музеите- 21 май 2016 г. Национален литературен музей Изтегляне 1.15 Mb. Сподели с приятели:
|
