Интервю на мартин петров със р., Шумен, 5, 6, 10. 2010 Г
Изтегляне 0.91 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- И: Аз искам да се информирам, нали, за накакви корабчета, които пътуват нагоре-надолу и ми казаха, че няма нищо, ама това беше преди няколко години.
- И: По Дунава. Щото и аз тва си мислех, би било много готино човек да хване нещо от тука и нагоре, нагоре до... до Виена, до...
- И: По белия свят. Р: Да, защото има бели туристи, които искат там да ходят, ходят в Прага, ходят (не се разбира)
- И: "Старчески домове" май им казват те или нещо такова, ако не се лъжа.
- И: Да. Добре и значи, въпреки, значи ти решаваш, че не искаш, нали, дистанцираш се от БСП, обаче спомена, че пробваш с някакви други партии след това
- И: Със Сашо Томов спомена, че си имал ти някакви отношения
- И: Нищо нямаше. Р: Нищо нямаше, да (смеят се)
- И: С чий мандат е Попов... Р: Не, няма значение, той си беше там, а Сашо Томов... И: Попов не продължава ли с мандата на БСП
- (смеят се)
- И: Е, то трябва и такива хора да има, но на определени позиции, на други позиции трябва да има хора, които мислят.
- И: Кой беше Даниел Вълчев Р: Даниел Вълчев на образованието. И: Предишният
- (не се разбира)
- И: На едно и също мнение
- (не се чува)
- И: А тука АТАКА са силни сега Р: Бяха. Просто те бяха дискредитирани точно от съветниците. И: А ти спомена за футболния клуб. Там имаше една личност...
- И: Известна в цяла България – Шогуна.
- И: Сериозно Р: Да. Но е жив и здрав. И: Еми, това е добре, щото някои хора не са. (смеят се) Р: За сметка на това дори отслабна. Не за това, че (не се чува)
- И: Аз си говоря със тебе трети път, защото си ми интересен и ти вярвам, нали, мисля, че си откровен човек...
- (смее се)
И: Да! Р: О, ето го корабът. Не, не бил точно тоз нашият. Но там някъде. Не, не, някакъв кораб по Дунава и ми заприлича точно на нашия. Може от тях да е, те наште кораби, тия “София”, ние пътувахме със “София”, ако не се лъжа или с “Русе”, те са “София” и “Русе”, още продължават да плуват по реката. И: Така ли? Р: Да. Те, бяха... бяха приватизирани. И: Аз искам да се информирам, нали, за накакви корабчета, които пътуват нагоре-надолу и ми казаха, че няма нищо, ама това беше преди няколко години. Р: Къде няма да пътуват? И: По Дунава. Щото и аз тва си мислех, би било много готино човек да хване нещо от тука и нагоре, нагоре до... до Виена, до... Р: До Виена. Не съм сигурен дали идват до тука и ако идват, не е постоянно, тогава, когато съм знаел и съм се интересувал, по-скоро пътуват между Регенсбург и Будапеща. И: По белия свят. Р: Да, защото има бели туристи, които искат там да ходят, ходят в Прага, ходят (не се разбира) Братислава. И: Ей сега пролетта бях във Русе, те такива големи кораби със немски туристи там идват бол. Такива, ама големи кораби. Р: Има такива, има, още тогава имаше. Украински и руски, ония тогава бяха съветски, но после станаха, едните станаха украински, даже руски не би трябвало да има, то Русия няма излаз, ако не се лъжа. И: "Старчески домове" май им казват те или нещо такова, ако не се лъжа. Р: Еми, сега не знам, кой пътува е друг въпрос. Но... аз мисля, че има такива пътувания, сега дали винаги ги има, както и да е, няма значение за корабите, се отнесохме към това. И: Да. Добре и значи, въпреки, значи ти решаваш, че не искаш, нали, дистанцираш се от БСП, обаче спомена, че пробваш с някакви други партии след това? Р: Аз се дистанцирам от БСП и не членувам. Иначе бивал съм в течение на нещата, аполитичен не съм бил никога, но не бях вътре в политиката, нали. И: Със Сашо Томов спомена, че си имал ти някакви отношения? Р: Сашо Томов беше вече по-късно. Значи минават, мина един кръг от избори и... не знам дали един път, според мене, да, във всички случаи един път управляваха коалиционно правителство, значи първо управлява Луканов, лукановата зима, когато нямаше мляко и салам, какво беше кашакавал ли беше? И: Нищо нямаше. Р: Нищо нямаше, да (смеят се) на практика. И: Извинявам се, но нищо нямаше, както и да е, няма значение. Р: Ама, ама, аз само искам да кажа, във София може би нищо нямаше, но тука, тука не че всичко имаше, но тука имаше, тука имаше, тука се произвеждаше, във София нищо нямаше, защото там само се митингуваше, в София изобщо вървят само големи думи и нищо не се върши, то и досега е така, всъщност може би вече не е. Но чисто във този материалния... израз тогава беше така, тука е селскостопански район, голям център на хранително-вкусова промишленост, все още неликвидирана и тука не беше проблем, може би, не може би, имаше опашки, трябваше да се чака, но можеше да, да се снабдиш. Не съм злоупотребявал със служебно положение, или поне малко съм злоупотребявал. В смисъл някъде нещо да съм добил повече от другите, чакаше майка ми, беше пенсионерка, Бог да я прости, с дъщеря ми на три години, тя е 88-ми набор, 2-3, там някъде. Случвало се е да заспи на опашката, на рамото й, чаках, но тъй или иначе имаше и салам и кашкавал и така нататък, нямаше такова нямане и затова, когато ходехме в София, винаги носехме от тука едни торби на разни приятели, съученици, шефове в, тогава не знам дали беше вече преименуван на Комитет по туризъм или още беше Асоциация по туризъм и отдих, ма то няма значение, имаше някакви такива отношения, те идваха, много използваха да идват в командировки по страната и в частност в Шумен да си купят това и онова, така че такова точно нямане не е било, но си беше нямане. Не мога пък да кажа, че виждаш ли, тука беше рогът на изобилието, в никакъв случай не очакването, което подклади да се създаде 10-ти ноември и след него, нали, че изведнъж тука ще стане както там, всички магазини ше бъдат корекоми, нали, изведнъж се оказа, че магазините станаха като корейските, сега де, тогава не ги знаехме, всъщност те и тогава са били като нашите, нали, техните и тогава и сега са каквито да, по време на Лукановото време, както и да е, започна едно противопоставяне на хората във семействата, нали, не съм имал такива, слава Богу, и с родителите си и с жена си сме, как да кажа, общо взето от една кръвна група, нормално е нали все пак, с нея не съм роднина, де, но съм си я избирал по някакъв начин, достатъчно мислеща е, разбирашща нещата, че трябва да се променят, но много семейства се изпокараха, някои се разведоха заради това – едните са от тез, другите са от онези. И това е друга от, сега не мога да вменя, че за това е виновен Луканов, но един от големите проблеми на България е тогавашното разделение на червени и сини, на ЦСКА-ри и левскари, на турци и българи, на всякакви, ние само се делим, докато хората по света търсят да се обединят, ние сме царе да се делим, може да се разделим всеки на още, сам на още две, то във всеки от нас има черен и бял, да не говорим. И както и да е. Всъщност не знам тогава кой беше на власт като народно събрание, по времето на Попов с чий мандат е било. И: С чий мандат е Попов... Р: Не, няма значение, той си беше там, а Сашо Томов... И: Попов не продължава ли с мандата на БСП? Р: Може би. Сигурно, сигурно. И Александър Томов стана заместник министър-председател, на Димитър Попов, беше икономическия вицепремиер. И си е търсил някакви там съмишленици на неговото си, което... Общо взето, попадал съм на големи лъжци – първият беше Тимнев (?), вторият беше Сашо Томов, за третия, дръж се здраво, да не паднеш, беше Яне Янев (смеят се) и негов висш партиен функционер бях. И: Във РЗС? Или то преди това се казваше по друг начин, беше нещо земеделски... Р: Да. И: Някакви земеделци бяха. Р: В БЗНС-то. Не ми провървя на началници, на подчинени ми вървеше (засмива се), на началници. Включително политически. И както и да е, аз не обичам да слушам, аз обичам да мисля, а мислещите не слушат, в БСП, както и по-рано в БКП, се възпитаваха и се ценяха послушните, те затова постигата тези ШОКИРАЩО некъдърни резултати от управлението, защото хората, които са възпитани и знаят само да слушат, не могат нищо да правят. Не знам дали си съгласен, според мене е това, трябва просто да бъдеш кадърен да правиш нещо, а те са свикнали да слушат и, ако няма кого да слушат или ако слушат някой, който... И: Е, то трябва и такива хора да има, но на определени позиции, на други позиции трябва да има хора, които мислят. Р: Както и да е, аз само го споменавам така, защо съм се се махнал, защо не ме обичат. Между другото, мисля си, че никога не са ме обичали, там не ща да говоря, но още на времето ме махнаха от секретар на комсомола, понеже направих, така, някои опити да мисля и пречех на някои, които не можеха да мислят, болшинството хора в България, не знам как е по света, надявам се, че не така, поне това, което чета, във България всеки гледа да се заобиколи с по-глупави от него, особено ако той е достатъчно глупав, глупостта се мултиплицира, рядко съм виждал хора, които търсят експертите, които да вършат работа. Според мене когато търсиш министър, не търсиш послушни, търсиш някой, който да мисли и да решава някакъв проблем. Само че, аз си спомням само един министър такъв – Даниел Вълчев, който е мислил и е решил някакви проблеми във... И: Кой беше Даниел Вълчев? Р: Даниел Вълчев на образованието. И: Предишният? Р: Предишният. Може би защото не му е пукало от нищо, той си беше и сега продължава да си е, което е, доколкото знам (не се разбира). Той е просто умен, първото човека е умен, умния човек като го сложиш, той мисли с главата си и успява да се справи с проблемите, а този, кохйто е послушен, мисли с чуждата глава. Чуждата глава, особено ако мисли за всичко, както сега на Бат' Бойко, нали, тя просто не може да бъде, да измисли. Както каза, тази сутрин имаше едно предаване, една каза: - Времето на всестранно развитата личност свърши със социализма, сега е време на експертите. Не съм много съгласен с всестранно развитата личност, но по принцип е така, не можеш да бъдеш пенкилер, аз го казвам по друг начин - енциклопедистите последният беше Ломоносов от края на XVIII век, оттам насетне не можеш да знаеш всичко за всичко. Казах ви как учат онези на запад – всичко за нищото, а пък ний – нищо за всичкото. И както и да е, Сашо Томов умееше, и още умее, добре да приказва, нали, всички си го знаем. Между другото, как да кажа, като идеи аз мисля, че тогава, когато създадоха Гражданското обединение за република, май така се казваше то, и възприеха, имаше, тая теория за третата вълна, мисля, че така тръгна, как да кажа, относително със мислене и без желанието да излъже, а със желанието да покаже трети път, но оттам нататък, нали пътя за ада е постлан с добри намерения, предполагам, че със същите добри намерения управляваше и, тоест започна да управлява ЦСКА, обаче управляването на футболен отбор, щото съм бил и в управата и на футболния “Шумен”, изобщо мазохизмът ми е многостранен, не се подчинява на общите правила, трябва много да лъжеш, за да осигуриш издръжката на политическа партия, която не е на власт, която е на власт е удобно и лесно – всички искат да се запишат в нея, която не е била, която не се вижда, че ще бъде на власт, това е много трудно, трудно е футболен отбор, който не е ЦСКА и Левски, даже се оказа, че и ЦСКА е трудно, нали, аз винаги съм казвал, че ще проплачат наистина и ще плачат за Сашо Томов, привържениците на ЦСКА, които, нали, го изгониха и викаха "ура" като викаха “Титан”, ще дойде време, когато ще ходят да му се молят, както се молят на Божков сега да ги вземе обратно, щото просто тия на всичкото отгоре са и некадърници и мошеници, и са мутри, титаните. За футбола няма да говоря, но както и да е, тогава Сашо Томов създаде някакъв кръг от интелектуалци, доста качествени хора, това е 90 и... 4-та или 5-та година, ще излъжа, по-скоро може би пета и отиваме там за, Сашо Томов, казах ви, той ми е състудент, макар и... мисля, че една или две години (не се разбира), но той замина в Москва и там завърши (не се разбира) тогава беше хитрец, аз си спомням, значи сигурно две години сме учили, защото в първи курс бяхме на бригада и почти всички работеха в строителството, а Сашо Томов направи пътуващ театър, студентски театър и той се появи за, за режисьор и нищо, к’во, идваше да ни изнася постановки, но не работеше на строежа, така че заложбите му да успява така да бъде успешен в (не се разбира) са от тогава, щото не знам какво общо имаше с театъра, според мене нищо, освен желанието да не ходи да (не се разбира). Оттам нататъка почнаха разни избори, партии и така нататък известно време и в следващите местни избори, това е било 90 и 6-та година най-вероятно, тука направихме четири партии коалиция, бях избран за общински съветник, така че и такъв съм бивал, само че, както казвам, бях независим, щото нищо не зависеше от мене. И тогава видях механизмите на местната власт – идва местния лидер на БСП, казва: - Слушай сега, ние ще направим всичко каквото ти искаш, ти ще ни подкрепяш нас. Беше много интересно. БСП има 25 места в 51-местния парламент и им трябва един човек и тоя човек го търсят в тия, които са били техни, така, бивши членове (не се разбира) имаше двама (не се разбира), трима директори, по други партии и намериха привърженик, поддръжник къде? Къде мислиш? И: Вероятно най на другия край. Р: Да, на другия край, във... И: В СДС-то някъде? Р: В СДС-то, в човек, който зависеше от кметската администрация, значи служител, който си получава заплатата на практика от кмета, кметът му е работодател. И, за да не бъде уволнен, той ги подкрепяше в съответните ситуации. Но подхода беше такъв: "ние ти обещаваме квото искаш, ше ни подкрепаш нас." Аз казах: - Аз не мога да ви подкрепям винаги, но винаги, когато има разумни предложения – така и така, нали, нито отказвам, нито затварям вратата, защото в края на краищата аз първо и не знаех... - Добре, ние ще те направим председател на бюджетната комисия. Има само един икономист във целия съвет – това съм аз. Има бюджетна и икономическа комисия. Бюджетната комисия е нещо като счетоводство, аз счетоводство никога не съм обичал, по счетоводство едвам изкарах петица, по почти всичко друго имам шест, счетоводството не съм го обичал и досега не го обичам, нито го учех, нито го преподавам и както и да е, викам: - Не ща в бюджетната комисия, искам икономическата. - Ама икономическата тя е много важна, там ше стават еди-кви си въпроси, трябва да бъде наша. - К’во значи "ваша", "наша"? Аз разбирам от това. Ако ще ме правите... - Ми, няма да те направим! И както и да е, потръгват нещата, избират ме за каквото те са решили, те са 25 и винаги някой, плюс това хората мислят, че със това кой знае какъв, какъв голям успех за тия, които не са от БСП, когато някой външен става за еди-кво. - Мъ – викам – добре, аз сядам на стол, за който не съм подготвен. - Аз винаги съм смятал, че трябва да работя някъде, където мога да бъда полезен. - Не! - Добре. Почваме да работим, няк’ви въпроси и т.н. Аз винаги съм се стремял да постигам консенсус. Малко ще избягам от това: когато тръгнах да правя работническо-мениджърска приватизация, заложих ООД-то, което беше работническо-мениджърското, беше със 50 на сто работниците и 50 на сто на мениджърите, тоест решение можеше да се вземе само при консенсус. И досега смятам, че всичко друго е мошеничество. Ако си направиш дружество с 51 на сто, поначало ти просто на другия нищо не даваш. Това е все едно да си купите автомобил с някой и да кажеш "Аз ше карам, а ти ше се возиш." На кого е автомобила? Не е ли така? И: Общо взето. Р: Иначе е общ. И се плаща на двамата заедно, обаче аз ще карам където искам. Ми, така е. И тая си позиция, тя ми е, как да кажа, кредо някакво житейско. Събираме се бюджетната комисия, говорим, караме се, почти всички заседания са стигали до консенсус, практиката е такава – преди сесия се събира комисията, разглежда нещата, взема решение и на другия ден се докладва от председателя и казва примерно 10 души, 9 "за", един "притив." Някой път може да е имало (не се разбира), но по принцип не е било със разделение, постигали сме съгласие и благодарение на мене, не само на мен разбира се и другите хора са давали да бъдат убедени. Какво започва. Ставам аз, докладвам "Бюджетната комисия предлага еди-кво си." След малко гласуване – тез от бюджетната комисия гласуват друго. Един път, втори път (не се разбира). Викам: - Абе, слушайте – още там във почивката, викам – вчера друго решихме, ето ви подписите отдолу. - Снощи имаше пленум, той реши друго. Пленумът кой е? Старите, които не са във властта, не са избрани там, пленумът на БСП са някакви, общо взето, неидентифицирани субекти, те нямат никакви права и отговорности по отношение на властта, не е ли така? Аз мисля, че по тоя начин управляват и кметовете, значи кметът иска нещо да направи, обаче му налага партията. И както и да е, аз изтраях малко, понеже съм такъв, непослушен. Още два-три пъти като се случи, так – ставам и казвам: - Аз си подавам оставката (не се разбира) - Ма недей, моля ти се! - Аз не искам от мене нищо да не зависи, да вземаме решения и да се гласува по друг начин. Ако искате, ако се съгласите, че ще бъде по друг начин... И понеже аз със всеки си имам приказката, поотделно всичките ми казват: - Така, накараха ни, насила стана. Обаче като дойде време да се гласува, гласуват (не се разбира). Започна общинската приватизация. Преди да започне вземаха решение, то сега вече не е законно, но тогава можеше, да се сменят бордовете на директорите, тогава се съдадоха бордове на директорите на общинските дружества. И идва пак някакъв емисар при мене, казва: - Сега, ние сме решили така. Междувременно ние се обединихме, една много интересна конфигурация във местния съвет на независимите, в смисъл нищо независещите от тях: двама комунисти, които интересно е, че през цялото време почти не покрепиха БСП, БКП не подкрепи БСП; двама от, имаше едно движение “Спорт и бъдеще”, местна такава една партия, не партия, ми организация ли к’во беше, така, времено създадено за изборите; моя милост и още един колега директор, който пък незнайно как беше избран от “Християнското женско движение”, и такова имаше, което той нито беше християнин, нито жена (смеят се), в смисъл не е мюсюлманин, но бившия директор на КТА Мадара, пак стара номенклатура, партиен член (не се разбира) изобщо хората мислещите, хората, които винаги бяха различни. В един момент решихме, че трябва нещо да направим и се обединихме в една група, ако не се лъжа се казваше “Бъдеще за Шумен”, използвайки това от “Спорт и бъдеще”, и шест души са вече тежест, група, възможност това, онова да правим, както и да е. И те си идват, пак, пак управляващите: - Ние ви предлагаме две места. За тебе и за Митко Димитров, те онези комунистите – те между другото действително единият беше милиционер, другият беше някъв такъв, земеделски стопанин, хората хубави хора, ама нищо не разбират и как да кажа сега, не ги осъждам, нито такова, нямаха някакъв огромен капацитет, управленски – никакъв – Вие сте, нали, кадърни, вие така, ние ще ви дадем тука две места, на вас – във някакви предприятия (не се чува) на другия не си спомням – на тебе във “Метал” – има едно такова, има, всъщност пак си го има. Прозвежда разни метални форми, тенджери, не знам какво произвежда точно. - Добре – викам – к’во ше правим в тоя борд – викам – аз нищо не разбирам от, ако искате, сложете ме в едно от търговските – тука имаше “Обществено хранене”, “Хранителни стоки”, където малко от малко разбирам, не че кой знае колко, но е близко до това, което... Не знам дали беше след като ме махнаха вече от “Балкантурист”, аз се махнах, де, но те махаха (не се чува) или още бях там, това няма кой знае какво значение. В случая. И като и да е, но то съвпада със една наша позиция, обща позиция на тия шестимата, че ние сме против разпределянето на местата в съвета на директорите на партиен, квотен принцип, а искаме да бъде направено от някакви екипи, които да се състезават и да показват програми, какво да стане с тези предприятия, защото сме били будали, тя идеята е била да ги цапардосат, нали, да ги приватизират, ние мислим, че ще ги развиват и че ще ги. Ей, това е стила Луканов. И в един момент изведнъж изненадващо БСП и СДС са на... И: На едно и също мнение? Р: На едно и също мнение и се разпределят червените и сините съветници във бордовете, след това разбирам – след доста големи, така, пазарлъци на кого какво. Включително в тоя момент вече партията на Сашо Томов се е трансформирала, значи това е след, значи щом е след падането на Виденов, след 96-та година и аз вече не съм бил, след 97-ма, не съм бил вече директор, защото партията се трансформира във “Българска евролевица”, имаше такава партия, на която пак съм в ръководството и така нататък, но тука на местна почва се появяват някви нови лидери с аспирации към властта, спретват един преврат, отиват, дават пари на Сашо Томов, манипулират тука изборите. Викат ме и казват пак: - Ний – казва – сме се разбрали, ти ще подкрепиш БСП и ще получим места в бордовете на директорите, едното за тебе. - Пък – викам – ние имаме решение, че няма да го подкрепим. Нашата група е решила така. - Ма ти се противопоставяш на партийното решение. - Че – викам – кой е взел туй партийно решение, аз не съм присъствал – нали, като съветник присъствам там по право в някво ръководство, викам – аз не съм присъствал на такова, където да се вземе такова решение, ще се аргументирам защо смятам, че трябва да бъде другояче. – Те наш’те решили да се продават, наедро. И както и да е, не подкрепихме това разпарчатосване, от което просто не ни сложиха в бордовете и при следващата врътка просто изпаднахме, на следващите избори беше направено така, че да не ни изберат. Евролевицата (не се чува) ако не се лъжа четири или пет места, от там се взема места в бордовете на директорите, след което взеха решение, че се приватизират по работническо-мениджърски начин. То това съвпадна пък със Костов, който така направи във държавата, той смени директорите с негови хора и даде старт на тази, така наречена вече разбойническо-ментарджийска приватизация, защото нямаше нищо общо с идеите на оная, която беше който работи, той да си купи предприятието, а тука бяха сложени, как да ги наречем, партийните секретари от СДС, партийните директори, които трябваше да ги купят, за да могат да се вземат икономическите лостове. И в частност тука така, и досега продължава така да се управлява – съветниците се картелират на икономически принцип, Евролевицата отдавна отпадна, но тия, които бяха съветници си вземаха по парче баница, след това същото направиха НДСВ, сега последното (не се чува) направиха тия от АТАКА, само че те са по-глупави и общо взето не могат, даже да им дават баница в устата, те не могат да я лапнат (смеят се). Не говоря за партията като цяло, щото малко знам, говоря за местните тука, които я представляват. И: А тука АТАКА са силни сега? Р: Бяха. Просто те бяха дискредитирани точно от съветниците. И: А ти спомена за футболния клуб. Там имаше една личност... Р: Коя? И: Известна в цяла България – Шогуна. Р: Гриша Топалов. Да. Гриша Топалов живее през една улица надолу. Отдавна не е кредитен милионер. Имаше време, в което едва събираше стотинки, да си купи хляб. И: Сериозно? Р: Да. Но е жив и здрав. И: Еми, това е добре, щото някои хора не са. (смеят се) Р: За сметка на това дори отслабна. Не за това, че (не се чува) хляб. На предните избори ни сблъска съдбата с него, защото учредителното събрание на РЗС беше насрочено в барчето, което той държи. Но със него си имаме и приказката и всичко, дори, като ме видя че съм там, донесе две бутилки, да почерпи, което не знам колко беше уместно на учредителна партийна сбирка, но всички го приеха с благодарност. Как да кажа, малко хора, с които действително съм работил, ще кажат нещо лошо за мене, мнозина може би ще кажат "Той е глупак.", но нищо по-лошо. В смисъл, че не съм вземал, значи минали са много неща покрай мен, много събития, много пари и от тях съм вземал само спомена, което сега ви го разказвам. И: Аз си говоря със тебе трети път, защото си ми интересен и ти вярвам, нали, мисля, че си откровен човек... Р: Абсолютно. И: Тоест, нали, винаги го има това "Сега тоя какво ще ме излъже?", нали, като си говориш с някой, сега то никой сигурно не е ангел, нали, но... Р: А не, не, аз не казвам, че съм ангел. Напротив, много грешки съм допуснал. Най-много гршки съм допуснал със хора. Дори веднъж, мислейки си, стигнах до извода, че май нямам правилен кадрови въпрос решен. (смее се) Винаги съм се излъгвал в хората. И: А имало ли е правилно решение? Р: В какъв смисъл? И: Ми, ти казваш, че си избрал грешните хора, имало ли е правилни. Р: О, не, не знам, това не знам, но много хора, които съм ги, как да кажа, развивал или съм създавал възможност да се развиват по-късно са ме предали. А за мене предателството е най-големия грях. Това ми тежи, че ме смятат за предател. В БСП. Просто защото смятам, не че аз съм грешния, те са грешните, но няма как - мнението на болшинството винаги е по-важно. И при комунизма, и при демокрацията болшинството е... Въпреки че историята показва, че болшинството на практика винаги греши. Прогресът се движи от единиците, нали, болшинството са хората, които по принцип не са тия, които предлагат новото и, как да кажа, прогресивното. Но има много, много жестоки грешки. Не знам, може би защото търся във всеки ангелското, а не дяволското, може би защото не съм прагматичен и тези, които са били около мене са го усетили, а те са искали да извлекат нещо от ситуацията, а аз не съм можел... Сега синът ми беше абитуриент, като се полутахме къде, какво, оказа се, че към 30 души ще посреща, най-накрая викам: - Бе, аз имам хотел! – и се дигнах там и отидох, даже... - Бе, как ще си правиш! - Що да не си правя, аз съм си построил хотел, що да си направя абитуриентска (не се чува). И отидох там, всичко беше уговорено и както и да е, вечерта просто се указа, че той (Йонков) е така на съседна маса долу в механата и: - Какво правиш – аз мисля, че му бяха казали, ама той се направи на, пък може и да не е знаел или да е бил забравил, нали, поздрави ме така и каза, прати там една сервитьорка. - Какво ще искате – торта или шампанско, шефа каза да... Така че с него мисля, че, понеже, значи мога така да бъда със всички, защото от никого не съм взел и от никого не съм зависим. Затова мога да мисля по този начин, може би съм глупав. С един от шефовете на СДС после ме сблъска случайно съдбата, една вечер тъй, някъде бяхме на една среща и си тръгнахме и приказваме и както си приказваме се оказва че от различните позиции, той е бил също преди 10-ти ноември репресиран и т.н., аз съм бил от другата страна, обаче за много от нещата имаме вече еднакъв възглед, щото от 50-те години нататък почват явно някои от нещата да се изглаждат, хората идват на един акъл и той ми каза нещо (засмива се), което аз и сега го повтарям, нали, аз му викам: - Нямам проблем, защото мога да спя спокойно – а той е имал също възможност, нали, като шеф на СДС-то, нали, да лапне нещо. И той ми вика: - Абе викам така на сина "Сега спя спокойно.", пък той вика "И тогаз си спал и сега спиш пак." (смее се) Тъй че възгледа, гледната точка на това може да бъде различна, това, че спя спокойно е така. Господин Йонков явно не спи спокойно, защото има дългове, има ангажименти към тоз и оня, има да връща кредити, имат да му вземат хотела ТИМ-аджиите или не знам какви. А пък аз нямам това, защото просто съм се отървал от него, но това исках да кажа, че с когото съм работил няма как, не съм се скарал, даже и със Йонков, когато, нали, той купи хотела, продължихме да работим, той поначало си беше наемател на хотел “Шумен” и това си го интересуваше, той купи малко насила цялото предприятие, защото аз много шавах и в стремежа си, всъщност това ще кажа за пръв път, така, на глас, аз нямах пари, с които да купя “Балкантурист” и ми трябваха парите на Йонков, да купим цялото предприятие и аз щях да му дам хотела. Това беше моята идея, щото аз нямаше отде да взема пари – нито бях подземен бос, нито бях във връзка с тоз и оня, нито можех да го взема от банка, то и той не се оказа, че не може да ги вземе, но това е друга работа и в стремежа да стане така аз направих доста неща, стигнах до Кольо Добрев, Бог да го прости, до други политически и икономически фигури, които вече ги няма повечето, за съжаление, но групировките не проявиха интерес към хотел “Шумен” и към “Балкантурист-Шумен”, беше дребна риба за тях, и пари нямаше и както и да е, във цялата тази бъркотия направих така, че той да не може да купи отделно хотела, обаче се наложи тогава да купи цялото. И както и да е, в един момент той вече е собственик, всичко си е наред, обаче нещо той си дето се казва кюта в хотела и си прави неговия бизнес, аз си седя в другия хотел и аз си правя там някакви мои работи и във един момент пристига и казва: - Р., трябват ми – чаши ли беше, няк’ви сервизи всеки случай, не е било ножове, няк’ви сервизи – ти имаш на склад – пък аз съм стара къща, имах неща, дет се казва още от построяването на хотела – трябва да ми дадеш еди-кво си. Викам: - Нямам как да ти го дам, мога да ти го продам. За един лев, да ти го дам под наем или нещо. - Е как не може, ми, аз нали съм купил. Викам: - К’во си купил, нищо не си купил, купил си акциите, аз управлявам тия чинии, те са на мене се водят – не знам дали така е понятно на човек неикономист, директорът отговаря за това, което има, за парите и така нататък, нали, аз не съм кат’ Пламен Тимев, не държа парите да мога да ги взема от касата. Между другото той плати 400 000 долара за цялото, аз му оставих 60 000 долара във касата на хотела, които ги бях събрал, щото не смеех да ги държа във банката, това беше точно по времето, когато банките гърмяха една подир друга, 60 000 долара, то е 60 към 400 колко е то, 15 % от стойността той веднага си я получи, не съм пипнал една стотинка. И той идва и казва: - Трябва това да го... - Не може да го вземеш. - Е как не може да го! Викам: - Слушай, може да направиш едно единствено, имаш не, две неща, като собственик на предприятието имаш право на две неща, в края на годината да получиш 60%, щото той беше купил 60 на сто, но 60 на сто той е подсказал Александър Божков, няма да кажа Бог да го прости, щото и той е друг зъл гений на България, на мен кой знае колко не ми е направил, но той му беше съветник по едно време, и така направи че беше купил 60 на сто. Каталог: sites -> default -> files files -> Образец №3 справка-декларация files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|