Интервю на мартин петров със р., Шумен, 5, 6, 10. 2010 Г
И: Не, не, за вашите контакти със Тимев
Изтегляне 0.91 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- И: Казахте, че е обърнал Шумен с главата надолу
- (не се разбира, смеят се)
- И: А с какво Ганди беше по-различена да речем от този Николай Йонков
- И: А Вие мислите ли, че те искат да се оправят Р: Кой И: Йонков примерно.
- И: Не, то това се знае, в смисъл това, това е известно. Общо взето, така мисля.
- И: А споменахте, че не сте искал да рискувате, когато сте работили заедно със Ганди. Какво не сте рискували тогава
- И: А Ганди не действаше ли по същия начин В смисъл пак чрез подкупи и такива неща.
- И: Аз четох в стари вестници за този бар в хотел “Шумен”, който е имало, там е имало някаква група руснаци, със, и аз не знам, някви представления...
- И: Ами 90-та, ако не се лъжа. Р: Е, може да е имало. Но не съм го правил аз. (говори по телефона)
- (смеят се)
- И: Да, и аз на това се надявах, но Европейският съюз...
- И: Ми, добре. Ами, ние не поговорихме за, бяхме тръгнали за вашето участие в политическите събития туак 90-та, Вие казахте, че е имало революция и след това за...
- И: Ми, не знам, вие, ако трябва да ходите, аз да не ви задържам.
- И: Този път аз ви черпя.
- И: Добре де, все пак...
- И: А вие какво правехте през това време
И: Не, не, за вашите контакти със Тимев. Р: Със Тимев? И: И братята Илиеви. Р: Братята Илиеви по-малко съм се такова, те работеха... И: За самия Тимев, казахте, че трябва да се напише книга за него. Р: Те работеха за Тимев, за него работеха хората от бившето УБО, те му бяха шофьори, самия Стоил е бивш капитан от УБО, малко се коментира, преди да стане СИК-аджия, и всичките те бяха фактически в, как да кажа, работеха за него. На практика. Във един момент Пламен Тимев беше наемател на бара във хотел “Шумен”, няма да навлизам в подробности защо как и това... Част от опитите ми да се спаси предприятието това, че трябва да има някакви пари, трябва да има клиенти, за да има клиенти, трябваше да има нещо интересно, около Пламен Тимев беше пълно с артисти, той основа първия частен театър – “Ла Страда”, не знам дали още съществува. И: Няма го вече, не. Р: Беше приятел със всички, гостувал съм на Теди Москов по случай първата годишнина на театъра в бившия ресторант “Червено знаме”, не знам, и той мисля, че вече не съществува. И: Не знам къде е това. Р: Това е на Витоша след Съдебната палата вдясно, вляво е Ловно-рибарския съюз, щото в един момент на Пламен му писна – там имаше по една ракийка и една салата зеле и така съвсем нещата бяха скромни, на него му скимна и вика: "Ваце, ай да ходим отсреща!" и за пръв път попаднах във място, където се събираха новобогаташите и където се пиеше не 12, ами сигурно 80-годишно уиски и други такива истории. Пламен Тимев беше човек, който похарчваше за един ден толкова, колкото... как да кажа, оборота на моето предприятие беше за една седмица. Той го похарчваше за шкембе чорба, за пиене, за ядене, ред, ред, ред други неща, които просто не ми ги побираше акъла, но това беше интересното – че там за него работеха борците и той казваше "Остави нощния живот на нощните хора!" И във Варна имаше знакови фигури, да не ги коментирам като имена, те работеха за него, той беше (не се разбира) – сутринта закусваше в София, обядваше в Търново, следобед пиеше по една бира в Шумен и вечеряше във Варна или пък в “Дюни”, тъй като и там държеше заведения и обекти, изобщо човек на прехода. И: Казахте, че е обърнал Шумен с главата надолу? Р: Много интересни идеи имаше, това, което той предсказа, част от нещата са документирани като протокол за намерения, той предсказа появата на радио в хотел “Мадара” на последния етаж, той искаше да го прави, не че го предсказа, той ги, беше описал, че ще се направи еди-какво си, почти всичко от това се случи по-късно, но не направено от него и това е един феномен, който аз не мога да си обясня. Появата на телевизия в хотел “Шумен” – имаше такъв период, в който там имаше, сега няма, имаше една такава Топ телевизия. Той възстанови панаира в Търговище, с него съм ходил лично при тогавашния кмет, за да каже, че има тука един панаир, който преди 180 и колко години беше, дай да го възстановим, той беше човека, който ходи може би четвърти или пети при Симеон, избщо много, много, много неща, беше сключил договор да възстанови градския център, да го довърши градския център. И: Тука? Р: Тука, на центъра, тогавашния кмет, има някакъв договор, някакъв предварителен договор, с който ходи във Виена да вземе кредит и само някаква българка му попречи да вземе едни пари, които бог знае дали щяха да идат в центъра, но беше твърде вероятно това нещо да стане и от него знам, че там трябва да стане мол, някога може би ще стане, паркинги освен това и така нататък, неща, които може би някога все още предстои да станат, може и да не станат – не всичко се е сбъднало, все пак той не е Нострадамус, но много от нещата някакси или ги предвиждаше или някой друг му ги казваше, не мога да дам обяснение. Това е било най-интересния период от моя живот. Макар че беше много, как да кажа, много рискован и това е съвсем нормално. Той казваше: - Р., вие директорите сте скопени! – Директно тъй казваше: - Трябва да можеш да рискуваш! Викам:
- Как да рискувам, когато под мен седят 600 човека, не рискувам само себе си. А той рискуваше само себе си. Всъщност не знам и к’во рискуваше де, но той е авантюрист! Докато аз съм обратното, аз съм консерватор. И във тая симбиоза можеха да се родят, и се родиха някои интересни работи, за съжаление в един момент беше арестуван и се наложи да се прекратят нашите взаимоотношения. Тогава пък, за да може да бъде, цялата работа да продължи да бъде успешна се наложи да се даде хотела под наем на господина Йонков. Той дойде във 93-та година съвсем случайно, даже се запознахме в Разград, там е друга история, но така или иначе прояви интерес и прояви голямо желание да стане наемател на хотела и 3-4 години имахме успешно сътрудничество... до момента, когато трябваше да се приватизира, когато той вече имаше други интереси, които се разминаха със моите и вследствие на това той е собственик на, не само на хотела, ми на цялата фирма, пък аз предавам на студентите как трябва да става или да не става нещо. Лошото е, че той е един класически пример за това кой приватизира държавата – приватизираха я напористите, приватизираха я тия, които можеха да дават рушвети, приватизираха я наш'те хора – на този и на оня и затова в момента аз лично смятам, че няма икономическа криза в България, а има управленска криза – масово управление на хора, които не могат да управляват. Николай Йонков винаги е бил един барман и той не се е издигнал в управленското си равнище никъде по-нагоре. За голямо съжаление, не му завиждам, аз съжалявам, когато чуя лоши неща за хотела, защото той ми е третото дете, аз съм го, официално съм го оповестил тука по медиите и съм знаел, че, така или иначе, някога ще се ожени, както дъщеря ми ще се ожени, ще иде при някой, надявам се, по-сполучлив зет (не се разбира, смеят се) и ме е яд, когато видя, че дъщеря ми е набита. Когато вчера имах със колежаните от колежа по туризма и те викат: "Ходихме на практика във хотела и там нещата са тъй, тъй, тъй, тъй." Ми разказват неща, които, на мен ми е болно аз не се радвам от това, че там нещата не вървят. И: А с какво Ганди беше по-различена да речем от този Николай Йонков? Р: Балкан разлика! Ганди е широко скроен човек. По какво се различават един архитект и един барман? Айде, нека да бъда... И по култура, и по образование, и по всичко, просто несравними, единственото, че са някакви частници. На всичкото отгоре Ганди е голям лъжец. Той лъже, обаче лъже със замах и успява да те излъже, успява да те убеди да направиш това, което той иска, не е селски хитрец. Не, аз не искам да говоря за персонални, за личности (не се разбира), но нямам лоши чувства нито към единия, нито към другия, към Ганди най-малкото, щото тогава с него живях интересно, а със Йонков просто той беше по-пригоденият да приватизира в този момент. Обективно погледнато историята искаше такива, искаше хора, които дават рушвети, които не плащат заплати и осигуровки, държавата им създаде условия, да направят така. Неговата философия при приватизацията беше такава – отива при тия, които приватизират и казва: "Кажете колко дава Р., за да дам аз повече." Моята философия беше да седна и да смятам колко мога да изкарам, защото тези пари, които отнякъде ще ги взема, а то тогава беше време, в което нямаше откъде да се вземат, но това е друг въпрос, ако ги взема отнякъде назаем, щото аз нямам откъде да ги взема, как ще ги връщам следващите десет години. Тогава такава беше идеята, за десет години трябваше да се изплати, всъщност не знам дали самата приватизация или, или някакъв заем, вече не си спомням. Едни сметки, парични потоци, така нататък, като човек, който разбира от икономика и донякъде от мениджмънт, а неговото беше "Кажете колко дава еди-кой си, за да спечеля." Понеже бяхме от съдбата подредени така той да влиза, ние – след него, наш'та оферта е по-добрата. Насрочиха втори тур – наш'та отново е по-добра, насрочиха трети тур, на който той прати телеграма, че е катастрофирал по пътя, защото пътуваше със колата си и с, с (не се разбира) кола и един джип със охрана и куфарче с пари. А аз пътувах със влака и със куфарче с пижамата си вътре и чехлите за хотела. Това беше разликата. И най-накрая му казаха, тия, които бяха в комисията, му казаха нашата оферта, той даде 10 милиона повече и спечели. Ей това е положението, държавата се разпродаде от тия, които продаваха. И затова сега е така – всички горе, които с това се занимават, те само гледат да вземат комисионната, това е истината. 50 000 хиляди долара ги взема... парламентарният секретар на Жан Виденов. Това също е публична тайна и се знае във Шумен. Сега дали ги взе лично, дали ги даде на Виденов, дали ги даде на партията... това да кажат тези, които с това се занимават. Аз нямах 50 000 долара и затова не съм собственик на хотела, но историята малко по-късно показва, защото Йонков закупи и хотел “Рига”... И: В Русе? Р: В Русе. По друга схема, тогава вече тази не беше необходима, той просто, по него време вече управляваше Иван Костов, той беше част от тази клика, защото СДС за мене, в началото беше кауза, по-нататък се превърна в клика, група, която да приватизира България. Смениха директора, сложиха дясната ръка на Йонков за директор и след една година извършиха така наречената работническо-мениджърска приватизация. По начина, по който я правеше Иван Костов и народът я нарече разбойническо-ментарджийска, а аз преди това съм се занимавал с това как да стане приватизацията, имам писани статии, пък винаги науката е била някъде винаги във мене, имал съм срещи с тогавашните министри на икономиката – Атанас Папаризов, със депутати, бях близък в един период със Сашо Томов, който ми е състудент и трябваше да бъде заместник министър-председател в правителството на Николай Добрев, ако се беше случило. Изобщо доста интересни неща и покрай приватизацията, но приватизацията в България беше направена за хора като Йончев. Вследствие на което сега те просто не могат да се упражнят с това, което са купили, болшинството от заводите вече ги затриха, болшинството от хотелите са такива, състоянието каквото е хотел “Шумен”, да не говорим за хотел “Мадара”, то пък вече е руина. И: А Вие мислите ли, че те искат да се оправят? Р: Кой? И: Йонков примерно. Р: Надявам се, че иска, кой не иска да се оправи, иска, но не може, защото освен всичко друго той зависи от тия, които са му го дали това нещо... нали, има едни такива, които седят отзад, бушоните. В това отношение “Стъклен дом”, колкото и да, така, да е някаква, не особено интересна за гледане продукция, но разкрива някои от механизмите. Има едни хора, които де факто се водят, тоест де юре се водят собствениците, а де факто собствениците са други, така че и това го има. Надявам се, че техните предприятия поне се управляват по един по-добър начин. Но има и такива, които просто ги вземаха, защото са наши хора и защото трябва, когато има предизборна кампания да осигуряват парите. Окъде идват парите на партиите? На тези, които са на власт – от митниците. А на тези, които в момента са в опозиция откъде? От тези, които са получили, когато те са били на власт съответните ресурси. Туй не знам дали трябваше да го казвам. И: Не, то това се знае, в смисъл това, това е известно. Общо взето, така мисля. Р: Пак казвам, беше период, в който просто не можеше, значи, такъв, който работи по правилата не би могъл да оцелее. Отделно че политически би бил сменен лесно, държавният директор се сменя лесно. Частният – още по-лесно, щото или го набиват, или го застрелват. И: А споменахте, че не сте искал да рискувате, когато сте работили заедно със Ганди. Какво не сте рискували тогава? Р: Ми, нищо не съм рискувал. Не, той говореше по принцип. Трябва да, той каза "За да успееш – и това е така – трябва да си - (не се разбира) – За да спечелиш, трябва да рискуваш!" Само че можеш да рискуваш това което, можеш да рискуваш това, което е твое. Можеш да си заложиш апартамента, да пробваш нещо и да успееш. Но моята философия не е била, че трябва да рискувам със това, което ми е дала държавата, аз мога да кажа, че съм управлявал предприятието така, както е било мое. Дойде един английски професор от бриранския ноу-хау фонд, тъй като аз се опитвах да направя тяхната приватизация приватизация работническо-мениджърска се наричаше приватизация бай он, приватизация отвътре. И ноу-хау фонда трябваше да я подкрепи, само че не му разрешиха на фонда и, както и да е, и говорим с него и той каза: - Господин Р., защо искате да купите предприятието? – И аз му казвам: - От научен интерес. – Той пак пита, пак му, той мисли, че е грашка на превода и аз у казвам: - Аз искам да разбера това нещо може ли да стане. Аз нямам с какво да купя, когато купуваш нещо трябва да имаш пари, сега искам да пия уиски, обаче нямам толкова пари и пия сок и така. С какво да купя хотела? Аз съм човек на заплата. Хотелът тогава струваше много повече отколкото сега, защото просто, просто се управляваше по друг начин или поне беше по-нов, хайде. И аз исакам да разбера тази схема може ли да отработи или не, първо. Второ... аз не мога да го управлявам по-добре, аз мога да управлявам така, хубаво или лошо, толкова съм научил, така мога. Ако е мой, няма да го управлявам по-добре, ще го управлявам пак по същия начин. И той ми каза: - Няма да успеете, господине. Няма да успеете. И позна! Не знам какво имаше предвид. Сега си мисля, че може би, че не съм имал достатъчния мотив. Понеже аз винаги се мъча, това уча студентите, да разбера този насреща – какво иска той, какви са неговите потребности, защо той ми казва това или друго нещо. Предполагам, че той това е искал да ми каже – не си мотивиран, затова няма да го купиш, но може би той познаваше нещата и знаеше, че няма да се дадат пари на такива като мене. Нали, те дават парите, казват: "Даваме ти, обаче ще дадеш комисионна на този, дето ти ги дава." Банкерите масово забогатяха от комисионни. Кои са богати хора – банкери, митничари, тези, които разполагат с някакъв ресурс. И: А Ганди не действаше ли по същия начин? В смисъл пак чрез подкупи и такива неща. Р: Не мога да кажа. Не, не, Ганди в онова време, когато се познавахме, той действаше, как да кажа, с измама, с измама. Не, съвсем друг беше. И: Аз четох в стари вестници за този бар в хотел “Шумен”, който е имало, там е имало някаква група руснаци, със, и аз не знам, някви представления... Р: По кое време? И: Ами 90-та, ако не се лъжа. Р: Е, може да е имало. Но не съм го правил аз. (говори по телефона) Барът винаги е бил интересното нещо, защото то нямаше бар, аз мисля, че такъв бар може би нямаше и в България, когато беше направено, 89-та година, беше великолепен или ако е имало, да кажем, може би в Гранд хотела и в София някой бар. Така че винаги е бил интересен, защото хората не бяха виждали бар, 90-та година те не бяха виждали гола жена, за пръв път във Шумен там имаше стриптийз. Една мършава полякиня, която сега сигурно да тръгне по главната улица, няма да се обърне и най-последния просяк подире й, но тогава беше страхотна история, то, то малко леко се съблича на пилона и избягва и беше голяма, как да я, това беше, рискът е такъв, рискът съм поемал значи – да стане или да не стане, консервативният Шумен, във времето, когато никъде нямало, след туй голотията вече, вече никого не впечатлява, тогава го имаше това. И, и мисля, че винаги там е било авангарда. В един момент обаче взе да запада, взеха да се появяват едни новоизбрани, новоизлюпени такива личности, които хвърляха пари, за да затвори бара, за да играят само за него балерините и други едни такива щуротии, които може би бяха интересни за персонала или за самите тия, но от гледна точка на, как да кажа, на престижа на хотела, на бара бяха, то като те изгонят един път днеска, утре няма да идеш. Почна да запада лека-полека. И тогава се появи Пламен Тимев с неговите идеи какво и как да стане, че нощният бар е за нощните жители. Това подозирам, че там имаше и секс, тоест балерините се продаваха, може би и наркотици, това беше време, когато, аз се съмнявам, че още ги имаше наркотиците, но, ако ги е имало, те са се появили тогава, по това време в Шумен, там, през тези хора. Изобщо много такива новости, които за София вече бяха нещо като, като даденост, Шумен е провинциален град и в един момент той се появява и казва "Аз ще ти вдъхна тука нов живот и ще плащам еди-колко си пари.", които бяха много пари за времето, със които пари можеха, понеже хотела е построен със заем, 90 и, 87-ма година трябваше предприятието да земе заем и “Балкантурист-Шумен” си е изплатил заема до стотинка, вярно – с парите на Тимев и с парите на Йонков, с парите от наемите. В един момент вече беше ясно, че не можеш, работейки легално да изкарваш достатъчно пари. Ние като предприятие трябваше всичко да отчитаме, всичко да внасяме като данъци и така нататък, пък частникът, каквото е изработено през нощта, към четири часа Ганди е там, прибира си парите и толкова. Никой не го пита "Имаш ли данъци, имаш ли осигуровки, имаш ли..." То и досега е така, защото тогава беше създадена основата. Луканов беше човека, който взриви държавата и държавата я няма. За умрелите не се говори лошо, но това е човека, който разгради България. Той я взриви отвътре и тя вече не съществува. И никой не може да я събере. Дори Бойко Борисов. Дай боже той да може! (смеят се) Но аз мисля, че... И: Той пък ми се струва, че най-малко, но както и да е. Р: Да де, както и да е. Някой, не вече не можем да я сглобим, защото тя се разхвърча на парчета и някои от парчетата ги няма. Мож да сглобим нещо друго, но държава няма да сглобим. Ако не ни накарат по някакъв начин. Аз това разчитах, че Европейския съюз ше направи. И: Да, и аз на това се надявах, но Европейският съюз... Р: Но по-скоро ние ще взривим Европейския съюз, отколкото той да оправи нас. С пълна сила вървим към неговия разпад, все още не знаят какво ни чака, когато Бойко Борисов стане председател на Европейския съюз, това е негово следващо стъпало. (смеят се) Еми как! Той върви нагоре. Да, когато отидат нашите роми там. Вече видяха, когато всичките, моите студенти отсега ми казват: "Ние учим, за да заминем в чужбина." Това е дълбоко прискърбно. Не знам, сякаш на мен ми е време обаче да тръгвам. Приятно ми е да разказвам, но... И: Ми, добре. Ами, ние не поговорихме за, бяхме тръгнали за вашето участие в политическите събития туак 90-та, Вие казахте, че е имало революция и след това за... Р: Шумен е консервативен град. СДС беше авантюристичната организация, приключенската, рисковата, а Шумен е консервативен град, Шумен е последния (не се разбира) освободен от Турско робство след Санстефанския договор. Просто турците го оставят, след като е подписан договора и се оказва, че той трябва да, да остане в пределите на княжеството, но не е бил никога освобождаван, камо ли да се е самоосвобождавал, той е еснафски град, консервативен, цялата околност е пълна със тези хора, за които ви казах – каквото им кажат отгоре, това ше направят, не имената ше си сменят, ами ще тръгнат голи по улиците, ако им кажат, въпросът е кой държи юздите – дали това е БКП, по-рано, дали е Доган и ДПС сега, но те са послушни хора. И още в тоя период се появи разделението – едните общини гласуват за ДПС, другите, поне в началото, гласуваха за БСП, пък и до последно Шумен се смята за червен град, и сега имаме кмет от БСП – един от малкото, екзотични такива кметове. Познавам ги първите лидери на СДС, бяха хора ентусиасти, но без никакъв опит, еснафът иска все пак да види кой е тоя, който ще бъде неговият избранник. От тая гледна точка, БСП тогава имаше кадри, най-различни, извади едни дисиденти, едни другояче мислещи. Аз вече след 90-та година се оттеглих, в момента, в който се преименува партията, реших, че аз съм членувал в друга партия, не ми трябва (не се разбира). Защото започна една вътрешна мимикрия и самата партия започна да събира в себе си идейно нееднородна маса – там има и богати бизнесмени с много пари, има и пенсионери, които плащат там с последните си стотинки членския внос, но плащат първо членския внос, преди да отидат да си платят тока и водата. На които мога само да свалям шапка. И: Ми, не знам, вие, ако трябва да ходите, аз да не ви задържам. Р: Ми, трябва да ходя, щото... И: Сега, на мен би ми било много интересно да се срещнем и трети път, но сега вече това, ако имате желание, разбира се и, и време. Р: Най-вече време, най-вече време, щото ей сега ми се обажда тука директорката на колежа, тя иска утре да взема едни часове при нея... И: Този път аз ви черпя. (трети запис, преди записа респондентът употреби приблизително следната алегория за прехода, на която се позовава в интервюто по-долу: “Имали сме топка за ръгби, но сме решили, че искаме да играем футбол, и то на Ноу камп, и сме съдрали топката за ръгби, но не сме могли от нея да направим такава за футбол”.) Р: Общо взето винаги съм бил за промените. Когато започнаха, аз бях млад, макар и вече на някакъв номенклатурен пост, беше по-нормално да съм на страната на промяната. Само за да завърша това, което, нали, започнах – винаги казвах младите, като отидат, 90-та, 91-ва година вече стана възможно да се ходи в чужбина, викам като отидат на запад, като се научат и се върнат и ще се оправим, защото ще мислят както мислят на запад. За съжаление ходиха, върнаха се, не знам какво научиха, кат се върнаха, не ни оправиха, оправиха себе си. Така че вече не бих могъл да дам и тази рецепта, а вече може би и не се връщат, не знам, сега чувам, че някои се връщат, но се връщат не от хубаво, нали, и не се връщат, за да променят нещо. А трябва да се опитат. И не трябва все да делегират на някого тези си права, все пак правата са в тях. Делегират, говоря да се отказват от собствените си задължения – задължението да мислят, задължението да оправят себе си и оттам да оправят и държавата. Но възникне ли въпроса "Добре, за кого да гласувам?", може би действително, поне на този етап, няма кой. Младите формират една голяма партия на аполитичните или апатичните по-скоро, което е по-лошо отколкото, ако са в разни партии, спорят – и това е демокрация – ту едните, ту другите, но когато се откажеш изобщо да участваш това е... Че както и да е, да разкажа малко, нали. Както казах в началото по-кресливите, по, как да кажа, тези, които нямаше какво да правят, те започнаха да правят промяната, поне във Шумен нещата, общо взето, имаха такъв вид. И мисля че това е нормално – революцията правят гладните, безработните, а не нахранените, не семейните. Общо взето гледат да се запази статуквото, не общо ми мисля че персонално не се, промяната не се носеше от подходящи лица, а може би изобщо във цялата страна, щото пък те нямаше откъде да се появят като някаква подготовка и освен от това да желаят промяната, да не се съгласяват със старото, те нямаха никакви други качества. И: Добре де, все пак... Р: Да кажа това. А от качеството да спукаш топката до качеството да съшиеш друга има доста голяма разлика, нали така. Дълги години управленският потенциал продължаваше да остава в старата партия, за която говорехме, че от там, общо взето, е трудно да излезеш, първо беше трудно да се влезе, в старите години, пък по-нататък се оказа, че е трудно да излезеш по чисто психологически причини. Просто, защото ставаш предател в очите на своите колеги, приятели, познати и така нататък и те продължиха да си носят тоя кръст, дори тогава, когато таз партия обединяваше три прослойки всъщност – бабичките, със, червените бабички, тея, които, както казах, плащат редовно членския си внос преди сметката за парно, тези, които разграбиха част от капитала, натрупан преди промяната и тия, които успяха, благодарение на връзките с тая партия, вече в ново време, да лапнат част от топката за ръгби. Щото има едни, ги получиха по наследство нещата, а другите се докопаха до тях поради по-добрите си лакти. Оттам нататък просто започна голямото разграбване, значи някъде след като падна правителството на Луканов, вече правителството на Беров, на Виденов и всички следващи бяха си... правителствата на възможността да отмъкнеш нещо от парченцата от топката. И: А вие какво правехте през това време? Р: Ами в това време, една част от това време беше заета със поставената ми научна задача – да видя мога ли да приватизирам по мениджърски път предприятието и едновременно с това опитите да го крепя на, как да кажа, по вълните на пазарната икономика, което не беше съвсем лесно при положение, че всичките бяхме се учили да плуваме по реката, където няма вълни – предишната, плановата икономика беше така или по-скоро може би едно езеро, при което беше казано кой докъде пътува, но можеше да пътуваш по точно определени маршрути и, ако спазваш технологията, пристигаш там, където ти е предписано. И изведнъж сега езерото му махнаха едната страна и го съединиха със, даже не с морето, а с океана. И казаха "Плувайте в окена!" Част от капитаните просто не знаеха как да плуват – потопиха корабите, друга част се опитаха да ги завземат, да ги превърнат в пиратски кораби: някои – успешно, някои – неуспешно. Значи първата част от този период се опитвах да водя кораба. Колко успешно – това вече могат да кажат другите, тези, които работеха там, тези, коит са идвали там, гражданите на Шумен. Макар че мисленето на повечето хора, особено на тези, които не ме познават, на мене ми е ясно, то е като на тези от партийната конференция – директор ли е, зачеркни го. Трябва да, да познаваш човека, за да мислиш по друг начим. Познавайки го, можеш да се замислиш така ли е общоприетото правило. Преди две седмици имах лекции със магистри по управление и там единия от студентите ми е директорът на, има във Шумен средно ислямско училище "Нювваб" и той разказва, там идеята е общо взето те повече да приказват, по-малко аз, и разказва как се явявал на конкурс и така нататък. Едната колежка го попита: - Добре ами как стана, че назначиха точно тебе... – там забравих му името как точно, малкото, те си говорят на малки имена, щото са колежки и другата вика: - Е, не знаеш ли? Който занесе по-голям коч... – Викам: - Да, това е! Общо (засмива се) мнение на хората, които не го познават, ще бъде това. Как се назначава директорът на училището Нювваб? Който даде по-голям рушвет. И той обясни, нали, как е, що е и че е по-сложно, отколкото да те назначат за директор на светско училище. Щото освен всичките тези инстанции, които и тука участват, се появява и главното мюфтийство и се появява, понеже то е частно, парите ги дава накаква турска фондация, зад която най-вероятно стои турската държава или бог знае кой, но във всички случаи има още две институции, които в българското училище ги няма. А иначе самият конкурс се провежда по законите български: регионалният инспекторат, каква комисия и така нататък. И когато той ти го разказва, аз нямам основание да не му вярвам, виждаш, че не е кочът основанието да бъдеш назначен. Макар че може би е имало и коч, ако не предварително, сигурно след това. То е част от, може би, традицията. Та, тогава казах, значи, битува някакво мнение, което примерно сега, ако се каже, да кажем, митничар, веднага ше кажем "О, корумпирани, мошеници" и така нататък, в същото време предполагам, че там си има някакви съвсем почтени хора, които гледат да си вършат работата – би било жалко, ако не е така и цялата система е проядена. Та, да се върнем към това – повечето хора, които не знаят може би биха дали някаква противоречива оценка, но хората, които знаят какво съм правил, най-добре те да кажат. Изобщо политика трябва да го оценява историята, а пък управленеца трябва да го оценяват неговите подчинени. Каталог: sites -> default -> files files -> Образец №3 справка-декларация files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|