Интервю на мартин петров със р., Шумен, 5, 6, 10. 2010 Г
И: Александър Божков умря ли?
Изтегляне 0.91 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- И: Говори ми, да. Р: А така. На 10-ти януари сутринта имаме среща... (говори по телефона)
- И: Тука във дъното и в ляво.
- И: Едни от първите хора, които влязоха тогава бяха двама мои съученици, значи ние тогава сме били осми клас, тоест представяш си лапета...
- И: Не, те бяха ЦСКА-ри. Р: Ми, значи и другата е била. (смеят се)
- И: Ами може би да са си траяли, не знам, те бяха много запалени ЦСКА-ри.
- (не се чува)
- И: То някой в Европа въобще произвежда ли детски обувки Р: Е, да, то може би и обективно да е отпаднало. И: Освен някакви много скъпи, нали...
- И: Да, както и да е, няма значение.
- И: И то определени сред тях.
- И: В Швейцарски банки, предполагам. Р: За съжаление не. ако са в Швейцарските банки, би било много добре. И: Или в някакви офшорни зони примерно. А къде са парите
И: Александър Божков умря ли? Р: Александър Божков умря. И: Мистър 10%? Р: Да. Мисля, че тая година пролетта. И: Не съм чул въобще за това. Р: Тъ: - Може да вземеш 60% от печалбата, ама печалба - викам - едва ли ще има – то беше във трудни, пак в едни трудни времена там на хиперинфлацията – и другото, което е, можеш да ме смениш във всеки един момент. - Ми, щом е така, ще те сменя. Викам: - Добре. Няма да чакам... Той: - Ама аз туй... - Добре. Измислихме веднага една схема, излязох в отпуск, назначих една там от неговите хора за заместник-директор. Викам: - Ето, назначавам и заместник-директор, тя веднага да ти подпише, каквото иска и както искаш, аз това няма да ти подпиша. Обаче, за да ме смениш, трябва да има събрание, а събранието трябва в Държавен вестник да се обяви и да има еди-колко си дена, най-рано, ако днеска пуснем обявата, ще, може да я пуснем – и четем там, на 17-ти март, това е било значи някъде сигурно 17-ти февруари, във всеки случай след 4-ти февруари беше, щото на паметната дата, на която върнаха мандата на Кольо Добрев, малко ще направя едно, айде после ще се върна, помни това, на тая дата той плати и фактически стана собственик на хотела. И му казвам: - Добре. Има един месец, аз имам тука отпуска, един месец излизам в отпуск, заместника ми, тоя твоя човек, да прави каквото си иска. Събранието ще е на 17-ти. И така и стана – на 17-ти събрание. Отидох, отчетох се, отчет за дейността през предходната година, както си е по реда там (не се разбира). Дойде представител на държавата, който вече беше на Иван Костов съответно гласува така, както му беше казано. А той беше, Йонков беше виден деец на СДС. В града. И досега беше, щото беше кандидат в Търговище на тези избори, народен представител. А пък, да се върнем към Сашо Томов, сакралната дата 10-ти януари, 97-ма година. Говори ли ти нещо? И: Говори ми, да. Р: А така. На 10-ти януари сутринта имаме среща... (говори по телефона). Значи сме в неговата партия, в Евролевицата сме, не това е преди още Евролевицата, Евролевицата се създаде след падането на властта, отиваме при Сашо и той ни обяснява как е говорил със Добрев и той ще бъде вицепремиер в правителството, кабинета Добрев, сега дали това е така, честно казано, сега не знам, предполагам, че някъде седи тази папка, между другото, ако не се лъжа, папката не е дадена, те са отишли с две папки – едната с кабинета и другата с отказа, и не я оставят, отказа от мандата и са оставили едната. Извинявай, ама и аз ще отида до тоалетната. Къде са? И: Тука във дъното и в ляво. Р: Как, като стане заместник министър-председател, значи сделката за хотела, не сделката, а процедурата завършва август месец, в която той е обявен за победител и трябва да плати в едномесечен срок, това е 10-ти януари, той още не ще да плати. По всички закони би трябвало да бъде развалено. Само че той е дал вече официално, това го знам от самия Йонков, 50 000 долара на Жан Виденов. За другите, дали други е давал и на кого е давал не знам. И по тая причина не му развалят сделката, а му разписват нови и нови анекси, с които му удължават срока. Между другото много добре се познават Томов и Йонков, щото при всяко идване той отсяда в хотела, познават се, знаят се, знае се какво в икономически и в политически план – спечелването на хотела от СДС. И Сашо Томов казва: -Не се безпокойте, след няколко дена аз съм вече заместник министър-председател, ще отговарям за приватизацията и това нещо няма да бъде така. И се чуват някакви шумотевици, викове "У!", "Му!", не знам, обаче ние седим вътре, приказваме си, пием кафе там, де да знам какво правим, нали, около половин час, колко може да е продължило, не знам. Излизаме и вървим по “Аксаков” – “Аксаков” беше седалището на Томов, на гърба на музея някъде, военноисторическия. Чува се някаква шумотевица, а това всъщност са протестиращите таксиметрови шофьори. Но ние не знаем кой е и вървейки по паралелната улица ние се сблъскваме с тях. И след това ходим някъде, не знам с какво се занимаваме и вечерта отиваме на гости в един мой състудент. И се отбиваме в, да го наречем кварталния супермаркет, тогава още нямаше такива били, мили и тъй нататък, да купим нещо, щото отиваме на гости. И там се продават заедно с хранителните стоки и телевизори. И по телевизорите гледаме щурм на Народното събрание! Там го виждаме някъде, значи това е във сигурно първите новини или в шест, или в седем и половина, за пръв път разбираме, че има нещо такова. Къде пък сме били през деня, нямам... И както и да е, отидохме си в тоя колега, той пусна, имаше някаква телевизия, която предаваше директно, не знам коя е била или пък Дарик радио да сме слушали, не знам, имаше директно предаване от там, "У!", "У!", социалистите пеят вътре, другите викат отвънка. Ние обаче си пийваме ракията и не знаем какви изненади но готви историята. Някъде 10:30 – 11:00 си тръгваме, спим във “Славянска беседа”. Пътувайки викам: - Не може, тука се извършва революция, ние да отидем да спим! Просто грехота. (не се разбира) И вместо да си отидем в хотела, отиваме на площада, площад Народно събрание, някъде към 11:00 часа да кажем. Една група студенти пред входа. Свирят на китари и пеят. Една група пияници отсреща, към страната на БАН. Викат "У!", "Му!", "Дю!" и нищо, никой не ги слуша. И няколко десетки такива като нас – двойки, семейни, млади, не знам какви, двама мъже не знам дали е имало (засмива се), ние така бяхме двойка дошли, които от любопитство просто разглеждат какво и що става. Отвсякъде Народното събрание оградено със полицаи, не знам хванати за ръце ли бяха, но достатъчно плътна верига, поразгледахме малко и викаме "Свършва, представлението свърши, няма нищо." Отиваме да спим без да знаем какво, какво се е случило, през нощта чуваме една тупурдия "ву ву ву ву" и сутринта като ставаме, гледаме всички кошчета за болкук съборени по “Раковска”, нали като излезеш от “Славянска беседа” си на “Раковска”. То се оказва, че вечерта полицията подгонва тия пияните, незнайно защо, всъщност според мене те просто са тръгнали напред полицаите и онез са хукнали да бягат от страх, просто вече нямаше тълпа, нямаше хора, които да (не се чува). И онези просто позорно са избягали, сега може да са им ударили по един на някого, в частност Филип Димитров сутринта се явява, се показва окървавен, пребит от полицията, не знам си к’во, пордената театрална постановка, сега Бойко Борисов просто е жалък плагиат на това, което се правеше ония години – постановки от всякакво естество. Просто тогава беше, че трябва БСП да се свали от власт от някой отвън, това беше ясно. И както и да е, де, присъствахме и на този исторически момент, за съжаление, или за наше щастие, не в момента, когато разбиваха вратата. Също не е ясно дали изобщо някои разбиваше вратата и другото е, егаси държавата, която позволява да се разбива вратата на парламента. Не си ли съгласен? Само някъде в Индонезия и във тези държави. И: Едни от първите хора, които влязоха тогава бяха двама мои съученици, значи ние тогава сме били осми клас, тоест представяш си лапета... Р: Не, там беше агитката на Левски, ако те са били левскари... И: Не, те бяха ЦСКА-ри. Р: Ми, значи и другата е била. (смеят се) Не може да са били, там са били със сини такова, щото "Кой не скача е червен." То тогава се... Сигурно са били пребоядисани. И: Ами може би да са си траяли, не знам, те бяха много запалени ЦСКА-ри. Р: Шегувам се. Не, то не беше на принципа ЦСКА-ри, Левски, но левскарите опредлено бяха там, защото те бяха със сини шалчета и си личаха. Но имаше хора пияни. И добре, как тогава да си обясним възможността да влязат едни осмокласници във, как да кажа, във най-защитената сграда в държавата. Също както десет години по-рано или там колко беше с партийния дом, също според мене една режисирана сценка, в която се оказа, че са изгорели някакви ценни архиви, незнайно защо седели там и чакали някой да ги изгори. И: Чиста случайност. Р: Еми, това, сигурно. А после излязоха, че са у Трактора и у комбайна. Няма нищо случайно, макар че не съм привърженик на теорията за световната конспирация, но според мене в целия преход няма случайно. Случайност са такива хора като мене, защото повечето просто успяха да си осребрят участието във събитията. И ще се върна малко към общия ни вече познат Петър. След като и на него стана ясно политическата му несъстоятелност, между другото не глупав човек, той това че е вярващ, аз уважавам всеки във каквото ще да вярва, аз не вярвам, атеист съм, но уважавам всеки правото да вярва, ако ще в Буда, ако ще, нали, в Мохамеда, ако ще във (не се чува). И много, как да кажа, много земен човек. Ходи и цялата му работа, политическия му актив го доведе до това, че завърши много съкратен някакъв курс на семинарията, (не се чува) на семинарията или на богословската академия, няма значение, изучи се за поп, много бързо, което само по себе си не е сигурно редно, но това най-малко ме интересува. Връщайки се тука обаче, хората не го приеха, че е поп, по такъв начин станал, едното и второ той намери във себе си едно поприще на търговец. Значи тогава просто, нали, онази система не поощряваше търговията и човекът си беше дърводелец, много добър между другото дърводелец. В един момент обаче решава, че ще се занимава с търговия и сега да не разказвам нанадълго и нашироко, в момента притежава три или четири магазина в Шумен и два или три магазина на централната улица на Варна, едната е срещу пощата, единият магазин, поне там съм го виждал, но той каза: - Имам още два магазина. И то беше преди време. Тоест успя да се развие като добър търговец. Мисля, че добър във всички такива аспекти, не е ироночно, понеже си е и християнин и най-вероятно не лъже. Просто намери една ниша, започна с детски обувки по едно време, когато имаше само един производител в България, един завод във Добрич, който след това СДС успешно ликвидира, сега го няма тоя завод и аз не знам дали изобщо в България някой произвежда детски обувки или внасяме само китайски. И: То някой в Европа въобще произвежда ли детски обувки? Р: Е, да, то може би и обективно да е отпаднало. И: Освен някакви много скъпи, нали... Р: Не знам. И: Да, както и да е, няма значение. Р: Аз все пак мисля, че бедата на България е в лошия мениджмънт. И политически, и най-вече икономически. Раздаването на предприятията, щото на практика те се раздадоха на "нашите" хора, ги постави на практика във ръцете на лаици, повтори се 45-та, 6-та година, когато са слагани директори бившите партизани. Само че в онази система... И: И то определени сред тях. Р: Да, сигурно, във онази система те са били успешни директори. Защото онази система е било какво? Да можеш да отидеш при другия, който ти е бил съпартизанин, да ти даде някакъв ресурс. А сега това не е възможно и затова са проблемите, икономическата криза ще свърши, но кризата нашата няма да свърши, напротив – ще се задълбочи, защото проблема у нас не е икономическата криза, то е свръхпроизводство, което е класическото, а е липсата на свежи пари. А къде са парите? Можеш ли да ми кажеш? Не знам колко... И: В Швейцарски банки, предполагам. Р: За съжаление не. ако са в Швейцарските банки, би било много добре. И: Или в някакви офшорни зони примерно. А къде са парите? Р: Гледай в неделя, 7:30 Битиви Репортерите. И: Тази неделя? Р: Да. Аз гледах анонса, един от Битиви е бил в хеликоптера с данъчните. Нали знаеш, че летят с хеликоптери, да... Не знаеш ли? Данъчните летят с правителствения авиоотряд и снимат отгоре резиденции и къщи на богаташи в софийско, пловдивско, днеска казаха ивайловградско покрай язовира. Палати каквито Бевърли хилс трябва да ти кажа ряпа да яде, защото просто тия са по-нови. Парите са там, парите са в хотели на морето, които нямат възвращаемост никаква, защото с 45 дена сезон не можеш да си ги върнеш тия пари, които са вложени, парите са на улиците на София във вид на мерцедеси, лимузини. Краси Балъков се върна от Щутгарт, където е седалището на “Мерцедес” и каза "Аз не съм виждал толкова Мерцедеси в Щутгарт, колкото в София." Парите са похарчени, това е лошото. Значи предните, ако беше така, бяха изнесени може би от Държавна сигурност, от комунистите, знам ли от кого, но те се върнаха и участваха в приватизацията, с тях някои си купиха и станаха капиталисти. А тези просто ги няма! С парите от резиденцията не можеш нищо да произведеш, с парите от Мерцедеса не можеш да произведеш детски обувки. Това е голямата беда на България. С това да завършим? Дано съм лош пророк! Каталог: sites -> default -> files files -> Образец №3 справка-декларация files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|