Интервю на мартин петров със р., Шумен, 5, 6, 10. 2010 Г
И: Личат, личат и още как! Личат, дори стърчат!
Изтегляне 0.91 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- И: Един ден прекъсва, пренасрочват го пет дни, значи то е на 21-ви, прекъсват, тъй като има бурни дебати наистина, изчакват малко и на 26-ти продължават.
- И: Ако трябва да ходите... не знам...
- И: Добре. Р: Защото аз все пак трябва да отида малко да се преоблека. (втори запис) И: Ъ, ами, не знам, говорехте за възродителния процес.
- И: Не, имам предвид току-що нещо... споменахте.
- И: А Вие тогава как точно го виждахте това нещо В смисъл, нали, казвате "различни гледни точки", вашата точно каква беше тогава Р: По самия възродителен процес И: Да.
- И: А Вие споменахте за...
- И: Да, да. Тогава някои хора твърдят, че това се дължи на... че те са били гонени, всъщност е имало насилие от страна на властта срещу турците и затова така се е случило.
- И: Добре. Вашият живот междувременно как си течеше Р: Кога След възродителния процес И: Ми, и по това време, и след това.
- И: 450 процента Р: Пъти! 450 пъти, няма наркотик, няма алкохол, няма хазарт, който да дава такава печалба. И: За такава печалба аз не съм чувал наистина.
- И: Пламен Тимнев Р: Пламен Тимев, Пламен Тимев е първият човек, приватизирал нещо в “Златни пясъци”. И: Това не беше ли този по прякор Ганди
И: Личат, личат и още как! Личат, дори стърчат! Р: И стърчат някои, да. И там, и там мога много да разказвам, но като и да е. От всичко, което беше предвидено – имаше специално постановление за посрещане на дипломатическия копрус от април, не постановление – разпореждане, издадено от министерския съвет, от април 87-ма година, всъщност оттогава прехвърлиха хотела на “Балкантурист” и от тогава две години със туй се занимавах, от всичките работи само хотелът се завърши, туй мога да кажа, другите продължават да стърчат и да висят, както и да е. и вече към този период се очаква да дойде някой, да открие тука, на висше равнище... включително се говореше, нали, за самия Тодор Живков, че ще открие. Насрочват се един път, втори път, насрочи се вече датата, тръгнаха нещата и най-накрая не пристигна дори Пенчо Кубадински, който беше, как да кажем, като, както са сега народните представители по региони – не минава нещо без някой, Пенчо Кубадински беше, макар че е от Разград, той отговаряше за тука целия този, как да го наречем, вилает и както и да е, той, между другото той е инициатор там на тия строителства и на тия високи сгради и други щуротии. Не го познавам лично затова не бих изказал някакво мнение, но щуротии от него или от негово име има много направени и още останали. Тъ, както и да е де, на трети ноември се оказа, че не пристигна никакъв... такъв партиен другар, виден ръководител и когато, нали, под сурдинка така се говори, имаше пак, аз, честно казано, не си спомням от, даже мисля, че не е имало никакъв партиен ръководител, беше заместник-председателя на тогавашния комитет, даже тогава не знам дали беше Комитет по туризма или още беше Асоциация за туризъм и отдих и, как да кажа, за мен това беше най-важното събитие, но казват: "Абе, в София нещо се мъти, нещо ще стане." Това беше деня, във който градинката пред “Кристал” са разгонени, така нататък, вече, как да кажем, вълната идваше и десети ноември, както всички останали, си го посрещнахме вкъщи. Пихме по една чашка, някои – повече, някои – по-малко, за свалянето на Тодор Живков – беше омръзнал на всички и... вечерта легнахме с усещането, че нещо ще се промени, за по-добро, мисля, че това е било на огромното болшинство от българите усещането и желанието – промяна към по-добро, сега кой какво е влагал всеки може да си каже. След което започнаха обаче едни безконечни такива заигравания, едните плюят другите, другите хвърлят калта на първите и горе-долу в Шумен също. В Шумен се вижда, че нищо не става. По някакъв повод имаше примерно общински комитет и се постави въпроса за оставката на Филю Чакъров, бурни дебати, не знам колко време продължи, не знам дали, два дена ли продължава? Щот сега ми казахте, май че единия ден... И: Един ден прекъсва, пренасрочват го пет дни, значи то е на 21-ви, прекъсват, тъй като има бурни дебати наистина, изчакват малко и на 26-ти продължават. Р: Присъствал съм. Сега като ми казахте, се сещам, че май така беше, два дена. Много ярко се бяха откроили два лагера, които според мен вървяха по един водораздел хора на Филю Чакъров и хора, които вече не мога да кажа чии са били. Аз си спомням няколко така от по-ярките изказвания. Поначало беше да има или да няма – трябва ли да има, не трябва ли. Нали като жабата като види, нали, че подковават вола, си вдигнала крака и ние да си вдигнем или не трябва да има и като и да е и там се замеряха с разни... истини и неистини. В края на краищата се стигна до това, че той беше сменен, но друг не беше избран. Аз даже не знам дали, дали той имаше право... няма право, пленумът няма право да избере първи секретар. Точно така. Фактически гласува се вот на недоверие или пък не се грасува вот на доверие, не знам какво точно е било формулирано, във всички случаи той престана да бъде първи секретар и се нагърбиха, как да кажа, натовариха двама от секретарите да управляват до провеждането на конференция. Самата конференция си има там някакъв технологичен срок, в който може да бъде свикана. И: Ако трябва да ходите... не знам... Р: Не, още малко мога да приказвам. И както и да е, настъпи един период ей така на междуцарствие. И другия интересен, така, случай, другата интересна дата във Шумен, пък според мене и за страната, това е, ако не се лъжа, 30-ти декември 89-та година ЦК, не знам какво се разбира под ЦК, но някой взема решение да се възстановят имената. (говори по телефона) И излезе, имаше някакъв говорител тогава – Иван Ангелов, професор по икономика, незнайно защо пък той беше говорител, излиза: "О, ние решихме, честито връщане на имената!" и така нататък. Само по себе си мисля, че съвсем нормално и... как да кажа, решение, което обаче, сега не знам какви са били причините, но сега аз търся обективно нещата, разбуни духовете на хората, защото отново някой взе решение без тях. Значи преди туй беше минало там декември, където СДС големи митинги и тъй нататък, тука такива работи нямаше, в София, нали, "Танковете да дойдат!" и не знам си кво, тука такива работи нямаше и много не ни интересува, бяхме зрители, щото си дойде зимата, ежедневието, нещата, имаш ли туршия, имаш ли дърва и така нататък. В малките градове, в малките села това е ежедневието, голямата политика се прави на жълтите павета, тук се прави малка политика. И в един момент някой си казва: "Абе, сега ще върнем имената на турците!" Кой си ти да ги върнеш? Ти им ги взема, сега ше им ги връщаш! Ми те може да не искат, ми нас питаш ли ни, всичките тия, дето цяло лято гледаха тютюна и кравите, се почувстваха засегнати и излязаха да митингуват. Естествено, предполагам, че е имало и други сили, които по някакъв начин да ги обединят, може би някои са ги и подтикнали, не знам, но така или иначе започнаха едни митинги пред партията, партийните секретари се скриха, седят навънка едни, викат, тропат. Много добре си спомням, аз имах делегация от Херсон и цял ден с тях нещо, разговаряме, договаряме, по едно време пристига един мой колега, вика: - Слушай, хората са премръзнали, какво можем да направим, да се стоплят? Как, викам: - Да дойдат да се стоплят! Хотел Мадара се намира, не знам...
- Могат да дойдат. - Мъ нещо друго? Ми, викам: - Можем да им сварим, да им дадем чай. - Ми, как ше им дадем? - Ми, че – викам - какво, кафе машините имат възможност да пускат гореща вода, ще купите, викам там малко – не знам какво им казах, някакви билки, то тогава нямаше като сега разтворими, не знам какво си, купиш там липов цвят или еди какво си – ще намериш отнякъде две баки и ще раздавате горещ чай... И както и да е, де, по едно време, мина известно време, занесоха те чай, пристига пак той: - Да знаеш, вика, искат да влизат вътре. - Как ше влизат вътре, кой, каква работа имат вътре? Сега ние сме хора, нали аз съм, партийни членове така, от, от някакво равнище на, на партийната власт и, нали, все още пазим някаква лоялност и авторитета им: -Ко ше праим? – Трябва нещо да се направи. – Ти – казва – добре, пишеш, пиши нещо! Сядам, пиша две-три изречения – декларация на митинга. Като целта е хората да си отидат. (смеят се) Нали, да се свали напрежението. Ма, естествено! Написах там нещо, ма аз в същото време си, там съм със херсонците, ходихме, водих ги някъде тука по Мадара ли къде, не знам, върнах се. Викам: - Абе, остави ме, имам тука аз други ангажименти. - Абе, ти добре пишеш. И както и да е, написахме там, че тъй и тъй, не сме съгласни, ма тъй, ще продължи митинга в понеделника, ей такива истории, обаче хората не им стига това, те вече се чувстват част от революцията, значи тука революцията беше края на декември и два-три дена от януари. Тълпата взе властта. Отивам, по едно време вика: - Ела тука! - Отидох аз там. - Ето господин Р., той, това, което написа, той ни стопли тука със чай. - Ура! - Еди-кой си, той, нали. - Уу! Просто хората – намръзнали цял ден, сега дали са седяли не знам, аз не ги знам кой кога е седял и как е седял, но цял ден се чува там и няколко хиляди души седят навънка, замеряли със сняг тези дето са били вътре, замеряли полицая, милиционера тогава, викали защо отгоре има червено знаме – тогава на партийния дом имаше червено знаме, партийното знаме беше червено: "Защо има на Съветския съюз знаме!" – щот и то беше червено - "Трябва да има българско знаме!". Хвърляли топки, счупили стъкла, изобщо една такава история и, както и да е. И избират, вечерта избират някакъв комитет, от хора, комитет за не знам си к’во беше... и фактически три дена се управлява града от този комитет, партийните шефове се скриха, няма ги, във младежкия дом заседават тия – трима директори, двама шлосери, една учителка, вече не си спомням, ей така избрани на, на някакъв произволен принцип хора, но, но хора отговорни, поне мога това да кажа, аз бях един от тях, събрахме се: "Кво да праим?" Понеделника продължава (не се разбира) По едно време обаждат се: "Може ли среща?" Партийците, обаждат се: "Пристигнали са членове на Политбюро!" Чудомир Александров и Белчо Белчев инкогнито в тайна квартира, страх ги е да се появят в града! И се срещат със, със някой от ръководството на комитета, то, то няма ръководство, но, но там стана ясно – едните са по-знаещи и можещи – тия, които, как да кажа, все пак имат някакъв организационен опит, и другите са просто желаещи нещо да, да се бунтуват, да рушат, да, както във всяка една революция. и както и да е де, два-три дена, значи това е било петък, събота и неделя, разговаряхме там, оказа се, че, нали, тоя начин не е приемлив, трябва да се измисли нещо, сега сигурно и в София са умували и, както и да е, за понеделника вече стана ясно, че в София се насрочва кръгла маса по тези въпроси и, и общо взето отприщихме натам напрежението, като дойдоха пак да митингуват, да си изберат кой ще отиде във София. Само че понеделник е работен ден – кой е на работа, кой си има деца, кой си има еди-кво си (смее се) напрежението се самоизпусна общо взето. Толкова беше – три-четри дена, според мене петък, събота, неделя, най-много да е продължило и понеделник, не знам да ли не беше във вторник кръглата маса да се обяви или пък тя се обави в понеделника, пън ний си бяхме вече, на един от поредните митинги се избираха кои да заминат и толкова, но според мене хората не бяха против връщането на имената, а бяха против това, че отново някой решаваше от тяхно име, вече те се бяха почувствали, че могат да бъдат някаква сила, беше минало и, нали, и във София, там видяха, че могат да викат "А!" "У!", да замерят със топки и това е, оттам нататък вече си тръгнаха промените... Васил Дончев беше първият избран във 90-та година, тогава мисля, че още беше първи секретар или пък тогаз ли стана председател, ще излъжа, там с, почнаха промени в самата партия, той беше първият човек, който вече в, от новите избрани в това. И тогава също – присъствам аз на конференцията и около мене – избрани, нали делегати, какъв принцип, всъщност на еди-колко човека трябва да бъдат избрани, предполагам, че и там изборите са вървели по някакъв подобен начин. И сега четат, тука: "Иван Стоянов." "Директор!" – зачеркват го. "Петър Иванов." "Тракторист." "Браво!" Плюс! Еди-кой си – механизатор – плюс. Този – партиен секретар – зачеркват го. И накрая четат избраните, ръководстовото – няма джан-джун, един със един. Хубаво, че имаше малко преподаватели, нали тука все пак имаше две висши училища – военното училище и... И: Педагогическия. Р: ВПИ-то тогава, да. Фактически една преподавателка от там и един полковник от военното училище, те тогаз не бяха деполитизирани, и още не си спомням кои сложиха, но, но това, настроението беше такова: "Дай да ги махнем тез, да сложим други! Нищо, че не стават! Нищо, че не стават, ама те са наши хора." и това според мене беше израз на цялата народопсихология: "Дай да сложим други, за да не са онез!" И вече оттам нататък тръгнаха нещата, почнаха изборите. Тука изборите за Велико народно събрание ги, си ги спечели БСП и то убедително, сега как и защо надълго и нашироко мога да обяснявам, знам кой откъде се появи в, как да ги нарека демократите, демократичните сили тогавашните и де да знам, сякаш, ако можем да спрем? И: Добре. Р: Защото аз все пак трябва да отида малко да се преоблека. (втори запис) И: Ъ, ами, не знам, говорехте за възродителния процес. Р: А, него го преминахме отдавна според мене. И: Не, имам предвид току-що нещо... споменахте. Р: Не, аз казах, че в зависимост от това къде си бил в самия процес, независимо в кой, в зависимост от това къде си, ти виждаш част от общото – когато си в гората, ти виждаш някакви дървета, трябва да излезеш от гората, за да видиш, че това е гора, не отделни дървета или както казват всеки от неговата камбанария – някой по-нагоре, друг – по-надолу. Аз от там, където съм го виждал не съм видял страданието на обикновения възроден човек, възстановен в кавички или, сигурно това е било много, как да кажа, смущаващ вътрешен такъв, имаше хора, то това зависи от хората, аз поне, освен общо управление това, предавам организационно поведение, привнасям психологическите неща в управлението, зависи от човека – някой не му е пукало дали ще му викат Емин или Емил, той е бил важен да, да продължи да си живее, да си получава заплатата, да си ходи на почивка или еди-кво си, така както през социализма са живеели повечето хора, а някой, който е бил чувствителен и раним, това за него е стигнало може би до, до, до самоубийство дори, може би някои са се самоубили, не знам какво казва (не се разбира) едно време това не се казваше, но човек може да бъде засегнат много жестоко - сега, ако мен ме накарат да се казвам Хасан, аз сигурно бих стигнал до някакви крайни... И: А Вие тогава как точно го виждахте това нещо? В смисъл, нали, казвате "различни гледни точки", вашата точно каква беше тогава? Р: По самия възродителен процес? И: Да. Р: Ами, аз вярвах на официалната пропаганда, аз предния път говорих за това, вярвах на официалното твърдение, че това са хора, които действително имат такъв корен и че сега е момента да, да стане това – който иска, да си възстанови името. Не съм бил свидетел на някакво насилие, което очевидно, пряко или косвено, го е имало. Виждах ги как идват в, аз работех тогава във консервната фабрика, в една огромна заседателна зала, всеки идваше, носеше стария паспорт и от един голям списък с имена си избираше какво име, ако нямаше предварително заявено, какво име да има. Моята задача беше да осигуря машини и работни места за хората, които пишеха там паспортите още на място. Той казва: "Искам да бъда не Емин, а Емил." и веднага пише заявление, собственоръчно, всеки се е подписвал, че иска да бъде еди-как си, моята задача беше да има някой, който да почне да попълва нова, новите паспорти, то не бяха лични карти тогава, ми едни зелени паспорти. За да може максимално бързо да бъде превърнат в българин с българско име. Това ми беше ролята в този механизъм и, аз ви казах и предния път, за мене възникна така някакъв въпрос, когато дойде човекът да каже "Хубаво, добре, аз си сменям, ама защо сменят и на..." сега ще те излъжа дали "на баща ми" или "на дядо ми", но който от двамата е починал. И тогава вече започваха да се трупат някакви въпроси, но самите хора не го афишираха, не беше, говаря за турците... някакси бяха изплашени. Сега, не смятам, че това е било от някакъв пряк натиск, сигурно има и някой дето са го извикали и може би някои са ги и били, нямам представа, но общо взето такава беше ситуацията и аз ви казах – тогава сигурно, ако бяха казали "Дайте да се кръстим със руски имена!", щяхме да се кръстим! Щеше да бъде всичко от горе до долу означено как трябва да стане, както сега казват "Голямо престъпление!" Ако бяхме станали 16-та република, ако беше внесено да се гласува щеше, или референдум да беше проведен, щеше да има 99,99 гласували "за" да станем 16-та република! Ама сего е лесно да даваш оценка и да казваш "те са били такива" или "онакива." Тогава беше друго! И: Да, така е. Р: Това беше привилегия да си гражданин. "Я гражданин Советского союза!" това Маяковски го е написал 25-та година, всички са се гордели да бъдат такива. И: А Вие споменахте за... Р: Каква е разликата дали ще бъдеш член на Европейския или на Съветския съюз? Чисто е... как да кажа - правописна. И: Споменхте тогава за тази еуфория покрай така наречената "Голяма екскурзия" 89-та миналия път като си говорихме. Тогава... Р: Те отвориха (не се разбира) И: Да, да. Тогава някои хора твърдят, че това се дължи на... че те са били гонени, всъщност е имало насилие от страна на властта срещу турците и затова така се е случило. Р: Това не мога да го кажа, не съм бил свидетел, бил съм участник в съвещание, на което беше казано да направим максимални усилия да задържим хората, не само в България, а и на работа. Като директор това беше официалната позиция. Неофициално... имам такава информация, че някои хора са били гонени. Мисля, че официалната информация е, че около 200 човека са били изгонени във Швеция, то това е обществена тайна. Двеста души, които са, не знам кои, най-активните проводници на еди-ква си политика, най-мислещите, най-съпротивляващите се, не знам кои, по какъв принцип са били избрани тия 200 души. А може би тия, на които е имало какво да се вземе! Защото аз познавам човек, който беше началник паспортна служба по това време и след това имаше доста турски жълтици, защото, за да минеш по-рано, се получаваха пари, да минеш по-рано, да получиш, имаше номерца и там както (не се разбира) така имаше и номерца колко човека ще минат границата. Защото просто не може, представи си, че не могат там да отидат 500 човека едновременно. Така че може би е имало такива, дори съм сигурен, че е имало насилствено каране, но болшинството според мене не са били карани насила. За разлика от възродителния процес. там определено трябваше всички да се преименуват. И: Добре. Вашият живот междувременно как си течеше? Р: Кога? След възродителния процес? И: Ми, и по това време, и след това. Р: Ми, течеше си така, че трябваше да се свършва това, което живота го поставя като нужда. Аз ви казвам – туристите си вървяха, трябваше да ги обслужваш, нищо че ти нямаше някъде да кажем около една трета от персонала и с останалите трябваше да береш тютюна, да гледаш кравите и ред други неща, които възникнаха вследствие на нямането ги на тези хора. Изобщо това беше един период, във който, ако едно нещо имаш, десет други неща нямаш. Основната работа на ръководителя беше да намира това, което го няма. Сега просто това не може да се разбере. Човек, който не е живял при социализма не може, особено в края на социализма, когато много от ресурсите вече бяха силно изчерпени или пък друга голяма част зависеха от това да бъдат внесени от Съветския съюз по така нареченото второ направление, тоест да се плаща с валута, с долари тогава беше валутата. И беше почти невъзможно да, да ги добиеш, а в същото време, нали, конкретно моята работа в “Балкантурист” изискваше да има такива работи, които ги няма на друго място. Едно от тези неща беше Кокаколата. Наложи се да направя някаква операция, с която да платя долари на завода за безалкоолни напитки, за да може за лятото да има, да се произведе някакво количество “Кока-кола” за хората в а... само че, както днеска говорех там с един колега от това време: - Бил си глупав! Не той ми каза: - Бил си идеалист. Викам: - Сигурно си мислиш "Бил си глупав." По същото време Йордан Цонев е давал от собствената си валута и е купил “Кока-кола”, която е продавал на Слънчев бряг от свое име и от там си е направил първите пари. Тъй като имаше възвръщаемост от 450 пъти във... И: 450 процента? Р: Пъти! 450 пъти, няма наркотик, няма алкохол, няма хазарт, който да дава такава печалба. И: За такава печалба аз не съм чувал наистина. Р: Когато имаше един период, в който даваше малко, защото фактически с това се купуваше екстракта, не мога точно да кажа цифрите, какви са цифрите, числата. Но нещо от този род беше - 450 пъти (не се разбира) продаваш. И, и фактически това всъщност то може да се види някъде по книгите на “Балкантурист”. Имаше времена, в които просто се налагаше да се правят всевъзможни гимнастики, за да може да се устиска, това беше един гигантски преход от командната към пазарната икономика, който никой не го беше извършвал, никъде не беше описано в книгите. И този преход лежи на нашите кост – костите на тогавашните директори. Някои от тях успяха да се трансформират в успешни капиталисти, но повечето просто костите им са погребани в тази месомелачка. И досега още няма написани как да стане трансфорамцията от планово към пазарно стопанство и това, което едно време бях учил, то вече го нямаше, а това, което трябваше да се научи, нямаше откъде да го учиш, учиш се по метода на пробата и грешката. Затова казвам – всеки е измислил всевъзможни начини, по които да оцелее, да оцелее предприятието му, да плати заплатите на хората, винаги съм смятал, че трябва първо да осигуря заплатите на хората и в 11 години и половина – дейността ми на директор, един единствен път са забавени заплатите със два дена от датата 20-и, която беше обикновената за плащане на заплати. Какво ми е коствало в тия два дена да намеря и как съм ги намерил е друг разказ, той не касае историята, но беше твърде, твърде сложна и може би някой да я, от гледна точка на сегашното време, противоречиво оценима комбинация, но, така или иначе, хората си получаваха заплатите, а в 97-ма година, във февруари месец им платих заплатите на първо число, като аванс, защото просто имаше период, в който като тръгнахме, има малко по-надолу руски паметник един площад и хотел “Мадара” го знаете къде е. Като тръгнах отдолу едно нещо струваше 40 лева, като се качих струваше 100 лева – два пъти и половина, няма половин час. Моята крачка е голяма, тъй че най-много 15 минути са минали, такъв е бил ръста на инфлацията в тоя период и това, което, аз вече бях прочел обаче достатъчно за инфлацията и още в предната година във лятото бях написал в един шуменски вестник една статия "Един призрак, призрак броди из България – призрака на хиперинфлацията." Може да се прочете, вестника “Север-изток” от 95-та година, може от и 6-та, тъ знаех какво трябва да се прави и още на първо число, значи обикновено заплатите се даваха на 20-то число на следващия месец, аз не знаех, че 20-то число на следващия месец вече ще има ново правителство и долара ще почне да пада - това не можех да го знам, но виждах какво става, извиках счетоводителя, имаше тогава пари, защо и как е друг въпрос, нали, и му казах всичко, което е да се начисли като аванс и то още днес, обикновено авансът се даваше към 10-то число. Какво защо, нали, общо взето той не беше също глупав, знаеше какво и как е и хората си получиха парите със указанията бързо и, колкото може по-бързо да ги изхарчат и да си купят това, което им трябва за следващия месец, то това е единствения начин да се спасяваш от инфлацията. И мога да кажа, че нито в личен план, нито предприятието пострада сериозно от този процес на инфлация просто защото аз четях и се подготвях. Не случайно сега предавам точно пазарна икономика – нещо което съм го страдал на гърба си, но имаше, имаше периоди, в които, нали Ви казвам, много такива, авантюристични дори неща съм правил, там влиза едно съдружие с архитект Пламен Тимев във един период от 92-3-та година, който дойде и обърна Шумен нагоре с краката. И: Пламен Тимнев? Р: Пламен Тимев, Пламен Тимев е първият човек, приватизирал нещо в “Златни пясъци”. И: Това не беше ли този по прякор Ганди? Р: Ганди, същият. Ганди е много, много интересна личност. За него трябва да се пише книга, от него научих много неща, покрай него живях един съвсем друг живот, от него наследих и един месец мой работник беше Георги Илиев, а пък добре се познавах с Васил Илиев, с брат му, с кола ме караше Стоил Славов, взривен преди 7-8 години в асансьора, там някъде са корените на СИК и ВИС, при Пламен Тимев, не знам защо, но всички тия личности после се оказаха на тия места. Това е много интересно за историята. И: Разкажете за това. Р: Но аз лично ги познавам. Какво да разкажа? Ми, нищо, запознавайки се с Пламен Тимев, тези хора гравитираха около него. И... Каталог: sites -> default -> files files -> Образец №3 справка-декларация files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|