Интервю на мартин петров със р., Шумен, 5, 6, 10. 2010 Г
И: Аз ще отида за момент до тоалетната
Изтегляне 0.91 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- И: Какви случки Р: Всеки ден нещо се случваше, нещо интересно, докато иначе живота върви в, в град като Шумен върви монотонно. И: Например
- И: Всеки е малко мазохист. То е необходимо.
- И: “Шумен” ли Р: “Шумен”. И: Ами, ние бяхме отседнали в него, да. Р: Да, горе има панорамен ресторант. И: Затворен е сега.
- И: Били го ремонтирали. Р: Еми, дай Боже да е така! И: Дай Боже да е така!
- И: Много ми похвалиха масажистката, аз никога не съм...
- И: Извинявам се за прекъсването.
- И: Във Варна живее сега
- И: Там вече е имало много очи, предполагам.
- И: Ми, мога да го проверя, но сега по памет не се сещам.
- И: И на него му се случиха някакви събития.
- И: Какво е направил, за да спука топката.
- И: То това се случи вече общо взето, да не кажа, че се случи до голяма степен. Р: Кое И: Комасацията на земята.
- И: Да нямаш нищо, а след това да имаш нещо все пак е по-добре.
- И: Нещо да направиш, нещо да се случи във тоя живот.
- И: Те тия хора, които представят, че има едни хора, които са черни дяволи, уроди, нали, изроди, нали, няма такива хора.
- И: Сиви хора има. Р : Безлични хора има. Но все пак… И: А, да, даже пробладават.
- И: Може и това да е, да.
- И: Добре, айде да се върнем към Вас, да се върнем към тебе, извинявай. Ти 90-та решаваш да не се впуснеш в политиката Р : 90-та престанах да бъда член на БСП. И: Защо
- И: Не, не съм. Казвали са ми, че е много тежка за четене и никога не сам се престрашавал.
- И: Това е доста добро обяснение.
- (смеят се)
И: Аз ще отида за момент до тоалетната. И: Аз исках да питам друго. На мен ми стана много интересно за Ганди, казахте, че интересно се е живеело с него. Може ли на "ти" впрочем? Р: Може, що да не може. Беше интересно, щото беше различно. Той носеше, първо някакво бунтарско начало във него, второ някакъв, как да го кажа, не бих казал пазарен дух, защото пазарното е нещо съвсем различно, но, но все пак онова, все пак някакъв дух на предприемчивост, нещо от това, което общо взето ми е липсвало изобщо това, което аз го нямах, той го имаше и това ме впечатляваше и ме привличаше към него. Общо взето противоположностите се сближават. И във физиката е така. Как да кажа, със него имаше случки. И: Какви случки? Р: Всеки ден нещо се случваше, нещо интересно, докато иначе живота върви в, в град като Шумен върви монотонно. И: Например? Р: Различни, около него имаше интересни хора, интересни събития, той ги измисляше или някой му ги казваше и беше интересно да общуваш с него, да следиш как той общува със другите – принципно различно от това, начина, по който аз се отнасях. Примерно аз като директор имах право, като отида някъде във наш'те заведения нали, когато има консумация, не съм ходил никога сам, това държа да кажа, или с мои гости, когато отида служебно с някого в края ми носят сметката аз се подписвам и някакси, даже и незнайно как по-нататъка това нещо се отчита. Ганди каза "Това е много погрешно!" Той имаше друг подход – когато консумира, вади пари, дава на сервитьора, включително и бакшиш, след което минава отзад и прибира целия оборот! (смеят се) Ми, това е неговото заведение! Вика касиерката: "Дай ми парите!" и продължава нататък. Това за мен беше просто непостижимо, нали. По-нататък обаче, мислейки си за нещата – действително тая прослойка на хората, които обслужват, по този начин повече те уважаваха. Първите, се отнасяха с тебе като шефа от старата система, между другото те повечето бяха такива и за тях беше нормално да е така, а вторите се държаха вече с, като с, капиталиста. Те не знаят, че той после взема парите. Всъщност може би и знаеха, някои знаеха, някои не знаеха. Формираше се другия начин на мислене, той беше проводник на това – новия начин на мислене. За съжаление не беше канализиран и използван от някой, който може би го беше създал или пък, който можеше да го използва. Между другото беше много близък и досега доколкото знам е близък с Иван Славков. Той е същия бохем и се познават всъщност от там – от бохемския си начин на живот. Водил го е, всъшност не, друг го водеше, но Иван Славков и него го познавам. Изобщо доста хора минаха, как да кажа, покрай мене, някои и през мене. В такъв смисъл, оставяйки някави следи. Но всичко, което ставаше в Шумен, поради централното ми място и поради моя мазохизъм, не знам дали предния път казах, имам един приятел, той не е приятел, така, добре ме познава и един път ме пита: - Сега, добре, това защо го правиш? - викам: - Де да знам, за хората. - и той вика: - Ти, Р., си един мазохист! - викам: - Защо? - Ми, тука правиш, това те затруднява, това ти създава проблеми, но теб ти създава удоволствие. После, мислейки, ако това действително е мазохизъм, сигурно съм мазохист. Иначе на болка не търпя. Но такава душевна болка – сигурно. И освен това много често се чувствам като арменския поп, защото много хора идват и ми се оплакват, аз с нищо не мога да им помогна, просто вече не съм във тази позиция, в която бях. И: Кои хора? Р: Ми, тази, които ме познават, близките ми, тъй като на много хора съм помагал. Когато съм можел. Моята философия е такава – помагай, ако не можеш да помагаш, поне недей да вредиш. И: Всеки е малко мазохист. То е необходимо. Р: Не, не всеки е малко мазохист, има доста садисти, които гледат само другите да измъчат. Просто може би се делят хората на садисти и мазохисти, част от нещата всеки си ги има във себе си. Аз се мъчех да не преча. Аз имах, без да се пиша на дисидент, но имах такъв случай преди 10-ти ноември. В “Балкантурист” работеше един дърводелец, много вярващ, от попско семейство и при започването на промените, преди промените още 87-ма година, ако не се лъжа, 88-ма по-скоро сигурно е било, възникна едно движение, което вече не си спомням какви цели и идеи имаше, щото то по-нататъка се изроди, както много други такива, което се оглавяваше от Христофор Събев. Историята ви е... И: Фори Светулката. Р: Фори Светулката, виден демократ и тъй нататък. Че както и да е, те бяха някъде около 30 човека и нашият дърводелец, Петър Кънев се казва, жив и здрав е, интересно се разви и той по подобие на Фори Светулката по-късно, беше един от тия 30 и няколко човека и, ако не се лъжа, един от заместниците на, да, отец Христофор. И един Божи ден идват при мен, строеше се хотелът, значи това е било 89-та година, лятото, беше, оправяше, не знам хотела разгледахте ли го, ходихте ли навсякъде? И: “Шумен” ли? Р: “Шумен”. И: Ами, ние бяхме отседнали в него, да. Р: Да, горе има панорамен ресторант. И: Затворен е сега. Р: Затворен ли е? Еми, за съжаление. Дотам го докара частното управление. И: Били го ремонтирали. Р: Еми, дай Боже да е така! И: Дай Боже да е така! Р: Аз казах отношението ми към, отношението ми към хотела какво е и към годсподина Йонков, нали. И: Хотелът е страхотен. Аз във хотел с такъв басейн не съм бил преди. а иначе съм бил в много лъскави хотели. Въпреки че сега е заблатен басейна, де. Плува се, но не е така съвсем, има някакви неща по дъното. Р: Остатъци, остатъци от минало величие. Просто един хотел... И: Много ми похвалиха масажистката, аз никога не съм... Р: Не знам! И: Ми, една наша, която редовно ходи на масаж каза, че това била най-добрата масажистка досега, на която е попадала. Аз не съм ходил никога и сега не отидох, но... Р: Радвам се, че има нещо най-добро. И: Извинявам се за прекъсването. Р: Петър Кънев имаше задача да слага едни огледала на панорамата, много уникални, нямаше кой да ги прави, той ги правеше. И... работи си човекът, аз си работех. Доста от моето, как да кажа, местоработата ми беше хотел “Мадара”, там беше управлението. И пристига един, или може би двама, не знам сега от, хора от Държавна сигурност. Между другото работил съм много добре със тях, просто защото те си имаха определено задачи, които не съм коментирал тогава и сега не ща да коментирам, но за онова време трябваше там в “Балкантурист” да знаят какво и що става, нали не съм донасял за никого, но работата беше такава, както и да е. Идват и казват: - Вацов, да знаеш, имаш такъв... – всъщност Шумен не е голям град, всички се знаят – Пешо иска да ходи на – как се казваше – шествие, ще има шествие от еди-къде си до еди-къде си, той ще, той иска да замине, няма да го пускаш! - Как няма да го пусна? - Еми, няма да го пускаш! - Добре. И минаха, заминаха си, те си дадоха указанията, заминаха. Аз нито знам, че ще има шествие, нито такива работи. Откъде? Тогава това не се съобщаваше предварително със анонс във ранните новини и със отразяване по-късно (не се разбира). Малко по-късно пристига Пешо, вика: -Шефе, искам два дена отпуск. -Не може! -Ти кво? -Нали знаеш, има работа, тебе те чака, приближава последният срок. -Абе – вика – трябва два дена да, да ме пуснеш, ще работя събота-неделя, ще работя нощем, ако трябва. Нали, предавам духа, естествено, че съм забравил какво точно сме говорили. Както и да е, аз накрая го питам: -Добре, толкова имаш нужда, къде искаш да отидеш? И той, обаче, си ми казва направо, защото аз така съм се държал с, и сега се държа така със подчинените си, сега ваче нямам подчинени, но със студентите да кажем, че трябва да ги разбера и те трябва да ме разберат и ми обясни. Как трябва да, нали, членува във това дружество, то се събира там и той трябва да отиде. И аз му казвам: -Пешо, съжалявам, обаче преди тебе дойдоха тука едни други и казаха, че не трябва да те пускам. И той рекъл: -Ми, ко да прая? Почва, нали да... -Ми – викам – да, но да знаеш, че, ако отсъстваш от работа – по-малко от три дни, тоест два дни нали – ще бъдеш наказан със забележка и глоба от 20 лева за всеки ден, в който си отсъствал. – Това е съгласно правилника за вътрешния ред. Нали, тоест, демек "Ако заминеш без аз да знам, нищо, нали, няма да ти се случи" един вид. Той пък иначе беше си схватлив и тогава и по-късно. И нищо, просто го видях как грейна: -Добре, благодаря, другарю Вацов! Тогава бяхме другари, взе си шапката и замина. После ми е разказвал, че отишъл на гарата, обаче там го чакали и не му дали възможност да си купи билет и той се наложило, имаше едно трабантче, между другото живее мисля, че в тази пресечка или в тази, живееше, щото сега се изсели във Варна. И: Във Варна живее сега? Р: Да, той се разви, стана търговец по-късно. За разлика от Фори Светулката. Той е ядрен физик между другото, по образование той е, сега не го знам каква му е професията. И, както и да е, качил се на трабантчето, отишъл, има една гара малко след Шумен, качил се на пътническия влак на Търговище и от Търговище вече там никой не го чака, чак толкова не се занимаваха, той не е бил такваз голяма клечка, че да го следят постоянно или са го изтървали, знам ли как е. И ходил, върна след два дена, дойде, много доволен. Пък защо там вече не са го спрели, що не са го арестували, нямам такъв спомен. Всеки случай върна се и си довърши работата. И: Там вече е имало много очи, предполагам. Р: Не знам, не знам, може би е трябвало да се препятства отиването на тези, те като тръгнат вече, нали, щеше да стане, това е било, значи във пролетта още, може би щеше да стане като на “Кристал”, ако вземат нещо да ги правят. Според мене преди екскурзията е трябвало да е, на турците, във ранната пролет (не се разбира). Че, още тогава, пак казвам – не съм му съчувствал, не съм му симпатизирал, не съм се смятал за дисидент, напротив – бях правоверен комунист, в смисъл – спазвах, духа обаче на, на това, което беше линията, а не буквата: решил човека да отиде някъде – ми, нека отиде, де да знам, че ще събори после, нали, държавата и аз накрая ще падна аз в, шегувам се, разбира се. И си бяхме приятели после дълго време. След като започнаха промените, като висш член на, на своя християн-социален съюз ли се казваше, нещо от тоя род... И: Ми, мога да го проверя, но сега по памет не се сещам. Р: Това няма значение, Петър Кънев седеше на втората редица на кръглата маса, истинската кръгла маса, не тая по възродителния процес, там, където се редяха пасиансите... отпред седеше Христофор Събев, Желю Желев, какви бяха там, Георги Спасов – лидерите на тогавашното СДС, на втората редица седяха заместниците. И той седеше там. Ходи малко да се учи на, не знам на какво – на политика ли, на добри обноски ли, във Англия, тъй като цялата тази промяна се извършваше всъщност с парите... давани от запад. И подпомагани активно от изток, в частност от Андрей Луканов, за мен той е демонът на целия преход. И: И на него му се случиха някакви събития. Р: Е, случиха се, но, въпреки че за умрелите не се говори лошо, всъщност аз не говоря лошо за него, щото не знам нищо за него – той е един от малкото, които не познaвaм общо взето, но това, което правеше беше, според мене пагубно за страната и продължава фактически това нещо да е следствие от онези действия – негови и на хората, които са били около него, зад него и така нататък. Той искаше да спука топката. И я спука. И: Какво е направил, за да спука топката. Р: Всичко направи. Първо, ами първо в икономически план той направи така, да започне разграбването на предприятията. Луканов като беше министър-председател имаше там съответните нормативни документи, сега не си спомням там какво беше и второ създаде възможността за нелоялна конкуренция, за това да застанат фирми на входа и на изхода на предприятията – единият дa доставя суровини, другият да изкупува продукцията и да я продава на по-висока цена. Примерно от АЕЦ-а тока го купува жената на Кадиев и го изнася вместо да го изнася НЕК. Защо? Защо го продава някой си – може да продава госпожа Кадиева, не може да продава българската държава. и тогава това беше узаконено, това беше направено едва ли не държавна политика с цел някои хора да натрупат пари, след което да се използават за нечии цели, сега дали това бяха цели на Луканов, на партията му или на някаква част от нея, не мога да кажа. От там тръгна спукването на топката, което само по себе си може би беше обактивно, нали, че тая топка не ни трябва, но оттам нататък така да я спукаме, че да не й намерим парчетата и да й вземат от тях си беше чисто наш избор. Аз мисля, че спокойно можеше да тръгне по един друг начин да се прави капитализма. Не примерно да се назначат ликвидационни съвети, които да изколят кравите. Те не ги изколиха, те ги върнаха на хората, които са имали собственост в ТКЗС-то. Ако аз имам собственост, както сега имам собственост, като наследство, която е във Ботевградско, е 300 и кусур километра и ми върнат крава, аз какво мога да я направя? Ясно е – да ям малко кюфтенца от нея и така и стана. Сградите ги събориха циганите, техниката, доколкото тогава, имаше техника между другото във тоя период, вземаха прибилжените на тия, които ликвидираха и т.н. и се стигна до ликвидация на едно нещо, което имахме – имахме едно окрупнено селско стопанство. Не съм специалист по земеделието, но от икономика разбирам – имахме едно окрупнено селско стопанство, ние го разпарчатосахме и сега първата ни задача, която, ако някой разбира и има политика селскостопанска, би трябвало да бъде комасацията, защото не можеш да имаш модерно селско стопанство с парчета ниви. И: То това се случи вече общо взето, да не кажа, че се случи до голяма степен. Р: Кое? И: Комасацията на земята. Р: Случва се, но, но защо трябваше да разпарчатосаме, комасацията е съшиване на топката, а спокойно можеше ТКЗС-тата да прерастнат във едни акционерни дружества, всички, които са кооператори, сами по себе си, то е много близко до това, че те са акционери във това, сега че са влезли насила - аз не споря, сигурно е имало някои са влизьли насила, други са влизали със удоволствие. Даже моят опит и мойта наука учи това - че, който е имал земя е влизал насила, а който е нямал е влизал с удоволствие, щото (смеят се) изведнъж става собственик. И: Да нямаш нищо, а след това да имаш нещо все пак е по-добре. Р: Естествено! Така че не можеш да кажеш "всички влязоха насила." И както и за бригадирското движение, нали, се говори как ги пращаха насила и така, но баща ми, Бог да го прости, беше бригадир от Перник-Волуяк и той каза "Ние направихме списък кой да отиде на бригада! Всички искаха да отидат младите хора. Това беше една форма да излезеш от селото и да идеш със някакви други да се видиш. Да дадеш нещо за родината и т.н." И: Нещо да направиш, нещо да се случи във тоя живот. Р: Да, това е едното чисто в този план, но второ, аз казах и предния път, това биваше подкрепено от такива, как да ги наречем, акции, със една страхотна пропаганда. И ти не можеш да бъдеш като някакъв бент срещу това - всички искат, а ти си противник, идват, викат, заклеймяват те: "Ти си противник на новото!" Кой млад човек ше иска да бъде противник? Няма такива! А майка ми, понеже е била син, дъщеря на колак, и не я земали на бригада, не я пратили или как да кажа, точно не са я зели е по-точния израз, плакала цяла нощ и изобщо големи радини вълнения от това че пък не е отишла.Така че това е била времето и трябва да се помъчиш да го разбереш. Изобщо аз винаги съм се мъчил да разбера подбудите на всеки един, защо това нещо го прави, т както и да е, де. И: Те тия хора, които представят, че има едни хора, които са черни дяволи, уроди, нали, изроди, нали, няма такива хора. Р: Няма, няма черни и бели хора, хората са винаги цветни... нали, има сиви хора. Сиви хора има. Безлични. И: Сиви хора има. Р : Безлични хора има. Но все пак… И: А, да, даже пробладават. Р: Но все пак всеки си... Да. Не, не, може би не може да им видиш цветовете. И: Може и това да е, да. Р: Така, ако достатъчно познаваш всеки един човек, можеш да му намериш и кривиците и достойнствата, нали, всеки човек си има и плюсове и минуси, но това е друго нещо, аз исках просто да кажа, че примерно селското стопанство можеше бързо и лесно да стане, както си беше едро, да продължи да си, стига разбира се да беше намерена формата да се управлява, а не да се разграбва. Част от предприятията имаха пазари, работеха добре. Според мене съвсем логично военно-промишления комплекс, който имахме и е бил един от първите във света, мисля, че може да говорим дори за първите пет, или поне за първите десет, беше умишлено унищожен, за да не пречи на тези, които започнаха да управляват света след промяната със пазарите му, със всичко. Всички арабски армии бяха снабдени с български оръжия. А оръжието си иска и резервните части, и мунициите и т.н. Разбира се там са неща твърде далеко от мене, в смисъл голямата икономика, голямата политика, но започнаха по времето на Луканов. Затова казвам, че... И: Добре, айде да се върнем към Вас, да се върнем към тебе, извинявай. Ти 90-та решаваш да не се впуснеш в политиката? Р : 90-та престанах да бъда член на БСП. И: Защо? Р: Как да кажа, много е сложно. Първо, значи това е шест месеца след пускането на хотела, даже пет, тези, които имаха някакви заслуги за пускането на хотела, бяха наградени с една екскурзия. Сега може да изглежда смешно, но тогава беше голяма награда, пътуване със кораб от Русе до Видин, до Виена, извинявай. На практика за пръв път излизах на запад. Което нямаше голямо значение, но само по себе си едно, според мене, добро пътуване, винаги ще бъде, и сега сигурно е такова. Едновременно с това в септември 89-та година имах още едно събитие – бях зачислен за аспирант във Москва, в института Плеханов за външна, каква беше, народно стопанство и започнах да се готвя да пиша дисертация. Винаги ме е, как да кажа, теглила научната работа. Аз от петия път успях да стана доктор. Преди това имах четири други опити, за които няма да разказвам.Това беше четвъртият. Много близко вече успях да стигна, бях зачислен и трябваше да полагам първите си два кандидатски минимума и на кораба, там бяха основно строители, тези, които строиха, проектантите, архитект Цветков и архитект Гецковска, двамата, които са го проектирали и, и така, някви си хора там и някви други, де, но основното бяха строители и аз чета по това време философия, което само по себе си нищо не е допринесло, но просто искам да разкажа как вървят нещата. На кораба е общо взето комунизмът – даваш 300 лева, които са ти награда, нали, иначе даваш 300 лева, тука обаче те са във стойноста на екскурзията – някой ти ги е платил, 300-те лева, срещу 300 лева ти дават купони, срещу които можеш да правиш абсолютно всичко, на кораба, да ядеш, да пиеш и всичко, к’вото може да се прави там, с тези пари на някакви поносими цени. За пръв път на кораба видях организирано бинго, тогава не знаехме какво е това бинго. В определен час се събираха, играеха там, вадеха се, не си спомням как точно, но в една голяма зала можеше да играеш фактически хазарт. Това беше единственото разрешено и то защото, може би, не се смяташе за хазарт, ами за някаква игра. И от време на време спираш на брега и ходиш и гледаш – пак без пари, бе изобщо живот както... И масата строители безпросветно пият от сутринта до вечерта и не могат да си изпият купоните, а аз във каютата чета по философия и едновременно с това чета във списанието “Новый мир” Архипелага ГУЛАГ на Солженицин, за пръв път излизащ официално и достъпен за четене, може да се проследи, знам, че това са броевете от 89-та година явно е било или може би и началото на 90-та, значи това е края на март 90-та година, поне бяха 5-6 броя, във всички случаи и от 89-та година, може би и от 90-та някои е имало и аз съм ги събирал, защото не е имало време, значи това е бурно време на промени политически, на митинги, националните интереси и всевъзможни други щуротии, които вече не си спомням, тези неща не сам имал време да ги прочета и ги чета. Не знам дали си я чел Архипелага ГУЛАГ? И: Не, не съм. Казвали са ми, че е много тежка за четене и никога не сам се престрашавал. Р: Ами, не знам какво значи тежка за четене, но беше потресаваща, потресаваща за един човек, който винаги е знаел, че нещата са БЕЛИ и изведнъж му показват черни, за един човек, който е живял в преддверието на рая и изведнъж му показват ада. Не знам как да го обясня, неописуемо е просто. И... И: Това е доста добро обяснение. Р: Да, мисля, че това обяснява нещата, не ги обяснява, как да кажа, едностранчиво, не е свързано с тях. Аз дотогава бях стигнал до някои прозрения, все пак четири години четях... и преди това бяха описани такива работи, в съветската преса ги имаше, като обективни дадености, като книга не го е имало и като художествено въздействие, все пак то е, нали едно от великите произведения, между другото не смятам, че кой знае какво въздействие, то е по-скоро събрани разкази според мене на различни хора, които са преживели или пък са чували, честно казано, не съм се зачитал след това, действително е трудно и едва ли втори път може да го прочетеш. Но потресът все пак е налице. И както и да е, ходихме, видяхме, върнахме се, слизаме на Русе и, прибирайки се, първото, което правим е да си купим вестници, да видим какво е, каква. Отивам да си купя вестник “Работническо дело”. И те ми дават вестник “Дума”. - Аз не ща този вестник. - Ама – каза – Вие не знаете ли... – Викам: - Нямаше ме – трябва да обясня защо не знам, нали – мен ме нямаше, така и така. Чета там “Орган на Българската социалистическа партия.” - Коя е тъз партия!? Няма такава партия! (смеят се) - Абе – каза пак – Вие... И вече преставам повече да питам. Връщав се, почвам да говоря с тоя, с оня. Само по себе си преименуването на някого нищо не променя, така както възродителния процес малко по-късно, по-рано не превърна турците в българи, а превърна, а преименуването на партията от една в друга в нищо не я превърна, направо я превърна в нищо, ако трябва да сме точни. И едновременно с това върви пък една кампания и в същото време възприемана от хората около Луканов, значи едното е Луканов като икономист, като министър-председател и т.н., създаващ простор за развитието на капитализма, тоест за награбването на първия милион, за който никой не трябва да питаш и от друга страна политиката, в която той просто ги отглежда тези, които трябва да управляват. Всички тези от кръглата маса първо са подбрани от него и от тези около него, там не е имало случайни хора. Както сега се вижда Петър Берон е бил такъв, онзи е бил онакъв и другите просто може би или са изтървани като Петър Кънев, или са сметнати, че са безобидни. аз поне така мисля. Затова ми е такова отношението към Луканов. И в политически план би могло да стане по друг начин. Тез сценарии според мен някъде другаде са били измислени, на едно място убиха, Румъния, нали, Чаушеску и жена му, на друго място стана чрез кръгла маса, на трето място, Чехия, стана така наречената нежна революция. Изобщо различните сценарии, които трябваше да се пробват, за да се види... или пък може би от незнание, щото, аз казах, нямаше, нали, беше писано много как от капитализма да се извърши социалистическата революция, имаше много хора и много дисертации бяха написани по въпроса, но нямаше никаква дисертация как от капитализма, от социализма да се отиде в капитализъм, щото никой не смяташе, че такова нещо ще стане. И, ако някой каже, че е вярвал, че това ще стане, просто според мене лъже. И както и да е, и вървеше, единият от процесите беше деполитизация, официално беше, нали, на първо на държавните органи – полиция, армия и оттам нататъка на предприятията, по-рано в предприятията задължително имаше партийна организация, паршиен секретар и някаква паралелна власт, аз дори бих казал донякъде, в един момент се каза "Не трябва да има, не трябва да има, предприятието си е това, то си има стопански задачи." И как да кажа, в този момент просто ситуацията беше такава, че, че останах директор. Ако някой беше ме махнал, може би щях да стана партиен секретар или пък щях да ида в друга партия или господ знае къде. Между другото поддържах добри отношения с повечето от тогавашните лидери на СДС, щото ги познавах от по-рано, те бяха, значи аз бях от младите в, в БСП... на това време съм бил 33 годишен, горе-долу на тази възраст бяха тия, които влязоха във СДС. Искаха промяна, щото смятаха, че онази система не им дава някаква реализация. А пък аз имах реализация в онази система, но смятах, че тя трябва да се подобрява, че самата система се е изчерпала, исках тя да се подобрява, не да се сменя. Но това не пречеше да имаме, между другото и досега със повечето се познаваме и много по-добре се разбираме по много от въпросите, дори и със сегашните, аз ви казах и вчера, оня ден, с тези, които са от кръга, който не е бил никога комсомолци и партийни членове, отколкото с бившите си колеги, щото те нищо не усвоиха, нищо не се промениха. И както и да е, реших, че вече трябва и аз да се деполитизирам и да не се занимавам с политика, а да се занимавам с това, което казах, с кораба, воденето по бурните вълни и научната, поредната, значи пропадна ми дисертацията, щото, първо междувревенно стана много скъпо да се ходи в, вече, всъщност то още беше Съветския съюз, нали, по-късно се разпадна, второ, изчезна ми предмета на дисертацията, (смеят се) защото той беше (не се разбира) имаше такава, тогава значи 87-ма година излезе едно постановление за даване под аренда на трудовите колективи на различни, (не се разбира) във туризма специално да кажем на различни заведения и първите неща, които са дадени под наем са във Шумен. Историята може да се провери, още 87-ма година със излизането беше даден един хотел във Преслав и един ресторант във Шумен, бяха дадени под аренда и работеха много добре. Просто времето беше такова, частната инициатива си пробиваше път, аз не можех да, да си осигуря една бутилка уиски за “Балкантурист”, арендаторът отиваше, даваше там на когото трябва нещо и докарваше за себе си, докарваше и за мене, "за мене" разбирай за “Балкантурист”, за предприятието. Изпивал съм някоя чашка така, но не ми е давал. За съжаление той почина, Бог да го прости! После се превърна в крупен мафиот, на мен ми беше, как да кажа, приятел не бих казал, но човек, с когото сме работили заедно във, още във онез години и заедно се уважавахме. Както и да е, казахме, човекът го няма, няма какво да говорим. Тъ, това, което беше правено дотогава и това, което имаше написано в, в Съветския съюз също за това нещо се говореше, имаше писани работи, аз понеже с руския съм, може би тогава бях малко по-добре отколкото с българския, четях и писах и преписвах, нали, имах теорията и имах някакъв опит тука и това беше темата на дисертацията. В един момент нито го има социализма, нито арендата. Арендата всъщност остана, то още дълго време след това тези, икономическите отношения не се променяха и когато почнаха да се променят, те се променяха в посока на доразвиване, но можеха да се доразвият примерно винаги съм смятал, че, сега не знам за заводите, за други отрасли може би има особености, но в туризма най-добре е да бъде собственик този, който работи, не да работи за някой, не това момче тука да работи за някакъв неизвестен чорбаджия, а да работи за себе си, още по социализма го мислех, че така трябва да бъде – защо да краде от предприятието, когато може да дава достатъчно и да изкарва и за себе си? Така ли е? Каталог: sites -> default -> files files -> Образец №3 справка-декларация files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|