Инвестиране във взаимни фондове /практиката в България
Инвестиционни фондове от отворен тип
Изтегляне 0.8 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Кратка история на взаимните фондове
- Основни функции на взаимните фондове: Водене на отчетност и администриране
- Диверсификация и делимост
- Професионален мениджмънт
- По-ниски разходи по сделките
- Видове инвестиционни фондове
- Фондове, стремящи се към реализиране на капиталова печалба от притежателите на акции на инвестиционното дружество.
- Фондове, стремящи се собствениците им да получат максимален текущ доход от акциите си.
- Фондове, инвестиращи в обикновени акции.
- Взаимни фондове на паричния пазар
- Фондове, инвестиращи в облигации.
- Балансирани инвестиционни фондове.
- Специализирани фондове.
- Фондове, инвестиращи в чужбина.
- Фондове, инвестиращи в благородни метали.
- Monthly Performance Data Average Annual Return as of September 30, 2002 Fund Name
- International Investors Gold-A
- Известни управляващи дружества (семейства ) на взаимни фондове
- Как да разчитаме котировките на взаимните фондове
- I-ва колонка
1.2 Инвестиционни фондове от отворен типВзаимен фонд е инвестиционно дружество, което обединява и управлява средствата на индивидуални инвеститори. Известно е, че повечето домакинства не притежават необходимия финансов капацитет да поддържат достатъчно диверцифицирани /разнообразени/ портфейли с оптимално ниво на риска. Твърде скъпо и неефективно се оказва закупуването на единични акции от много на брой различни компании заради брокерски комисионни и разходи по проучването и анализа им. Точно тук се намесват взаимните фондове /известни в българския си вариант като инвестиционни дружества/, решавайки този проблем. Срещу годишна такса те управляват голям пул от средства, което им дава възможност да търгуват в големи обеми и да разнообразяват ефективно общия портфейл. Кратка история на взаимните фондове: Когато трима бостънски финансиста през 1924 обединяват средствата си за да създадат първия взаимен фонд / инвестиционно дружество /, те нямат представа колко популярни ще станат този тип дружества. Идеята за обединяване на средства с инвестиционни цели стартира в Европа още в средата на 19 в.. Първото подобие на такова сдружение се появява в САЩ през 1893г. за академичния колектив на Харвардския университет. 21 март 1924г. е рождената дата на първия официален взаимен фонд . Наречен е Massachusetts Investors Trust. За една година активите на фонда нарастват от $50,000 до $392,000, а акционерите му са вече 200. За сравнение, в момента само в Северна Америка има над 10,000 взаимни фонда с активи общо над $7 трилиона, а индивидуалните инвеститори в тях превишават 83 милиона души. Крахът на фондовия пазар от 1929г. забавя растежа на взаимните фондове. В отговор на кризата, американският конгрес приема законодателни мерки, известни като Securities Act of 1933 и Securities Exchange of 1934, изискващи от този вид дружества регистрация в Комисията по ценни книжа / SEC/. Фондовете са задължени да представят на потенциалните инвеститори т.н. проспект, или писмена оферта , описваща естеството на емисията, условията за продажба, детайли за емитента и управлението, както и инвестиционните цели на фонда. С възобновената стабилност на фондовите борси, взаимните фондове започват да процъфтяват. Още през 60-те са на лице 270 фонда с $48 милиарда в активи. През 1976г. Джон Богъл създава първия индексен фонд – First Index Investment Trust, основоположника на Vanguard 500 Index fund. Той влиза в новото хилядолетие като най-големия взаимен фонд за всички времена с внушителните активи от $100 милиарда. Един от основните катализатори за растежа на инвестиционните дружества са промените в американското пенсионно законодателство, а именно въвеждането на т.н. Individual Retirement Account /IRA/. Нововъведенията от 1981г. позволяват на частни лица /дори на тези с вече съществуващи корпоративни пенсионни планове / да внасят до $2000 годишно във взаимни фондове. Днес този вид инвестиционни инструменти са изключително популярни по света заради своята достъпност, ликвидност и уникални възможности за диверсификация. Инвестиционните фондове от отворен тип, наричани често взаимни фондове, се отличават от фондовете от затворен тип по това, че непрекъснато изкупуват обратно акциите, които са емитирали при желание на инвеститора, а от друга страна емитират неограничено количество акции в зависимост от търсенето им. При инвестиционните фондове от отворен тип не се проявява ефекта на ливъриджа, освен ако имат възможност да вземат заеми, която обикновено е ограничена законодателно. Така например според Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, с разрешение на комисията по ценните книжа и фондовите борси, такъв тип дружество може да ползва заем за срок не по-дълъг от три месеца, който да не надхвърля 10% от капитала на инвестиционното дружество и да е предназначен за покриване на задължения по обратно изкупуване на акции или покупка на имущество, необходимо за работата му. Тези инвестиционни фондове обикновено са задължени да поддържат някаква част от портфейла си в бързоликвидни активи с оглед своевременното изплащане на представените за обратно изкупуване акции. Според Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества срока между предявяването и изплащането не трябва да надвишава 30 дни. Цената на една акция на инвестиционния фонд от отворен тип е равна на нетната стойност на активите на фонда, разделена на броя на акциите. Тя обикновено се изчислява веднъж дневно при затваряне на пазара и по нея се продават и изкупуват акциите на инвестиционното дружество. Ако пазарната цена на инвестициите се увеличи, стойността на акциите на инвестиционното дружество нараства в същата степен. Болшинството от инвестиционните фондове от отворен тип предлагат акции по цена, равна на нетната стойност на активите на една акция, плюс комисионна за брокерите, пласиращи акциите. Тази такса се заплаща само при покупка на акциите. Когато инвеститорът придобива акциите директно от инвестиционното дружество, такава комисионна не се плаща и той ги получава по цена, точно съответстваща на нетната стойност на активите на една акция. Ако се начисляват комисионни, разходът за покупка на акциите на инвестиционното дружество е висок в сравнение с борсовите комисионни и това е една сериозна критика към инвестиционните дружества. Това обаче е вярно само за големи транзакции, защото ако се извършат множество дребни покупко-продажби на борсата, то разходът за инвеститора ще е много над този за придобиване на акции от инвестиционното дружество. При инвестиционните фондове от отворен тип обикновено портфейлът се управлява от наето за целта дружество за управление, а управителите на дружеството концентрират вниманието си върху разпространението на акциите сред инвеститорите. Основни функции на взаимните фондове:
Видове инвестиционни фондове: Първата стъпка при създаването на инвестиционен фонд от инвестиционно дружество е да се определи политиката, която ще се следва, т. е. към какви цели ще се стреми управлението на портфейла.
Те инвестират преди всичко в обикновени акции, за които се очаква нарастване на цената им в бъдеще, което да покачи нетната стойност на активите на инвестиционното дружество. Към тази категория спадат и т. нар. амортизационни инвестиционни фондове, чиято цел е чрез инвестирането във високорискови предприятия да постигнат големи капиталови печалби.
Те закупуват предимно акции и облигации, от които се получават високи дивиденти и лихви, на чиято основа тези фондове изплащат големи дивиденти на акционерите си. Съществуват и т . нар. супер доходни фондове, инвестиращи в рискови облигации, изплащащи високи лихви, като по този начин целят постигането на много голям текущ доход, който естествено никак не е сигурен.
Това представлява консервативен вид инвестиция, такава, която се опитва да даде възможност на инвеститора да се радва на част от сигурността на облигациите заедно с потенциала за растеж на акциите само с една единствена инвестиция. Типичния балансиран фонд е 60% инвестиран в акции и 40% в облигации. Неговата инвестиционна цел е да запази главницата, т.е., да предотврати загубата на инвестираните пари, и да постигне растеж в дългосрочен план, т.е., печалбите обикновено надвишават тези на облигационните фондове. Изложени са на по-високи колебания - по-висок волатилитет. В балансиран фонд би трябвало да държите парите си от 3 до 8 години. Ако се опитаме да групираме многообразието от инвестиционни фондове според вида на активите им, би се получила следната картина:
До началото на 80-те години това е преобладаващият тип инвестиционни фондове като отчасти причината е в наслоената традиция по отношение на инвестициите на инвестиционния фонд. Фондовете в акции се представят най-добре защото те са инвестирани на фондовия пазар, който е доказал, десетилетия наред, че е най-бързо растящата инвестиционна арена в света. Налице е обаче „трампа“ с известен компромис. По-високият растеж на фондовете в акции се получава при известен по-голям риск. Тези фондове могат да се покачват и падат, в зависимост от поведението на фондовия пазар на определени промишлени сектори, или на конкретните фирми избрани от мениджъра на портфейла. При един по-продължителен „мечи“ (низходящ) пазар, фондовете в акции преживяват падане на цената на техните единици, същото, което изпитваме в момента. Колкото е по-дълъг вашия инвестиционен хоризонт, (т.е. колкото повече сте съсредоточен в дългосрочни цели отколкото в краткосрочни инвестиционни цели) толкова по-подходящи са фондовете в акции за вашия портфейл. Ако очаквате да осребрите инвестицията си през следващите няколко години, следва да обмислите да държите всички или повечето си пари в облигационни фондове или други по-малко чувствителни на колебания продукти. Все пак запомнете следното - има много видове фондове в акции. Не всички са силно чувствителни на колебания (агресивни), много от тях са средно изложени на колебания (консервативни) и вие можете да направите избора си сред тях съобразно вашите цели и готовност да поемете риск. Печалбите може да надвишават тези генерирани от облигационните и балансираните фондове. Колебливостта е обяснимо по-висока. При фондове в акции инвестицията Ви трябва да за срок от мин. 5 години, за предпочитане и повече. Повечето взаимни фондове инвестират в корпоративни акции – т. нар. equity funds. Според големината на компаниите, в чиито акции фондът инвестира, съществуват три основни категории – фондове инвестирани в компании с голяма, средна и малка капитализация / мярка за размера на компанията равна на броя на акциите умножени по цената на една акция / - съответно капитализация над $5 милиарда, между $500 милиона и $5 милиарда и под $500 милиона. Фондове инвестирани в компании с голяма капитализация /Large-Cap funds/ като Magellan fund, Vangard 500 Index fund и т.н. са по принцип по-стабилни и ниско рискови, както показват изследванията. Това също предполага и по-ниска възвръщаемост от тях, въпреки че последните години доказаха точно обратното. Фондове инвестирани в компании със средна капитализация /Mid-Cap funds/ попадат по средата. Акциите в долния край на обхвата им притежават характеристиките на по-малките компании, прибавяйки известна волатилност /volatility/ и рисков фактор към тези фондове. За това те са предпочитани от мнозина като добър начин за диверсификация. Фондове инвестирани в компании с малка капитализация /Small-Cap funds/ kaто Тurner Small Cap Equity са традиционо по-високо рискови, но това зависи до голяма степен от конкретния мениджър. Поради сегашната несигурност на пазарите, тези фондове временно изгубиха своята популярност. Много вероятно е те наново да се превърнат в магнит за по-агресивните инвеститори, търсещи по-бързи печалби срещу по-висок риск, в момента в който пазарите се стабилизират. Съществува и още една категория фондове според капитализацията - тези инвестирани в миниатюрни компании /Micro-Cap funds/ с капитализация от под $250 милиона. Компаниите в тях са главно дебютиращи, малки дружества или такива, които са прицел на корпоративни поглъщания. Движението (рискът) им е екстремален, но потенциала за възвращаемост е завиден, както доказва историята. Фондовите мениджъри обикновено използват едната от трите основни стратегии за подбор на акции. Някои подбират акции, които са незабелязани или подценени на пазара в сравнение с други сходни компании или спрямо собствения си реален потенциал / value approach /. Други търсят компании, които се разрастват по-бързо от конкурентите си или пазара като цяло / growth approach /. Третият вид концепция се основава на комбинацията на първите два вида и е известна като blend approach. Според този критерий, фондовете се делят на Growth funds, Value funds и Blend funds. Първият вид се характеризира с най-голяма колебливост и риск от трите разновидности, но за сметка на това компаниите в тях имат потенциал за печалба доста над-средната или голяма вероятност за бърз прираст на цените на акциите им. Вторият вид /Value funds/ съдържат главно акции на компании пренебрегнати от пазара, такива които имат моментни проблеми, които могат да бъдат отстранени или забравени. Мениджърите им залагат на идеята, че с времето и останалите участници на борсата ще достигнат до заключението, че компанията е ценна. Колебливостта /volatility/ при тези фондове е по-ниска, а рискът произлиза основно от факта, че цените на акциите на гореописаните компании може да останат подтиснати за продължително време. Логично, Blend funds са смесица от другите два вида и рискът при тях е много относителен в зависимост от конкретната комбинация.
Важно е да се запомни, че когато лихвените равнища растат, цените на облигациите падат. Когато лихвите намаляват, цените на облигациите растат. Колкото е по-дълъг матуритета, толкова облигацията е по-чувствителна на промени в лихвените равнища. Докато стойността на акциите постоянно се променя и често по непредсказуем начин, доходът от лихви по облигациите епредварително определен и на него може да се разчита, освен в случай, когато издателят (бил той правителство, банка, компания) не се озове в сериозно затруднение. Когато можете да приемете само малко риск за да генерирате значителен фиксиран доход, изберете средносрочни или дългосрочни облигационни фондове. Ако се притеснявате от колебания в нетната стойност на активите, дръжте парите си в краткосрочни облигационни фондове. Ако не сте готови да поемете никакъв риск, стойте си в фондове парични пазари. Облигационните пазари са по-малко изложени на колебания и по-малко рискови от фондовете в акции, често се избират от инвеститори, чиято основна цел е сигурност. Освен това много инвеститори предпочитат да държат част от парите си в облигации по всяко време, като начин на предпазване от големи, неочаквани промени на пазара на акции. В дългосрочен план печалбите от облигационни фондове се представят по-добре от инфлацията и лихвите. Препоръчва се да инвестирате в облигационни фондове за период от поне 2 до 3 години.
Инвестират в обикновени акции, привилегировани акции, облигации и хибридни инструменти и предоставят възможност за голяма степен на диверсификация.
Инвестициите им са насочени към определен отрасъл, обикновено към най-големите и кредитоспособни компании в него, към няколко отрасъла или към стопанските единици в даден регион. За специализирани фондове се считат и тези, които купуват акции на дружества, намиращи се в особено положение, т. е. такива, на които им предстои сливане, реорганизиране и т. н. , от което ще последва покачване на стойността на акциите им.
Подбират портфейла си така, че да копират популярен индекс (като например този на Standard and Poor`s, включващ 500 акции) и по този начин възвръщаемостта им се движи както тази от пазарния портфейл, ако приемем, че той е еквивалентен на ценните книжа, включени при изчисляването на индекса. Обикновено такива фондове следват пасивна управленска стратегия, т. е. след формирането на портфейла покупко-продажбите се свеждат до минимум, като се разчита на теорията за ефективността на пазарния портфейл. При такива фондове обикновено разходите за управление са по-малки от разходите на фондовете, които непрекъснато променят портфейла си.
От своя страна те са четири типа: глобални (инвестират в цял свят, включително и в собствената си страна), международни(инвестират извън страната си), регионални(инвестират в определени географски области извън собствената си страна)и еднодържавни(инвестират във финансови инструменти, издадени в определена страна). Тези фондове създават възможности за международна диверсификация, която малко инвеститори биха могли да извършат, а освен това може да ас много печеливша инвестиция, ако тя е съобразена с очакванията за движението на валутния курс.
Дават право за замяна на ценни книжа, притежавани от инвеститора, с акции на инвеститора, с акции на инвестиционното дружество като по този начин се спестяват данъчни плащания. Това става, когато например лицето притежава обикновени акции, чиято стойност значително е нарастнала, и ако ги продаде, ще трябва да плати съответните данъци върху капиталовата разлика, а ако ги замени за акции на инвестиционно дружество, то няма да плати данъци в този момент, а мениджърите ще управляват книжата по подходящ начин.
Инвестират във фючърсни контракти, търгувани на борсите. Предимството им пред индивидуалната инвестиция във фючърсен контракт е, че може да се влагат по-малки суми от изискваните на фючърсните борси, а освен това липсва задължението за покриване на маржовите изисквания.
Купуват и продават опции като се цели постигането на по-голям доход. Донякъде притежават предимствата на стоковите фондове.
Закупуват преди всичко злато и сребро(на кюлчета), но също и други благородни метали.
Инвестират в рискови операции, при които се очакват бързи печалби като арбитражни и спекулативни сделки. Според Закона за публично предлагане на ценни книжа ( ЗППЦК ) имуществото на инвестиционното дружество може да се състои само от: парични средства, ценни книжа, допуснати до търговия на фондовата борса, държавни ценни книжа, акции на други инвестиционни дружества и движими и недвижими имоти, доколкото са необходими за прякото извършване на дейността на дружеството. Toва означава, че не всички от разгледаните видове инвестиционни фондове биха могли да се създават у нас. В известна степен по-особени инвестиционни фондове са целите инвестиционни фондове, инвестиращи в недвижимо имущество, и събирателните фондове. При целите инвестиционни фондове набраните средства се инвестират в портфейл, които не се променя за цялото време на съществуване на фонда. Обикновено първо се намира спонсор, от когото се заемат средства за формиране на портфейла, а след обявяването му се продават на инвеститорите т. нар. погасяеми инвестиционни фондове притежават ценни книжа с фиксиран доход като срокът на инвестиционния фонд съвпада с техния матуритет. При тези инвестиционни фондове се постига диверсификация, но липсва активно управление на портфейла. Такъв тип управленска стратегия не рядко води до по-добри инвестиционни резултати в сравнение с активно управляваните инвестиционни фондове, при които опасността от прибързани погрешни решения е голяма. Фондовете, инвестиращи в недвижимо имущество, се финансират чрез емисия на акции, облигации и банкови заеми. Всъщност те се доближават до инвестиционните дружества от затворен тип. Повечето от тях са с преобладаваща част на дълга в капиталовата им структура. По-голямата част от средствата се инвестират в ипотечни кредити, финансиращи строителството, и в недвижимо имущество, преди всичко административни и търговски сгради. Ако спазват определени условия за инвестициите им и за разпределението на дохода, те обикновено се освобождават от данъчно облагане. Това, разбира се, зависи от държавната политика за насърчаване развитието на определени отрасли в икономиката.
За вида на активите и целите на инвестиционното дружество в някои случаи може да се съди по наименованието му, но е възможно то да не съдържа никаква информация или дори да подвежда. Освен това, взаимни фондове се делят на фондове с и без комисионна (load и no-load funds). Oсвен това, фондовете от първия вид се делят на такива с предварителна добавъчна комисионна (front-end) и последваща добавъчна комисионна (back-end). При първите комисионната е между 3 и 6.25% от инвестицията дължима в началото, а при другия вид комисионната е около 3%, дължима при продажбата. Допълнително съществуват и такси за дистрибуция, т.нар. 12b1 fees (0.25 до 0.75%), които покриват дистрибуционните разходи на фондовия офертен циркуляр или проспект (prospectus). В него са описани естеството на емисията, условията на продажба, детайли за емитента и мениджмънта, както и инвестиционните цели на фонда.
1
Как да разчитаме котировките на взаимните фондове
* данните са фиктивни (с образователна цел) и не отговарят на реалната пазарна цена на съответните фондове I-ва колонка: Magellan и Overseas са имена на взаимни фондове от II-ра колонка: NAV е съкращение на Net Asset Value (нетна стойност на активите) при затварянето на пазара от предходния работен ден. NAV се изчислява като се сумират стойностите на всички активи в портфейла, от тях се извадят пасивите и резултата се раздели на броя на издадените фондови акции. Единствено евентуалните комисионни не са приспаднати от стойността на NAV. 
III-та колонка: Net Chg. означава нетна промяна в стойността на NAV спрямо котировката от предишния ден. В този пример се наблюдава загуба от 21 цента от стойността на Fidelity Magellan Mutual Fund в сравнение със стойността от предишния ден. Другият взаимен фонд е прибавил 3 цента към стойността на 1 акция за един ден. IV-та колонка: YTD % Ret е абривиатурата на year-to-date percentage change (процентно изменение от началото на годината до днес) в стойността на фонда. Тази фигура включва реинвестиране на всички дивиденти и изключва годишните разходи свързани с дейността на фонда. Ако мениджърът на инвестиционния фонд се справя добре, NAV ще се увеличава – Вашите акции ще имат по-голяма стойност. Това увеличение би произлязло от дивидентни приходи от акциите във фонда, лихвени постъпления от облигации или банков депозит, и прираст на капитала при повишение на пазарната цена на ценните книжа. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 0.8 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||