Инвестиране във взаимни фондове /практиката в България
II Глава Практическа част 1 Взаимните фондове в Централна Европа
Изтегляне 0.8 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2 Инвестиране във взаимни фондове в България – Защо не
II Глава Практическа част1 Взаимните фондове в Централна ЕвропаВъзможностите, които взаимните фондове предлагат, допреди няколко години бяха непознати за инвеститорите, желаещи да управляват парите си. Архаизъм беше разбит и институциите със стогодишна история в САЩ и Европа започнаха да намират място в бившите соцстрани. Потенциалът на тези пазари е голям - твърдят анализатори, следящи отблизо процесите в страните от този район на света.Развитието на капиталовите им пазари, навлизането на чужди стратегически и портфейлни инвеститори, промениха културата на обикновения спестител, което създаде условия за навлизане на тези нови институции в страните от ЦИЕ. Основният притегателен център за взаимните фондове се оказаха Полша, Чехия, Унгария, като тенденцията на засилване при тях е по- голяма с оглед развитието на техните капиталови пазари и предстоящото им членство в ЕС От страните, които са на прага на ЕС, активите на взаимните фондове нарастват с най- големи темпове в Полша, където към края на 2003г. надхвърлят 7 млрд. Евро. За същия период, Чешката република измества от второто място Унгария по активи на местни и чуждестранни фондове, които в първата са почти 4 млрд. Евро.На четвърто място в региона е Словакия с по- скромен дял- малко над 1 млрд. Евро. Сравнението по този показател обаче не дава ясна представа за дейността на взаимните фондове в тези страни. По обективен показател е активи, държани от взаимните фондове, на глава на населението. По този показател безспорен лидер е Унгария с 422 евро, следвана от. Чехия с 334евро, Полша с 208 евро , а Словакия с 101 евро, което показва, че гражданите на Чехия са склонни към инвестиране в дялове на взаимни фондове. Тези странидори изпреварват Турция, страна с изключително добре развит капиталов пазар , където активите, инвестирани във взаимни фондове са едва 90 евро. За сравнение във Франция този показател е 14 020 евро, а в САЩ 20 873 евро. В България все още не поддържа точна и ясна статистика за подобни показатели, което прави сравнението необективно, но наблюдатели на местния пазар са категорични, че пазарът и в нашата страна има огромен потенциал. Към края на предходната година в Чехия функционират 67 местни фонда, а в Унгария те са 104, в Полша 123, Словакия е представена с 38.За сравнение с България действащите взаимни фондове са 5. В страните в Западана Европа с най-голям дяла са балансираните фондове и тези, инвестиращи в акции. Първите предлагат по- нисък доход, но за сметка на това рискът при тях е минимален. С възстановяване на световната икономика и ръста на фондовите пазари, дяловете на фондовете, инвестиращи в корпоративни акции се оказаха доста атрактивни, заради високия доход, който те осигуриха. Тези инвестиции обаче са с по- дългосрочен характер и бързата печалба за 1 година на гарантира подобна и през следващите заради цикличността на икономиката. В същото време се отчита отлив от дефанзивните фондове, които инвестират в сигурни държавни облигации като същото време и тази тенденция е характерна за САЩ, докато в Западна Европа от началото на годината се забелязва навлизане на нови потоци към тези институции, като в същото време се запазват активите на дефанзивните фондове. Добрата новина за европейските институции е, че в тях вече инвестират лица, които никога преди не са притежавали дялове на взаимни фондове. Индустрията в ЕС вече управлява активи в размер на 3.4 трлн. Евро, докато в САЩ цифрата е 7.5 трлн. Долара. Специалистите препоръчват дългосрочно инвестиране в дялове на взаимни фондове, за да се осребри ефекта на вложението. В САЩ фондовете продажбата на дялове с рефрена, че ежемесечно вложение от 100 долара, след 40години носи на инвеститора 1 милион долара, като натрупване от вноските и доходността на фондовете. В страните от ЦИЕ културата на инвестиране израства и инвеститорите са се убедили в ползата на взаимните фондове, което се потвърждава и от статистиката. Като цяло се увеличава делът на инвестиции на населението и алтернативни инструменти. През 2000г в Полша инвестиционните фондове заемат едва 6% от финансовите активи, докато в края на 2003г. те са вече 9%. В Чехия делът се повишава от 6 до 10%. Тази тенденция е за сметка на банковите депозити на населението,които резонно намаляват. Колкото тези страни се доближаваха през последните години до ЕС, капиталовите им пазари и формите на инвестиране също се променяха. Ако се направи аналогия с развитието на капиталовите им пазари/ ликвидност и чужди инвеститори/ и навлизането на взаимните фондове, то тенденцията е положителна. Покупката на дялове на взаимни фондове и управлението на активите има и друг аспект, освен желанието на спестителите да влагат в алтернативни средства. Взаимните фондове в развитите страни са посредник между хората със свободни средства и капиталовия пазар. В тези институции са едни от най- големите участници на местните пазари, което прави спестителите в инвеститори на местните пазари. Фондовете в България и развитите страни все още влагат средствата си предимно в чужди активи, което реално не води до положителни ефекти на местния пазар.
Засега вложенията във взаимни фондове в България доста трудно взимат от дела на депозитите, които за развитите страни са крайно консервативна форма на спестяване. Тенденцията в страните на Централна Европа показва, че местните фондове нарастват с много по- висок темп спрямо чуждите. Ако оптимистичните прогнози за фондовата индустрия в България се сбъднат, това ще се окаже положително за местния капиталов пазар и за алтернативните форми на инвестиране. Сред глобалните въпроси, занимаващи експертите - външен дълг, търговски дефицит, износ, - се прокрадна и един злободневен за средностатистическия българин проблем. За спестяванията - какво да прави с доларовите си авоари, в каква валута да спестява, да обърне ли точно сега доларовия актив в EUR например. Икономисти посъветваха населението да не пипа събраните долари да спестява в левове или EUR. Вероятността спестителите да загубят произтича от факта, че спестяват в чужда валута. “Ако се спестява в национална валута /български лев/, има възможност да се пропуснат ползи и печалби, но няма възможност за реализация на загуби”, каза Калин Христов, съветник на управителя на БНБ. Поради нестабилния валутен курс преди 1997 г. традиционно българите спестяват в чужда валута, основно в долари. Тази тенденция се запази, като и в момента голяма част от депозитите на населението са в чужда валута. Банковият депозит е един от най-сигурните начини да се съхранят натрупани парични средства. Същевременно обаче тази форма на инвестиция /ако може да се нарече така/ е нискодоходна - не могат да се преборят успешно с инфлацията и на практика съхраняват само главницата. Инвестициите в ценни книжа са тези,които пренасят най-добре стойността на парите във времето и ги запазват от инфлация. 3 Една от най-използваните форми за инвестиции в ценни книжа в света за физически лица се оказват взаимните фондове. В САЩ около 50% от спестяванията на населението са във взаимни фондове. В страните от ЕС те представляват над 1/3. В Чехия например от 1995 до 2003 г. във взаимните фондове вече са 12% от спестяванията на населението, като делът им продължава да расте. Такива тенденции се наблюдават и на пазарите в Полша, Словакия, Хърватия. Това е един нормален процес, хората осъзнават къде е мястото на взаимните фондове и се научават да избират както фондовете, така и управляващата компания, коментират експерти. В България тази алтернатива на дългосрочни спестявания тепърва започва да прохожда. Тук пазарът е все още нов и почти неразработен, но очакванията са, че след като индустрията проходи и се докаже, ще се наблюдава бум. Инвестициите във взаимен фонд дават възможност на обикновения инвеститор да закупи първокласни ценни книги, макар и с малко средства. От друга страна, те си "купуват" и управлението - фондовете имат инвестиционни мениджъри и хората не трябва да се грижат за това кога какво да придобият или продадат. В случая печеливши са и двете страни. Дружествата печелят, защото чрез взаимните фондове се осигурява по-евтино финансиране, тъй като се свързват директно със спестителите. Инвеститорите също са доволни, защото им се дава възможност да закупят първокласни ценни книги на международни компании. Най-недоволните би трябвало да са банките, тъй като техните клиенти депозанти откриват нови хоризонти. Но банките реагират, като самите те създават такива фондове. Неминуемо при нормално развитие на пазара без трусове взаимните фондове ще привличат по-голяма част от спестяванията. Този нов тип инвестиционен инструмент ще започне да се налага като по-популярна форма на спестяване с много добра ликвидност, а доходността обикновено е над ниската лихва по депозитите, са прогнозите на финансисти. Когато икономиката е в криза, както беше през последните три години в световен мащаб, лихвените проценти спадат. Автоматично банковите депозити се превръщат в почти недоходоносни. В тези случаи стават по-атрактивни облигациите. Когато има известен икономически подем, по-изгодни са акциите. Взаимните фондове са и едни от най-ликвидните финансови инструменти, изключвайки разплащателния влог, който обаче се използва преди всичко за текущи разходи. Всеки ден може да се купуват и продават, всеки ден инвеститорът знае цената на неговата инвестиция и може да реши част или цялата да изкупи /обратно изкупуване/. При депозитите, ако искате да имате по-голяма лихва, средствата трябва да бъдат вложени на срочен депозит. Там обаче се чака до падежа. Добре е инвестицията във фонд да се разпределя между два инструмента - акции и облигации, тъй като по този начин се осигурява баланс, съветват експерти. Акциите и облигациите вървят в обратна посока - в общия случай когато спадат едните, се качват другите. Колкото е по-високодоходна е една инвестиция, толкова по-рискова е тя. Безспорно вложенията във взаимен фонд са свързани с риск. Това обаче не е рискът, който обикновено си представяме, - че парите може да бъдат изгубени. За да загуби човек всичките си средства във взаимен фонд, трябва на практика в един и същ момент всички ценни книги, в които инвестира фондът, да станат 0. Когато световната икономика и пазарът са в рецесия както в периода 2000-2003 г., се наблюдава спад на финансовите пазари, както и в доходността на фондовете, които инвестират в акции на тези пазари. Този спад се изчислява около 30-40% кумулативно. Но по принцип рискът от реализиране на загуби е много малък, обобщават специалисти.
|