Инвестиране във взаимни фондове /практиката в България

ПРИЛОЖЕНИЕ

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ СВЪРЗАНИ С НАЙ- ГОЛЕМИТЕ ИНВЕСТИТОРИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ

Дневник, 24.03.2004г

Фил Гарет
Бившият военен пилот е основател на един от първите и най- успешни взаимни фондове, доживял е до преклонна възраст (101години) и почти непрекъснато е пътувал по света да наблюдава слънчеви затъмнения. Сред своите конкуренти и партньори е бил известен като “хрътка”, тъй като кредото му при избор на акции и облигации е било никога да не купува актив, ако не очаква цената му да се удвои. Въпреки това , той сам признава, че натрупал състоянието си като държал ценни акции дълго време, а не чрез активни сделки на пазара всеки ден.

Джон Темпълтън

Е известен още като Темпълтън “Песимизма “ на пазара. В момента той живее на Бахамите и е посветен в рицарско знание на Британската империя. До края на 80-те години Темпълтън е управлявал някои от най- успешните взаимни фондове в историята. Интересен е първият голям успех на Темпълтън на фондовата борса. През 1939г. точно преди нападението на нацистка Германия над Съветския съюз, Темпълтън заел 10 000долара и закупил по 100 акции от всяка компания, котировките на ценните книжа, на която била под 1 долар. В следващите четири години Темпълтън учетворил парите си. Именно от там идва и прякора ми, тъй като неговото кредо било “Купувай на точка на максималния песимизъм”.

Пък е известен с нюха си към компании, които изнасят изненадващи финасови резултати- било то печалба или загуба. Дреман все още ръководи компанията си “Дреман Валю Мениджмънт”. Той е работил много и по отношение на разликата в реакциите на пазара при финансовите резултати на стойностни акции (такива на компании с големи активи) и на акции на растежа (такива на компании с рязко увеличение на оборота или на печалбите). Според Дреман стойностните акции реагират по- добре на изненадващи финансови резултати, тъй като цената им спада по- малко при загуба и се увеличава повече при печалба отколкото на ценните книжа на компаниите с бърз растеж на печалбата. Известен е и парадокса на Дреман, според който между 1970 и 1996г., 20% акции с най- ниско съотношение цена /печалба дават средна възвръщаемост на инвестициите в тях от 19%, а 20-те с най- високо такова отношение едва 12.3%.

През 2005 година хитът на световните фондови пазари ще бъдат компаниите от Централна и Източна Европа, се казва в анализ на австрийската "Ерсте банк", цитиран от руската преса. Най-голяма ще е възвращаемостта в акции на полски, унгарски и чешки дружества заради повишеното доверие на инвеститорите в тях предвид факта, че приемането на тези страни в ЕС ще стимулира икономическия ръст и ще подобри условията за бизнес в тези страни.

По преценка на анализатора в "Ерсте банк" Фридрих Мостбек ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) на страните от региона и за следващата година ще е поне 5%, като при благоприятно развитие на обстоятелствата някои страни дори могат да достигнат темп на икономически ръст от 10%. Евентуалното приемане на еврото в страните от региона също може да окаже положително влияние върху пазара. Проблемът за ниската ликвидност на фондовите борси в региона - факт, който отблъскваше потенциални вложители, вече може да бъде решен с по-добро структуриране на инвестиционните им портфейли.

Въпреки тези оптимистични прогнози много специалисти смятат, че тези пазари вече са достигнали своя пик. Основание за това дават данните за ръста на индексите в централноевропейските пазари за 2003 г. По данни на банката унгарският индекс BUX се е покачил с 14%, полският WIG - с 30%, а чешкият PX - с 34%. Експерти коментираха, че очакванията за спад на възвращаемостта се дължат на изчерпването на добрите алтернативи на пазара, както и преместването на някои спекулативно настроени играчи към по-рискови, но предлагащи по-висок доход фондови борси.

John W. Kearns, Attorney

Счетоводната компания Артур Андерсен, най-голямата в света преди да загуби общественото доверие като резултат от скандала Енрон, беше обвинена като активен участник в нарушения и измама, помагаща и подстрекаваща главното управление да показва лъжлива финансова картина на инвеститорите в стоковия пазар. Главен изпълнителен директор на Боинг беше уволнен заради сделки с правителствен купувач в Air Force. Бизнесът с взаимни фондове кипи от корупция и разкриване на вътрешни сделки. Учудващото не е, че в корпоративна Америка има корупция и измама, а че това се изважда на показ и се разобличава. В американския бизнес се усеща нов дух на реформа.

30-годишната корпорация Charles Schwab, днес едно от най-големите имена и 35-тият най-голям управител на авоари от взаимни фондове в 7-трилионната фондова индустрия, създала име като on-line trading service за повече от 5,500 независими финансови съветници, което я прави водещ дистрибутор на фондовете на други компании към индивидуалните инвеститори, както и управляваща 3,000 взаимни фондове, се появи като заглавия във вестниците за нечестна търговия на фондове.

Какво става и защо това ни интересува? Представете си, че имате $15,000 и повече в банката. Checking account с лихва, която е почти по-малка от процента на инфлация. Това означава, че парите ви се обезценяват, докато сте ги дали НАЗАЕМ в банката, а цената на живота расте. Какво си мислите, че прави банката с вашите $15,000? Използва ги и ги дава например като заем за къща или кола. А печалбата на банката е разликата между лихвата, която изплаща на вас, и лихвата, която вие изплащате върху този заем. И тази разлика е голяма!

Главният прокурор на щата Ню Йорк Елиът Шпитцер свика в края на миналата седмица Голямото съдебно жури, за да обсъдят магистратите доказателствата срещу Ричард Стронг - основателя на инвестиционния фонд "Стронг кепитъл мениджмънт" (Strong Capital Management). От няколко седмици съдебните заседатели слушат показанията на свидетелите за осъществените от мениджъра краткосрочни търговски сделки с акции на взаимните фондове, които управлява неговата компания. Разследването може да провали усилията на Стронг да продаде мажоритарния си дял във фирмата.

Адвокатът на обвиняемия твърди, че довереникът му не е нарушил закона и оспорва правото на Шпитцер да води подобно дело, защото компанията е регистрирана в щата Уисконсин.

Стронг се оттегли от управлението на "Стронг кепитъл мениджмънт" през декември 2003 г. и нае щатската инвестиционна банка "Голдмън Сакс" (Goldman Sachs) да събере оферти за неговия дял. В началото на януари дузина кандидати проявиха интерес към акциите му, тъй като в края на 2003 г. компанията е управлявала активи в размер на 37.6 млрд. щ. долара.
Шпитцер погна и канадската "Импириъл бенк ъф комерс" (Canadian Imperial Bank of Commerce)

Главният прокурор на Ню Йорк и щатската Комисия за ценни книжа и фондови борси смятат до няколко седмици да заведат дело срещу банката, защото е финансирала с над 1 млрд. щ. долара инвеститорите, осъществявали незаконни операции с акции от взаимни фондове. Само няколко седмици са минали, откакто "Импириъл бенк ъф комерс" плати 80 млн. щ. долара, за да уреди извън съда обвиненията на Комисията за ценни книжа и фондови борси за участието й във финансирането на "Енрон". Става въпрос за счетоводните гимнастики, помогнали на фалиралия енергиен търговец да укрие дългове и да завиши печалбата си с над 1 млрд. щ. долара, а оперативните си постъпления - с почти 2 млрд. щ. Долар.

Съмнителната дейност на замесените финансови институции им е донесла доста скромни печалби. По оценка на експерти, операциите на канадската "Импириъл бенк ъф комерс" са вкарали в сметките й едва няколко милиона долара комисиони. Причината за участието й в подобни сделки на ръба на закона вероятно е било желанието на банката да разшири инвестиционната си дейност в САЩ. Финансовокредитната институция се замесва във финансирането на фондове по молба на брокер от компанията "Опенхаймер" (Oppenheimer & Company). Тя е собственост на "Импириъл" от близо пет години, но през 2003 г. банката продаде мажоритарния си дял в нея. Сделките са излезли наяве преди двайсетина дни. И макар че финансовокредитната институция не направи официално изявление по въпроса, тя тайничко спря да финансира операциите с акции на взаимни фондове, осъществявани от хеджингови фондове. А според свидетелства на запознати с кухнята лица няколко директори на банката в Ню Йорк са били принудени да подадат оставки. Двама търговци - Пол Флин и Джеф Хаас, са били помолени да напуснат през декември 2003 г., след като станало ясно, че щатските контролни органи са ги разпитвали. След тях се оттеглят и Кейт Уелнър - юристката, надзиравала дейността на търговския екип, както и Робърт Дойч - управителният директор, който трябвало да ги контролира.

Според запознати с разследването на главния прокурор Шпитцер и на Комисията за ценни книжа и фондови борси, "Импириъл" открила специални сметки, чиито титуляри били хеджингови фондове. Една трета от тяхното финансиране се осигурявало от фондовете, а две трети - от банката. Клиентите се съгласили да платят специална лихва по банковите средства. Банковото финансиране пък им давало възможност да търгуват с по-големи количества ценни книжа и респективно да правят по-големи печалби с по-малки собствени инвестиции. След като "Импириъл" се съгласила да финансира търговските операции на хеджинговите фондове, те прехвърлили незаконните си сделки с книжа на взаимни фондове през брокерски фирми или други трети лица. Голяма част от тях били осъществени чрез "Сeкюрити тръст" (Security Trust)

Според запознати със следствието лица, "Импириъл бенк" е знаела, че парите й се използват за незаконни сделки, защото старшите й служители от кредитното управление са контролирали операциите. Банката е финансирала търговските сделки на Стърн, както и на хеджинговите фондове, привлечени от брокера на "Опенхаймер" Майкъл Сасано. Той бил сред топслужителите на компанията и е носел годишно по няколко милиона долара комисионни.