СНИМКИ ......................................................................................... 264

5


„Той се обгради с възкръснали...“
Елиас Канети



ЧАСТ ПЪРВА.
ИСТОРИИ ЗА ЛИЧНОСТИ


Радой Ралин
Блага Димитрова
Стефан Димитров
Богомил Райнов
Генко Генков
Боян Радев
Димитър Казаков
Стефан Данаилов
Невена Коканова
Юлиян Вучков
Иван Славков
Павел Писарев
Димитър Бербатов
Борис Димовски
Христо Стоичков
Лили Иванова
Емил Димитров
Татяна Лолова
Георги Калоянчев
Георги Парцалев
Никола Анастасов
Любомир Левчев
Светлин Русев
Стоянка Мутафова
Нешка Робева

6
НЕ СЕ ОСТАВЯЙТЕ НА ЧАКАЛИТЕ
Въведение от фрази
Държава на Ремонтите сме. Особено се стараят да ремонтират Миналото, да го натъкмят по днешните си вкусове. Щипват онова, което им е нужно, останалото – в крематориума на безпаметството. Както казваше Конча- ловски – „Живеем във време на стремително скъсяваща се памет.“
Така трябва да прикрият Големия Провал – и да сложат усмирителна риза на Паметта.
Джон Банвил казваше, че ако не осъзнаем докрай нещата от Миналото, тогава започваме произволно да го изобретяваме.
Докъде ще я докараме, ако толкова сервилно „изобретяваме“ Миналото за текущите си нужди?
***
Направо газят Истината, изнасилват я като кърджалии – и даже дънят тъпаните.
Лудост е Историята да бъде оставена в ръцете на хора, които се държат като леки жени с фактите. Хора, чийто единствен шанс е окончателно да бъдат лумпенизирани младите, за да им продават спокойно лъжите си.
***
Признавам си, че понякога ми минава еретичната мисъл да сложат някъде – „в място светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка...“ – да скрият в някакъв специален Рай най- ценните достижения на Българската Духовност. И до тях да имат достъп само ония, които не знаят какво е силикон, какво е миска, какво е рекламист и пр.
Иначе ще посегнат на всичко, ще го овъртолят окончателно в търговската си
Паст.
***
Публиката вече вярва на последния драскач. Идва времето на „новите разказвачи“, които ще бъдат безжалостни като диви зверове.
***

7
Трябвали им „нови хора“ – някои все това дуднат. Не им трябват нови хора, а нови крадци – които да разравят Миналото и всеки да вади някаква мръсотийка и да замеря онзи, когото недолюбва.
***
Една от основните повели на Прехода беше: „Кради – и гледай да не те хванат.“ В началото осъдителна бе не самата кражба, а изобличаването ти.
Сетне и това изискване отпадна, краде се поголовно всичко – накрая порядъчно окрадоха и Миналото, превърнаха го в някаква дрипа, в някакъв сиротник, за когото дори и в центровете за приютяване на бездомници няма място.
И точно сега – когато властниците ни, без дори да си дават сметка, подритват черепа на Съдбата ни.
***
Три десетилетия вече шайка майкопродавци се опитват да уредят едно
Баташко клане над литературата ни.
Самото Баташко клане пък за малко щяха да го нарекат „цивилизационен процес“, но по някакво чудо това се размина.
Майкопродавците – иначе нищо и никакви хорица, обаче са методични като гладни дървеници.
А клането над българската литература ще продължава, докато накрая остане само един писател от времето на соца – Георги Марков, разбира се.
***
Отдавна сме достигнали дъното на публичното говорене. Всеки може да изломоти каквото си науми. Мизерни хорица, предимно от политиката, отпушиха тази мерзост. В нечленоразделната им реч отчетливо се долавят единствено звуците на омразата. Днес ставаш значим, когато продаваш омраза, когато продаваш вонлива мръсотия. Всеки и всичко може да бъде опозорено без никакви доказателства. А тълпата е щастлива от клането с думи.
Най-много страда от това общото ни Минало. Лилипути се надигат на пръсти и със сквернословията си гледат да заличат важните знаци от това
Минало. Няма стойностен човек у нас, който през годините на Прехода да не е бил подлаган на ругателства или опозоряване. И най-нелепото е, че при цялата тази разпуснатост, при продължаващия от две десетилетия линч ли- липутите далеч не успяха да се наложат. Освен като бригада за изпълнение

8 на смъртни присъди – но с думи. Дори да се напънете, няма да успеете да изброите повече от десетина имена на храбреци – лилипути. Повечето от тях – „десни“ боклуци, обаче с тъмночервена кръв. Те се мислят за стожерите на демокрацията.

***
Всички сме били обект на агресия, на несправедливи обвинения, на користни ухапвания, това е същността на новото време. Днес никой не гори от желание искрено да похвали някого, да му каже нещо смислено.
Последните рицари на това трудно изкуство вече си отиват. Трябва да ти е дадено много от самия Господ, за да се радваш на другия.
И когато ги няма подобни хора, тогава ще видите каква свирепост ще настъпи, каква сеч, колко кръв ще бъде пролята.
Има и кадърни хора, които са прекалено чувствителни – и една критична думица не могат да понесат. Стават подвластни на чужди преувеличения. И по този начин се превръщат в палачи, макар и мимолетни, на самите себе си.
Има и мерзавци, които само чакат нечия смърт, за да сложат в устата на покойника удобни за тях измислици. Напълно недоказуеми, обаче полезни за някаква спекулация.

***
Няма нищо фатално да харесваш нещо, а след това да разбереш, че си се лъгал. И най-големите световни личности са преминавали през подобни метаморфози – и са били дори благодарни за заблудите си.
Лъвовете сами трябва да описват заблудите или терзанията си – защото в противен случай това ще го направят чакалите.
Да не говорим каква касапница ще настане, когато лъвовете вече няма да ги има.
***
В посмъртно издадената книга на Богомил Райнов „Париж“ има една история с Андре Малро.
Французинът казва на Богомил, че върху старите географски карти непознатите територии са били отбелязвани с надпис „Тук има лъвове“.
„Не ми е известно дали в някогашна България е имало лъвове – допълнил министърът на културата на Дьо Гол, – но вие сте в правото си да покажете, че там е имало автентично изкуство.“
Да допълним Малро: ако си траете, най-накрая върху днешните карти ще

9 има бели полета, от които ще се чува само воят на чакалите.
Тъй че не се оставайте на чакалите.
След подобно въведение е ясно защо ви предлагам портретите на
неколцина бележити наши съвременници.
Глътка въздух сред Зловонието на Прехода.
Това са кратки портрети, макар да познавам по-издълбоко повечето от
героите си – и те далеч не изчерпват общите ни приключения или онова,
което е съхранила паметта ми.
Но сега ви предлагам „Портрети на чувствата“ – нека ги нарека така,
те са породени от конкретен факт, несъгласие или дори потресение.
В тях ще се натъкнете на въздигания, но понякога и на пропадания –
най-накрая и в неумолимата паст на Забравата.
Но неизменно виждам героите/приятелите си в някакъв тунел от ярка
светлина – и все по-нужни ни. Героите на Призвание, което сякаш завинаги
отминава.
Може да звучи сантиментално, но тези портрети са и начин да се
изплати един дълг към някои хора – и всъщност един дълг към Общата ни
Памет, която все повече е наскърбявана и унижавана.

***

А след това ви предлагам и подбрани текстове за Пира на Буболечките.
Забавлявайте се. Това поне не са ви отнели.





Сайт на Кеворк Кеворкян с последни публикации и материали:
https://www.kevorkkevorkian.com



Фейсбук на Кеворк Кеворкян:
https://facebook.com/kevorkkevorkianVN/

10

Изтегляне 4.78 Mb.

Сподели с приятели: