Истории за личности и буболечки Книга 1

18
***
28.07.2004
Борис Христов отказал да каже две думи във „Всяка неделя“ за Радой.
Бил правил филм за него навремето, можело да го използваме, но нямал възможност да дойде от Ковачевица.
А горкият Радой при всеки повод все говореше за него. В анкетата в списание „Всяка неделя“ на въпроса „Кой е съперникът ти в поезията?“,
Радой отговори без колебание: Борис Христов.
***
1 август 2004
Б. Геронтиев се обажда след програмата.
„Много неща станаха ясни – казва. – Доста се е хитрувало”.
Има предвид как Радой в „ония“ години е пътувал цял ден с влакове, за да не гласува на изборите.
***
6 май 2007
С голямо закъснение прочитам в „Детонация“ записките на Калин
Николов за Радой („Идеите преди финала“).
Има един невероятен епизод, датиран 11 август 2001 година. Радой бил на гости при Борис Димовски след панахидата за Илонка, малката дъщеря на
Димовски.
„Охарактеризирал видяното като крайна безкрайна бедност. Но и фантазията му композира ситуацията – за да изпрати детето си по достойнство, художникът сам изкопал гроба му...“ – цитат от записките на
Калин Николов.
Невероятен епизод.
„Няма да се предаваш – те да се предават...“, за тези думи на Радой се сещам веднага.
С онзи покъртителен епизод е същото – човек не се предава, Борето не се предава...
***
(Фрагменти от книгата ми „Необичайни срещи“)
В края на 1990 година имах две прелюбопитни срещи с Живков. Уреди

19 ги Ани Младенова, прословутата медицинска сестра, която се е грижела за
Живков. Един ден Радой Ралин ми я доведе, живеела някъде край него.
Записвах я около един час. Каза някои забележителни неща.
По време на посещението си в София Горбачов имал дълга среща насаме с Живков. По време на почивката Живков помолил Младенова да му зашие копчето на сакото. „Беше се притеснил много – каза Младенова – въртял копчето, докато го скъсал...“
Тя подхвърли идеята да се видя с него. И после изчезна.
Пазя едно писмо от Жени Живкова от 11 ноември 90-та: „Преди известно време Ани Младенова предаде, че искате среща с дядо ми. Той се съгласи на такава среща и Ани трябваше да ви уведоми. Но както се разбра впоследствие, тя е била предупредена да не ви свързва с дядо ми. Ако още искате да се срещнете с Тодор Живков, можете да ми се обадите, за да се уточним...”.
Живков беше под домашен арест във вилата на Жени на „Секвоя“. При първата ни среща го попитах: „Можем ли да говорим спокойно тук?“
А той се засмя и каза: „И ти си подозрителен като Владко! Кой ще си позволи да подслушва един бивш държавен глава!“
Но няколко седмици по-късно на някакъв коктейл Луканов подхвърли между другото: „Интересни срещи имаш напоследък.“
И отмина.
На един от първите пленуми на БКП след Преврата шефът на УБО ген.
Милушев стовари всички смъртни грехове върху Ани Младенова. Когато се срещнахме, тя бе напълно съсипана, с известна предразположеност към истерии.
При няколкото ни срещи все ми се е искало да я питам доколко е била интимна с Живков – за да преценя дали е имала някакво влияние над него.
Не я попитах обаче, защото тя с нещо неуловимо подсказваше, че съзнава къде е границата на позволеното в нейните разкази.
Станало нещо конфузно, докато договаряла срещата ми с Живков.
Написала името ми на един лист, но той го произнесъл гласно.
Това ѝ докарало големи неприятности – викали я и я предупредили, че ако уреди срещата, ще остане отново на улицата. Тя изглеждаше наистина уплашена, че може да загуби работата си в Инфекциозната болница, където отскоро работеше.
Успокоих я, доколкото това беше възможно. И сетне тя продължи разказа си с нещо фантастично.
Живков я разпитал откъде ме познава, Младенова казала, че се е свързала чрез Радой Ралин. И после се сетила да му каже, че ето, тъкмо Радой, който е бил подлаган на най-големи унижения, е написал във вестник „Поглед“, че

20 трябва да се даде опрощение на Живков. Той не бил чел това, останал изненадан и дори сълзи се появили в очите му, както се изрази Ани.
И после казал нещо невероятно: „Защо Радой и Кеворк не основат един комитет за моето спасение?!“
Подобно нещо наистина може да ти обърка вътрешностите...
Във втория ни разговор с Живков му зададох въпрос за скандала около изгорената книга „Лютите чушки“, когато пострадаха Радой и Борис
Димовски.
Ето фрагмент от диалога ни.
„Какво има в тая книга? Аз я четох, много е хубава“ – каза Живков.
„Ами нищо няма, но понеже е имитиран вашият подпис и те ги подгонват и разсипват“ – отвърнах.
„Не, гледай сега – започна той (цитирам го буквално). – Подписът е направен така – Живков, и това завъртено като свиня или шопар, или нещо подобно. Но те идваха с художника и ние ликвидирахме тоя въпрос. Те идва- ха при мене и ние се разбрахме, аз се съгласих с тях...“
„Добре, ама след това, кой ги подгони така?“ – пак повторих.
„Аз не знам кой ги е гонил. Аз не съм ги гонил“, – каза Живков.
Не изключвам мишкуващите край Първия сами да са извършили клането.
Но е факт, че се разправиха сурово с Радой и Димовски.
Пак в този разговор Живков каза и следното: „Ти говори по телевизията срещу мен, а сега разговаряме тук. Блага Димитрова не я искаха виетнамците, те са подозрителни – да не би да е шпионин(?). Трябваше два пъти да викам посланика. Голям резил! Или Радой Ралин – получавал смешни суми, във всички страни ще получава много повече... Раздвижи ги този кръг около теб, защо това трябва да стане на Запад“ (?!)
Тогава ми се стори вече уплашен – беше излязла някаква публикация, че притежавал 26 милиона в чужди банки. За майтап и във „Всяка неделя“ бях пуснал един ненормалник Пантофчиев, който твърдеше, че знае къде са укрити 20 милиарда долара. Ние се шегувахме, но по-късно това стана основна тема за някои драскачи.
Живков се разхождаше нервно из хола с правнучето си на ръце, то плачеше, а той не можеше да го успокои.
„Положението е лошо, може ли да има вартоломееви нощи?“ – попита по едно време.
***

21
През 1989-90 година пред телевизията вреше и кипеше. Непрекъснато имаше митинги – „син“ или „червен“. Веднъж забелязах една и съща бабичка ентусиазирано да участва и в двата вражески митинга. И нещо ми заседна.
Радой беше кръстил червените бабички „Климактернационал“.
***
Между 67-а и 82-ра година книгата „Фашизмът“ е разпространявана главно в преписи на пишеща машина. Желев ми е казвал, че е много задължен на Радой, защото той е главният пропагандатор на книгата. Който отивал при него да иска екземпляр, бил заставян да препише още три екземпляра и един да даде на Радой. Той бил проагитирал дори китайците да я издадат в някакъв период на просветление. Искали му нещо – да го издадат в Китай, а той казал: „Не, ще издадете книгата на Желев!“ Дори я превели на китайски, но идва нова вълна от репресии, уволнили шефа на агенцията за чуждестранна литература и всичко отишло по дяволите.
„За мен големият дисидент у нас е Радой!“ – каза Желев.

22

Изтегляне 4.78 Mb.

Сподели с приятели: