Истории за личности и буболечки Книга 1
Изтегляне 4.78 Mb. Pdf просмотр
|
| ПРИЗНАНИЕ ...И онзи исторически възторг наистина ли бе, или насън? Но ние го предричахме, Кеворк, че всичко ще излезе през носа ни. Стои народът злоупотребен, нито сметка дири той, нито купува. Душа, сърце и ум са под обмен! Какво ли още има да хитрува? Оттогава и досега нищо не се променя. Сякаш сме в някакъв фризер. Крайно любопитно бе участието на Радой Ралин в драмата около подпалването на Партийния дом. За историята той и Йосиф Петров, когото Радой доведе със себе си в телевизията, вероятно ще си останат като неволните подбудители на палежа. За първи път в онази неделя (26 август 1990) не бях в телевизията, програма „Всяка неделя” беше съставена от предварително записани разговори и си останах вкъщи. Борехме се с децата с една библиотека, все не успявахме да я сглобим, когато се появи Джени, съпругата ми – имало някакъв проблем, Величко Скорчев настоявал да се свърже с мен по телефона. Опитах се да отклоня разговора, но Величко, който беше един от водещите новинари тогава, упорито настоявал да се чуем. Взех слушалката и той ми обясни, че пред телевизията са дошли Радой и бай Йосиф Петров, най-възрастният по онова време депутат, и настоявали да отправят някакво обръщение. Бързо разбрах за какво става дума и попитах: „Какво върви в момента по ефира?“ „Игралният филм“ – отвърна Величко. „Прекъсни го – казах, – и ги включи директно в ефир.“ Никога по-рано, а и по-късно подобно нещо не се беше случвало. Но аз бях програмен директор на телевизията и практически имах цялата власт в онзи момент. Величко го направи – и буквално след няколко минути площадът се изпълни от хиляди хора. И се започна... По-късно много пъти съм се шегувал, че фактически запалиха Партийния дом заради една библиотека, която с часове не успявахме да сглобим. Всъщност накрая успяхме и тогава видяхме, че не можем да поставим на мястото му едно червено чекмедже – понеже трябвало да се сложи предварително. Гледах след години изявлението на Радой – и леко се изненадах. Мислех, 17 че е бил доста по-приповдигнат, така съм запазил този епизод в паметта си. Оказа се, че е много въздържан и едва ли е очаквал какво ще се случи след броени минути. Има и още една много важна подробност. Три дни след палежа Радой ме намери в парламента – имахме постоянно студио там и бях наминал да се видя по някакъв повод с колегите. Той беше направо съсипан, никога не съм го виждал такъв. Каза ми, че иска да отправи ново обръщение. Това щеше да бъде вече нещо наистина извънредно. Но Радой си е Радой, изключенията му се полагаха – така че наредих веднага да го запишат, а записът да излъчат в късните новини. Тогава те се казваха „В края на деня“. Покъртително беше това обръщение на Радой. Той, който приветстваше Промяната с цялото си сърце и вършеше тежката работа на новите демо- крати, чийто престиж и известност бяха нулеви в сравнение с неговите, изведнъж се бе оказал подпалвач. Вероятно са го притискали жестоко от левите среди. А и самият той години наред е бил поданик на лявата идея – но на чистата, а не на изнасилената – преди да я напусне безвъзвратно. Не искам да разказвам сега онова, което той каза тогава, то не може и да се разкаже. Веднъж след поредния телевизионен скандал ме бяха наврели в ъгъла, опитваха се да ме унижат. И реших, че трябва да ги разкарам от главата си и от живота си изобщо. Обаче тъкмо тогава ме срещна Радой Ралин и започна да ме навиква на ъгъла на „Ангел Кънчев“ и „Солунска“. Той и без друго си беше гръмогласен, а в случая започна да се чува чак до площад „Гарибалди“: „Няма да се разболяваш – те да се разболяват! Няма да се отказваш – те да се отказват! Няма да си подаваш оставката – те да си я подават!“ Нямате представа колко ценен съвет се оказа това, Бог да го благослови Радой – и Там, където е! *** (Фрагменти от „Кеворк проговаря 2. Тайните дневници“.) Изтегляне 4.78 Mb. Сподели с приятели:
|