Историята на един мистик, показващ Пътя на душите в мрака, за жалост той така се отклонил
Изтегляне 0.78 Mb.
|
Глава Четвърта„Редно е ние, които се стремим към такива върховни висини, да се научим най-напред да превъзмогваме плътските страсти и немощта на сетивата. После, да научим с какви средства можем да достигнем върха на чистия интелект, свързан с онези висши сили, без които не можем да опознаем тайните, нито онази магия, която върши истински чудеса.“ из „За скритите неща и скритите духове“, Тритемий Оставаха няколко минути до полунощ, когато Глиндън се върна в покоите на мъдреца. Той беше спазил строго поста, който му бeшe предписан, и в екстатичните и силни мечтания, в които го беше потопила възбудената му фантазия, той не само че беше станал безчувствен към желанията на плътта, но и се чувстваше над тях. Мейнур седна до своя ученик и се обърна към него: – Арогантността на човека е пропорционална на неговото невежество. Естествена склонност на човека е да бъде егоист. Човекът в детската фаза на своето развитие мисли, че цялата природа е създадена за него. Векове наред той е виждал в безчислените светове, които блестят в пространството, някакви малки кандила, полезни факли, които Провидението е благоволило да запали само за да направи нощта по-приятна за човека. Астрономията поправи тази илюзия на човешката суета, и човекът днес със съжаление осъзнава, че Земята, на която той пълзи, е една едва видима точка върху широката карта на Вселената. Но както в малкото, така и в голямото, Бог еднакво щедро разлива живот. Пътникът поглежда някое дърво и си мисли, че неговите клони са създадени, за да го пазят от летния пек на слънцето или за гориво през зимните студове. Но от всеки лист на тия клони, Творецът е направил вселена – тя е населена с безброй същества. Всека капка вода в онзи трап представя една сфера – много по-населена, отколкото което и да е човешко царство е населено с хора. Така че навсякъде в този огромен план на Битието науката изважда наяве нови и нови прояви на живота. Животът е всепроникващ принцип и дори нещата, които изглеждат, че умират и се разпадат, дори и тe пораждат нов живот и се превръщат в свежи материални форми. Като се разсъждава по пътя на аналогията, която е тъй очевидна, ако всеки лист, всяка капка вода е – не по-малко от която и да е звезда – един обитаем свят; ако дори самият човек е един свят за други живи същества, и милиони и милиарди живеят в струите на неговата кръв и в тялото му, както той живее на Земята, здравият разум (ако вашите учени имат такъв) е предостатъчен, за да доведе до заключението, че безграничността, която ни заобикаля и която вие наричате пространство – безбрежното Неосезаемо, което разделя Земята от Луната и звездите – е също тъй изпълнено със съответния и пригоден към дадените условия живот. Не е ли явна глупост да се предполага, че животът трепти във всеки листец, но отсъства в безграничното Пространство? Законът на Великата Световна Система не допуска загубата нито на един атом. Той не познава място, където нещо живо да не диша. Дори гробът е люлка на живот и движение. Нали това е истина? Добре тогава, можеш ли да допуснеш, че само Безкраят е пустиня, че само той е безжизнен, че е по-малко полезен за единния план на световния живот, отколкото мъртвия скелет на едно куче, отколкото населеният лист, отколкото гъмжащата от същества капка? Микроскопът ви показва тварите, които обитават листата, но не е още изобретена тръба за откриване на по-благородните същества, които се движат в безпределния ефир. Но между тях и човека има едно тайнствено и неизбежно сродство. Ето защо, в легенди и приказки – нито напълно неверни, нито напълно истински – са възникнали с течение на времето редица вярвания в привидения и призраци. Ако те са по-свойствени на по-ранните и по-неуки племена, отколкото на хората от вашата груба епоха, то е само защото сетивата у първите са били по-изострени и по-будни. И както дивакът може да види или подуши на разстояние от мили следите на някой враг, невидими за грубите сетива на цивилизованото животно, така и преградата между него и създанията на ефирния свят е не така плътна и не така непрозрачна. Слушате ли ме? – С цялата си душа! – Но най-напред, за да се проникне през тази преграда, душата с която вие слушате, трябва да стане изящна чрез силно вдъхновение и да се пречисти от всички земни желания. Не без причина така наречените магове, във всички страни и времена, са настоявали за чистота, пост и съзерцание като извори на всяко вдъхновение. След като се подготвят по този начин, науката може да им дойде на помощ, погледът им може да стане по-проницателен, нервите им по-чувствителни, умът им по-отворен и по-възприемчив. Самият елемент – ефирът, пространството – може да бъде направен чрез известни тайни на висшата химия по-осезаем и по-ясен. И това не е магия, както го наричат лековерните. Както често съм Ви казвал и преди – магия или наука, която изнасилва природата, не съществува. Тя е само наука, чрез която силите на природата се контролират. В пространството има милиони същества, не съвсем духовни, защото те всички притежават – както мъничките телца, невидими с просто око – известна материална форма. Макар и материята, от която са изтъкани техните форми, да е толкова деликатна, толкова ефирна и тънка, че изглежда като нежна обвивка, като паяжина, която облича духа. От там и очарователните творби на Розенкройцерите – силфите, гномите… В капката вода Вие виждате как безкрайно се изменят мъничките живи твари, колко огромни и страшни изглеждат някои от тези дребни чудовища в сравнение с други. Същото е и с обитателите на атмосферата: някои притежават върховна мъдрост, а други проявяват ужасна злина, едни от тях са враждебни към човека като демони, а други – благосклонни като посредници между небето и земята. Оня, който иска да установи някаква връзка с тези разнообразни същества, прилича на пътешественик, който иска да проникне в непознати страни. Той е изложен на необикновени опасности и неочаквани ужаси. Веднъж постигнеш ли тази връзка, аз не мога да те предпазя вече от благоприятните и неблагоприятни ситуации, на които твоето пътешествие е изложено. Аз не мога да те насоча по пътеки, свободни от върлуванията на тия ожесточени врагове. Ти трябва сам да се съпротивиш на всичко и да изпиташ силата си. Но ако ти си толкова влюбен в живота, че едничката ти грижа е само да живееш, безразлично с каква цел, обновявайки нервите си и кръвта си с живителния еликсир на алхимиците, няма полза да търсиш опасностите на тия междинни същества. Защото точно еликсирът, който влива по-изобилен живот в тялото, така изостря чувствата, че ти ще започнеш за виждаш и чуваш тези ларви на въздуха. Така че ако човек, който притежава това благо, не се научи постепенно да понася тези призраци и не успее да подчини злите им влияния, би го сполетяла най-ужасната съдба, която човек може да си навлече. Ето защо, макар че еликсирът е съставен от най-прости бурени, само тялото на този, който е минал през най-сурови изпитания, е подготвено да го приеме. А някои – уплашени и изпаднали в неописуем ужас от виденията, които са се явявали пред погледа им още при първата глътка – са преценяли напитката като много по-неспособна да ги спаси, отколкото агонията и смъртните мъки, които природата изпраща – да ги разрушат. За неподготвените еликсирът е просто една смъртоносна отрова. Между пазачите на прага има един, който по злина и ненавист надминава всички от неговия род. Един, чиито очи са вцепенявали и най-големите смелчаци и чиято власт над духа на човека се увеличава съразмерно с неговия страх. Разколебаваш ли се? – Не. Твоите думи само ме възпламеняват. – Следвай ме тогава и се отдай на заниманията, които налага посвещението. И Мейнур го заведе във вътрешната стая и започна да му показва разни химически операции, които – макар и да бяха изключително лесни сами по себе си – Глиндън скоро разбра, че можеха да дадат най-необикновени резултати. – В древни времена – рече Мейнур с усмивка – нашето братство е било често принуждавано да прибягва до разни илюзии, за да спаси някои реалности. И тези сръчни механици или опитни химици са били наричани магьосници. Виж колко е лесно да се направи призрачния лъв, който придружавал навсякъде прочутия Леонардо да Винчи! И Глиндън с удоволствие и изненада гледаше с какви прости средства можеха да се създадат най-невероятните измами на въображението… – А сега ти можеш се надсмееш над магията, защото тези фокуси, тези празни игри на науката, представят онези действия, на които хората са гледали със страх и трепет, а инквизиторите и царете са наказвали с мъчения и изгаряне на клада. – А превръщането на металите на алхимиците... – Самата природа е лабораторията, в която металите и всички елементи, са подложени на вечни промени. Лесно е да се направи злато, много по-лесно, по-удобно и по-евтино е да се направят перли, диаманти и рубини. О да, умните хора смятат, че и това е магия. Но те не намират магия в изобретение, което чрез простото комбиниране на вещества, употребявани всеки ден, събужда един дявол, който може да убие хиляди техни братя с огненото си дихание. Открий онова, което разрушава живота и хората ще те нарекат велик човек – открий това, което го продължава, и ще те нарекат шарлатанин! Открий машина, която да направи богатите още по-богати, а бедните – по-бедни и ще ти издигнат паметник. Открий обаче някоя тайна, която да премахне някои физически недъзи и те ще съборят собствените си къщи, за да те убият с камъни! Ха, ха, учениче мой, такъв е светът, за който Занони още се старае! Но ти и аз, ние ще оставим този свят сам на себе си. А сега, след като видя някои от ефектите на науката, започни да изучаваш нейната граматика. И Мейнур зададе на ученика си няколко задачи, в решаването на които премина останалата част от нощта. Изтегляне 0.78 Mb. Сподели с приятели:
|