Историята на един мистик, показващ Пътя на душите в мрака, за жалост той така се отклонил
Изтегляне 0.78 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Извадки из писмо 4
- Извадки от писмо 5
Извадки от писмо 3Знаеш ли, че аз напоследък се питам: „Няма ли някаква вина в познанието, което ни е отделило по такъв начин от нашата раса?“ Истина е, че колкото по-високо се изкачваме, толкова по-омразни ни се струват пороците на земните твари, които пълзят за кратко време по земята. Колкото повече ни прониква и преизпълва чувството за благостта на Всевишния, толкова по-силно чувстваме, че нашето щастие произхожда непосредствено от Него. Но от друга страна колко много добродетели лежат погребани в онези, които живеят в света на смъртта и не искат да умрат… Да живееш, без да се страхуваш от врагове, незасегнат от недъзи и грижи, свободен от болестите на плътта – това е перспектива, която блазни нашата гордост. А не се ли възхищаваш повече от онзи, който умира за другите? Откакто обичам Виола, Мейнуре, ми се струва, че е почти подлост да избегна гроба, който поглъща сърцата, носили ни в своите гънки. Аз чувствам, че земята обхваща моя дух. Ти беше прав – вечната старост – ясна, тиха и безстрастна – е по-желано благо, отколкото вечната младост с нейните въжделения и стремежи… Извадки из писмо 4Получих вести от теб. Как! Наистина ли? Нима твоят ученик те разочарова? Уви, бедний ученико! Но ... (тук следват коментари върху онези епизоди от живота на Глиндън, които вече читателят знае или които не след дълго ще узнае, придружени със сериозни увещания към Мейнур да бди все пак върху съдбата на своя ученик). * * * Да, Адонай, Който дълго беше глух за моя зов, най-накрая слезе пред погледа ми и остави след себе си величието на Своето присъствие в светлата форма на Надеждата. О, не е невъзможно, Виола, не е още невъзможно да се съединим душа с душа. Извадки от писмо 5(много месеци след последното)Мейнуре, излез от своята апатия – зарадвай се! Една нова душа ще се роди в света. Една нова душа, която ще ме нарича баща. Ах, ако ония, за които съществуват всички възможности на човешкия живот – ако те могат да трептят в дълбоко вълнение при мисълта, че могат да приветстват пак собственото си детство в лицето на своите чеда, ако чрез това раждане те отново се раждат в свещената Невинност, която е първично състояние на живота, ако могат да почувстват, че на човека се възлага почти ангелска длъжност, когато му се предоставя да ръководи един живот още от люлката и да отгледа една душа за небето, то какво очарование ще е за мен да посрещна един наследник на всички блага, които се удвояват, когато се споделят! Колко е приятна властта, която ти е дадена – да бдиш и да пазиш, да вливаш капка по капка знанието, да отбиваш злото и да отведеш потока на живота в една по-богата, по-широка и по-дълбока река, да го отведеш към рая, от който изтича! И зад тая речица нашите души ще се срещнат, нежна Майко. Нашето дете ще бъде оная връзка, която все още ни липсва. И какъв призрак ще може да те смути, какъв страх да те разтревожи, щом като твоето посвещение се извърши край люлката на твоето дете! Изтегляне 0.78 Mb. Сподели с приятели:
|