Историята на един мистик, показващ Пътя на душите в мрака, за жалост той така се отклонил
Изтегляне 0.78 Mb.
|
Глава ДесетаВечният събира вечни неща, смъртният – тленни. Извадки от писмата наЗанони до МейнурПисмо 1Ти не си ме информирал за напредъка на твоя ученик. Страхувам се, че външните условия формират умовете на днешните поколения толкова различно от ума на силните и сериозни синове от по-старите времена43, че дори и най-грижливото ти и най-предпазливо ръководство би могло да се провали, даже и ако имаше да ръководим по-издигнати и по-чисти натури от тази на неофита, на когото ти отвори вратите си… Вместо да подхранват и култивират тази ефирна почва, от която природата, изучавана както подобава, може да произведе богати плодове и хубави цветя, те се стремят да я премахнат от своя поглед. Те приемат този стремеж на интелекта да се извиси от техния човешки свят до безкрайните предели на духа като болест, която лекарят трябва да излекува, без да знаят, че именно от това състояние на техния живот – в неговата най-несъвършена и детинска форма – се раждат и радост, и поезия, и музика, и изкуство – с една дума – всичко, което принадлежи на идеята за красота, на която нито сънят, нито бодърстването могат да дадат образ и подобие. Когато сами ние, Мейнуре, в отдавнашни времена, бяхме неофити и стремящи се – ние принадлежахме към една класа, за която сегашният свят беше затворен и забранен. Нашите прадеди имаха само една цел в живота – знанието. От люлката още ние бяхме преназначени и обречени на мъдростта като на нещо свещено. Ние започвахме нашите издирвания там, където съвременните теории отпускат в невяра крилете си. И това, което за нас бяха първоначални елементи на науката, съвременните учени го презират като нелепа химера или се отвръщат, обезсърчени от него, като от непроницаема тайна. Дори основните начала, тези велики, макар и прости теории на електричеството и магнетизма, остават тъмни и неизяснени в споровете на техните заслепени школи. Но даже и в нашите младини, колко малко души достигаха до първия кръг на братството и – след като с голяма мъка успяваха да вкусят от възвишените привилегии, към които се стремяха – те доброволно напускаха светлината на слънцето и слизаха без усилия до гроба – подобно на пилигрими в безбрежна пустиня – ужасени от безмълвието на своята самотност и от отсъствието на каквато и да е видима цел. Ти, в когото като че ли нищо друго не живее, освен желанието да знаеш, ти който се обръщаш към всички, които искат да вървят по пътя на Тайната наука – Човек-книга, безчувствен за наставленията, които вещаеш – ти винаги си търсил готови души и често си увеличавал нашия брой с нови членове. Но на тях им бяха разкривани само частични тайни. Техният стремеж към слава и страстите им ги правиха недостойни за останалото. И сега, без друг интерес, освен желанието да направиш един научен опит, без любов и милост – ти излагаш тази душа на превратностите на ужасното изпитание! Ти мислиш, че едно такова любопитно усърдие и необорима смелост са достатъчни, за да спечелят победа там, където дори строгият разум и чистата добродетел често не са успявали. Ти мислиш също, че онзи зародиш на изкуството, който е вложен в ума на художника, понеже той съдържа в себе си изцяло ембриона на Силата и Красотата, може да се разцъфне в царственото цвете на Златната Наука. Това е един нов експеримент за теб. Бъди благ към твоя млад ученик и, ако неговото естество те разочарова още при първите стъпки на процеса, пусни го да се върне отново в света, докато все още има време да използва краткия и преходен живот, който се крие в чувствата и свършва с гроба. А като те увещавам така, Мейнуре, ще се смееш ли над моите напразни надежди… Защо ти търсеше ученици и оглашени – защо, като виждаш как един по един доброволно се откъсват от нашия светъл орден, ти постоянно се стремиш да възобновиш изчезналото и да възстановиш загубеното – защото сред твоите изчисления, безспирни и непрекъснати като колелетата на самата природа, ти изтръпваш при мисълта, че можеш да останеш сам! Така е и със мен! Най-после и аз си търся ученик – равен на мен – и аз също тръпна пред мисълта да остана сам! Това, за което ме предупреди, се сбъдна. Любовта свежда всичко към себе си. Или аз трябва да сляза до естеството на любимата или нейното естество да се извиси до моето. Онова, което принадлежи на истинското изкуство, е било винаги привлекателно за нас, чието истинско битие е в идеалното, откъдето впрочем слиза и самото изкуство. Така че в това красиво същество, което обичам, аз най-накрая открих тайната, която ме свърза с нея още от пръв поглед… Аз видях ума ѝ да зрее под моя поглед. И какво вечно бликащо обновление в красивата му плодовитост! О Мейнуре, много от подобните на нас са разбулвали законите на природата, разрешавали са загадките на външната природа и са извличали светлина от мрака! Но не е ли поетът, който изучава само човешкото сърце, по-голям философ от всички тях? Знанието и атеизма са несъвместими. Да познаваш природата означава да знаеш, че има Бог! Но трябва ли да се познава природата, за да се изследва реда и строежа на мирозданието? Когато срещна някой чист ум, макар и да е невеж и детински, ми се струва, че виждам Великия и Невеществения много по-ясно, отколкото във всички материални сфери, които се носят по негова повеля в пространството. Вярно е, че основният закон на нашия орден е, че можем да разкриваме тайните си само на чистия. Най-ужасната част на изпитанието се състои в изкушенията, които нашата сила противопоставя на порочнитe. Ако беше възможно един лош човек да придобие нашите способности, какъв безпорядък щеше да внесе той на Земята! Добре, че това е невъзможно. Злината сама по себе ще обезоръжи силата. Аз полагам надеждите си върху Виола, както и ти напразно си полагал своите на смелостта или гения на твоите ученици. Свидетелствай за мене, Мейнуре! Нито веднъж от онзи далечен ден, в който прозрях тайните на висшето Познание, аз не се опитах да ги използвам за недостойни цели, макар че разширяването на нашето съзнание ни лишава от родина и дом; макар че законът, който поставя всяка наука и изкуство далеч от шумните страсти и бурните амбиции на настоящия живот, ни забранява да влияем върху съдбинитe на народитe, за които Провидението избира по-груби и по-слепи оръдия. Въпреки това казвам: навсякъде, където съм бил по света, съм се старал да облекча неволите и да отблъсна хората от греха. Силата ми е била враждебна само против злите. И все пак, при всичката ни мъдрост, как сме били само инструменти за Единната Сила, която ни дарява нашата, но само за да я направляваме. Как всичката ни мъдрост става на нищо като се сравни с онази, която дава на най-дребната билка нейните чудни свойства и населява най-малката капка с нейния разнообразен свят. И макар че понякога ни се позволява да влияем върху благополучието на другите, тайнствени сенки забулват около нас нашето собствено бъдеще… Изтегляне 0.78 Mb. Сподели с приятели:
|