Историята на един мистик, показващ Пътя на душите в мрака, за жалост той така се отклонил
Изтегляне 0.78 Mb.
|
Глава ПетаТреска, придружена с делириум, държа няколко дни Глиндън в безсъзнание. И когато – благодарение повече на грижите на Адела, отколкото на лекарите – той се върна отново към живот и съзнание, той беше поразен от промяната във външния вид на сестра си. Отначало той си помисли, че здравето ѝ, съсипано от дългите бдения. ще се възстанови заедно с неговото собствено здраве. Но скоро той видя – с болка примесена с угризение на съвестта – че болестта се беше вкоренила дълбоко. Много по-дълбоко, отколкото можеше да достигне Асклепий44 и неговите лекарства. Въображението ѝ – не по-малко живо от неговото – беше силно поразено от странните признания, които беше чула по време на негоните бълнувания. Много пъти той се бе провиквал: „Той е тук, тук, до тебе, сестро!“ Беше пренесъл във въображението ѝ призрака и ужаса, които го терзаеха. Той забеляза това не по думите, а по мълчанието ѝ – по очите ѝ, които се разтваряха широко, взирайки се някъде в пространството, по тръпкитe, които полазваха по тялото ѝ, по изтръпването от ужас, по погледа ѝ, който не смееше да се обърне назад. Той горчиво се разкайваше за изповедта си и с мъка почувства, че между неговите страдания и човешката симпатия, не можеше да има тиха и свята връзка. Напразно се опита той да се откаже от казаното, да развали онова, което беше направил, да я убеди, че всичко това бяха само химери на един разгорещен мозък. Смело и благородно беше себеотрицанието му. Но твърде често, докато говореше така, той виждаше Страшния Призрак да изпълзява до нея и да се взира в очите му, докато той отричаше съществуването му. Но онова, което го плашеше най-много – много повече от изтощеното ѝ тяло и треперещи нерви – беше промяната, която беше настъпила в любовта ѝ към него. Тя беше заместена от естествен страх. Тя пребледняваше, когато той приближаваше, изтръпваше, когато хванеше ръката ѝ. Отделен от другите хора на Земята, той видя между него и сестра му да зее цяла бездна от неприятни спомени. Глиндън не можеше вече да понася присъствието на онази, чийто живот беше отровил. Той намери причина за заминаване и сърцето му се сви от болка кога видя, че отпътуването му се посрещна радостно. Първият проблясък на радост, който видя по лицето на Адела от оная съдбоносна нощ насам, беше когато той произнесе думата „сбогом“. Той пътува няколко седмици из най-дивите места на Шотландия. Много картини, които вдъхновяват художника, останаха мъртви за неговия празен поглед. Едно писмо го призова обратно към Лондон. Той полетя назад на крилете на тревогата и страха. При пристигането си завари сестра си в такова ужасно състояние на душата и тялото, което надминаваше и най-лошите му предчувствия… Лекарят я вдигна и я положи в ръцете му. – Най-голямите ми опасения се оправдаха, – каза той важно – Болестта ѝ е епилепсия. На следващата нощ Адела умря. Изтегляне 0.78 Mb. Сподели с приятели:
|