Историята на един мистик, показващ Пътя на душите в мрака, за жалост той така се отклонил
Изтегляне 0.78 Mb.
|
Глава ТретаHa сутринта, на закуската, всичките обиди на една оскърбена жена, като че ли се бяха отпечатали на челото на госпожа Мервал. Мистър Мервал пък беше образ на горчиво разкаяние. Той каза само някоя и друга дума, колкото да се оплаче от главоболие и да помоли да вземат обратно яйцата. Кларънс Глиндън – нехаен за нищо, неосъзнаващ нищо, неразкайващ се за нищо – беше във весело настроение и говореше за трима. – Бедният Мервал! Той е загубил навиците на доброто приятелство, мадам. Още една или две нощи и той пак ще дойде на себе си. – Сър, – каза госпожа Мервал, като хвърли една предварително подготвена сентенция – позволете ми да Ви припомня, че мистър Мервал сега е женен мъж, че му предстои да стане баща на семейство и че днес е господар на един дом. – Точно затова му завиждам най-вече. Аз самият имам намерение да се оженя. Щастието е заразително. – Занимавате ли се още с рисуване? – попита Мервал нехайно – искайки да отклони думите на своя гост. – О, не. Аз послушах съвета Ви. Никакво изкуство, никакъв идеал, нищо, което да стои по-високо от обикновения, делничен живот няма да има вече за мен от сега. Ако решах да рисувам пак, аз съм напълно уверен, че Вие бихте купили моите картини. Побързай и свърши закуската си, човече, искам да се посъветвам с теб. Дошъл съм в Англия да се позанимавам с моите работи. Моята амбиция е да спечеля пари. Вашите съвети и опитност могат да ми бъдат от голяма полза в случая. – О, Вие много бързо се разочаровахте от Вашия философски камък. Трябва да Ви кажа, Сара, че когато последно оставих Глиндън, той беше тръгнал да става алхимик и магьосник… Глиндън внезапно стана. – Защо да съживяваме тези спомени на безумие и гордост? Не ви ли казах, че се върнах в родния си край за да следвам здравите и трезви стремежи на моите събратя? О да, има ли нещо по-здраво, по-благородно, по-подходящо за нашето естество от онова, което Вие наричате практичен живот. Ако ние имаме някакви способности – за какво ни са те, ако не за да ги продадем на сметка? Купувай знанието като стока. Купувай го евтино, продавай го колкото се може по-скъпо. Още ли не сте свършили със закуската? Двамата приятели тръгнаха по улиците и Мервал се отърси от иронията, с която Глиндън го възхваляваше за неговата почтеност, за неговото положение, за неговите планове, за щастливия му брак и за осемте му картини в техните хубави рамки. Преди трезвият Мервал имаше някакво влияние върху своя приятел. Тогава той беше саркастичен, а Глиндън трябваше да се срамува за ексцентричности. Сега положението се обърна. Имаше някаква сурова сериозност в променения характер на Глиндън, която вдъхваше почит у Мервал с неговата делнична пошлост и го караше да мълчи. Той като че ли изпитваше някакво злобно удоволствие, убеждавайки сам себе си, че трезвият живот на света беше дребнав и достоен за презрение. – Ах, – провикна се той – колко бяхте прав, когато ми говорехте да се оженя почтено, да получа солидно положение, да живея в безвреден страх и трепет от света и от жена си, да предизвиквам завист у бедните и добро мнение у богатите. Вие приложихте на практика това, което проповядвахте. Щастлив живот! Бюрото на търговеца и проповедта на пастира! Ха, ха! Ще прекараме ли още една нощ като миналата? Мервал, раздразнен и почувствал стеснение, обърна разговора върху аферите на Глиндън. Той се изненада от познанието му за света, което художникът неочаквано беше придобил, но още повече се изненада от енергията и прозорливостта, с които говореше за онези спекули, които бяха на дневен ред на тържището. Да, Глиндън имаше сериозно намерение. Той желаеше да бъде богат и почтен и да увеличи поне с десет процента парите си. След като прекара няколко дни с търговеца, през което време се постара да разстрои целия механизъм на дома, като обърна нощта на ден, хармонията в раздор, като докара клетата госпожа Мервал едва ли не до полуда, убеждавайки от друга страна съпруга ѝ, че е ужасно тормозен от жена си, злокобният гост ги напусна така внезапно, както и бе дошъл. Той си нае къща, потърси обществото на състоятелните хора, отдаде се на финансови сделки. Изглеждаше, че бeшe станал човек на практичния живот. Плановете му бяха смели и грандиозни. Сметките му _ бързи и дълбоки. Той учуди Мервал със своята енергия, порази го с успеха си. Мервал започна да му завижда, да недоволства от своите редовни, но малки печалби. Когато Глиндън купуваше или продаваше, богатството потичаше като река към него; онова, което цели години труд не би успяло да направи за него изкуството, го направи за няколко месеца спекулата, благодарение на редица сполучливи операции. Нечакано обаче, той намали старанието си. Сякаш го привлякоха нови проекти и нови амбиции. Ако чуеше барабан на улицата, струваше му се че едва ли има по-голяма слава от военната. Появеше ли се нова поема, нямаше по-знатен от поета. Той започна някакви литературни трудове, които обещаваха да бъдат превъзходни, за да ги захвърли след това настрана. Изведнъж той рязко напусна блестящото общество, което посещаваше дотогава. Събра се с млади и разточителни другари. Той се потопи в най-буйните крайности на големия град, където златото царува и над труда, и над удоволствията. Във всичко и навсякъде той носеше със себе си някаква особена сила и пламенност. Във всяко общество той се стремеше да застане начело – да изпъкне във всички начинания. Но колкото и да беше силна страстта му в момента, реакцията след това беше ужасна по своята горест. Той потъваше от време на време в дълбока и мрачна меланхолия. Треската му приличаше на тази на човек, който иска да избегне спомена – почивката му беше като тази на човек, когото споменът отново обзема и разкъсва като плячка. Сега Мервал го виждаше рядко. Те се избягваха един друг. Глиндън нямаше нито доверен човек, нито приятел. Изтегляне 0.78 Mb. Сподели с приятели:
|